Всички велики империи през последните 500 години – Испанската, Британската, всичките – са загинали заради прекомерно военно разширяване в чужбина и прекомерно печатане на пари, с които да плащат това разпростиране. След това всички тези империи са смазани под тежестта на собствените си дългове. Точно това правим ние, американците, в този момент. Трябва да се оттеглим, трябва да осъзнаем, че вече не живеем в еднополярен свят. Трябва да осъзнаем реалността, че живеем в многополюсен свят и че занапред няма да сме изключителни, а ще бъдем едни от многото. Това не означава, че страната ни ще бъде незначителна. Всъщност днешния многополярен период от развитието на света, който вероятно ще продължи десетилетия, ще ни даде възможност да възстановим Америка като морален авторитет и като лидер на света. Хората очакваха от Америка лидерство, а не днешния тормоз. Това казва кандидатът за президент на САЩ Робърт Кенеди-младши в подкаста на Том Билийо.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Според Робърт Кенеди-младши сега светът е по-близо до ядрена война от когато и да било след 1962 година. Ние говорим за ядрено оръжие, но руснаците имат с 2200 ядрени глави повече от нас, имат по-добри ракети, с които да ни ги доставят – хиперзвукови, имат и по-добри отбранителни оръжия от нас. Последният доклад на Пентагона показва, че при размяна на ядрени удари ние ще загубим 90 милиона американци през първите 24 часа и още 90 милиона в следващите шест месеца след размяната на ядрените удари. А в Белия дом сякаш няма никой, който да мисли за това. Имаме Тони Блинкен, който бе на сцената в Киев, свири на китара на концерт, докато 500 хиляди деца умират вън по улиците. Но той е на рок концерт и накрая се изправя като герой и казва „Ние никога няма да изоставим Украйна“. Просто няма възрастни в стаята. Казвам, че президентът Байдън е човекът, който трябва да реагира, ако нещо стане. Да си представим, че днес руснаците изстрелват две или три ракети край бреговете на Куба. Те ще го събудят в 3 през нощта и той ще има шест минути, за да се обади по спешния телефон. Шест минути, в които да реши дали да отговори и да даде разрешение да изстреляме нашите ядрени ракети. И по време на тези шест минути шестима души от тайните служби ще го бутат по коридора, за да върви колкото е възможно по-бързо, за да се скрие в един от тунелите под Белия дом, в които аз съм бил. Ще го бутат към бункера, докато той провежда разговор, от който зависим всички ние, нашите деца, цялото човечество. Не искаме ли за президент някой, който е на себе си, който е обмислил всичко, и който просто не е умствено и интелектуално затруднен да направи подобно нещо?

Нашият военен бюджет в момента не е за самоотбрана, не е за защита на родината. Той е за да доминираме света. Ние имаме 800 бази в чужбина. Руснаците имат една и половина. Китайците имат една. Тези разходи са за доминиране, за създаване на хегемония, за илюзията, че сме единствената сила в света, а това вече не работи. Когато налагаме санкции, хората ни се смеят. Заради нашите санкции руснаците имат най-силната икономика, сега са имунизирани срещу санкциите. Путин е по-популярен, отколкото беше, когато го атакувахме. Когато атакуваме една страна, тя става по-силна. Това е катастрофално за нашата страна.

Над нашето правителство през цялото време има силен натиск да прави война, защото хората, които даряват пари на политическите партии, са най-големите собственици на военния комплекс – Black Rock, Vanguard, Lockheed Martin, Boeing – те притежават големите инженерни фирми, които ще възстановяват страните след войните и оказват натиск над Конгреса, за да продължаваме да водим постоянни войни.

– Робърт Кенеди Младши, добре дошъл в шоуто.

– Благодаря Ви много за поканата, Том.

– Чудесно е. Както Ви казах преди да започнем да излъчваме, прекарах 30 часа в проучване, търсех димящото оръжие като луд и не го намерих. Затова наистина много искам да седнем и да чуем визията ви за Америка, но искам да започнем с вас. Нека Ви попитам – вашият чичо Дж. Ф. К. каза известната фраза, че най-доброто му качество не е смелостта, а любопитството, защото то му позволява да мисли през гледната точка на опонентите си. Кое мислите, че е Вашето най-добро качество?

– Моят чичо среща жена си Джаки, която тогава е Джаки Бувие, когато тя е репортер и прави интервю с хора на улицата, в столицата Вашингтон. В първия си разговор с него тя го пита кое е най-хубавото му качество, очаквайки той да каже „смелост“, защото той е единственият американски президент – по онова време все още конгресмен – който е герой от войната и е единственият американски президент, който има „Пурпурно сърце“ и още много други отличия. Той е написал книга, спечелила наградата „Пулицър“, която се казва „Образи на смелостта“, така че очевидно е мислел, че смелостта е качеството, което дава възможност на всички останали добродетели да функционират. Той обаче я изненадва с отговора, че най-голямото му качество е неговото любопитство. Ако проучите живота му, ще разберете защо. Той е разбирал, че това е необходимо, ако искаме да имаме мир, което е било най-важният резултат от неговото президентство, както той казва на най-добрия си приятел Бен Брадли. Бен Брадли го пита какво иска да има на надгробната си плоча, а той отговаря: „Той запази мира“. Основната задача на президента на Съединените щати е да запази страната извън войни. Казвал е, че не иска когато африкански деца чуят за Съединените американски щати, да си мислят за мъже с оръжие и униформа. Искал е да мислят за доброволци от корпуса на мира, искал е да мислят за съюз на прогреса, за US Aid – всички програми, които той създаде, за да спре олигархиите и военните диктатури и да даде парите директно на бедните. Както и помощ, която ще подпомогне израстването на средна класа, която според него е била критично важна за демокрацията.

Надявам се, че аз имам нещо от това качество. Мисля, че за него беше важно да може да се поставя на мястото на съперниците си, защото според него това е много важна стъпка по пътя към мира и мисля, че това качество е също толкова важно и сега. Ако ме питате кое е качеството, което ме е довело тук, където съм стигнал днес – харесва ми да вярвам, че имам рационално мислене и мога да се дистанцирам в голяма степен. Не съм податлив на страсти или предразсъдъци и се опитвам да гледам проблемите и да откривам най-логичния начин за решаването им. Освен това, винаги съм готов да променя мнението си за нещата, ако данните говорят друго. Също така, не се поддавам на натиск, ако нещо е правилно се придържам към него и няма да променя мнението си, поради страх от някаква социална санкция, като клевети, които са били отправяни към мен, или маргинализиране. Но винаги бих променил мнението си, ако някой противопостави факти, които са противоположни на моите възгледи.

– Мислите ли, че логичният подход е онова, което ще ви направи ефективен, ако сте президент в този момент? Защото и двамата други кандидати постоянно се позовават на емоции.

– Мисля, че моята способност да не бъда обземан от емоции или амбиции е качество, което ме прави подходящ в това време, в което според мен имаме нужда от такъв човек. Един от големите проблеми, които имаме, е системен проблем – това е разделението и поляризацията. Винаги сме имали поляризация в нашата страна, но тя се утежнява от две неща. Едното е стратификацията на нашето общество. Ние имахме най-голямата средна класа в света, имахме и най-добрата социална мобилност, когато бях дете. Ако си бил беден в Америка, имаше по-голяма вероятност да успееш да влезеш в по-висок ешелон, в горна класа, отколкото във всяка друга западна страна, и изобщо всяка страна в света. Америка беше изключително мобилно общество. Започваш беден, но можеш да успееш да стигнеш навсякъде.

Днес ние сме най-малко мобилни от всички западни демокрации. Ако си роден беден в тази страна, най-вероятно ще си останеш беден, за разлика от някой в Полша или Франция, или Украйна, или където и да е. Виждаме също и разрушаването на средната класа. Когато бях малък, Америка имаше средна класа и затова демокрацията работеше. Средната класа е най-големият от всички икономически двигатели. Американската средна класа беше най-големият икономически двигател и тя ни даде цялото благополучие, което имахме. Когато чичо ми беше президент ние имахме половината от световното богатство. Всички американци имаха домове и имахме просто експлозия на средната класа. А това стабилизираше страната. Когато една страна загуби средната си класа, се получават големи разлики в богатството – отгоре имаме олигархията, както е сега, а отдолу имаме широко разпространена бедност. Тази конфигурация е твърде нестабилна, за да може устойчиво да подкрепя демокрацията. Защото накрая имаме две политически партии – едната от тези партии представлява интересите на висшата класа, пази богатството им и ги прави още по-богати. Това не е добро средство за популизъм, те не казват на хората какво правят, но използват други пропагандни техники – лъжат, уреждат гласове и какво ли не, за да са сигурни, че хората ще гласуват, или разделят, изтъквайки различните кодове.

– За десните или за левите говорите в момента?

– Няма значение. Ако имаме стратифицирано общество, няма значение дали са комунисти или други, отдолу има широко разпространена бедност, а отгоре има голямо богатство. Тогава функцията на една от партиите ще бъде да защитава собствеността и активите на привилегированите от висшата класа. А другата партия или множество партии ще се опитват да представляват бедните хора. Но обикновено висшата класа, където са военните и голяма част от институциите, пресата и т.н. – те могат да манипулират много лостове. И трябва да сме честни каква е тяхната цел. Хората са заблуждавани, създава се разделение. Това се случва в нашата страна в момента. Поляризацията отчасти е функция на икономическата стратификация, но днес тя е засилена от социалните медии, заради техните алгоритми, които се самообучават. Дори инженерите, които създават тези алгоритми, в много от случаите вече не разбират как те работят, защото те се самообучават. Целта на алгоритъма е да задържи погледа ви колкото е възможно по-дълго, защото по този начин се генерират приходите на социалните медии. Оказва се, че хората обичат да четат неща, в които вече вярват. Ако един републиканец и един демократ живеят в съседство един до друг, и зададат един и същи въпрос в Гугъл, те ще получат два различни отговора. Защото алгоритъмът ти доставя информация, която потвърждава твоите възгледи, съществуващите ти възгледи.

– Той те манипулира със сигурност. Направо ми е омръзнало от това. Но да се върнем на това, което Ви попитах – ако имате рационално мислене, това ще ни изведе ли от това положение? Обрисувахте много добра картина на разделението, как се случва то, колко е ефективно. Но тази идея, че богатият става по-богат, голямото разделение между имащите и нямащите – това е водело до насилие, съвсем откровено, в историческа перспектива. Но аз искам да знам как Вие ще приложите безпристрастен, основаващ се на доказателства подход за решаване на тези проблеми, при положение че първо трябва да спечелите изборите, при това срещу хора, които ще апелират към емоционалната страна на избирателите?

– Не бих искал да създавам за себе си образ на хладнокръвен технократ. Мисля, че през целия си живот съм проявявал емпатия и съм се опитвал да разбирам хората. Но това, което имах предвид, е как съм станал този, който съм днес. Аз съм един вид социален критик на бюрокрацията, която е корумпирана. Тя изопачава науката, изопачава фактите, извърта ги. И чувствам, че имам ясен поглед, имам рационален ум, за да видя истината и да разбера, че тя вече не живее според своите идеали. Ние провеждаме смяна на режими в чужбина срещу недемократични сили, които потискат демокрацията в чужбина, докато същото нещо в този момент се случва тук, у дома. Ние наистина загубихме много от традиционните индикатори на демокрацията. Да, разбира се, все още имаме избори. Но и Русия има избори, Иран има избори, Китай има избори. Ние гледаме нашата страна и казваме: „О, ние наистина ли сме все още демокрация или сме олигархия, или дори плутокрация, или корпоративна клептокрация, където богатите и корпорациите действително имат власт да диктуват политиката, а обикновените американци почти нямат глас в политическия процес“. Освен това, сега имаме правителство, което върши неща, които нарушават американската Конституция – то налага цензура, то следи хората, провежда мероприятия за подчиняване, които са много, много антидемократични. И аз смятам, че по една или друга причина, имам яснота за тези неща. Звучи някак суетно да казвам, че имам рационално мислене, а другите са ирационални – не се опитвам да кажа това. Но мисля, че имам наистина много ясна визия за това как трябва да изглежда тази страна и какви ценности трябва да има. Бях отгледан с такива ценности и знам, че сме се отдалечили от тази визия и от тези ценности.

– Точно това искам да подчертаем в този разговор. Наистина искам да разбера тази идея, като гласоподавател и като такъв, който потенциално би гласувал за вас. Харесвам вашата откритост, харесвам, че не превишавате правата си и не сте супер агресивен, но ако мислите, че това, което виждате ясно, ви прави по-подходящ от някой друг, направете по-смела заявка и ми покажете, че можете да подкрепите думите си. Ето едно от нещата, които ме побъркват, като външен човек, който гледа кандидатурата ви – аз  търся най-добрите идеи, искам да знам, че нещо е вярно, че е ефективно, но хората се опитват да Ви отхвърлят, защото мислят, че грешите. Вместо да дебатират идеите ви, те просто ви отхвърлят. Това ме кара да им нямам доверие, най-просто казано. Искам да видя, че Вие можете да дебатирате по тези идеи с хора, които са признати експерти. Всеки път, когато гледам как влизате в дебат по дадена тема, виждам, че има множество пластове от данни и предположения, върху които са изградени вашите заключения. Аз не зная дали вашите заключения са верни и затова искам да видя сблъсъка ви с хора, но хората не искат да се сблъскват с вас. И така, първо – защо това е така и, второ – тъй като снимаме това преди президентския дебат – ще бъдете ли на сцената на дебата?

– Разбира се, бих искал да бъда на сцената на дебата и вярвам, че ще бъда на сцената. Но знаете, че има Комисия по дебата, традиционната комисия, която се използва през последните трийсет години и която води дебата, но кампаниите и на Байдън, и на Тръмп казаха, че няма да използват Комисията за президентските дебати и направиха отделна сделка със CNN. Ние смятаме, че тази отделна сделка е незаконна, поискахме Федералната изборна комисия (ФИК) да предприеме действия и също така заведохме наше дело срещу това. Ако нямаш неутрален предварително съществуващ критерий, за да определиш кой може да бъде на сцената на дебата, а просто избереш двамата души, които искаш да дебатират, изключвайки всички други – това е незаконно участие в кампанията. И всъщност това беше причината да вкарат в затвора Майкъл Коен, заради незаконно участие в кампания. Правилата на ФИК изрично казват, че не може да се определя кой ще участва в дебата въз основа на партийна свързаност. Не може да кажеш, че демократическата партия и републиканската партия трябва да изберат, защото това са частни клубове. Те не са вписани в нашата Конституция, те са просто частен бизнес. Имаме също така и лице, което режисира дебата. Ако това е телевизионна мрежа, тя не може да сблъска с двете политически партии и да изключи съперниците. Но изглежда, според „Вашингтон Пост“, точно това се случва. Но от екипа на президента Байдън са се обадили по телефона в CNN и са казали, че все трябва да има някакви правила, според които Кенеди да остане извън сцената. CNN отстъпи и ми казаха: „Ок, можеш да се качиш на сцената, но няма никаква гаранция, че президентът Байдън или президентът Тръмп ще се появят на дебата.“ Аз нямам контрол върху това. Мисля, че за нашата страна ще е добре, ако ме включат, мисля, че ще е добре за CNN и за техните рекламни приходи, защото повече хора ще гледат, но не мога да кажа дали това ще се случи, или няма да се случи.

– Какво мислите за генералната идея в културата днес, според която има хора, които не са подходящи за дебат, защото са толкова далеч от чертата, че техните идеи трябва напълно да бъдат игнорирани? Мислите ли, че с оглед защитата на нашата демокрация, с оглед на развитието на науката, с оглед на по-доброто справяне с даден проблем, като Ковид, това е мъдро решение?

– Аз мисля, че всички идеи трябва да бъдат чути. Може да има идеи, които са толкова налудничави и толкова очевидно безпочвени и незащитими, че може да има някаква червена линия, при която да кажем – не, това е твърде маргинално и безпочвено. Но като цяло мисля, че в основата на работещата демокрация и на силата на нашата страна стои свободният поток на информацията. И както Вие току-що посочихте, най-добрата основа, за да определим дали даден аргумент е верен, е да го видим оспорван и защитаван по време на дебат. Мисля, че това е здравословният начин и демократичният начин да вземем решение. Хората ме слагат в категорията, която току-що описахте. Казват, че идеите ми са толкова ненормални, че публиката не трябва дори да ги чува. Но ако попитате кои са моите идеи, които са толкова ненормални, те не могат да ги назоват, а само изброяват неща, които според тях мисля, но аз никога не съм казвал, защото има толкова много изкривявания на това, което съм казал, и това, което не съм казал. Но не мисля, че има нещо от това, което говоря, за което 99 процента от американците биха казали, че това е неразумно. Има много обиди, които са отправяни към мен, които всъщност не са верни – че съм против науката, че съм расист, че съм антисемит… Всичко това са измислици на хора, които искат да ме заглушат. Че съм привърженик на конспиративни теории… За каква конспирация съм говорил? Казал съм всъщност, че вие мислите, че е конспирация.

– Това е нещо, което се превърна в комплимент на този етап. Вече има множество конспирации. Но хората казват, че вие откровено лъжете. Това съм чувал много пъти. Аз нямам квалификацията да обсъждам ваксините, но когато започнах да чета какво казват хората за вас – то е предимно това.

– Аз лъжа, но никой не задава следващия въпрос – за какво лъжа? Покажете ми твърдението, което наистина не е вярно. Ние открихме, че те са имали такива спорове, тихомълком, във Фейсбук и други, и е трябвало да си измислят. Инстаграм ме свали заради „подвеждаща информация“, за лъжа. А аз имам близо милион последователи. Социалната мрежа казва, че публикувам подвеждаща информация и лъжи, но когато поискам да посочат мой пост, който наистина е фактически неверен, те не могат да го направят. Защото всичко, което публикувам, е или от цитиран източник, или от специализирана публикация, или по данни на правителството.

– Разговорът е единственият начин американският народ да разбере какво става – тези идеи трябва да бъдат дебатирани в дълъг публичен дебат. Нека разберем какво наистина знаете вие, за да може публиката да избере. Но от моя гледна точка с нас се отнасят сякаш сме прекалено тъпи, за да разберем някаква информацията, поради което всяка дезинформация, подвеждаща информация или невярна информация по правило са верни, но ние се боим, че това може да доведе до проблем, затова не искаме да се разпространяват. Това е абсолютно възмутително. Затова бих искал хората да решат. След като една идея достигне до определено ниво на културно осъзнаване, е време тя да бъде дебатирана, дори и експертите да казват, че това е глупост, боклук. Според моето убеждение, те имат морално задължение да го направят. Разбирам, че това може да е много противоречиво и че мога да загубя аудитория по тази причина, но за общото благо някой трябва да излезе, да отдели време, да дебатира това. Ако не го направим, ще имаме разговори, при които дадена медия подхвърля своите вицове, вие хвърляте вашите, а ние никога не разбираме коя от двете страни може да издържи на проверка.

– Съгласен съм с всичко, което казахте. Казвал съм, че ще дебатирам с всекиго, по всеки от тези въпроси. Мисля, че е изключително важно да имаме подобни дебати. Идеята да предпазваме обществото от опасни идеи не би трябвало да е допустима в една демокрация. Има много неща, които бих определил като гранично конспиративни теории. Например, нямам идея дали съществуват извънземни, нямам никаква информация за това, но от това не следва автоматично, че не трябва да слушаме за тях. Или че има нещо нередно около 9/11 – мисля, че трябва да говорим за това, както и за изборните въпроси. Но е забранено да се казва, че изборите са нагласени. През 2001 г. почти всеки демократ смяташе, че изборите са подправени. Гор печелеше президентството, но беше изключен. През 2004 г. написах книга, която беше отличена с награда, както и статия за „Ролинг Стоун“, която получи награда, в които казах, че тези избори бяха откраднати в шест общини, в Колорадо бяха компрометирани, и това, което мисля аз, го мислят много хора. Аз, както и много други хора, мислим, че в 2016 г. Бърни Сандърс спечели, но изборите бяха подправени отново.

През 2020 г. Хилари Клинтън каза публично, че изборите са откраднати от нея. Ние трябва да поправим изборната система в тази страна, защото никой не вярва в нея изобщо. Качихме човек на луната, имаме банкомати на всяка пресечка и във всеки град в тази страна, и те никога не правят грешки, никога не ви даваме твърде много пари, защото можем да правим машини, които могат да броят – Лас Вегас е доказателството, знаете, слот машините никога не дават твърде много пари. И имаме хартиената бюлетина – ако хората имат съмнения относно машините, тъй като те могат да бъдат хакнати, трябва да можем да броим ръчно, дори и с много нисък праг. Трябва да бъдем в състояние да решим всички тези проблеми. Аз мисля, че Байдън спечели изборите, но не мисля, че трябва да демонизираме и да остракираме, да маргинализираме и осмиваме хората от другата страна, които казват, че той не е спечелил. Те не нападат демокрацията, ние трябва да можем да задаваме въпроси, точка по точка. Така че, тези дебати трябва да се случват в демокрацията и по възможност трябва да стават по конгениален начин и уважително, а не да бъдат изпълнени с омраза и злъчна отрова. Трябва да можем да водим дебат. Това, което дава сила на демокрацията, е, че политиката, която надделява в демокрацията първо е подготвена и изкована в пещта на дебата. Дебатът е един пазар за идеи и когато някои от тях триумфират над другите, те се превръщат във водеща политика и това е голямото предимство, което демокрацията има пред тоталитаризма. Тоталитарната система е много по-ефективна, там имаме един човек начело – вие го знаете от опита си в бизнеса. Нямаше да сте направили купищата пари, които сте направили, ако всичко се правеше от някоя комисия.

Тоталитарните системи са много по-ефективни, много по-рационални, по-бързи в реакциите си. И създателите на Конституцията са знаели това, но са смятали, че демокрацията ще има предимство в дългосрочен план, защото дебатът е пазар за идеи. Например Китай – той се справя чудесно у дома, защото селектира победителите и губещите и доминира пазара си. Но аз не се притеснявам от съревнование с Китай на други места по света, защото ние имаме системата на свободния пазар, или поне имахме преди. И това гарантира ефективността в дългосрочен план. Правителството нямаше да може да създаде Фейсбук, нямаше да може да създаде всички тези струващи милиарди компании, защото имаш нужда от хора, имаш нужда от пазар за идеи. И ако демокрацията ще продължава да функционира, ние имаме нужда от този пазар за идеи. Когато бях при Джо Роган, ставаше дума за Питър Хотез, когото бях нарекъл корумпиран учен, който е свързан с фармацевтичната индустрия. Той седеше отстрани и говореше, че аз лъжа за всичко, а Джо Роган предложи да проведем дебат. Бих водил с него дебат по всяко време, навсякъде. Мисля, че Джо Роган му предложи 100 000 долара, но той не се съгласи. Това какво ни говори? Това ни говори, че той не е достатъчно уверен в своите идеи и не може да ги защити. Аз може и да греша за различни неща, но имам дълга история на тази практика – ако някой каже, че греша, моята реакция е да се върна и да се поправя, този човек е имал право да посочи грешката ми. В книгата „Истинският Антъни Фаучи“ казвам в началото – там има 2200 бележки под линия, множество доказани факти, има QR код, чрез който могат да се проследят източниците ми…

– Това е много умно.

– Да, хората могат веднага да проверят това, което казвам. И още на първата страница на тази книга отправям покана към хората – ако намерят грешка в книгата, моля, нека ни кажат. Тази книга има 30 издания и в следващото издание мога да поправя грешката. Така се прави – когато си сгрешил, си признаваш, поправяш грешката си и продължаваш. Мисля, че това е начинът, по който трябва да работят нещата, или поне това е начинът, по който аз работя.

– Ето една идея, която според мен води хората в грешна посока – те не признават ползата от истината. Трудно е да се установи истината, няма спор по това, но след като веднъж разбереш, че умът ни е машина за предвиждания, тогава убежденията ти за това, което смяташ за вярно, ще ти позволят точно да предвидиш резултата от поведението си. Ако убежденията ти са близо до истината, ще получиш резултата, който си очаквал. Ако това не стане, значи в системата ти от убеждения има някаква повреда. Ако я актуализираш, можеш да стигнеш по-близо до това, което се опитваш да постигнеш. И ако хората разберат ползата от това, ако могат да отделят егото си от идеята, че са прави и се опитат вместо това да бъдат ефективни – „Не оценявам себе си по това дали съм прав, оценявам себе си според намирането на верния отговор и го използвам в мисловния си процес, за да бъда по-ефективен.“ Това ни води до цялата идея за ценностната система, която според мен е изключително важна.

– Това е много добро обяснение на причината, поради която трябва да търсим истината.

– Това е буквално същността на научния подход. Очаквам да получа този резултат, ще опитам нещо, с което да го потвърдя.

– Ако вярваш в емпиризма, ако вярваш в научния подход, ако вярваш в обективната истина. Животът би трябвало да е просто търсене на екзистенциалните истини. Затова сме тук, това е, което Бог иска да правим – да търсим истината. Сега ролята на правителството в редица моменти е да обърква хората, да изкривява истината, за да направи път на властта и на корпоративните печалби и да прокара пазарните интереси на корпорациите, които регулират. Всеки път, когато говоря за дебати и за търсене на истината, хората ми казват: „Има ли всъщност някаква истина?“ Хората задават този въпрос и ти си даваш сметка колко са объркани. Те дори вече не вярват, че съществува обективна истина.

– Толкова е трудно да се установи истината. Познавате Бен Шапиро, били сте в неговото шоу. Бен Шапиро има много забавно и много известно твърдение – че фактите не се интересуват от вашите чувства. Но истината е, че вашите чувства не се интересуват от фактите, защото повечето хора са водени от чувствата си и ако имат чувството, че нещо е правилно, те просто вярват, че то е истина. Нямат никакъв механизъм, по който да проверят дали това убеждение им помага, или не им помага. Мисля, че това е причината хората да искат да се върнат към ценностите, за които наистина искам да чуя мнението ви. Хората искат да изградят ценностна система, която казва: „Бъди прав, бъди по-добър, бъди по-бърз, бъди по-силен, не бъди лош ученик, не се тревожи дали си прав и дали имаш правилния отговор, просто преследвай достойни цели.“ Когато се опитваме да преследваме правилните цели, това по някакъв начин се вписва в идеята какво трябва да направим, за да бъдем ефективни. И как ефективно да постигнем цели, които са достойни. Вярвам, че вашата платформа е изпълнена с такива, но искам да подготвя почвата за тях – не мога да си спомня дали баща ви или чичо ви, но един от двамата казва, че физическата смелост е забележително качество, но няма нещо по-трудно и по-важно от моралната смелост. вашият баща беше убит заради политическите си убеждения. Чичо ви беше убит заради политическите си убеждения. Вашият образ беше убиван множество пъти, откакто обявихте, че се кадидатирате за президент – домът Ви беше разбит, списъкът е дълъг… Кое е нещото от ценностната ви система, което ви кара да продължавате напред?

– Баща ми, както и неговите родители, ни възпитаваха в тези идеи, една част от които беше католицизмът. В живота на светците най-висшето призвание е мъченичеството, когато те отстояват вярата си и умират за тази вяра. Баща ми, особено след смъртта на чичо ми, започна много да се впечатлява от гърците. Той четеше Едит Хамилтън, която написа основополагаща книга за гръцката митология, четеше Есхил, четеше Платон, четеше всички пиеси и поеми. Във всички тях се говори за извисяване на човешкия характер чрез героични действия, чрез всичко, в което вярваш. Разказах тази история в шоуто на Лекс Фридман – баща ми ми даде книга две седмици преди да умре. Книгата е написана от Камю, казва се „Чумата“. Баща ми ми подаряваше книги постоянно, както и стихове и ме караше да ги чета. Даде ми и тази книга, каза, че иска да я прочета, но с някаква особена настойчивост. Не я прочетох преди да умре, но след като умря, за мен стана много важно да я прочета. Прочетох я множество пъти, исках да се опитам да отключа причината да ми я даде, защото това беше последното нещо, което той беше поискал от мен. В съзнанието ми това имаше някаква особена значимост. Книгата е за един лекар в заразен от чума град в Северна Африка, като Алжир или Тунис, не се казва точно. Не се казва и каква е заразата, но градът е под карантина, никой не може да влиза и излиза, а чумата е много заразна има много висока степен на смъртност, умират много хора. Историята е разказана от гледна точка на един лекар, който е потресен, седи в стаята си и знае, че ако излезе, за да лекува хората, вероятно няма да постигне нищо, защото никой не знае как да лекува тази болест, която е силно заразна. Контактът, който ще има, докато лекува хората, сигурно ще го зарази и той сигурно ще умре. И той си казва, „Ако просто си седя тук, може и да оцелея и тогава ще мога да върша добрини до края на живота си.“ Накрая обаче излиза и изпълнява дълга си, успокоява хората, утешава ги в последните им часове и това осмисля живота му. Камю е екзистенциалист и е по някакъв начин наследник на стоическата традиция.

Моят баща наистина вярваше в стоицизма, чийто герой е Сизиф, иконичен образ на стоицизма. Сизиф е проклет от боговете да бута огромна скала нагоре по стръмен хълм, бута по цял ден към върха на хълма и целта му е да я избута от другата страна, но никога не успява да стигне върха, защото когато се приближи, камъкът го затиска и се изтъркалва обратно до долу. На следващия ден той започва да го бута отново нагоре. В представите на много хора, когато чуят тази история, той е човек, който носи проклятие и е обречен на мъки, тъй като трябва да върши тази работа вечно. Но според възгледите на стоиците, Сизиф е щастлив човек, защото знае какъв е неговият дълг и го изпълнява. Рамото му бута камъка. Мисля, че взех много от тези неща от баща си. Животът следва да бъде борба и болка, това е начинът за духовно израстване. Болката, трудностите, тежкият труд, самодисциплината са в крайна сметка целта, те са нашият път към истината, към Бога, към просветлението.

Имах също и друг пример – всеки човек, от когото съм се възхищавал в моя живот, всички герои от миналото, които съм имал – Чарлз Дарвин, Александър Велики, св. Франциск от Асизи, св. Августин – всички те са минали през период на тъмен душевен мрак, когато целият свят се е обърнал срещу тях, изгубили са всичките си приятели, изгубили са уважението на своите общности, изгубили са всички обичайни признаци на успеха в материалния свят. Наложило се е да останат сами за известен период – тъмен душевен мрак, но това е цената на стойностния живот. Фактът, че голяма част от семейството и приятелите ми се обърна срещу мен, пресата, медиите, всички тези страхотни контакти с политици, които имах в продължение на 40 години от живота си… Можех да вдигна телефона и да се обадя на конгресмен и дори на президента на Съединените щати и на всеки изпълнителен директор в тази страна. Всичко това изчезна. Няма го. Но не смятам, че трябва да тъгувам и да скърбя за това, защото то е просто част от пътя ми. Аз трябва да бутам камъка по хълма нагоре. Имам усещането, че знам какво трябва да правя. Имам истинска яснота и сигурност, че това, което правя сега, е точно това, което трябва да правя. В началото нямаше много потвърждения за това. Но получавам такова потвърждение от местата, които са ми нужни – жена ми, децата ми, малкото гласове, които ми го казват. Може да е приятел, когото не съм виждал от 20 години, и който ми се обажда и ми казва, че му харесва това, което правя. Онзи ден една жена, която не съм виждал от 40 години, приятелка на майка ми, съдия в отбора по ски на САЩ, ми изпрати снимка, на която тя седи на маса с плакат от моята кампания. Има и хора, които ми казват, че са се отдръпнали от политиката, но сега имат надежда. Млади хора идват при мен всеки ден и казват, че не са имали надежда, но сега вече имат. Това е един вид потвърждение, което сега получавам. В един дълъг период нямах никакво потвърждение, но имах вътрешната яснота и знаех, че това, което правя, е важно.

– Какво точно правите? Очевидно сте кандидат за президент, но ако спечелите този пост, какво искате да постигнете, за да почувствате, че сте избутали скалата до върха на хълма и отвъд?

– Аз бих влязъл в президентския кабинет с ясна идея за дневния си ред, както беше при президента Ричърд Никсън, или при чичо ми. Може би Клинтън влезе с някаква идея, с наистина ясна идея. Но аз имам много ясна идея какво искам да направя. Зная как да разкрия корпоративната корупция, как да премахна това корумпирано сливане между държавна и корпоративна власт и да направя така, че правителството да започне да казва истината на хората. В първия си ден на поста ще издам изпълнителна заповед, в която ще се казва, че всеки държавен служител, който лъже по каквато и да е причина американското общество, веднага ще загуби работата си. Просто ще кажа – ако лъжеш, си безработен. Ако не можем да те съдим, или да те уволним от обществения ти пост, ще бъдеш изобличен. Просто ще бъда безкомпромисен в този лов, за да направя нашата страна отново морална институция. Ще премахна и военната машина, ще изкарам страната от Украйна, ще разреша конфликта, ще сключа мир там. Има толкова много въпроси във външната политика, които са от изключителна важност – ние трябва да се справим с изкуствения интелект, с нарастващата заплаха от него, трябва да се уверим, че ИИ ще направи света по-демократичен, че ще ни направи по-ефективни, по-здрави, ще даде контрол на хората над тяхното правителство, а не обратното. Защото сега това ни отблъсква, нашето правителство ни прави роби, работи в обратната посока.

– Чудесно е да чуем, че ще има логичен подход към този въпрос.

– Мога да ви кажа с подробности как ще подходя към това. Мога да ви кажа, че зная какъв трябва да е завършекът на това. Разбирам огромната заплаха от ИИ, както и огромния потенциал на ИИ, неговата комплексност. Не можем да въведем свръхрегулация в тази страна, не можем да си позволим да го отхвърлим. Искам страната ни да бъде хъб за изкуствен интелект, искам да бъдем хъб за блокчейн. Но в момента имаме администрация, която води война срещу блокчейн. За последните две години има 1 200 криптовалути, регистрирани в Швейцария. Капитализацията им възлиза на 360 милиарда долара. И всички предприемачи са привлечени в Женева, Сингапур, Китай, Иран, Дубай, Катар. Ние искаме тези предприемачи тук, в нашата страна. Единственият ни изход от 34-трилионния дълг – ние не можем да се справим с него по друг начин – е да отрежа военните разходи, да отрежа хроничните заболявания, но въпреки това не можем веднага да се справим с тези 34 трилиона. Миналата година сме похарчили 1,3 трилиона долара за обслужване на дълга. Това е размера на лихвите по дълга. Това е повече от общия ни военен бюджет, включително министерство на енергетиката, ветераните, агенциите за национална сигурност. Това е около 8% от нашия БВП. И се увеличава – от 2% стигна до 8% от нашия БВП. В рамките на пет години събираме данък от 50 цента върху всеки долар, които отиват за обслужване на дълга, след 10 години това ще са 100 процента. Това е от жизнено важно значение. И сме преминали отвъд момента, когато можеше да се освободим от него. Сега трябва да изградим пътя си за излизане от дълга. Трябва да засилим икономиката си, за да може дългът да намалее пропорционално. Трябва да направим достатъчно съкращения, за да балансираме бюджета, но трябва да вземем тези пари и да ги инвестираме в неща, които ще развият нашата икономика.

Ако например всеки похарчен милион долара за оръжие създава две нови работни места, всеки милион долара, който харчим за грижа за децата, създава 22 нови работни места. Всяко решение, което ще взема като президент, ще бъде от тази гледна точка – ако ще харча пари, колко нови работни места ще създам? Колко богатство ще създам за нашата страна? В това ще бъда фокусиран. Как да изградим отново американската средна класа. Но не можем да направим това само чрез съкращаване и реинвестиране. Имаме нужда от нови индустрии, такива, които ще експлодират така, както експлодира Силициевата долина, за да излезем от това затруднение. И двете най-очевидни индустрии за постигане на това са ИИ и блокчейн. Не мога да ви кажа как ще го направя, но мога да ви кажа, че ще събера най-умните хора в света заедно. Но не големите клечки, които ще се опитат да манипулират всичко, за да го притежават, а хора от всяка страта, които ще дойдат, ще се срещнат с мен, ще говорят с мен и ще измислим начина. Също така ние трябва да разговаряме с президента Си и с Китай. Трябва да говорим с Иран, трябва да говорим с Путин, трябва да говорим с Израел и с всички други места за глобално регулиране на света. Защото ние не можем повече да си позволим да бъдем във война с други държави през цялото време. Сега трябва да се справяме с по-големи заплахи за цялото човечество, а не страните ни да бъдат една срещу друга. Има екзистенциални заплахи за човечеството. Изкуственият интелект е една от тях, ядрената пролиферация е друга такава, биологичните оръжия, особено когато са съчетани с ИИ, са наистина ужасяващи, а бариерите им за влизане стават все по-ниски с всяка година. Скоро ще стане възможно смъртоносните биологични оръжия, които могат да заличат огромна част от човечеството, да бъдат произвеждани в гаража ни.

– Изброихте много идеи и искам да влезем в повече подробности за някои от тях. Ако вярно следя логиката ви – моля да ми кажете ако съм разбрал нещо погрешно – вие разбирате, че дългът е абсолютно непосилен, ние ще харчим всеки долар от данъци в не много далечно бъдеще само за обслужване на дълга, ако лихвите се повишат.

– Ако останем в сегашния курс са 10 години, но ако лихвите се повишат, ще бъде много по-бързо от това. А лихвите ще се повишат. Преди два дни саудитците отразяха петродолара и това ще доведе до повишаване на лихвения процент в крайна сметка и ние нямаме контрол над това. Ако хората започнат да се оттеглят от американския долар като глобална резервна валута, като глобален рай, като глобална търговска валута, ако това се случи – катастрофата ще се ускори за много кратко време.

– Хората, които от доста време слушат шоуото ми, знаят мнението ми, че въпросът не е „ако“, а „кога“. Случва се с всяка империя, която се е издигнала в човешката история. Рей Далио има огромен пробив в това – не е въпрос на „ако“, а въпрос на „кога“. Следейки мисълта Ви, че трябва да изработим пътя си за излизане от тази ситуация, въпросът ми е следният. Би било странно да знаете кого точно ще сложите на пост и как ще оправите всичко това, но имате ли хипотеза как да създадем среда, в която всяка иновация може да процъфтява? Защото първото нещо, което казахте днес, и което ме притесни, беше, че искате да знаете колко работни места създават разходите на правителството, а увеличаването на разходите на правителството не е това, което аз очаквам.

– Аз не казвам, че ще увелича разходите на правителството, а казвам, че всеки долар, който харчи правителството, трябва да създава работни места и богатство.

– Да създава частни работни места?

– Да, частни работни места. Но създавайки възможности и екосистема, която ще върне отново средната класа и ще реиндустриализира страната ни.

– Коя е най-ефективната историческа система, която можем да погледнем и да вземем нещо, което може да бъде направено по подобен начин днес.

– Историческата система е да имаш основна валута, а не да печаташ фиатна валута. Фиатната валута е трябвало да бъде създадена, за да се плаща за войни. Има няколко добри причини, поради които да искаме неограничена фиатна валута, но както казахте, това е краят на всяка империя. Прекомерното увеличаване на военното присъствие в чужбина… Има един историк на име Пол Кенеди, който е много известен историк от Йейл и е автор на брилянтен анализ, наречен „Възход и падение на великите сили“. Той разглежда всички велики империи през последните 500 години – Испанската, Британската, всичките. Всяка една от тях е загинала заради прекомерно военно разпростиране в чужбина, печатане на пари, за да плаща за него, и след това смазване под тежестта на дълговете. Точно това правим ние тук в този момент. Трябва да се оттеглим, трябва да осъзнаем, че вече не живеем в еднополярен свят. Трябва да осъзнаем реалността, че живеем в многополярен свят и че ще бъдем едни от многото. Това не означава, че страната ни ще бъде незначителна. Всъщност това е огромна възможност да възстановим Америка като морален авторитет и като лидер в света. Хората искат от Америка лидерство, а не тормоз. И знаят разликата между двете. Нашият военен бюджет в момента не е за самоотбрана, не е за защита на родината. Той е за да доминираме света.

Ние имаме 800 бази в чужбина. Руснаците имат една и половина. Китайците имат една. Тези разходи са за доминиране, за създаване на хегемония, за илюзията, че сме единствената сила в света, а това вече не работи. Когато налагаме санкции, хората ни се смеят. Заради нашите санкции руснаците имат най-силната икономика, сега са имунизирани срещу санкциите. Путин е по-популярен, отколкото беше, когато го атакувахме. Когато атакуваме една страна, тя става по-силна. Това е катастрофално за нашата страна. Ако спрем да правим тези неща, ако намалим нашата армия и започнем да излъчваме икономическа мощ, вместо военна – аз не мисля, че трябва да се оттеглим от света, но мисля, че трябва да се ангажираме отново като икономическа сила и това ще укрепи нашата сила. Похарчили сме над 8 трилиона долара през последните 20 години след 9/11. Похарчили сме 8 трилиона долара във войни за смяна на режими. Всяка страна, в която сме направили война, сега е по-зле, отколкото сме я заварили. Казваме, че въвеждаме демокрация, но това не се случва. Ще ви дам пример с Ирак: похарчихме 3,6 трилиона долара в Ирак. Днес Ирак е много по-зле, отколкото беше преди това. Убихме много иракчани, убихме Саддам Хюсеин. Ирак вече дори не е държава, той е разпокъсано бойно поле между отрядите на смъртта на сунити и шиити. Ирак в момента е прокси на Иран, което е точно този външнополитически резултат, който се опитвахме да избегнем в продължение на 20 години.

Създадохме „Ислямска държава“, изпратихме 4 милиона имигранти в Европа и дестабилизирахме всяка демокрация в Европа. Брекзит е директен резултат, в директна връзка с войната в Ирак и сирийската проточена война. Това получихме срещу тези 8 трилиона. През същия период, докато ние харчехме тези 8 трилиона за да бомбардираме мостове, пристанища, училища, летища, пътища, Китай похарчи 8 трилиона, за да ги строи. И за да прави приятели по цял свят. А ние правехме врагове. Те засилиха валутата си, юанът е световна търговска валута и хората приветстват това. Китай сега е основният кредитор на почти всяка страна в Латинска Америка, и всяка страна в Африка, а ние сме мразени по цял свят. Хората не ни искат за партньор, защото ние тормозим всички на детската площадка. Но аз не се страхувам, че Китай иска гореща война с нас. Те харчат една четвърт от това, което ние харчим за армия. Те не искат война с нас. Искат съревнование, искат доминация, но го искат в икономическото поле. Аз не се страхувам от това, а мисля, че това е в полза на Америка, защото ние можем да ги победим във всички тези сектори, ако започнем да излъчваме икономическа мощ в чужбина, вместо военна сила. Това направи чичо ми и го направи много успешно.

– Какъв е планът?

– Планът е през първата година на поста да намаля военните разходи наполовина. И това е намаляване на реални долари. Наричаме го „минимум на Айзенхауер“, което е бюджет в пропорция. През 2023 г. са похарчени същото количество долари, което сме харчили по време на Студената война. Най-високите разходи от този период. Защо е нужно да харчим повече от това? През 1992 г. ни беше обещано, че ще има съкращаване на военния бюджет от 600 милиарда долара на 200 милиарда долара и че ще имаме мирни дивиденти. Разбира се, това никога не се случи, вместо това го увеличихме до сегашните 950 милиарда долара, които не са реални долари, директен военен бюджет. Но като добавим бюджетите на Агенцията за национална сигурност (NSA),  на Департамента по отбраната (DOD), стават към 1,3 трилиона долара. Ще съкратя директния военен бюджет от 950 на около 500 милиарда долара по време на първата си година на поста и ще продължа да търся съкращения и това ще доведе до по-силна и по-ефективна армия, по-таргетирана армия, много по-ефективна по света. Ние нямаме нужда да бъдем световен полицай. Трябва да напуснем тази работа и трябва да оставим на мира другите страни. Трябва да спрем да налагаме демокрация, да спрем да убиваме официални лица. Трябва да позволим на другите страни сами да се управляват, без да ги насилваме. И тогава ще станем по-силни във всяко отношение в света. Ще бъдем по-силна страна, ще възстановим статута си на морален авторитет пред света и ще бъдем много по-богати. Истинската сила на една страна идва от здраво население, от стабилна икономика. Истинската национална сила идва от силната икономика у дома. Ние трябва да имаме силна средна класа, усещане за мисия и цел.

Ние сме болни, най-болната страна в света, с най-високи нива на хроничните заболявания в света. Има криза при зависимостите, при самоубийствата, при психическите заболявания, населението ни е затлъстяло, депресирано, отчуждено, имаме поколение от деца, 60% от които са с хронични заболявания. Наблюдаваме деморализация, защото това, което правим, е неморално. Ние взимаме заеми, за да плащаме лихвите по дълга – това е грях! Това е морален проблем.

– Искам да обясните това.

– Фактът, че децата ни ще живеят по-лошо от нас – това е неморално.

– Как това е свързано с дълга? Хората няма да разберат това твърдение. Хората не разбират как дългът означава, че крадем от децата си. Обяснете на хората.

– Заради инфлацията. Когато просто печаташ пари. Повечето държави, които са правили това, което ние направихме – просто печатим пари, колкото си искаме, за да харчим повече, са се провалили.

– Можете ли да обясните на хората какво представлява всъщност печатането на пари. Не е нужно да им давате механизма, но повечето хора не разбират. Аз бих го нарекъл кражба.

– Кражба е, разбира се, че е кражба. Всеки, който има фиксирани доходи, всеки, който зависи от заплата или от социална осигуровка – тези пари са откраднати от него. Инфлацията е кражба. Тя е данък върху бедните, данък върху работническата класа. И тези пари отиват горе, затова и имаме тези нови олигарси и милиардери. А най-лошото е, че те ограбиха американската средна класа по време на локдауна при Тръмп и Байдън. Те създадоха милиардери за 500 дни, като отклониха 4,3 милиарда долара от американската средна класа към новата клептокрация, която имаме. Кражба е. Ако имаме основна валута, както беше нашата – тя беше златна. Тогава, за всеки долар, който харчиш, можеше да получиш монета. Монетата от четвърт долар беше от истинско сребро. Можеше да отидеш и да вземеш злато от Форт Нокс. Държавата ни по закон имаше резерв, който беше еквивалент на парите, които бяха отпечатвани. Всеки долар представляваше реален актив, имаше действителна стойност в злато, което се пазеше във Форт Нокс.

– И имаше крайно предлагане.

– Имаше крайно предлагане. Но ние променихме това. В 1913 г. създадохме Федералния резерв, а след това на Бретънуудската конференция през 1972 г. ние напълно отделихме нашите пари от златното покритие. Страните, които вземат заеми в американски долари, вече не могат да ги откупят в злато. Могат да ги откупят в съкровищни облигации или в още долари. И това беше реално началото на кризата, защото ако си правителство и искаш да правиш война – над нашето правителство през цялото време има силен натиск да прави война, защото хората, които даряват пари на политическите партии, са най-големите собственици на военния комплекс – Black Rock, Vanguard, Lockheed Martin, Boeing – те притежават големите инженерни фирми, които ще възстановяват страните след войните и оказват натиск над Конгреса, за да продължаваме да водим постоянни войни. При старата система ние нямахме фиатна валута и тогава политиците трябваше да питат обществото: „Искаме да водим война срещу Саддам Хюсеин, която ще струва 3,6 трилиона долара. Искаме Конгресът да одобри това. Това означава, че много от вас няма да могат да плащат ипотеката си, ще трябва да направите големи жертви, няма да можете да изпратите децата си в най-добрите училища. Защото тези пари всъщност ще бъдат взети от вас предварително под формата на данъци.“

И познайте какво: нямаше да има повече войни, защото никой не би го одобрил. Но сега на тях дори не им се налага да питат за всички тези войни. Не им се налага дори да искат одобрение от Конгреса. Те просто започват война, пращат парите, цялата преса е на тяхна страна, измислят някакъв супер злодей и някакво комично съперничество, а ние трябва да се явим на помощ. Харчат всички пари и просто печатат нови, за да платят за всичко това. Заради това печатане парите, които притежаваме, вече не са лимитирани, както посочихте, те са безкрайни. И всеки долар, който те печатат, обезценява долара в джоба ви. Повечето държави не могат да направят това, което ние правим. Ние печатаме огромно количество пари, а имаме и търговски дефицит, при който много повече пари отиват навън за много повече стоки, които идват у нас, а ние използваме парите си, за да купуваме стоки от други страни, защото вече не произвеждаме нищо. Ние имахме търговски излишък допреди Виетнамската война. За да платим за Виетнамската война обаче, Никсън направи Бретънуудската конференция и отдели долара от златото, защото това беше единственият начин да платят за тази война. Ние сме световната резервна валута и на нея се гледа като на сигурна инвестиция, но след това отделяне нашият дълг се финансира най-вече от други страни. Япония купува щатски долари и ги държи в централната си банка. Китай купува щатски долари, като по този начин всъщност ни заема пари, защото купува съкровищни облигации и това ни предпазва от хиперинфлация, каквато щяхме да имаме още преди години. И поддържа илюзията, че доларът продължава да има същата стойност, понеже толкова много хора го искат. Но сега тези страни престанаха да правят това. Китай започна да продава доларите си. Ние бързо губим статута си на световна резервна валута. Това няма да стане за една нощ, ще стане в дълъг период от време, но сега трябва да започнем да си плащаме сметката.

Президентът Байдън каза, че всъщност инфлацията не съществува, но аз прекарвам много време в разговори с американците и това е нещо, което занимава умовете им. Те виждат мляко по 4 долара, хляб по 4 долара, бензин по 6 долара, но най-вече виждат, че не могат да си платят домовете – разходите за жилище са скочили от 223 хиляди долара средно на година преди две години, до 455 хиляди днес. Лихвите са скочили от 3 на 7 процента. Това означава, че къщите са четири или пет пъти над цената отпреди две години, а още тогава за хората беше проблем да си ги позволят. Това е част от проблема. Инфлацията деморализира цялото общество, смазва душата му. Защото не можеш да спечелиш пари. Получаваш увеличение на заплатата, но това е илюзорно, защото три месеца по-късно осъзнаваш, че това увеличение просто се е стопило. Хората се борят, натискат педалите с всички сили, но вървят назад. И когато се случи така, хората спират да вярват в себе си, спират да вярват в правителството си, спират да вярват в общността. Стават гневни и проявяват насилие.

– И най-лошото е, че не знаят защо. Те не успяват да разберат точно какво се случва. Докато ви слушам, се опитвам да очертая основните хипотези, които изграждат Вашия свят. Има една идея, до която стигнахме с моя бизнес партньор и за която доста спорихме. Аз си мислех, че той е идиот, а той си мислеше, че аз съм идиот. Тогава си казах, чакай малко, ние и двамата сме умни, добронамерени хора, каква е причината всеки от нас да мисли, че другият не е с всичкия си?! И тогава осъзнах, че ние просто имаме различни основни хипотези за това как функционира светът. Гледах интервю с вас и Дейв Смит и то беше най-ясният пример за двама умни, добронамерени хора, които имат различни основни хипотези и поради това в един момент започват да си крещят един на друг. По уважителен начин се справихте все пак.

– Мисля, че се справихме добре.

– Да, много добре, но беше много разгорещено, защото вие не говорехте само за основните хипотези, които са същността на всичко. Затова искам хората да чуят всичко, което ние изложихме и основните хипотези, които определят мисленето Ви. Една основна хипотеза, която чух, е, че трябва да имаме нова средна класа, затова ще направим всичко необходимо това да се случи. За да се справим с дълга – защото ако просто продължаваме да печатаме, за да се оправим с дълга, ще имаме инфлация – трябва да имаме иновации. За да имаме иновации, трябва да започнем да успокояваме някои регулации, или както Вие казахте, да бъдем внимателни, когато регулираме новите технологии, като ИИ и блокчейн.

– Мисля, че в момента се води война срещу блокчейн.

– Съгласен съм.

– И не става дума само за дерегулация, а за пълен завой на 180 градуса. Ние трябва да приветстваме блокчейн. Ние трябва да го направим транзакционен, трябва да принудим банките да го приемат, трябва да окуражим американците да го използват и да разберат, че това е тяхната сигурност срещу инфлацията, че е техният билет към бъдещето. Затова бих казал не само дерегулираме, а да направим пълен обрат, вместо да сме враждебни. Ние трябва да бъдем окуражаващи.

– Това е интересно. Аз имам основната хипотеза, която се е превърнала в морална ценност – вярвам, че хората трябва да има право на някакъв начин за „съхраняване на богатството“, който да е резистентен на инфлацията. Може би валута е по-добрата дума, но аз се придържам към „съхраняване на богатство“ засега. Както Вие вече красноречиво обяснихте, американският долар не е този начин, защото той е фиатно средство по своята същност. Ние по условие можем да правим колкото долари искаме и, както Вие отново казахте, колкото повече печатаме, толкова по-малко притежаваме. За разлика от златото, или биткойн – технически златото се повишава с 2 % годишно, затова аз ще използвам биткойн, почитател съм на биткойн, но не го казвам по тази причина. Казвам го, защото той има абсолютно крайна наличност, няма начин да се направи повече. Имаме крайна наличност на биткойн, което означава, че ако можеш да спестяваш в биткойн, без правителството да бъде абсурдно, каквото то е сега – надявам се, че в момента разговарям с бъдещия президент, така че сега наистина сериозно лобирам – но вярвам, че имаме право да можем да спестяваме в този или друг начин за съхраняване на богатство, който не подлежи на инфлация и че това право не може да бъде нарушавано. Защото ако е възможно някой да влезе в моята банкова сметка и буквално да определи колко струва тя, това е безумно. Това е насилие и руши връзката ми с правителството.

– Фиатната валута е неморална. Това е кражба. Тя е тиранична, антидемократична, олигархична и е военнолюбива. С основание може да се каже, че тя е зло.

– Как ще се справите с това? Вие ще влезете в една регулаторна среда, която ще се съпротивлява.

– Мисля, че трябва да имаме някаква свободна конвертируемост, начин за „излизане“ от дадена валута – биткойн е един от важните начини, както знаете – за да могат американците да имат достъп до валута, която няма да девалвира с инфлацията. Мисля, че всеки има това право, както Вие казахте. Ние трябва да поощрим блокчейн, да го направим средство за транзакции. Чувал съм милион идеи как да се направи това, които са много въодушевяващи. Искам да имам сто души, които да работят върху тези идеи и да казват къде са подводните камъни. Една от тези идеи е да се издаде нов клас държавни облигации, който да е може би 1% основна валута и това да се увеличава всяка година, така че на следващата година да е 2%, на следващата – 3%. Моят чичо се опита да направи това, когато беше президент, защото беше видял вредите и опасностите на фиатната валута, и точно преди да умре издаде сребърните сертификати и златните сертификати и това беше нов клас долари, които имаха покритие в злато или сребро. И американците биха имали този избор – да правят транзакции в основна валута, да спестяват в основна валута и нито един правителствен служител да не може да влезе в банковата им сметка и да определи стойността на тяхната валута – Вие го описахте по много добър начин, защото точно това се случва.

– Вие като президент ще бъдете ли съгласен хората да използват биткойн, за да платят данъците си?

– Аз бих поощрил това. Всичко е много комплексно, защото в даден момент от живота си криптовалутите се държат като стока, в друг момент са като гаранция, така че в момента няма създадена система, която адекватно да ги регулира. Изведнъж има някакъв проблем, например с биткойн, и хората трябва да могат да правят транзакции, без да плащат данък върху капиталова печалба, ако биткойн увеличи стойността си. Има различни подобни технически проблеми. В момента голяма част от биткойн се притежава от големи инвестиционни къщи, като „Блек Рок“, или милиардери и това би било огромна печалба за тези организации, което само по себе си би било недемократично. Може би има начин да се направи, както Вие казахте, в по-малки транзакции, които не се таксуват, но да се запази данък върху капиталовата печалба за по-големи натрупвания на биткойн. Не съм сигурен как точно трябва да се направи, но мисля, че трябва да измислим нещо подобно. Просто от гледна точка на политическата приемливост не може да се приеме закон, който би бил подарък за трилиони долари за милиардерите. Така че трябва да го измислим, но има начини да се направи.

– Вие бихте ли били съгласен, ако хората наистина прехвърлят огромни количества от средствата си, никога няма да са всички хора, но ако голям брой хора прехвърлят средствата си в нещо, което правителството не може да контролира?

– Да. Мисля, че някак това е единственият начин да спасим долара. Ние не искаме доларът да се срине за една нощ, но мисля, че доларът ще се срине. И според мен изходът за долара – както и за хората, за работещите бедняци в тази страна, за средната класа, за да бъде възможно да съдадат някакво богатство за себе си – е интегрирането на биткойн. Бил Акман има схема, по която на всяко родено в страната дете се дават 10 хиляди долара или еквивалента на 20 хиляди долара, ако то завърши колеж. Може да се направи нещо такова, като се интегрира биткойн, или друго крипто.
– Кажете ми за образованието. Защото това ми се струва безсмислено. Хората ще похарчат тези пари, освен ако не започнем наистина да ги учим на това, което би трябвало да учат в колежа. Ако завършиш колеж днес, това няма да те е подготвило за нищо разумно, което да направиш с тези пари. От друга страна, ако ги учим какво са парите – че това е твоята събрана през времето енергия, че те могат да бъдат инвестирани, че има инвестиционни принципи, които могат да бъдат разбрани…

– Според мен предложението на Акман е интересно, защото е точно такова. То дава парите в ръцете на хора, които са млади, но те могат да ги похарчат едва по-късно в живота и мисля, че това е предпазна мярка.

– Мисля, че в един момент неговият план беше нещо като пенсионен план – не може да правиш нищо с парите.

– Може и да е бил като пенсионен план, но ти сам го управляваш, вземаш решенията как да увеличиш тези пари.

– На мен това много ми харесва, просто искам хората да са образовани.

– Това мотивира хората да развиват финансовата си грамотност, да разберат къде да инвестират, да разговарят с хора, да бъдат насочени. Мисля, че това е добро за нашата страна, защото, за разлика от всички други страни в света, тя е основана на този модел – тук всеки е бил предприемач, всеки е бил капиталист. В Австралия имат такава система, като тази, която Акман предлага, и този модел работи много добре там. Има много страхотни идеи, за които аз не зная всичко, не съм чул критиките от отсрещната страна, така че трябва много да се поработи. Но искам да направя подобни иновации.

– Вашите иновации са едно от нещата, които ме вълнуват. Ако участвате в дебата ще бъде изключителна възможност за нас да чуем възгледите Ви и да получим това знание. За мен фактът, че искате да въведете блокчейн, е крайно вълнуващ. Кажете ми обаче как блокчейн ще помогне за прозрачността на бюджетите, тъй като намирам това за гениално.

– Не зная дали ще сложим целия бюджет в блокчейн, но идеята ми е бюджетът да бъде напълно прозрачен и мисля, че можем да използваме комбинация от блокчейн и изкуствен интелект.

– Искате да използвате ИИ като съпътстващо средство?

– Ще ви дам пример. Преди няколко дни излезе бюджетът на Пентагона. И за 20-ти път през последните 20 години той не беше одитиран. Той просто не може да бъде проверяван според тях. Те загубиха 4 трилиона долара – това са активи, които те не знаят дали имат, или нямат. Има непрестанни случаи, в които те купуват нещо, инвентаризират го, но не могат да установят къде е местонахождението му. Затова купуват същото нещо отново и никой не знае кое къде е. Затова могат да се използват обхождащи устройства с ИИ в техните депа за снабдяване и те да откриват всичко и да знаят къде се намира. Всичко ще бъде по-ефективно, ако се сложи в блокчейн или в някаква форма, под която всеки американец може да прочете всеки артикул, за който са похарчени пари – дали някой е похарчил 16 хиляди долара за тоалетна чиния и дали хората правят мошеничества – ще го знаем веднага. Това, което става в Украйна в момента, също не може да бъде одитирано. Ние изпратихме 50 милиарда на най-корумпираната страна в света. Украйна печели тази титла всяка година – най-корумпираната страна в света. А ние им изпращаме още 60 милиарда и никой няма идея как те ги харчат. Ние просто горим пари. Ние можем да установим неефктивността.

Ще ви дам пример с Бюрото за финансова отчетност на Конгреса. Те правят доклади за разхищенията всяка година, в които се посочват най-потресаващи примери за правителствени разхищения. Антъни Фаучи изследвал някакъв паразит и други наистина ужасни неща, които правителството не би трябвало да прави. Всички биха били разгневени, ако знаеха как се пилеят държавни пари. Бюрото по отчетност прави всяка година отчетни доклади за най-разхитителните програми на правителството, като тези отчети са дебели по една педя. После ги слагат на рафта и никой повече не ги чете. Аз бих взел всички тези доклади и с помощта на ИИ бих идентифицирал всичко, от което нямаме нужда. Бих сложил резултата в блокчейн, за да може всеки американец да види и да разбере идеологията на всичко това. Бих взел най-лошите от тези програми, бих ги сложил в един единствен закон и бих пратил този закон в Конгреса за приемане или отхвърляне. Взимате 400-те най-лоши програми на правителството, давате ги на Конгреса и казвате: гласувайте на цяло, за да се отървем от тях. Това се случи с Комисията за закриване на военните бази и то свърши работа. Това беше единственият начин да се затворят всички тези бази, защото всяка база ощетява някого – винаги има някой, който иска тази база да се запази. Затова се наложи да сложат всички бази в един законопроект и да го гласуват. Можем да направим същото и с губещите програми. Използването на ИИ и блокчейн за откриване на налудничави разхищения ще ни помогне в това.

– Много хора смятат, че е невъзможно Вие да спечелите тези избори, че само ще отклоните гласове от друг кандидат. Какви са най-силните Ви козове срещу Тръмп и Байдън?

– Имате предвид как бих спечелил?

– Да. Как можете да убедите американците да отворят очите си и да видят, че другите двама са приключени и трябва да гласуват за Вас?

– Това, в което трябва да убедя хората, е, че аз мога да спечеля. Защото, ако те решат, че аз мога да победя, тогава аз ще победя. Всички допитвания показват, че хората искат да гласуват за мен, но няма да гласуват за мен от страх. Защото мислят, че ако гласуват за мен, републиканците ще бъдат разбити и Байдън ще бъде избран, или обратното –  Тръмп ще бъде избран. Но като предпочитания аз побеждавам и двамата във всяко допитване като брой американци, които искат да гласуват за мен.

– Те ви харесват много, но кое е това, в което не вярват?

– Те не вярват, че мога да събера достатъчно гласове, за да спечеля.

– Въз основа на какво допитване? Има ли допитване, което сочи това?

– В допитване между мен, Байдън и Тръмп аз получавам около 15-16%, най-високият процент е 27, а най-ниският е 10 процента. За да спечеля, са ми нужни 34% в тристранно съревнование. Но хората си мислят, че не мога да ги стигна и че ако гласуват за мен, ще хвърлят гласа си напразно, затова гласуват за Тръмп или Байдън. Те гласуват от страх, а на мен ми трябва тяхната надежда. Донякъде добра новина е, че в най-голямото допитване, най-точното допитване по време на цялата надпревара, тъй като в него участват 26 хиляди души, което десет пъти повече от обичайните допитвания, като Gallup, Harvard Harris, New York Times, CNN. Те обикновено използват около 1000 до 2200 души. Ние направихме допитване в 50 щата с 26 хиляди души, което е 10 пъти повече от обичайните допитвания, с възможност за отклонение от почти нула. Въпросите в бего бяха: при състезание 1 към 1, между мен и Байдън, кой печели? Аз спечелих с огромно мнозинство – в 39 щата, докато той спечели в 11; при състезание 1 към 1 между мен и Тръмп, кой печели? Спечелих аз, но с много по-малка преднина, от само около 3 или четири електорални гласа, но все пак спечелих. Байдън не може да спечели. Ако аз остана в надпреварата, Байдън губи. Ако изляза от надпреварата, загубата му ще е още по-лоша. Той ще загуби два допълнителни щата – Мейн и Вирджиния. При това положение Байдън е този, който отклонява гласове. Той е кандидат, който не може да спечели и подкопава очакванията към някой, който може да спечели. Аз мога да спечеля, а той – не. Така че, не аз отклонявам гласове, а той.

– От времето, когато попаднахте в моя радар, усещането ми за игралното поле се промени доста драматично. Доколкото знам, на масата има два жокера. Какво стана с присъдата на Тръмп -разколебаните гласове ще решат ли, че просто няма как да гласуват за него, или пък това ще ги подтикне да гласуват за него? А също и Байдън, който, предвид намаляването на когнитивните му способности, е обект на все повече шеги и няма вселена, в която това да няма значение, и всички прогнозират, че в един момент той ще бъде оттеглен и заменен от някой друг. Можете ли да комнтирате тези въпроси?

– Моето убеждение, още преди присъдата на Тръмп, е, че ако го осъдят, това ще му помогне. В началото той изоставаше от ДеСантис, но веднага щом заведоха делото срещу него, той се изкачи – беше 15 пункта зад ДеСантис, а след като заведоха делото поведе. Демократите са глупави. Националният демократически комитет са група много глупави хора. Те правят много големи стратегически грешки, една от които беше да заложат всичките си чипове на президента Байдън, вместо да имат предварителни избори, на които да изберат най-добрия кандидат, за да победят Доналд Тръмп. Но те избраха кандидат, който съвсем очевидно има когнитивен дефицит. Американците се безпокоят, аз се безпокоя, когато гледам президента Байдън. Всеки път, когато го видя по телевизията – и мисля, че с всички ни е така – е сякаш гледам 5-годишното си дете да играе в детски парти клуб за първи път. „О, Боже, надявам се, че няма да падне или да се нарани някак!“ Но по-лошото е друго – знаете, че сега сме по-близо до размяна на ядрени удари от когато и да било след 1962 година. Ние говорим за ядрено оръжие, но руснаците имат 2200 ядрени глави повече от нас и по-добри отбранителни оръжия от нас. Последният доклад на Пентагона показва, че при размяна на ядрени удари ние ще загубим 90 милиона американци през първите 24 часа и още 90 милиона в следващите шест месеца след размяната на ядрени удари. А в Белия дом сякаш няма никой, който да мисли за това. Имаме Тони Блинкен, който е на сцената в Киев миналата вечер, свири на китара на концерт, докато 500 хиляди деца умират вън по улиците. Но той е на рок концерт и накрая се изправя като герой и казва „Ние никога няма да изоставим Украйна“. Просто няма възрастни в стаята. Казвам, че президентът Байдън е човекът, който трябва да реагира, ако нещо стане. Да си представим, че днес руснаците изстрелват две или три ракети край бреговете на Куба. Те ще го събудят в три през нощта и той ще има шест минути, за да направи обаждането. Шест минути, в които да реши дали да отговори и да изпрати ядрени ракети. И по време на тези шест минути шестима души от тайните служби ще го бутат по коридора, за да върви колкото е възможно по-бързо, за да се скрие в един от тунелите под Белия дом, в които аз съм бил. Ще го бутат към бункера, докато той провежда разговор, от който зависим всички, нашите деца, цялото човечество. Не искаме ли някой, който е на себе си, който е обмислил всичко, и който просто не е когнитивно затруднен да направи подобно нещо?

– Мислите ли, че той е такъв проблем за Националния комитет на демократите, че те да го заменят?

– Не зная. Не правя подобни прогнози. Това, което правят в момента, ми изглежда ирационално и налудничаво. Всяка тяхна стъпка ми изглежда налудничава.

– Зная, че не обичате такива прогнози, но ще направя опит да ви спечеля в моя отбор. Започнахме с цитат от световноизвестния ви чичо, който се опитва да обясни колко е важно да можеш да мислиш от гледна точка на опонента си. Ако прогнозираш бъдещето, ще сгрешиш. Поглеждаш кристалната сфера и накрая се проваляш, напълно ми е ясно. Аз ще съм първият, който ще изглежда смешен, ако продължим. Аз съм от поколението, което получава информацията си по определени начини, виждам всички мемета, те се промениха, а виждам и промяната на мейнстрийм медиите. Пред нас има два пътя – те или са толкова цинични, че искат той да бъде преизбран и да бъде само лице, а пък те – които да са „те“ – да контролират всичко, или пък те разбират, че губят битката на посланията, че дори хората, които са били с тях преди, вече им се подиграват и ще трябва да сменят кандидата и това е възможно само с някой, който вече е познат и известен, за да имат някаква възможност да спечелят. От моя гледна точка те могат да имат и по-добър кандидат, защото лично аз не мога да гласувам за човек с това ниво на когнитивен разпад.

– Щяхте ли да гласувате за него, ако нямаше това ниво на когнитивен разпад?

– Тогава щях да разгледам обстойно политиките му, но тъй като той има когнитивен разпад, съм ги отхвърлил. Иначе щях да бъда отворен към тях, да. Единият ми основен акцент като гласоподавател е дългът – как се справяме с него. Но както Тръмп, така и Байдън са безразсъдни в печатането на пари. Безразсъдни.

– Да, и двамата. Преди четири години Тръмп каза, че ще балансира бюджета, но за четири години той похарчи 8 трилиона долара, което е повече от всеки президент, от Джордж Вашингтон до Джордж У. Буш, за 283 години история. Сега президентът Байдън ще го надмине. Ако продължи така, той харчи по един трилион на всеки 90 дни. И никой от тях няма да реши този проблем, което е много егоистично, и недалновидно, и ненормално. Президентът Байдън пилее пари и се опитва да купи изборите. Всички тези нови програми – за опрощаване на студентските заеми например. Има криза със студентските заеми, аз имам план за справянето с нея, но опрощаването на всички тези заеми е само още един начин да се увеличи дълга, който ще легне върху тези деца. Това не е патриотизъм, това е нещо друго.

– Аз съм ужасèн и от неговата политика за границата. Вие как бихте подходили към този въпрос?

– Аз бих затворил границата. Бих я затворил веднага. Бях там, срещнах се със силите на реда, с граничните патрули, местната полиция, и знам точно какво трябва да направя.

– Можете ли да ни кажете нещо повече?

– Има очевидни неща, които трябва да се направят, като инфраструктура, служители, политика. Има 27 дупки, не ни е нужна стена по цялото протежение от 2200 мили от Браунсвил, Тексас, до Сан Диего, Калифорния. Има нужда от стена в урбанизираните райони, където имигрантите могат да изчезнат веднага. В тази стена има 27 дупки и ние трябва да ги запушим. Има и много друга инфраструктура, която администрацията на Байдън разруши – камерите за далечно виждане, нощните прожектори, сензорите…

– Как така ги е разрушила?

– Аз мисля – и това е най-безобидната интерпретация защо ги е разрушила, защото има много зловещи и злокобни интерпретации – че това е политическа дребнавост. Неговата кампания е срещу стените на Тръмп. Но трагедиите, които стават на тази граница всеки ден, са монументални. Има вероятно 9 милиона души, които преминават, и това е хуманитарна криза, за всички, но най-вече за работещите бедняци в нашата страна. Това ги унищожава, още една от социално осигурителните мрежи се къса. В Ню Йорк сити или на Рандълс Айлънд на децата не беше позволено да играят по време на Ковид, а сега не могат да спортуват по спортните игрища, защото там има лагери за мигрантите. Това е умопомрачаващо, и има още множество факти. Видях 300 души, които преминаха между 2 и 4 през нощта в Юма, Аризона. Девет души от граничните патрули са се самоубили през миналата година, защото са деморализирани от факта, че не им се позволява да си вършат работата. Вместо да предотвратяват влизането на хора, те трябва да ги залавят, да им правят досиета, да им взимат отпечатъци. Ако нямат криминално досие, ги водят до летището в Юма и ги качват на самолет за всяка дестинация, която те пожелаят. А ако нямат пари, защото картелите са им ги откраднали, граничният патрул им купува билет, който е финансиран от FЕMA, агенцията за бедствия и аварии, а това са нашите пари. Ние плащаме десетки хиляди долари за всеки мигрант, който влиза. Плащаме на хора, които завладяват нашата страна. След това те отиват в Ню Йорк, или в който и да е друг град, и се възползват от предимства за наемане на работа. Имат настаняване за следващите 7 години. Могат да го ползват, могат и да не го ползват, но имат право за седем години. Имаме и работодатели-хищници, които им плащат по 6 или по 10 долара на час и те стават конкуренти за работните места срещу работници, чиито права са защитени от профсъюзите. Работниците от профсъюзите са хората, които биха могли да бъдат част от средната класа, но не получават работното място. Всичко това е вбесяващо. Мога да разкажа още много подробности, но се вбесявам, само като си помисля. Те трябва да поправят тази инфраструктура, включително оградите, които бяха съборени по пътищата за достъп. Трябва да се подкрепи законът за защита от мигрантите, относно имигрантите от други страни, които отиват в Мексико и се опитват от там да влязат в САЩ и да искат убежище. Този закон беше променен от администрацията на Байдън. Политиката за «Залавяне и освобождаване» също трябва да бъде променена на «Залавяне и връщане». Има нужда и от смяна на служителите. Има нужда от 300 съдии на самата граница, които да решават на място и веднага дали да дадат убежище. Имаме нужда от още 3 хиляди гранични полицаи, защото има голямо изтощение и деморализация сред тях. Бих направил всички тези неща още на първия ден. Ще направя и нещо друго, което според мен нито един републиканец или демократ не може да направи: ще разпоредя на Държавния департамент и на Пощите да започнат да издават безплатни паспортни карти на всеки американец, който не може да си позволи да си купи. Паспортната карта е издаден от федералните власти документ за самоличност със снимка. Там няма медицински данни, няма нищо друго, само документ за самоличност със снимка, като шофьорската книжка. Това е много важно, тъй като десетки милиони американци нямат шофьорска книжка, така че нямат документ за самоличност, издаден от федералните власти. Това са основно демократи, предимно възрастни хора, които вече нямат право на шофьорска книжка, или са студенти, които още нямат шофьорска книжка и са склонни да гласуват за демократите, или са малцинства в градовете, на които не им трябва шофьорска книжка. Това е причината, поради която демократите не изискват документ за самоличност при гласуване – много демократни нямат такъв, не могат да го получат и не могат да отидат и да платят 60 долара и да чакат кошмарни часове в Службата за регистрация на автомобили, само за да гласуват. Те няма да го направят. Ако нямаш издаден от федералните власти документ за самоличност със снимка, ти си втора категория гражданин. Не можеш да си откриеш банкова сметка, не можеш да влизаш в училището на децата си, не можеш да се регистрираш в хотел, не можеш да се качиш на самолет, и много други неща.

Аз ще направя така, че всеки да получи документ за самоличност със снимка. Нашият екип се срещна с най-важните лидери за граждански права, като Ендрю Янг и преп. Ал Шарптън, които казаха, че ако аз направя това, те ще оттеглят възраженията си за представяне на документ за самоличност при гласуване. Това ще разпръсне напрежението в един от най-разгорещените спорове между републиканци и демократи. Това първо. Второ, хората ще имат по-добър живот, след като имат такъв документ и трето, в тази страна има закони, според които е криминално престъпление работодател да наеме чужденец без документи. Само че има дупка в този закон – работодателят трябва само да сложи отметка за това, че е видял картата за социална осигуровна на служителя. Тази карта няма снимка, може лесно да бъде подправена, а на някои места просто се подава от ръка на ръка, работодателят казва, че я е видял, слага отметката и после плаща в брой. По този начин избягва от отговорност. Аз ще направя така, че в тази страна да не можеш да наемеш някого без документи, защото това е криминално престъпление и ще отидеш в затвора, ако го направиш. Това ще затвори около 90% от границата за една нощ.

– Защото ще бъде премахнат мотивът.

– Защото никой няма да дойде, ако знае, че не може да си намери работа в Съединените щати, понеже няма федерален документ за самоличност и няма начин да получи такъв.

– Ако трябва да кажа какво става – да, това може би е политическа дребнавост от страна на администрацията на Байдън, но имам чувството, че е по-скоро патологично състрадание. Какво ще кажете на хората, които ще бъдат потресени – мигрантите търсят по-добър живот, Америка за това е създадена, това е написано на Статуята на свободата, а вие на практика ги затваряте в клетка в Южна Америка. Защо го правите?

– Първо, нито една държава не може да оцелее, ако не затвори границите си. Имаме нужда от подредена имиграционна политика, която е състрадателна, която се води със съпричастност, и ние го правим в тази страна. Хора, които искат убежище, автоматично влизат в страната, ако докажат, че имат действителна нужда от убежище. Така че, ние водим такава политика на състрадание. Но ние трябва да можем да контролираме границата си, защото в момента тя се контролира от няколко наркокартела. Първата нощ, в която отидох там и видях 300 души да преминават през границата, 110 от тях дойдоха с бусове, по 55 души, в чисто нови бусове, собственост на нарко картела Синалоа. В първия бус имаше най-вече млади мъже от Западна Африка, в боеспособна възраст. Не успях да разговарям с тях, защото те минаваха през процедурата за обработване, но ги видях. В следващите два буса имаше основно хора от Азия – Казахстан, Таджикистан, Азербайджан, Непал, Тибет, Бангладеш – говорих с всички тях. Множество хора и от Китай. От тях само двама имигранти искаха убежище, единият от Колумбия, другият от Перу, единствените латиноамериканци. Останалите идват, защото са видели рекламите в ТикТок и Ютюб, в които картелите обясняват, че могат да ви прехвърлят в Америка от цял свят, срещу 10 хиляди долара.

– Какъв е планът им, защо го правят?

– Защото правят по десет хиляди долара на човек! Правят милиарди долари. Всеки, който премина границата, знаеше точно какво ще стане с него. Те не се страхуваха, не бяха изненадани, знаеха с точност всяка една стъпка. Голяма част от тях бяха ограбени. Картелът беше откраднал всички спестявания на семейството от Перу. Прекарах един ден и в Центъра за изнасилвания, който е специализиран в помощ за изнасилени деца, които са били изнасилени непосредствено преди да пресекат границата. Има 80 хиляди изчезнали деца.

– Какво?! 80 хиляди деца са изчезнали?

– Не си спомням с точност тази цифра, но са между 40 хиляди и 80 хиляди изчезнали деца. Хората могат да проверят това твърдение в Гугъл. Не мога да се закълна в цифрата, но става дума за огромен брой. От другата страна на границата има дърво, което се нарича „Дървото на изнасилванията“, което можех да видя от мястото, на което стоях. Там картелите взимаха финалната „разплата“ – изнасилване на жени и деца. Граничните патрули гледат това през цялото време. И не могат да направят нищо, защото това е от мексиканската страна на границата. Прекарах един ден в Центъра за изнасилвания, където се лекуват децата, които са били изнасилени. Той се намира в Юма, а хората на Юма са най-невероятните американци. Те влизат в тази касапница и се отнасят към жертвите с цялото си съчувствие. Директорът на болницата ми каза, че съпругата му е постъпила там за раждане, в отделението имало 13 или 23 легла, и всяко от тях е било заето от мигранти и нямало никакво място за местните родилки. Тоест, те трябва да връщат собствените си хора, за да лекуват мигрантите, и го правят. Миналата година в тази малка регионална болница са похарчени 9 милиона долара, или 20 милиона долара, в момента не съм добър с цифрите, за лечение на мигрантите, които няма да бъдат възстановени от държавата. Това смазва пограничните градове, а в момента всеки град в нашата страна се е превърнал в пограничен град, това се случва из цялата страна. Това е ужасно, не е хуманитарно, хората, които минават границата, са подложени на ужасно отношение и освен това не могат законно да работят тук. Какво ще правят тук след седем години?

Ние имаме нужда от високи стени по границата и широко отворени врати за хората, които минават през законната процедура – да получават гражданство бързо. В малките бизнеси има 10 милиона работни места, всички те търсят хора от чужбина. Имаме нужда от тези работници. Ние поддържаме социалните им осигуровки през следващите няколко години, плащаме данъци за това и т.н. Трябва да обогатим нашето население с хора, които идват легално, но да оставим наркокартелите да ръководят граничната политика на САЩ не е добро решение. Никой не мисли, че това е добра идея.

– Една от идеите на вашата кампания е за обединяване на страната, срещу двама кандидати, които сякаш не споделят това и то със сигурност не е част от тяхната реторика. Това, което най-много ме дразни, вторият най-голям проблем, който аз имам, е авторитарното управление. Наблюдавайки целия съдебен процес срещу Доналд Тръмп, когото нито мразя, нито харесвам – това няма нищо общо с представата ми за американските ценности. Ако Вие бъдете избран, ще отмените ли присъдата на Тръмп, ще помилвате ли Хънтър Байдън, ако бъде осъден?

– На първо място, аз не бих взел това решение сега. Относно Хънтър Байдън – аз не съм видял нито едно обвинение, което да е политически мотивирано. Това са прокурори от демократите и не знам на какво основание той може да бъде помилван, ако бъде издадена присъда. Процесът срещу Тръмп беше политически и лично аз мисля, че той ще бъде отхвърлен на висша инстанция, защото видях инструкциите на съдията към съдебните заседатели и ми се стори, че не са конституционни, но не зная. Не съм следил делото внимателно, просто прочетох няколко от инструкциите към съдебните заседатели и те ми се сториха нередни. Не мога да кажа в момента дали ще помилвам някого, освен хората, които знам, че ще помилвам – като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, вероятно и Рос Улбрихт – хора, които са очевидно политически преследвани, защото са били информатори. На Сноудън и Асанж трябва да им бъдат издигнати паметници, а не да бъдат пращани в затвора.

– Защо?

– Сноудън за първи път разкри причината, поради която те не го харесват. Той ни каза, че Националната агенция за сигурност (NSA ) слуша телефонните разговори на всички ни и събира тази информация. Всяко съобщение, всеки имейл, който пишем, се взима от NSA и се пази в база данни, за да се използва някога в бъдещето. Това е напълно противоконституционно. То е противно на всичките ни ценности, против членовете на Конституцията, в които е вписано, че разузнавателните агенции нямат право да шпионират американския народ – това е в разрез с тях. Едуард Сноудън каза това пред света, каза го на нас, на американския народ, той е наш сънародник. Конгресът се е подчинил и е приел закон за регулирането на това нещо. Така че, това което той направи, очевидно е в служба на нашата страна. Ние бихме искали военните служби да правят подобни неща – да ни казват какво става. Но всички тези бюрокрации се обърнаха срещу нас и сега ни шпионират. Асанж – той е редактор на вестник, който получи вътрешна информация относно наемнически групи, които са убивали цивилни граждани в Ирак и разкри това, което никога нямаше да ни бъде казано. САЩ са плащали на подизпълнители да убиват хора, а Пентагонът укрива тази информация. Асанж се сдобива с тази информация и я публикува. Той не е нарушил закона, направил е нещо, което всеки редактор на вестник в страната би трябвало да прави. За мен е странно, че всички редактори в страната, от „Вашингтон Пост“ до „Ню Йорк Таймс“ и останалите, не са застанали пред Белия дом с искане този човек да бъде освободен. Тези двама души са в беда. Те се застъпиха за свободата на словото, за нашата Конституция. Знаеха, че ще трябва да се пожертват, пострадаха жестоко. Тяхната жертва за нашите права е като жертвата на патриотите от Американската революция, които подложиха на риск, домовете си, прехраната си, свободата си, и самия си живот. За да имаме нашите свободи. Асанж и Сноудън направиха същото. Ние трябва да ги почетем, а не да ги наказваме.

– Какво според Вас се случи с американските ценности, и което сега кара хората сега толкова бързо изоставят Конституцията – било по време на Ковид, било при нарушаване на Първата поправка, което беше многократно и необуздано извършвано. Самият Вие сте цензуриран до смърт, хората, които ви канят в подкастите си, са цензурирани – това е ненормално. Но сякаш излиза повече от хората, отколкото от правителството. Мисля, че правителството по-скоро им приглася в това.

– Мисля, че са две неща. Едното е много обикновено, за което говорих снощи в библиотеката „Никсън“, която започва голям проект за възстановяване на часовете по гражданско образование в нашата страна. Вие сте много по-млад, но аз помня – през 50-те, 60-те и 70-те години всяко дете в тази страна трябваше да премине поне през три класа по гражданско образование. В тях изучавахме правата си, учеха ни да се борим за тях, учеха ни, че са умирали хора, за да имаме тези права и че ние също трябва да бъдем готови да умрем, за да ги запазим. Всички учехме това. В края на 70-те и началото на 80-те години спряха да преподават гражданско образование. Някой може да се опита да ни отнеме тези права, и тогава ние трябва да се борим, да се бием до портите на ада, да се бием, докато адът замръзне, и след това да се бием върху леда. Никога да не спираме да се бием, за да запазим тези права. Така съм отгледан аз. Но ние имаме няколко поколения деца, които не са взели този урок още от малки.

Другото нещо е пресата, която е крайно компрометирана. Едната причина е съживяването на „Операция „Присмехулник““, която сега е много добре документирана. Има няколко историци на ЦРУ, Дик Ръсел и Дейвид Талбът, и двама други, които наскоро направиха изложение за огромната степен, в която пресата днес е контролирана от ЦРУ и НАС, и разузнавателната общност. Издания като „Дейли Бийст“, „Ролинг Стоун“, които бяха издания на контракултурата, а сега главният редактор Ноа Шахтман идва директно от разузнавателните среди, и ако погледнете – всички са про Украйна, про ваксините, про всичките неща на разузнавателната общност, про военните разходи в чужбина. От един поглед се вижда позицията им по даден въпрос. „So on”, “Daily Cost”, “National Geographic”, “Scientific American” – всички те станаха очевидни тарани на разузнавателните агенции. „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“ също, разбира се.

Но има и нещо друго, което се случва – корупционното сливане между държавата и корпоративната власт, което също подчинява пресата. Това, което видяхме по време на Ковид, когато журналистиката наистина деградира. Журналистиката винаги е играла много важна роля за демокрацията, тя е четвъртия клон на властта, от нея се очаква да бъде пазителка на демокрацията, да има свобода на печата. По думите на Луис Брандайс, видният юрист, пресата трябва да поддържа краен скептицизъм към правителствените изявления и властта. Това е ролята на пресата при демокрацията. По време на Ковид ние видяхме обратното – вместо да говори истината пред властта, тя стана сценограф на правителствената пропаганда, стана активен пропагандатор за маргинализиране, демонизиране, унищожаване на репутацията на всеки, който се противопоставя. Знаете, осъдените на изгаряне еретици не могат да бъдат интервюирани, те ще бъдат изгорени и ще служат за назидание. Видяхме изключително важни учени, които бяха изхвърлени, загубиха работата си, бяха осмивани от пресата. Беше унищожена репутацията на всеки лекар, който не се придържаше към правителствената правоверност. Бяха отнемани лицензи… До ден днешен мейнстрийм медиите не пишат за пострадалите от ваксини. Толкова деца умряха по детските площадки, но никой не зададе въпроса – защо внезапно деца умират от сърдечен удар и от миокардит, десетгодишни деца. И толкова много други болести, които никога преди не сме виждали при деца. Професионалните спортисти, които умират в цял свят – никога не беше отговорено на тези въпроси.

Увеличаването на всички автоимунни заболявания, скоротечен рак и всичко останало. Пресата трябваше да говори за това, но нейната работа днес е да манипулира американското общество. Тяхната работа не е да ни казват истината, а да ни казват кое е добро за нас. Кое според тях е добро за нас. А за нас е добре да вярваме на цялата пропаганда за Ковид, противно на всички научни основания, да вярваме, че социалната дистанция върши работа, че ваксините ще предотвратят предаването, че ако се ваксинираш, никога няма да се разболееш – всички повтаряха това. Но за сметка на това хиляди пъти чухме Андерсън Купър, Джейк Тапър и всички, които казваха, че трябва да заклеймим хората, които не се ваксинират – те са лоши, зли хора. Колко банери в долната част на екрана, които брояха смъртните случаи, ежедневно, за да бъдат всички в състояние на страх и подчинение. Представете си, ако някой се беше изправил и беше казал: „Чакайте малко, нека започнем да задаваме въпроси.“ Никога не го направиха. И днес не искат да го направят. Ние имаме най-високата смъртност от Ковид в света. В нашата страна са 16% от смъртните случаи, при положение, че сме 4,2% от световното население. Защо има хора, които получават отличия за това, когато ние направихме всичко най-зле от всички. Награждават се хора, които ръководиха тази ситуация и които сега са викани в Конгреса за изслушване, но пресата не го отразява. Републиканската преса го отразява, консервативната преса.

Но либералните демократични медии не говорят, когато тези хора правят поразителни признания. Да, нямахме научни доказателства за социалната дистанция. Нямахме доказателства за масовото заразяване. Фаучи казва: „Никога не съм се замислял дали децата ще бъдат увредени от това, че няма да ходят в училище и че ще носят маска през цялото време.“ Никога не си е задавал този въпрос! Може ли дете да се научи да говори, ако не вижда някой друг да говори? Как ще се научи на социално общуване? Никой не задава тези въпроси. Университетът „Браун“ направи проучване, което показа спад от 22 пункта в IQ на малките деца по време на Ковид. Сега Центърът за контрол на болестите (CDC) трябва да пренапише крайъгълните етапи в детското развитие, защото през последните 40 години от написването им, детето е трябвало да може да ходи на 12-месечна възраст, а сега това става на 18 месеца. На 18-месечна възраст е трябвало да ползва 50 думи, а сега това се случва чак на 2-годишна възраст. Всички показатели на развитието са отхвърлени, защото на нашите деца беше нанесена много голяма вреда, която те сега се опитват да превърнат в норма. Това е техният отговор на кризата в общественото здраве – хората да си мислят, че няма такава. Когато бях дете, педиатрите най-често виждаха един случай на детски диабет за цялата си практика. Сега всяко едно от три деца, които влизат в кабинета им, е предиабетик или диабетик. Митохондриалната дисфункция, каквато е диабетът – мисля, че вие знаете много за това – ни струва днес повече от военния бюджет. Никой не пита защо. От моето поколение един на 10 хиляди души имаше аутизъм, от поколението на моите деца е един на 34 души и едно на всеки 22 момчета. Никой не пита защо става това.

Имаме здравна организация, това е много по-лошо от Ковид, потърсете причината, вижте каква е цената за обществото ни! Ковид продължава да убива хора. Според CDC хората, починали от Ковид, са имали през последната година от живота си средно около 3,8 хронични заболявания. Те са били на прага на смъртта през последната година от живота си. Хроничните болести сега сполитат хора в първите години от живота им, а те след това имат пред себе си още 75 години страдания. Нито един журналист не задава очевидните въпроси. Всичко, което ни повтарят, е, че това няма нищо общо с излагането на вредни влияния, с обработването на храната, с ваксините и с каквото и да е. Тогава, с какво има общо?! Какво ги причинява? Не е ли твоя работа да разбереш? Имаш бюджет от 42 милиарда в Националния институт по здравеопазване, колко проучвания си направил? Нека ги видим. Няма журналисти, които разбират от наука, те са научно неграмотни.

– Това се опитвам да проследя, ако се върнем малко назад – ако действително искаме да стигнем до истината, има един съвсем очевиден набор от въпроси. Не очаквам хората да знаят истината предварително, очаквам да я търсят. А въпросите със сигурност са много.

– Вижте, на нас ни казват, че Хаити и Нигерия, тези две много бедни страни – Хаити е най-бедната държава в това полукълбо – ще бъдат заличени от Ковид, защото не могат да си позволят ваксини. Накрая Хаити имаше 1,3% ваксинационен рейтинг, а рейтингът на смъртността от Ковид в Хаити беше 14 души на 1 милион население. Рейтингът на смъртност сред чернокожото население в Америка беше повече от 3 хиляди на 1 милион население. Това е 200 пъти повече от Хаити. Същото беше и с Нигерия – те имаха 1,4% ваксинирани и 14 починали на 1 милион население. Може би има основателни причини за това?

– Има корелация, причинно-следствена връзка.

– Не знаем. Това е по-младо население, Ковид засяга възрастните – много причини могат да го обяснят. Но, ние трябва да ги знаем, нали така? Някой трябва да зададе този въпрос – какво направиха те, за да нямат толкова починали? Защо се справиха толкова по-добре от нас? Но никой не пита, защото никой в действителност не иска да знае отговора.

– Можем да направим по този въпрос цял отделен епизод. Трябва да приключваме, но искам да Ви задам един последен въпрос. Вашето семейство е платило необикновена цена за това, което бих обобщил като американски ценности. Чичо ви очевидно беше убит, баща ви беше убит, вие сте били на 12 години?

– Бях на 14, когато баща ми беше убит.

– Това е дори по-лошо. Струваше ли си тази цена, за да продължи напред тази страна?

– И баща ми, и чичовците ми са били в армията по време на Втората световна война, загубил съм в нея двама чичовци. И те са взели решението да се бият за страната си. Всеки, който виждате облечен в униформа, е взел решението, че нашата страна заслужава да умре за нея. Независимо дали сме в униформа, или не – ние всички трябва да вярваме в това. В първата година на пандемията, през август, отидох да говоря на огромен митинг – 1,3 милиона души, в Берлин. Имаше хора от цяла Европа, беше като Уудсток, с хора от всички цветове на дъгата. Това беше радостна тълпа, а хората казваха: „Отнемат ни нашите права и това не ни харесва.“ В това беше цялата идея. Аз бях там и не носех маска, в цялата тази тълпа почти никой не беше с маска. Може би никой. Бях попитан от снимачния екип на NBC, които всички бяха с маски и бяха единствените хора с маски там – попитаха ме: „Не носите маска, не ви ли е страх, че ще умрете?“ Отговорих им, че има неща, които много повече ме плашат, отколкото това да умра. „Какво например?“ Например, да загубя конституционните си права, да живея като роб и децата ми да растат в Америка, където нямат никакви законни права.

По време на Ковид ние видяхме посегателство над Закона за правата ни, безпрецедентно. Първо, видяхме правителството да участва в цензуриране на политически речи, което започна с мерките срещу Ковид, след това се прехвърли върху Украйна и всички останали проблеми. Мога да кажа това, защото имах съдебно дело „Байдън срещу Кенеди“, което сега е в Апелативния съд, защото аз обжалвах, за да стигне до там делото. После още едно дело на Байдън срещу хора от Луизиана, Мисури и ние направихме много открития по време на тези дела. Имаме файлове от Туитър, които показват, че Белият дом е принуждавал социалните медии да цензурират политическите им опоненти. Това не е ставало никога досега в нашата страна. След като разбраха, че могат да прилагат цензура на говоренето, те подгониха всичко останало. Част от Първата поправка е свобода на вероизповеданията – по време на Ковид те затвориха всяка една църква в страната ни за период от една година, без позоваване на науката. Просто казаха „затворено“, нямаше предизвестие, обсъждане, изслушване, оценка на въздействието – просто затваряне. След това посегнаха върху свободата на събирането, което също е в Първата поправка. Направиха задължителна социалната дистанция, а сега знаем, че не имало никакви научни основания за тези правила, от Антъни Фаучи ли дойдоха, не знам, дойдоха от някъде. След това дойде ред на частната собственост, Петата поправка – затвориха 3,3 милиона бизнеса, без съответната процедура, само с компенсации. Закриха съдебни процеси със заседатели, Седмата поправка, която гарантира правото на съдебни заседатели при всеки спор за над 25 долара. После дадоха имунитет на всяка компания, която имаше отношение към мерките за противодействие на Ковид, и независимо колко ужасно и колко пренебрежително беше тяхното поведение, колко безумен беше техният договор, никой не можеше да ги съди. След това изоставиха гаранциите на Четвъртата поправка срещу претърсвания и изземвания без съдебна заповед, с всички тези проследявания и наблюдения, при което трябваше да представиш медицинския си картон, за да излезеш от дома си. Така че, те буквално разориха целия Закон за човешките права. Ние сме го удържали в продължение на 290 години в тази страна и за една година той приключи. Това, което беше шокиращо за мен, е, че никой не се оплака.

– Това е страшно.

– От всички либерали, с които съм израснал, с които сме чели Джордж Оруел, Олдъс Хъксли, Къслър – всички хора, които ни предупреждаваха за дистопичното тоталитарно бъдеще. Всичко започва с контрол над словото, а след това всичко изчезва и никой не говори, всички мълчат. И до днес. Говори на либерала за свобода на словото и той ще ти каже: „Да, ама, нали знаеш, това беше извънредно положение.“

– Това не е предвидено.

– Да, няма изключение за пандемия в Конституцията, а нейните основоположници са знаели всичко за епидемиите. Имало е какви ли не епидемии, по време на Революцията, в периода след нея до ратифицирането на Закона за правата, е имало катастрофални епидемии във всеки град. По време на Революцията е имало две много сериозни епидемии, една от които, маларията, е унищожила армията във Вирджиния, а другата – от дребна шарка, която в самото начало на войната унищожава армията на Нова Англия, точно по времето, когато Бенедикт Арнолд, най-великият ни генерал, пленява Монреал, но не успява да го удържи, защото хората му са покосени от дребна шарка. Иначе днес Канада щеше да е част от Съединените щати. Създтаелите на Конституцията са знаели тези неща и въпреки това не сложили изключение при епидемия в Конституцията. Писали са я за трудни времена.

– Ако тези, които не разбират историята, са обречени да я повтарят, и ако нямаш връзка с документите, които са създали тази страна за живот, не мислиш, че тя заслужава да умреш за нея. Днешното време е време на голям страх за хората, а когато си уплашен, искаш единствено сигурност. Ако сглобиш всичко добре, хората ще са доволни. Това, което ме побърква, е, че хората не говорят. Това е най-страшното.

– Те все още не говорят.

– Но Вие говорите. Вие сте тук. Вълнуващо е да Ви видим в надпреварата и аз наистина се надявам да се качите на сцената на дебатите с Тръмп и Байдън. Мисля, че това ще е важно за страната. Ще бъда оскърбен, ако се опитат да Ви оставят отвън, защото е нелепо. Благодаря Ви, че дойдохте днес тук, за да могат хората да научат повече за кампанията.

– Kennedy24.com

– Независимо какво мислите, излезте и гласувайте, това е много важно изискване. Най-добрите аргументи трябва да бъдат изложени, а вие трябва да имате шанса да ги чуете и да вземете решение. В крайна сметка това ще спаси демокрацията. До другия път. Бъдете легендарни, всичко добро.

Том Билийо е милиардер, водещ на подкаст, съосновател на многомилиардна компания за протеинови храни „Quest Nutrition“. В интервютата в подкастовете си Билийо кани елитни предприемачи, спортисти, политици, здравни експерти, с които обсъжда теми, свързани с личното и професионалното развитие на хората. Към март 2021 г. сп. „Money Inc.“ оценява богатството му на 400 милиона долара.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: