Тези дни прочетох изповедта на режисьора Максим Генчев, в която той споделя, че „соросоиди“ са му предлагали финансов рай за да направи филм за развенчаване на Христо Ботев. Е, това вече не се трае. Негодниците от евро-атлантическата номенклатура и грантовите хрантутници на Сорос и „Америка за България“ минаха всякакви граници на плурализма. Защо гениалният поет – воеводата от кораба „Радецки“ им боде очите?

Много просто: Като се опитват да го дегероизират, безродниците от жълтите павета вадят душата на България. Западните подлоги и платените комисари на глобалния мошеник от „Отворено общество“ водят кампания срещу националната памет, за да изкоренят православието и християнството и по този начин да се отчетат за сребърниците пред своите началници и спонсори.

Конспирацията срещу най-обичания български поет не е случайност и не е изолирана парварзия на клиничните параноици. Не от вчера редица национални икони са поставени под обстрел с цел да бъдат изхвърлени от учебниците и митологията. С алибито „раформи в образованието“ няколко „демократични“ правителства посягат на „светая светих“ в душите на поколенията и се опитват да прекрояват стойности, ценности и критерии.

Първият „грешник“ на новото време естествено бе дядо Вазов заради неговите лирически „прегрешения“ под заглавия: „Кат Русия няма втора тъй могъща на света“ и „Здраствуйте братушки“. А може би най-вече заради одата: „Опълченците на Шипка“ и „Изведнъж Радецки пристигна със гръм“?

Вероятно сте забелязали как творчеството на народния творец се подминава през последния четвърт век заради неговата „неправилна“ неатлантическа муза!

По друга подобна, но вече идеологическа причина, днес на ревизия е подложено и наследството на Христо Ботев. В този случай на новите соросоидни цензури им се зловиди „прегрешението“ на поета – революционер в „Символ – Верую на българската комуна“, където той изповядва „единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото“. Боже мой!
Представяте ли си как би изглеждал днес Воеводата в някое тв. студио под кръстосания огън на зомбираните целофанени щедро наплатени от Сорос водещи, без втора мисловна система?

По същите причини почти забравени са борците срещу несправедливостта и социалното неравенство, апостолите на Априлската епопея от 1876 г. – Каблешков, Волов и Бенковски, за сметка на смятания за прозападен русофоб Стефан Стамболов. Картината е ясна – велики българи, символи на националната кауза, се неглижират иизтриват от учебници и медии, защото са имали „неблагоразумието“ да се прекланят пред освободителната мисия на Русия или да мразят „чорбаджии-изедници“.

Новоизлюпените полит-коректни Кириякстефчовци недолюбват и анти-турската линия в творбите на възрожденците ни, тъй като тази тенденция противоречи на директивата за „съжителство“ вместо „робство“…

В тази отровна манипулирана и зомбирана среда съвсем нормално на ауто-дафе (изгаряне на неудобни книги от щурмоваците на Хитлер- б.р.) са подложени Христо Смирненски и Вапцаров, поставени на евро-атлантическата клада с клеймото „комунисти“. Да не говорим за отдавна изчезналите от обществения и литературния фокус творци като Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, умъртвени в адските пещи на белия терор в периода – 1923-1925 г. или Антон Страшимиров, произнесъл сакралната фраза: „Клаха народа както турчин не го е клал“ след извращенията на буржоазно-демократичната инквизиция на кръволока Александър Цанков и манияка-садист Иван Вълков, почитани като светци на анти-комунизма от нашенските соросоидни фашизоиди от „Стената на плача“ край НДК.

Чудовищното разминаване и разминаване на идеи, ценности и принципи може да бъде обобщено чрез оценката за Вапцаров като „терорист“, съчинено от тръстовете на фондацията „Америка за България“ и подхванато от различни десни министри на културата, журналисти като Иво Инджев и цяла плеяда културтрегери и образователни „капацитети“! Положението наистина е неспасяемо – от четвърт век са ни налазили комплексирани реваншисти, търсещи утеха за своите бесове за сметка на колективната ни съвест. А ние си го заслужаваме, защото им позволяваме да бъркат с мръсни ръце в историята и да ни налагат своята политическа и бизнес далавера като „цивилизационен избор“.

Но кой да им се противопостави след като умишлено опростачват, кретенират и чалгализират нацията, за да няма опозиция, коректив и алтернатива на новия болшевизъм.

Изтръгването на националното и социалното от родовата памет, проектирана в учебните програми след Освобождението, върви редом с наглата намеса на чужди центрове, фондации исиноди, използващи своята вътрешна агентура.

Именно в тази плоскост трябва да се разглеждат опитите за мулти-култи „черна магия“ от страна на Меглена Кунева, която като министър на образованието в кабинета „Борисов-2“ лансира идеята за финансово стимулиране на циганчета, сричащи азбуката, и спонсорство от Сорос за млади български учители. И всичко това се случи успоредно с кампанията за отваряне на границите пред пришълците без самоличност и интеграция на етно-религиозните нашественици под знаменателя на престъпното „Постановление № 208 от август, 2016 г.“.

Тоест- изтръгването на националния, патриотичния, православния ген от съзнанието на новите поколения се съчетава с агресията на чужди духовни, религиозни и демографски приоритети. Най-вече – геополитически!

Винаги и навсякъде под директивата на „началниците“ от Вашингтон, Брюксел и Берлин. Читателите на тази статия са достатъчно интелигентни и информирани за да си отговорят „защо?“

„Демократична“ България е подложена на зверска морална трапанация, разбирай – мозъчна операция, за да се откаже от духовните и историческите си корени.

В геополитически аспект страната ни отдавна е закачена към онези, които я вкараха в две Национални катастрофи по време на Първата и Втора Световна Война. А освен това я подложиха на жестоки бомбардировки през зимата на 1943-1944 г. Тази конунктура обаче не задоволява еднополюсните господари на света, които чрез своята вътрешна агентура от средите на евро-атлантическата номенклатура и „умните и красивите“ се стремят към пълно и безвъзвратно преформатиране на националното съзнание по нашите земи.

И точно с тази цел посегнаха на Ботев, Вазов, Смирненски, Вапцаров и т.н. А какво остава за изначално „неправилните“ поети Иван Пейчев, Веселин Ханчев, Георги Джагаров, Павел Матев…?

Бъдете сигурни – рано или късно на кладата ще хвърлят и други комунисти като Валери Петров, Радой Ралин, Исак Паси… Така както горяха книгите на Желю Желев в началото на 90-те години, когато доносници като Георги Марков (агент Николай) и нагаждачи от породата на Едвин Сугарев, Елка Константинова, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Александър Янчулев… „гладуваха“ срещу Конституцията, което хич не им попречи да си построят личния капиталистически комунизъм от името на изнасилената „демокрация“.

Та ето защо великият морален стожер на нацията от Козлодуй и Околчица им пречи! Просто и ясно – Христо Ботев е всичко онова, което Те не са. Да се готви Апостола… Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: