Автор: Проф. Алесандро Орсини, lantidiplomatico.it

Посвещава се на Бруно Веспа, Федерико Рампини, Паоло Миели (бел.прев. – известни италиански журналисти – евроатлантици).

“Путинизмът” е универсалната категория, с която вестник Corriere della Sera и неговите „мейнстрийм евроатлантически братя в Италия и Европа“ обясняват основните факти от международната политика. Дойде време да използваме метода на историко-социалните науки, за да изследваме епистемологичните основи на този стълб на обществения дебат.

Ще започна с определение. Какво е „путинизъм“?

„Путинизмът“ е апостериорно оправдание на нежелани за НАТО международни икономически, политически и военни събития, които се обръщат в полза на Русия.

Ето два примера: Преди референдума за влизане на Молдова в Европейския съюз, западните медии прогнозираха, че огромната част от населението ще каже „да“. Това „да“ обаче спечели с нищожна разлика спрямо онези, които са против (50,3% – за срещу 49,7% – против). Тъй като гръмката победа на евроатлантизма в Молдова не се състоя, залята от лавината от гласове „против“, сега управляващата проевропейска клика там и западноевропейската такава сега обясняват провала си с предполагаема намеса на Кремъл, който манипулирал гласовете на хората. Странно как може да се случи подобно нещо в страна, която се управлява от евроатлантическо правителство и евроатлантически президент, които държат цялата власт в страната, в това число и полицията, армията и службите.

Няма доказателства или разследвания, които да показват, че някъде в западния свят „руската дезинформация“ е променила резултата от някои избори или е направила така, че един кандидат да победи друг. Нито едно изследване или разследване не е доказало, че Тръмп спечели срещу Хилари Клинтън през ноември 2016 г. заради „руска намеса“ в американската информационна система. Това го каза Хилари Клинтън, за да оправдае поражението си със задна дата, но това беше неоснователно и неподкрепено с нито едно доказателство обвинение, форма на следизборна кампания за делегитимиране на победителя.

Вторият пример се отнася до Украйна.

Тъй като украинската армия търпи непрекъснати поражения, задачата на Corriere della Sera и неговите европейски мейнстрийм медии е да победят „путинизма“ в Италия и Европа.

Е, според метода на историко-социалните науки „путинизмът“ не е причинно-следствен фактор на наблюдаваните събития, полезен за процеса на причинно-следствено приписване, който пък е процесът, чрез който човек приписва причината на следствието. Изказванията на италиански общественици по телевизията в полза на Русия не са причина за пораженията на украинците на бойното поле.

Никой социален учен не би си помислил да формулира двувариантно твърдение от този тип: „Колкото по-големи са путинистките речи по италианската телевизия, толкова по-големи са пораженията на украинската армия в Донбас“.

Причините за украинските поражения са липсата на оръжие, пари и войници, крайно ниският морал заради липсата на победи, бягството в чужбина на половината население, унищожената на 70% енергийната инфраструктура, липсата на обучение на новобранците, огромният брой убити и ранени войници, грешните решения на украинските генерали, като самоубийствената операция в Курск, която ускори колапса на украинския фронт в Донбас, или решението за започване през пролетта на 23 г. на голямо украинско контранастъпление в Запорожие, което доведе до унищожаването на украинската армия, колапсът на икономиката и окончателния фалит на държавата, проклятието на дипломацията, неспособността на Европейския съюз от самото начало да оцени правилно баланса на силите между Русия и Украйна. Това, според методологията на социалните науки, са факти, които се издигат до ролята на „причини“ и „допринасящи причини“, които действат и въздействат напред върху развитието на събитията.

Тези факти са факти, които карат други факти да се случват или пък допринасят за тяхното случване. Предполагаемият „путинизъм“, обзел Италия не е факт, който да направи така, че нещо да се случи в Курск или Часов Яр.

„Путинизмът“ в Италия и Европа не влияе по никакъв начин върху неспособността на НАТО да произвежда тежки артилерийски боеприпаси. Със или без “путинизъм”, военно-промишлените комплекси на Европа и Съединените щати успяват да произвеждат общо 1,2 милиона снаряда за тежка артилерия годишно, докато Русия сама произвежда 3 милиона. Производителността на военната индустрия е факт, който предизвиква да се случат други факти на бойното поле в Украйна.

“Путинизмът” се използва, за да се прикрият поне две големи грешки на европейската управляваща класа. Първата й грешка беше да активизира и подчини целия Европейски съюз на омразата към Русия. За да влезеш в Европейския съюз или дори само за да си добре приет в него, вече е задължително да се закълнеш, че мразиш Русия. Това може да е причината за провала на вота за влизане в ЕС, който се проведе в Молдова. Много молдовци не искат да свършат като украинците, които в момента танцуват опасен танц с руската мечка на ръба на ядрена атака.

Втората грешка беше буквалното сливане на Европейския съюз с НАТО. Както показва войната в Украйна, всички решения на Европейската комисия вече се вземат от НАТО. Две години и половина Столтенберг диктуваше на Урсула фон дер Лайен какво да прави. Много молдовци знаят, че влизането в Европейския съюз де факто означава влизане в НАТО. Молдовците знаят също, че разширяването на НАТО на изток е основната причина Русия да удари Украйна, както и самият Столтенберг призна на 7 септември 2023 г. в Европейския парламент.

Изискването за влизане в Европейския съюз е да си заклет русофоб. Но защо рускоезичните молдовци трябва да мразят, за да се присъединят към Европейския съюз?! “Путинизмът” е нова форма на колективна истерия, генерирана от западните елити за заблуда на управляваните от тях – това е триумфът на антинаучния манталитет над научния. Както ни учи Макс Вебер, едно обяснение е научно, само ако е и причинно-следствено обосновано. “Путинизмът”, като ни отдалечава от изследването на причините, ни отдалечава и от науката.

И накрая, за да не загубим връзката с реалността, която науката ни приканва да не губим, 100% от интерпретациите на Corriere della Sera и неговите евроатлантически братскии медии в Европа са…

Автор: проф. Алесандро Орсини, италиански социолог и изтъкнат критик на САЩ и НАТО.

Източник: lantidiplomatico.it