Европейските елити приличат на „умното хлапе“ от филма на Чаплин — чупят прозорците и викат Америка да оправя последствията. Те дразнят най-голямата ядрена сила в света, без да имат представа за рисковете, и са готови да подпалят планетата, само и само да запазят властта си. Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов, който анализира глобалните разломи и геополитическите избори, пред които са изправени Европа, Русия и Китай.
„Машината на Запада“ — капитализмът, науката и военното превъзходство — в момента спира да работи, а Европа се превръща в провинция на света. В същото време центърът на историята бучи в Азия — милиарди китайци и индийци задвижват махалото на глобалната епоха. За пръв път Китай е изправен пред дилема: дали може, дали трябва и дали иска да бъде хегемон на света. Русия е най-слабият връх в триъгълника със САЩ и Китай и е изправена пред екзистенциален избор: ще бъде ли „европеизирана Златна орда“ или лява ръка на Европа в Азия? А България? Инстинктът за самосъхранение у нас се изразява в битово живеене. Тук „голямата история“ рядко вълнува, а русофилията и русофобията ни приличат на свади от „Ганковото кафене“ — повече фантазии и емоции, отколкото разбиране.
Разговорът с проф. Христов се проведе на 27 септември 2025 г.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Западът се изтощи. Формата остава, но съдържанието се изпразва — като броните на рицарите в замъците: бутнеш ли ги, вътре няма нищо.
След 500 години центърът на тежестта отново се измества от Запад на Изток — където е бил през предишните хилядолетия. Това, което направи Европа велика, бяха три неща, събрани заедно: капитализмът, науката и произтичащото от тях военно-технологично смазващо превъзходство. Всичко останало беше следствие. Сега и трите неща са усвоени от антиподите и при тях работят по-добре. Европа се превръща в провинция — прилича на богато семейство с огромен замък, който обаче вече не може да поддържа.
За сегашните европейски елити единственият шанс да оцелеят е да се закачат с нокти и зъби за конфронтацията с Русия, тъй като ако отпадне драмата „война в Украйна“, всички въпроси ще бъдат насочени срещу тях и това ще разкрие пълната им некадърност, корумпираност и неадекватност към ситуацията. Европа е буквално взривена от проблеми и това всъщност е опит за класическо изместване на погледа от реалния към имагинерния проблем. Европейските елити са продукт на парниковите условия, в които Европа живее. Следователно тези хора нямат елементарна представа за дълбочина, нямат представа за драматизма на ситуацията, нямат представа за калкулацията на рисковете, пред които се изправят. За тях дразненето на Русия е като дразненето, с което са свикнали в Африка или в Близкия изток. Не вземат предвид, че дразнят най-голямата ядрена сила в света. Пиар, който може да прерасне в жестока игра. Те са готови да подпалят света поради неособено софистицирани форми на разсъждение и разбиране на света — само и само да запазят властовото статукво. Това показва цялото интелектуално падение на Европа.
Европа иска да вкара отново Америка в огъня. Европа прилича малко на филма „Хлапето“ — онзи, който чупи прозореца, а после идва „големият батко“, за да оправи нещата. В двойката Европа–Америка, Европа опитва да играе ролята на „умния“, който ще командва безмозъчния гигант. Тя няма ресурсите на гиганта, но си въобразява, че има интелектуалното превъзходство да го командва.
Те си правят една примитивна сметка: ние ще ескалираме ситуацията и ще принудим оттеглящите се американци да се върнат обратно, за да ни защитят, след като „варварите от Москва“ дойдат тук. Това е неособено сложната схема в техните глави. Проблемът е, че отвъд Атлантическия океан тенденцията за изтегляне от Европа не е случайна — това е дългосрочна тенденция. Не е просто приумица на един неособено софистициран ум като този на Тръмп, а дългосрочна промяна в американската политика — функция на жестоките реалности.
Влизаме в изключително нестабилен свят и това е най-опасното. Защо е опасно? Защото се превръщаме в регионализиран свят, който разполага с глобални средства за унищожение. Това е абсолютно безаналогова ситуация в човешката история. Моторът на историята бучи на друго място — милиард и половина китайци, милиард и половина индийци, още над половин милиард в АСЕАН (Индонезия, Индокитай и т.н.) — се развиват бурно. Който посети региона и има уши, ще чуе мотора на историята.
Всъщност големият политик в САЩ днес ще е този, който умно ще менажира оттеглянето от сцената в качеството на хегемон. Америка няма да престане да е велика сила, няма да престане да е една от доминиращите сили, но ще престане да е „господарят на света“. Тръмп неслучайно беше назначен от реалните господари на света, които пребивават в Съединените щати — за да отработи този процес.
Хегемонът през последните 500 години винаги е бил от европейско-американския цивилизационен кръг. За първи път новият и старият хегемон не са от един и същи кръг — ситуацията е съвсем различна. Китайците не са просто друга цивилизация — те са друг тип човечество: различно възприятие, различна смехова култура, всичко е друго. Въпросът е: можеш да си икономически, дори военен хегемон, но предлагаш ли универсален културен модел? Китай не предлага и не иска да изнася модел. Уникалността му е: „ние сме това, което сме“ — без да изнасяме навън.
За пръв път Китай е поставен пред дилема, на която трудно отговаря. Исторически китайската самодостатъчност е била да аранжира пространството около себе си. Сега, поради ръста и експанзията, е изправен пред въпроса: може ли, трябва ли и иска ли да бъде хегемон? Лично изпаднах в неудобство, когато на конференция в Гуанджоу озаглавих доклад: „Новият хегемон на XXI век — Китай?“ Домакините учтиво ме помолиха да го сменя: те никога не са искали да бъдат хегемони. „Хегемон“ носи негативни конотации — XIX век е век на срам и унижение за Китай. Това за тях е важен въпрос.
Америка има нужда от Русия в конфликта с Китай. В момента за Русия се наддава. Единият кандидат е Китай, другият — Съединените щати. Русия поради географски, исторически, суровинни, военни и технологични причини е много важна в този триъгълник — прочутия триъгълник на Кисинджър. Предишни американски администрации направиха невъзможното — да обединят двата върха на триъгълника (Русия и Китай), които да загърбят фундаментални противоречия, а Тръмп постигна ново „чудо“ да редуцира фундаменталните противоречия между Индия и Китай. Мисля, че талантливи хора във Вашингтон правят външната политика и са на път да направят невъзможното. Не казвам, че новият триъгълник Русия–Пекин–Делхи е реалност, но имаше леки загатвания — не толкова като мащаб, колкото като знак. Колкото повече хегемонът — в желанието си да запази статуквото и доминиращата позиция — форсира, толкова повече индуцира и структурира сили, които иначе трудно биха се обединили като контрабаланс.
Дали има реална възможност за ескалация между Русия и Европа? В Русия анализът е труден, защото не разполагаме с реални данни. А този, който говори, обикновено не знае. Не се знае дали в Русия не надделява „партията на войната“. Но фактът, че Дмитрий Козак — дългогодишен приближен на Путин — беше помолен да напусне президентската администрация, ме навежда на определени мисли. По време на онова публично заседание, на което Путин попита всички дали подкрепят войната, единствен Козак отговори „не“. Очевидно Русия вече има ресурси и средства за ескалация — и е готова да я води.
Русия трябва да внимава, защото сега е най-слабият връх в условния триъгълник Америка–Русия–Китай. Другите два полюса могат да я привлекат и да я анихилират. От китайска гледна точка Русия е „бялата подчинена държава“, която воюва за тях на далечните западни граници. По Сун Дзъ най-голямата битка е тази, в която не влизаш. В китайската визия трябва да спечелиш войната, преди да е започнала. Щом има кой да пролива кръв вместо теб, използвай го.
Ситуацията за Русия е едновременно изкушаваща, обещаваща и много опасна. Залогът е самото съществуване на страната. Има такъв риск; тя трябва наново да преформулира основанията си за съществуване. Обичайно се казва, че по време на война никой не сменя конете — но случаят може да е обратен. „Войната е майка на всички неща.“ Дали Русия ще бъде европизирана „Златна орда“, продължение на Западна Европа до Камчатка? Това са двата полюса, между които е разкъсана: азиатска империя в европейски дрехи, или лявата ръка на Европа, протегната в Северна Азия.
Българската русофилия и русофобия си приличат по едно: нямат елементарна представа за предмета на любовта и омразата си и действат по фантазии — като във Вазовите „Чичовци“ и като Ганковото кафене и хаджи Симеон.
В България промяната почти винаги идва отвън. Ако оставим нещата на вътрешната инерция, нищо няма да се промени, защото — отвъд лицемерните декларации — статуквото устройва огромни маси. Те искат „малко, но сигурно“ (Иван Хаджийски). Малкото икономическо съществуване — малкият цех, малката автоработилница, малкият фризьорски салон, малкото дюкянче; малкият регионален свят — „ако може, оставете ни на мира“. Както Алековият герой: „Да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците. Тю да ги порази Господ, на маймуни ни обърнахте, с маскари!“ Инстинктът за самосъхранение се изразява в битово живеене. Тук няма историзъм; има дори отвращение към големите идеи.
Коментирай първи