„Истинският лицемер и лъжец е този, който престава да осъзнава измамата си, този, който лъже искрено.“
Албер Камю

Нека за момент си представим следния сценарий – ядрена подводница (най-вероятно руска), намираща се в международните териториални води в Атлантическия океан, излиза на повърхността и изстрелва салют от 91 камикадзе дрона. Тяхната мишена е Мар-a-Лаго в Палм Биич, Флорида, известна като резиденцията на 47-ия американски президент Доналд Тръмп. Дроновете политат към резиденцията му в момент, когато той дава пресконференция за бъдещото и съвсем скорошно дипломатично уреждане на конфликта в Украйна. Резиденцията е снабдена с надеждна ПВО, която отблъсква тази терористична атака, целяща ликвидирането на държавния глава на втората най-голяма икономика и втората ядрена сила в света – САЩ.

Макар и осуетено, напълно очаквано новината за покушението срещу Доналд Тръмп се превръща в новина на годината. Русия е обявена за терористична държава, има призиви за скъсване на дипломатическите отношения, за изключването й от ООН, както и за дипломатическо изолиране и прекъсване на всякакви политически, икономически, военни и културни връзки.

Но в нашата история нищо подобно не се случва.

Основните медии на Запад, които налети с огромни пари, са глобални, изобщо не отразяват този терористичен акт. Цари единствено монолитно оглушително мълчание. Медиите обаче не са изключение. Няма официално становище, да не говорим за остър протест или дипломатическа нота от Лондон, Париж, Берлин. Няма колективна декларация, заклеймяваща тази атака от епицентъра на демократична Европа – Брюксел.

Въпросът доколко подобна абсурдна реакция е възможна дори не е риторичен. А от историята знаем, че най-глупавото решение в политиката е да не се взема никакво решение. Тогава какво би могло да бъде обяснението? Обяснението защо западните казионни медии отказват да отразят това събитие (вероятно чакайки неоспорими доказателства) е, че те твърдо поддържат официалното становище на Москва, изразено от самия Путин, който категорично отрича този терористичен акт, наричайки го „изфабрикуван“ и „дезинформация“. Ден по-късно на Запад се раздвижват, но наративът им взема необичаен завой – такава операция се е състояла, но тя в никакъв случай не е имала за цел резиденцията на президента Тръмп, а съвсем друг обект.

Но да оставим настрана подобни абсурдни илюзии, а да се върнем при реалността на известните ни до този момент факти:

Кремъл заяви, че Киев е извършил терористичен акт, чиято цел е била официалната резиденция на руския президент Владимир Путин в Новгородска област. По думите на министъра на външните работи Сергей Лавров, са участвали 91 дрона камикадзе, всички без изключение свалени, преди да достигнат целта си. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, този терористичен акт е бил насочен срещу държавния глава – президента Путин. Песков цитира Коледното обръщение на Зеленски, в което той публично заявява, че неговото и на всеки украински гражданин пожелание за празника е смърт за „него“ (визирайки очевидно Владимир Путин).

Но тук има едно важно уточнение – терористичният акт има три цели:

Първо: Физическото унищожение на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин.

Второ: “Политическото унищожение“ на американския президент Доналд Тръмп.

Трето: Прекратяване на руско-американския дипломатически процес за мирно разрешаване на украинския конфликт.

Но да се върнем отново на отразяването на тази новина, повече от показателно е защо западните казионни медии предпочетоха да не отразят това събитие – в такива случаи мълчанието престава да бъде симптом, то е вече диагноза.

Поради разбираеми причини от 20 години не следя Канадската телевизия (авторът е професор в Отава, Канада- б.ред.), тъй като тя особено в последните години дори задмина “висините“ на неолибералната пропаганда на основния рупор на Демократичната партия в САЩ, разбирай CNN. Все пак, в колата ми се случва да чуя и някой друг новинарски бюлетин на СиБиСи, тоест Канадската БиБиСи. На 30 Декември 2025 г., тази новина изобщо отсъстваше. Нищо. Осуетено покушение (предполагаемо) срещу държавния глава на най-голямата ядрена сила в света се оказа събитие, което не заслужава да бъде дори споменато.

Същата политика на тотално информационно затъмнение бе подета и от основните казионни телевизионни медии в България – НОВА, БТВ и БНТ, които мнозина в социалните мрежи наричат с полит-некоректния термин “телевизионната канализация“. Отново на същата дата, 30 декември, централната новина на НОВА бе обир на магазин в София, докато терористичния акт срещу президента на РСФСР изобщо не бе споменат. Тук дори и не става дума за плаха мимикрия на новинарство или за сянка на журналистическа обективност, аудиторията отдавна е свикнала с ежедневното безпардонно медийно лицемерие. Ларошфуко има сентенция за това – порокът се превръща в добродетел. Аудиторията не само е преминала границата на апатията към бутафорията на медийната пропаганда, засенчваща индоктринацията от „1984 г.“ на Оруел, днес тя е на път да се превърне в неин активен защитник.

Подобно тотално информационно затъмнение е характерно за военните времена, най-демонстративно при Третия райх, при който основателят на съвременния вуду съюз между масмедиите и пропагандата, Гьобелс, нарежда две седмици преди края на войната (!?)  Радио Берлин (Reichssender Berlin)  да продължи да излъчва репортажи как Германия печели войната. Разбира се, днес мястото на Гьобелс е заменено от основния спонсор на Демократическата партия и филантроп Джордж Сорос, известен с това, че е финансирал всички цветни революции в Европа и (не е грешка!) продължава да спонсорира най-значимите 250 медии по всички континенти .

”Déjà vu” от 1963?

Преди всичко, докато защитаваме собствените си жизненоважни интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война. Възприемането на такъв курс в ядрената ера би било доказателство само за фалита на нашата политика – или за колективно желание за смърт на света.“

Тези думи, от добре познатия лексикон на Тръмп, не са негови, те принадлежат на друг американски президент – Джон Фицджералд Кенеди.

Да си припомним какво се случи през 60.те години на миналия век? Малко фактология.

Три седмици преди фаталната дата на 2 ноември 1963 г. когато Кенеди е застрелян в Далас, президентът на Южен Виетнам Нго Дин Дием е арестуван и убит по време на държавен преврат, иницииран от ЦРУ. Както е известно, Дием е бил категорично против избухването на мащабен въоръжен конфликт в Юго-Източна Азия. Същото мнение споделя и самият Кенеди. Месец и половина преди атентата в Далас Кенеди подписва Меморандум за действие по националната сигурност № 263, който задължава изтеглянето от Виетнам на всичките тогава 16 000 американски военни специалисти.

Равносметката (умишлено пренебрегвана!) – в продължение на по-малко от месец държавните глави на Виетнам и на САЩ, правещи всичко възможно да избегнат Голямата война, са ликвидирани. Нещо повече, “недопустимата ерес“ е, че Кенеди (както, между впрочем и Тръмп днес) вижда геополитическите приоритети на САЩ по кардинално различен начин. Ето какво казва Кенеди: “Разоръжаването, с взаимна чест и доверие, е постоянен императив. Заедно трябва да се научим как да компенсираме различията не с оръжие, а с интелект и достойна цел.“ Нима това не рефлектира към срещата между Тръмп и Путин в Анкоридж, при които разговори са били разглеждани икономическото сътрудничество между Русия и САЩ? Но да продължим. В своята реч, наречена “Стратегия на мира“, Кенеди си позволява да употреби абсолютно табу – думата мир, равносилна на ерес за Дълбоката държава. Нима Тръмп днес не прави именно това? Както Кенеди, така и Тръмп, са заинтересовани от предотвратяване на Третата световна война и на ядрения Апокалипсис. Отново Кенеди: “Преди всичко, докато защитаваме собствените си жизненоважни интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война. Възприемането на такъв курс в ядрената ера би било доказателство само за фалита на нашата политика – или за колективно желание за смърт на света.“

Звучи познато… защото това са същите послания и на Тръмп.

Да си припомним основното съждение на Жан Пол Сартър, според когото единствено екстремна, екзистенциална ситуация е именно този момент, в който маските падат и се открива истинската същност на това, което те крият. Оглушаващото мълчание на официален Брюксел не легитимира ли де факто този терористичен акт? Как да си обясним, че вместо колективно порицание от Стармър, Макрон, Шолц, Фон Дер Лайен, Кая Калас и останалите, последва само едно оглушително мълчание?

Маските паднаха.

Днес това, което наричаме Европейски съюз, открито демонстрира, че не вижда проблем в държавния тероризъм, още повече прилаган срещу най-голямата ядрена сила, с която по логиката на географията делят един и същи континент. Нещо повече – те заявяват това публично на целия свят, включително и на собствените си граждани. Така, фигуративно казано, за света станаха понятни стандартите на ЕС за върховенството на закона, международното право и, разбира се, изконните човешки права (между другото, в тях влиза и правото на живот) .

Тук има един фундаментален проблем, който историята ще има неприятния навик да напомня – днешният политически елит в Европа оправда държавния тероризъм.

Европа отдавна е в политически, икономически културен, демографски и цивилизационен упадък.

Завършвам с едно съждение на известния британски историк Едуард Гибън – моралният упадък на елита е “целувката на смъртта“ за държавите.

Автор: проф. Ивайло Груев* Преподавател в Университета в Отава, Канада

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: