Джефри Сакс, световно известният професор по икономика, казва, че след края на Втората световна война САЩ са започнали да се държат като хулигани, а сега при Тръмп вече тормозят и „съюзниците“, и „съперниците“ си.

„Смятам, че САЩ са в края на тази игра. Идва краят на възможностите им да тормозят света – въпреки че това е много, много опасен край“. Така Сакс отговори на въпрос на „Tehran Times“ относно заплахите на Тръмп да придобие Гренландия, да сложи ръка върху Панамския канал и да присъедини Канада като 51-ви щат на САЩ.

Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, който беше специален съветник на генералните секретари на ООН Кофи Анан (2001-2007), Бан Ки-Мун (2008-2016) и Антонио Гутериш (2017-2018), казва още, че „ръката на САЩ в случаите на крайно насилие често е съвсем видима“ и привежда примерите с Украйна и в Газа“.

Следва текстът на интервюто:

– Тръмп заплаши да си върне Панамския канал. Президентът на Панама заяви, че страната му няма да отстъпи и един квадратен сантиметър от канала. А Тръмп му отговори в социалната си мрежа „Truth Social“: „Ще видим това!“, публикувайки снимка на американския флаг, поставен в средата на Панамския канал. За какво говорят подобен език и поведение? Такъв подход няма ли да ужаси страните и не представя ли твърде явно САЩ като насилник?

– Да, този език е предназначен да тормози. Моделът на Тръмп е в началото да предявява крайно отвратителни искания и да прави стресиращи изявления, като целта му е накрая отсрещната страна да се съгласи с него „наполовина“. Съмнявам се, че САЩ ще превземат Панамския канал. В това няма никакъв смисъл. Американските интереси в Канала по никакъв начин не са застрашени, ни най-малко. Ако САЩ го направят, това ще създаде огромна геополитическа криза за Съединените щати, която ще е изключително остра и без никаква полза. С тези заплахи Тръмп може би се надява да притисне Панама да премахне таксите за американските кораби, преминаващи през канала или да я притисне да сключи договори за поддръжка на канала с американски компании, вместо с хонгконгски (китайски) компании, или пък да я накара да подкрепи САЩ по някакъв друг начин. А може и с тези заплахи Тръмп просто да се „забавлява“, за да види реакциите на една малка страна – нещо като игра на котка и мишка.

– Освен това Тръмп се обърна към канадския премиер-министър Трюдо като към губернатор на 51-вия американски щат. Това не прозвуча особено сериозно, но не може да бъде игнорирано. Какво е Вашето мнение?

– Не, подобни изказвания не трябва да бъдат игнорирани. Изказването на Тръмп относно Канада беше толкова мръсно и абсурдно, че изглежда изигра някаква роля за падането на правителството на Трюдо, защото още на следващия ден след тези думи канадският министър на финансите подаде оставка с думите, че Канада все още не е готова да посрещне заплахите на Тръмп.

– Още по време на първия си мандат Тръмп изрази желанието си да купи Гренландия от Дания. Копенхаген категорично и с възмущение отхвърли предложението му и в отговор Тръмп въведе визи за Дания. И виждаме, че сега само 48 часа след като стана президент за втори път, той повтори намерението си да вземе Гренландия, като каза: „собствеността и контрола над Гренландия са абсолютно необходими за националната сигурност на САЩ и за глобалния мир“. Той настоя да получи огромния арктически остров, въпреки че гренландският премиер-министър ясно каза: „Гренландия е на гренландците и 85 % от нашето население не желае да се присъединява към никоя държава. Ние искаме пълната си независимост, не се продаваме и никога няма да се продадем. Не бива да отстъпваме от нашата дълга борба за свобода.“ Но Тръмп и екипът му продължават да настояват да присъединят Гренландия с обяснението, че им „трябвала“.

– Нямам съмнение, че САЩ действително ще разширят военното си присъствие в Гренландия като част от военната си стратегия да добият контрол върху северния морски път. Само от там Русия и Китай могат да транспортират по вода ресурсите – нефта и газа, които добиват в Арктическия регион. Той е безумно богат на природни ресурси и Русия държи почти половината от него. Блъфирането на Тръмп относно Гренландия цели да постави в по-голяма степен Дания в подчинена позиция спрямо САЩ, за да могат да сложат там още свои военни бази и всякаква друга инфраструктура.

– След коментарите на Тръмп Дания обяви огромно увеличение на разходите си за отбрана, като ги обясни със защитата на Гренландия.

– Според мен Дания се опитва да омилостиви САЩ като сключи повече сделки за покупка на оръжие от тях. Може и това да е била една от целите на Тръмп. Гадая, но ми се струва доста вероятно. Увеличените военни разходи на Дания нямат, разбира се, нищо общо със защитата на Гренландия от САЩ, защото е пределно ясно, че те не биха могли да я защитят по никакъв начин.

– Не смятате ли, че изказванията на Тръмп относно Панамския канал, Гренландия и Канада, показват пълен обрат в политиката на САЩ и в глобалния ред. Значи ли това, че оттук-насетне САЩ откровено ще изнудват и насилват всички страни по света, дори съюзниците си?

– „Глобалният ред“ от гледна точка на САЩ е хегемония на САЩ. При Тръмп няма нищо ново в това отношение. Единствената разлика е че Тръмп играе тази игра вече не само спрямо „съперниците си“, но и спрямо „съюзниците си“, които може би вече трябва да наричаме „бивши съюзници“. Иначе това си е все същата американска хегемония.

Хегемонията на САЩ чрез сила и чрез заплахи датира още от края на Втората световна война. Тя включва такива примери като свалянето от власт на Мосадех (1953 г.) и Арбенц (1954 г.) и убийството на Лумумба (1961 г.) от ЦРУ. САЩ управляват имперската си система чрез осъществявани от ЦРУ преврати (като в Иран, Гватемала, Конго, Афганистан, Сирия, Украйна), войните на Израел, подкрепяни от САЩ (съвсем наскоро в Ливан, Палестина и Сирия), водените от НАТО войни (Сърбия, Либия и много други), убийства, принудителни икономически санкции и други силови средства.

В това отношение Тръмп не се различава от Байдън. Байдън влезе изцяло и без да се прикрива във войната в Украйна, както и в геноцида в Газа. Байдън взе лично участие и в свалянето на украинския президент Виктор Янукович през 2014 г. (както знаем от прихванатия разговор между Нюланд и Пайът), което предизвика войната. Не хвърли особени усилия да прикрие личното си участие и това на САЩ в тези конфликти. Сега САЩ под ръководството на Тръмп се подготвят за война с Китай, колкото и безумно да звучи това. А като програма максимум им е да подкрепят и израелска атака срещу Иран. От друга страна, Тръмп вероятно ще сложи край на войната в Украйна, която Байдън започна твърде насилствено и неразумно.

– От години американските официални лица издигат идеята, че САЩ са лидерът на „свободния свят“, но със заплахите на Тръмп САЩ вече окончателно затвърждават мнението, че са се превърнали в „тиранин на свободния свят“. Какво мислите вие?

– Когато им е необходимо, САЩ винаги използват железен юмрук – във Виетнам, Камбоджа, Лаос, Афганистан, Иран (както през 1953 г., така и при въоръжаването на Ирак за нахлуване в Иран, после пак срещу Ирак през 1990 г. и пр.), в Газа, в Ливан, Сърбия, Либия, Ирак, Судан, Сомалия, Йемен и на безброй други места.

Имаше една американска шега: „Защо САЩ са единствената страна, в която никога не е имало преврат? Защото САЩ са единствената страна, в която няма американско посолство.“ За съжаление обаче изглежда много вероятно убийството на Джон Ф. Кенеди да е било вътрешен преврат, макар че доказателствата, разбира се, бяха потулени и никога не бяха надлежно разследвани. (Отлична книга по темата е „Дяволската шахматна дъска“, Дейвид Талбът, 2014)

Следователно САЩ не се превръщат днес в насилник. Те отдавна действат като насилник. Разбира се, те предпочитат вербалните заплахи, подкупите и други средства, пред военните действия и насилствените преврати. Към тези методи те прибягват в краен случай – когато другите им инструменти не са свършили работа. И все пак в случаите на крайно насилие ръката на САЩ често е съвсем видима, както е в Украйна и в Газа сега. При Тръмп заплахите на САЩ ще са и към приятели и партньори на САЩ, каквито са Канада и Европа.

Смятам, че се намираме в края на играта по отношение на подобни издевателства от страна на САЩ – макар и много, много опасен край. САЩ нямат повече ресурси за хегемония. Днес те вече не могат да тормозят целия свят, защото светът се развива икономически и се обединява. САЩ не могат да победят военно нито Русия, нито Китай. Така че днешният тормоз, който упражняват, е блъфиране, но много опасно блъфиране, тъй като може да излезе извън контрол. Ако например САЩ провокират Китай заради Тайван, резултатът може да бъде опустошителна война. Има и много други подобни глобални детонатори. Не съм сигурен, че американските „стратези“ осъзнават тези детонатори. Те си играят с огъня. Нападките на Тръмп срещу доскорошни „приятели“ на САЩ, ще ускорят края на играта. Но аз се моля американското ръководство да осъзнава колко опасно е всичко това. Това не е игра.

Да се надяваме, че при Тръмп няма да има по-нататъшно разширяване на войната в Близкия изток. За съжаление, това не може да бъде изключено, като се има предвид неограничената подкрепа, която САЩ продължават да оказват на Израел, и като се има предвид очевидната надежда на Нетаняху да разшири и ескалира войната.

Източник: Tehran Times