Автор: проф. Лъчезар Гроздински
Като всяка революция, смъртта на неолиберализма настъпи неочаквано. През 1989 г. западните политолози и философи обявиха „краят на историята“. Според тях, след победата на неолиберализма над комунизма, нищо ново не може да се случи в историята. За тяхно съжаление тази теза се срути с гръм и трясък. Оказа се, че неолиберализмът е не по-малко вреден от комунизма и превръщането му в една радикална и погрешна доктрина доведе до неговото самоунищожение. Нека си припомним радикализираната и извратена доктрина.
Глобализацията и хегемонията на САЩ и Запада създадоха един несправедлив свят, в който евроатлантическата цивилизация властваше над останалите държави, нации, етноси и раси и прибираше за себе си по-голямата част от световните приходи. Те определяха кои държави и етноси са добри и кои — лоши, и чрез „нежни“ революции или чрез военна инвазия владееха света. Демокрацията се оказа фалшива илюзия, чрез която „дълбоката държава“ управляваше манипулираните народи.
Концепцията, че свободният пазар определя човешкото битие, доведе до несправедливо разпределение на благата и до владеенето на света от свръхбогати личности или корпорации. Комерсиализацията на културата и изкуството доведе до промишлено производство на низкокачествено соросоидно изкуство. Духовната деградация на неолибералното човечество е налице.
Идеята, че всички хора са равни и че няма биологични разлики между индивиди, класи, етноси и раси и че очевидното интелектуално предимство на бялата раса над негроидната се дължи само на социални фактори, доведе до създаването на привилегии за афроамериканците или индоангличаните и репресии срещу „белия човек“. Разви се „бял“ расизъм, вменяващ вина и репресиращ белите хора, въпреки факта че големите научни открития и шедьоврите на изкуството са създадени именно от тях.
Премахването на пола и осигуряването на привилегии за хомосексуалните индивиди доведе до факта, че в момента хомосексуализмът е младежка мода, а половонормалните хора са репресирани. Джендър теорията се оказа толкова вредна за човешкото общество, че ако продължи да го заразява като раково образование, ще доведе до неговата гибел поради отхвърляне на нормалния начин на размножаване.
Маргиналните малцинства в момента властват в американската култура и с изненада установяваме, че в холивудските филми професорите вече не са бели евреи, а афроамериканци. Главните роли са за афроамериканци и при възможност — хомосексуалисти. Любовните сцени вече са между еднополови индивиди. Не бих се изненадал, ако в бъдещия филм за драматичната любов между Ромео и Жулиета героите бъдат афроамериканци или афроиталианци, с неясна джендър сексуална ориентация.
Толерантното отношение към маргиналните малцинства включи и имиграцията, което доведе до завладяването на Европа и САЩ от африканци, араби и азиатци, повечето низкокултурни и слабообразовани. Те ползват социалните програми на Европа и САЩ, но не се адаптират културно към западната цивилизация и се изолират в етнически и религиозни групи, като нерядко имат антисоциално поведение. Неадекватното и погрешно отношение към миграцията превръща Европа в арабско-африканска цивилизация, изповядваща исляма.
Стремежът към хегемония на САЩ и ЕС доведе до разширяване на НАТО, която би трябвало да бъде защитна организация. Агресивната позиция на евроатлантическата цивилизация и нейният стремеж да властва в Европа и Азия доведоха до опита да бъде унищожена Русия в една европейска война, провокирана от САЩ и ЕС. Провокираният украински национализъм доведе до руско-украинската война. Всъщност това е война на Хегемона и Запада срещу Русия, която в момента Русия печели.
Създаденият Европейски съюз, чиято цел бе да се изгради една наднационална европейска структура — едно високохуманно, демократично, културно и миролюбиво общество — беше прекрасна идея, чието изпълнение бе опорочено от стремежа към световна хегемония. В момента ЕС нито е демократична, нито хуманна, нито миролюбива структура. Завладян от малка група неизбрани по демократичен път бюрократи, ЕС се превърна в агресивна организация, в диктатура, която не само че съсипа икономиката си, но и желае да продължи украинската война, в която загиват стотици хиляди души. Европейските елити управляват народите си със социален рейтинг под 10%, което няма нищо общо с т.нар. демокрация.
Израждането на неолибералният свят неизбежно доведе до неговия крах. Най-неочаквано именно Хегемонът, разбирайки че не може повече да владее света, за да се спаси преди да фалира, се отказа от лидерската си позиция. Ние всички се подсмихваме на емоционално нестабилния американски президент, но се оказа, че именно той, написвайки новата американска политическа доктрина, уби неолиберализма и неговите грешни и вредни доктрини. Тръмпизмът, макар и примесен с национализъм, постави като главна цел на международните отношения търговията и икономическите отношения, а не борбата за идеологическо, политическо и военно надмощие. Бизнесменът и търговецът Тръмп се оказа далеч по-позитивна фигура за света от т.н. демократи. В момента Тръмп предлага мирен план за Украйна и Русия, а ЕС и корумпираните украински политици желаят войната да продължи.
Но Тръмп няма да се ограничи само със спирането на войната в Украйна. Неговата глобална концепция включва нормализирането на отношенията с Русия и реформирането на ЕС, който трябва да се превърне в колективен и демократичен орган на европейските национални държави. Дали Тръмп ще успее да спре войната и да промени света? Вероятно ще успее — и не само защото има нови идеи и нестандартен подход, а защото яхва обективните процеси, които променят света. Човешката цивилизация рестартира и скоро ще настъпи новият свят. Алтернативата е ядрен апокалипсис. За съжаление европейският политически елит, продукт на неолиберализма, се противопоставя на политиката на САЩ и президента Тръмп. Соросоидният елит живее в друга реалност и сякаш е зомбиран, като не осъзнава факта, че старият свят е мъртъв.
Във връзка с гореказаното, нашите политици би трябвало да коригират отношението си, като подкрепят мирния план на Тръмп и престанат да наливат милиони за въоръжение на Украйна, които се източват от корумпирания режим на Зеленски. Да, на Украйна трябва да се помага, но не с оръжие, а със средства за възстановяване от войната. Ние трябва да престанем да слугуваме на акушеро-гинекологичното ръководство на ЕС. Трябва да желаем демократична промяна, за да не се прероди ЕС в Четвъртия райх, в който цензурата, властта и войната са основни приоритети. Европейският съюз трябва да се превърне в организация на независими национални държави, а не в централизирана диктатура на бюрократичен елит.
На целия този драматичен фон част от българския народ протестира срещу управляващите политици. Едни не искат еврото, други са против бюджета, трети са евроатлантици, а четвърти — русофили. А всички протестиращи не искат да ги управляват Пеевски и Борисов. Дали сега, в тази драматична обстановка, е най-удачният момент да падне правителството? Не знам. Българската нация е разделена от политиците, които се мразят и се борят за власт. Проблемът обаче е нерешим. Защото кой ще дойде, ако и когато двамата лидери паднат? Умно-красивите? Видяхме ги как могат да управляват. Правителство на президента? И това преживяхме. Нашият президент е разрушител, а не обединител. Той няма да създаде нищо ново и добро. Тогава кой? Има ли някой български политик, който е компетентен и не е корумпиран?
Ние, за съжаление, сме един нещастен, многократно лъган народ. Вместо да са експерти и мъдреци, повечето наши политици са корумпирани некадърници. Те не са достатъчно честни и интелигентни. Ние сме обречени да ни управляват некачествени хора, които мислят само за власт и пари. И този път протестите няма да доведат до нищо добро. Жалко.
И все пак, светът се променя. Крахът на една идеология, на една хегемония, ще доведе до създаването на нов свят — свят, в който мирът се цени повече от войната. Европа и България трябва да намерят своето място в него.
9.12.2025 г.
Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защититава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.
Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.
Коментирай първи