В Брюксел все по-силно се говори за премахване на правото на вето в Съвета на ЕС, особено по въпросите на външната политика и разширяването. Официалният мотив е „ефективност“ – да няма повече блокажи, да няма държави като Унгария, които спират общата линия на ЕС към Украйна или Молдова.

За това информира „Файненшъл таймс“, като твърди, че на започващото днес заседание на Европейския съвет в Копенхаген ще се обсъди и елиминирането на унгарското вето.

Тук прозира една огромна опасност: с премахването на ветото малките държави ще изгубят единствения инструмент, който ги поставя наравно с големите в общността.

Унгария днес – България утре

Унгарският премиер Виктор Орбан често използва ветото, за да блокира неизгодни за страната му решения. Мнозина дори го сочат като саботьор. Но истината е друга – именно ветото гарантира, че и малките държави имат тежест в ЕС. Днес „непослушното дете“ на Брюксел е Будапеща. Но когато стане дума за РС Македония, утре може да е София.

Историята показва: вето = защита на малките

– Гърция срещу Турция (1990): Атина години наред блокира европейския път на Анкара заради Кипър. Без гръцкото вето Турция щеше да напредне в преговорите с Брюксел, а кипърският въпрос щеше да остане под килима.

– Кипър в Средиземноморието: като член на ЕС Кипър многократно използва ветото си срещу решения, засягащи отношенията му с Турция и газовите находища.

– Малта и риболовът: Малта защити икономическия си сектор чрез блокажи в Съвета – без ветото малката островна държава щеше да е жертва на общата политика на ЕС.

– Полша и Унгария срещу евробюджета (2020): Блокадата им принуди Брюксел да прави компромиси, вместо силово да налага решения.

Тези примери показват едно – ветото не е прищявка, а гарант, че никой не може да бъде прегазен.

Македонският казус – утрешната опасност за софия

България постави условия към РС Македония – за историята, езика, конституцията и правата на българите там. В последно време, заради македонисткото лобиране в ЕС, някои еврокомисари гледат на тези условия като на досадна „регионална драма“.

Но ако ветото бъде премахнато, решението ще се взема с квалифицирано мнозинство и Скопие ще започне преговорите за ЕС, без да е изпълнило задълженията си – както по плана „Макрон“ (2022), така и по договора за приятелство с България (1997).

Тогава българските протести ще звучат като ехо в празна зала.

Защо премахването на ветото е удар по самия ес

– съюзът губи равенството – германия и франция ще диктуват, малките ще кимат.

– изчезва стимулът за компромис – ако няма риск от блокаж, няма и преговори.

– расте евроскептицизмът – малките държави ще се почувстват излъгани и маргинализирани.

От равен партньор към подчинен член

Ако ветото бъде премахнато, България ще изгуби най-силния си инструмент. Днес оправданието е „спешността“ за Украйна и Молдова. Но утре аргументът ще е „стабилността“ на Балканите.

И тогава РС Македония ще влезе през парадния вход, а България ще остане на стълбите – с гордо вдигната глава, но без никакъв лост за влияние.

Днес в Копенхаген нашите политици ще изиграят познатата пиеса: ще мълчат послушно, за да не се изложат, и няма да подкрепят Будапеща. А когато ветото ни бъде отнето, ще се бият в гърдите, че са „изненадани“, оправдавайки се, че „не са били предупредени“.

Истината е проста: предупредиха ни с отнемането на унгарското вето към Украйна. Но тогава избрахме ролята на мълчаливи статисти. Защото за васалите е най-удобно да мълчат, когато им отнемат правото на глас.

Автор: Велизар Енчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: