Днес в Украйна процъфтява такъв, бих казала, стопроцентов нацизъм, появата, развитието и укрепването на който всички там проспаха, защото корените му са в онзи западноукраински национализъм от Галичина и Волиния, национализма на Бандера и Шухевич, който плавно през годините ескалираше и се налагаше силово, така че да се превърне и да получи днешния свой краен израз – чист нацизъм. Той не се е родил вчера, не започна съществуването си по време на Майдана, а още през 30-те години на миналия век. Тогава се е зародило всичко това, което наблюдаваме днес – като се започне с отделянето на украинския диалект от руския език и превръщането му от Грушевски в официален национален език по един изключително изкуствен начин чрез налагането и засилването на различни езикови диалектни особености и отлики на украинския от руския и прибавянето на много полски думи  – това заяви руският посланик у нас Елеонора Митрофанова пред Мартин Карбовски в интервю за неговия Ю Тюб канал.

Цялото интервю на Мартин Карбовски с Н.Пр. Елеонора Митрофанова можете да гледате тук:

ВИЖ ВИДЕОТО:

Карбовски: А какво се промени в Русия?

Посланик Митрофанова: Какво се промени в Русия ли? Тъй като западната пропаганда, враждебното отношение (военно, културно и икономическо) ескалира все повече, съответно в Руската федерация се забелязва все по- голяма консолидация на хората. 

Сега, въпреки факта, че западните анализатори прогнозираха дестабилизация на Русия, че икономиката й ще бъде убита и хората ще излязат срещу властите, нищо такова не се случи и няма никакви изгледи да се случи и в бъдеще. Русия се справя все по-добре.

Настъпи доста сериозна консолидация на обществото. Струва ми се, че хората у нас напълно се убедиха, че този конфликт на Русия не е с Украйна, а с колективния Запад, че срещу нас е застанала много мощна сила, която си е поставила за цел да ни унищожи. Затоова не са реалистични твърденията на някои проруски анализатори, които казват, „Ооо, съвсем скоро ще удушим всички наши врагове“… Това е твърде оптимистично и също толкова нереалистично. Ние разбираме прекрасно, че срещу нас е застанала голяма, страшна сила, която иска да ни премаже. Знаем това много отдавна – от десетилетия.

Украинците също са много добре подготвени за този конфликт. Не е като всичко да свърши утре.

Друг е въпросът, че Западът изглежда наистина е решил да воюва единствено и само със силите на украинските жители, на украинските войници. Това е видно, защото вече трета година те не активизират друга жива сила срещу нас. Но сега Западът е на прага на голям проблем със самото си оръжие Украйна – от май месец т.г. проамериканската васална власт в Киев е нелегитимна, тъй като Зеленски отмени президентските избори. Уплашиха се, че след три години война, едни избори може да променят геополитическия и военен курс на Украйна. Скоро и мандатът на парламента им приключва и трябва да се насрочат парламентарни избори, каквито най-вероятно няма да насрочат. Защото се страхуват, че направят ли го – нацисткият режим ще рухне.

Днес в Украйна процъфтява такъв, бих казала, стопроцентов нацизъм, появата, развитието и укрепването на който всички там проспаха, защото корените му са в онзи западноукраински национализъм от Галичина и Волиния, национализма на Бандера и Шухевич, който плавно през годините ескалираше и се налагаше силово, така че да се превърне и да получи днешния свой краен израз – чист нацизъм. Той не се е родил вчера, не започна съществуването си по време на Майдана, а още през 30-те години на миналия век. Тогава се е зародило всичко това, което наблюдаваме днес – като се започне с отделянето на украинския диалект от руския език и превръщането му от Грушевски в официален национален език по един изключително изкуствен начин чрез налагането и засилването на различни езикови диалектни особености и отлики на украинския от руския и прибавянето на много полски думи

Това, което виждаме днес в Украйна – тези нацистки схващания, тази нечовешка идеология само допреди 20 години се изповядваше от едно минимално малцинство от населението там. И при наши сигнали политиците, управляващите там казваха: „Е, добре де, добре, има у нас такива хора с някакви крайни лозунги. Но това са просто маргинали“…

Карбовски: И е имало такива връзки между руснаци и украинци?

Посланик Митрофанова: Говоря за националистите в Украйна, че те са били малцинство, имало е малка група хора. Добре, казваха ни властите в Киев, вие също имате руски нацисти. Да, имахме. Но в Украйна тях не ги забелязаха навреме, не им обръщаха внимание и проспаха техния възход. А тези, за разлика от нормалните граждани, са страстни, агресивни, имат мотивация, имат идеология и затова с помощта на външни сили организираха Майдана и завзеха парламента и цялата власт в свои ръце.

Kарбовски: Но не бяха финансирани?

Посланик Митрофанова: Чакайте, как така… как да не са били?

Карбовски: Не бяха! Преди не е било така?

Посланик Митрофанова: Е, разбира се, че е било така. Мисля, че всичко там се случи и продължава да се случва, защото е подхранвано от западните…

Карбовски: И САЩ?

Посланик Митрофанова: Да, САЩ, Канада… чрез много и различни начини на финансиране, чрез службите им… И затова всичко руско беше забранено. Унищожава се цялото историческо наследство на територията на Украйна, свързано с Русия, разрушават се храмове. Е, това изобщо не е нормално, защото никой не пита местното население с какво етническо самосъзнание е и какво иска.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: