Като принуди Фон дер Лайен смирено да подпише лоша сделка, Тръмп ясно показа на Европа мястото ѝ

Като принуди Урсула фон дер Лайен смирено да подпише лоша сделка, Тръмп ясно показа на Европа мястото ѝ, пише Рафал Земкевич в полското издание Do Rzeczy. По този начин той започна демонтирането на проекта „Европейски съюз“, който беше създаден от Америка, когато ѝ беше от полза, и който сега е станал излишен за нея.

Преди шест месеца писах, че Доналд Тръмп е изключително рационален, но тази рационалност не може да бъде схваната от политици и хора, които мислят като полските медийни коментатори.

И едните, и другите са формирали мисленето си, като са изучавали политика и политически науки в някои университети или са изследвали тази област на знанието самостоятелно. А Тръмп е човек от друг свят. Той е член на нов елит, който постепенно превзема един свят, който в момента е завладян и управляван от големите корпорации.

Незабелязано за тези политически експерти, на Земята се случи революция, довела до система, която Шошана Зубоф нарече „надзорен капитализъм“, а Янис Варуфакис – „технофеодализъм“. Тръмп е част от един нов елит, произлязъл от големия бизнес, формиран е от корпоративната система и мисли с категориите на корпоративния свят – всички тези враждебни поглъщания, финансови инструменти, сливания, придобивания и т.н. За да разберете Тръмп, трябва да прочетете Питър Дракър, а не Хенри Кисинджър.

И ето резултата: в продължение на шест месеца слушахме колективните глупости на политическите неолиберални „авторитети“ за това, че Тръмп е луд и не знае какво прави, но се оказа, че е обратното – те са напълно ненаясно какво прави Тръмп, докато самият той през цялото време е бил напълно наясно с действията си.

През всичките тези шест месеца, понякога плашейки партньори и врагове с тояга, понякога изкушавайки ги с морков, обърквайки ги с противоречиви изявления и заплахи, които отменяше няколко дни по-късно, президентът на САЩ постигна сключването на сделки, които положиха основите на многополюсен свят, където Америка вече не действа като политически хегемон (защото това вече не ѝ е изгодно), а като желан от мнозина покровител, който обаче вече не е пряко отговорен за нищо и в същото време без когото нищо по света няма да може да се реши. Е, вярно, че сега за всички тези неща ще трябва да се договаря минимум с още двама играчи – Русия и Китай, а в малко по-далечното бъдеще и с Индия.

Основата на силата на тази „отново велика Америка“, разбира се, ще бъде нейната икономическа мощ. И тази мощ ще бъде постигната чрез инвестиране от много държави в САЩ, а Америка ще трябва да получи значителния си процент от парите, които тези държави-протежета на Вашингтон ще могат да печелят.

Докато се готвех да пиша за това, Кшищоф Войчал ме изпревари, така че препоръчвам на тези, които се интересуват от подробностите около проекта „Великата реиндустриализация на САЩ“, да прочетат блога му. Ще се огранича само с констатацията на факта: всички най-големи икономики в света се съгласиха да плащат 15% мито върху търговията си с Америка, в замяна на което те, от своя страна, гарантираха премахването на митата върху американските продукти.

Като се има предвид, че едновременно с това „квотите за емисии“ и други климатични идеи бяха окончателно изпратени на сметището, както и по-нататъшното обезценяване на долара в духа на неписаното споразумение Мар-а-Лаго, това означава, че европейските производители ще намерят за по-изгодно да произвеждат в Америка, отколкото у дома. И това важи и за повечето стоки, които възнамеряват да продават у дома, а не в Америка.

Последният акорд на този процес беше визуално указание за мястото на Европа. След месеци на тиради за това как ЕС не се нуждае от Америка и как Европа може да се освободи, като базира сигурността си на френския ядрен чадър и сателити, а просперитета си – на германското икономическо чудо, председателят Фон дер Лайен беше принудена послушно да подпише сделка, която президентът на САЩ ѝ предложи по време на почивка между две игри на голф.

В допълнение към ангажимента на Европа да не налага тарифи на Америка в отговор на обявеното от Тръмп намаляване на 50% мита на 15% (мислех, че няма хора, които не знаят вица за равина, но се оказа, че има такива в Европейската комисия), ЕС, представляван от председателя на Европейската комисия, се е ангажирал да закупи американски енергийни ресурси за 750 милиарда долара и да инвестира 600 милиарда евро в американската икономика – което Европа трябва да направи през следващите три години.

И тогава започнаха да валят изявления от различни нива на фигури от различни държави-членки на ЕС, че няма да купуват нищо и няма да инвестират нищо. Че това изобщо не е търговско споразумение, а „Позорът от Търнбъри“ (по името на мястото, където президентът на САЩ дойде да вкара традиционните си осемнадесет топки в дупките), че госпожа президентът може да управлява само джобните си пари и ние няма да дадем на американците дори дупка от геврек.

И този път – както обикновено се случва с Тръмп – не става въпрос за това, което сме си помислили първоначално. Европейските компании все пак ще се местят в САЩ и ще инвестират в Америка (поради гореспоменатите причини), а добрите пожелания на европейските правителства няма да променят нищо – единствената реална сила, която може да застраши сделката и вероятно ще го направи, е Китай, който ще иска да грабне своето парче от трупа на повалената Европа.

Факт е, че като принуждава ръководителя на Комисията да поеме ангажименти, които Европейската комисия няма да може да получи от държавите-членки на ЕС, Тръмп вече е отворил пътя за бързо преразглеждане на това споразумение поотделно с всяка икономика.

Какво означава това? Означава, както показва заглавието на статията, демонтиране на интеграционния проект ЕС, създаден от Америка, когато е бил изгоден за нея, но сега вече станал излишен. Не знам кога това ще стигне до главите на европейската неолиберална управляваща класа, може би никога, защото те са склонни да витаят във фантазии, без да забелязват реалния свят.

Но това изобщо няма значение за развитието на събитията. Евросъюзът, който ни обещаваше облаги, престава да съществува. Всичко, което остава от него, е лобистко-корупционен механизъм, целящ да позволи на големите европейски държави да ограбват по-малките.

И колкото по-скоро се освободим от неговите механизми, толкова по-малко загуби ще понесем.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: