Автор: полк. Гергин Гергинов
В началото на май вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви в интервю за „Фокс нюз: „Всичко ще зависи от руснаците и украинците. Всяка една от двете страни знае какви са условията за мир на другата. Сега на тях се пада да постигнат споразумение и да спрат този брутален, брутален конфликт“. Значи САЩ са направили всичко възможно да спрат конфликта, не са успели и затова воюващите страни трябва да се споразумеят сами. Фактът, че САЩ и Европа го създадоха и три години водят прокси война с Русия, използвайки войниците на Украйна като разходен материал, няма никакво значение – те са невинни, а виновни са воюващите. Независимо, че Западът продължава да полага усилия за продължаване на конфликта.
Новата американска администрация се опита да спре конфликта, което е факт, но тя действаше енергично до момента, в който постигна споразумение с Украйна за използване на нейните природни ресурси и инфраструктура. След като го постигна, тя веднага обвини воюващите, че са виновни за липсата на напредък в нейните посреднически усилия. Така от прокси воюваща страна САЩ се превърнаха в невинен посредник между реално воюващите и в обвинител, че те са виновни за провала на техните усилия.
В някои медии действията на САЩ се определят като политическа наглост, което си е така, но всъщност те могат да се определят и като реална политика с нюанси, характерни за поведението на президента Тръмп. Тя е обусловена от четири основни фактора – обстановката на фронта и последствията от нея, желанието им да компенсират вложените в Украйна средства, вътрешните им проблеми и променената геополитическа обстановка на планетата.
САЩ вече са убедени, че на Русия не може да бъде нанесено стратегическо поражение чрез войната в Украйна и че, заедно с изтощаване на нейните ресурси, се изтощават и тези на прокси воюващите с нея страни. При това Русия доказа, че успешно се приспособява към ограниченията от наложените вече над 28 хиляди санкции. Доказателство за това са многократно увеличеното производство на въоръжение, изпълнението на социалните програми и на многобройните национални проекти, както и значителното увеличаване на средствата за подобряване на транспортната и социално-битовата инфраструктура на Донбас.
Настъплението на руската групировка, основаващо се на използване на ново въоръжение и променена тактика за водене на бойните действия, налага на САЩ да преосмислят досегашните принципи на военно строителство и значително увеличаване на средствата за разработване и производство на нови оръжия и за модернизиране на съществуващите. Пример за това е модернизацията на БТР „Страйкър“, вариант „Драгун“, закупен и за нашата армия. Според Пентагона той вече не отговаря на новите изисквания и затова е необходимо да се подобри неговата бойна ефективност. Заделяне на необходимите средства за превъоръжаване ще окаже отрицателно влияние не само върху икономиката, но и върху изпълнението на социалните програми, което неминуемо ще увеличи социалното напрежение в страната. Това може да се избегне, ако се намерят нови източници на приходи в бюджета, което всъщност и прави президентът Тръмп.
Въпреки сериозния натиск, САЩ не принудиха Украйна да се съгласи с разработеното от тях икономическо споразумение, чрез което да си върнат вложените средства в прокси войната. Вместо него, консултирана от лондонска фирма, Украйна подписа само документа „Инвестиционен фонд за възстановяване США-Украйна“, вече ратифициран от Върховната Рада. Всъщност той има рамков характер, в който се определят основни политически параметри и се посочват редките земни елементи, които ще се добиват, но само от нови местонахождения. Приетите условия подлежат на конкретизиране в очакваните приложения към документа и поради това все още не е ясно в какво положение ще се окаже Украйна и какво ще спечелят САЩ. Интересно е, че условията могат да бъдат предоговорени, ако възникне противоречие при присъединяване на Украйна към ЕС. А такива ще има, защото ЕС също ще иска компенсиране на помощта за Украйна, но съмнително е дали ще го постигне. Нека само напомня, че на 16 януари т.г. Великобритания подписа договор с Украйна „Партньорство за 100 години“, в който е твърде възможно от необходимите на ЕС природни ресурси да се възползва именно тя. Може би затова САЩ ще трябва да се задоволят с такива от нови местонахождения, а това означава огромни инвестиции за проучване и добив. Впрочем това може и да не им се наложи, ако през тези места премине руската армия. САЩ проявяват интерес и към природните богатства на Русия, но е малко вероятно тя да се съгласи на неизгодно за нея споразумение. Ако все пак САЩ успеят да постигнат добри икономически договори с двете воюващи страни, те могат да се обявят дори за победители в прокси войната с Русия.
Вътрешните проблеми на САЩ, освен противоборството с Демократическата партия, основно са икономически. Предприетите в това отношение първи стъпки на президента Тръмп, изглеждат неубедителни и хаотични, но според икономически специалисти те са част от обмислена стратегия за създаване на нов финансово-икономически ред. Той трябва да замени приетата през 1944 г. в американския курорт Бретън Уудс международна финансово-търговска система, която в днешни условия вече не отговоря на интересите на САЩ.
През ноември 2024 г. Стивън Миран, по късно назначен от президента Тръмп за председател на Съвета на икономическите консултанти, публикува „Ръководство за преустройство на световната търговска система“. Основните принципи в него стават база на икономическата стратегия на Доналд Тръмп. Според нея САЩ предоставят на света две неща – военна безопасност и долара като резервна валута. Днес осигуряването на безопасност на приятелските на САЩ страни става твърде скъпо и по финансови причини те не могат вече да си позволят това. Оттук и настояването на президента Тръмп защитаваните страни да поемат своята част от общата безопасност, а страната, която не направи това, няма да бъде защитавана от САЩ.
Известно е, че използването на долара като резервна валута в международната търговия налага страните да го закупуват от министерството на финансите в значителни количества и то по сравнително ниска цена. Търсенето обаче увеличава стойността му, която намалява конкурентността на произведената в САЩ продукция. Това води до закриване на предприятия или изнасянето им извън САЩ, т.е. до деиндустриализиране на страната. Президентът Тръмп обяви, че вече са загубени около 90 хиляди промишлени предприятия и над 5 милиона работни места. Това състояние на икономиката налага преобразуване на финансово-търговските отношения чрез преразпределение на финансовите отношения. Като първа стъпка в това отношение са наложените мита като действена или застрашаваща мярка, целяща започване на преговори за постигане на баланс в търговския обмен. Набелязват се поне още четири възможни направления за действие, които по всяка вероятност ще доведат в близките години до коренни промени във финансово-търговската система и следователно до сериозни проблеми за много страни. По всяка вероятност САЩ ще осъществят стратегията си, защото не само че не могат да бъдат лидер без собствено промишлено производство, но и защото ще изпадат във все по-голяма зависимост от продукцията на други страни.
В това отношение нашата страна вече става класически пример за загубен промишлен и продоволствен суверенитет. Особена тревога предизвиква продоволственият. Земята ни, раздробена на повече от 20 милиона парчета, значителна част от които са придобити от едри земевладелци, се използва основно за отглеждане на зърнени култури, а останалите отрасли на земеделието постепенно отмират. Държавните институции разчитат на чужда продукция за осигуряване живота на хората, внасяна дори от твърде далечни страни. Тя не може или не желае да осигури баланс между всички отрасли на земеделието и затова липсата на продоволствен суверенитет става застрашителна. Едва сега някои вече разбират, че кооперирането в земеделието, което „демократите“ от 90-те години разрушиха безжалостно чрез ликвидационни комисии, е необходимо и е единственияе верен път за постигане на продоволствен суверенитет. Ако за земеделието това все пак е постижимо, то проблемите на промишлеността вероятно ще се задълбочават, а перспективата за преодоляването им засега е твърде неясна.
Безпокойство в САЩ предизвиква укрепването и разширяването на БРИКС. Тази икономическа организация става привлекателна за много страни от всички континенти, защото може да съдейства за развитието им без да накърнява техния суверенитет. Когато една страна няма интерес да участва в определен проект на организацията, тя не е задължена да го прави. За разлика от БРИКС правилата в ЕС са съвсем различни. Страна-членка, която не се съобразява с налагани от Брюксел правила, които често пъти не отговарят на националните ѝ интереси, е заплашвана и наказвана. Това е възможно, защото на страните-членки е отнета значителна част от националния суверенитет. Обстановката ще се усложни, ако ЕС, каквато тенденция се очертава, се превърне от икономически във военно-политически съюз. В такъв случай той ще заприлича на наполеоновата или на хитлеровата Европа, отново настройвана за поход на изток. Надеждата е, че ще се намерят сили да не допуснат поредното европейско безумие – безумие, защото и в бъдеще епохата ще си остане ядрена с всички произтичащи от това последствия.
Основен външнополитически проблем за САЩ е Китай и по-точно неговияj научно-технически, индустриален и военен потенциал. Президентът Тръмп твърде рязко започна преразглеждане на финансово-търговските отношения с Китай. За разлика от друг път, той отговори по същия начин и задълбочи стратегическото си сътрудничество с Русия. По време на посещението Си Цзипин от 7 до 10 май в Москва бяха подписани 26 споразумения. Във връзка с тях руският президент заяви „ние приветстваме създаване на производства и пренасяне в нашата страна на китайски промишлени компетенции“. Постигнатото в Москва вероятно силно е подразнила президента Тръмп, който побърза да се закани на Русия с налагане на нови санкции, при това в съдействие с Европа. Това означава, че усилията му за срив на сътрудничеството между Китай и Русия няма да намалеят. За тази цел върху Русия се оказва натиск и чрез конфликта в Украйна, и чрез предлагане на изгодни икономически проекти, и чрез заплаха за интересите ѝ в други части на планетата. Вероятно САЩ ще могат да постигнат минимален успех, но такъв, който няма да засегне основните договорености с Китай. Русия има своите възможности и ще се възползва от тях. След като САЩ наложиха мита на китайската продукция, Русия предложи на Китай възможности за компенсация на китайските загуби. В резултат се постигна задълбочаване на икономическото сътрудничество чрез подписване на посочените споразумения.
В политическо отношение Русия и Китай неотклонно следват приетия курс за осъществяване на геополитически промени на планетата. Именно той е главната заплаха за либералния глобализъм, нанесъл сериозна морална вреда и на нашата страна. След продължилата осемчасова беседа на 23 март 2023 г. в Кремъл на изпращане Си Цзипин се обръща към Владимир Путин с думите „Днес в света стават грандиозни промени, каквито не е имало 100 години. Ние с вас движим тези промени“. „Съгласен съм“, отговаря руският президент. Може да се предположи, че на майската среща отново в Москва е даден нов тласък за ускоряване на тези промени, а това, което се променя в политиката на САЩ е съобразяване именно с тях. В това отношение изглежда, че Европа остава встрани от геополитическите промени, с които вече се съобразяват дори във Ватикана.
Автор: полк. Гергин Гергинов
Коментирай първи