Автор: полк. доц. Гергин Гергинов
Европа не е в състояние да започне война с Русия, но тя може да създава напрежение и вече го прави – определя 2029-30 г. за начало на войната, активизира НАТО, укрепва военнопромишления си комплекс (ВПК). До тази дата обаче Европа не може да преодолее няколко много важни проблема. Тя трябва да намери лидер, който да обедини континента, както направиха Наполеон и Хитлер. Европа трябва да преодолее нарастващото нежелание на европейците да воюват. Трябва да намери начин да компенсира влиянието на застаряващото население и неразвития ВПК, които не позволяват създаване на мобилизационен резерв от хора и въоръжение за водене на продължителна война с Русия. Ако след време тя успее да разреши тези проблеми и създаде силни, централизирано управлявани въоръжени сили, пред нея ще възникне въпросът за ядреното оръжие. При условие, че не допуска използването му, може да си позволи война с Русия, но трябва да има предвид думите на руския президент Владимир Путин: „Ако Европа започне война с нас, много бързо може да се създаде обстановка, при която няма да има с кого да преговаряме“.
Една известна мъдрост гласи „Когато копаеш яма и разбираш, че вече си затънал в нея, първата стъпка, която трябва да направиш, е да спреш да копаеш“. Освен да спреш да копаеш е необходимо и да излезеш от нея, но така, че да останеш чист. Ако оприличим конфликта в Украйна с „яма“, би трябвало затъналите в него организатори от САЩ и Европа вече да са разбрали необходимостта от първата стъпка. Дейността на президента Тръмп през последните месеци показва, че за разлика от предшественика си, той се старае да направи първата стъпка – да излезе от конфликта, но така, че да не пострада авторитета на страната му. Именно поради това той ловко превърна страната си от „копач в ямата“ в миротворец и посредник между воюващите страни, предполагайки, че това ще доведе до забрава на многогодишните усилия на САЩ за разгаряне на конфликта. За разлика от САЩ обаче Европа продължава упорито да затъва в конфликта, завличайки със себе си и Украйна.
Причината за това е нежеланието на Брюксел, Берлин, Париж, Лондон и Киев да признаят, че желаното стратегическо поражение на Русия не се състоя и че победените вече са те. Те не могат да оправдаят пред собствените си народи прахосаните огромни суми в подкрепа на Украйна, а това може да лиши от власт днешните управляващи. Нежеланието им да излязат от конфликта навярно се дължи на надеждата, че в САЩ ще настъпят промени след предстоящите избори, които ще променят политиката им не само спрямо Украйна, но и спрямо Европа. Поради това е решено конфликтът да продължи и за финансирането му през 2026 г. средствата са осигурени – само Германия ще предостави 52 млрд. долара. Не е вярно твърдението им, че планът на президента Тръмп е предателство спрямо желаещите да продължат конфликта. С политиката си за мирното му прекратяване, САЩ, наред с „чистото“ излизане от него, на практика се стремят да запазят Украйна западно от Днепър без руско влияние. Присъединена по-късно към ЕС и въвлечена в европейския военнопромишлен комплекс (ВПК), Украйна ще остане яростен противник на Русия и ще може да се използва на по-късен етап за нова прокси война срещу Русия. Политиката на САЩ, включително и наскоро публикуваната нова стратегия за национална сигурност, фактически създава предпоставки за осъществяване именно на такава обстановка в Европа.
В новата американска стратегия за национална сигурност има няколко важни момента. Предвижда се САЩ да съсредоточат усилията си в Северна и Южна Америка и в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР). За първи път те се отказват от по-нататъшно разширяване на НАТО, като не се отказват от членството си в него. САЩ възприемат курс за „връщане към националните интереси“ и късат с предишния си курс за „глобално противопоставяне с великите държави“, те не споменават Русия като опасност и, което е особено важно за Европа, настояват към 2027 г. тя да поеме основна част от конвенционалните задачи на НАТО. Ако не го направи, САЩ могат да намалят участието си в някои отбранителни дейности на алианса. Впрочем в Конгреса вече е внесено искане за излизане от НАТО, което, на този етап, може да се разглежда само като опит за натиск върху Европа.
Оттеглянето на САЩ от конфликта налага на Европа, първо, да преосмисли политиката на неолибералната глобалистка върхушка, която не се съобразява с рушащия се „свят, основан на правила“, и със зараждащото се многополюсно преустройство на планетата, и второ, да помисли за своята сигурност, най-прекия път за която е създаване на съответстваща военна мощ. С тази политика САЩ просто принуждават Европа да се въоръжава и сама да застане срещу Русия, което е много добре за тях. Така те ще освободят ресурс за започналото противопоставяне в Азиатско-тихоокеанския регион срещу Китай, ще забавят развитието на ЕС като свой икономически съперник, ще създадат постоянно напрежение на западната руска граница и с това ще намалят възможностите на Русия за действие и развитие в Антарктика. Освен това по този начин Европа се оставя извън политиката на трите велики ракетно-ядрени сили и й се отрежда локална роля.
Вече е ясно, че Европа засега не желае да промени политиката си, но също така е ясно, че възприема курс към бързо военизиране, който оправдава с необходимост от защита от евентуално руско нападение. Военизирането се извършва по две направления – чрез увеличаване бойните възможности на европейските страни-членки на НАТО и чрез създаване на съвременен военнопромишлен комплекс като техен тил.
През последните години НАТО активно укрепва източния си фланг чрез увеличаване боеготовността на войските и актуализиране на оперативните планове за война с Русия. Създадени са осем многонационални бойни групи (бригади), дислоцирани в България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Естония, които взаимодействат със съответните национални въоръжени сили. Всяка от бригадите се ръководи от страна от Западна Европа и към нея са прикрепени подразделения от няколко съседни страни-членки.
Например НАТОвската бригада в България е подчинена на Италия и в състава ѝ се привличат подразделения от Албания, Гърция, Северна Македония, САЩ, Турция, Хърватия и Черна гора.
Бойните групи са под командването на съответно командно звено на НАТО, например тези в България и Румъния са подчинени на щаба на многонационалната дивизия „Юго-изток“ с щаб в Румъния. Тази структура създава основа за развръщане на бойните групи в крупни воински съединения. С такава цел се разширяват базите в Унгария, Словакия, България и особено в Румъния, а през 2024 г. се създаде база и в Албания. Излиза, че „стара“ Европа ще командва, а хората от източната ѝ част ще бъдат на фронта.
За осигуряване на бойните групи се разкриват складове за въоръжение, тилово и техническо имущество. Укрепва се системата за ПВО/ПРО за защита от въздушно нападение, в т.ч. и от БЛА. Осъществява се комплекс от защитни мерки в рамките на програма „Балтийски часови“ за подобряване защитата на северните морски граници. Такава е и програма „Източен часови“ за укрепване на източния фланг. Твърди се, че цялата дейност е отбранителна, но е известно, че няма само отбранително оръжие и че всяка отбранителна операция може да прерасне в контранастъпателна.
Създаване на възможност за отбрана/нападение изисква значителни финансови средства, които вече се заделят. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) БВП на страните-членки на НАТО за 2024 г. е 51,3, а на Русия е 2.1 трилиона долара. Военните разходи на НАТО са 1,506 трлн. долара (55% от световните военни разходи), като тези на страните-членки на НАТО от ЕС са 454 милиарда (30% от общите разходи). Тези на Германия са 89 млрд. долара и са най-големи в алианса и четвърти в света. Военният бюджет на Русия е 126 млрд. долара.
НАТО изглежда сериозна военна сила. През 2024 г. германският вестник „Билд“ публикува информация за въоръжените сили на НАТО и Русия. Според него НАТО разполага с личен състав от 3.4 милиона (от тях на САЩ 1.3 млн.) срещу 1.2 милиона на Русия. Разликата във въоръжението също впечатлява –
превъзходството на ВВС и ВМС на НАТО е неоспоримо, но Русия има предимство в артилерията, ракетните комплекси и тактическите ядрени боеприпаси.
Не е необходимо да се сравняват системите за ПВО/ПРО и РЕБ на Русия с тези на НАТО, защото руското превъзходство там е смазващо и не подлежи на съмнение. Всъщност огромното преимущество на НАТО в хора и въоръжение на практика не е такова, каквото изглежда. Без САЩ и Канада НАТО разполага с личен състав около 2 милиона, но дори и те да се намесят, могат да изпратят на Европейския ТВД само част от въоръжените си сили, защото имат поети задължения и на други континенти. Освен това трябва да се отчита подготовката на войските и възможността за своевременното им попълване с подготвен контингент, за което в Европа се предприема постепенно въвеждане на наборна военна служба. Обикновено количеството боеготово въоръжение е около 60-70 % от наличното, при това не всичко е ново и модернизирано. Важно значение има състоянието на ремонтните органи, възможностите за ВПК да попълват загубите в хода на войната, пропускателната способност на инфраструктурата и още редица показатели, които оказват влияние върху боеспособността на войските. Именно поради това НАТО предприема редица важни стъпки, една от които е създаване на юридическа възможност за безпрепятствено придвижване на войски и въоръжение от една страна-членка в друга, т.е. формира се „военен Шенген“.
Друга стъпка е изграждане на пълна съвместимост на използваното въоръжение и на органите за управление на войските и оръжията. НАТО има командна структура за управление на създадените осем бойни групи, но не и на националните въоръжени сили. При война е твърде възможно не всички страни да се съгласят техните армии да бъдат предадени под командването на Алианса и да участват във война с Русия. Неясно е също дали те ще бъдат подготвени така, че незабавно да се включат в бойни действия.
Войските на НАТО никога не са участвали във война като тази в Украйна, а само във военни учения, което не означава придобиване на високи професионални качества.
Изключителен проблем е транспортната инфраструктура, защото мостовете, подлезите/надлезите и тунелите в източноевропейските страни са разчетени за преминаване на по-леката съветска бронетехника и поради това е необходимо укрепването им за преминаване на по-тежката натовска. Вземат се мерки за изграждане и на нови транспортни коридори в Източна Европа, като тези от Германия през Полша до Прибалтика, от Адриатическо до Черно море и от Егейско до Черно море. Така през Албания, България, Гърция и Румъния ще могат бързо да се транспортират войски и въоръжение, а базите в тях ще могат да ги получават от пристанищата. Всичко това изисква време и средства и показва, че видимото превъзходство на НАТО на практика далеч не е такова и именно поради това то не се решава на война с Русия, а използва Украйна в борбата с нея. Днес Европа се подготвя за война с Русия към 2029-30 г., надявайки се да въвлече в нея и САЩ, т.е. да направи това, което не успя досега в хода на руската специална военна операция. По всяка вероятност като повод може да използва блокиране на Калининград, такова НАТО-вско учение вече беше проведено, или провокация срещу Приднестровието.
В украинския конфликт НАТО показа, че, освен старата съветска техника, не е в състояние да предостави на Украйна значително количество съвременно въоръжение и особено боеприпаси. Това е една от причините ЕС да започне изграждане на свой ВПК като тил на „европейското“ НАТО. Започва се с
изграждане на заводи за боеприпаси и барут в България, Румъния и Прибалтика, което е възложено на германския концерн „Райнметал“.
Това е само един пример за възраждането на германския ВПК и на германската армия. Показателни в това отношение са думите на посланика на САЩ в НАТО, който „би искал Германия да поеме водеща роля в Алианса“. Те показват наличие на определен замисъл и допринасят за все по-агресивната германска политика, звучаща понякога като реваншистка. Възраждането на германския милитаризъм трябва да бъде ясен сигнал за народите от Европа, че не трябва да забравят последствията от двете световни войни, започнати от Берлин. Днес обаче времето е друго, оръжията са коренно различни и затова последствията за Европа ще бъдат съвсем други.
Дори краткият анализ показва, че Европа не е в състояние да започне война с Русия, но тя може да създава напрежение и вече го прави – определя 2029-30 г. за начало на войната, активизира НАТО, укрепва ВПК. До тази дата обаче Европа не може да преодолее няколко много важни проблема. Тя трябва да намери лидер, който да обедини континента, както направиха Наполеон и Хитлер.
Европа трябва да преодолее нарастващото нежелание на европейците да воюват. Трябва да намери начин да компенсира влиянието на застаряващото население и неразвития ВПК, които не позволяват създаване на мобилизационен резерв от хора и въоръжение за водене на продължителна война с Русия. Ако след време тя успее да разреши тези проблеми и създаде силни, централизирано управлявани въоръжени сили, пред нея обаче ще възникне въпроса за ядреното оръжие, което притежава Русия. При условие, че не допуска използването му, може да си позволи война с Русия, но трябва да има предвид думите на руския президент Владимир Путин: „Ако Европа започне война с нас, много бързо може да се създаде обстановка, при която няма да има с кого да преговаряме“.
Автор: полк., доц. Гергин Гергинов
Коментирай първи