Защо вече две и половина години Украйна не обявява война на Русия? Не го прави, защото това не е от полза за САЩ/НАТО. В противен случай, при оказваната помощ на Украйна, те щяха да бъдат въвлечени във войната като преки участници. Без обявяване на война, те само оказват помощ на жертва, но с нахлуването на територията на съседната страна без обявяване на война и одобряването му от Йенс Столтенберг, НАТО фактически стана съучастник, при това в терористична операция, както я определи Русия. Тя действително е такава, защото домовете на хората се унищожават с право мерене на артилерията и танковете, т.е. нарочно, защото вече са отвлечени над 2000 мирни жители, защото тези жители, които не се подчинят, са малтретирани и разстрелвани, защото къщите им са разграбвани. Това не е война по международните правила, а е чист тероризъм. Всичко това се прави, както се изрази пред Индипендънт Михаил Подоляк, съветник на началника на кабинета на президента Зеленски, „за да принудим Русия да влезе в преговорния процес“. Тя обаче не се впечатлява особено от желанието на Киев. Напротив, убедително доказва, че няма намерение да остави без отговор извършваните престъпления в Курска област спрямо мирните жители.

САЩ периодично сменят тактическата си цел в украинския конфликт, в зависимост от обстановката, но непроменена остава стратегическата цел – смяна на руското правителство чрез използване на външни и вътрешни фактори. Нека напомня. Целта на въведените санкции в началото на 2022 г. беше „разрушаване на руската икономика и предизвикване на вътрешни размирици“. Към средата на годината, след като Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) постигнаха известен успех, беше поставена целта „стратегическо поражение на Русия чрез победа на бойното поле“. След провала на контранастъплението през 2023 г. нова цел стана „Русия не трябва да спечели войната“. Огромните украински загуби на бойното поле наложиха постигане на нова цел – „спиране на огъня и започване на мирни преговори“. За да се реализира тази цел, е необходимо Русия да бъде заставена да прекрати настъплението на фронта и да започне преговори.

Натискът върху Русия е политически, икономически и военен. За икономическия не е необходимо да се привеждат примери, защото наложените хиляди финансово-икономически санкции са известни. Въпреки тях руската икономика продължава да се развива, дори по-добре от тази на някои от страните, въвели или спазващи санкциите.

Политически натиск върху Русия се оказва чрез организирането на втора международна среща за разрешаване на украинския конфликт по „формулата Зеленски“. Засега не са определени дата и място на провеждане, но се твърди, че тя може да се състои в страна от Глобалния юг. Ако това е вярно, може да се допусне, че целта е създаване на разрив между Русия и страните от Глобалния юг, сред които тя търси разбиране и сътрудничество. Осъществяването на тази идея така, както е замислена, може да доведе до осезаем политическия натиск върху Русия, разбира се, ако тя не окаже съответно противодействие, на което впрочем нейният дипломатически корпус е напълно способен.

Тон за увеличаване на военния натиск върху Русия беше даден на срещата на НАТО на 11 юли т.г.

Русия беше определена като „значителна заплаха“, но и че „НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за нея“. Едновременно с това се подчертава, че „пътят на Украйна към членство в Алианса е необратим“. Интересна декларация. Пред Алианса има значителна заплаха, но той не желае открито да се изправи срещу нея, а оставя това да прави Украйна. Затова тя „ще бъде подкрепяна за създаване на сили“, вероятно за да победят Русия в бъдеще. Затова обаче трябва време, което може да се осигури единствено чрез спиране на огъня и започване на преговори.

Въпросът за членството на Украйна в НАТО се откроява съзнателно, за да се създаде напрежение в руското ръководство. Едновременно с това НАТО увеличава натиска върху Русия и чрез разширяване на присъствието си в Полша, Румъния и Прибалтика. В първите две страни вече са прехвърлени по една елитна дивизия на САЩ, в Прибалтика строят нови летища, бази за съхраняване на въоръжение и квартируване на личен състав, а на ротационен принцип се базират контингенти от различни страни от НАТО. Следователно НАТО не само че дава знак за увеличаване на натиска върху Русия, но и чрез обещаното членство поощрява за това ръководството на Украйна. Именно след срещата на НАТО тя забележимо активизира дейността си в това отношение.

Украйна нееднократно настоява НАТО да обсъди участието на съседни страни в прехващането на руски ракети в украинското въздушно пространство. Този призив привлича вниманието на Русия и, предполагам, създава определена загриженост. Същата цел се преследва и с предадените на Украйна десет многоцелеви  изтребителя F-16. Впрочем един вече е загубен, свален с ракета от украински ЗРК „Пейтриът“. Това не е недостатък нито на самолета, нито на зенитната ракета, а е липса на съгласуваност в действията на ВВС и противовъздушната отбрана (ПВО).

Базирането на изтребителите в Украйна означава бързото им унищожаване, а заедно с тях и обслужващият ги персонал.

F-16 е добър изтребител, но е капризен към състоянието на пистата и е много сложен за техническо обслужване – то се извършва от десетки различни специалисти, с които украинските ВВС не разполагат. Следователно те ще трябва да бъдат наети извън страната, най-вероятно наемници от НАТО, което не може да не предизвика адекватно руско противодействие. Затова базиране на изтребителите в Украйна не е целесъобразно. Разполагането им в Румъния или Полша и използването им оттам в украинското въздушно пространство е рисковано за НАТО, защото Русия обяви, че летищата, от които те ще излитат, ще бъдат нейна законна цел. Ударът по тях ще означава нападение срещу страна-членка на НАТО, което става проблем за Алианса. Военен отговор означава трета световна война, а ако не го направи, авторитетът му ще бъде силно уязвен. Затова F-16 едва ли ще бъдат базирани в Румъния или Полша.

Удобен вариант е Молдова, която напоследък е превърната в междинна база за изпращаното въоръжение на Украйна. Близостта на страната с Румъния и общият им език позволяват безпроблемно обслужване на изтребителите от румънски специалисти на молдовска територия, а евентуалните удари по молдовско летище с нищо няма да ангажира НАТО. За него това би било добро решение, но не и за молдовския народ – управляващите вече отделят средства от бюджета за построяване на 23 нови военни обекта. За текущия политически момент, независимо от възможностите за бойно използване на F-16, предаването им на Украйна е заплаха и натиск върху Русия. Тя ще трябва да се подготви за неутрализиране на тази заплаха. Битката с F-16 може да се води с ракети с въздушно базиране или с мощни средства за РЕБ. В първия случай, дори ракетите да попаднат в Молдова, за НАТО няма да има проблем. При втория обаче ще има въздействие и върху самолети от гражданската авиация. В такава обстановка тя ще прекрати полетите в региона, създавайки сериозни икономически загуби на засегнатите страни. Те неминуемо ще обвинят за това Русия и натискът върху нея ще се увеличи.

На 6 август Украйна извърши вероломна агресия в руската Курска област. Вероломна, защото я направи без да обяви война на Русия и с това сама разруши образа си на жертва във войната. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че тя има право да извърши такава настъпателна операция на руска територия.

Но защо вече две и половина години Украйна не обявява война на Русия?

Не го прави, защото това не е от полза за САЩ/НАТО. В противен случай, при оказваната помощ на Украйна, те щяха да бъдат въвлечени във войната като преки участници. Без обявяване на война, те само оказват помощ на жертва, но с нахлуването на територията на съседната страна без обявяване на война и одобряването му от Йенс Столтенберг, НАТО фактически стана съучастник, при това в терористична операция, както я определи Русия. Тя действително е такава, защото домовете на хората се унищожават с право мерене на артилерията и танковете, т.е. нарочно, защото вече са отвлечени над 2000 мирни жители, защото тези жители, които не се подчинят, са малтретирани и разстрелвани, защото къщите им са разграбвани. Това не е война по международните правила, а е чист тероризъм. Всичко това се прави, както се изрази пред Индипендънт Михаил Подоляк, съветник на началника на кабинета на президента Зеленски, „за да принудим Русия да влезе в преговорния процес“.

Тя обаче не се впечатлява особено от желанието на Киев. Напротив, убедително доказва, че няма намерение да остави без отговор извършваните престъпления в Курска област спрямо мирните жители. Само два примера. В огромен спортен комплекс временно е настанена украинска щурмова бригада заедно с командването. По него за първи път е нанесен масиран удар с девет ракети от комплекс „Искандер“. Нашите обществени медии поднасят случая като удар по граждански обект. Тези дни по Учебен център за подготовка на специалисти по свръзка и РЕБ от инструктори на НАТО една ракета от „Искандер“ порази центъра по време на общо строяване на целия личен състав, а друга се взриви в близка болница, в която са настанени чуждестранни наемници. И в двата случая нашите медии задължително твърдят, че има убити и деца.

Военнополитически натиск се оказва и чрез Беларус. През 2020 г. започналият майдан в страната не успя, но изглежда, че някой е решил да организира нов опит, като едновременно създаде проблем и на Русия.

Известни са плановете на НАТО за настъпление срещу Беларус по четири направления, като основно е Гомелското, позволяващо изолиране на страната от Русия.

Точно за негово прикритие Беларус изгради сериозна защита и след провокациите на Украйна с БПЛА във въздушното ѝ пространство, съсредоточи части от армията си в близост до общата им граница. Срещу тях Киев разполага с групировка в състав 120 000 бойци. След като части на беларуската армия заеха позиции срещу нея, в Украйна се надигна страхотен шум и тя поиска Беларус да изтегли войските си в дълбочина на собствената си територия. Беларус не го прави и при създалата се обстановка украинската групировка не се решава да нахлуе в страната, но и не може да изтегли част от нея към фронта в Донбас.

От територията на Беларус могат да бъдат нанасяни ракетни удари по която и да е европейска столица, като полетното време е такова, че парирането им е много малко вероятно. Затова, ако САЩ/НАТО решат да се справят с Беларус и по тази причина, украинското ръководство ще предприеме нова авантюра, създавайки повод, например с провокация в намиращата се недалеч Чернобилска АЕЦ. Така на Русия ще се наложи да помогне не съюзната си страна, което за нея ще бъде допълнително натоварване. За да не допусне подобно развитие на обстановката, 400-хилядната групировка на Московския и Ленинградския военни окръзи е приведена в повишена бойна готовност.

Как Русия отговаря на упражнявания върху нея натиск?

Засега няма признаци Русия да се откаже от приетата и  досега спазвана стратегия за провеждане на специалната военна операция. Нейната същност се състои в използване на нает на договорна основа личен състав и активно използване на разнообразни и значителни по количество ударни средства. По този начин загубите на хора се ограничават, а чрез масирани артилерийски и ракетно-бомбени удари на фронта и по важни тилови обекти постепенно се изтощават въоръжените сили и военнопромишления комплекс на Украйна. Големите загуби на хора и бойна техника поставя и САЩ/НАТО в положение, при което те започват все по-трудно да се справят с доставката на въоръжение за украинската армия. Съветското оръжие, което можеше да се вземе едва ли не от цялата планета, в по-голямата си част вече е унищожено в боевете. Да се предоставя съвременно, за което няма подготвени украински военнослужещи, е рисковано, защото ще трябва да се предоставят и специалисти от НАТО. Това означава ескалация с прякото участие на Алианса, което той се стреми да не допусне.

Оказва се обаче, че в българските арсенали все още има оръжие за безплатно раздаване.

Наскоро бяха изпратени за Украйна 122 мм самоходни артилерийски установки „Гвоздика“, защото били с „отпаднала необходимост“. Вече две и половина години украинските и руските артилеристи успешно воюват с тях, но за нас те са с „отпаднала необходимост“, т.е. едва ли не боклук, който създава проблеми. Армията ни е само с един артилерийски дивизион и САУ „Гвоздика“ никак не са излишни, но за нашия министър на отбраната това няма никакво значение – той много желаеше да остане министър и вече е ясно за какво са го оставили.

Всички министри на отбраната през последния четвърт век, следвайки чужди указания, постепенно намаляваха боеспособността на българските въоръжени сили. През посочения период нито един министър на отбраната или високопоставен генерал не подаде оставка в знак на протест срещу това, което се извършва с армията. Нито един! Затова пък се оправдават с парламента, в който „слугите на народа“ толкова са загрижени за състоянието на въоръжените сили, колкото и тези, които ги управляват.

Днес пред САЩ/НАТО стои дилемата – преговори или ескалация.

За да има преговори, те трябва да принудят Русия да се съгласи да участва в тях. Тя декларира , че е съгласна и затова още на 14 юни обяви своите условия за започването им. Те бяха отхвърлени и вместо да се посочи нещо по-разумно за преговори от „формулата Зеленски“, САЩ/НАТО избират ескалацията като средство за натиск върху Русия. Украйна, изпълнявайки съответни указания, навлезе на руска територия и ескалира войната. Вероятно ще ѝ позволят да навлезе и в беларуска, като е възможно „самостоятелно“ да бъдат замесени и други страни, например Румъния,  Полша и Прибалтика. Като предупреждение Русия обяви, че преразгледа ядрената си доктрина, но не само поради евентуалното замесване на страни от НАТО.

Предполагам, че преразглеждането се налага и от възможността на Киев да бъде разрешено да нанася удари по стратегически военни обекти, например по летища, на които са базирани стратегически бомбардировачи. Това може да се извърши с британските ракети „Сторм шадоу“, СКАЛП на Франция и АТКМС на САЩ. Ако тези страни разрешат и Киев използва ракетите им за удари по руски стратегически обекти, ще се създаде обстановка, при която Русия ще бъде поставена пред избор – да нанесе ли ответен удар по съответни бази на посочените страни или не. Какво ще стане, ако се реши и го направи? Ракетните дарители има върху какво да мислят преди да вземат решението, за което настоява украинският президент. Той ще бъде доволен, ако успее да въвлече НАТО в тази война, без да го е грижа какво ще стане със страната му.

Има един важен момент, свързан с евентуалните преговори – ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска области са конституционни субекти на Руската федерация. Следователно в преговори по отстъпването им Русия няма да участва и ще воюва до достигане на административните им граници. Освен това вече е очевидно, че и в САЩ, и в НАТО няма единно мнение по украинския конфликт. Много по-важно значение имат политическите кризи в страни като Франция и Германия, назряващите икономически сътресения и, според специалисти, очакваната финансова криза. Такива проблеми обикновено се разрешават чрез война. Ако САЩ/НАТО решат да тръгнат по този път, ще излезе, че приетата стратегия на Русия за провеждане на специална военна операция е правилна – чрез нея тя изтощава Украйна, създава проблеми на Запада като цяло, същевременно запазва и подготвя за съвременна война въоръжените си сили, на практика постави промишлеността си на военни релси, консолидира руското общество и намери мощни във военно отношение съюзници. Остава да изчака какво окончателно решение ще вземат САЩ по тази дилема и, ако се наложи, ще действа по съответен начин.

Автор: пoлк. Гepгин Гepгинoв

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: