Ненапразно Байдън заяви, че „ще помагат колкото могат“ на Украйна, а не както по-рано „колкото трябва“. Изглежда тази нова американска директива не са я разбрали само българските слуги и в частност г-жа Мария Габриел, която наскоро каза, че България ще помага на Киев „колкото трябва“. Нима не е ясно, че такава помощ води единствено до разоряване на Украйна и до огромни проблеми за гражданите ѝ? Изглежда нашите управляващи изобщо не са наясно какво в действителност се случва и затова продължават да хвърлят съчки в украинския пожар.

Несправедливостта на формирания след края на Студената война световен ред беше очевидна, но за първи път за нея открито заговори руският президент на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. За Запада речта му беше знак, че му предстои остра борба за запазване на собственото му основано на правила господство – правила, създадени от самия Запад и налагани на другите страни, включително и със сила.

Именно на тази конференция през 2007 г. за Запада става ясно, че смутител на неговото благополучие ще бъде Русия и че за запазването на създадения от него световен ред е необходимо да насочи основните си усилия преди всичко за нейното неутрализиране. САЩ, ЕС и НАТО започнаха с организираната война в Грузия през 2008 г. и с последвалия преврат в Украйна през 2014 г., но по-късно претърпяха провал в Крим и Сирия. Русия прояви стремеж за мирно осигуряване на равна със Запада сигурност като предложи през декември 2021 г. договор на САЩ и споразумение на НАТО, но и едните, и другите категорично отхвърлиха тези руски предложения.

Така на практика САЩ/НАТО наложи на Русия избор между два единствени варианта – да се примири и да очаква война на своя територия с подготвената и въоръжена от Запада Украйна или да нанесе изпреварващ удар и да предотврати разгрома на непризналите бандеровското правителство в Киев и отцепилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР, ЛНР). По това време в тях живеят милион граждани, които междувременно са получили руски паспорти, и които вече седем години отстояват правото си на автономия в рамките на Украйна.

Русия избра изпреварващия удар под формата на специална военна операция (СВО). За да не води неминуемата война със Запада на старите руски територии. Предполагам, че една от целите ѝ, освен спасяването на ДНР и ЛНР и осигуряване на собствената си сигурност, е и мобилизиране на несъгласните страни от Глобалния Юг за противодействие на наложения от САЩ световен ред. Протичащите геополитически процеси на планетата показват, че предположението има основание и на практика СВО стана пусков механизъм, активирал все по-нарастващо противопоставяне на създадения от САЩ световен ред. Имайки предвид и огромния брой страни, които в момента явно или скрито подкрепят Русия, най-вероятно е Москва да е сключила договори с тях много преди началото на СВО.

Факт е че СВО се превърна в окончателния разлом, който раздели планетата на два основни, вече ярко очертаващи се блока – страни „за“ САЩ и на такива против САЩ. Тя активира и изостри разделянето и по други линии, като глобализъм-национализъм, либерали-националисти, демокрация-авторитаризъм. Такива противоречия винаги е имало, но след 2022 г. те стават все по-отчетливи и непримирими.

Такова рязко ускоряване едва ли щеше да бъде възможно без провеждането на руската СВО. В началото тя беше разглеждана само като въоръжен сблъсък с Украйна, но много скоро стана съвършено ясно, че това е прокси война между Русия, подкрепяна от Глобалния Юг и обединения Запад. Война, в която Украйна се явява единствено като разходен материал на Запада. За ускореното протичане на геополитическите процеси може да се съди по следните два примера.

Организацията БРИКС от началото на тази година вече включва десет страни, а желание за членство изразяват десетки. Нейната територия вече е 26% от тази на Земята, населението на страните ѝ представлява 45% от световното, обработваемата площ е 32% от общата на планетата, а потребителският пазар се състои от около 2,8 млрд. души. Страните от БРИКС са водещи в редица отрасли на икономиката, те притежават огромни природни богатства, развиват съвременни технологии и непрекъснато увеличават брутния си вътрешен продукт, който към днешна дата е 36% от световния и всяка година нараства. По покупателна способност БРИКС изпреварва страните от Г-7, а според специалисти общият ръст на икономиката на БРИКС по размер вече е надхвърлил икономиката на групата Г-7.

В БРИКС се увеличава взаимната търговия в национални валути, което допринася за дедоларизация на световните икономически отношения, като се очаква скоро да формира и своя валута в рамките на организацията. Очевидна е тенденцията за трансформиране на икономическите постижения на Глобалния Юг в политически, която все повече ще се задълбочава и реално ще застрашава американския световен ред. Неслучайно САЩ, след като напълно подчиниха ЕС и сега последователно разрушават икономиката му, виждат в БРИКС основен конкурент в икономическата област и противник в политическата. Организацията е притегателна и поради факта, че не се меси във вътрешните работи на своите членове. За разлика от ЕС, който диктува правилата за икономическо развитие на членуващите в него страни и им налага своето виждане за тяхната вътрешна и външна политика. Това обаче създава противоречия и по някои проблеми предизвиква обратен ефект. Например, с мигрантите.

В случая с нашето кандидатстване за Шенген Австрия действа по принципа „спасявай се поединично“.

Виена е права за себе си, а проблем за нас е това, че нямаме нито държавен, нито партиен ръководител, който да заеме твърда позиция спрямо произвола на Австрия, но не на думи, а на дела. Да напомня ли как унгарският премиер приземи нашите управляващи за таксите върху природния газ, течащ към тях само с едно изречение? Той може, защото воюва за интереса на държавата си, а нашите чакат милостиня.   

Забележимо се променя и Близкият изток. Доскоро не можеше дори да се помисли, че някои от западо-послушните страни от региона ще противоречат на САЩ, а днес два от най-верните васали на Вашингтон – Саудитска Арабия и ОАЕ, вече са членове на БРИКС. През миналата година арабските страни унизиха президента на САЩ, отказвайки среща с него. При среща с президента Байдън саудитския принц Салман ал Сауд дори не му подаде ръка. През юни м.г. ОАЕ излязоха от ръководените от САЩ Обединени морски сили под предлог, че оттук-нататък щели да работят за сигурността си по друг начин, т.е. без САЩ. Ирак вече открито гони американския контингент от страната. С конфликта в Газа ХАМАС блокира замисления от САЩ транспортен коридор „Индия – Близкия Изток – Европа“, изваждайки от строя израелските пристанища, без които коридорът губи смисъла си.

Хутите от Йемен принудиха танкерите с енергоносители за Европа да заобикалят Суецкия канал, създавайки сериозни икономически проблеми на Запада. Те изобщо не се съобразяват със създадената от САЩ военноморска групировка за защита на корабоплаването в Червено море и продължават с още по-голямо ожесточение да нанасят удари не само по търговски израелски и европейски кораби, но и американски военни кораби. Може би ще престанат да го правят, след като министър Тагарев изпрати нашата мощна военноморска армада в услуга на САЩ. Но засега те само се надсмиват над неоспорваната доскоро военна мощ на САЩ.

Изглежда нещо не е наред в Пентагона – провал в Украйна, задънена улица за войната в Газа, заради която без каквато и да е полза САЩ съсредоточиха десетки бойни кораби в региона. Пентагона показва неспособност да предотврати обстрелите на американски бази в Близкия изток – в Сирия и Ирак. Нещо повече. Саудитска Арабия и ОАЕ демонстративно официално и с най-големи почести приеха руския президент и разрешиха самолетът му да бъде придружен от две двойки изтребители Су-35 с пълно бойно въоръжение на борда, които впрочем прелетяха (отново демонстративно) над американския самолетоносач в Персийския залив.

Това са само два примера сред множеството други, които явно вече навяват нерадостни мисли във Вашингтон. Красноречив факт са думите на президента Байдън през март, 2022 г.: според него в „установения либерален световен ред“ днес „всичко се променя“ и САЩ трябва „да обединят около себе си целия свободен свят“. Държавният секретар Антъни Блинкен беше по-ясен: „трябва да се премине от хегемония към лидерство”, което означава създаване на съюз под лидерството на САЩ. Именно той ще бъде противовес на разрастващия се и набиращ все по-голяма популярност БРИКС.

На 5 октомври 2023 г. на заседание на Клуба „Валдай“ руският президент беше ясен, че „само цивилизационен подход към международните отношения ще позволи да се създаде справедлив световен ред“ и предложи шест принципа като основа за формирането му. Изглежда, че думите му са чути във Вашингтон, защото на 22 октомври с. г. президентът Байдън изрази загриженост за сериозността на международната обстановка, допълвайки „намираме се във важен исторически момент. Решенията, които ще вземем през следващите 4-5 години ще определят как ще изглежда светът през следващите 4-5 десетилетия“.

Прави впечатление мисълта на руския президент за „цивилизационен подход към международните отношения“. Навярно това означава започване на преговори за формиране на структура, осигуряваща еднаква сигурност за всички заинтересувани страни, а не продължаване на войната в Украйна или разгаряне на други локални конфликти. Такъв подход би означавал изоставяне на замисъла за нанасяне на стратегическо поражение на Русия или за нейното икономическо и военно изтощаване, т.е. за изоставяне на идеята за преговори с Русия от позиция на силата. И не само спрямо Русия. Това важи за опитите на САЩ да подпалят войни и в Индийско-Тихоокеанския регион, Близкия изток, Африка, Арктика.

Специалната военна операция стана мощен стимул и за промени в самата Русия.

Тя консолидира обществените настроения, в пъти подобри работата на своето ВПК, икономиката ѝ не рухна, а се развива и нараства със завидни темпове, въоръжените ѝ сили стават все по-ефективни, а международният ѝ авторитет нараства, независимо от усилията на Запада да я изолира. Страната се превръща в реален център на сила, с който не само САЩ/НАТО, но и редица други страни и съюзи ще трябва да се съобразяват.

Русия показа още през март 2022 г., че желае мирно уреждане на конфликта с Украйна, но не тя е тази, която скъса договореното тогава истанбулско споразумение. През октомври 2022 г. беше нанесен масиран удар по украинската енергетика, т.е. на Киев беше подсказано, че трябва да седне на масата за преговори. Реакция нямаше. Започна и катастрофално завърши предприетото контранастъпление на украинската армия през юни-октомври 2023 г. В началото на декември с.г. руският президент отново предложи мирно уреждане на конфликта. В отговор украинската армия нанесе удари по жилищните квартали на Белгород.

Последва ново предупреждение. През периода 23-29 декември м.г. по военно-промишлените предприятия на Украйна бяха нанесени 50 групови и един масиран удар със 122 крилати ракети и 38 БЛА – според украинския президент Русия е използвала общо 500 ударни средства.

Сигналът е ясен – няма да се позволи на Украйна да възстанови отбранителната си промишленост, за което настояват САЩ/НАТО с цел да снемат от себе си тежестта от снабдяването на украинската армия с въоръжение и боеприпаси. Ненапразно американският президент заяви, че „ще помагат колкото могат“, а не както по-рано „колкото трябва“. Изглежда това не го е разбрала само г-жа Мария Габриел, която наскоро каза, че България ще помага колкото трябва. Нима не е ясно, че такава помощ води единствено до разоряване на Украйна и до огромни проблеми за гражданите ѝ? Изглежда на нашите управляващи това изобщо не е ясно и затова продължават да хвърлят съчки в украинския пожар.

По всяка вероятност САЩ/НАТО ще бъдат принудени постепенно, но с ожесточени ариергардни боеве, да изоставят досегашната си позиция именно поради формиращия се нов баланс на силите във военно-политическата област. Той може да се разглежда и като гарант за не прерастване на който и да е локален конфликт в световен, и като възможност за мирно технологично развитие на формиращите се два основни политико-икономически блока.

Факт е, че днес САЩ и страните около него имат предимство в съвременните технологии, но за мащабното им използване в очертаващата се четвърта промишлена революция са необходими специфични природни суровини, със значителна част от които те не разполагат. Опитите им да подчинят страни, които имат такива суровини, не дават искания резултат, поради което самият живот ще наложи сътрудничество между притежателите на технологии и собствениците на природните ресурси за изработването на тези технологии. Впрочем част от тези страни – бивши ресурсни придатъци на Запада, вече са и автори на съвременни технологични постижения.

Взаимноизгодното сътрудничество ще бъде възможно единствено при справедлив подход в международните отношения, а той ще стане възможен тогава, когато Западът разбере, че със старата си тактика – водене на прокси или хибридни войни, той не може да запази днешното си лидерство и ще трябва да се приспособява към новата реалност. Именно руската СВО в момента се превръща в една от причините за такова прозрение на Запада.

Наблюдава ли се днес такава възможност? Засега тя е само на думи, т.е. констатира се единствено необходимостта от промени. Предполага се, че до края на настоящото десетилетие най-важните геополитически промени ще бъдат реализирани. Но не така, както му се искаше на Збигнев Бжежински, според когото „новият световен ред ще се строи против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия“. Добре казано, но както се развива днешната геополитическа ситуация на планетата, изглежда новият световен ред ще се построи против досегашните егоистични колониални интереси на западния „златен милиард“, включително и за негова сметка и с участието на цяла и стабилизирана Русия.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: