През пролетта на 2022 г. тогавашният британски премиер Борис Джонсън предлага на украинския президент „Дайте да воюваме“. По всяка вероятност Зеленски възприема буквално казаното от премиера, т.е. Украйна ще воюва срещу Русия заедно с Великобритания и САЩ. През следващите две години в това няма колебание, защото Украйна е затрупана с въоръжение от всякакъв вид и калибър, платено е на хиляди наемници да воюват заедно с Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а с финансови средства се издържа административна структура на страната. Вече трета година, въпреки оказаната помощ, желаният резултат, а именно поражението на Русия, не е постигнат.

През лятото на 2024 г. ВСУ търпят поражение и на украинския президент се налага да се моли на Великобритания и САЩ да се включат във войната. В противен случай обстановката става критична не само за ВСУ, но и за страната като цяло. Те обаче не се решават да започнат война с Русия и поощряват Украйна да предприеме целенасочени удари по нея, за да я принуди да започне преговори при техните условия, т.е. по „формулата Зеленски“.

Първият от тях беше настъпателната операция в Курска област с крайна цел завземане на територия, в която се намира атомната електроцентрала в град Курчатовск. Научавайки за операцията, бившият главнокомандващ ВСУ генерал Залужни задава въпроса „Добре, ще завземете плацдарм в Курска област, а по-нататък?“. Отговор на въпроса му няма. Операцията започва енергично, с четири елитни бригади, 200 танка и 400 бронемашини, като постепенно броят на бригадите нараства на 13. Три месеца по-късно целта не е постигната, а към края на септември ВСУ губи около 19 000 бойци, 130 танка, 150 БМП и БТР, 100 артилерийски системи и 30 РСЗО.

След като първият удар не постига целта си, започва активна подготовка на втория – нанасяне на удари в дълбочина на руската територия. За тях обаче е необходимо разрешение от САЩ, Великобритания и Франция. След различни срещи и разговори става ясно, че САЩ/НАТО нямат никакво намерение да воюват с Русия заради Украйна. Значи думите „дайте да воюваме“ означават „воювате вие, а ние ще помагаме докато и колкото е необходимо, за да може да изпълнявате американско-британския план за борба с Русия“. При това колко е необходимо решават САЩ, а не Украйна.

Президентът Зеленски разработи свой план за войната с Русия, изпълнението на който да наложи на Русия да започне преговори. За да докаже възможностите на страната и да впечатли САЩ преди посещението си във Вашингтон, той организира две операции – превземане на руската сондажна платформа „Крим-2“ в Черно море и ново настъпление в Курска област. Платформата беше атакувана от около 150 бойци с 14 американски катера, от които в сражението бяха потопени осем и убити над 80 бойци от украинския спецназ. Руското командване своевременно разкри подготовката за настъпление в Курска област и нанесе контраудар, завършил с освобождаване на територия и значителни загуби на ВСУ в хора и бойна техника. Планираното впечатление не се осъществи.

Въпреки това започва енергично пропагандиране на „плана за победата“ над Русия, а по-точно на план за въвличане на НАТО във война с Русия и следователно за спасяване на Украйна и лично на президента Зеленски. Три са основните точки на плана: САЩ трябва да разрешат удари по важни обекти в дълбочина на руската територия, да предоставят кредит на принципите на ленд-лиза и незабавно да приемат Украйна в НАТО. Те са оповестени от експремиера Борис Джонсън и са потвърдени от Зеленски при неочакваното посещение на Урсула фон дер Лайен в Киев.

Планът не е приет, не само защото ще предизвика война с Русия, но и поради това, че на Украйна изобщо не се полага да има свой план.

Защото войната на територията ѝ е борба за формиране на нова система за сигурност в Европа, налагаща се и от планираното разполагане на американски и руски ракети със среден обсег на нейна територия. За нов договор за стратегическите настъпателни оръжия, който е необходим на САЩ и в който те ще се стремят да въвлекат и Китай, но за преговори по който засега Русия не е съгласна поради политиката на САЩ в украинския конфликт. В крайна сметка, борбата е за формиране на нови сфери на влияние на планетата и създаване на нов световен ред. Именно поради това не може да се допусне Украйна да създава пречки с какъвто и да е свой план, затрудняващ разрешаването на посочените глобални проблеми.

За формиране на нова стратегия на Запада и за утеха на Украйна е наредено антантата от 50 страни да обсъди въпроса за използване на ракетите с голям обсег на 12 октомври в базата „Рамщайн“. Въпросът е как да продължи конфликтът, без да бъде допусната конвенционална или ядрена война с Русия. Има един интересен момент от срещата във Вашингтон между британския премиер Киър Стърмър и президента Джо Байдън. В съобщението за нея се казва, че е обсъждана стратегия за по-нататъшни действия в украинския конфликт. Предполагам, че на 12 октомври именно тя ще бъде основният въпрос, който ще се обсъжда с участието на германския канцлер, френския президент и британския премиер.

Каквото и решение да бъде взето за ракетите с голям обсег, то трябва да бъде санкционирано от президента на САЩ. Одобрение едва ли ще има, защото мнението на Пентагона е отрицателно, пък и предстоят избори и ескалацията на конфликта няма да бъде от полза на претендента на демократите. Ясното нежелание да се разреши използването на тези ракети показва мястото и ролята на Украйна в борбата на САЩ за запазване на световното лидерство. Всъщност те отдавна са известни – страната е само средство за борба с Русия и разходен материал в нея.

Защо САЩ не разрешават удари по руска територия с ракети с голям обсег?

Защото, ако ги разрешат, стават преки участници във войната. Стават, защото без участие в подготовката на ударите на техни специалисти, не наемници, а действащи специалисти и структури от въоръжените сили на САЩ, те са невъзможни. Само ракетчиците на Пентагона, за ракетите от комплекс АТКМС, британските за „Сторм шядоу“ и френските за СКАЛП могат да разработят полетните задания на ракетите и да ги въведат в системата им за управление. Именно поради това те ще станат реални участници във войната. САЩ и НАТО обаче не желаят това.

На предстоящата среща в базата „Рамщайн“ антантата вероятно ще приеме стратегия, която няма да я направи пряк участник във войната, а във военно отношение да постигне ефект както при използване на ракети с голям обсег. Предполагам, че за постигането му могат да се използват два варианта – с ракети украинско производство и с БЛА от самолетен тип.

В началото на септември украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че е създадена програма за серийното производство на два отдавна разработени собствени ракетни комплекса, „за чието финансиране има устно съгласие на западните партньори“. Става въпрос за оперативно-тактическия „Сапсан“ с далекобойност 480 км и противокорабния „Нептун“ с обсег 300 км. Този вариант обаче е проблемен, защото изисква време и сигурна защита от руските удари. В това отношение красноречив е ударът в края на септември по летище в Хмелницка област. При него със сигурност са унищожени два, а според други източници са поразени четири изтребителя F-16. Периодично се разрушават и производствени предприятия от украинския ВПК.

Значително по-достъпно за реализация е използването на безпилотни летателни апарати (БЛА) от самолетен тип. Те летят на малка височина, поради което радиолокационните станции не могат да ги открият своевременно. То се затруднява и от факта, че при изработването им се използват и различни неметални материали и дори здрав картон, каквито например БЛА доставя на ВСУ Австралия. При едновременно използване на десетки апарати по един крупен обект гарантирано ще се постигне ефект, по-голям в сравнение с този от ракетите с голям обсег, защото ограниченото количество на последните не позволява масирано използване. Така ще се създаде добра възможност за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия, без САЩ и НАТО да носят отговорност за тях. Те ще се използват от ВСУ, а участието на САЩ няма да се промени в сравнение с досегашното – те ще продължат да предоставят на ВСУ разузнавателна информация за набелязаните обекти. Необходимият ефект ще се постигне при производство на значително количеството БЛА от този тип не само в Украйна, но и в страни от ЕС. За информация – напоследък 15 държави доставят на ВСУ готови БЛА или комплектуващи елементи, от които Украйна произвежда различни по предназначение апарати. Това позволи на ВСУ на 6 февруари т.г. първи в света да формират нов род войска – безпилотна авиация.

Изглежда, че в политически аспект шумът около ударите с ракети с голям обсег може да се окаже прикритие на обсъжданата стратегия във Вашингтон. Ако предположението за бъдещата стратегия на САЩ/НАТО се окаже вярно, руската система за ПВО ще бъде изправена пред сериозни трудности, а вероятността за поразяване на стратегически обекти с конвенционални средства ще се увеличи значително. Поради това Русия предприема различни стъпки за своя защита не само от такива удари, но и за защита при съвсем друга обстановка. Например, ако САЩ/НАТО все пак решат пряко да се намесят в украинския конфликт или го направят косвено, но по недопустим за Русия начин.

Първата от тях е обявеното преразглеждане на документа „Основи на държавната политика в областта на ядреното възпиране“, който е част от ядрената доктрина на страната. Според руския президент „агресията срещу Русия от страна на всяка неядрена държава, подкрепена от ядрена сила, ще се разглежда като тяхна съвместна атака“. Засега промените са насочени основно срещу Украйна и САЩ, Великобритания и Франция, които са ѝ доставили ракети с голям обсег. Русия си запазва правото „да използва ядрени оръжия и в случай на критична заплаха за суверенитета с конвенционални оръжия, като стратегическата и тактическа авиация, крилатите ракети, БЛА и хиперзвуковите ударни средства“. Неслучайно БЛА са отбелязани като средства, способни да създадат критична заплаха.

Освен това от 1 декември Русия увеличава състава на въоръжените сили със 180 хиляди, с които общият им личен състав става почти 2.4 милиона, от които 1.5 млн. военнослужащи. Тя демонстрира решителност и с провежданите мащабни войскови учения. Такива бяха ученията на ракетните части, въоръжени с тактическо ядрено оръжие, на стратегическата авиация с участието на китайски стратегически бомбардировачи и наскоро завършилото мащабно военноморско „Океан-24“ с участие на ВМФ на Китай. Впрочем показателно за стратегическото военно сътрудничество между Русия и Китай е съвместното петчасово патрулиране на руски и китайски стратегически бомбардировачи, излетели от свърхсекретното руско летище в Анадир. Известно е, че то се използва от руската стратегическа авиация, че там са подземните складове с гориво и специални боеприпаси и че от него тя има достъп до обектите на САЩ в Аляска и базите им в Тихоокеанския регион. Затова използването му на 24 юли и от китайски стратегически бомбардировачи е твърде показателно.

Русия може да създаде проблеми на САЩ в много важни за тях региони чрез доставка на съвременни оръжия на техни противници.

Нека напомня, че на икономическия форум през юни т.г. руският президент беше ясен: „Ако някой доставя оръжие на Украйна за използване срещу нашата страна, то защо и ние да не доставяме оръжие в региони, в които то може да се използва срещу чувствителни обекти?“. Чувствителни обекти в региона са американските сухопътни, военновъздушни и военноморски бази. В Бахрейн например е щабквартирата на 5-ти американски флот, най-мощното обединение на ВМС на САЩ. Според агенция „Ройтерс“ в Техеран са се провеждали преговори между хусите и руски представители за доставка на свръхзвукови противокорабни ракети „Яхонт“ с обсег 300 км, способни да поразяват и земни обекти. Засега не е ясен резултатът от тях, но е известно, че през септември руският танкер, използван и за превоз на имущество, „Академик Пашин“, охраняван от стражевия кораб „Неустрашими“, акостира в йеменското пристанище Ходейда. Очевидно е, че във Вашингтон има върху какво да се замислят.

Русия има и други варианти за въздействие.

По указания на президента ѝ вече се анализира въпросът за спиране на доставката на уран, титан и никел за неприятелски страни. Те са важни суровини за американските и европейските авиационно-космически компании, без които нормалната им работа би била силно затруднена. Само един пример: известно е, че 60% от необходимия обогатен уран на френската ядрена енергетика се внася от Русия.

Създаващата се военнополитическа обстановка около Украйна увеличава напрежението и вътре в страната, израз на което е отстраняването на редица министри и членове на президентската администрация. Твърди се, че външният министър е освободен, защото предлагал договаряне с Русия чрез отстъпване на определена територия. Възможно е все повече хора на отговорни държавни постове да разбират, че Западът използва страната им само като средство за борба с Русия и че няма никакво намерение да се намесва пряко в нейна защита.

Поради това перспективата пред Украйна никак не е утешителна и тя се отразява в увеличаващия се брой граждани, склонни към договаряне с Русия. Това обаче не е в интерес на днешното украинско ръководство, за което спирането на войната означава не само политическа гибел и поради това то ще продължи да жертва страната си в полза на САЩ и НАТО. Те от своя страна няма да се откажат да използват Украйна като средство за постигане на своите цели и ще търсят нови варианти за продължаване на конфликта без да има опасност за тях.

Автор: полк. Гергин Гергинов