Автор: Проф. Джон Уолш, The first US onslaught to ‘weaken’ post-Cold War Russia – Asia Times

Първата атака на Запада срещу Русия след Студената война започна в началото на деветдесетте, много преди експанзията на Организацията на северноатлантическия договор. Атаката беше под формата на предизвикана от Съединените щати икономическа депресия в Русия, която беше по-дълбока и опустошителна от Голямата депресия, унищожила икономиката на самите Съединени щати през 1930-те години.

Това се случи във времето, когато руснаците наивно говореха за „общ европейски дом“ и за обща европейска структура за сигурност, която ще включва и Русия.

„Шокова терапия“, контролирана от Запада

Магнитудът на тази икономическа катастрофа е описан кратко в наскоро публикуваното есе на Пол Кругман в The New York Times, който се пита дали достатъчно американци са наясно с огромното бедствие, което е преживяла Русия. Кругман е доста точен в описанието, но не и в посочването на причините за това.

Графиката по-долу показва какво се случи с Русия от началото на 90те години, в резултат на икономическите политики, наложени под надзора на американски съветници и на икономиста Джефри Сакс, пръв между тях. Тези политики доведоха Русия до рязко преминаване от централно планирана икономика с контрол на цените, до икономика, в която цените се определят от пазара. Този процес често се описва като „шокова терапия“.

Графиката показва, че след началото на „шоковата терапия“ в 1991 г., икономиката на Русия се срива до 57% от нивата си през 1989 г. – спад от 43%. За сравнение, икономиката на Съединените щати по време на Голямата депресия от 30те години пада до 70% от нивата си преди депресията – спад от 30 процента.

Средната продължителност на живота в Русия пада с около 4 години през този период. Бедността и безнадеждността стават норма. Моят опит сочи, че малцина американци знаят това, а още по-малко разбират неговата величина.

Защо Полша се представи по-добре

За сравнение в горната таблица са показани и данните за Полша. Защо? Защото и в Полша беше проведена „шокова терапия“, две години преди Русия, през 1989 година.

Бегъл поглед показва поразителната разлика между двете страни, а следващата графика затвърждава това впечатление. В нея са показани реалните БВП на Русия и Полша, нормализирани до стойност 100, за първата година от прехода им към пазарна икономика, описани в документ на служителите на МВФ от 2001 г., изготвен от Жерар Роланд, озаглавен „Десет години след… Преход и Икономика“. Този документ също е цитиран от Кругман.

(В документа на МВФ е включен и Китай. Една от поуките е, че Китай преминава към пазарна икономика без „шокова терапия“ и го прави с невероятен успех и без да се подлага на милостиня от Съединените щати.)

Веднага става ясно, че Полша преминава през кратък спад, продължил две години, но се възстановява бързо, за разлика от Русия, която продължава да пропада в продължение на 16 години. Защо е такава разликата между двете държави?

Голяма част от отговора дава Джефри Сакс, който застава начело на съветниците на прехода и в двете страни, поради което е наясно за какво става дума. В едно свое интервю за Democracy Now той казва, че е бил свидетел на „контролиран експеримент“, по време на който е забелязал какво е довело до толкова различни резултати. Той казва:

„Аз проведох контролиран експеримент, защото бях съветник и на Полша, и на Съветския съюз в последната година на президента Горбачов и в първите две години на президента Елцин по време на руската независимост през 1992-93 години. Работата ми беше финансова, на практика да помогна на Русия да намери начин да посрещне огромната финансова криза, както Вие я описвате.

Основните ми препоръки в Полша, а след това и в Съветския съюз и Русия, бяха: За да се избегнат социална криза и геополитическа криза, богатият Западен свят трябва да помогне за отслабването на тази изключителна финансова криза, която се случи след разпадането на Съветския съюз.

Интересното е, че в случая с Полша аз направих серия от много специфични препоръки и всички те бяха приети от правителството на САЩ – създаване на стабилизиращ фонд, опрощаване на част от полския дълг, разрешаване на много финансови маневри, чрез които Полша да излезе от затруднението. И се потупах по гърба, „О, виж ти!“ Направих препоръка, за милиарди долари – стабилизиращ фонд, която след осем часа беше приета от Белия дом. Казах си, „Много добре!“ След това аналогичен апел дойде първо от Горбачов, а след това и от Елцин. Всичко, което препоръчах, което беше на базата на същата икономическа динамика, беше директно отхвърлено от Белия дом. Трябва да Ви кажа, че тогава не можех да разбера, казах им, „Но това проработи за Полша!“ А те ме гледаха безизразно. Действащият тогава, през 1992 г., Държавен секретар ми каза, „Професор Сакс, няма никакво значение дали съм съгласен с Вас, или не. Това просто няма да стане.“

Отне ми доста време да разбера геополитиката, която беше в основата на всичко. Това бяха дните на Дик Чейни и Пол Уолфовиц и Доналд Ръмсфелд, когато се появи Проектът за нова американска ера, или с други думи – продължаване на американската хегемония. Не го разбрах в онзи момент, защото мислех като икономист, как да помогна за преодоляването на една финансова криза. Но еднополярната политика се оформяше и процесът беше опустошителен. Разбира се, той остави Русия в масивна финансова криза, довела до много нестабилност, която от своя страна имаше собствени последствия през следващите години.

Но има още нещо – това, което тези хора планираха, още преди това, въпреки изричните обещания пред Горбачов и Елцин, беше разширяването на НАТО. Клинтън започна експанзията на НАТО с три страни от Централна Европа – Полша, Унгария и Чешката република – а след това Джордж У. Буш добави седем страни – България, Румъния, Словакия, Словения и трите Балтийски държави – точно срещу Русия.“

Неолибералите в действие

Пределно ясно е, че целта на Съединените щати не е била да помогнат на Русия, а да я сринат и Сакс съвсем правилно свързва това със стремежа на САЩ към глобална хегемония, заложена отначало в месеците преди японската атака над Пърл Харбър и подновена от неолибералите, които сега са нейните основни поддръжници. Измежду тях Сакс споменава Пол Уолфовиц, чиято „доктрина“ обобщава целите на пост-съветската епоха с тези думи:

„Нашата първа цел е да предотвратим появата на нов съперник, било на територията на бившия Съветски съюз, или другаде, който да представлява подобна заплаха, каквато беше преди това Съветският съюз. Това е основна грижа, която лежи в основата на новата национална стратегия за безопасност и която изисква да положим усилия и да предотвратим която и да е вражеска сила да доминира в регион, чиито ресурси, под един консолидиран контрол, биха били достатъчни за създаването на глобална сила.“

Той добавя още: „Ние трябва да поддържаме механизъм за възпрепятстване на потенциалните съперници да проявяват дори стремеж към по-голяма регионална или глобална роля.“

Какъв по-добър начин за постигане на тази цел от свеждане на икономиката на Русия до кошче за боклук? Сакс чертае директна линия между Голямата руска депресия от 90те години – началото на 2000те, и разширяването на НАТО, а след това подкрепения от САЩ преврат срещу надлежно избран президент в Украйна през 2014 г., и по-нататък до прокси войната в Украйна, също предназначена да „отслаби“ Русия. Ръката на Съединените щати действа на всяка крачка от този път.

Част от разказа, която не е подходяща за печат

В статията си Кругман описва разликата в резултатите на Полша и Русия, но не описва различните фактори, които отличават двете страни и може да са станали причина за различните резултати. Сакс посочва една такава причина, на която лично е бил свидетел.

Кругман не споменава опита на Сакс, за който самият Сакс неведнъж е говорил в интервюта и в различни писмени форми още от 1993 г., както и пространното изложение от 2012 г, в което описва липсата на помощ от Запада като своята „най-голяма фрустрация“. Свидетелството на Сакс не е тайна, един компетентен икономист със сигурност би трябвало да е запознат с него.

Без съмнение има и други фактори, допринесли за тази трагедия, които Сакс също дискутира. Но без съмнение действията на Съединените щати и Запада бяха решаващият фактор, предизвикал Голямата руска депресия през 90-те години на 20-ти век в периода след разпадането на СССР.
Разбирането на това минава по дълъг път на осмисляне на събитията, водещи до сегашния момент на прокси войната на САЩ в Украйна и бруталните западни санкции, наложени на Русия. Това разбиране обаче не се вписва в разказа, до който New York Times се ограничава, а с това заблуждава и своите читатели.

Авторът: Джон Уолш е професор по психология и невронауки в университета Масачусетс Чан Медикъл Скул. Автор и сътрудник е по въпроси, свързани с мира и здравеопазването в издания като San Francisco Chronicle, East Bay Times, San Jose Mercury News, Asia Times, LA Progressive, Antiwar.com, Counter Punch и други.

Източник: asiatimes.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: