Над 5 часа продължи срещата между Владимир Путин и френският му колега Еманюел Макрон. Двамата определиха разговора си като смислен и задълбочен, но руският президент изтъкна, че не е получил задоволителни отговори на основни въпроси, свързани с разширението на НАТО.

„Ако НАТО наистина е мирна организация, чиято основна цел е отбраната на Европа, какво й пречи да се върне към границите си от 1997 г.?“, коментира Путин пред медии след срещата.

Той окачестви политиката на НАТО за „отворени врати“ като свободно и крайно лицемерно тълкуване на принципите на алианса от САЩ и от редица други страни.

Путин изрази недоумение на какво основание от НАТО се опитват да представят движението на войските на територията на Русия като заплаха за съседните страни.

Те се опитват да уверят Руската федерация, че НАТО е мирен и отбранителен съюз, но във военната стратегия на алианса Москва е обозначена като противник, подчерта руският лидер.

Руският президент заяви опасенията си, че Украйна работи за демонтиране на Минските споразумения и отказва мирно разрешаване на конфликта в Донбас.

Ако Украйна влезе в НАТО и се опита да си върне Крим с военни средства, то това би означавало война на всички европейски страни от Алианса с Русия. А НАТО дали би искало да влезе в пълномащабна война с Русия?, попита риторично Путин.

Той припомни, че европейските страни, включително Франция, смятат, че Крим е част от Украйна, докато Москва смята, че е част от Руската федерация.

„И ако се правят опити тази ситуация да се промени с военни средства, а в доктрината на Украйна се казва, че Русия е противник и е допустимо връщането на Крим с военни средства, представете си, че Украйна е член на НАТО…, това означава, че ще възникне военна конфронтация между Русия и НАТО.

Трябва ли да влезем във война с НАТО?

Но има втора част от въпроса: искате ли да влезете във война с Русия? Иска ли Франция да воюва с най-голямата ядрена сила в света Русия?

Предполагам че не ви се воюва, но с тази НАТОвска политика – това ще се случи!“ – каза Путин.

Президентът подчерта, че загрижеността на Руската федерация „е продиктувана и от въпроси, свързани с общата европейска сигурност“. „Говорим не само за разширяването на НАТО, но и за неразполагането на нападателни оръжия близо до границата с Русия. Ако всеки иска мир, ако НАТО е мирна какъв е проблемът да се върне към състоянието си от 1997 г.?“ продължи Путин, като повтори и второто основно руско искане, отхвърлено от Запада.

Властите в Киев вече два пъти се опитаха да пренебрегнат Минските спогодби и да решат чрез насилие конфликта в Донбас. След поредния им провал се появиха споразуменията от Минск, подкрепени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Ще се съобразят ли с това или не? Или ще направят трети опит. В крайна сметка те вече опитаха два пъти. Кой гарантира че няма да потретят?”, попита Путин..

От 30 години Русия се опитва да изложи опасенията си от разширяването на НАТО на Изток. Исканията ни обаче винаги остават без отговор.

Путин заяви, че с Макрон са се разбрали да проведат и втори разговор, след като френския президент се срещне с властите в Киев.

Не е нито в интерес на Русия, нито в интерес на Европа да продължава ескалацията на напрежението, коментира от своя страна френският президент Макрон. Трябва да се предприемат конкретни стъпки за деескалация и това трябва да се случи в следващите седмици. Ще продължат и усилията на Франция като посредник и гарант за спазването на Минските споразумения. Макрон разкри, че е изразил опасенията си пред Путин от промените в беларуската конституция, които биха могли да доведат до разполагане на руски ядрени оръжия в Беларус. Френският президент разкри, че е получил гаранции от руския си колега по въпроса. Skandalno.net

Надя Колева, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: