На фона на все по-влошаващите се отношения със Запада, днес руският президент Владимир Путин посочи кои са основните отбранителни приоритети на страната му. В реч пред висшето военно ръководство на РФ той изрази силна неудовлетвореност от поведението на НАТО.

На разширената среща в Министерство на отбраната на Русия във вторник Путин заяви, че отношението на САЩ и техния военен блок към Русия е мотивирано от „неграмотен, неправилен анализ“ на ситуацията. Западът вярва, че може безнаказано да поддържа „агресивен курс спрямо Москва“, че това му се полага по право, защото е спечелил Студената война. Но в тази безпринципна ситуация Русия има „всички права“ да се защитава. Ние имаме готов отговор на военните заплахи на Запада“, заяви Путин и посочи новите оръжейни системи, които съвсем скоро ще попълнят военните арсенали на руската армия.

Pазширяването на НАТО:

Путин подчерта, че Русия се нуждае от „дългосрочни, правно обвързващи гаранции“ от Вашингтон, забраняващи евентуалното приближаване на НАТО към границите на страната му. Миналата седмица Москва представи два документа – един, адресиран към НАТО и друг – към американската администрация, като поиска всеобхватни гаранции, насочени към укрепване сигурността на всички заинтересовани страни. Предложенията на Русия включват забрана на придвижването на военни и тежко въоръжение, както и изискване САЩ да се откажат от инициативата си за включване на Украйна в НАТО.

Предложенията са резултат от разговорите на руския лидер с американския му колега Джо Байдън чрез видеовръзка по-рано този месец. Путин каза, че страната му „искрено се надява да получи надеждни и твърди правни гаранции“, които да изключат по-нататъшното разширяване на НАТО в Източна Европа, както и да се забрани разполагането на „системи за нападателни ударни оръжия“ в непосредствена близост до границите на Русия.

Преди това, външният министър Сергей Лавров вече алармира своята загриженост от придвижването към руските граници на значително количество оръжия на западния военен блок, включително американско и британско тежко въоръжение. Той предупреди, че това може да доведе до опасна провокация.

Неспазени обещания

Путин обаче отбеляза, че дори САЩ да предложат гаранции, че се отказва от по-нататъшно разширяване на НАТО, трудно би било да се вярва, че американските чиновници ще ги спазят и то задълго, като се имат предвид предишни практики за изтегляне от международни договори, които в един момент станали „безинтересни“ на американците за спазване.

Като доказателство Путин посочи Договора за открито небе, от който Вашингтон миналата година едностранно се оттегли, обвинявайки най-нагло Русия, че била нарушила условията му. Този договор бе подписан от САЩ и Съветския съюз през 50-те години на миналия век като средство за повишаване прозрачността по движението на войските и разполагането на ядрени оръжия. Друг пример е решението на САЩ през 2002 г. да се оттегли от Договора за противоракетна защита, подписан още през 1972 г. от Брежнев и Никсън, чиято цел бе да ограничи мащаба на бъдещите системи за противоракетна отбрана.

В началото на месеца, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова остро осъди нарушените обещания на Вашингтон, че след края на Студената война, както многократно Русия е уверявана, „юрисдикцията и военните сили на НАТО няма да се придвижват на изток дори на инч.” Според нея „всички тези обещания са забравени и неизпълнени. Резултатът е днешното мрачно състояние на европейската сигурност“.

Впрочем, Путин многократно напомни на западните лидери за гаранциите, които са дали на последния съветски ръководител Михаил Горбачов, че ръководеният от САЩ военен блок няма да се стреми да запълва пространството в Източна Европа, останало след разпадането на СССР. През 2017 г. бяха разсекретени значителен брой документи чието тълкуване показваше, че високопоставени американски, британски и германски служители са давали през 90-те години на миналия век вербални гаранции на Кремъл, че НАТО няма да се разширява към източноевропейските страни, имайки предвид държави като Полша, Литва, Латвия и Естония.

Военни заплахи:

Путин предупреди също за перспективата на ръководения от САЩ военен блок да разположи западни ракетни системи на украинска територия, изтъквайки, че ако бъдат там, „времето им за полет до Москва ще се намали до 7-10 минути; а ако бъдат разположени и хиперзвукови оръжия – само 5 минути.”

Забележките на руския президент идват на фона на засилената загриженост относно предоставянето на американски оръжейни системи на Киев. В края на ноември Лавров предупреди като тревожно развитие информацията, че украинските войски разполагат с американски ракетни установки Javelin, които могат да доведат до провокации. Изявлението му дойде само часове след като ръководителят на военното разузнаване на Русия разкри, че ракети Javelin са били тествани и предоставени на украински войници в раздирания от бойни действия район на Донбас.

Хиперзвукови ракети:

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу също взе думата на срещата във вторник, за да разкрие, че новата руска високотехнологична хиперзвукова ракета – способна да лети със скорост около девет пъти по-висока от скоростта на звука – е приключила изпитанията и ще влезе на въоръжение през 2022 г. Москва ще инвестира 3,5 милиарда долара в модернизирането на арсенала си през следващите години, до 2026 г. „броят на носителите на високоточно далекобойно оръжие ще нарасне с 30%, а доставките на различни видове крилати ракети ще се удвоят“, уточни министърът.

През ноември Путин подчерта важността от разработване и внедряване на технологии, „необходими за създаване на нови хиперзвукови оръжейни системи, мощни лазери и роботизирани системи, които ще могат ефективно да се противопоставят на потенциални военни заплахи, което означава, че допълнително ще укрепят сигурността на нашата страна.”

Химическите оръжия на Украйна:

Военният министър Шойгу продължи изложението си с твърдения, че американски частни военни компании подготвят „провокация“ с химическо оръжие в Източна Украйна. Той съобщи, че контейнери с „неидентифицирани химически компоненти“ са били доставени в градовете Авдеевка и Красни Лиман в Донбас.

Напрежението в Източна Украйна ескалира от няколко месеца, като редица западни официални лица и новинарски издания съобщават, че руски войски се съсредоточават близо до демаркационната линия. Според тях това било доказателство, че Москва планира пълномащабна военна операция срещу съседа си. Кремъл многократно отрече обвиненията, настоявайки, че са безпочвени и са знак за нарастваща „истерия“.

Москва обвинява Запада за това, че насърчава киевските власти да провокират Русия и да търсят военно решение на ситуацията в Донбас. В края на ноември Лавров предупреди, че „ако Западът не може да сдържа Украйна – а всъщност на практика я насърчава – разбира се, ще предприемем всички необходими мерки, да гарантираме нашата сигурност“. Според руската страна до момента Киев отказва да води преговори с правителствата на двете самопровъзгласили се републики в Донецк и Луганск нещо, което беше договорено в Минските споразумения. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: