Владимир Путин в никакъв случай не може да се нарече алармист или паникьор — затова е толкова важно казаното от него в интервю за телевизионния канал „Россия 1“, отговаряйки на въпроса какво трябва да направим, за да се разберем със Запада, макар и съвременна Русия, съвременното ръководство се оказаха техни врагове:

„Те имат една цел: да разрушат бившия Съветски съюз и основната му част Руската федерация. И тогава може би ще ни приемат в така нареченото семейство на цивилизованите народи, но единствено поотделно, всяка част поотделно. За да поставят тези части под свой контрол. Ако вървим по този път, смятам, че съдбата на много народи на Русия и най-вече на руснаците може да се промени драматично. Дори не знам дали такава етническа група като руския народ може да оцелее във формата, в която съществува днес. Е, ще има московци, уралци и така нататък. Всичко това е в плановете, тези планове – те са изложени на хартия. Просто в условията на изграждане на отношения се опитахме да не говорим за това в името на партньорските съображения. Но всичко е там, всичко е написано на хартия. Е, сега, когато опитите им да преустроят света след разпадането на Съветския съюз ни доведоха до такава ситуация, ние, разбира се, сме принудени да отговорим на това.“

Ясно е, че у Запада и сред нашите западняци тези думи ще предизвикат само една реакция: кремълският тиранин представя своите фантазии за реалност, за да сплаши руския народ и да го обедини около себе си, за да се бие срещу САЩ, защото западните идеали за демокрация и свобода застрашават режима на Путин, но всъщност Западът не е враг нито на Русия, нито на руския народ. Всичко това сме го чували повече от веднъж – и всичко това изненадващо напомня както на германските листовки от 1941 г., така и на западните уверения от началото на 90-те години. Путин няма нужда да раздува и да измисля – историческата памет на народа е в състояние да различи истината от лъжата, реалните заплахи от измислените.

И дори не става дума, че през последната година на Запад се провеждат всевъзможни „форуми на свободните народи на пост-Русия“ (както миналия месец в Европейския парламент), на които се обсъжда „постколониалното бъдеще на Руската империя“. Това са все елементи на геополитическата и информационна война – тук всичко влиза в действие.

И няма значение, че на Запад много от противниците на Русия се страхуват от нашия крах – предупреждавайки, че последствията от това могат да бъдат по-опасни от съществуването на нашата държава. Да, атлантиците често говорят в стила на Хенри Кисинджър – за опасността от неконтролирани руски ядрени оръжия – или бившия консултант на Рейгън Едуард Лутвак, който написа онзи ден:

„Разпадането на Руската федерация не е същото като разпадането на СССР. Подобно е на разпадането на Австро-Унгария, което мнозина празнуваха през 1919 г. и оплакваха през 1929 г. Само ако първо КНР се разпадне, можем да минем без Руската Федерация Разпадането не може да започне от Русия, защото частите, които са се отделили от нея, разположени между тях, ще станат васали на Китай“.

Оценката на англосаксонците за Русия от гледна точка на тяхната конфронтация с Китай като цяло е подобна на разсъжденията за перспективите за отдавна изгубени възможности – те все още не искат да повярват в стратегическия характер на руско-китайското сближаване, надявайки се в бъдеще да вбият клин между Москва и Пекин по някакъв фанатичен начин. Няма съмнение, че когато атлантиците все пак бъдат принудени да признаят реалността, тоест стратегическото сближаване на Русия и Китай, предупрежденията за опасностите от колапса на Русия ще отстъпят място на надеждите за бързото му осъществяване.

Това обаче са все западни възгледи за бъдещето – но когато Путин говори за планове за разчленяване първо на СССР, а сега и на Русия, той няма предвид просто мечти за разделяне на победена Русия, а това, което се случва сега.

Плановете на сепаратистите да отделят от Русия различни нации и народности – от адигейците до якутите – могат да бъдат сбъднати само при едно условие. Когато самият руски народ е разделен, защото докато е единен, никакви центробежни тенденции не могат да надделеят. По-точно могат, но само за известно време, както показва опитът от Гражданската война преди сто години или опитът за отцепване на Чечня през 90-те години. Но когато самият руски народ е разделен, тогава се случва това, което се случи през 1991 г. – разпадането на държавата им. След това, събуждайки се и събирайки силата си, руснаците „винаги се връщат за своето“, но всеки път трябва да платят голяма цена за събиране на изгубеното.

Ето защо единственият надежден начин за Запада да сложи край на това „вечно завръщане“ на руснаците, този цикъл на разпадане и обединение на Русия, за Запада е разпокъсването на самия руски народ. Да го върнат хилядолетие назад, в епохата на разпокъсаност и междуособици на руските земи, които по-късно образуват велика империя, но не просто да го върнат, но и да включат част от тези земи в своето геополитическо пространство. Защото иначе, оставени на произвола на съдбата, разпръснатите руски земи отново ще се съберат – и не бива да им се оставя такъв шанс.

Но в края на краищата Западът не е в състояние да усвои руските земи – как може да се справи с странен, неразбираем народ? Това голямо погрешно схващане е широко разпространено и точно сега плащаме огромна цена за него.

Защото след разпадането на СССР руските власти смятаха, че Украйна няма да отиде никъде, тя все още е част от едно цяло, дори и да е получила държавна независимост. Колкото и Западът да ухажва Киев, връзките между Украйна и Русия са твърде силни – и нищо не може да ги прекъсне и разруши.

В крайна сметка обаче, за малко повече от две десетилетия, Западът успя да експлоатира напълно антинационалния характер на постсъветския украински елит. И подготви всичко за реално отделяне на Украйна от Русия и прехвърлянето й в западното политическо, икономическо и военно пространство. Русия не можа да се примири с това и през 2014 г. започна активната фаза на борбата за Украйна. Но не само за Украйна – всъщност имаме работа точно с този план, за който Путин говори: опити за разделяне на руския народ и включването му на части в западния свят.

Все пак какво е Украйна? Това е историческа Русия, нейното население е от руснаци, не само тези, които се смятат за руснаци, но и тези, които се наричат украинци (тоест малоруси, една от трите съставни части на руския народ). Съгласието на Русия да прехвърли Украйна на Запада би било началото на осъществяването на плана за самоотричането на руския народ от себе си, началото на ликвидирането на руснаците като цяло. Разбира се, Русия, а не само Путин, не можеше да се съгласи с това. Защото, изоставяйки западноруските земи и оставяйки част от народа им да бъде превърнат в антируски манкурти, руснаците щяха да задействат механизъм за самоликвидация – и откъсването на уралци, сибиряци, московци и казаци щеше да стане реален сценарий. Не в следващите години, а в историята: поколения, десетилетия напред.

Следователно Владимир Путин не плаши никого и не преувеличава нищо – той просто описва алтернативата, която ни очаква в случай на изоставяне на собствената ни субективност, от самите нас. Той осъзнава отговорността си за руския народ, за неговото бъдеще, което няма да съществува без единството както на народа, така и на неговата държава. Без национално единство – във всеки смисъл на това ключово за нас понятие.

Пьотр Акопов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: