Публикуваме пълен превод на фундаменталната реч на Владимир Путин и дискусиите след нея по време на международния форум „Валдай“, който се проведе на 27 октомври, 2022 г. Към него са приложени и видеата с български субтитри. За всеки, който желае да разбере какво в действително се случва и какъв ще е новият свят, който в момента се гради пред очите ни върху руините на западния еднополюсен световен ред. Видни геополитици и експерти от цял свят дискутират и достигат до обобщаващият извод: САЩ, Европа, Западният свят и еднополюсният им световен ред деградират и умират. Роди се новият многополюсен свят!

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/MrOMcZNbJe8

Водещият Фьодор Лукянов: Скъпи приятели, уважаеми гости! Откриваме заключителната пленарна сесия на 19-ия годишен форум на Международния дискусионен клуб “Валдай”. Много се радвам да ви видя всички в залата и още повече се радвам да представя нашия гост на пленарното заседание – президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин.

Владимир Владимирович, здравейте! Очакваме Ви всяка година, но сега интересът е още по-голям от обикновено. Имаме много теми за обсъждане.

Владимир Путин: Да, мога да се досетя.

– Тазгодишният форум е посветен основно на темата за световния ред, как се променя той и най-важното кой сега държи властта в света, кой управлява. Ние обсъждаме тези теми като наблюдатели, а вие сте участник, така че моля споделете мнението си с нас.

– Благодаря ви много! Уважаеми участници в пленарната сесия, дами и господа, приятели! Запознах се с дискусиите, които се водиха тук предните дни – много интересни и съдържателни. Надявам се, че не съжалявате, че сте дошли в Русия и общувате помежду си. Радвам се да ви видя всички.

В платформата на Валдайския клуб неведнъж сме говорили за тези промени – сериозни, големи промени, които се случват в света – за рисковете, които са свързани с деградацията на световните институции, с ерозията на принципите на колективната сигурност, със замяната от страна на Запада на международното право с така наречените техни „правила“. Исках да кажа, че е ясно кой ги е измислил тези странни правила, които ни се налагат през последните години, но и това няма да е много точно. Изобщо не е ясно кой ги е измислил, на какво се основават и какво съдържат тези правила. Явно днес сме свидетели на опит да се утвърди само едно правило, така че управляващите – говоря за глобалната власт – да имат възможност да живеят без никакви правила и да им е позволено всичко – каквото и да направят, да им се разминава. Ето това са прословутите „правила“, които постоянно, както казва руския народ, ни набиват в главите, тоест постоянно говорят за тях.

Ценността на дискусиите във Валдай е в това, че тук се чуват най-различни оценки и прогнози. А доколко са верни, показва самият живот – най-строгият и обективен съдник. Така се вижда колко коректни са били нашите дискусии в предишни години.

Уви, световните събития продължават да се развиват по негативен сценарий, за който сме говорили неведнъж или два пъти на предишни срещи. Освен това тези събития прераснаха в мащабна, системна криза и то не само във военно-политическата, но и в икономическата и хуманитарната сфера.

Условно нареченият колективен Запад – разбира се, там няма единство – е много сложен конгломерат, но да кажем, че този Запад предприе редица стъпки за ескалация на напрежението в света през последните години и особено през последните месеци. В интерес на истината те винаги са играели играта на обостряне, и в това също няма нищо ново. В какво се изразява агресията на Запада днес – в разпалването на война в Украйна, в провокациите около Тайван, в дестабилизирането на световните хранителни и енергийни пазари. Последното, разбира се, не беше направено нарочно, в това няма съмнение, а поради редица системни грешки на западните власти. И както виждаме сега, в допълнение разрушиха общоевропейските газопроводи. Това е направо нещо извънземно, но въпреки това сме свидетели на тези тъжни и убийствени за Европа събития.

Залогът в играта на т. нар. Запад е да продължи да властва над света. И даже не само да запази, но и да увеличи тази своя власт. 

Но тази игра със сигурност е опасна, кървава и, бих казал, мръсна. Отрича се суверенитетът на страните и народите, тяхната идентичност и уникалност, заличават се интересите на останалите държави. Във всеки случай, дори да не говорят директно за заличаване, то на практика става дума точно за това. Никой, освен тези, които формулират тези правила, за които споменах, няма право на самобитно развитие: всички останали народи трябва да бъдат подравнени към тези западни правила.

В тази връзка нека ви напомня за предложенията на Русия към западните партньори за изграждане на доверие помежду ни чрез система за колективна сигурност. През декември миналата година САЩ и НАТО отново отхвърлиха тези наши предложения. Но в съвременния свят е малко вероятно планът им да успее. Който сее вятър, жъне бури, както се казва. Кризата наистина придоби глобален характер, засяга всички. И тук няма нужда да храним илюзии.

Сега човечеството всъщност има два пътя: или да продължи да трупа бреме от проблеми, които неминуемо ще смажат всички, или да се опитаме заедно да потърсим решения, дори и несъвършени, но работещи, способни да направят нашия свят по-стабилен и по-безопасен.

Знаете ли, винаги съм вярвал и вярвам в силата на здравия разум. Затова съм убеден, че рано или късно както новите центрове на многополюсния световен ред, така и Западът ще трябва да започнат равностоен разговор за нашето общо бъдеще. И колкото по-скоро стигнем до този етап, толкова по-добре. И в тази връзка ще очертая някои от най-важните акценти за всички нас.
Днешните събития засенчиха екологичните проблеми на планетата. Колкото и да е странно, но бих искал да започна с това. Изменението на климата вече не е на първо място в дневния ред. Но тези фундаментални предизвикателства не са изчезнали, те не са преодолени, а само нарастват. Една от най-опасните последици от нарушаването на екологичния баланс е намаляването на биоразнообразието в природата.

А сега преминавам към основната тема, за която всички се събрахме: по-маловажно ли е другото разнообразие на нашата планета– културното, социално, политическо, цивилизационно?

В същото време опростяването, заличаването на всякакви различия почти се превърнаха в същност на съвременния Запад. Какво стои зад това опростяване? На първо място, това е изчезването на творческия потенциал на самия Запад и желанието му да ограничи и блокира свободното развитие на други цивилизации. Има, разбира се, и пряк финансов интерес: налагайки своите ценности, потребителски стереотипи, унификация, нашите – ще ги нарека по-меко „опоненти“ – се опитват да разширят пазарите за своите продукти. Всичко, в крайна сметка, на тази писта е много примитивно.

Неслучайно Западът твърди, че именно неговата култура и мироглед трябва да бъдат универсални. Ако не казват това директно – въпреки че те и това често правят – но ако не го казват директно, то те го показват чрез действията си. С тяхната политика те настояват и налагат, че в действителност именно тези ценности трябва да бъдат безусловно приети от всички останали страни-членки на международната общност.

Ще цитирам от известната Харвардска реч на Александър Солженицин. Още през 1978 г. той отбелязва, че Западът се характеризира с „непрекъсна слепота на превъзходството“ – и това все още се случва – което „подкрепя идеята, че всички огромни области на нашата планета трябва да живеят и да се развиват спрямо и под пълния контрол на настоящите западни системи… .“.
Написал го е през 1978 г.! От тогава до днес нищо не се е променило!

През изминалия почти половин век тази слепота, за която говори Солженицин – открито расистка и неоколониална по своята природа – придоби просто грозни форми, особено след 91 г., след появата на така наречения еднополюсен свят.

Какво искам да кажа с това?

Увереността в собствената непогрешимост е много опасно състояние: тя е само на крачка от желанието на самите „непогрешими“ просто да унищожат тези, които не им харесват.  Както се казва  да ги “отменят” (cancel). Нека се замислим за значението на тази дума, която обозначава новата западна култура – cancel културата!

Дори в разгара на Студената война, на върха на конфронтацията между системи, идеологии и военно съперничество, на никого дори не му е хрумвало да отрича самото съществуване на култура, изкуство, наука на другите народи – техни противници. На никого дори не му е минавало през ума подобно нещо! Да, бяха наложени известни ограничения върху образователните, научните, културните и, за съжаление, спортните връзки. Въпреки това и съветските, и американските лидери от онова време имаха достатъчно разбиране, че хуманитарната сфера трябва да се третира деликатно, да се изучава и уважава противника, понякога заимствайки нещо от него, за да се запази, поне за в бъдеще, основата за здрави, ползотворни отношения.

А сега какво се случва?

Едно време нацистите изгаряха книги, а сега западните „пазители на либерализма и прогреса“ стигнаха до там да забраняват Достоевски и Чайковски. Така наречената „култура на отмяната“, но всъщност – за това вече сме говорили много пъти – истинско премахване на културата покосява всичко живо и творческо, не позволява на свободната мисъл да се развива никъде – нито в икономиката, нито в политиката, нито в културата.

Самата либерална идеология днес се е променила до неузнаваемост. 

Ако първоначално класическият либерализъм разбира свободата на всеки човек като свобода да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш, то още през 20-ти век либералите започват да заявяват, че така нареченото „отворено общество“ има врагове и добавят, че свободата на враговете на “отвореното общество” може и трябва да бъде ограничавана, дори премахвана. Сега се стигна до абсурда всяка алтернативна на глобализма и неолиберализма гледна точка да се обявява за подривна пропаганда и заплаха за демокрацията.

Каквото и да идва от Русия, всичко е „интрига на Кремъл“.

Но да се погледнем, толкова ли сме силни? Всякаква критика към опонентите ни – всякаква! – се възприема като „машинациите на Кремъл“, „ръката на Кремъл“. Това са някакви глупости. До къде пропаднахте? Поне си размърдайте мозъка, измислете нещо по-интересно, изкажете по-концептуално гледната си точка. Невъзможно е всичките си западни абсурди и тежки проблеми да обяснявате с машинациите на Кремъл.

Всичко това е пророчески предсказано от Фьодор Михайлович Достоевски още през 19 век. Един от героите в неговия роман „Бесове“, нихилистът Шигальов, описва измисленото от него светло бъдеще по следния начин:
“Излизайки от безграничната свобода, аз завършвам с извода за безграничния деспотизъм“ – дотам стигнаха нашите западни противници. Той се повтаря от друг герой на романа – Пьотър Верховенски, който твърди, че е необходимо масово предателство, изобличение, шпионаж, че обществото не се нуждае от таланти и висши способности:

“Езикът на Цицерон е отрязан, очите на Коперник са извадени, Шекспир е убит с камъни.“ Ето до какво стигат нашите западни противници. Какво е това, ако не съвременната западна „култура на отмяната“? Имаме велики мислители и аз съм благодарен, честно казано, на моите помощници, които намериха тези цитати.

Какво може да се каже за това?

Историята, разбира се, ще постави всичко на мястото си и ще отмени не най-великите произведения на всепризнатите гении на световната култура, а онези, които днес по някаква причина са решили, че имат право да се разпореждат с тази световна култура по свое усмотрение. Самомнението на такива фигури е отвъд възможностите им, но никой дори няма да помни имената им след няколко години.

А Достоевски ще живее както Чайковски и Пушкин, колкото и да не му се иска на някого.

Именно върху уеднаквяването, върху финансовия и технологичния монопол, върху заличаването на всички и всякакви различия е изграден и западният модел на глобализация, неоколониален по своята същност. Задачата е ясна – да се укрепи безусловното господство на Запада в световната икономика и политика и в негова услуга да се поставят природните и финансовите ресурси, интелектуалните, човешките и икономическите възможности на цялата планета, за да се залее всичко със соса на така наречената нова глобална взаимосвързаност.

Тук бих искал да припомня друг руски философ – Александър Александрович Зиновиев, чийто стогодишен юбилей ще отпразнуваме буквално след ден – на 29 октомври.

Още преди повече от 20 години той каза, че за оцеляването на западната цивилизация на достигнатото от нея ниво е „необходима цялата планета като среда за съществуване, необходими са им всички ресурси на човечеството“. На това и претендират. Така е. Точно така е.

Освен това в тази система Западът първоначално даде огромна преднина за себе си, тъй като сам разработи своите принципи и механизми, а сега те са непонятна „черна дупка“ – никой не ги знае. Но веднага щом незападни страни започнаха да извличат ползи от глобализацията,  преди всичко говорим за големите държави в Азия, Западът веднага промени или напълно отмени много правила и така наречените свещени принципи за свободна търговия, икономическа отвореност, равнопоставена конкуренция, дори правото на собственост, изведнъж бяха напълно забравени. Щом се случи нещо неизгодно за тях, веднага променят правилата в движение, в хода на играта – още един пример за подмяна на понятия и значения.

Години наред западните идеолози и политици повтарят на целия свят: демокрацията няма алтернатива. Вярно, говореха за западния, т. нар. либерален модел на демокрация. Всички останали варианти и форми на демокрация презрително и – искам да подчертая това – устно арогантно отхвърлят.

Този маниер се е развил отдавна, още от колониалните времена: смятат всички за хора втора класа, а себе си за изключителни. И така продължава до днес от векове. Но сега абсолютното мнозинство от световната общност изисква демокрация в международните отношения и не приема каквато и да е форма на авторитарен диктат от отделни страни или групи държави. Какво е това, ако не пряко прилагане на принципите на демокрацията на ниво международни отношения?

А каква е позицията на „цивилизования“, в кавички, Запад?

Ако сте демократи трябва да приветствате това естествено желание за свобода на милиарди хора, но не! Западът го нарича подриване на либералния ред, основан на правила и започва икономически и търговски войни, санкции, бойкоти, цветни революции, подготвя и провежда всякакви преврати.

Един от тях доведе до трагични последици в Украйна през 2014 г. – те го подкрепиха, дори казаха колко пари са похарчили за този преврат. Изобщо – изнагляха, замаяха се, просто, не се срамуват от нищо. Те убиха Солеймани, иранския генерал. Може да попитате, защо пък да не се отнасят със Солеймани както искат? Защото това е служител на друга държава! Убиха го на територията на трета държава и казаха: да, убихме го.

Какво е това изобщо? Къде живеем?

По навик Вашингтон продължава да нарича сегашния световен ред либерален по американски, но всеки ден този прословут „ред” умножава хаоса и, бих добавил, става все по-нетолерантен дори към самите западни страни, към опитите им да показват някаква независимост. Всичко унищожават направо от корена и налагат все повече санкции срещу собствените си съюзници – без никакво колебание! А те се съгласяват с всичко, свеждайки ниско глави.

Така например юлските предложения на унгарските парламентаристи за консолидиране на ангажимента към европейските християнски ценности и култура в договора за ЕС бяха възприети дори не като обида, а като враждебен саботаж.
Какво е това? Какво означава? Да, на някои хора им харесва, на други не.

В продължение на хиляда години ние в Русия сме развили уникална култура на взаимодействие между всички световни религии. Няма нужда да отменяме нищо – нито християнските, нито ислямските, нито еврейските ценности. Имаме и други световни религии. Просто трябва да се уважаваме един друг. В редица региони на страната – просто знам това от първа ръка – хората живеят заедно, празнуват християнски, ислямски, будистки, еврейски празници и го правят с радост, поздравяват се и се уважават един на друг.

Но тук не! Защо не? Поне да го бяха обсъдили. Удивително!  Без преувеличение всичко това дори не е системна, а доктринална криза на неолибералния модел на американския световен ред. Те нямат идеи за съзидание и положително развитие, те просто нямат какво да предложат на света, освен да поддържат господството си.

Убеден съм, че истинската демокрация в един многополюсен свят предполага преди всичко възможност за всяка нация – искам да го подчертая – всяко общество, всяка цивилизация да избере своя път, своя обществено-политическа система. Ако САЩ и страните от ЕС имат такова право, то със сигурност такова право имат страните от Азия, ислямските държави, монархиите от Персийския залив и държавите от други континенти.
Разбира се, нашата страна Русия също го има и никой никога няма да може да диктува на нашите хора какво общество да изградим и на какви принципи.

Пряка заплаха за политическия, икономическия, идеологическия монопол на Запада е, че в света могат да възникнат по-ефективни алтернативни социални модели, искам да подчертая това – по-ефективни, по-ярки, по-привлекателни от тези, които съществуват. Такива модели определено ще се развиват – това е неизбежно. Между другото, американски политолози и експерти пишат директно за това. Наистина, правителството им все още не се вслушва много, въпреки че не могат да не виждат тези идеи, които се изразяват на страниците на политическите списания и в дискусиите.

Развитието трябва да протича именно в диалога на цивилизациите, основан на духовни и морални ценности. Да, различните цивилизации имат различно разбиране за човека, за неговата същност – често различно само на повърхността – но всеки признава най-висшето достойнство и духовна същност на човека и е изключително важно да имаме обща основа, върху която можем и трябва да градим нашето бъдеще.

Какво искам да подчертая тук?

Традиционните ценности не са някакъв фиксиран набор от постулати, към които всеки трябва да се придържа. Разбира се, че не. Тяхната разлика от така наречените неолиберални ценности е, че във всеки случай те са уникални, защото произтичат от традицията на дадено общество, неговата култура и исторически опит. Следователно традиционните ценности не могат да бъдат наложени на никого – те трябва просто да бъдат уважавани и внимателно третирани заради това, че даден народ е избрал да живее с тях от векове.

Това е нашето разбиране за традиционните ценности и този подход се споделя и приема от по-голямата част от човечеството. Това е естествено, защото именно традиционните общества на Изтока, Латинска Америка, Африка, Евразия са в основата на световната цивилизация.

Зачитането на особеностите на народите и цивилизациите е в интерес на всички. Всъщност това е в интерес и на така наречения Запад. Загубвайки господството си, той бързо се превръща в малцинство на световната сцена. И, разбира се, правото на това западно малцинство на собствена културна идентичност, искам да подчертая това, трябва да бъде гарантирано безусловно, трябва да бъде третирано с уважение, но на равна основа с правата на всички останали.

Ако западните елити мислят, че могат да инжектират в съзнанието на своите хора и своите общества, странни, новомодни тенденции като десетки видове джендъри и гей паради, тогава така да бъде. Нека си правят каквото искат! Но това, на което със сигурност нямат право е да изискват от другите да вървят в същата посока.

Виждаме, че в западните страни протичат сложни демографски, политически и социални процеси, които са си тяхна вътрешна работа. Русия не се меси в тези въпроси и няма да го прави. За разлика от Запада, ние не прескачаме в чуждия двор, но се надяваме, че прагматизмът ще надделее и диалогът на Русия с истинския, традиционен Запад, както и с други равноправни центрове на развитие, ще има важен принос в изграждането на многополюсен световен ред.

Ще добавя, че многополярността е реален и всъщност единствен шанс същата тази Европа да възстанови своята политическа и икономическа субектност. Честно казано всички разбираме и в  Европа също се говори, че днес тази правосубектност на Европа е, казано меко, за да не се обиди някой, много ограничена. Светът е многообразен по своята същност и опитите на Запада да постави всички под един знаменател са обективно обречени, нищо няма да излезе.

Арогантното желание за световно лидерство, а всъщност за диктатура или за запазване на лидерството чрез диктат, води до намаляване на международния авторитет на лидерите на западния свят, включително САЩ и увеличаване на недоверието в способността им да преговарят като цяло. Днес говорят едно, утре – друго, подписват документи, утре ги анулират, правят каквото си искат. Няма никаква стабилност. Напълно неразбираемо е как се подписват документите, какво са говорили, на какво може да се надява човек.

Ако по-рано само няколко държави си позволяваха да спорят със същата тази Америка и това изглеждаше почти като сензация, сега вече е обичайно, когато различни държави отказват на Вашингтон негови неоснователни искания, въпреки факта, че той все още се опитва да оказва натиск върху всички. Една абсолютно погрешна политика, просто за никъде.
Е, нека бъде така, техен избор.

Убеден съм, че народите по света няма да си затварят очите за политиката на принуда, която се дискредитира и всеки път Западът ще трябва да плаща все повече и повече за опитите да запази хегемонията си. На мястото на тези елити на Запад бих се замислил сериозно за подобна перспектива, така както някои политолози и политици в САЩ мислят за това, както вече казах.

В сегашните условия на тежък конфликт ще кажа някои неща директно.

Русия като независима, самобитна цивилизация, никога не се е смятала и не се смята за враг на Запада. Американофобия, англофобия, франкофобия, германофобия са същите форми на расизъм като русофобията и антисемитизма – като всяка проява на ксенофобията.

Трябва ясно да се разбере, че има, както казах преди, два Запада – поне два, а може би и повече, но поне два.

Западът на традиционните, предимно християнски ценности, свобода, патриотизъм, най-богатата култура, ислямските ценности също – сега значителна част от населението на много западни страни изповядва исляма. Този Запад ни е близък по някакъв начин, имаме много общи неща, дори древни корени.

Но има друг Запад – агресивен, космополитен, неоколониален, действащ като инструмент на неолибералните елити. 

Точно с диктата на този Запад Русия никога няма да се примири.

Ще помня винаги това, с което се сблъсках през 2000 г. след като бях избран за президент, каква цена платихме за унищожаването на терористичното гнездо в Северен Кавказ, което Западът  практически открито подкрепяше. Всички възрастни тук, повечето от вас, присъстващи в тази зала, разбират за какво говоря. Знаем, че така беше – финансова, политическа, информационна подкрепа. Всички сме го преживели.

Освен това [Западът] не само активно подкрепяше терористите на руска територия, но и подхранваше тази заплаха по много начини. Ние го знаем. Въпреки това, след стабилизирането на ситуацията, когато основните групировки на терористите бяха победени, благодарение и на смелостта на чеченския народ, ние решихме да не поглеждаме назад, да не се правим на обидени, да вървим напред, дори да изграждаме отношения с тези, които действително са работили срещу нас, установяване и развиване на отношения с всички, които го искат, на базата на взаимна изгода и уважение един към друг. Мислеше се, че е в общ интерес.

Русия, Слава Богу, преживя всички трудности на онова време, устоя, укрепна, справи се с вътрешния и външния тероризъм, икономиката оцеля и започна да се развива, отбранителната й способност започна да нараства. Опитахме се да изградим отношения с водещите страни на Запада и с НАТО. Посланието беше същото – да спрем да бъдем врагове, да живеем заедно, да водим диалог, да градим доверие, а оттам и мир. Бяхме абсолютно искрени, искам да подчертая това, ясно разбирахме сложността на такова сближаване, но го направихме.

И какво получихме в замяна? Накратко, получихме „НЕ“ във всички основни области на възможно сътрудничество. Получавахме все по-голям натиск и създаване на огнища на напрежение по нашите граници. И каква е целта, ако мога да попитам, на този натиск? Да потренират малко ли, какво? Разбира се, че не. Целта е Русия да стане по-уязвима. Целта е Русия да се превърне в инструмент за постигане на собствените им геополитически цели.

Честно казано, това е универсално правило: те се опитват да превърнат всеки в инструмент, за да  го използват за собствените си цели. И тези, които не се поддават на този натиск, отказват да бъдат инструмент, им се налагат санкции, извършват се всякакви икономически ограничения срещу тях, подготвят се или, където е възможно, се извършват преврати и т.н. И в крайна сметка, ако нищо не може да се направи, остава само една възможност – унищожение и заличаване от политическата карта. Но такъв сценарий не се получи и никога няма да може да се разгърне и реализира по отношение на Русия.

Какво бих искал още да добавя?

Русия не предизвиква елитите на Запада, Русия просто защитава правото си да съществува и да се развива свободно. В същото време ние самите няма да се превърнем в някакъв нов хегемон. Русия не предлага да се замени еднополярността с биполярност, триполярност и т.н., господството на Запада с господството на Изтока, Севера или Юга. Това неминуемо би довело до нова задънена улица.

И тук искам да цитирам думите на великия руски философ Николай Яковлевич Данилевски, който смяташе, че прогресът не се състои в това всички да вървят в една посока, към което ни тласкат някои от нашите противници. Такъв прогрес скоро ще спре, казва Данилевски, а истинският е, когато „цялото поле, съставляващо историческата дейност на човечеството, върви в различни посоки“.

И добавя, че “никоя цивилизация не може да се гордее, че представлява най-високата точка на развитие.” Убеден съм, че на диктатурата може да се противопостави само свободата на развитие на страните и народите, на деградацията на личността – любовта към човека като творец, на примитивното опростяване и забрани – цветущата сложност на културите и традициите.

Смисълът на днешния исторически момент е именно в това, че пред всички цивилизации, държави и техните интеграционни обединения, наистина се откриват възможности за собствен, демократичен, оригинален път на развитие. И преди всичко, ние вярваме, че новият световен ред трябва да се основава на закон и право, да бъде свободен, оригинален и справедлив. Така световната икономика и търговия трябва да станат по-справедливи и отворени.

Русия смята за неизбежно формирането на нови международни финансови платформи, включително за целите на международните разплащания. Такива платформи трябва да са извън националните юрисдикции, да бъдат сигурни, деполитизирани, автоматизирани и да не зависят от нито един контролен център.

Възможно ли е да се направи това? Разбира се, че да. Това ще изисква много усилия, обединяване на много страни, но може да се случи. Това ще изключи възможността за злоупотреби в новата глобална финансова инфраструктура и ще направи възможно ефективното, изгодно и безопасно управление на международни транзакции без долара и други така наречени резервни валути. Използвайки долара като оръжие, САЩ и Западът като цяло, дискредитираха институцията на международните финансови резерви.

Първо поради инфлацията, доларът и еврото се обезцениха, а след това буквално – цап-царап – прибраха в джобовете си златните и валутните ни резерви.

Преходът към сетълменти в национални валути активно ще набира скорост, неизбежно е. Това, разбира се, зависи от състоянието на емитентите на тези валути, от състоянието на техните икономики, но те ще се засилят и подобни изчисления, разбира се, постепенно ще започнат да доминират. Такава е логиката на суверенната икономическа и финансова политика на многополюсния свят. Днес новите световни центрове вече разполагат с уникални технологии и научни разработки в различни области и могат успешно да се конкурират със западните транснационални компании в много области. Очевидно имаме общ, доста прагматичен интерес от честен и открит научен и технологичен обмен. Заедно всеки печели повече, отколкото поотделно. Трябва да печели мнозинството, а не отделни свръхбогати корпорации.

Как вървят нещата днес?

Ако Западът продава лекарства или семена от хранителни култури на други страни, тогава той  унищожава националните фармацевтика и производство. На практика всичко се свежда до това – доставят ни машини и оборудване и унищожават местното машиностроене. Докато бях министър-председател, разбрах това: щом пазарът се отвори за определена продуктова група, местният производител „ляга“ и е почти невъзможно да вдигне глава. Така се градят отношенията. Така се осъществява завземането на пазари и ресурси, страните се лишават от техния технологичен, научен потенциал. Това не е прогрес, а заробване, свеждане на икономиките до примитивно ниво.

Технологичното развитие не трябва да увеличава глобалното неравенство, а да го намалява. Така Русия традиционно провежда външната си технологична политика.  Например, строейки атомни електроцентрали в други страни, ние същевременно създаваме центрове за компетентност, обучаваме национални кадри, не просто изграждаме предприятие, а създаваме цяла индустрия. Всъщност ние даваме възможност на други страни да направят истински пробив в своето научно и технологично развитие, да намалят неравенството, да изведат енергията си на ново ниво на ефективност и екологичност.
Отново подчертавам, че суверенитетът, самобитното развитие в никакъв случай не означава изолация, автаркия (самодостатъчност), а напротив – предполага активно, взаимноизгодно сътрудничество на справедливи и равнопоставени принципи.

Ако либералната глобализация е обезличаване, налагане на западния модел на целия свят, то интеграцията, напротив, е разкриване на потенциала на всяка цивилизация в интерес на цялото, в името на общата изгода. 

Ако глобализмът е диктат и до това се свежда всичко, то интеграцията е съвместно разработване на общи стратегии, които са от полза за всички.

В тази връзка Русия смята за важно по-активното задействане на механизми за създаване на големи пространства, изградени върху взаимодействието на съседни държави, чиято икономика, социална система, ресурсна база и инфраструктура се допълват взаимно. Такива големи пространства всъщност са основата на многополюсния световен ред – икономическата основа.

От техния диалог се ражда истинското единство на човечеството, много по-сложно, оригинално и многоизмерно, отколкото в опростените представи на някои западни идеолози. Единството на човечеството не се гради на заповедите „прави като мен“ и „бъди като мен“, а се формира, като се вземат предвид и въз основа на мненията на всички, с внимателно отношение към идентичността на всяко общество и народ. Именно на този принцип може да се развива дългосрочно сътрудничество в един многополюсен свят.

В тази връзка може би си струва да се има предвид, че структурата на Организацията на обединените нации, включително нейния Съвет за сигурност, отразява в голяма степен именно многообразието на световните региони. В края на краищата утрешният свят ще зависи много повече от Азия, Африка и Латинска Америка, отколкото се смята днес и такова увеличаване на тяхното влияние със сигурност е положително.

Напомням, че западната цивилизация не е единствената, дори в общото ни евразийско пространство. Освен това по-голямата част от населението е съсредоточено именно в източната част на Евразия – там, където са възникнали центровете на най-древните цивилизации на човечеството. Ценността и значението на Евразия е, че този континент е самодостатъчен комплекс с гигантски ресурси от всякакъв вид и огромни възможности. И колкото повече работим за увеличаване на свързаността на Евразия, за създаване на нови пътища, форми на сътрудничество, толкова по-впечатляващ успех постигаме.

Успешната дейност на Евразийския икономически съюз, бързото нарастване на авторитета и влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество, мащабните инициативи в рамките на „Един пояс, един път“, плановете за многостранно сътрудничество по прилагането на транспортен коридор север-юг и много други проекти в тази част на света, сигурен съм, е началото на нова ера, нов етап в развитието на Евразия. Интеграционните проекти тук не си противоречат, а взаимно се допълват, разбира се, ако се осъществяват от съседни държави в техен интерес, а не се въвеждат от външни сили с цел разцепване на евразийското пространство, превръщането му в зона на блоково противопоставяне.

Естествена част от голяма Евразия може да бъде и нейният западен край – Европа. Но много от неговите лидери са възпрепятствани от убеждението, че европейците са по-добри от другите, че не е подходящо да участват в някои начинания наравно с останалите. Зад тази арогантност те някак си не забелязват, че са се превърнали в нечия периферия, по същество са се превърнали във васали, често без право на глас.

Скъпи колеги!

Разпадането на Съветския съюз разруши баланса на геополитическите сили. Западът се почувства победител и провъзгласи еднополюсен световен ред, в който само неговата воля, неговата култура, неговите интереси имат право на съществуване. Сега този исторически период на неразделно господство на Запада в световните дела е към своя край.

Еднополюсният свят се превръща в нещо от миналото. Стоим пред исторически крайъгълен камък, пред вероятно най-опасното, непредвидимо и в същото време важно десетилетие, след края на Втората световна война. Западът не е в състояние сам да управлява човечеството, но отчаяно се опитва да го прави и повечето народи по света вече не искат да се примиряват с това.  

Това е основното противоречие на новата ера.

По думите на един класик ситуацията е до известна степен революционна – висшите класи не могат, а низшите класи вече не искат да живеят така. Това състояние на нещата е изпълнено с глобални конфликти или цяла верига от такива, които са заплаха за човечеството, включително за самия Запад. Конструктивно и градивно разрешаване на това противоречие е днешната основна историческа задача. Смяната на различин епохи е болезнен процес, но естествен и неизбежен. 

Бъдещият световен ред се формира пред очите ни. И в този световен ред трябва да се съобразяваме с всяка гледна точка, да се вслушваме във всеки народ, общество, култура, всяка система от светогледи, идеи и религиозни вярвания, без да налагаме нито една истина на никого. Само на тази основа, разбирайки нашата отговорност за съдбата на народите, на планетата, да изградим една симфония на човешката цивилизация. 

В този момент бих искал да завърша изказванeто си с благодарност за търпението, което проявихте! Благодаря Ви!

Дискусия

Ф. Лукянов: Много благодаря за изчерпателната реч, Владимир Владимирович. Не мога спонтанно да не се хвана за последните ви думи, с които припомнихте революционната ситуация – върха и низините. Тези които са малко по-големи са учили всичко това в училище, разбира се. Вие с кого сте повече свързан – с върха или с низините?

– С низините, разбира се, аз съм от низините. Майка ми беше… много пъти съм говорил за това, че съм от работещо семейство. Баща ми беше работник, накрая се труди като майстор, завършил е техникум. Майка ми нямаше дори средно образование, тя беше работничка – бавачка в болница, портиер, нощен пазач. Помня, че не искаше да ме пуска в детска градина, в ясла. Затова, Слава Богу, винаги много фино съм усещал пулса на това, с което живее обикновеният човек.

– Значи на глобално ниво сте на страната на тези, които „не искат“?

– Част от моите отговорности, разбира се, е да наблюдавам какво се случва в света. Аз съм за това, което току-що казах – за демократични отношения, отчитащи интересите на всички участници в международния комуникация, а не само интересите на така наречения златен милиард.

ВИЖ ЦЯЛАТА ДИСКУСИЯ ТУК!

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/aCO5Gjx_3LQ

– Разбирам. Запознахме се точно преди година, когато атмосферата и международната обстановка вече бяха доста напрегнати. Когато погледнем миналия октомври от днешна позиция, изглежда, че тогава живеехме в идилия. Много неща се промениха за една година, буквално светът се обърна с главата надолу, както казват някои. Лично за Вас какво се промени през тази година, във Вашето възприятие за света, страната?

– Това, което се случи и се случва в украинско направление, не са събития само от преди или след началото на специалната военна операция на Русия. Не. Всички тези промени се случват от много години, от дълго време. Това са тектонични промени в целия световен ред, на които някои обръщат внимание, а други не. Знаете ли, тези тектонични плочи постоянно се движат някъде в земната кора. Както казват експертите, те се движат и всичко е спокойно и тихо, но все пак настъпват промени. И после – хоп! – заклещиха се. Енергията се натрупва, натрупва, после се премества – става земетресение. Натрупването на тази енергия и след това този неин прилив доведе до събитията, които се случват.

Но те са се случвали и преди. В крайна сметка каква е същността на тези протичащи събития? Появяват се нови центрове на власт. Говоря за това през цялото време и не само аз – нима става въпрос за мен? Те се случват поради обективни обстоятелства. Някои от бившите центрове на властта вече избледняват. Сега дори не искам да казвам защо се случва това, но е естествен процес на растеж, смърт, промяна. Появяват се нови центрове на власт, разбира се основно в Азия. Африка също е напред. Да, Африка засега е много беден континент, но вижте колко колосален е потенциалът! Латинска Америка. Всичко това определено ще се развие. Тези тектонични промени се извършват.

Но е факт, че не ние, а Западът доведе нещата до сегашната ситуация… ако има въпроси, аз съм готов да се върна отново към това, което се случва в Украйна. Ние ли там извършихме държавен преврат, който доведе до поредица от трагични събития, включително и нашата специална военна операция? Не, не сме го направили. Но това няма значение, важното е, че тектоничните промени стават и ще продължат да се случват. Нашите действия нямат нищо общо с това. Да, наистина събитията, които се случват, просто очертават по-ясно и дават тласък на процеси, които започват да се развиват, може би по-бързо, отколкото е било досега. Но като цяло те са неизбежни и това ще се случи независимо от това как ще действа Русия в украинското направление.

– Говорейки за нашата държава, научихте ли нещо ново за нея през годината?

– Знаете ли, що се отнася до нашата държава… разбира се, търпим загуби на първо място свързани с провеждането на специалната военна операция. Мисля за това през цялото време, има и икономически аспект… Но има и огромни придобивки и в крайна сметка, без съмнение, искам да подчертая това, ставащото е от полза за Русия и нейното бъдеще.

Защо? Защото укрепва нашия суверенитет във всички сфери, а най-вече в икономическата. В края на краищата съвсем наскоро ние самите си мислехме с тревога, че се превръщаме в някаква полуколония – не можем да направим нищо без нашите западни партньори, не можем да правим финансови изчисления, няма да имаме технологии, няма да имаме пазари, нямаме източници за придобиване на най-новите технологии – нямаме нищо, а те трябва само да щракнат с пръсти и за нас всичко ще се разпадне.

Но не, нищо не се е разпаднало и фундаменталните основи за съществуването на руската икономика и на самата Руска федерация се оказаха много по-здрави, отколкото някой предполагаше, може би дори самите ние.

Това е пречистване, това е разбиране на собствените възможности за бързо преустройство в настоящата ситуация и обективна необходимост, не само да се ускорят процесите на заместване на вноса, но и да се заменят тези, които напускат нашия пазар… И се оказа, че в повечето области нашият бизнес успява да покрие всички, които напускат.

Все още ни шепнат в ухото: „Ще си тръгнем за кратко, скоро ще се върнем.“ Е, как? Те продават имоти за милиарди долари за един долар. Защо? Управление на препродажба. Какво е това? Това означава, че има договорка с ръководството, че ще се върнат. И как иначе? Какво, на две-три конкретни лица ли правят такива подаръци? Разбира се, че не. Познаваме тези настроения.

Ето защо това е изключително важно нещо. Ние самите най-после разбрахме и продължаваме да твърдим, че сме велика държава. Ние сме велика държава, ние го можем. Ние разбираме средносрочните негативни последици, свързани с изопачаването на технологиите. Така изопачаваха за нас всички важни технологии.

“Списъците на Кокомов” изглеждаха анулирани, но реално действаха десетилетия. Сега те се влошиха. Нищо, изясни се, че на нас ни се получава. Удава ни се!

Има друг много важен компонент и той е от духовно естество, може би най-важният. Този велик лозунг -„Ние не изоставяме своите“ – лежи дълбоко в сърцето на всеки руснак и на всеки представител на другите етнически групи. Желанието да се борят за своя народ води до социално сближаване. Това винаги е била голямата сила на страната ни. Ние го утвърдихме и затвърдихме, а това е най-важното.

– Има ли нещо през тази година, което да Ви е разочаровало?

– Не.

– Тоест не са необходими системни промени? Не са ли нужни корекции?

– Винаги са необходими организационни изводи. Ако имате предвид някакви кадрови решения, това е естествен процес. През цялото време трябва да се мисли за актуализиране в различни области, да се обучава нов персонал, да се извеждат хора на ново ниво, които са в състояние да работят по задачи на по-високо ниво от тези, по които са работили преди. Разбира се, това е нещо естествено. Но да кажа, че някой ме е разочаровал по някакъв начин, че да трябва да се отстрани – няма такова нещо.

– Владимир Владимирович, Вашето решение да започнете специална военна операция през февруари беше голяма изненада за всички, включително за мнозинството руски граждани. Многократно сте обяснявали логиката и причините, но все пак това са решения от такъв мащаб, които вероятно не се вземат без някакъв специален тласък. Какво се случи преди това решение?

– Вече съм го казвал много пъти, едва ли сега ще кажа нещо ново тук. В крайна сметка какво стана? Не говоря за разширяването на НАТО за сметка на Украйна, което за нас беше абсолютно неприемливо и всички го знаеха, но просто напълно пренебрегнаха нашите интереси за сигурност. И поредният опит в края на миналата година отново се провали – просто ни изпратиха по-далече и казаха: добре, стойте си там и … няма да казвам излишни думи, но, като цяло ни игнорираха. Това е първото.

Второто важно нещо е, че с подкрепата на своите западни куратори, представителите на киевския режим публично отказаха да изпълняват Минските споразумения. Лидерът им каза, че не харесва нито една точка от Минските споразумения. Това е публично! Други висши служители също изрично заявиха, че няма да ги спазват. Бившият президент каза, че е подписал Минските споразумения, но е изхождал от факта, че те никога няма да бъдат изпълнени. Какво още е необходимо?
В края на краищата едно е, когато нещо трябва да бъде въведено в съзнанието на милиони с помощта на медиите и интернет, а друго са реалните дела, реалната политика. Всичко това, което току-що казах, остава незабелязано от милиони хора, защото се потиска в информационното поле, но ние го знаем.

Това беше казано най-накрая. Какво означаваше това за нас? За нас това означаваше, че трябва да направим нещо с Донбас. Осем години хората живеят под обстрел, който, между другото, все още продължава, но трябваше да решим нещо за себе си. Какво можем да решим? Да признаем тяхната независимост. Но да признаем тяхната независимост и просто да ги оставим на произвола на съдбата  е неприемливо. Така че трябваше да направим следващата стъпка, която направихме – да ги включим в руската държава. Те сами няма да оцелеят, това е очевиден факт.

Но ако ги признаем и включим в руската държава по тяхна воля, знаем настроенията на хората, тези обстрели и следващите военни операции, подготвяни от киевския режим, неизбежно ще продължават. Те също извършиха две мащабни военни операции, които завършиха неуспешно, но ги имаше. А обстрелът със сигурност ще продължи. Какво трябваше да правим след това? Да извършим операцията. Защо да чакаме, да започнат те като знаем, че се подготвят. Разбира се, това е просто неизбежната логика на събитията.

И тази логика не е формирана от нас. През 2014 г. защо беше необходимо да се извърши държавен преврат в Украйна? Янукович всъщност се отказа от властта, съгласи се да проведе предсрочни избори. Беше ясно, че шансовете, Виктор Фьодорович няма да ми се обиди, той имаше малък шанс, ако изобщо имаше. И защо беше необходимо при тези условия да се извършва кървав антидържавен, антиконституционен преврат? Без отговор.

Обяснението може да е само едно – да се покаже кой е господарят в къщата: всички да сядат, моля дамите за извинение, кротко на дупетата си и да не крякат, ще стане както ние кажем. Не мога да си обясня тези действия по друг начин.
Направиха държавен преврат, хората не искаха да го признаят нито в Крим, нито в Донбас и всичко стигна до днешните трагични събития. Но какво попречи на същия така наречен Запад да изпълни споразуменията, които бяха постигнати в Минск? На мен лично ми казаха: при тези условия и вие щяхте да подпишете всичко. Но, чуйте ме, те (Украйна бел.ред.) подписаха! Те подписаха и настояха лидерите на двете тогава непризнати републики на Донбас да сложат подписите си. След това хванаха един от лидерите и го убиха  – Захарченко. Всички тези действия доведоха до днешните трагични събития, това е всичко.

– Имате ли чувството, което, честно казано, го има в обществото, че врагът е бил подценен?

– Не. Знаете ли какво? Работата е там, че знаехме какво се случва. В продължение на осем години те създаваха укрепен район, който се врязваше достатъчно дълбоко в Донбас и навлизането там и понасянето на загуби беше безсмислено. Това е първият момент.

Второ, ние прекрасно разбирахме и съзнавахме, че този процес ще продължи и колкото по-дълго продължава, толкова по-зле, по-трудно, по-опасно ще бъде за нас и ще търпим повече загуби.
Ето от какви съображения се ръководихме. Натовското усвояване на територията беше в разгара си – и сега върви, и тогава вървеше. Тези укрепени райони щяха да бъдат не само по днешната линия на съприкосновение в Донбас – те щяха да бъдат навсякъде. Това е всичко.

Това, което виждаме сега, когато нашите войски „притискат“ Донбас от юг и север, е едно. При условие, че още няколко години в цялата страна бяха създали укрепени райони, провеждали тренировки и трупали оръжейни системи, които никога не са съществували, тогава щеше да има съвсем друга ситуация за Русия, дори от гледната точка на провеждането на тази специална военна операция.

– Многократно сте казвали и писали, че ние сме един народ. Променихте ли тази гледна точка за една година?

– Не, разбира се. И как може да се промени това? Това е исторически факт. През 9-ти век на нашите територии се ражда руската държавност, първо в Новгород, после в Киев, след това всичко се разраства. Това е един народ. Те говореха един и същ език – староруски и промените в езика започнаха да се появяват едва през 14 или 15 век под влиянието на Полша, защото западните части на руската държава се оказаха в различни страни. Ето откъде идват промените.
Разбира се, вече говорих за това, с развитието на един или друг етнос възникват различни процеси. Ако част от тази единна етническа група в даден момент реши, че е достигнала такова ниво, че се смята за отделен народ, това може да се третира само с уважение, разбира се. Но този процес не се случи от само себе си. Това се случи, първо, както вече казах, защото част от древните руски западни земи се оказаха част от други държави по редица причини.
Тези държави започнаха да прокарват своите интереси там. В частите, които се озоваха в Полша, имаше ясна полонизация и т.н. Езикът започна да се променя. Вече говорих за това, когато Украйна се присъедини към Русия, те писаха писма до Варшава и Москва. Има документи в архива. Там се казва: „Ние, руските православни хора, се обръщаме към вас с това и това, с това и това…“ Към Москва е отправена молба да бъдат приети в Русия, към Полша е отправено искане да спазва интересите на своите православни традиции. Но те написаха: ние, руските православни хора. Това не го казвам аз. Това е онази част от народа, която сега наричаме украинци.

Тогава всичко започна да се случва според собствените си закони. Възникна огромна руска империя. Европейските държави се опитаха и отчасти създадоха бариера между себе си и Руската империя – добре познат принцип от древността: разделяй и владей. Така започнаха опитите за разделяне на единния руски народ. През 19 век това започва да се случва, придоби все по-голям размах и се подкрепя предимно от Запада.

Разбира се, това се култивира в част от населението, някой започнаха да го харесват, както по отношение на собствената си същност, така и исторически и езиково. Разбира се, започнаха да го използват, точно за тази цел – разделяй и владей. Тук няма нищо необичайно, но постигнаха определени цели, разбира се. И това се изроди в сътрудничество с Хитлер по време на Втората световна война, когато украинските колаборационисти бяха използвани за унищожаване на руснаци, поляци, евреи и беларуси. Това е добре известен исторически факт: палачите повериха най-мръсните, най-кървавите дела преди всичко на Бандера. Всичко това е част от нашата история. Но е факт, че руснаци и украинци всъщност са един народ. Исторически факт.

– Тоест сме свидетели на гражданска война с част от собствения ни народ?

– Частично, да. За съжаление, ние се оказахме в различни държави по редица причини. При създаването на Съветския съюз след разпада на империята – разглеждал съм това в мои статии и съм го споменавал публично неведнъж – тогавашното болшевишко ръководство решава, за да успокои националистически настроените болшевики, родом от Украйна, да им даде някои първоначално руски исторически земи, без да попита хората, които живеят там. Те им позволиха да получат цяла Малорусия, целия Черноморски регион и Донбас. Първоначално решиха Донбас трябваше да стане част от Русия, но след като делегация от Украйна дойде при Владимир Ленин, той извика представителя на Донбас и му каза, че въпросът трябва да се преразгледа. Така Донбас отиде към Украйна. В този смисъл Украйна е изкуствено създадена държава. Още повече че след Втората световна война, това също е исторически факт, Сталин внезапно превръща няколко полски, унгарски и румънски територии в част от Украйна, като по този начин отнема тези земи от тези държави. Той дава на поляците, които не са били част от нацистката коалиция, някои от източногерманските земи. Това са добре известни исторически факти. Така се формира днешна Украйна. Честно казано, ето за какво се замислих сега: Единственият истински, сериозен гарант за украинската държавност, суверенитет и териториална цялост може да бъде само Русия, която създаде днешна Украйна.

– Спомням си, че през пролетта говорихме за гаранции, но от тогава мина доста време. Въпросът може би е риторичен като се има предвид, че се водят военни действия, но и вие и руски официални лица многократно сте казвали, че спецоперацията върви по план. Като че ли обаче обществото не разбира какъв е планът. Какъв е? 

– От самото начало, в деня, в който започна операцията, най-важното за нас е да помогнем на Донбас. Това вече го споменах и ако бяхме действали по друг начин, нямаше да можем да разположим въоръжените си сили от двете страни около Донбас – това е първото. Второ. ЛНР е напълно освободена. Има военни действия, свързани със самата Донецка република и когато нашите войски се приближиха както от юг, така и от север, стана очевидно, че хората, живеещи в тези исторически територии на Новоросийск, виждат бъдещето си заедно с Русия. Как бихме могли да не отговорим на това?
Разбира се, случиха се събития, на които всички сме свидетели. Те възникнаха като логично продължение на ситуацията. Но имаше план и целта беше същата – да се помогне на хората, които живеят в Донбас. От това изхождаме.
А иначе, разбира се, знам какво точно планира Генералният щаб, но ми се струва, че тук не е мястото, на което трябва да се говори подробно за това.

– Благодаря. Скъпи приятели, задоволих първоначалното си любопитство като монополизирах разговора. Сега моля желаещите да задават въпроси. Да започваме. Иван Сафранчук.

– Иван Сафранчук, МГИМО. Казахте, че ни предстои много важно десетилетие в развитието на света и страната ни. Изглежда, че има някаква врата към това десетилетие. Имам въпрос относно нея. Напоследък интензивността на ядрената реторика се увеличи многократно. Украйна премина от просто безотговорни изявления към практическа подготовка за ядрена провокация, представители на САЩ и Великобритания правят изявления, в които звучат нотки за допустимостта на използването на ядрени оръжия. Байдън, да речем, говори за ядрен Армагедон и точно там в Америка има коментари от рода, че няма страшно. И в същото време САЩ бързо разполагат модернизирани тактически ядрени бомби в Европа. Получава се нещо такова, че дрънкат ядрено оръжие, а отказват да признаят уроците от Карибската криза. Моля, обяснете, Владимир Владимирович, наистина ли светът е на прага на възможността за използване на ядрено оръжие? Как ще се държи Русия в тези условия като отговорна световна ядрена сила? Благодаря Ви!

– Вижте, докато съществуват ядрени оръжия, винаги съществува опасност от използването им – първо. Второ, целта на днешния шум около заплахите и евентуалното използване на ядрено оръжие е много примитивна и едва ли ще сбъркам, ако кажа каква е тя.

Вече казах, че този диктат на западните държави, опитът им да окажат натиск върху всички участници в международното общуване, включително неутрални или приятелски настроени към нас държави, не завършват с нищо и те търсят допълнителни аргументи, за да убедят нашите приятели или неутрални държави във факта, че всички трябва да се изправят заедно срещу Русия.

Една провокация с ядрено оръжие, натрапване на самата теза за възможно използване на ядрено оръжие от Русия, се използва именно за постигане на тези цели – да се въздейства на нашите приятели, на нашите съюзници, на неутралните държави, да им се каже: вижте каква страна подкрепяте – Русия е ужасна страна, няма нужда да я подкрепяте повече, няма нужда да си сътрудничите с нея, няма нужда да купувате нищо от нея, няма нужда да им продавате нищо. Всъщност това е примитивна цел.

Какво се случва в реалността? В края на краищата, проактивно ние никога не сме казвали нищо за възможно използване на ядрени оръжия от Русия, а само намекнахме за изявленията, направени от лидерите на западните държави. Г-жа Лиз Тръс, бивш министър-председател на Великобритания, директно каза в разговор с представител на пресата: „Да, Великобритания е ядрена сила. Отговорност на премиера е да направи възможно използването му и аз ще го направя.” Това не е дословно, но е близо до текста. „Готова съм за това.“, каза тя и никой не реагира по никакъв начин. Да предположим, че изпусна тези думи, тя е малко странна. Как може да говориш такива неща публично? Е, каза. Да я бяха поправили. Вашингтон можеше публично да каже: ние нямаме нищо общо с това, ние не знаем. И нямаше нужда да я обиждат, а просто да се разграничат. Всички мълчат. Какво трябва да мислим? Че това е съгласувана позиция, че ни изнудват? И трябва да мълчим и да се правим, че не сме чули нищо, или какво?

Има редица други твърдения по този въпрос. Ръководството на киевския режим постоянно говори за желанието си да притежава ядрено оръжие. Това е първата част от “Марлезонският балет”. А нататък? Постоянно се говори какво правим в Запорожката атомна електроцентрала. И какво правим там? Постоянно намекват, че обстрелваме Запорожката атомна електроцентрала. Е, те са напълно луди, нали? Ние контролираме тази атомна електроцентрала. Нашите войски са разположени там.

Говорих с някой от западните лидери в изминалите няколко месеца. Питам какво трябва да се направи, той отговаря: “Извадете тежките оръжия от атомната електроцентрала в Запорожие.” Казвам: “ Съгласен съм, ние вече го направихме, там няма тежки оръжия.” „Да? Е, махнете другите.“ (Смее се.) Някакви глупости, разбирате ли? Вие се смеете, защото звучи смешно, но всъщност е почти дословно.

Казах им, че поискаха да има представители на МААЕ там на гарата и ние се съгласихме, те са там. Те живеят точно на територията на атомната електроцентрала. Те виждат с очите си какво се случва, кой стреля и откъде идват снарядите. В края на краищата никой не говори за това, че украинските войски обстрелват атомна електроцентрала. Никой. И те вдигат шум, обвинявайки Русия за това. Това са глупости. Звучи глупаво, но всъщност се случва така.

Вече казах публично, че според мен три-четири високоволтови електропровода бяха повредени от диверсионни групи на киевския режим около Курската атомна електроцентрала. Но, за съжаление, ФСБ не успя да ги залови. Ще ги заловят, надявам се, някой ден. Отидоха си, но го направиха. Уведомихме всички западни партньори – мълчание, сякаш нищо не се случва. Тоест те се стремят към някакъв ядрен инцидент, за да хвърлят отговорност върху Русия и да раздуват някакъв нов балон на борбата срещу Русия, санкции срещу Русия и т.н. Просто не виждам друг смисъл. Това се случва.

Сега нова идея. Неслучайно публикувахме данните на спецслужбите за това, че се готви инцидент с така наречената „мръсна бомба“. Дори знаем къде приблизително се прави. Останалото ядрено гориво беше леко трансформирано, наличните в Украйна технологии позволяват това, зареждат го в Точка-У, взривяват го и казават, че Русия го е направила, нанесла е ядрен удар.

Но ние нямаме нужда да правим това, за нас това няма смисъл – нито политически, нито военен. И аз бях този, който инструктира Шойгу да се обади на всички свои колеги и да ги информира за това. Не можем да подминем такива неща.
Сега те казват: МААЕ иска да дойде и да провери ядрените съоръжения на Украйна. Ние сме „за“ и това трябва да стане възможно най-скоро и възможно най-широко, защото знаем, че властите в Киев сега правят всичко, за да прикрият следите от тази подготовка. Те работят върху това.

И накрая за използването-неизползването. Единствената страна в света, която е използвала ядрено оръжие срещу неядрена държава, е САЩ. Два пъти срещу Япония. С каква цел? Нямаше никаква военна целесъобразност – нула. Каква беше целесъобразността да се използват ядрени оръжия срещу Хирошима и Нагасаки, практически срещу мирното население? Имаше ли заплаха за териториалната цялост на САЩ? Суверенитет? Не, разбира се. И изобщо  нямаше никаква военна целесъобразност – военната машина на Япония беше счупена, способността за съпротива беше сведена почти до нула, защо беше необходимо да се довърши Япония с ядрени оръжия?

Между другото, в японските учебници, като правило, пишат, че съюзниците са предприели ядрена атака срещу Япония. Така я пазят тази Япония, че дори в учебниците не могат да напишат истината. Въпреки че изглежда, че всяка година те си спомнят тази трагедия. Браво на американците, трябва да взимаме пример от тях. Просто красавици.
Но се случва, това е животът. Така че САЩ са единствената страна в света, която използва ядрени оръжия и го направи, защото смяташе, че е в техен интерес.

Колкото до Русия… Имаме Военна доктрина, нека я прочетат. В съответния член на тази Военна доктрина се посочва в какви случаи, по какъв повод, във връзка с какво и по какъв начин Русия счита за възможно да използва оръжия за масово унищожение под формата на ядрени оръжия за защита на своя суверенитет, териториална цялост, за да гарантира сигурността на руския народ.

Ф. Лукянов: Буквално утре се навършват 60 години от главният ден на Карибската криза – кулминацията, когато всъщност решихме да отстъпим. Можете ли да си представите себе си в ролята на един от лидерите или по-скоро на Хрушчов? Можем ли да стигнем дотам отново?

– В никакъв случай!

– Не можем ли да стигнем?

– Не, в никакъв случай не мога да си представя себе си в ролята на Хрушчов. (Смее се.)

– Добре, а в ролята на лидер, който ще трябва да реши такъв проблем?

– Готови сме да решаваме всякакви въпроси, не се отказваме. През декември миналата година предложихме на САЩ да продължим диалога за стратегическа стабилност, но те не ни отговориха. През декември миналата година – пак тишина. Ако искат, ние сме готови, моля. Ако те не искат, няма. Ние развиваме нашите модерни технологии, средства за отвеждане, включително хиперзвукови оръжия. По принцип нямаме нужда от нищо, чувстваме се самодостатъчни.
Да, ясно е, че някой ден ще ни настигнат по хиперзвукови оръжия, това е очевидно, въпрос на време е, но още не са наваксали. Имаме всичко и развиваме тези технологии. Ако някой иска да води диалог с нас по този въпрос, ние сме готови, моля.

– Расиган Махарадж, моля.

– Благодаря ви много. Вие отговорихте на конкретен въпрос, който повдигнаха по-рано, но бих искал да го разширя. Ускоряването и задълбочаването на кризите продължава, разкривайки все по-трудната ситуация, в която се намираме, а нашите системи ни тласкат към това. Следователно неравномерният обмен продължава, както отбелязахте, неравномерно разпределение, особено на човешкия потенциал и компетенции. Всичко това прави невъзможно бъдещото възможно помирение и реформа. Въпреки това системата на хегемония, нейното бъдеще е изключително неясно. Бъдещето изглежда доста мрачно, особено по отношение на реформата на платежната система. Как мислите възможен ли е  един по-демократичен вариант, работеща алтернатива на сегашната система на разплащания и транзакции?

– Това е един от ключовите въпроси на днешното развитие и бъдещето не само на финансовата система, но и на световния ред. Улучихте право в десетката. След Втората световна война САЩ създадоха Бретънудската система, многократно я укрепиха, работиха по различни вектори, създадоха международни институции, които са под техен контрол, както в областта на финансите, така и в областта на международната търговия. Но не успяват – очевидно.

Голяма грешка е от страна на Щатите, вече говорих за това, да използват долара като оръжие в борбата за своите политически интереси. Това подкопава доверието в долара и другите резервни валути, подкопава го фундаментално, повярвайте ми, знам какво казвам. Всички си мислят: струва ли си да държим златните и валутните резерви в долари? Не е толкова лесно да се излезе от долара, защото американците са създали много мощна система, която държи тези резерви, всъщност не ги освобождава. Излизането е много трудно, но всеки мисли за бъдещето. Вече казах, мога само да повторя, къде виждаме бъдещето на международната финансова система.

Първо, това е общо послание, но въпреки това: суверенното развитие трябва да бъде осигурено за всички страни и изборът на всяка страна трябва да се зачита. Това е важно, дори във връзка с финансовата система. Тя трябва да бъде независима, деполитизирана и, разбира се, трябва да се основава на финансовите системи на водещите държави в света. И ако това се създаде, а това не е лесен процес, много сложен, но е възможен, тогава и международните институции ще работят по-ефективно – те трябва или да се реформират, или да се създадат наново – да помагат на онези страни, които имат нужда от тази подкрепа. И на първо място, ще бъде необходимо да се осигури трансфер на образование и трансфер на технологии въз основа на тази нова финансова система.

Ако обобщим всичко това, съберем го като палитра от възможности, необходими за реализация, то самият икономически модел и финансовата система ще отговарят на интересите на мнозинството, а не само на този „златен милиард“, за който говорихме.

Като предшественик на създаването на такава система е необходимостта от разширяване на сетълментите в национални валути. Като се има предвид факта, че американските финансови власти използват долара като оръжие и създават проблеми за сетълменти не само за нас, но и за нашите партньори и други страни, желанието за независимост неизбежно ще развие сетълменти в национален валути.

Например с Индия вече имаме 53% от разплащанията в национални валути за износ и приблизително 27% за внос. И с други страни се развиват много активно разплащанията. С Китай сетълментите в юани и рубли се развиват много активно, както и с други страни – няма да ги изброявам всички.

Така че, що се отнася до нашата собствена финансова система, според мен общият път на развитие е създаването на деполитизирана, базирана на национални валутни системи, наднационална световна валутна система, която ще осигурява сигурни разплащания. Възможно е. В крайна сметка, по един или друг начин, ние направихме първите стъпки в сетълментите в национални валути, след това на регионално ниво. Струва ми се, че този процес ще се развива.

Ф. Лукянов: Колеги, моля, представяйте се, когато задавате въпроси. Расиган Махарадж е от Южна Африка. За да стане ясно. Александър Искандарян.

– Владимир Владимирович, аз съм от Армения и въпросът ми се отнася до моята страна, моя регион. Напоследък се засилиха дискусиите за подготовка на споразумение между Армения и Азербайджан. Има два конкурентни проекта, така да се каже – руски и западен. Ситуацията е доста рискова, обстановката не е много спокойна. Какво мисли Русия, как ще реагира на тази ситуация и как планира да действа в бъдеще в този контекст?
Благодаря Ви!

– Знаете ли, аз дори не знам дали те са говорили за това публично преди или не – може би са го направили, а може би не – но ще кажа, че не виждам никакви тайни тук, дори и да са го правили.

Дълги години водим диалог с арменската страна и предложихме да решим въпроса с Карабах по следния начин. В края на краищата Армения всъщност контролираше седем региона на Азербайджан, ние казахме: да вървим към нормализиране на отношенията. Има два района, Калбаджар и на юг – големи квартали. На някакъв етап ще се договорим с азербайджанската страна да се раздели с пет области. Те не са нужни, те са безсмислени, просто са празни, хората останали там, всъщност са изгонени от тези територии. Защо да ги пази? Няма смисъл. А за връзка с Карабах двата оставащи района, между другото огромни, са напълно достатъчни.

Смятаме, че би било справедливо да връщаме бежанци и така нататък, това би било добра стъпка към нормализиране на ситуацията в региона като цяло. Арменското ръководство пое по свой път. Както знаете, това доведе до ситуацията, която се разви днес.

Сега въпросът е за споразумение, за мирен договор. Нашата позиция е, че този мирен договор, разбира се, е необходим и ние подкрепяме мирното уреждане, както и демилитаризацията на границата и пълното уреждане на граничния въпрос – ние сме за това. Въпросът е кой вариант да се избере. Това е работа на Армения, арменския народ и арменското ръководство. Във всеки случай, какъвто и вариант да бъде избран, ако той води до мир, всички сме за него.
Но ние няма да налагаме нищо, не можем и няма да диктуваме нищо на Армения, ако арменският народ и сегашното арменско ръководство смятат, че е необходимо да се избере някаква конкретна версия на мирен договор. Така нареченият Вашингтонски договор, доколкото разбирам, предвижда признаването на суверенитета на Азербайджан над Карабах, като цяло. Ако Армения мисли така, моля. Ние ще подкрепим всеки избор на арменския народ.
Ако арменският народ и арменското ръководство смятат, че Карабах има някакви свои особености, че тези особености трябва да се вземат предвид и по някакъв начин това да се обсъди в бъдещ мирен договор, това също е възможно. Но, разбира се, трябва да се преговаря с Азербайджан. Тези споразумения трябва да бъдат приемливи и за другата страна – Азербайджан. Това е много сложен, направо казано труден въпрос.

Но Армения е наш стратегически партньор, съюзник и ще се съсредоточим върху това, което ще предложи самата Армения, имайки предвид интересите и на Азербайджан.

Ф. Лукянов: Преди две години в наши разговори Вие се изказахте много добре за президента Ердоган, че той не подвива опашка и е истински мъж. Много неща се случиха през тези две години. Вашето мнение остава ли същото?

– Да, той е стабилен, силен лидер, който се ръководи предимно или може би изключително от интересите на Турция, на турския народ, от интересите на турската икономика. До голяма степен това обяснява позицията му по енергийните въпроси, по изграждането, да кажем, на „Турски поток“. Сега предложихме да създадем газов хъб в Турция за потребителите в Европа. Турската страна се съгласи, основно изхождайки от собствените си интереси. Имаме интереси в туристическия сектор, в строителния сектор, в селското стопанство. Имаме много съвпадащи вектори на взаимен интерес. Президентът Ердоган никога не позволява някой да седи на врата му и да се ръководи от интересите на трети страни. Но, разбира се, той защитава – и то в диалог с нас – преди всичко собствените си интереси. В този смисъл Турция, като цяло и президентът Ердоган в частност, не са лесни партньори – много решения се раждат в дълги и трудни спорове и преговори. Но има желание и от двете страни да се постигнат тези споразумения и ние по правило ги постигаме. В този смисъл Ердоган е последователен и надежден партньор. Може би това е основната му му характеристика: той е надежден партньор.

Ф. Лукянов: Не се ли е опитвал да седне на вашия врат, например?

– Знаете ли, казах, че президентът на Турция не е лесен партньор, той винаги защитава собствените си интереси – не лични, а интересите на страната, но не може да се каже, че се опитва да седи на нечий врат. Той просто се бори за решението, което според неговото правителство, неговите съветници е оптимално. Ние се стремим да взимаме решения, които са оптимални за нас. Като правило, повтарям, стигаме до решения дори по много чувствителни въпроси, например, Сирия, по въпроси на сигурността, в икономиката, включително инфраструктурата. Досега успяхме да направим всичко това.
Още веднъж повтарям, това е изключително важно, ние разбираме, че ако сме минали по труден път, било е трудно да се споразумеем, но сме се договорили за нещо, можем да сме сигурни, че ще бъде направено. Това е най-важното – надеждност и стабилност в тези отношения.

– Казвам се Даян Джаятиллека от Шри Ланка. Г-н президент, казват, че сега Русия е изправена пред прокси война, която колективният Запад и НАТО водят с вас чрез чужди ръце. Ако е така, това е може би най-сериозната заплаха, пред която е изправена Русия от 1941 г., когато започна Великата отечествена война. Тогавашният лидер на СССР реши да установи диалог с Руската православна църква и руския патриотизъм, за да създаде широк фронт за защита на Русия. Можете ли да кажете, че по подобен начин бихте могли да се върнете към онези времена, например от 1917 г., за да се възползвате от едно старо наследство, което може да бъде полезно, като например наследството на Червената армия? Може ли например да се използва помощта на комунистическите елементи, колкото и малко да са те, за да се включат в този широк патриотичен фронт? Благодаря Ви!

– Моята позиция е, че е необходимо да използваме цялото наше историческо наследство. Вярвам, че не трябва да се отказваме от нищо, нито от положителното, което е свързано с Руската царска империя, нито от историята на Съветския съюз, когато също имаше много положителни неща. И в двете епохи има недостатъци, проблеми, те се преодоляваха по различни начини и имаха различни последствия.

Що се отнася до отношенията с лявата част на нашия политически спектър и с други политически течения… Знаете, особеност на днешна Русия е в това, че имаме почти пълен консенсус по отношение на борбата с външните заплахи. Да, има хора с абсолютно прозападна ориентация, които основно живеят на Запад – ментално са там, семействата им са там, децата им учат там. Да, има такава малка част, винаги е имало и във всички страни – нищо особено. Но като цяло консолидацията е много голяма, независимо от политическата окраска и възгледите за пътищата на развитие на самата Русия.
Хората с комунистически убеждения смятат, че всичко трябва да се национализира отново. Колко ефективно е това е трудно да се каже. В нещо и някъде, в някаква конкретна историческа ситуация, ние също не отказваме това, дори имаме закон за национализацията. Но ние не правим това – няма нужда. Изхождаме от факта, че е необходимо да се използват най-ефективните инструменти за развитие на страната, пазарните принципи, но под контрола на държавата, държавната власт, под контрола на хората и използвайки тези предимства, да ги насочим към основните цели – да подобрим благосъстоянието на страната, да се борим с бедността, да разширим усилията си да постигнем по-добри резултати в областта на жилищното строителство, образованието, здравеопазването и други въпроси, които са изключително важни за хората.

Затова работим и се отнасяме с уважение към хората, които имат леви възгледи, включително комунистически. Съветският съюз, както правилно сам споменахте, дълго време живееше под контрола и ръководството на Комунистическата партия. Сега няма да навлизам в подробности кое беше добро, кое лошо.

Споменахте религиозни организации, ние имаме четири традиционни религии, всички изключително патриотични. Що се отнася до Руската православна църква, през цялата история тя винаги е била със своето паство, със своя народ – същото се случва и днес.

Основната разлика, може би, днес в отношенията с вероизповеданията, с нашите традиционни изповедания, е в това, че ние не само външно, но и по същество не се намесваме в живота на религиозните организации. Те може би са в много по-свободна позиция при нас, отколкото в много страни, които се смятат за демократични. Никога не оказваме натиск. Смятаме, че сме им длъжници, защото по време на съветския период тяхното имущество беше разпиляно, изнесено в чужбина, продадено там, тоест те понесоха големи щети, включително Руската православна църква.
Опитваме се да подкрепяме всички наши вероизповедания, но не се месим в тяхната работа и вероятно това никога не се е случвало досега, така че, от една страна, има общо патриотично настроение, свързано с развитието на страната и вътре в нашата държава, и свързано с поддържането на нашите интереси навън, но в същото време ние осигуряваме пълна свобода на дейността им. Такава връзка в тази ситуация, струва ми се, носи резултата, от който се нуждаем.

Ф. Лукянов: Моля, Кубат Рахимов.

–  Кубат Рахимов, Република Киргизстан. Уважаеми Владимир Владимирович, Русия наистина е безспорният лидер на новото антиколониално движение. Също така по целия свят ангажиментът на Русия към традиционните консервативни ценности получава широк отзвук. Но по време на работата на нашия Валдайски клуб видяхме много сериозно искане за социална справедливост, за справедлива организация на социалните отношения.
Как виждате това и с какво бихме могли да бъдем полезни като експерти на Валдайския клуб? Това е първият ми въпрос. 

Вторият въпрос: как оценявате перспективите за преместване на столицата на Руската федерация в центъра на страната, всъщност в центъра на евразийския континент, за да бъдете по-близо до страните от Шанхайската организация за сътрудничество? Благодаря Ви! 

– Що се отнася до по-справедливия социален ред в Русия, според нашата конституция Русия е социална държава и всичко, което правим, всичките ни национални цели за развитие, са посветени конкретно на решаването на социални проблеми. Тук може да се говори с часове, дори днешното време няма да стигне. Всичко, което правим, е насочено именно към това – към решаване на социалните проблеми, пред които е изправена руската държава. И ние имаме много, включително нерешени проблеми.

Вече говорих за това и пак ще го повторя: трябва да развиваме икономиката и на тази основа да решаваме проблемите на здравеопазването, образованието, технологичното развитие, да променяме структурата на нашата икономика. Най-важни са структурните промени. Пазарът на труда ще се промени и в тази връзка, разбира се, трябва да мислим за хората, които ще бъдат освободени от старите си работни места, да им дадем нови компетенции, да ги преквалифицираме и т.н.

Що се отнася до Валдайския клуб, тук се събират експерти от различни области. Ако на експертно ниво сме подтикнати от тенденциите на развитие в ключови области, ние, разбира се, ще сме благодарни да вземем предвид вашето мнение, когато изграждаме нашите планове. Защото разбирайки какво ще се случи утре, е възможно и необходимо да се гради политика днес.

Относно прехвърлянето на столицата – да, разговаряли сме за това. В историята на руската държава столицата е била местена няколко пъти. Исторически, психологически, центърът на Русия винаги е свързан с Москва и според мен няма необходимост…

Има проблеми в развитието на столицата като мегаполис и трябва да кажа, че под ръководството на екипа на настоящия кмет Собянин те се решават много по-добре, отколкото в много други страни по света, в много други мегаполиси. Имаше период, когато проблемите, свързани с транспорта, развитието на социалната инфраструктура и така нататък, нарастваха – и сега частично нарастват. Но все пак през последните години кметът Собянин направи много, за да спре обърне тези процеси и да създаде условия за московчани, идващите да работят в града или гостите на Москва, които идват тук с цел туризъм, да се чувстват комфортно в нея.

През последните няколко години се направи много за развитието на града. В Москва съществува проблемът с прекомерната централизация на всички федерални структури. Например, аз съм привърженик на това да се направи същото, както в някои други страни, а именно: да се децентрализират тези правомощия и централни, столични компетенции – в други региони на Русия. Например, ние създаваме съдебен център в Санкт Петербург. Там вече работи Конституционният съд, има конкретни планове за изграждане сграда на Върховния съд. Това трябва да става бавно, спокойно, създавайки благоприятни условия за работа на съдебната власт в Санкт Петербург. И ще го направим без никакво бързане и суетене.
Някои големи компании, които, да речем, действително работят в Сибир, но имат централни ръководни органи в Москва, биха могли да разположат централата си там. Между другото, това се случва. РусХидро, например, се установява там, в Сибир, в Красноярск оборудват централата си.

И някои централни власти могат да бъдат разпръснати по цялата територия на Руската федерация. Това само ще бъде от полза, както за самата система за управление, така и за регионите, където ще се появят.

Ф. Лукянов: Благодаря. Иван Тимофеев.

– Владимир Владимирович, добър вечер! Иван Тимофеев, клуб “Валдай”. Моят въпрос е следният: през изминалата година срещу Русия бяха наложени безпрецедентен брой санкции. Споменахте замразяването на нашите резерви в Европа за триста милиарда. Към това можем да добавим замразяване на имущество на нашите граждани и организации на стойност десетки милиарди. Между другото, те планират да конфискуват това имущество, сега разработват подходящи механизми. А освен това има още много финансови ограничения, забрани за доставки на стоки и технологии за Русия, забрани за доставки на наш петрол, манипулации с газ и т.н. Всички го знаем много добре, Вие го споменахте в речта си. Очакваше се икономиката ни да се провали, но тя издържа. В много отношения това се случи, защото икономиката си остава пазарна, остава гъвкава, остава адаптивна. Бизнесът търси нови пазари, където е възможно, търси начини за заместване на вноса. Правителството предприема редица стъпки в помощ на бизнеса. Но предвид екстремните външнополитически условия и същите тези санкции, може би е време да поемем по пътя на по-нататъшна дерегулация на икономиката? Споменахте децентрализацията. Намаляване на броя на проверките, намаляване на регулаторната тежест? Много ще се радвам да чуя Вашето мнение по този въпрос.

– Нашият избор е да намалим броя на проверките и да се освободим от прекомерната държавна регулация. Знаете, че отпаднаха плановите проверки не само за малкия и среден бизнес, но и за големия бизнес. Ако това още не е казано, сега ще кажа – ще продължим този режим и през 2023 г. Що се отнася до регламентите, тази административна гилотина доведе до това, че хиляди актове бяха отменени и на тяхно място се въведоха някъде по-малко от петстотин нови, надявам се, съвременни. Има четиристотин и нещо нови закона, регулиращ стопанската дейност. Затова ще продължим да следваме този път – разбира се, с изключение на тези видове продукция, които са свързани с известни рискове за потребителя. Това, мисля, е ясно на всички. Но и тук ще се опитаме да организираме работата си така, че всички тези регулаторни функции и проверки да са целенасочени и да не пречат на работата на предприятията и бизнеса като цяло.

Вие сте напълно прав като казвате, че в резултат ограниченията, които се налагат на Русия и нейната икономика, се предполага, че нещо ще се срине у нас. Имаше поставена цел да се срине руската икономика – това не се получи. Тя наистина стана, и в това сте прав, много по-адаптивна, по-гъвкава. Оказа се, че нашият бизнес вече е доста зрял и спокойно прихваща онези области и видове дейности, онези предприятия, които се освобождават от онези наши партньори, които са решили да напуснат Русия. За нашия бизнес се оказа лесно да поеме и да води напред тези предприятия, които, както изглеждаше съвсем наскоро, не могат да съществуват без западно присъствие. Лесно, почти във всички посоки.
Да, разбираме и виждаме трудностите в средносрочен план. Разбираме, че не можем да произвеждаме всичко. Но, знаете ли, тази сутрин говорих с някои колеги, преди да дойда при вас, естествено, говорих с всички в правителството, с Централната банка, с администрацията и в крайна сметка нашите експерти смятат, че пикът на трудностите, свързани с вълната от ограничения и санкции е преминал. Руската икономика, като цяло, се адаптира към новите условия.
Трябва да се направи много повече за създаване на нови вериги за доставки както за внос, така и за износ и за намаляване на свързаните с това разходи. Но като цяло пикът на трудностите е преминат, руската икономика се адаптира и ние ще продължим да се развиваме на по-стабилна, по-суверенна платформа.

Но отговорът на всички тези предизвикателства може и трябва да бъде, освен всичко друго, а може би и на първо място, дебюрократизирането на работата на бизнеса, подпомагането му и увеличаването на пространството на свобода за икономическа дейност.

Ф. Лукянов: Александър Андреевич, няма да Ви пропусна.

А. Проханов: Владимир Владимирович, много често чужденците ни питат: „Какво можете да предложите днес на света вие, Русия? Къде са ви нобеловите лауреати? Къде са вашите велики открития, индустриални, научни открития?“ Колегите ми често отговарят: „Е, какво искаш да кажеш, а великата руска култура, Пушкин, Рубльов? Ами иконографията и прекрасната руска архитектура? Но те казват: „Но всичко това е в миналото, а днес?“.
Когато ви слушах днес, ми просветна какво може да предложи Русия на днешния свят. Можем да предложим на днешния свят религия на справедливостта, защото тази религия, това чувство е в основата на цялата ни руска култура, на цялата ни руска саможертва. И днес Русия прави тази жертва, тя по същество е сама, сама с останалия жесток западен свят, води тази битка за справедливост. Това е огромен принос на днешна Русия в контекста на световната цивилизация, световната култура. Защото дори онези стари традиционни ценности, за които говорихме, и същият Рубльов, и руската иконопис, и същата възхитителна руска новгородско-псковска архитектура, и невероятните Златен и Сребърен век – всички те говореха за справедливост. Справедливостта се крие в дълбините на руската цивилизация. Може би да превърнат днешната руска идеология в религия на справедливостта?

– Имаме четири традиционни вероизповедания, имаме достатъчно.

Ф. Лукянов: Пето ще има.

– Това е шега, разбира се. По повод правенето на нещо… Знаете ли, следя работата Ви, творчеството Ви, когато имам време, чета с удоволствие какво пишете и говорите. Разбира се, знам, че Вие ​​сте истински руски патриот в най-добрия, най-хубавия, най-широкия смисъл на думата. Дали трябва да представим нещо конкретно на някого – не съм сигурен. Знаете ли, защото току-що казахте, че ние жертваме нещо в интерес на много други народи. Тук ще споря с Вас. Ние не жертваме нищо, ние работим за укрепване на нашия суверенитет, това е в наш интерес. На първо място, това е укрепването на финансовия и икономическия суверенитет, той ще бъде основата, фундаментът за бъдещото ни развитие – технологично, образователно, научно.

Тоест дали има нобелови лауреати или не … Кога Алфьоров направи своето изобретение? След 30 години – или колко му дадоха Нобел. Това ли е целта? Бившият президент на САЩ получи Нобелова награда. Това показател ли е за някакво постижение? С цялото ми уважение както към Нобеловия комитет, така и към собственика на тази прекрасна награда, това ли е единственият показател?

Науката се развива. Трябва да направим всичко, за да гарантираме, че възвръщаемостта както от фундаменталната, така и от приложната наука е в пъти по-висока за нашето развитие и ще го направим. Днес ние претърпяваме значително, забележимо обновяване на научните кадри, нашата наука става една от най-младите в света.

Да, разбира се, същите държави, имайки предвид своите конкурентни предимства, от гледна точка на монополисти в глобалните финанси, теглят всичко от цял ​​свят като прахосмукачка, включително научни и творчески кадри, това е разбираемо. И това също ще приключи със загубата на монопола върху долара като световна валута, което се случва днес.
Виждате ли, това, което правим, е много привлекателно за много страни и народи по света. Нашите западни, така наречени партньори, правят всичко, за да оклеветят Русия, да я унижат по някакъв начин, да пренебрегнат нейните интереси. И когато се борим за нашите интереси и го правим открито, честно и откровено, смело, този факт сам по себе си е изключително заразителен и привлекателен за милиарди хора на планетата.

Вие погледнете – в много африкански страни, в някои страни, вече се появяват руски знамена. Същото се случва в Латинска Америка, в Азия. Имаме много приятели. И не е нужно да налагаме нищо на никого. Просто на много хора – и политици, и обикновени граждани им писна да живеят под някакъв външен диктат. Всички вече са уморени. И когато видят примера на нашата борба срещу този диктат, те и вътрешно, и външно са на наша страна. И тази подкрепа само ще се разширява.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, този път много се каза за наука. Според мен една от най-интересните сесии беше как да развиваме науката и технологиите в тези условия. Руслан Юнусов седи в залата – той току-що ни нарисува много интересна картина.

– Благодаря. Днес аз представлявам “Росатом” и Валдайския клуб. Владимир Владимирович, наистина казахте важни думи за наука. През последните двадесет години подкрепата за науката в Русия е нараснала значително, програмата за мегагрантове направи възможно стартирането на десетки модерни лаборатории в Русия, виждаме това.
Но от друга страна, ние като учени виждаме, че повечето от професорите, открили тези лаборатории, никога не са идвали да живеят в Русия и да работят на пълен работен ден. Можете дори да разберете защо е трудно да се конкурираме – там има мегастипендия за пет години, а тук имате доживотна професорска длъжност. Това наистина е въпрос.

От друга страна, вчера на сесията обсъдихме, че през последните двадесет години нашите китайски колеги направиха колосален пробив в науката. Днес те не само върнаха учените, те заемат първо място в много области.
Тук имаме работа с кванти и искам да кажа, че най-мощният квантов компютър днес е в Китай, а не в САЩ, максималният брой патенти за кванти се публикуват от Китай, а не от САЩ.

Но, от друга страна, разбира се, в Русия също имаме програми, които обединяват много лаборатории. Същият квантов проект, квантов компютър, това са двадесет научни групи, 15 ВУЗ-а, университети, институти на Академията на науките. Но имаме пет години планиране.Мисля, че днес изправени пред нарастващ натиск, наистина имаме

предизвикателство пред научния и технологичния суверенитет и може би това е подходящият момент да започнем да формулираме стратегически проекти и да увеличим хоризонта от десет до двадесет години. Благодаря Ви! 

– Да, колкото по-широк е хоризонтът, толкова по-добре, съгласен съм с вас. Трябва да се вгледаме в положителните примери на други страни, наши приятели и партньори, включително Китайската народна република. През последните години там беше направено много под ръководството на президента Си Дзинпин, той обръща голямо внимание на това – не само развитието на науката, но и Китай като цяло, китайската икономика и подобряването на благосъстоянието на китайския народ. Знам това, ние сме в добри, приятелски отношения. А там, където се постигат реални резултати, разбира се, може да бъде обект на нашето изследване и внедряване в нашата практика.

Що се отнася до мегагрантовете, те наистина изиграха добра, положителна роля и следващият етап, който сега изпълняваме е не просто изследване и създаване на отделни лаборатории, а създаване на научни общности от млади учени. И това всъщност е бъдещето на тези мегагрантове. Съгласен съм с тези, които инициираха този процес. Ние го правим. (Обръща се към А. Фурсенко.) Да, Андрей Александрович? Ние ще продължим да правим това.

Вие казахте, че никой не идва. Някои идват и работят тук, дори ако са официално регистрирани някъде в чужбина, прекарват по-голямата част от времето си в Русия, има много такива. Това са наши бивши сънародници и не само бивши, но сънародници, които са някъде на работа, но постоянно си идват у нас.

Знаете, светът на науката, както и светът на изкуството, не търпят изкуствени граници и ограничения. Хората трябва да се чувстват свободни и ние няма да затворим никого тук, но ще приветстваме всеки, който иска да работи в Русия. Като цяло успяваме и ще продължим да вървим по същия път.

За увеличаването на хоризонтите на планиране – вероятно сте прав. Въпреки че сега имаме мегагрантове за пет години, нали? Можете, разбира се, да ги удължите. Това са въпроси, разбира се, свързани с бюджетното финансиране, но това може да се направи. Във всеки случай днес можем да разширим тези хоризонти.

Въпреки че това, което казахте, че учените работят, заемат някаква професорска длъжност и това е до живот, далеч не е навсякъде. Вие самият сте учен, знаете: там беше подписан договор за няколко години, договорът приключи – сбогом, бъдете здрави. Следователно и там това не е за цял живот. Но да живееш в пространството на своя роден език, твоята култура е за цял живот. Затова тази свобода на избор трябва да бъде предоставена както на културните дейци, така и на учените. Трябва да създадем условия, които ще бъдат по-привлекателни от тези, създадени в чужбина. Това не е лесен процес. Ние вървим по този път, постигаме резултати и ще продължим да се движим по него, включително – вероятно сте прави – и с разширяване на хоризонта на планиране.

Ф. Лукянов: Моля, Ван Уенг.

– Благодаря Ви! Казвам се Ван Уенг. Работя в университета Чунъян в Китай. Този път посетих повече от 20 града в Русия и написах редица статии, за да покажа истинската Русия на Китай. В Китай много хора обичат Русия и в частност Вас. Искам да задам следния въпрос: Със сигурност сега сте под голямо напрежение, имате голям товар на раменете си. Чувствате ли страх или нервност, или може би вълнение, особено в светлината на заплахата от Запада Смятате ли, че създадохте нова Русия? Или руската съдба Ви създаде?

И вторият въпрос: какво бихте искали да кажете на китайския народ? Какво можете да кажете за последните десет години на руско-китайските отношения? Какви са вашите прогнози и очаквания за бъдещето на руско-китайското сътрудничество? Благодаря Ви много.

– Знаете ли, когато работя, никога не мисля за някакви исторически постижения, просто изхождам от това, което трябва да се направи и без какво не може. Това е най-важното. И в този смисъл, обстоятелствата, в които живее страната, формират всеки човек, включително и мен, разбира се. Това е вярно.

Що се отнася до факта, че трябва да се страхуваме от някого … Разбира се, вероятно мнозина биха искали да чуят сега, че се страхувам, но ако се страхувах от всичко, не бих направил нищо. Не мога да се ръководя от такива съображения на мястото, което заемам. Трябва да се ръководя от интересите на руския народ, на руската държава и това правя и ще продължа да го правя. Ще направя това, което смятам за необходимо за интересите на моя народ и моята страна.

Що се отнася до руско-китайските отношения, през последните години, през последните десетилетия те придобиха абсолютно безпрецедентно ниво на откритост, взаимно доверие и ефективност. Китай е най-големият ни търговско-икономически партньор. Ние наистина работим във всички сфери: във военната сфера непрекъснато провеждаме съвместни учения, във военно-техническата сфера и по-специално, както може би никога досега в историята на нашите страни, работим в областта на културата, хуманитарното взаимодействие и в областта на икономиката. Най-големият търговски оборот на Русия е с Китай и той расте с много бързи темпове. Темпото се ускори още преди каквито и да било санкции и пренасочване на стоковите ни потоци към Азия, включително към Китай.

Ние сме си поставили определени задачи заедно с моя приятел – и той говори за мен така, аз го смятам за свой приятел – г-н Си Дзинпин по отношение на определено ниво на търговия. Със сигурност ще го постигнем. Вървим към това с по-бързо темпо, отколкото дори планирахме. Що се отнася до нашето отношение към Китай, ние се отнасяме към Китай и китайския народ като към близък приятел, с голямо уважение към културата и традициите. Убеден съм, че опирайки се на тази здрава основа, уверено ще вървим напред.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, относно страховете, професор Уанг спомена ядрения фактор, който изникна през пролетта на тази година и вие също акцентирахте върху него, като цяло много хора станаха малко нервни като си спомниха вашето изявление тук на нашето събитие преди четири години, че всички ще отидем на небето. Не бързаме, нали? (Смее се) Замислихте се, а това вече тревожи по някакъв начин.

– Специално се замислих, за да ви разтревожа. Ефектът е постигнат. (Смее се.)

Ф. Лукянов: Ясно, благодаря Ви! Мохамед Ихсан, моля.

– Професор Мохамед Ихсан, регион Кюрдистан в Ирак. Много се радвам да бъда тук, г-н Президент. Имам директен въпрос към вас. Темата на тази сесия е мир след хегемония, справедливост и сигурност за всички. Мислите ли, че на този етап кюрдите във всички части на Кюрдистан, ще постигнат по-добра сигурност, повече справедливост в бъдеще? Бихте ли се спрели по-подробно на този въпрос? И както казахте в Централна Америка и в Африка руските знамена са навсякъде, има много хора, които обичат Русия, които я подкрепят. И искам да Ви уверя, че същото може да се каже и за Близкия изток – там също има много хора, които подкрепят Русия и я обичат.
Благодаря Ви!

– Благодаря Ви за заключителната част на вашето изказване. Знамената присъстват в европейските страни, а между другото и в Щатите, там имаме много поддръжници. В САЩ има много голяма група от хора, които се придържат към традиционните ценности и те са с нас, ние знаем за това.

Що се отнася до кюрдите, аз вече говорих не по отношение на кюрдите, а като цяло за всички народи, че трябва да се стремим към баланс на интересите. Само ако се постигне баланс на интересите, мирът може да бъде устойчив, включително съдбата на кюрдския народ.

Ф. Лукянов: Господин Стариш.

– Благодаря! Добър вечер! Константин Стариш, Република Молдова. Аз представлявам парламентарната опозиция, тъй като нашето правителство за нещастие на страната ни и народа ни все още предпочита други маршрути за задграничните си пътувания. В резултат на това от днес светлините в Кишинев почти напълно изгаснаха. Но не става въпрос за това.

Имам въпрос, но първо задача. Говорихте толкова добре, Владимир Владимирович, за вашето семейство, че бих рискувал. Имам две деца на осем и на десет години, ученици са в лицея „Пушкин“ в Кишинев. Наистина ме помолиха да Ви поздравя и не мога да откажа малкото бащино удоволствие. И така – поздрави от Александра и Гаврил от Кишинев.

– Благодаря.

– Сега един въпрос. В изказването си говорихте за неизбежността от появата на нови модели на взаимодействие между страните и регионите. Може би в този контекст има смисъл да се върнем към идеята, която изразихте през 2001 г. за единно икономическо, хуманитарно, културно пространство, което да се простира от Владивосток до Лисабон. За нас, молдовците от различни националности такава постановка на въпроса би ни харесала много, тъй като винаги ни е много трудно да избираме между добро и добро, между Европа и Русия. За нас това би бил многообещаващ проект и така да се каже, светлината в края на тунела. Но възможно ли е това в света, който предстои да изградим, в свят след конфликти, в свят, в който вече няма да има хегемон, глобален полицай и доминираща сила? Благодаря Ви! 

– Възможно ли е да се създаде единно хуманитарно, икономическо пространство и дори регион по отношение на гарантирането на сигурността на всички, които живеят на този огромен мегаконтинент от Лисабон до Владивосток? Разбира се, да. Надеждата умира последна. Това не е наша идея. Вярно, тогава те казаха „към Урал“, аз по-късно трансформирах тази идея на нашите френски колеги и бивши френски лидери „към Владивосток“. Защо? Защото хора от същата култура живеят и отвъд Урал – това е най-важното. Тежки, трудни, трагични събития се случват днес. Но като цяло защо не? Като цяло е възможно да си представим такова нещо. Мисля, че ще стане по един или друг начин.

Говорих в речта си за Евразия като цяло, включително и за европейската част. Знаете ли кое е много важно? Наистина е важно, искам отново да се върна към изказването си, тази европейска част да си възвърне правосубектността. Как да разговаряте с този или онзи партньор, ако той не решава нищо и при всеки случай трябва да се обажда във вашингтонския „регионален комитет“ и да пита какво може да се направи и какво не. Фактически това се случва в живота.
Спомням си, когато започнаха много трудни събития около Сирия, пристигна един от лидерите, срещнах се с него. Разбрахме се какво ще правим, как ще го правим. Конкретно това, това и това ще се направи. От Москва той отлетя за Вашингтон, върна се в Париж и всичко бе забравено. Все едно не е имало договорки. Как да говорим? За какво?

И имаше конкретни споразумения, чак това къде ще се движи флотът, какво ще правим, как ще се споразумеем. Против ли сме? Ние сме “за” и се съгласихме. Сделка. Но как да разговаряме? Защо да говорим с тях тогава? Тогава е по-добре да се обадим директно във Вашингтон. Това е всичко. Сега не си измислям нищо, разбирате ли?

Разбира се, Европа защитава своите интереси, особено в икономическата сфера, но дори и не толкова. Ето взривиха газопроводните системи. Те не са наши, те са общоевропейски. В „Северен поток 1“ са представени пет европейски компании и какво от това? Всички мълчат, сякаш така трябва. Да, и имат достатъчно наглост за да кажат, че може би Русия го е гръмнала. Русия се самовзриви. Съвсем са полудяли, нали? Не, те така или иначе го правят.

„Газпром“ мисля дори публикува снимки от 2016 г., когато, под газопроводната система лежи взривно устройство струва ми се американско производство. Казаха, че са го загубили по време на ученията. Така го загубиха, че това взривно устройство, което според мен е предназначено за унищожаване на подводни мини, отиде точно под газопровода. Вижте снимката.
Световните медии дори не го излъчват, никой не говори, всичко умира в зародиш, няма никъде нищо, нито в интернет, нито на телевизионните екрани, няма нищо. Това е и монопол в медиите, за да се прокарва необходимата информация и да се убива всичко, което им пречи. Има го, но всички мълчат.

Затова, разбира се, е необходимо да се създаде това единно пространство, във всеки смисъл, от Лисабон до Владивосток. Но това може да стане само с тези, които имат право на глас. Не искам да провокирам или обиждам никого, но такава е практиката, такива са реалностите на живота днес. Но въпреки това, според мен, в историческа перспектива е възможно.
Вече го споменах, сега ще го повторя. Веднъж Хелмут Кол ми каза, че Щатите някой ден ще се обърнат към собствените си работи, а Латинска Америка и Азия ще се развият мощно по свой начин и ако европейската цивилизация иска да се запази като някакъв световен център, тогава, разбира се, трябва да сме с Русия. Това беше позицията на Хелмут Кол. Сегашното ръководство на Федералната република, очевидно има различни възгледи. Но това е изборът на европейските страни.
Но бих искал да се върна там, откъдето започнахте. Казахте, че светлините са изгаснали в Кишинев. Не е ясно защо са изгаснали, определено нямаме нищо общо с това. Знаете ли защо говоря за това? Защото Русия винаги е виновна за всичко: някъде светлините са изгаснали, другаде тоалетната не работи, пардон, Русия е виновна за всичко. Това, сещате се, е като в известен филм: разрушихме ли и параклис от XII-и или някой друг век? Но, слава Богу, не. Но искам да ви информирам и това, което казвам е чистата истина. Когато преговаряхме с представители на правителството на Молдова за доставките на газ, за ​​цените на газа, „Газпром“ зае абсолютно прагматична пазарна позиция по отношение на договора с Молдова за доставки на природен газ.

Молдовската страна не беше съгласна с позицията на „Газпром“ и настоя за ценови преференции. “Газпром” се запъна, след което г-н Милер се дойде при мен, изложи позицията си и заяви, че смята своята гледна точка за правилна. Помолих го да отговори на нуждите на молдовската страна, имайки предвид икономическите и финансовите възможности на молдовската държава.

Казах му: въпреки че цените са справедливи, от пазарна гледна точка, те са непосилни за Молдова; ако не могат да платят, какъв е смисълът? Той не беше много съгласен с мен, но се вслуша в мнението ми. „Газпром“ се срещна с част от правителството на Молдова и подписа договор за доставка на газ при молдовски условия – при условията на молдовската страна, молдовското правителство.

Има много подробности, просто не искам да отегчавам публиката, защото, освен на Вас, това вероятно не е интересно за никого. Там е свързано със задължения, свързано с текущи плащания, с определена предплата. Но като цяло, по отношение на ценовите параметри, те напълно отговориха на молдовската страна. Трябва да се плаща, разбира се. Това само по себе си, струва ми се, е очевидно. Защо се стигна дотам, че в Молдова няма ток, това, извинете, не е наш проблем.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, Вие споменахте Европа. Имаше такъв интересен епизод преди около два месеца или дори по-малко, когато се оказа, че разговаряйки по телефона с президента Макрон, малко преди началото на военните действия, журналисти седяха в кабинета му. Всичко беше излъчено по високоговорител, те го записаха, всичко. Това е малко необичайна форма. Е, не е за първи път. И така, какво е отношението ви към подоби неща?

– Отрицателно. Смятам, че има определени формати на комуникация между държавните глави и те трябва да се спазват, иначе се губи доверието в това, което партньорът прави. Като цяло няма нищо осъдително тук, ако това, което говорим, ако нашите оценки стигнат до представителите на медиите. Но трябва да предупредите за това, това е всичко.

– Не бяхте ли предупредени?

– Разбира се, че не. Напротив, когато има телефонни разговори, включително по затворени комуникационни канали, ние винаги изхождаме от факта, че това са поверителни преговори, не подлежат на публичност или нещо е предмет на споразумение между страните. Ако това се прави едностранно, тогава това, разбира се, е неприлично.

– А сега, когато се обажда Макрон, уточнявате ли кой е до него?

– Не.
– Защо? Може би трябва.

– Защото предполагам, че сега някой слуша.

– Ясно. Моля, гост от Индонезия.

– Конни Бакри: Благодаря! Г-н Президент, много ми хареса речта Ви. Мисля, че тя ни донесе вдъхновение за това как можем да градим заедно. Звучи като мото на Г -20. Надяваме се, че ще дойдете в Индонезия следващия месец. Ще ви попитам за заглавието „Светът след хегемонията: Сигурност за всички“. Г-н Сукарно каза още през 1955 г., че всички съюзи за сигурност са опасни за мира. Вие и Китай сте в Съвета за сигурност на ООН. Можете ли да успеете да се отървете от QUAT, AUCUS, NATO заедно. Възможно ли е?

Въпрос втори. Всички в Индонезия Ви обичат много. Всеки вика „ура“. Искам да попитам дали е възможно по-късно да се снимам с вас?

– Да, с удоволствие. С такава красива жена – с удоволствие. Имаме много добри отношения с Индонезия през почти цялата нова история. Президентът Видодо, когато ми се обажда, ме нарича „братко“, аз му казвам същото. Ние ценим отношенията, които сме развили с Индонезия. Благодарен съм на ръководството и на президента за поканата за Г-20. Ще помислим как да го направим. Русия определено ще бъде представена там на високо ниво. Може би и аз ще отида, ще помисля.

Що се отнася до създаването на нови блокове в Азия, според мен това е опит да се пренесе в Азия неуспешната система на блоково мислене от Атлантическия регион. Без съмнение, това е вредно начинание. Това отново е опит да бъдеш приятел с някого срещу някого, в случая приятели срещу Китай. Ние не само не подкрепяме опита да се съживи или пресъздаде сега в Азиатско-тихоокеанския регион това, което се случи в Атлантическия океан, но също така смятаме, че това е много вредно и опасно начинание.

Трябва да кажа, че това има неблагоприятни последици за участниците или съюзниците на същите Съединени щати, които, както знаем, се лишават от договори за доставка на подводници или нещо друго. Просто още нищо не е направено, а негативните последици, включително и за съюзниците на САЩ, вече идват. И ако тази практика продължи, броят на тези грешки и проблеми само ще се увеличава. Разбира се, ние сме се противопоставяли и продължаваме да се противопоставяме на този вид политика.

Ф. Лукянов: Генерал Шарма иска да попита нещо.

– Г-н Президент, каква роля очаквате да играе Индия в света, след края на хегемона? 

– Индия измина дълъг път от английска колония до сегашното си състояние. Близо 1,5 милиарда души и забележителни резултати, вдъхват едновременно всеобщо възхищение и уважение към Индия по цял ​​свят.

През последните години беше направено много под ръководството на министър-председателя Моди. Той определено е патриот за страната си. А тезата му „make in India“ има както икономическо, така и морално значение. Индия направи огромни крачки в развитието си и, разбира се, има голямо бъдеще. Индия не само има право да се гордее с факта, че е най-голямата демокрация, в добрия смисъл на думата, но и да се гордее с темповете на своето развитие. Това е изключително важна база, върху която се развива Индия.

Имаме специални връзки с Индия, които са създадени или изградени въз основата на много близки съюзнически отношения в продължение на много, много десетилетия. Индия и ние никога не сме имали никакви, искам да подчертая това, трудни проблеми, винаги сме се подкрепяли взаимно. Това се случва и сега, и съм сигурен, че така ще бъде и занапред.
Сега темпът на икономическо сътрудничество расте. Първо, търговският оборот като цяло расте. Но да дам пример, министър-председателят Моди ме помоли да увелича доставките на торове, което е много важно за индийското селско стопанство и ние го направихме. Колко мислите? Доставките на торове за Индия са се увеличили 7,6 пъти – не с някакъв процент, а 7,6 пъти.

Търговският оборот в сферата на изкупуването и продажбата на селскостопанска продукция почти се удвоява. Продължаваме нашите отношения в областта на военнотехническото сътрудничество. Премиерът Моди е човек, един от онези хора в света, които могат да водят независима външна политика в интерес на своя народ. Въпреки всякакви опити да бъде сдържан, да бъде ограничен, той, знаете ли, като ледоразбивач се движи спокойно в посоката, необходима за индийската държава. Мисля, че страни като Индия имат не само голямо бъдеще, но и нарастваща роля в международните дела.

Ф. Лукянов: Тъй като говорим за торове, веднага се сетих за Бразилия. Игор Гилов сред нас ли е?

Владимир Путин: Между другото, ние се разбрахме с Бразилия, че доставките на торове също ще се увеличат, но за съжаление те бяха леко намалени. Не знам защо, може би заради логистиката.

Ф. Лукянов: Напуснал ни е, добре, няма значение. Тогава лично ще попитам това, което знам, че искаше да попита: Буквално след няколко дни имат избори. Лула вероятно ще се върне. В добри отношения ли сте с него?

– Ние сме в добри отношения с г-н Лула, ние сме в добри отношения с г-н Болсонаро. Ние не се месим във вътрешнополитическите процеси – това е най-важното. Знаем, че в Индия, въпреки острите вътрешнополитически процеси, има консенсус по отношение на сътрудничеството с Русия, консенсус по отношение на нашето взаимодействие в рамките на БРИКС. За нас това е от фундаментално значение, ние изхождаме от това. Имаме консенсус и за сътрудничество с Бразилия. Смятаме Бразилия за нашия най-важен партньор в Латинска Америка, това е така и ще направим всичко възможно тези отношения да се развиват в бъдеще.

– Владимир Владимирович, тъй като заговорихте за БРИКС, само преди седмица и половина имаше инициатива, към която Саудитска Арабия иска да се присъедини. Подкрепяте ли?

– Да, подкрепяме. Това изисква консенсус на всички страни от БРИКС. Но Саудитска Арабия е бързо развиваща се страна и това се дължи не само на факта, че е лидер в производството на въглеводороди и производството на петрол. Това се дължи на факта, че престолонаследникът и правителството на Саудитска Арабия имат много големи планове, което е много важно, за диверсификация на икономиката – има цели национални планове за развитие, изготвени в тази посока. Имайки предвид енергията и креативността на престолонаследника, аз съм уверен, че тези планове ще бъдат изпълнени.
Затова, разбира се, Саудитска Арабия заслужава да бъде член на големи международни организации като БРИКС и ШОС. Съвсем наскоро ние потвърдихме статута на Саудитска Арабия в ШОС. Ние ще развиваме отношенията с тази страна, както на двустранна, така и на многостранна платформа.

Ф. Лукянов: Сега на Запад много пишат, че Бин Салман се държи грубо с американците, заради Вас.

– Това не е вярно. Бин Салман е млад, решителен мъж с характер, това са очевидни факти. Ако не са груби с него и от него няма да чуете остри оценки, това е всичко. Трябва да уважаваме както престолонаследника, така и самата Саудитска Арабия и те ще отговорят със същото. Със същото ще отговорят и на тези, които се държат грубо с тях.
За нас това са пълни глупости, защото и престолонаследникът, и цялото саудитско ръководство, се ръководят от собствените си национални интереси. И ако говорим за това – дали да намалим или да увеличим производството – а аз вече лично познавам престолонаследника, знам от какво се ръководи – той се ръководи, разбира се, от националните интереси и от интересите на балансирането на енергийните пазари.

В този смисъл неговата позиция, вече не се шегувам, е абсолютно балансирана. Тя е насочена към намиране на интересите както на производителите, така и на потребителите, защото на енергийните пазари дори не е важна крайната цена, не чак толкова, това е текуща икономическа и политическа конюнктура. За международните енергийни пазари предвидимостта е важна, стабилността е това, което има значение. Точно към това се стреми престолонаследникът и като цяло постига това, което иска.

Ф. Лукянов: Значи и на него не може да му се седне на врата?

– Точно на него със сигурност не.

Ф. Лукянов: Мохамед Джавед, моля.

– Благодаря Ви много, г-н Президент. Предавам любов и уважение от Пакистан, от Исламабад. Благодаря ви за решителния и задълбочен анализ на случващото се. Въпросът ми е свързан с много важен фактор, свързан с историята преди Втората световна война, когато евреите бяха демонизирани, а след това всичко, свързано с тях, беше игнорирано от САЩ и Западна Европа. Тогава дойде чудовищният Холокост. Сега има синдром на омраза, който се създава около Русия. Говорихте за Донбас, за отношението към хората. Самият аз съм бил в Обединеното кралство, в скандинавските страни и там неонацизмът е във възход. По-конкретно работих по проект, който е свързан с оценката на тези тенденции. Това, което разбрахме от този проект е, че има няколко порока – на първо място за неонацизма не се говори, както преди Втората световна война и второ, всички се опитват да го омаловажат, вместо да го санкционират. Това означава, че има необходимост, както казахте, от страна на Русия да защити руския език, руснаците извън Русия, както и необходимостта от създаване на контраплан за борба с възхода на неонацизма. Това е сериозна заплаха.

И още нещо – в Украйна се съобщава за набиране на хора от различни региони, много достоверни съобщения, с цел да се създаде бригада, която да се бори с конвенционалната армия, за да отслаби решимостта. Смятам, че това трябва да бъде разгледано. Наистина бих искал да дадете своя анализ. Защото това е много сериозно. Европа е изправена пред възход на неонацизма. Благодаря ви!

– Знаете ли, струва ми се, че един от сериозните, фундаментални проблеми на тези, които уж се грижат за бъдещето на Украйна, така наречените украински националисти, е, че националистическото движение се слива с неофашисткото, неонацистко. В края на краищата те разчитат на онези, които няма как да не бъдат класифицирани като колаборационисти и нацисти. Невъзможно е да не се включат онези, които, както вече казах, от името на нацистките власти унищожиха полското, еврейското и руското население на териториите, окупирани по време на Втората световна война. Невъзможно е да се отделят днешните т. нар. шовинисти и националисти от Бандера, те всъщност са едно и също нещо. Това според мен им е големият проблем в действителност.

Затова казвам, включително и на нашите западни, така наречени партньори: вижте какво става по улиците на Киев и други големи градове, когато хиляди хора вървят по улиците със свастики, факли и т.н. Да, възможни са прояви на неонацизъм и у нас. Във всички страни тя е жилава инфекция. Но ние се борим с това, а те го подкрепят на държавно ниво – това, разбира се, е проблем. Премълчава се, но го има и няма как да се избяга от него.

Днешните „ура-патриоти“ в Украйна не се ръководят от интересите, нито от идеите на национализма, а всичко е много примитивно – те се водят от икономически интереси, от желанието да държат милиарди долари в западни банки, които откраднаха от украинския народ. Откраднах ги, скриха ги в западни банки и за да осигурят безопасността на капиталите си, правят всичко, което им се нарежда от Запад, опаковат го в националистическа обвивка, представяйки го на собствения си народ, като борба за интересите на украинския народ. Това е, което се случва в действителност – те не жалят и се бият с Русия до последния украинец.

Казвам го със съжаление. Там загубите са едно на десет, едно на осем. Напоследък почти винаги едно към седем, едно към осем. Не жалят хората изобщо. Могат ли истинските патриоти на страната си да позволят това? Те вървят по този път спокойно и дори без да се обръщат назад, не мислят за това. Разбира се, те не защитават националните си интереси. Но тази зараза от национализъм е жилава и това, че е обвързана с неонацизма, се опитват или предпочитат, да не забелязват. И това, разбира се, е огромен проблем за самия сегашен украински режим и за тези, които го подкрепят, разбира се. Но не можем да пренебрегнем това и винаги ще го сочим, включително, като една от първопричините за настоящата криза.

Ф. Лукянов: Господин Ким.

– Здравейте, казвам се Ким Хюнг Чонг от Южна Корея. Идвам във Валдай клуб за втори път. Благодаря Ви много за възможността. Имам въпрос относно сигурността. Интересувам се от Вашето мнение, каква е руската позиция относно нарастващото напрежение между Китай и Съединените щати по отношение на Тайван, Северна Корея и нейната ядрена програма за развитие.

Вторият въпрос е за борбата с изменението на климата. Русия е много богата на природни ресурси и изкопаеми горива. Ускоряването на прехода към въглероден неутралитет може да противоречи на руските интереси.
Благодаря Ви!

– Ще започна с последното. Преходът към въглероден неутралитет не противоречи на руските интереси, защото имаме възможности за развитие на алтернативни видове енергия, включително водород, включително чист водород, и тук имаме сериозни конкурентни предимства. Можем да ползваме и газ, има много възможности, това изобщо не ни плаши, а напротив, създава ни стимули да се развиваме. Като преходен енергиен ресурс, първичният газ е най-добрият източник на енергия. Ако говорим за дълбока преработка на петрол, то тук имаме до голяма степен предимствата, които току-що споменах. Това не противоречи на нашите интереси.Нашите интереси са само в разрез с “оргията” в енергетиката, изпреварвайки решаването на

въпроси, свързани с енергийната сигурност, свързана с предоставянето на „зелена” енергия. Как е възможно много, много години да се недофинансират, да се спъват инвестициите в традиционната енергия, без да се подготви всичко свързано със „зелената“ енергия за този преход? Как би могло да стане това?

До голяма степен това е в основата на днешната енергийна криза. В края на краищата западните политици просто си чешат езиците, за да спечелят избирателите на своя страна. Първо те плашат обикновените граждани с евентуални климатични промени, след това на базата на този страх започват да обещават нещо, което е невъзможно да се изпълни, получават гласовете на електората, идват на власт и след това има „бум“ .

Какво се случва сега – връщане към производството на въглища, връщане към мазута? И какво, побъбриха си, но какъв е резултатът?

Не става въпрос за Русия. Готови сме да доставяме газ, готови сме да доставяме и нефт – защо отказвате? След експлозията на „Северен поток“ ни остана една тръба, тя работи, можем да изпомпваме 27,5 милиарда кубически метра. Но те не искат – какво общо имаме ние с това? Ако не искат, значи не им трябва.

Що се отнася до зелената енергия, пак казвам, всичко трябва да се подготви своевременно. Системните мерки, ограничаващи развитието на традиционните видове енергия, доведоха до тази сериозна криза. Няма финансиране, банките не дават заеми – не само европейските, същото се случва и в Щатите. Защо там се ограничава – банките не дават, не застраховат, не отпускат терени, не строят транспорт за преноса на нефт и газ на тези продукти и това е от години. Значителното недофинансиране на индустрията доведе до недостиг. Това е всичко.

Съединените щати добиват петрол от стратегически резерви – добре, но те ще трябва да бъдат попълнени по-късно, пазарните експерти разбират това. Днес те го взимат от стратегическия резерв, но утре ще трябва да се купи. Чуваме, че ще купуват, когато цените паднат. Но те не падат. И какво? Здравейте, пристигнахме! Ще трябва да купим на високи цени, цените отново се повишиха. Какво правим тук? Това са системни грешки в енергетиката на тези, които трябва да се замислят и да ги поправят. Това е първото.

Второ. За Северна Корея и за Тайван. Без съмнение Тайван е неразделна част от Китайската народна република. Винаги сме се придържали към тази позиция и тя за нас не се променя. Всички жестове с провокативен характер, свързани с посещението на висши служители на Съединените щати в Тайван, се възприемат от нас в Русия, като нищо повече от провокация. Защо го правят, честно казано не знам.

Знаете ли, познаваме много хора тук от много, много години и говорим на един език – нека просто го кажем като семейство. Ето какво се случва – трагедията в Украйна. Там целият Запад се нахвърли върху нас, опитвайки се да унищожи икономиката ни, доставя оръжия и боеприпаси за милиарди на Украйна: “Бийте се с Русия!”

Но защо е необходимо в същото време да си развалят отношенията с Китай? Нормални хора ли са или не? Изглежда напълно противоречи на здравия разум и логиката. Защо тази възрастна жена трябваше да се довлачи до Тайван, за да провокира Китай към някакви ответни действия? В момент, когато те и с Русия не могат да решат отношенията по никакъв начин, заради това, което се случва в Украйна. Глупости някакви. Изглежда, че има някаква твърде дълбока идея в това. Мисля, че там няма нищо, камо ли идея. Само глупост и самонадеяност. Разбирате ли какво има? Самоувереността и чувството за безнаказаност са това, което стои в основата на подобни ирационални действия. Нашата позиция е ясна, казах я.
Сега по отношение на ядрения въпрос на Корейската народнодемократична република. Според мен този проблем също се крие в нежеланието да се говори, в абсолютно грубото отношение към интересите на Северна Корея, включително в областта на сигурността. Все пак почти всичко беше договорено. Севернокорейските лидери всъщност се съгласиха с предложенията на Съединените щати за разрешаване на този проблем, включително ядрения въпрос, но в последния момент американската страна промени позицията си и на практика принуди севернокорейското ръководство да се откаже от постигнатите договорености. Държавите направиха това – наложиха допълнителни санкции там, започнаха да ограничават нещо в сферата на финансите, банкирането, въпреки че имаше споразумение това да не се прави. За какво? Също така не е много ясно.
Между другото, имаме съвместни предложения с Китайската народна република как да вървим към решаването на този проблем. Тези предложения са формулирани в двата ни документа и това е добре известно на всички. Ще се придържаме към договорената позиция.

Между другото, по отношение на хуманитарните въпроси и подобни въпроси, тук също трябва да се разбира състоянието на севернокорейската икономика, какви са нуждите на обикновените граждани и да не затягаме положението, а въз основа на хуманитарни съображения да се разрешат някои въпроси.

Имаме много добри отношения с Република Корея и винаги сме имали възможност да водим диалог както тях, така и с Корейската народнодемократична република. Но сега знаем, че Република Корея е решила да достави оръжие и боеприпаси на Украйна. Това ще разруши връзката ни. И как ще реагира Република Корея, ако възобновим сътрудничеството със Северна Корея в тази област? Това ще ги направи ли щастливи? Моля ви да обърнете внимание на това.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, тъй като вие сам казахте, че тук сме като семейство, отворете завесата пред нашия семеен кръг, имаше много спекулации, когато бяхте в Китай в началото на февруари и се срещнахте с президента Си, вие предупредихте ли го за специалната…

– Не.

Ф. Лукянов: Той не се ли обиди, защото не сте го споделили по приятелски?

– Знаете ли, китайският лидер не е от хората, които се обиждат. Той е самодостатъчен световен лидер. Ние нямаме нужда от това, ние вземаме суверенни решения – и Русия, и Китайската народна република. Следователно Китай много добре вижда какво означава за Русия желанието на Запада да придвижи инфраструктурата на НАТО до нашите граници, те обективно оценяват тези ситуации. Точно както виждат какво се случи в Донбас през последните осем години, те отлично могат да оценят последствията и причините от държавния преврат в Украйна през 2014 г.
Разбира се, Китайската народна република, китайското ръководство се застъпва за прагматични, балансирани решения на кризата, която се случва в Украйна, с мирни средства и ние уважаваме тази позиция.

Ф. Лукянов: Да чуем Нелсън Уонг.

– Благодаря. Казвам се Нелсън Уонг, Шанхай, Китай. За мен е голяма чест да съм тук, г-н Президент. Във Вашето изказване и Вашите бележки споменахте, че базираният на правила световен ред е бил използван и все още се използва много често от Запада, въпреки че не е ясно откъде идва този ред. И трябва да кажа, че този въпрос беше обсъждан доста често през последните четири дни тук, като част от нашите дискусии.

Господин Президент, въпросът ми е следният: поглеждайки към бъдещето, виждаме, че навлизаме в епоха, в която няма да има суперсили. Трябва да се каже, че говорихме за това от първия ден на нашите дискусии. Тъй като единствената суперсила – САЩ – губят контрол и навлизаме в нова ера. Това е не само началото на края на статута на САЩ като суперсила, но нещо повече, това вече се случва.

В новия етап ми се струва, че ще имаме нужда и от определени правила. Ако искаме да разработим такива правила, от Ваша гледна точка, г-н Президент, кои правила биха били най-важни? Ясно е, че все още няма такива правила, но като хипотеза какви принципи трябва да се спазват, когато се разработват нови правила? Благодаря Ви! 

– Защо да няма такива правила? Те съществуват, те са заложени в Устава на ООН. И тези правила се наричат ​​международно право. Просто е необходимо всички да спазват и разбират тези правила по един и същи начин. Възможно е да се изоставят тези правила или радикално да се модернизират, само когато се подготви основата за развитие на отношения на други принципи.

Уставът на ООН фиксира съществуващия баланс на силите след Втората световна война. Разбира се, светът се променя фундаментално, промени се. Гиганти като Китай, Индия, Индонезия, с голямо население, растат, в Африка такива огромни държави възникват, развиват се с население от 200 милиона души, в Латинска Америка.
Светът се променя. Разбира се, нормите на международното право трябва да следват тези промени и да регулират отношенията между държавите в съответствие с баланса на силите, който се развива в реалния живот в света. Но това трябва да става спокойно, бавно, по ясни принципи, а не по измислени от някого правила.

Казах в увода, а кой чете тези правила? Те говорят за някакви правила – какви правила? Къде ги пише, кой се съгласява с тях? Това са просто глупости. За идиоти, за какви ли, е всичко това? За някаква широка публика от хора, които дори не знаят как да четат правилно. Какви са правилата, кой е работил с тях? Това са просто глупости. Не, продължават да скандират, както казва нашият народ, до безкрай. А срещу тези, които не ги спазват, ще въведем някакви ограничения и санкции.
Те водят търговска война с Китай и във връзка с това посочват какво трябва да направи Китай в провинциите си, какви отношения трябва да има, какви човешки права да зачита. Това са инструменти в борбата срещу Китайската народна република и инструменти за нелоялна конкуренция, това е. Те се страхуват от нарастващата мощ на Китай и поради това се случва всичко. Те се занимават с правата на човека или с определени региони на Китай, за да решат своите икономически и политически проблеми. Целта им обаче е да се противопоставят на Китай като набиращ сила конкурент и те търсят всевъзможни инструменти за постигането на тази цел.

Какво може да бъде в основата – спазване на интереси, откритост и общи правила, еднакво разбирани и прилагани от всички участници в международното общуване. Трябва да постигнем този баланс на интереси, да възстановим този баланс на интереси и да следваме тези норми. Но ми се струва, че това трябва да се прави публично, а не задкулисно, не в нечий интерес на страна или група държави, а в интерес на цялата международна общност.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, без да напускаме Китай и малко към предишния въпрос за „зелената“ енергия – ясно е, че европейският енергиен пазар очевидно ще се затвори напълно за нас през следващите години. Има такава възможност. Готови ли сме бързо да изградим инфраструктура за азиатските пазари?

– Знаете ли, ние не направихме това въз основа на днешната ситуация, ние го направихме много отдавна. „Силата на Сибир“ не беше построен във връзка със събитията в Украйна, а защото знаехме, че енергийните нужди на нашите приятели в Китай растат и ние имаме възможността да задоволим тези нужди. Ние също преговаряме с Индия за различни начини за доставка на нашите енергийни ресурси на индийския пазар и други страни. Ще продължим да втечняваме природния газ. Участието ни на световните пазари за LNG все още е скромно, но непрекъснато нараства. Ние ще продължим да правим това. Ние ще развиваме тази област, повтарям, дори не поради днешните ограничения, а защото това са тенденциите в развитието на световната икономика.

Китайската икономика, по паритет на покупателната способност, стана по-голяма от американската – това е факт, а нуждите растат. Защо ние като приятели и съседи, имащи прекрасни отношения и обща граница, да не доставяме нещо там, както и в други азиатски страни? Правили сме го и ще продължим да го правим.

Сега, всъщност, вече сме се споразумели за нова система през Монголия. И Монголия, и Китай проявяват интерес. Ще допуснем нашите приятели и партньори в добива на нашите ресурси – защо не – точно, както направихме с европейците, с американците, но те предпочитат да напуснат нашия пазар – знамето е в техните ръце, нека се движат където искат, във всяка посока. Добре ли е за тях или не? Мисля, че е много лошо.

И си тръгват със загуби. Който иска, нека влезе, ние сме отворени за сътрудничество, този процес ще продължи. Ние се готвим за това от дълго време, от много години и ще продължим и занапред. Тук изобщо не виждам непреодолими препятствия, проблеми, които не можем да решим, всичко ще бъде решено.

– Алексей Дзермант, Минск, Беларус. Преди да задам въпроса си, Владимир Владимирович, бих искал да Ви предам думите на подкрепа от много, много беларуси. Често се срещам с тях на дискусионни платформи, където обсъждаме събития, включително Украйна. Затова на Вас лично и на Русия, която се бори с нацизма в Украйна, най-горещата подкрепа от гражданите на моята страна.

Въпросът, който искам да задам е следният: Поради факта, че Западът всъщност изгражда истински стени, поставя блокади, санкционен натиск върху Република Беларус и Русия, коридорът Север-Юг сега става много важен в логистичен, финансов смисъл. Разбира се, сега е важно да го материализираме с конкретни проекти, които включват и Русия, и Беларус. Но не мислите ли, че с нарастването на развитието на Азия, Изтока като цяло, трябва не само да развием материалната инфраструктура, но и да обърнем внимание на културния и хуманитарния аспект, така че нашите идеи, ценности, определени възгледи за света да съвпадат със страните от Изтока? Благодаря Ви! 

– Прав сте. Но това е, което и правим. И не защото Западът строи стена, ние винаги го правим. В крайна сметка, вижте, по-голямата част от населението на Русия се намира в европейската част, но територията е до голяма степен отвъд Уралските планини, така че Русия е евразийска страна, ние винаги помним това, никога не сме го забравяли. Традиционно развиваме отношения с азиатските страни и още повече сега, когато там се наблюдава такъв експлозивен растеж – не сега, от няколко години.

Ние виждаме всичко това, затова вече до голяма степен преориентирахме сътрудничеството си с азиатските страни. А възможно ли е да се развиват икономически връзки, без да се обръща внимание на хуманитарния компонент? До известна степен Китай и Индия са люлката на световните цивилизации, ние винаги се отнасяме към това с голямо уважение, внимание и уважение.

Интересът на руската общественост към тези цивилизации винаги е бил много висок. Между другото, училища за изучаване на Индия, Китай, културата на двете държави, народите на тези държави – също многонационални държави – имаме  на много високо ниво в тези области, това винаги е било традиция за Русия и ние ще го подкрепяме в бъдеще.

Ф. Лукянов: Уважаеми колеги, започна четвъртият час от нашата работа. Мисля, че вече сме злоупотребили с времето на Президента на Руската федерация. Още един горещ въпрос, ако някой има? Има.

– Моля.

– Благодаря! Пилани Мтембу от Южна Африка, Институт за глобален диалог. Г-н Президент, казахте, че Западът не е в състояние едностранно да ръководи цялото човечество и че трябва да изградим симфония на човешката цивилизация. Ще ми бъде интересно, ако можете да ни кажете по-подробно какво е значението на регионалното сътрудничество като начин за поддържане и изграждане на градивните елементи на многополярността, ако искаме да изградим многополюсен световен ред.
И още няколко думи от гледна точка на взаимодействието на Русия с Африка, по-специално във връзка със срещата на върха Русия-Африка.
Благодаря Ви!

– Имаме много добри, традиционно добри отношения с Африка, включително с Република Южна Африка, както знаете, от борбата на Африка за нейната независимост, от борбата срещу колониализма. Тези абсолютно уникални отношения се развиха през годините, когато Съветският съюз и Русия подкрепяха африканските държави в борбата им за тяхната свобода.
И тази основа на нашите отношения, създадена през предходните десетилетия, трябва да се използва в новите условия за развитие на многостранните отношения с африканските държави днес, включително с Република Южна Африка, която, както знаете, е наш много активен и ефективен партньор и в рамките на БРИКС.

Ние ценим това, познаваме възможностите на Република Южна Африка и сме уверени в бъдещето на африканския континент и със сигурност ще развиваме отношенията си с африканските страни, както с тези, с които сме установили традиционни отношения през последните десетилетия, така и с тези, с които те се развиват от сега.

Но що се отнася до същността на вашия въпрос и първата му част. Аз, по принцип, струва ми се, отговорих – трудно мога да изложа позицията си в кратък отговор.

Трябва да намерим баланс на интересите. Това не може да стане в условия на хегемония или опит за поддържане на хегемонията на една държава или група държави спрямо останалото човечество. Тези хегемони ще трябва да се съобразяват с тези законни искания на огромното мнозинство от участниците в международната комуникация – и то не на думи, а на дела.
В крайна сметка какво се случва? На думи всички са за равнопоставеност, за подпомагане на африканските държави например и т.н. На думи всичко звучи красиво, но на практика какво се случва? В края на краищата, какви инструменти се използват днес – същият долар или евро. Какво се случва в практическия живот? През последните две години са отпечатани 5,9 трилиона долара и 2,9 трилиона евро. Къде отидоха тези пари? Те отидоха за купуване на стоки на световните пазари и Съединените щати от нетен вносител на храни, започнаха да купуват повече храна на световните пазари, отколкото продават, започнаха да купуват храна поради факта, че имат печатница.

Ето до какво води финансовият монопол – веднага се усети недостиг. В допълнение към лошата реколта от предходната година и пандемията, производството беше намалено, но те напечатаха пари за борба с пандемията и ги хвърлиха на хората си, които започнаха да купуват храна и цените се повишиха. А кой е засегнат? На първо място страните от Африка и отчасти от Латинска Америка и Азия. Някой замисля ли се за това? Разбира се, тези, които го правят, мислят за това. Но не им пука за последствията. Те преследват своите интереси, без да се замислят за последиците, които възникват за африканските страни.
Подобно развитие се наблюдава и в друга част на пазара на храни – пазара на торове. Погледнете, как е възможно това? Вече говорих за това и ще повторя. Как е възможно да се вземе решение за отмяна на ограниченията и забраните за руските торове в Европа и да се публикува последващо уточнение, че тези ограничения се отменят само за страните от ЕС? Нима са се побъркали? Публикуваха това разяснение. Можете ли да си го представите? И все пак те правят това без никакви скрупули. Така ли се спазва балансът на интереси?

Вече казахме много пъти, че имаме 300 000 тона торове, задържани по европейските пристанища. Нашите компании са готови да раздават безплатно, но не им дават, включително и на африканските страни. Някои лидери на африкански държави ме попитаха къде точно. Помолих моите помощници да изпратят къде и колко намират – 300 000 тона, това са милиони долари.

Дайте на най-бедните страни, те имат нужда от това. Не, не пускат. Какво е това поддържане на баланс на интереси? Ако искате да се биете срещу Русия, вземайте знамето в ръцете си, бийте се. Не искате да получаваме допълнителен доход, но ние го даваме безплатно, няма доход. Вашите действия само допринасят за това, че цените се покачват. Защо правите това? Какво е това, баланс на интереси? Как да постъпим, за да поддържаме връзката стабилна? Трябва да постигнем този баланс, трябва да действаме в рамките на нормите, които наричаме норми на международното право, трябва да ги хармонизираме и да се придържаме към тях, включително във финансовия сектор, за да създадем независими системи за международни разплащания, за които говорих.

Тук дадох конкретен пример до какво води безкрайното печатане на пари. Той има и практически последици, включително и най-вече за развиващите се страни. Искам още веднъж да се върна към това – за да бъде светът стабилен, трябва да се постигне този баланс на интересите.

Моля, ако има някой от присъстващите въпрос, ще отговоря. Да. Моля!

Ф. Лукянов: Наталия Цайзер.

Д. Константакопулос: Г-н Президент, два малки въпроса.

– Не приличате на Наталия…

Д. Константакопулос: Смятате ли, че е дошло времето за по-дълбока интеграция в пространството на бившия Съветски съюз? И вторият въпрос: Какво е вашето послание към обикновените граждани на западните страни? Ако пред вас стоеше гражданин на Запада, какво бихте му казали?

– Първо, по отношение на интеграцията. Това е много тънък въпрос. И тук трябва да постигнем точно това, за което говорих по отношение на целия свят – да постигнем баланс на интересите. Това трябва да става професионално, без бързане и последователно. Ние имаме определени планове в рамките на Евразийския икономически съюз. Става въпрос за премахване на ограниченията върху най-важните стокови групи, за да се гарантира напълно свободното движение на стоки, финанси, капитали и работна ръка.

Не смятам за целесъобразно да бързаме, както беше, да речем, в Европейския съюз, когато някои държави, с определено ниво на икономическо развитие, влязоха в еврозоната и след това не знаеха какво да правят с тях, защото проблемите възникват, когато инструментът за инфлация стане недостъпен за регулиране на ситуацията в икономиката. Имам предвид добре познатата ситуация, например с Гърция и с някои други страни.

Затова не бива да бързаме, а последователно да вървим към изпълнението на начертаните планове. Ние знаем какво трябва да направим в тази посока и определено ще го направим, отчитайки интересите на всички участници в този процес.
Що се отнася до нашето послание към обикновените граждани на западните страни както на САЩ, така и на Европа. Искам да кажа, че най-важното е борбата за повишаване на заплатите,  това е първото. Второ, не вярвайте, че Русия е ваш враг или дори противник. Русия е ваш приятел и ние правим всичко от десетилетия и сме готови да направим всичко и в бъдеще, за да укрепим нашите отношения.

В тази връзка ми хрумна един анекдот, който наскоро ми разказаха мои колеги. Един приятел от Германия ми каза за това наскоро. Син към баща си: „Татко, защо е толкова студено тук?“, бащата отговаря: „Защото Русия нападна Украйна.“, детето пита: „Какво общо имаме ние с това?“,  бащата: „Наложихме санкции на руснаците“, синът: „Защо?“, бащата: „За да ги накараме да се чувстват зле.“, синът: „Тогава ние руснаци ли сме?“
Искам да кажа, че всички проблеми, и това се отнася за гражданите в случая на европейските държави, а и на САЩ, които възникват не са свързани с действията на Русия, а със системните грешки на вашите политически ръководства и в областта на енергетиката, и в областта на храните, и в областта на паричната политика, която доведе до безпрецедентно нарастване на инфлацията и недостиг на енергийни ресурси. Русия няма нищо общо, това е резултат от системни грешки на ръководствата на вашите страни. Трябва да направите сериозен анализ на случващото се и търсите промяна в икономическата политика.
Що се отнася до международната политика, тя винаги е решение на суверенните държави, но то, разбира се, трябва да се основава на мнението на гласоподавателите, обикновените граждани на определена страна. Но обикновените граждани трябва да знаят – ще завърша откъдето започнах – Русия не е враг и никога не е имала злонамерени намерения към европейските държави и САЩ.

И знаем, че ние, Русия, имаме много приятели там. Ние ще градим отношенията си с така наречения колективен Запад, разчитайки именно на тази част от населението на европейските страни и САЩ.

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, призивът за борба за по-високи заплати важи ли и за руските граждани?

– Да.

– Отлично, всички чуха.

– И трябва да ви кажа, че това е един от основните въпроси, с които правителството трябва да се занимава, и профсъюзите го правят независимо от всичко, независимо от всякакви специални операции. В тристранната комисия има сложен диалог между представители на работодателите, синдикатите и правителството. Този диалог продължава. Виждаме, че номиналните доходи на гражданите растат, а реалните са малко по-ниски. Имайки предвид състоянието на руската икономика, ние можем да решим тези проблеми и трябва да го направим. В съответствие със съществуващите планове на руското правителство се надявам, че всички задачи, които си поставяме в този смисъл и по тази тема, ще бъдат решени. Има ли още някой, който иска да зададе въпрос?

Ф. Лукянов: Владимир Владимирович, не вие ​​командвате тук, а аз. (Смее се.)

– Това се нарича хегемония.

– Какво да правим, още не сме я преодолели. Колеги, предлагам блиц-сесия накрая. Наталия [Цайзер] е обидена, има още два въпроса и с това ще завършим.

– Добре.

– Владимир Владимирович, добър вечер! Наталия Цайзер, Африкански съюз за бизнес инициативи. Близо 15 години развивам международни отношения и разширявам контактите в областта на публичната дипломация. Като човек, който гради мостове, за мен е важно винаги да проектирам някои действия в бъдещето. Очевидно е, че сме изправени пред някакъв нов исторически етап и когато приключи главата с текущите събития, ще има нужда от формиране на нови или други институции за международно партньорство. И говорим вероятно не за държави, които са решили, но и за държави, които поради геополитическото си положение не могат открито да изразят своите намерения и позиции.
Владимир Владимирович, как виждате нова институция на международното партньорство? Каква паритетна основа е готова да предложи Русия на международно ниво? Какви механизми, инструменти и лица са необходими, за да се сдобият с нови съюзници, партньори, приятели не на декларативно, а на фундаментално отговорно ниво в договорите? Смятате ли, че има смисъл да променяме някои или да изграждаме други подходи в рамките на международното партньорство на бъдещето? Благодаря Ви! 

– Знаете ли, имате толкова широк въпрос, ако може да се нарече въпрос, той е като позиция. Какво бих искал да кажа. Струва ми се, че като цяло вече отговорих практически на това, което току-що попитахте. Ние трябва и можем да се съсредоточим върху сътрудничеството, преди всичко с онези държави, които са суверенни при вземането на своите основни решения. Това е първото. Второ, при вземането на тези решения трябва да се търси консенсус. И трето, да се постигне баланс на интересите. В рамките на какви институции? На първо място, разбира се, това са универсални международни организации и номер едно тук е ООН.

Ф. Лукянов: Алън Фрийман, моля.

– Г-н Президент, идвам от Канада, страна от НАТО. Бъдещият министър-председател или по-скоро неговият дядо беше член на Бандера. Недоволството от позицията на НАТО се чува по целия свят, има много гласове и в глобалния Юг. Тези гласове съществуват както на Север, така и на Запад. Защо не ги чуваме? Защото са потиснати.
Вижте какво се случи с Джулиан Асандж. Медиите, политическите елити, академичните елити водят безпрецедентна кампания, тя е расистка и русофобска, плаши хората, не им позволява да изразят пълното си несъгласие с това, което правят техните правителства. Тук не виждате целия мащаб на противопоставянето, което съществува в Европа, в Канада, във Великобритания, тук не го виждате.

Какво можем да направим, за да изградим връзка между онези в колективния Запад, които се борят с това, което правят техните правителства и онези, които подкрепят случващото се в глобалния Юг и в Русия, за смелите действия на Русия на глобалната сцена?

– Струва ми се, че никой не трябва да жертва нищо от своите национални интереси, просто трябва да се борите за своите национални интереси и ние ще работим с вас в унисон. Разбира се, ние не се потапяме в детайлите на вътрешнополитическата борба в страните от колективния Запад, както казахте. Ние не сме ангажирани – разбирате, вероятно по-добре от мен – с някаква работа с опозицията, на ниво специални служби, както прави Западът по отношение на нас и по отношение на нашата опозиция. Знаем, че стотици милиони, ако не и милиарди долари се харчат за подкрепа на нашата опозиция във всички посоки, по различни канали, вече измислят всичко, за да изпратят финансови средства в Русия за тези цели. Дори нямаме време да го следим. Ние не правим нищо.

Но очакваме – и казах това много пъти днес също и в речта си – че самата ни позиция по фундаменталните въпроси на развитието на международните отношения и справедливото развитие на обществата е привлекателно за голям брой хора не само в света като цяло, но и в западните страни. Знаем, че имаме много привърженици там. Разчитайки на тези поддръжници, ние ще градим отношения със страните от така наречения колективен Запад. От своя страна мога само да ви пожелая успех в борбата за националните ви интереси. Това ще бъде достатъчно за установяване на добри отношения с Русия.
(Обръща се към Ф. Лукянов.) Нека аз имам последната дума. Ще помоля присъстващите, ако имат въпроси да вдигнат ръка, за да отговоря! Да. Моля!

Ф. Лукянов: Габор Стир.

– Добър ден, г-н Президент! В началото на разговора говорихте какви са целите, как оценявате ситуацията и моят въпрос е следният: Kак 24 февруари смятахте ли, че 8 месеца по-късно СВО ще продължава? И не само продължава, но и ситуацията се утежнява. Освен това мнозина по света вече се страхуват от избухването на Трета световна война.
Оттук и въпросът. Един от любимите ми градове в постсъветското пространство е Одеса. Какво мислите, дайте ми съветq ако искам да отида там следващото лято или след две години…

– Не отлагайте, отидете възможно най-бързо. Шегувам се…

– След две години руска или украинска виза ще ми трябва?

– Знаете ли, Одеса наистина е един от най-красивите градове в света. Както знаете, Одеса е основан от Екатерина II и дори крайните националисти, според мен, не смеят да съборят паметника на основателя на града.
Одеса може да бъде и ябълка на раздора, и символ на разрешаване на конфликти, и символ на намиране на някакво решение на всичко, което се случва сега. Проблемът не е в нас. Много пъти сме казвали, че сме готови за преговори и аз наскоро, говорейки в Кремъл, отново публично го казах. Но лидерите на киевския режим решиха да не продължат преговорите с Руската федерация. Вярно, решаващата дума имат тези, които провеждат тази политика във Вашингтон. Много е лесно да се реши този проблем: дайте подходящ сигнал на Киев, че трябва да променят позицията си и да се стремят да разрешат тези проблеми по мирен път. Това е всичко.

А що се отнася до евентуалното ви пътуване до Одеса, тогава без никакви шеги ви препоръчвам да го направите. Това наистина е много хубав, красив град с прекрасни традиции и история. Струва си да му се възхитите. Вярно, през последните години, когато ходих в Одеса, не ми направи много добро впечатление, защото комуналните услуги явно бяха в упадък, това си личеше по фасадите на сградите, въпреки че изглеждаше да има все още запазени неща в центъра, вече не изглеждаше толкова представително. Но Одеса си заслужава да се види.

Последни въпроси. Моля!

Ф. Лукянов: Тогава Карлос Рон, все пак Венецуела, как без нея?

– Венецуела?

-Да.

– Надявах се последният въпрос да е от руснак, но всичко е наред, давайте!

– Г-н президент, поздрави от Венецуела, от Вашия приятел Николас Мадуро. В момента около 30% от страните в света са под някакви незаконни санкции от страна на САЩ. Говорихте за важността на защитата на принципите, залегнали в Устава на ООН. Миналия месец Групата на приятелите в защита на Хартата на ООН се срещна в Ню Йорк и един от въпросите, повдигнати на срещата, беше как да се допринесе за създаването на зона, свободна от незаконни санкции, където може да се прави бизнес без страх от подобни санкции? Какво мислите може да направи Русия, за да създаде такова пространство и как мислите, че може да стане това? Може би имате друго послание за хората на Венецуела. Благодаря Ви.

– Противопоставяйки се на санкциите, които са й наложени, Русия всъщност създава в известен смисъл пространство на свобода, за да не се страхува от санкционния натиск и свободно да развива икономическите връзки между различните региони на свят и най-различни страни. Тук не са необходими специални решения. Само примерът за това, което се случва, струва ми се, е показателен. Сега един колега попита какви сигнали сме готови да изпратим към гражданите на европейските, въобще на западните държави. Говорих за това, но говорих и за грешките, допуснати от политическото ръководство на западните страни в глобалната икономика, финансовия, енергийния и хранителния сектор.

Ето едно от потвържденията. На Венецуела са наложени санкции. Доскоро беше един от най-големите производители на петрол. Бяха наложени санкции на Иран, санкции бяха наложени на Русия. Сега те заплашват да наложат санкции на Саудитска Арабия. Те искат да наложат ценови лимит на руския петрол и газ. Е, на всяка крачка правят грешка, която води до тежки последици за страните, които налагат тези санкции. Това е само един от примерите. И после търсят виновните. Всичко правят сами, а после търсят виновните.

Въпреки това Венецуела се развива. Има големи проблеми, знаем за това, но Венецуела ги преодолява. Тези санкции бяха наложени на Русия, очакваше се пълен колапс на руската икономика, ние вече говорихме за това тук в началото на днешната ни среща. Но този блицкриг срещу руската икономика не се състоя.

Какво се случва? Вижте, нашата годишна инфлация ще бъде около 12% и има тенденция да намалява. През първото тримесечие на следващата година, според нашите експерти, тя ще бъде някъде около 5%. В напредналите икономики на Европейския съюз е 17% (в Холандия), а в някои е 21-23 % – два пъти повече отколкото у нас.

Безработица – 3,8%. Намалява. Безработицата от предпандемичния период беше 4,7. Бюджетният ни дефицит е 2%, догодина, ще е 1,4%, а година по-късно 0,7%. Той е по-висок в почти всички страни от еврозоната. Държавният дълг е фундаментално по-нисък от този в еврозоната, както в Щатите, така и във Великобритания.

Тази година ще имаме рецесия в икономиката – около 2,8-2,9%. Ще има, но промишленото производство и преработка остават приблизително на същото ниво. Строителство, строителният сектор отбеляза ръст от над 5 – 5,1% – за осемте месеца на тази година. Селското стопанство се удвои и тенденцията е нагоре.

Увеличаваме обема на кредитирането както на корпоративния, така и на потребителския сектор. Да, видяхме някои проблеми, свързани с изтичането на парично предлагане от банките, свързани с добре известни събития. Парите започнаха да се връщат и гражданите постъпват правилно, защото вместо да държат пари под дюшеците, губейки пари от инфлацията, по-добре да имат някакви спестявания в банката. Това е съвсем очевидно.

Банковата система е надеждна и стабилна. Повтарям, кредитирането расте. Вие ме попитахте какво може да направи Русия, за да създаде условия, да живее независимо от тези санкции и да се развива стабилно? Струва ми се, че примерът не е лош и е необходимо да се обединят усилията на всички, които са заинтересовани от това, да се постигне съгласие и баланс на интересите, за които вече много пъти говорих. Тогава без съмнение успехът ще е гарантиран.

Нека приключим тук.

Ф. Лукянов: Е, най-накрая. Владимир Владимирович, започнах с това, че Ви очаквахме с нетърпение. Струва ми се, че ще си тръгнем изключително доволни и ще размишляваме дълго. Трудно ми е, седейки тук да преценя впечатленията, които могат да бъдат различни, но ми се струва, че това е една от най-успешните ни дискусии по отношение както на отразяване на темите, така и на общата атмосфера.

Благодаря Ви много, очакваме с нетърпение да се видим след година.

– Точно така. Искам да изразя своята благодарност към нашия модератор. И разбира се, да благодаря на всички вас за интереса, който имате към Русия. Визирам на първо място, разбира се, нашите чуждестранни гости.

Искам да благодаря на всички експерти от клуб „Валдай“ за работата ви по тази платформа и за вашия осезаем, съществен принос към тези толкова необходими интелектуални дискусии, включително за процеса на вземане на решения на практическо ниво.

Благодаря Ви! Всичко добро!

Източник: kremlin.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: