След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на трудовете на Маркс и Енгелс, също както днешните глобалисти в САЩ и Брюксел, обявяват, че ще сменят изцяло обичайния начин на живот на своите общества, не само политически и икономически. Канят се дори да сменят хилядолетната представа на хората за човешки морал. И тръгват да подменят основите на здравото съществуване на обществото. Така е в първите следреволюционни години, след 1917 г. Разрушаването на вековните ценности, на вярата, на традиционните отношения между хората, някои от тях дори отричат семейството. Започнало е едно поощряване на доносничеството срещу близки – всичко това е било обявявано за стъпки по пътя на прогреса и, между другото, по света широко е било подкрепяно от интелектуалните среди. Считали са го за модерно също както сега е модерен неолибералния глобализъм. Между другото, болшевиките са проявявали абсолютна нетърпимост към всяко друго мнение. По-късно ръководството на СССР се поема от по-консервативни комунисти и нещата се нормализират.

Но тези белези на ранния болшевизъм силно напомнят процесите, които наблюдаваме днес в западните държави. Гледайки случващото се в редица западни страни, ние в Русия с учудване разпознаваме някои наши родни практики от 20-те години на миналия век в СССР. Практики, които ние самите, за щастие, сме оставили в далечното минало. Борбата за равноправие и против дискриминацията, която иначе е много благородна, днес на Запад се е изкривила в агресивен догматизъм на границата на абсурда. Когато велики автори от миналото – като Шекспир – престават да се преподават в училищата и в университетите, защото идеите им не били прогресивни и влизат в противоречие с днешната неолиберална догма- това е безумие. Класици се обявяват за непрогресивни, за неразбиращи важността на джендърния или расовия въпрос и по тая причина биват обречени на забвение. В Холивуд издават инструкции как и на какви теми да се снимат филми, колко персонажи и с какъв цвят на кожата да са, а също и от какъв пол и с каква сексуалност. В САЩ тези директиви вече са много по-строги от онези на отдела за агитация и пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз…

Предлагаме на вашето внимание откъс от речта на Президента на Руската Федерация Владимир Путин по време на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб «Валдай» за причините на световното преустройство. Откъсът, който ви предлагаме, взехме от фейсбук страницата на руското посолство у нас, а цялата реч на руски можете да прочетете като проследите линка под статията. Приятно четене:

В задаващият се все по-объркван и турболентен свят става все по важно обществата, страните и техните народи да имат здрава опора- морална, етична и ценностна. По същество много от ценностите са продукт на културно-историческото развитие на всяка една отделна нация и по тая причина те са уникален регионален продукт. В същото време взаимното културно проникване между народите без съмнение обогатява, отвореността на нациите една към друга разширява кръгозора и позволява по друг начин да се осмисли собствената традиция. Но този процес не може да е бърз, така, както го форсират на Запад. Той трябва да се случва много бавно във времето и по-важното – да е естествен, а не инжениран от разни мозъчни центрове. В противен случай народите реагират така- отхвърлят чуждото, като го правят много често чрез сила и с граждански войни. Днешните опити на Запада да променя, формира и диктува ценностите на останалите народи на планетата в условията на неясни и неопределени перспективи, силно усложняват и без това острата ситуация и водят до обратна реакция и обратен на очаквания от САЩ и Брюксел резултат.

С учудване днес ние в Русия наблюдаваме много странни процеси, протичащи в страните, които са свикнали да се смятат за флагмани на прогреса. Разбира се, социално-културните сътресения, които се случват в Съединените щати и в Западна Европа, не са наша работа, ние не се бъркаме там. Войнствения неолиберализъм, който е превзел и управлява тези западни страни, смята, че агресивното заличаване на цели страници от историята на държавите и народите, че „обратната дискриминация“ – над мнозинството в интерес на малцинствата или пък замяната на такива основни думи и понятия като майка, баща, семейство, заличаването на различията между половете – тези безумия според неолибералите, са истинските и най-важни стъпки по пътя към прогреса… и на тяхна база трябва да стъпи новия световен ред.

Знаете ли, искам да подчертая още веднъж, ние на западняците не им се бъркаме. Ние само молим да не се навират с тези свои схващания нахално в нашата къща. Ние, огромният процент от руското общество, имаме друга гледна точка: Ние смятаме, че трябва да се опираме на своите духовни ценности, на историческата традиция, на културата на нашия многонационален народ.

Днес западните адепти на така наречения „социален прогрес“, неолибералните глобалисти смятат, че носят на човечеството някакво ново съзнание, което е по-правилно от предишното. Дай, Боже, и прав им път, както се казва. Само че, знаете ли: предлаганите от тях рецепти хич не са нови, в Русия вече сме ги изпробвали, при нас вече се е случвало.

След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на трудовете на Маркс и Енгелс, също както днешните глобалисти в САЩ и Брюксел, обявяват, че ще сменят изцяло обичайния начин на живот на своите общества, и то не само политически и икономически. Канят се дори да сменят хилядолетната представа на хората за човешки морал. И тръгват да подменят основите на здравото съществуване на обществото. Така е в първите следреволюционни години, след 1917 г. Разрушаването на вековните ценности, на вярата, на традиционните отношения между хората, някои от тях дори отричат семейството. Започнало е едно поощряване на доносничеството срещу близки – всичко това е било обявявано за стъпки по пътя на прогреса и, между другото, по света широко е било подкрепяно от интелектуалните среди. Считали са го за модерно също както сега е модерен неолибералния глобализъм. Между другото, болшевиките са проявявали абсолютна нетърпимост към всяко друго мнение. По-късно ръководството на СССР се поема от по-консервативни комунисти и нещата се нормализират.

Но тези белези на ранния болшевизъм силно напомнят процесите, които наблюдаваме днес в западните държави. Гледайки случващото се в редица западни страни, ние в Русия с учудване разпознаваме някои наши родни практики от 20-те години на миналия век в СССР. Практики, които ние самите, за щастие, сме оставили в далечното минало. Борбата за равноправие и против дискриминацията, която иначе е много благородна, днес на Запад се е изкривила в агресивен догматизъм на границата на абсурда. Когато велики автори от миналото – като Шекспир – престават да се преподават в училищата и в университетите, защото идеите им не били прогресивни и влизали в противоречие с днешната неолиберална догма- това е безумие. Класици се обявяват за непрогресивни, за неразбиращи важността на джендърния или расовия въпрос и по тази причина биват обречени на забвение. В Холивуд издават инструкции как и на какви теми да се снимат филми, колко персонажи и с какъв цвят на кожата да са, а също и от какъв пол и с каква сексуалност. В САЩ тези директиви вече са много по-строги от онези на отдела за агитация и пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз…

Противопоставянето на проявите на расизъм е нужно и благородно дело, обаче в новата западна „култура на отменяне“ то се превръща в „обратна дискриминация“, т. е. в расизъм на обратно – срещу мнозинството. Натрапчивото подчертаване на расовата тема още повече разделя хората, а нали мечтата на истинските борци за граждански права беше тъкмо в премахването на различията – да се спре разделянето на хората по цвета на кожата им. Ще намопня, вчера специално помолих колегите да ми подберат този цитат от Мартин Лутър Кинг, който, както помните, казва: „Мечтая за това да дойде ден, когато моите четири деца ще живеят в страна в която за тях няма да съдят според цвета на кожата, а според личностните им качества“ – това е истинската ценност. Обаче тази велика идея в момента на Запад е изкривена до неузнаваемост. Впрочем, у нас, в Русия, на абсолютното болшинство от нашите граждани им е все едно какъв е цветът на кожата на човек. За какъв се има някой – за „той“ или „тя“ също не ни касае. Всеки от нас е човек, това е главното. И не е необходимо дори да се коментира.

В редица западни страни дискусията за правата на мъжете и жените се превърна в пълна фантасмагория. Гледайте там да не стигнете до това, което предлагаха болшевиките – не само кокошките да станат общи, но и жените. Слава Богу, това предложение не се реализира в Русия (в СССР-б.а.). Но на вас, на Запад, ви остава още крачка – и ще стигнете до там.

Застъпниците на новите глобалистки подходи стигат толкова далеч, че искат да отменят самите понятия. А онези, които рискуват да им противоречат, че все пак има мъже и жени и това е биологичен факт, са подложени на остракизъм. „Родител номер едно“ и „родител номер две“, „родител, който е родил“ вместо „мама“, забрана за използване на словосъчетанието „майчино мляко“ и замяната му с „човешко мляко“, само защото можело да се разстроят хората, неуверени в собствената си полова принадлежност… Ще повторя, това не е ново, през 1920-те години така наречените съветски културтрегери също измислиха един така наречен нов език, смятайки, че по такъв начин съзиждат новото съзнание и променят реда от ценности у човека. И, както вече казах, такива ги надробиха, че и досега понякога ти иде да хлъцнеш от учудване.

Не говоря за просто чудовищните неща, които от най-ранното детство внушават сега на децата, че момченцето лесно може да се превърне в момиченце и обратно, натрапвайки им че това е въпрос на избор и изконно гражданско и човешко право. Натрапват на подрастващите такива опасни идеи, че могат да си сменят пола в най-ранна и крехка възраст, изолирайки от това родителите, като заставят децата да вземат сами решения, които могат да им провалят живота. И никой дори не се съветва с детските психолози: на каква възраст детето въобще е в състояние да взема подобни решения? А това вече е на ръба на престъпление против човечността. Но всичко това минава под знамето на прогреса.

Щом на някого му харесва – нека го прави. Веднъж вече съм казвал, че като формираме нашите подходи, ще се ръководим от идеологията на здравия консерватизъм. Това беше преди няколко години, тогава страстите на международната арена още не се бяха нажежили както сега, макар че може да се каже, че облаците вече се сгъстяваха. Сега, когато светът преживява структурно крушение, значението на разумния консерватизъм като основа за политическия курс нарасна многократно именно заради увеличаващите се рискове и опасности, заради крехката реалност, в която живеем.

Консервативният подход не е лекомислена предпазливост, не е страх от промени и не е игра на сдържане на прогреса, още по-малко пък е затваряне в собствената черупка. Днешната политическа философия на Русия е преди всичко опора върху проверена от времето традиция с цел запазване и увеличаване на населението, реализъм при оценката на себе си и другите, прагматично изграждане на системата от национални приоритети, реалистично съотнасяне на необходимото към възможното, пресметливо формулиране на целите, принципно неприемане на екстремизма като начин на действие. Казано направо- за предстоящия период на световното преустройство, който може да продължи много дълго време, а окончателният му вид не е известен, умереният консерватизъм е най-разумната, според мен, линия на поведение. Разбира се, тя неизбежно ще се променя, но засега лекарският принцип „да не навредиш“ изглежда най-рационален. Както се знае, noli nocere.

Ще повторя, за нас в Русия това не са умозрителни постулати, а уроци от нашата сложна, понякога трагична история. Цената на необмисленото естествоизпитателство, цената на инженеринговия подход при формирането на обществата, понякога просто не се поддава на оценка, то разрушава не само материалните, но и духовните основи на човешкото съществуване, оставя след себе си нравствени руини, на чието място дълго време не е възможно нищо да се построи. Skandalno.net

Четете пълния текст на изявлението

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: