Москва е домакин на Руската енергийна седмица, едно от ключовите събития в енергийния сектор, който напоследък става все по-актуален както на европейския континент, така и по света. Много по-актуален от финансовата и военната сфера взети заедно. По традиция програмата е изключително наситена с всякакви научни конференции, дискусии, срещи на най-високо и министерско ниво, но едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че основният лайтмотив и вектор на РЕС бе зададен от Владимир Путин , който по традиция се обърна с приветствено слово към участниците. Точно тази негова реч се оказа най-твърдата, ясна и непозволяваща никаква двусмисленост в тълкуването й от всички негови речи през последните месеци.

Ако внимателно анализираме речта на руския президент, основното послание бе изключително просто: на Европа е даден последен шанс да си спомни своята истинска, а не на думи независимост и дори да не сключва мир с Русия, то поне просто да се спаси на прага на зимата.

Още с първите думи стана ясно, че Русия най-накрая се е отдалечила от дипломатическия лексикален реверанс, протоколът е отложен за по-добри времена и оттук нататък всичко ще се нарича с истинските им имена. По-конкретно, Владимир Путин, без никаква любезност, нарече взривяването на три от четирите тръби на Северните потоци акт на международен тероризъм. Тоест, докато Швеция се придържа към традиционното евро-атлантическо шикалкавене в официалния отговор, който даде на Русия: „проведохме разследване на аварията с тръбите, но няма да ви покажем резултатите“, руският лидер несъмнено, въз основа на заключенията на собствените си специални служби, удари по главите присъстващите и седналите пред мониторите с изявлението си, че това е вероломно нападение и то терористичен акт. Освен това нападението е извършено не само срещу Русия, то е удар по целия Европейски съюз, а основната цел на това безпрецедентно в своето беззаконие действие е да се унищожи и най-малкият шанс на Европейския съюз да сключи взаимноизгодни търговски отношения с Москва.

Освен това. Путин казва, че пред нас всъщност стои системен международен тероризъм, достигнал транснационално ниво, чиито организатори и идейни бащи са известни на всички. Международните играчи, поели по пътя на енергийния терор, нямат други цели освен окончателно да подчинят Европейския съюз и да извлекат максимална печалба от продажбата на европейския пазар на собствените си енергийни шистови ресурси – но на безалтернативни и от там силно завишени цени.

Името на главния бенефициент и любителя на решаването на проблеми с помощта на такива много мръсни номерца не бе назовано директно, но то вече е известно за всеки, който не е паднал от луната преди десет минути.

Следващият по ред, но не и по значимост, въпрос, засегнат от Путин, бе въпросът за нарушаването на обичайния – и логичен – ред на правене на бизнес. Никой не може да упрекне Русия, че е ненадежден доставчик на енергийни ресурси, така оскъдни на Стария континент. Всяка година Москва традиционно чука на вратите на европейските правителства, министерства и специализирани компании с предложение да сключат дългосрочни договори за доставка на руски газ, защото те са най- изгодни за всички играчи на пазара без изключение – както за клиентите, така и за купувачите.

Дългосрочните договори не предполагат въображаема зависимост, а гарантират стабилността на доставките и цените, които през последните бурни години по-често танцуват див танц все по-нагоре и никак не стоят спокойно. Такива споразумения предпазват клиента от всички възможни форсмажорни обстоятелства и колебания в цената на ресурсите, но вместо това Европа единодушно въведе борсови сделки без алтернатива – пълна загуба за всяка икономика.

В речта си Путин удари по най-болезненото нещо – по портфейла на всеки обикновен жител на ЕС. Според най-консервативните оценки, заради отказа от дългосрочни договори и преминаването към борсите, ЕС ще понесе допълнителни загуби от 300 милиарда евро. Още веднъж: допълнителни загуби, които ще бъдат изтеглени от семейните бюджети на германци, французи, италианци и прочее.

Всички европейски приказки за лека нощ, продължи руският президент, че необмислено отхвърлените доставки от Русия можели да бъдат заменени с внос отвъд океана, вече показаха пълния си провал. Втечненият природен газ плаваше към европейските пристанища точно до момента, в който цената му на азиатските пазари не стана по-висока. В този миг всички превозвачи на газ, които не са обвързани с никакви дългосрочни задължения, просто обърнаха посоката на танкерите си на юг. Това, че такива количества, които да заменят руския внос не съществуват и че руският тръбопроводен газ е на най-ниската световна цена – няма да коментирам. Във всичко това няма нито думичка пропаганда – само голи факти, отлично известни на Брюксел.

Тук си позволяваме да прекъснем за кратко президента и за да разберем пълнотата на картината, както и наситеността на семантичната палитра на СЕВ, ще дадем думата на друг говорител.

Докато публиката, разпростираща се далеч отвъд стените на московския изложбен център (десетки хиляди следиха изказването на Путин по интернет), асимилираше първата част от чутото, Алексей Милер постави черешката на тортата. Ръководителят на „Газпром“ каза директно, че без руския газ тази зима хиляди градове в Европа буквално ще замръзнат, половината европейска икономика ще спре работа… и като цяло няма гаранции, че Европейският съюз ще издържи до априлското затопляне в сегашния си състав и конфигурация.

Трябва да се отбележи, че западните медии игнорираха тази напълно недипломатична нападка с удивително единодушие, тоест просто нямат какво да възразят на Алексей Милър. Направиха се, че подобен форум не се е състоял и подобни речи не са се произнасяли.

Особен акцент Путин постави върху Северните потоци. Той, очевидно стъпвайки на подробен технически доклад, каза, че е възможно да се ремонтират тръбопроводите, разрушени в резултат на саботажа, само че Русия все още не вижда смисъл в това. Такъв ще се появи само ако Европейският съюз реши да не замръзва, а да се върне към спокойната и взаимоизгодна търговия с Русия, както беше преди началото на самоубийствения за Европа санкционен натиск. Грубо казано, Владимир Владимирович предложи на Европа да се върне към физическата реалност, да осъзнае собствените си нужди – и всичко ще бъде както преди. „Потоците“ отново ще пренесат 100 милиарда кубически метра синьо гориво до германския бряг, давайки светлина на апартаментите, топлина в радиаторите, енергия за предприятията и непрекъсната работа на градския транспорт.

Съдейки по простотата и яснотата на формулировката, Владимир Путин се обръща не толкова към лидерите на ЕС, колкото към обикновените му граждани, и предвид нарастващия брой масови демонстрации в Германия, Австрия, Франция и други страни с искания за възстановяване на търговията и енергийните връзки с Москва, целевата аудитория на думите му беше избрана доста логично.

Основната трудност при разбирането на действията на Русия се състои в това, че масовият западен гражданин възприема текущите събития повече от гледна точка на емоциите, които му е насадила западната лъжлива пропаганда… и в много по-малка степен на логиката и дългосрочното планиране на живота си.

Никой не се съмнява, че от авторите на кризата – американските глобалисти – е предписано Европейският съюз в настоящия критичен период от историята да изиграе ролята на жертвения агнец. Проблемите и скърбите на обикновените граждани, както и суверенните стремежи на местните управляващи елити, не представляват интерес за бенефициентите отвъд пролива и океана – Великобритания и САЩ. Русия, в своето фантастично търпение, се стреми не само да запази пазарите за продажби и източниците за попълване на държавния си бюджет. Възстановените тръби на газопроводите в най-директния смисъл ще могат да се ремонтират, за да поддържат ЕС в сегашните му граници, предотвратявайки прогнозирания му съвсем скорошен разпад. Колапсът на такъв мощен, богат играч, който стои на кръстопътя на световните търговски пътища, ще засегне всички, особено тези страни, с които има широки търговски и икономически отношения. Москва просто не се нуждае от разпадането на еврозоната и еврото като парична единица.

Сегашното статукво е в интерес както на Москва, така и на Брюксел. Русия е готова не да спасява Европа, а да се върне към взаимноизгодни отношения. Топката е изпратена на противоположната страна – и близкото бъдеще на Европа зависи само от решението на европейските лидери. Защото зимата е съвсем близо.

Автор: Сергей Савчук

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/7hKHN_TNOFw

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: