На 10 февруари 2007-а Владимир Путин говори в Мюнхен на годишата конференция по сигурност. Реч, която се оказа историческа и която по признание на световни лидери и експерти, тогава не е била чута и осъзната. Публикуваме видео и пълна стенограма на словото на Путин, включително дискусията в края на панела. Казаното от руския лидер тогава дава отговори на много въпроси, свързани с настоящите международни отношения и кризата между западащия Запада и възраждаща се Русия, чиито очертания се виждаха още тогава.

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/3KHPj7I3xqw

Публикуваме пълната стенограма от речта на Владимир Путин от конференцията за сигурност в Мюнхен от 10 февруари 2007 г. 

Много благодаря, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа!

Много съм благодарен за поканата на толкова представителна конференция, събрала политици, военни, предприемачи, експерти от над 40 страни в света.

Форматът на конференцията ми дава възможност да избегна „излишната учтивост“ и нуждата да говоря загладени, приятни, но празни дипломатически щампи. Форматът на конференцията позволява да кажа, че аз наистина мисля за проблемите на международната сигурност. И ако моите разсъждения се сторят на нашите колеги излишно полемически, остри или неточни, моля да не ми се сърдите – нали това е просто конференция. И се надявам, че след две-три минутното мое изказване господин Телчик няма да включи „червената лампичка“.

И така. Известно е, че проблематиката на международната сигурност е много по-обширна от въпросите за военно-политическата стабилност. Това е устойчивостта на световната икономика, преодоляването на бедността, икономическата сигурност и развитието на междуцивилизационния диалог.
Такъв всеобхватен неделим характер на сигурността е изразен и в нейния основен принцип: „сигурността на всеки е сигурността на всички“. Както казва още в първите дни на разразяващата се Втора световна война Франклин Рузвелт, „Ако мирът бъде нарушен на което и да е място, мирът навсякъде се оказва в опасност и под заплаха.“

Тези думи са запазили своята актуалност и днес. За това, впрочем, свидетелства и темата на нашата конференция, която е написана тук: „Глобалните кризи са глобална отговорност“.

Само преди две десетилетия светът беше идеологически и икономически разделен, а неговата сигурност се гарантираше от огромния стратегически потенциал на две свръхдържави. Глобалното противостояние отмести в периферията на международните отношения и на дневния ред крайно острите икономически и социални въпроси. И както всяка война и Студената война ни остави „невзривени снаряди“, образно казано. Имам предвид идеологическите стереотипи, двойните стандарти и други шаблони на блоковото мислене. Предложеният след Студената война еднополюсен свят също не се състоя.

Историята на човечеството, разбира се, познава и периоди на еднополюсно състояние и стремеж към световно господство. Какво ли не се е случвало в историята на човечеството.

Какво обаче е това еднополюсен свят? Както и да се украсява този термин, той в крайна сметка означава на практика само едно: един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията. Това е свят с един стопанин, един суверен. И това  в крайна сметка е пагубно не само за всички, които се намират в рамките на тази система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре.
И това няма, разбира се, нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията, както е известно, е власт на мнозинството със зачитане интересите и мнението на малцинството.

Между другото, нас, Русия, постоянно ни учат на демокрация. Но тези, които ни учат, по някаква причина сами не искат да се учат. Смятам, че за съвременния свят еднополюсният модел не само е неприемлив, но е и като цяло невъзможен. И не само защото при едноличното лидерство в съвременния – именно в съвременния – свят няма да са достатъчни нито военнополитическите, нито икономическите ресурси. Но това, което е още по-важно: самият модел е неработещ, тъй като в неговата основа няма и не може да има морално-нравствена база за съвременната цивилизация.

Наред с всичко това, което става днес в света – и сега ние само започваме да дискутираме това – е следствие от опита за внедряване именно на тази концепция за световните работи – концепцията за еднополярния свят.

А какъв е резултатът?

Едностранните, често нелегитимни действия, не решиха нито един проблем. Нещо повече, те станаха генератор на нови човешки трагедии и огнища на напрежение. Съдете сами: войните, локалните и регионалните конфликти не станаха по-малко. Господин Телчик спомена много меко точно за това. И в тези конфликти загиват не по-малко хора, но даже повече от преди, значително повече! Сега наблюдаваме почти необуздано, хипертрофирало прилагане на сила в международните работи, военна сила, сила, потапяща света в бездната на последователни конфликти. В резултат, не стигат силите за комплексното решаване на нито един от тях. Става невъзможно и политическото им решение.

Виждаме все по-голямо пренебрегване на основополагащите принципи на международното право. Освен това, отделни норми, да, всъщност едва ли не цялата правна система на една държава, преди всичко, разбира се, Съединените щати, прекрачиха своите национални граници във всички сфери: и в икономиката, и в политиката, и в хуманитарната сфера – и се намесват в чужди държави. На кого би му харесало това? На кого би му харесало? В международните работи все по-често се среща стремежът да се реши един или друг въпрос, като се изхожда от така наречената политическа целесъобразност, основаваща се на текущата политическа конюнктура.

И това, разбира се, е крайно опасно. И води до това, че в крайна сметка никой не се чувства в безопасност. Искам да подчертая това: никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да се скрие зад международното право като зад каменна стена. Такава политика се явява, разбира се, катализатор на надпреварата за въоръжение.

Доминирането на фактора на силата неизбежно подхранва склонността на редица страни към притежаване на оръжия за масово унищожение. Освен това се появиха съвсем нови заплахи, които и преди бяха известни, но днес придобиват глобален характер, като например тероризмът. Убеден съм: ние стигнахме до граничния момент, в който сме длъжни сериозно да се замислим над цялата архитектура на глобалната сигурност. И тук трябва да се оттласнем от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване. Още повече днес, когато „международният ландшафт“ толкова осезателно и толкова бързо се променя – променя се за сметка на динамичното развитие на редица държави и региони.

Госпожа Федералният канцлер вече спомена за това. Например, сумарният БВП на Индия и Китай по паритетна покупателна способност вече е по-голям от този на Съединените американски щати. А изчисленият на този принцип БВП на държавите от групата БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай превъзхожда съвкупния БВП на Евросъюза. И по оценка на експертите, в обозрима историческа перспектива този разрив само ще става по-голям. Не бива да се съмняваме, че икономическият потенциал на новите центрове на световния ръст неизбежно ще се конвертира в политическо влияние и ще засилва многополярността. В тази връзка сериозно се увеличава ролята на многостранната дипломация. Откритостта, прозрачността и предсказуемостта в политиката са безалтернативни, а прилагането на сила трябва да бъде наистина изключителна мярка, така както и прилагането на смъртното наказание в правовите системи на някои държави.

Днес, напротив, ние наблюдаваме ситуация, когато страните, в които смъртното наказание е забрането даже и по отношение на убийци и други престъпници – опасни престъпници, въпреки това с лекота участват във военни операции, които е трудно да се назоват легитимни. Защото в тези конфликти загиват хора – стотици, хиляди мирни хора!

Но в същото време възниква въпросът: нима сме длъжни безучастно и безволево да гледаме различни вътрешни конфликти в отделни страни, действия на авторитарни режими, тирани, разпространяване на оръжия за масово унищожение? Именно това беше в основата на въпроса, който беше зададен на Федералния канцлер от нашия уважаван колега господин Либерман. (Обръщайки се към Дж. Либерман) Нали правилно съм разбрал Вашия въпрос? И, разбира се, този въпрос е сериозен! Можем ли безучастно да гледаме това, което става? Аз също ще се опитам да отговоря на Вашя въпрос. Разбира се, ние не трабва да гледаме безучастно. Разбира се, не. Но имаме ли средства да се противопоставим на тези заплахи? Разбира се, имаме. Достатъчно е да си припомним недалечната история. В нашата страна все пак се случи мирен преход към демокрация! Все пак се състоя мирна трансформация на съветския режим – мирна трансформация! И то на какъв режим! С такова количество оръжия, включително и ядрени оръжия! Защо сега при всеки удобен случай трябва да се бомбардира и стреля? Нима при отсъствието на заплаха от взаимно унищожение на нас не ни достига политическа култура, уважение към ценностите на демокрацията и правото?

Убеден съм: единственият механизъм за взимане на решения за използване на военна сила като последен довод може да бъде само уставът на ООН. И в тази връзка, аз или не съм разбрал това, което неотдавна беше казано от нашия колега, министъра на отбраната на Италия, или той се е изразил неточно. Аз със сигурност чух, че прилагането на сила е легитимно само в случай, че решение за него е взето в НАТО или в Евросъюза, или в ООН. Ако той наистина мисли така, то ние с него имаме различни гледни точки. Или аз не съм чул правилно. Прилагането на сила е легитимно само в случай, че решението е взето на основанията и в рамките на ООН. И не трябва да подменяме Организацията на обединените нации нито с НАТО, нито с Евросъюза. И когато ООН реално обедини силите на международното общество, които наистина могат да реагират на събитията в отделни страни, когато се освободим от пренебрегването на международното право, тогава ситуацията може и да се промени. В противен случай, ситуацията може да отиде единствено в тупик и количеството тежки грешки да се умножава. Разбира се, нужно е да добавим и необходимостта международното право да има универсален характер и в разбирането, и в прилагането на нормите.

И не бива да забравяме, че демократичният начин на действие в политиката задължително предполага дискусия и старателно изработване на решения.

Уважаеми дами и господа!

Потенциалната опасност от дестабилизация на международните отношения е свързана и с очевидния застой в областта на разоръжаването.

Русия се обявява за възобновяване на диалога по този най-важен въпрос. Важно е да се запази устойчивостта на международно-правната основа на разоръжаването, като се гарантира приемственост на процеса на съкращаване на ядреното оръжие.

Ние се договирхме със Съединените американски щати за съкращаване на нашите ядрени потенциали на стартегически носители до 1700-2200 ядрени бойни заряди към 31 декември 2012 година. Русия е решена стриктно да изпълнява поетите ангажименти. Надявам се, че и нашите партньори ще действат също така прозрачно и няма да отклонят за всеки случай, за „черни дни“, още няколкостотин ядрени бойни глави. И ако днес новият министър на отбраната на Съединените щати ни обяви тук, че Съединените щати няма да крият тези допълнителни заряди нито в складове, нито „под възглавницата“, нито „под завивката“, аз предлагам всички да станем на крака и да приветстваме това. Това би било много важно изявление.

Русия сторго се придържа и е решена и занапред да се придържа към Договора за неразпространение на ядрено оръжие и многостранен режим на контрол над ракетните технологии. Принципите, заложени в тези документи, носят универсален характер. В тази връзка бих искал да припомня, че през 80-те години СССР и Съединените щати подписаха Договор за ликвидация на цял клас ракети със среден и малък обхват, но на този документ не беше придаден универсален характер.

Днес вече редица страни имат такива ракети: Корейската народно-демократична република, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан, Израел. Много други държави в света разработват такива системи и планират да ги вземат на въоръжение. И само Съединените американски щати и Русия са поели ангажимент да не създават пободни системи на въоръжение. Ясно е, че в тези условия сме длъжни да се замислим за осигуряването на собствената си сигурност. Наред с това не трябва да допускаме появяването на нови дестабилизаращи високотехнологични видове оръжия. Вече не говоря за предупредителните мерки за новите сфери на конфронтация, особено в космоса. „Междузвездните войни“, както е известно, вече не са фантастика, а реалност. Още в средата на 80-те години [на миналия век] нашите американски партньори на практика извършиха прихващане на собствен спътник. Милитаризацията на космоса, според Русия, може да провокира непредсказуеми за световната общност последствия – не по-малки от началото на ядрена ера. И ние не веднъж сме предлагали инициативи, насочени към недопускане на оръжие в космоса.

Днес бих искал да ви информирам, че ние подготвихме проект на договор за предотвратяване на разполагане на оръжия в космическото пространство. В най-близко време той ще бъде изпратен на партньорите като официално предложение. Нека работим заедно върху това. Нас не биха могли да не ни тревожат също и плановете за разполагане на елементи от системи за противоракетна отбрана в Европа. На кого е нужен пореден, неизбежен в този случай, епизод на състезанието за въоръжаване? Дълбоко се съмнявам, че това са самите европейци.

Ракетното оръжие, от което реално се ужасява Европа, с обхват на действие от 5-8 хиляди километра, не е налично в нито една от така наречените проблемни страни. И в обозримо бъдеще и обозрима перспектива нито ще се появи, нито дори се предвижда такова. Дори и хипотетичното изстрелване, например, на севернокорейска ракета към територията на САЩ през Западна Европа, явно противоречи на закона за балистиката. Както казват у нас в Русия, това е все едно „с дясната ръка да стигнеш до лявото ухо“.

И, намирайки се тук, в Германия, не мога да не спомена и за критичното състояние на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Адаптираният договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа беше подписан през 1999 година. Той отчиташе новата геополитическа реалност – ликвидирането на Варшавския блок. От тогава изминаха седем години и само четири държави ратифицираха този документ, една от които е Руската федерация.

Страните от НАТО открито заявиха, че няма да ратифицират Договора, включително положенията за фланговите ограничения (за разполагането по флангове на определено количество въоръжени сили), докато Русия не изведе своите бази от Грузия и Молдова. Нашите войски се извеждат от Грузия, даже в ускорен порядък. Тези проблеми бяха решени с нашите грузински колеги, и това е известно на всички. В Молдова остава групировка от хиляда и петстотин военнослужещи, които изпълняват миротворчески функции и охраняват складове с боеприпаси, останали от времето на СССР. И ние с господин Солана постоянно обсъждаме този въпрос, той знае нашата позиция. Ние сме готови и по-нататък да работим в тази посока.

Но какво се случва в същото това време? В същото това време в България и в Румъния се появяват така наречените леки американски предни бази, по пет хиляди щика всяка. Излиза, че НАТО издига свои предни сили към нашите държавни граници, а ние, стиктно изпълнявайки Договора, не реагираме по никакъв начин на тези действия.

Мисля, че е очевидно: процесът на натовското разширяване няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на  безопасността на Европа. Обратното, това е сериозно провокиращ фактор, свалящ нивото на взаимно доверие. И ние имаме справедливото право откровено да попитаме: против кого е това разширение? И какво стана с уверенията, които се даваха от западните партньори след разпускането на Варшавския договор? Къде са сега тези изявления? Никой дори не си спомня за тях. Но аз ще си позволя да напомня пред тази аудитория, какво беше казано. Бих искал да приведа цитат от изказването на генералния секретар на НАТО господин Вернер в Брюксел от 17 май 1990 година. Той каза тогава: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО отвъд пределите на територията на ФРГ, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност“.

Къде са тези гаранции?

Камъните и бетоновите блокове на Берлинската стена отдавна се превърнаха в сувенири. Но не бива да забравяме, че нейното падане стана възможно благодарение и на историческия избор на нашия народ – народа на Русия, избор в полза на демокрацията и свободата, откритостта и искреното партньорство с всички членове на голямото европейско семейство.

Сега се опитват да ни наложат вече нови разделителни линии и стени – макар и виртуални, но все пак разделящи нашия общ континент. Нима отново ще трябват дълги години и десетилетия, смяната на няколко поколения политици, за да „махнем“ и „демонтираме“ тези нови стени?

Уважаеми дами и господа!

Ние еднозначно се застъпваме и за укрепване на режима за неразпространение. Съществуващата международно-правна база позволява създаването на технологии за изработка на ядрено гориво и използването му за мирни цели. И много страни искат на това основание да създават собствена ядрена енергетика като основа на тяхната енергийна независимост. Но ние също разбираме, че тези технологии могат да бъдат бързо трансформирани за получаването на оръжейни материали.

Това предизвиква сериозно международно напрежение. Ярък пример за това е ситуацията с иранската ядрена програма. Ако международната общност не изработи разумно решение на този конфликт на интереси, светът и занапред ще продължи да се тресе от подобни дестабилизиращи кризи, защото правовите държави са повече от Иран и ние с вас го знаем. Ние постояннно ще се сблъскваме със заплахата от разпространение на оръжия за масово унищожение.

През миналата година Русия излезе с инициатива за създаването на многонационални центрове по обогатяване на уран. Ние сме отворени за това подобни центрове да се създават не само в Русия, но и в други страни, където на легитимна основа съществува мирна ядрена енергетика. На държавите, желаещи да развиват мирна атомна енергетика, ще бъдат дадени гаранции за получаване на гориво чрез непосредствено участие в работата на тези центрове, разбира се, под строгия контрол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Съзвучни с руските предложения са и последните инициативи на президента на Съединените американски щати Джордж Буш. Смятам, че Русия и САЩ обективно и в еднаква степен са заинтересовани от затягане на режима за неразпространение на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне. Именно нашите страни, като лидери по ядрен и ракетен потенциал, трябва да станат лидери в разработването на нови, по-твърди мерки в сферата на неразпространението. Русия е готова за такава работа. Ние водим консултации с нашите американски приятели. Като цяло трябва да се обсъди създаването на цяла система от политически лостове и икономически стимули – стимули, при които държавите биха били заинтересовани да не създават собствени мощности от ядрено отоплителния цикъл, но биха имали възможност да развиват атомна енергетика, укрепвайки своя енергиен потенциал.

В тази връзка подробно ще се спра на международното енергийно сътрудничество. Госпожа Федералният канцлер също, макар и кратко, спомена за това, засегна тази тема. В енергийната сфера Русия се ориентира към създаване на еднакви за всички пазарни принципи и прозрачни условия. Очевидно е, че цената на енергоносителите трябва да се определя от пазара, а не да бъде предмет на политически спекулации, икономически натиск или шантаж.

Ние сме отворени за сътрудничество. Чуждестранни компани участват в нашите най-големи енргийни проекти. По различни оценки, до 26% от добива на нефт в Русия – замислете се над тази цифра, моля ви – до 26% от добива на нвфт в Русия се пада на чуждестранен капитал. Опитайте, опитайте се да ми дадете пример за подобно широко присъствие на руския бизнес в ключови отрасли на икономиката на западни държави. Няма такива примери! Такива примери няма.

Ще напомня също и за съотношението на инвестициите, постъпващи в Русия и излизащи от Русия в други страни по света. Съотношението е около петнайсет към едно. Ето ви видим пример за откритостта и стабилността на руската икономика. Икономическата безопасност е сфера, в която следва всички да се придържаме към еднакви принципи. Ние сме готови да се конкурираме честно.

Руската икономика има все повече възможности за това. Такава динамика се оценява обективно от експертите и от нашите чуждестранни партньори. Така например, скоро беше повишен рейтингът на Русия в ОИСР – от четвърта група по риск нашата страна премина в трета. И бих искал, използвайки случая, тук, днес в Мюнхен, да благодаря на нашите германски колеги за съдействието им за взимането на това решение. По-нататък. Както знаете, процесът на присъединяване на Русия към Световната търговска организация влезе във финален стадий. Ще отбележа, че в хода на дългите сложни преговори ние не веднъж чувахме думи за свобода на словото, за свобода на търговията, за равни възможности, но по някаква причина изключително отнасящи се за нашия, руския пазар.

И още една важна тема, пряко влияеща на глобалната сигурност. Днес много се говори за борбата с бедността. Какво става всъщност? От една страна, за програмите за подпомагане на най-бедните страни се отделят финансови ресурси – и при това немалки финансови ресурси. Но честно казано, и това е ясно на мнозина тук, те се „усвояват“ от компании на самите страни-донори. Но в същото време, от друга страна, субсидиите за селско стопанство остават в развитите страни, а достъпът до високи технологии е ограничен за другите.

И нека наричаме нещата с истинските им имена: получава се така, че едната ръка раздава „благотворителна помощ“, а другата не само запазва икономическата изостаналост, а събира и печалба. Възникващото социално напрежение в такива депресивни райони неизбежно прелива в надигане на радикализъм, екстремизъм, подхранва тероризма и локални конфликти. А ако всичко това се случва, да кажем, в Близкия Изток, в условията на изострено възприемане на външния свят като несправедлив, възниква и риск от глобална дестабилизация.

Очевидно е, че водещите страни в света виждат тази заплаха. И, съответно, трябва да изградят по-демократична, справедлива система на икономически взаимоотношения в света – система, даваща на всички шанс и възможност за развитие. Изказвайки се на конференцията по сигурността, уважаеми дами и господа, не трябва да отминаваме с мълчание и дейността на Организацията по сигурност и сътрудничество в Европа. Както е известно, тя бе създадена, за да разглежда всичко – ще подчертая това – всичко, всички аспекти на сигурността: военно-политически, икономически, хуманитарни, както и техните взаимовръзки.

Какво виждаме днес на практика? Виждаме, че този баланс е явно нарушен. ОССЕ се опитва да превърне във вулгарен инструмент гарантирането на външнополитическите интереси на една или на група страни по отношение на останалите страни. С тази цел беше „скроен“ политическият апарат на ОССЕ, който по никакъв начин не е свързан с държавите-учредителки. С тази цел са „скроени“ и процедурите по взимане на решения и използването на така наречените неправителствени организации. Формално – да, независими, но те са целенасочено финансирани, а значи и зависими. Съгласно основополагащите документи в хуманитарната сфера ОССЕ е призвана да оказва на страните-членки по тяхна молба съдействие за спазването на международните норми в областта на правата на човека. Това е важна задача. Ние я подкрепяме. Но това съвсем не означава намеса във вътрешните работи на други страни, още по-малко налагане на тези държави как трябва да живеят и да се развиват. Очевидно е, че такова вмешателство по никакъв начин не помага израстването на истински демократични държави. Обратното, прави ги зависими и като следствие – нестабилни в политическо и икономическо отношение. Ние разчитаме на това, че ОССЕ ще се ръководи от своите независими задачи и ще изгражда отношенията със суверенни държави на основата на уважение, доверие и прозрачност.

Уважаеми дами и господа!

В заключение бих искал да отбележа следното. Ние много често и аз лично много често, слушаме призиви към Русия от страна на нашите партньори, включително и от страна на европейските партньори, да играем все по-активна роля в световните работи. В тази връзка ще си позволя да направя една малка забележка. Едва ли е нужно да бъдем подтиквани и стимулирани към това. Русия е страна с над хилядолетна история и практически тя винаги се е ползвала с привилегията да провежда незвисима външна политика. Ние не смятаме да променяме тази традиция и днес. Наред с това, ние добре виждаме как се е променил светът, реалистично оценяваме собствените си възможности и собствения си потенциал. И разбира се, би ни се искало по същия начин да имаме работа с отговорни и също самостоятелни партньори, с които бихме могли заедно да работим за строителството на справедливо и демократично светоустройство, в което сигурността и благоденствието са гарантирани не за избрани, а за всички.

Благодаря за вниманието.

Дискусия: 

Х. Телчик: Сърдечно благодаря за Вашето важно изказване. Прозвучаха нови теми, в това число и въпросът за глобалната архитектура, който в последните години не беше на преден план; разоръжаването, контрола над въоръжението, въпросът за отношенията на Североатлантическия алианс и Русия, сътрудничеството в областта на технологиите. Има още цяла поредица въпроси и господин Президентът е готов да отговори.
Въпрос: Многоуважаеми господин Президент, благодаря за Вашето изказване. Бих искал да подчертая, че ние в германския Бундестаг сме убедени във важността на Русия в качеството й на партньор на Европа и във важната роля, която Вие играете. Това каза и Федералният канцлер в изказването си. Бих искал, изхождайки от своя опит, да засегна две точки от Вашето изказване. Първата е оценката на НАТО, неговото разширяване, което Вие смятате опасно за Русия. Вие признавате ли, че разширяването фактически не е разширяване, а самоопределяне на демократични държави, които са поискали да тръгнат по този път? И че НАТО се затруднява да приема държави, които не изявяват такава готовност? Вие бихте могли да признаете, че благодарение разширяването на НАТО източните граници станаха по-надеждни, безопасни. Защо се страхувате от демокрацията? Аз съм убеден, че само демократични държави могат да станат членки на НАТО. Това стабилизира съседите. По въпроса за това, което става вътре във Вашата страна. Беше убита Анна Политковская – това е знак. Може да се каже, че това касае много журналисти, всякакви страхове, закона за неправителствените организации – това извиква тревога.

Въпрос: Аз добре разбирам Вашата забележка за неразпространението. Особено в края на Студената война, ние видяхме съкращаване на разполагането на ядрено оръжие, но видяхме също и ръст на тероризма. Ядрените материали трябва да бъдат сериозно защитени от терористи.

Въпрос: Относно въпроса, който беше зададен и на Федералния канцлер. Какво следва в Косово и Сърбия? Как оценявате М. Ахтисаари? Какво влияние ще окаже Русия за решаването на този проблем?

Въпрос: Можете ли да коментирате опита на руските военнослужещи в Чечня? Относно забележката Ви за енергетиката: Вие накратко изложихте връзката между пазарната роля на енергетиката и политиката. Европейският съюз е заинтересован от постигането на заключително партньорско споразумение, което да фиксира принципите в областта на политиката. Вие готов ли сте да гарантирате надеждна доставка на ресурси и да се включите в състава на това споразумение?

Въпрос: Господин Президент, Вие споделихте искрени, откровени наблюдения. Надявам се, че ще разберете моя откровен и прям въпрос. През 90-те години руските експерти активно помагаха на Иран за разработването на ракетни технологии. Иран сега има съвременни ракети със среден и далечен радиус на действие, което му позволява да нанесе удар по Русия и по части от Европа. Те работят и върху разполагането на ядрени бойни глави на тези ракети. Вашата страна предприе усилия по преговори с Иран по този въпрос и подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН да не се позволи на Иран да провежда такава политика. Моят въпрос се състои в следното: какви усилия ще предприеме Русия – чрез ООН или по друг начин – за прекратяването на тези много сериозни събития в Иран?

Въпрос: Сигурен съм, че историците няма да напишат някой ден, че по време на нашата конференция е била обявена втора Студена война. Но биха могли. Вие казахте, че трябва да се оказва и натиск върху Иран, и да се дават положителни импулси. Но не е ли истина, че Русия пречи на силния натиск под формата на санкции и, второ, относно поставянето на оръжия там – това ги насърчава, още повече, че оръжието се оказа в Ливан и в сектора Газа. Как ще коментирате това?

Въпрос: Разбирам Вашата искреност и се надявам, че и Вие ще се съгласите с нашата искреност. Първо, контрол над въоръжаването. На кого е нужно състезание по въоръжаване? Искам да посоча, че САЩ не разработват ново стратегическо оръжие вече повече от две десетилетия, а Вие неотдавна направихте изпитания на „Тополь-М“, който вече е разположен в шахти и на подвижни установки. Вие критикувате САЩ за едностранни действия и на два пъти казахте, че военните действия могат да бъдат законни, единствено ако са одобрени от ООН. САЩ водят бойни действия в Ирак и в Афганистан по решение на ООН, а в Косово днес мнозинството подкрепя миротворческата операция в тази страна. Моят въпрос е такъв: казвате ли Вие сега, че независимо от начина, по който Русия гледа на заплахата за своите международни интереси, тя няма да предприема военни действия, без одобрението на ООН?
Въпрос: Вие говорихте за опасността от еднополярен свят, когато един суверен взима решение, без консултация с другите. В Русия, по мнението на мнозина, виждаме все по-еднополярно правителство, където конкурентните центрове на влияние са принудени да следват партийната линия, независимо дали говорим за Държавната дума, ръководството на регионите, медиите, бизнес общността, НПО. Ще бъде ли еднополярно правителство от този вид надежден партньор, когато става дума за енергийната сигурност?

В. Путин: Преди всичко, искам да благодаря за тези въпроси. Много са интересни. Жалко, че времето ни е малко, аз с удоволствие бих провел с весеки от вас отделна дискусия. Обичам това, харесва ми.

Ще започна с последния въпрос по повод еднополярността на руското правителство. В руския парламент днес са представени комунистическата партия на Руската федерация, партия „Единна Русия“, либерално-демократичната партия, представени са и други политически сили, които принципно, по своите основополагащи възгледи, се отличават една от друга. Ако това не ви е известно, поговорете с ръководството на комунистическата партия, а после и с лидера на нашите либерални демократи господин Жириновски. И веднага ще видите разликата. Ако сега не я виждате, поговорете с тях. Няма никакъв проблем да дойдете в Москва и да поговорите.

Относно това, как планираме да правим това в бъдеще. Бихме искали да имаме зряла  политическа система, да имаме многопартийна система с отговорни политици, които ще могат да прогнозират развитието на страната и да действат отговорно не само в периоди на избори и след тях, а и в дълга историческа перспектива. Ето към това ще се стремим. Но тази система, разбира се, ще бъде многопартийна. Всички наши действия вътре в страната, включително и относно изборния ред за Държавната дума, за парламента на Русия, са насочени именно към укрепване на многопартийната система в страната.

Сега за това, в състояние ли е нашето правителство да действа отговорно при взимането на решения по проблемите на енергийните доставки и по гарантирането на енергийната сигурност. Разбира се, да! Нещо повече, всичко, което сме правили до този момент и правим сега, е насочено към постигането на една единствена цел: да приведем нашите отношения с потребителите и с транзитьорите на нашите въглеводороди към пазарни, прозрачни принципи и дългосрочни договори.

Ще ви напомня, и тук срещу мен седи моят колега президентът на Украйна, той знае това, както и аз: до миналата година, когато ние с него в трудна дискусия взехме съответните решения, доставките на нашите енергоносители, преди всичко на газ за Европа, в продължение на 15 години зависеха от това дали Украйна и Русия ще се договорят помежду си за условията и за цените на доставките на нашия газ в самата Украйна, а ако не се договорят – всички европейски потребители биха останали без газ. Такава ситуация устройва ли ви? Мисля, че не. И независимо от всички скандали и прочее защита на интереси, борба на мнения и така нататък, ние успяхме да се договорим с президента Юшченко. Смятам, че той взе отговорно, изключително правилно, пазарно решение: подписахме отделни договори за доставка на наш газ в Украйна и за транзит за Европа за пет години напред. Трябва да ни кажете благодаря, на нас и на Украйна, за това решение. И за Вашия въпрос благодаря, хубав въпрос.

По-добре ще е да е да отговарям веднага на вашите въпроси. Нашата оценка за разширяването на НАТО на изток. Аз вече говорих за гаранциите, които ни даваха и които днес не се спазват. Нима смятате, че това е нормално в международните работи? Бог да е с тях, с тези гаранции. Относно демокрацията и разширението на НАТО. НАТО не е универсална организация, за разлика от Организацията на Обединените Нации. Това е преди всичко военно-политически блок – военно-политически! И разбира се, гарантирането на собствената сигурност е прерогатив за всяка суверенна държава. Ние и не оспорваме това. Моля, ние не възразяваме против това. Но защо непременно трябва да се издига военна инфраструктура към нашите граници при това разширяване? Ето на това може ли някой да ни отговори? Нима разширяването на военната инфраструктура е свързано с преодоляване на днешните глобални заплахи? Да допуснем, ако говорим за главната от тях днес – главна и за нас, и за САЩ, и за Европа – тероризма и борбата с него. Нужна ли е Русия в борбата с тероризма? Разбира се! Нужна ли е Индия в борбата с тероризма? Разбира се! Но нас ни няма в НАТО, както и други страни също ги няма. А по тази проблематика може да се работи ефективно само с обединени усилия. Така че, разширяването на военна инфраструктура и приближаването й към нашите граници и демократичният избор на отделни страни по никакъв начин не са свързани. И аз бих помолил да не се бъркат тези две понятия.

Знаете ли, така съм драскал тук, че вече сам не мога да разчета какво съм писал. Ще отговоря на това, което мога да разчета, а ако на нещо не отговоря, ще ми напомните с въпроси.

Какво ще стане с Косово, със Сърбия. Това могат да знаят само косоварите и сърбите. И хайде да не решаваме вместо тях как да устроят живота си. Не е нужно да се правим на Господ Бог и да решаваме всички проблеми на всички народи. Ние с вас можем само да създадем условия и да помогнем на хората да се разберат по своите проблеми – да създадем условия, да бъдем гаранти на определени договорености. Но не е нужно да им налагаме тези договорености. Иначе ще вкараме ситуацията в тупик. Ако някой от участниците в тези доста сложни проблеми се почувства обиден, унижен, това ще продължи с векове. Ние само ще вкараме проблема в тупик.

И в какво се състои нашата позиция? Нашата позиция се състои в това, че ще се придържаме именно към този принцип. И ако видим, че една от страните е явно неудовлетворена от предлаганите начини за решаване на ситуацията, ние няма да подкрепим такова решение. Аз не разбрах добре, какво имахте предвид, когато попитахте за опита на нашите военни в Чечня. Опитът не е приятен, но е голям. Ако Ви интересува като цяло ситуацията в Чечения, мога да Ви кажа, че сега там е избран парламент, избран е президент, работи правителство. Формирани са всички органи на властта и управлението. На практика всички политически сили на Чечения са привлечени към работа за републиката. За пример мога да кажа, че бившият министър на отбраната на Чечения А. Масхадов е член на парламента. И ние проведохме цяла серия от решения, които позволиха на бившите бойци да се върнат не само към нормален, но дори към политически живот в републиката. Така че ние днес предпочитаме да действаме там с политически и икономически средства, предавайки практически почти на сто процента гарантирането на сигурността в ръцете на самия чеченски народ. Защото органите на правния ред, които са формирани там, почти на сто процента са съставени от местни граждани, от живеещите в Чечения постоянно – от чеченци.

Относно Ливан, също не разбрах добре, какво имате предвид, но да, като потвърждение на това, че определена ситуация се стече там по начина, който описах, за това говори и изпращането на наши военни строители в Ливан, които да възстановят мостове и инфранструктура, разрушени в хода на конфликта с Израел. И тези строители бяха охранявани от подразделения, изцяло съставени от военнослужещи от Чечения и чеченци по националност. Изхождахме от това, че нашите военнослужещи трябва да работят в райони, които са населени от мюсюлмани и ако контингентът, който охранява нашите военни, бъде съставен също от мюсюлмани – от това няма да стане по-лошо. И не се излъгахме. Наистина, местното население посрещна много топло всички наши военни строители.

Сега по съглашенията в областта на енергетиката с Евросъюза – така разбрах въпроса? Ние вече многократно сме казвали, че не сме против да съгласуваме принципите в нашите отношения с Евросъюза в сферата на енергетиката. Още повече, че тези принципи, които са заложени в хартата, най-общо и като цяло са приемливи. Но самата харта не ни устройва изцяло. Защото тя не се изпълнява, не само от нас, но и от нашите европейски партньори. Достатъчно е да си спомним затворения и до сега за нас пазар на ядрени материали. Никой не го отвори за нас.

Има и други моменти, на които сега просто не искам да обръщам внимание, но принципите сами по себе си – те вече се използват от нас, включително и в работата с немски компании. Ще напомня за сделката между „Газпром“ и „BASF”. Това по същество е обмен на активи. Ние сме готови и занапред да работим така. Ние сме готови. Но във всеки конкретен случай ние трябва да разберем: какво даваме ние, какво дават нашите партньори, да пресметнем, да направим независима експертна международна оценка и да вземем решение. Ние сме готови на такава работа. Същото това нещо неотдавна направихме с италиански партньори, с компанията “ENI”. Не само подписахме с тях договор за доставки до 2035 година, мисля, но и говорим за обмен на активи. Сега проучваме същото нещо, такъв вариант на сътрудничество с нашите украински приятели. Този процес върви.

А има ли смисъл тези принципи да влязат в основата на възможен бъдещ основополагащ акт между Русия и Евросъюза, може да се разгледа по различни начини. Но аз мисля, че не си струва, защото освен енергетиката в нашите отношения с Евросъюза има и други сфери на сътрудничество: има и селско стопанство, има и високи технологии, има транспорт. И всичко е много остро, много интересно. Ние не можем да заложим всичко наред в основополагащ акт, който трябва да бъде рамков документ. Или вие искате там да влезе само това, което на вас ви трябва, а това, което ни трябва на нас, да излезе извън рамката? Хайде все пак честно да дискутираме едни с други и да приемем взаимноизгодни решения.

„През 90-те години Русия оказваше помощ на Иран за създаването на ракетна техника.“ Мисля, че Вие ми зададохте този въпрос. „Днес иранците искат да екипират тези ракети с ядрени бойни глави, имат ракети, които могат да достигнат Европа. Какво ще направи Русия по иранската ядрена програма?“ Нали така?

Първо, аз нямам сведения, че Русия през 90-те години е оказвала на Иран помощ в създаването на тяхна собствена ракетна технология. Там много активно действаха други страни. Включително технологиите вървяха по различни канали. И ние имаме доказателства за това. Аз навремето ги предавах директно на президента на Съединените щати. Има технологии и от Европа, и от азиатските страни.

Така че, Русия тук няма нищо общо. Уверявам Ви. Най-малко Русия е замесена тук. Аз по това време работех все още в Петербург, но ние не се занимавахме с това. Мога да Ви уверя. Но, вероятно, там, знаете, на бизнес ниво може и нещо да е станало. При нас се обучаваха специалисти в институтите и така нататък. И ние, на тази молба, по информация от нашите американски партньори, реагирахме на това твърдо. Незабавно и твърдо. Но реакциите на други наши партньори, включително европейски, не бяха такива. Освен това, не зная дали Ви е известно или не, би трябвало да Ви е известно: от Съединените щати и до този момент постъпва военна техника и специално оборудване. До този момент. До този момент постъпват от запасите на въоръжените сили на Пентагона резервни части за самолети F-14. В Съединените щати по този повод даже се провежда, доколкото ми е известно, разследване. Върпеки това, че тече разследване, тези резервни части са били взети от границата, върнати обратно и след известно време същите тези части отново са били задържани на границата. Даже с обозначението „Веществено доказателство“.
Знаете, този поток действително е трудничко да се установи. Трябва да се действа съвместно.

По повод това, че Иран има ракети, които застрашават Европа. Вие грешите. Днес Иран – ето тук е господин Гейтс, който вероятно има по-точна информация от мен и нашия министър на отбраната – Иран днес има ракети с обхват 2000 километра.

С. Иванов: 1600-1700 километра.

В. Путин: 1600-1700 километра. Това е. Е, пресметнете колко километра са от границата на Иран до Мюнхен. Иран няма такива ракети. Те само планират да разработят до 2400 километра. И не е известно, дали технически ще успеят да го направят. А вече 4, 5, 6 хиляди километра – мисля, че за това е необходима даже различна икономика. Така че това изобщо е малко вероятно. И Иран не застрашава Европа. Относно това, че те се канят да разположат ядрени заряди, ние нямаме такива сведения за поставяне на ядрени бойни глави – ние такива сведения нямаме.

Ето, Северна Корея проведе изпитания на ядрено взривно устройство. Иранците през цялото време ни казват, че тяхната ядрена програма има мирен характер. Но аз съм съгласен с Вас, съгласен съм, че международната общност е загрижена по повод характера и качеството на ядрената програма на Иран. И господин Ел-Барадей неотдавна формулира тази загриженост, мисля, в шест или седем точки. И тук аз съм солидарен с Вас. И за мен е непонятно, защо иранската страна до този момент не реагира по позитивен и конструктивен начин на тази загриженост и на предложенията на Ел-Барадей – да снемат тази загриженост. На мен също ми е непонятно, както и на Вас.

Какво ще правим? Аз мисля, че ние заедно трябва да се въоръжим с търпение и да работим внимателно. Да, точно така, да създаваме стимули и да показваме на иранското ръководство, че сътрудничеството с международната общност е много по-добро от конфронтацията. Да, отново за доставките на оръжие за Иран. Знаете ли, разговорите са много повече от доставките. Нашето военно-техническо сътрудничество с Иран е минимално. Просто минимално. То се изчислява не зная с какви цифри. Изобщо ние доставяме оръжие в региона на Близкия Изток в пъти по-малко от други страни, в това число Съединените щати. Просто в пъти, няма никакво сравнение. Ние доставихме там неотдавна системи за противовъздушна отбрана – това наистина е така – със среден радиус на действие, от 30 до 50 километра приблизително. Това е истина. Защо направихме това? Мога да обясня. Ние направихме това, за да не се чувства Иран притиснат в ъгъла. Да не чувства, че се намира в някакво враждебно обкръжение и да разбира, че има канал за общуване, да разбира, че има приятели, на които може да се довери. Ние много разчитаме на това, че иранската страна ще разбере и ще чуе нашите сигнали.

По повод нашето оръжие в Ливан и в сектора Газа. В сектора Газа аз изобщо не съм чувал да присъства наше оръжие. Не съм виждал такова. Е, автомат Калашников е най-разпространеното изобщо огнестрелно оръжие в света. Него вероятно го има навсякъде. Вероятно и в Германия още има автомати Калашников на въоръжение, във всеки случай още неунищожени – сто процента.

В Ливан, да. Там действително бяха забелязани сандъци под нашите противотанкови системи. Това е истина. Нашите израелски партньори веднага ми съобщиха за това. Ние проведохме щателно разследване за това, което е станало там. И установхме, че тези системи са останали на територията на Ливан след изтеглянето на сирийската армия. Проведохме съответна работа със сирийските партньори и определихме необходимите условия за бъдещото си сътрудничество в областта на военно-техническото взаимодействие със Сирия, които изключват възможността за попадане на оръжие в чиито и да е ръце, освен тези, за които е предназначено. Такава система е изработена. Договорихме се също и за система за възможна инспекция на складовете по всяко удобно за руските специалисти време. На складовете след доставката на наши системи в Сирия.

„САЩ не разработва стратегическо оръжие, а Русия разработва. Русия ще прилага ли сила без санкция от ООН в бъдеще? Русия разработва системи за стратегическо оръжие.“ Прекрасен въпрос, забележителен! Аз съм Ви много благодарен за него. Това ми дава възможност да покажа същността на ставащите събития. На какво дължим, че през последните десетилетия имаше противостояние, а голяма война все пак не се случи в периода на противостояние на две свръхдържави и две системи? Дължим го на баланса на силите между тези две супердържави. Имаше баланс и страх от взаимно унищожение. И едната страна се страхуваше да направи и една излишна стъпка, без да се посъветва с другата в последния момент. Това беше чуплив мир, разбира се, и страшничък. Но той беше достатъчно надежден, както става ясно днес. Днес той, оказва се, не е толкова надежден.

Да, Съединените щати не разработват някакво нападателно оръжие. Или поне такова нещо не е известно на обществеността. Макар вероятно да разработват. Но ние даже няма да питаме за това сега. Ние знаем, че текат разработки. Но си даваме вид, че не знаем за това: не разработват. Но какво знаем? Знаем, че в Съединените щати активно се разработва и вече се внедрява система за противоракетна отбрана. Да, днес тя е неефективна и ние не знаем с точност дали някога ще бъде ефективна. Но теоретично тя за това се и създава. Значи, ние отново хипотетично изхождаме от това, че някога ще настъпи момент, когато възможна заплаха от страна на нашите ядрени сили ще бъде напълно неутрализирана. Днешната ядрена сила на Русия. А ако това е така, значи, че балансът ще бъде абсолютно нарушен и че у една от страните ще възникне усещането за пълна сигурност и това ще развърже ръцете й не само за локални, а вероятно вече и за глобални конфликти.

Ние с вас сега дискутираме. Аз не искам никого да подозирам в каквато и да е агресивност. Но системата на отношенията е същата като математиката. Тя няма лично измерение. И ние сме длъжни, разбира се, да реагираме на това. Как? Или като вас, да строим многомилиардна противоракетна система, система за противоракетна отбрана, или, имайки предвид нашите днешни възможности – икономически, финансови – да отговорим асиметрично. Така че всички да разберат, че да, система за противоракетна отбрана има, но по отношение на Русия тя е безсмислена, защото ние имаме такова оръжие, което лесно може да я преодолее. Ето по този път ще тръгнем ние. Това за нас е по-евтино. Но това по никакъв начин не е насочено към Съединените щати.

Аз съм напълно съгласен, че ако системата за противоракетна отбрана не е насочена против нас, то и нашето въоръжение не е насочено против вас. И аз съм напълно съгласен тук с моя колега и приятел – аз, знаете, не се боя от тази дума, при всички разногласия аз смятам президента на Съединените щати за свой приятел. Той е порядъчен човек, аз зная, че всички кучета там могат да му припишат в Съединените щати всичко, което се прави и на международната арена, и вътре. Но аз зная, че той е почтен човек и с него може да се разговаря и да се договаря. И точно по този начин, когато ние говорим с него, той казва: „Аз изхождам от това, че Русия и САЩ никога вече няма да бъдат противници и врагове.“ Аз съм съгласен с него. Но повтарям още веднъж: в тази симетрия и асиметрия няма нищо лично. Това е въпрос на сметки.

Сега относно това, дали Русия ще приложи военна сила без санкцията на ООН. Ние винаги ще действаме строго в рамките на международното право. Моето основно образование все пак е юридическо и ще си позволя да напомня – и на себе си, и на колегите си – че в съответствие с устава на ООН в случай на провеждане на миротворчески операции са нужни санкциите на Организацията на обединените нации, на Съвета за сигурност на ООН. В случай на провеждане на миротворчески акции. Но в устава на ООН има и статия за самоотбраната. И тук вече не са нужни никакви санкции.

Така. Какво забравям?

Въпрос: В моя въпрос ставаше дума за многополярността в самата Русия като такава и за това, което касае отношението на международната общност спрямо Русия, ако тя не спазва тези принципи: убийства на журналисти, страх, терор, отсъствие на свобода, неправителствените организации.

В. Путин: Ще кажа две думи. Там имаше някакъв друг въпрос, на който аз вече отговорих по принцип, когато говорих за състава на руския парламент. Погледнете кой е представен там и какви са политическите възгледи на хората, заемащи лидерски позиции в парламента, легитимните партии. Що се отнася до неправителствените организации, те активно работят в Русия. Да, ние въведохме нова система за тяхната регистрация. Тя не се отличава особено от системата за регистрация в другите страни. И досега не сме видели никакви забележки от страна на неправителствените организации. Ние практически на никого не сме отказали регистрация. Там има два-три случая по чисто формални условия и тези неправителствени организации работят за поправяне на някакво положение в устава си и така нататък. По субстанциални, същностни въпроси на никого не е било отказвано. Всички се трудят по най-активен начин и ще продължат да се трудят. Какво ни безпокои? Мога да кажа и мисля, че е разбираемо за всички: когато тези неправителствени организации се финансират, всъщност, от чужди правителства, ние гледаме на това като на инструмент на чужда държава за провеждане на политика по отношение на нашата страна. Това първо. И второ. Във всички страни съществуват определени правила на финансиране, да кажем, на предизборните кампании. Чрез неправителствените организации идва финансиране от правителствени източници на други страни, в това число и в рамките на правителствени кампании. И къде се вписва това? Какво е това, нормална демокрация ли е, какво е? Това е скрито финансиране. Скрито от обществото. Какво демократично има тук? Можете ли Вие да ми кажете? Не! Не можете. И никога няма да кажете. Защото това не е демокрация, а просто влияние на една държава в друга. Но ние сме заинтересовани от това в самата Русия да се развива гражданското общество, да ругае властта, да критикува, да помага на властта да открива собствените си грешки, да коригира своята политика в интерес на хората. Ние безусловно сме заинтересовани от това и ще подкрепяме гражданското общество и неправителствените организации.

Що се отнася до страховете и така нататък. Знаете ли, у нас днес има по-малко страхове, отколкото в много други страни. Защото през последните години ние кардинално променихме ситуацията в сферата на икономиката и благосъстоянието на гражданите. Ние имаме още много проблеми. Имаме още много нерешени проблеми. Включително проблеми, свързани с бедността. И ето, аз ще Ви кажа, че страховете произлизат основно от нея.

Относно журналистите, да, това е голям сложен проблем. И журналисти загиват, между другото, не само у нас, в Русия, но и в други страни. Най-много журналисти са загинали къде? Вие сте специалист, вероятно можете да кажете в коя страна са загинали най-много журналисти за последната година и половина? В Ирак са загинали най-много журналисти.

Що се отнася до трагедията в нашата страна, ние безусловно ще се борим по най-всеобхватен начин с тези явления и строго ще накажем всички престъпници, които се опитват да подкопават доверието в Русия и да разклащат нашата политическа система.

Благодаря за вниманието.

Източник: kremlin.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: