Малцина си дават сметка какво е еднополюсният модел. Това е моделът на единственият авторитарен лидер на планетата САЩ и неговите копои – т. нар. „солидарен запад“, които се отнасят към останалите страни по света като към слуги и роби. А в най-добрия случай като към някакви младши партньори с много ограничена автономност и почти никакъв държавен суверенитет. Добър пример за тази категория държави са страните от Източна Европа и Латинска Америка. Тези държави са буквално колонизирани от САЩ с модерните перфидни средства на 21-ви век. Контролът върху им е до степен, че ако тези „младши“ държави поискат да променят нещо във външната и вътрешната си политика, те задължително трябва да поискат разрешение от англо-ционисткия си западен Голям брат. Не го ли сторят, САЩ възприемат такова едно действие като подривна дейност и бунт, който трябва най-строго да бъде наказан.

Много държави в историята са били „наказвани“ от Запада по причина, че са се осмелили да имат собствени цели и да провеждат собствена независима политика, а още повече – защото не са разчели навреме американските предупреждения и не са се отказали. Неслучайно от Втората световна война до днес империята САЩ е водила военни действия в 70 държави по планетата – главно с наказателна цел. Така, както едрите плантатори в южните щати на Америка през 17-ти и 18-ти век са наказвали избягалите роби.

Преди 20 години Владимир Путин въздигна колонизираната и предвидена от Запада за разпарчатосване Русия до суверенна държава и Велика световна сила. Путин показа среден пръст на Запада и неговите лидери, които вече дълбоко си бяха повярвали, че са победителите в Студената война. А ресурсите на Русия им се полагат като военна плячка. Това непростимо „престъпление“ на Владимир Путин е истинската причина за антируската истерия в момента, в която Западът налива милиарди. Тази истерична пропагандна вълна върви вече 20 години и ескалира с всеки изминал ден. Но в нейния ход недотам осведомените лидери на Запада се натъкнаха на един изключително натрапчив проблем: докато русофобската пропаганда набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя пълно поражение, заради джудо-маневрите на Путин: вместо да се опита да потуши антируската пропаганда на Запада, Кремъл я популяризира и педантично превеждаше всяко западно послание чрез руските медии. Последиците от това бяха две: първо, стана ясно, че пропагандните русофобски лъжи на ЦРУ и МИ6 са пълен нонсенс, второ, руското общество се сплоти още повече около Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин „диктатор“ и „новия Хитлер“, психологическата операция на Запада (ПСИОП) постигна известен успех сред западната общественост, но си вкара автогол в очите на руснаците.

Въведение: причина или претекст

Никак няма да е преувеличено ако кажем, че в митологията на англо-ционистката Западна империя Путин се явява нещо като Сатана, или поне Саурон – олицетворение на злото. Причината е една – дори само защото иска независимост за страната си, изтегляйки огромната си държава от западната имперска орбита, Путин застрашава да събори Западната авторитарна империя. А тя колкото и да е мощна, толкова е и крехка- като кула от кристални кубчета. Западната империя може да пребъде само ако владее целия свят без остатък. Затова и толкова залага на глобализма. Неслучайно в едно скорошно интервю Байдън обяви Путин за „убиец“. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не се възползва от дадената ѝ възможност да смекчи изявлението на Байдън. Следователно, това е било официално, премислено охарактеризиране на руския държавен глава.

Лидерите на Запада никога не са използвали такъв език, дори по време на Студената война. Какво необичайно в исторически мащаб се случи, та така изведнъж ескалира омразата към поредния руски лидер – Владимир Путин?

Не е защото е работил за КГБ. Юрий Андропов беше председател на КГБ и направи много за Службата и нейните служители и операции. Но никой на запад никога не го нарече убиец. Не е и заради Крим и Донбас. Западът прекрасно си дава сметка, че това са изконни руски територии. А и когато СССР нахлу в Чехословакия, а преди това Унгария (през 60-те и 50-те години на 20 в.), тогавашните западни политици не нарекоха Хрушчов и предшественика му Брежнев „убийци“. Не е и заради свалянето на МН-17 (западните лидери знаят, че това са лъжи, създадени от техните западни спец. служби). Но дори Русия да бе свалила самолета, на доста страни се случва да свалят самолети погрешка, но това не води до пълното демонизиране на техните лидери. Има и други примери, но едно е ясно: ако внимателно разгледаме всички обвинения срещу Путин, ще установим, че пълното демонизиране, на което е подложен, е абсолютно уникално по интензивност и мащаб в цялата човешка история.

Има огромна разлика между причина и претекст, и всички изброени примери са само претексти. Но какви са причините за тази сляпа омраза към Путин?

Възможните причини са няколко. Първо, не може да се отрече, че докато Елцин почти разруши Русия като държава, Путин я „възкреси“ невероятно бързо. От една изпаднала държава с население, което иска да живее като в Германия, или поне като в Полша, Путин превърна Русия в най-значимата военна сила на планетата и тотално промени самочувствието и мирогледа на нейното население. Освен това, Путин използва всеки ход на Запада (като например санкция, бойкот или заплаха), за да укрепи Русия още повече (чрез замяна на вносове, международни конференции и военни маневри). И най-важното, Путин отдели Русия от множество контролирани от САЩ институции и механизми, което също беше в интерес на Русия.

Американските политици говореха за страна с умираща икономика, държава-бензиностанция. Но всъщност руската икономика се развиваше доста по-добре от западните, а що се отнася до енергийната война между САЩ, Кралство Саудитска Арабия и Русия, тя завърши със съкрушителна загуба за САЩ и триумф за Русия, и до известна степен за СА.

Но и това не е истинската причина. Все пак, Западът мразеше Путин и преди нефтените войни.

„Откраднатата“ победа в Студената война

 

Западът има редица причини да мрази Путин и всичко руско, но една от тях е по-силна от всички останали: западните лидери наистина вярваха, че са победили СССР в Студената война (дори се раздаваха медали по случая) и след разпада на бившата суперсила и идването на власт на една алкохолизирана марионетка, триумфът на Запада беше тотален. Но както винаги, нещата бяха далеч по-заплетени.

Путин, който не беше особено известен на Запад, а всъщност и в Русия, дойде на власт и веднага промени пагубния прозападен курс, който държавата следваше и който вече я бе превърнал в жалка западна колония, предвидена за тотално разграбване и разпарчатосване. Първо Путин се справи с двата най-належащи проблема: олигархията и ислямистите-сепаратисти в Кавказ. Много руснаци бяха изумени от бързите и решителни действия на Путин. В резултат на тях, той изведнъж се превърна в един от най-популярните лидери в руската история. Първоначално Западът изпадна в нещо като шок, последван от петте етапа на скръбта, докато накрая не се окопити и не възприе курс на крайна русофобия, каквато срещу Русия не е прилагана от времето на нацисткия режим в Германия през Втората световна война.

За да разберем защо за Съединените щати и западните им младши помагачи Путин е олицетворение на злото, трябва да си дадем сметка, че лидерите на Запада този път наистина вярваха, че след хилядолетни усилия, Западът най-накрая е „победил“ Русия, която ще се превърне в държава без лидер, без култура, без дух и, разбира се, без история, и чиято единствена роля ще е да предоставя ресурси на „триумфиращия Запад“.

След като си повярваха, че са гилотинирали Русия, през 2001 г. лидерите на англо-ционистката империя задействаха операция под фалшив флаг 9/11, която им даде претекст да тръгнат на световна инвазия под претекста уж че водят глобална война срещу тероризма. Блатото на войната, в което затънаха първо в Афганистан, а после и в Ирак напълно отвлече вниманието им от „руската заплаха“, каквато през 2001 г. според тях вече не съществуваше. А после изведнъж (поне така се стори на Запада) Русия възкръсна и се завърна с гръм и трясък на световната сцена. Стигна се дотам, че през 2013 г. Русия спря планирана от НАТО и САЩ атака срещу Сирия, целяща да я овладее и пороби (претекстът на западняците беше, че Сирия има химически оръжия). Само година по-късно през 2014 г. Русия подкрепи въстаналия срещу режима в Киев Донбас, а по-късно даде право на местното рускоезично и руско население да гласува в референдум за присъединяване към Русия. И накрая, през 2015 г. Русия зашемети Запада с изключително ефикасна военна намеса в Сирия.

Така Русия извърши две престъпления (според англо-ционистката империя, разбира се):

 

• дребното престъпление, че предприе тези действия
• и много по-тежкото престъпление – не само че не поиска разрешение от западаняците, а напротив- застана на щик срещу им и директно провали хищническият им план по овладяването и разграбването на Сирия.

 

 

Малцина си дават сметка какво е еднополюсният модел. Това е моделът на единственият авторитарен лидер на планетата САЩ и неговите копои – т. нар. „солидарен запад“, които се отнасят към останалите страни по света като към слуги и роби. А в най-добрия случай като към някакви младши партньори с много ограничена автономност и почти никакъв държавен суверенитет. Добър пример за тази категория държави са страните от Източна Европа и Латинска Америка. Тези държави са буквално колонизирани от САЩ с модерните перфидни средства на 21-ви век. Контролът върху им е до степен, че ако тези „младши“ държави поискат да променят нещо във външната и вътрешната си политика, те задължително трябва да поискат разрешение от англо-ционисткия си западен Голям брат. Не го ли сторят, САЩ възприемат такова едно действие като подривна дейност и бунт, който трябва най-строго да бъде наказан.

Много държави в историята са били „наказвани“ от Запада по причина, че са се осмелили да имат собствени цели и да провеждат собствена независима политика, а още повече – защото не са разчели навреме американските предупреждения и не са се отказали. Неслучайно от Втората световна война до днес империята САЩ е водила военни действия в 70 държави по планетата – главно с наказателна цел. Така, както едрите плантатори в южните щати на Америка през 17-ти и 18-ти век са наказвали избягалите роби.

Преди 20 години Владимир Путин въздигна колонизираната и предвидена от Запада за разпарчатосване Русия до суверенна държава и Велика световна сила. Путин показа среден пръст на Запада и неговите лидери, които вече дълбоко си бяха повярвали, че са победителите в Студената война. А ресурсите на Русия им се полагат като военна плячка. Това непростимо „престъпление“ на Владимир Путин е истинската причина за антируската истерия в момента, в която Западът налива милиарди. Тази истерична пропагандна вълна върви вече 20 години и ескалира с всеки изминал ден. Но в нейния ход недотам осведомените лидери на Запада се натъкнаха на един изключително натрапчив проблем: докато русофобската пропаганда набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя пълно поражение, заради джудо-маневрите на Путин: вместо да се опита да потуши антируската пропаганда на Запада, Кремъл я популяризира и педантично превеждаше всяко западно послание чрез руските медии. Последиците от това бяха две: първо, стана ясно, че пропагандните русофобски лъжи на ЦРУ и МИ6 са пълен нонсенс, второ, руското общество се сплоти още повече около Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин „диктатор“ и „новия Хитлер“, психологическата операция на Запада (ПСИОП) постигна известен успех сред западната общественост, но си вкара автогол в очите на руснаците.

Това беше първата фаза от стратегическата психологическа операция ПСИОП на САЩ срещу Путин. Тя не само се провали почти изцяло, но и предизвика обратния на желания ефект в Русия.

Наложи се спешна промяна на курса.

Новата насока на американския ПСИОП срещу Путин и Русия

Американското разузнаване в крайна сметка осъзна, че квалификациите срещу Путин като „диктатор“, „убиец на дисиденти“ и „отровител на изгнаници“ се посрещат от руското общество с типичната за него насмешка към авторите на подобни инфантилни твърдения и още по-върла подкрепа за Кремъл. Трябваше нещо да се направи.

И така, някакъв ЦРУ-умник в някакво мазе за анализи измъдри следната идея: няма смисъл да обвиняваме Путин в неща,  които го популяризират в Русия, затова трябва да измислим нов списък с обвинения, внимателно съобразени с руския народен характер и душевност.

Така стартира втората фаза от стратегическата ПСИОП срещу Путин.

За нея е характерен моделът „Путин е в заговор със…“. Ето конкретните обвинения на американската ПСИОП от тази фаза:

• Путин разоръжава Сирия
• Путин ще продаде Донбас
• Путин е марионетка на Израел, и по-специално на Нетаняху
• Путин е корумпиран предател на руските държавни интереси
• Путин позволява на Израел да бомбардира Сирия
• Путин продава сибирските богатства на Китай и/или Путин подчинява Русия на Китай
• Путин е корумпиран, слаб и дори страхлив
• Путин загуби от Ердоган войната в Нагорни Карабах

Това са основните твърдения на американската стратегическа ПСИОП срещу Путин.

Имаха ли някакъв успех?

Да, известен. Най-малкото, втората версия на антируската психологическа операция ПСИОП наистина бе възприета и подета от някои хора от „вътрешната патриотична опозиция“ в Русия (тези хора, макар и символично малцинство дори да си дават сметка, че са манипулирани отвън). Тези западни твърдения най-парадоксално идеално паснаха на нео-комунистическото движение в Русия, което започна вътрешна пропаганда срещу Кремъл, фокусирана върху следните теми:

• „Всичко е изгубено.“ Тезата, според която нищо в Русия не е наред, всичко е погрешно или злонамерено, страната се разпада, икономиката също, както и науката, армията и т.н. Чиста проба пораженство, нищо повече.
• „Нищо не е постигнато, откакто Путин дойде на власт.“ Това е странно твърдение, защото човек трябва много да си изкриви душата, за да не признае, че Путин буквално спаси Русия от пълна разруха. А страната се развива доста добре и икономически. Не става ясно и защо Западът би мразил Путин заради това (ако той се проваляше във всичко, като Елцин например, Западът щеше да го обожава, а не да го мрази!).
• „Всички избори са манипулирани.“ Тук ЦРУ/МИ6 и неокомунистите са на едно мнение: не е възможно повечето руснаци да подкрепят Путин толкова години и да продължават да го подкрепят в момента. Независимо, че според почти всички проучвания на общественото мнение, Путин винаги е бил и продължава да е най-популярната политическа фигура в Русия.

Втората фаза на американската ПСИОП кампания обаче включва и напълно безсмислени пропагандни твърдения като следните: че Русия и Израел са в заговор и че Путин продава страната си.

 

Никой от ЦРУ не си задава простия въпрос: Как руснаците да повярват, че Путин е продажник. Ако той беше такъв и ако всичко е загубено, защо англо-ционистката империя мрази Путин толкова много? Руснаците добре познават историята си и им е до болка известно, че за почти хиляда години война (духовна, културна, политическа, икономическа и буквална) срещу Русия, лидерите на Запада винаги са ненавиждали истинските руски патриоти и винаги са обичали предателите на Русия. А сега мразят Путин, защото е ужасен лидер и не мисли доброто на народа си, така ли?

Не е логично.

Заключение: ще се стигне ли до война?

САЩ/НАТО не предприемат стратегически ПСИОП срещу някого, само защото не им е симпатичен. Основната цел на тези ПСИОП е да се прекърши волята за съпротива на предвидения да бъде унищожен. Именно такава цел имаха и двете фази на операцията срещу Путин. Но се провалиха. Лошото е, че този провал не бе достатъчен, за да убеди западните лидери, че незабавно трябва да променят курса си на поведение, като безусловно приемат „руската реалност“, независимо дали им харесва.

Откакто администрацията на Байдън пое властта във Вашингтон, антируските изказвания зачестиха. Така се стигна и до квалификацията „убиец“, която не беше грешка на застаряващ ум, а добре обмислена декларация. Освен това, Западът не се ограничи само до думи, а пристъпи и към действия, с които обяви своето решение да търси по-задълбочен конфликт с Русия:

 

• Западът започна да извършва военни маневри близо до руската граница, които са напълно безсмислени от военна гледна точка, но от политическа са опасни провокации.

 

• Повечето от руските анализатори не вярват, че САЩ/НАТО открито ще нападнат Русия, защото това би било самоубийство (разпределението на военна мощ в Европа е силно в полза на Русия, дори без хиперзвуковите ракети). Мнозина се страхуват, че Байдън ще отприщи укронацистите срещу силите в Донбас и по този начин ще „накаже“ и Украйна (за намесата ѝ в президентските избори в САЩ), и Русия. Тези прогнози изглеждат логични.

 

Все пак, англо-ционистката империя винаги е имала расистко отношение към останалите народи: за нейните лидери украинският народ е просто пушечно месо, третостепенна нация без самосъзнание, която вече не им е от полза. Така че защо да не изпратим тези хора да се избият не само с Донецката и Луганската народни републики, но в директна война с иначе братската за екраинците Русия? Да, Русия бързо и решително ще спечели евентуален военен конфликт, но международният ѝ имидж ще пострада, защото „демократичният Запад“ винаги ще обвинява Русия, въпреки че не тя е атакувала първа.

И нещата продължават да се влошават. Достатъчно е да кажем, че Украйна превръща границите си с Русия във военна зона, а режимът в Киев забрани вноса на руска тоалетна хартия (което показва какво управляващата в Киев хунта счита за важни и наложителни мерки). Украйна се превърна в провалена държава след преврата на неонацистите и темпът на нейната деградация и разпад се ускорява все повече. Зеленски се оказа по-лош и от Порошенко. Единственото нещо, което Зеленски все още не е направил, за разлика от Порошенко, е че не е започнал война. Но и това предстои да направи съвсем скоро.

Може ли войната да се избегне?

Не е ясно. Путин отправи към укро-нацистите много строго предупреждение. Едва ли на някого от глобалистката шайка на власт в Киев изобщо му пука за Украйна. Дано поне същите си дават сметка, че при украинско нападение, една евентуална руска контраатака в защита на Донецк и Луганск, и още повече на Крим, може да включва прецизни удари със свръхмодерни ракети. Дано неонацистките лидери в Украйна осъзнават, че на главите им има нарисувани мишени. Те трябва да си припомнят и какво се случи с ислямските лидери на Чечня след края на втората война там. (Всички, до един и без изключения бяха открити от специалните части и екзекутирани.) Достатъчно ли е това, за да ги спре?

Може би. Да се надяваме.

Пред себе си Украйна има две съвсем скорошни алтернативи: ужасен край или ужас без край.

 

• Най-добрият вариант за украинския народ ще е, ако държавата (да се надяваме сравнително безболезнено) се разпадне на управляеми части.

 

• Най-лошият вариант ще бъде мащабна война с Русия.

 

Съдейки по изказванията на Киев напоследък, повечето украински политици застават твърдо зад втория вариант, а и техните западни кукловоди не биха приели нищо друго. Украйна възприе нова военна доктрина, според която Русия е държава агресор и пръв военен противник на Украйна.

Може би това беше причината за скорошната видеоконференция между Меркел, Макрон и Путин (на която Зеленски не беше поканен): Путин може би се е опитал да убеди и вразуми Меркел и Макрон, че тази война би била пагубна за западния протекторат Украйна и катастрофална за Европа. Междувременно Русия укрепва военните си сили по украинската граница, включително в Крим.

Но дали ще има война, ще се реши във Вашингтон, а не в Киев. Типичното чувство за пълна безнаказаност на американските лидери за пореден път ще омаловажи в очите им рисковете от евентуална война в Украйна. САЩ достави 350 тона военно оборудване в Одеса: недостатъчно, за да е от стратегическо значение, но предостатъчно, за да тласне режима в Киев към нападение над Донбас и/или Крим.

Всъщност, няма да се учудим ако Байдън използва войната между Украйна и Русия за отвличащ маньовър. И докато светът гледа как Москва Размазва Киев, САЩ нападат Иран. Все пак, другата държава, чиято геостратегическа позиция отслабна след влизането на Русия в Сирия, е Израел – единствената страна, на която всички американски политици неизменно козируват. Израелците искат война срещу Иран от 2007 г. и най-вероятно в крайна сметка ще я получат. И не на последно място, САЩ и Китай засега са само в икономическа война, но тя може да ескалира всеки момент, особено предвид многобройните провокации на американския флот.

В момента времето в Украйна не е подходящо за военни действия. Снегът още се топи и пътищата са толкова кални, че затрудняват придвижването. Но тези условия ще се променят с настъпването на пролетта и тогава украинските неонацисти ще са готови за атака.

С други думи, ако нищо съществено не се промени междувременно, може би сме само на броени седмици от значим военен конфликт. Skandalno.net

Източник

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: