Един познат наскоро загрижено ми обясни, че руската специална операция в Украйна зациклила – руснаците настъпвали яваш яваш, а зад Украйна стоял целия икономически потенциал на САЩ и Европа – ерго Русия била спряна и нямало да постигне целите си.
В историята е имало поне по две големи чужди нашествия на руска територия на всеки 100 години. Добре обучени, екипирани, въоръжение до зъби армии, пехоти, конници, танкове и самолети тръгват на добре планирани и ресурсно обезпечени нашествия, но логистиката им все куца и накрая – нищо.
Точно толкова добре планирал нашествието си в Русия краля на шведската империя Карл XII, съюзил се с украинските хетмани. Стигнал обаче до Полтава, където цар Петър и неговите млади войни яко го натупали. Кралят избягал в Османската империя, където заседнал в дълъг плен. Никой не му давал „хуманитарен коридор“, а османците го държали като заложник – сам, с обрана хазна и изоставен от придворните си от любимия Стокхолм. Пленените му от руснаците войни и аристократи пък заживели дълго и славно в Сибир. Строили Тоболск. Женили се, раждали им се деца. Маркитанките научили руски, научили се да правят пелмени и останали там завинаги, та из Сибир сега ходят наследници на шведски и пр. европейски графове и смели храбри прибалтийци.
Тази загуба и държавно унижение слагат край на шведската империя и до ден днешен им държи влага на шведите. Да се справят с московитите се оказало по-трудно отколкото да се папунчат на съседните Ханзенски градове или Дания. Напоследък нещо се оливат и искат украинците да мъстят и за тяхното позорище. Да видим кой къде ще бяга накрая, Карл XII дълго стоял в заточение по нашите земи докато Портата не решила най-после да го пусне да си ходи, убедена от жалкия му вид, че няма да й създава неприятности.
Сетне планове за превземане на Русия почнали да кроят Наполеон и генералите му. И зад техния гръб, както днес, стоял ресурсът на цяла завладяна, очарована и изплашена Европа. Едно нещо обаче отсъствало от сметките – лудостта на руснаците, които сами подпалили Москва, предвождани от едноок генерал, за да оставят французите насред зима без храна и сред руините на призрачен града. Знаем как завършва това – славно в Париж с триумфален марш на руските гвардейци и кавалергарди, докарващи с наперения си вид и униформи до умопомрачение парижанките, юнаци пиещи шампанско с кофи, които научили французите какво значи „Быстро“.
Век и половина по-късно на Париж му се разминава, но на Берлин – не. Германия прави същото – подсигурява си тила с предварително завладяна Европа, помощ получава и от американския крупен бизнес. Всички заводи (немски и не-германски) бълват военна продукция за Вермахта. Съюзниците ни чехите произвеждали дори авиони. Тръгва триумфално „Група Център“ да тъпче узрелите украински жита. За няколко месеца германците прегазват почти цяла европейска Русия, гинат милиони, защитавайки Родината… Обаче стигат немските пълчища до Волга и Финския залив и засядат барабар с целия европейски и американски планов „ресурс“.
Нещо не им достига на германците. Откъде да се сетят, че за два месеца руснаците ще пренесат всичките си военни производства на Изток, зад Волга и Урал, че за да доставят муниции и оръжие от пренесените в Урал заводи, ще свалят вече частично положените релси и траверси на БАМ (Байкало-Амурската магистрала – бел. ред.), за да ги монтират по дестинацията изток-запад към фронта. Да – БАМ се строи именно от годините преди 1941 и ще изградят двойна ЖП линия до Сталинград, за да не се изчакват на гарите насрещните влакове! Не е влизало в плановете на Хитлер това, че в града- призрак при минус 40 градуса температура руснаците ще се бият и няма да се предадат докато на редовите германски войници и фелдмаршали не им окапят и не се вдървят от студ и отчаяние всички видими и невидими телесни части и атрибути сред огромната заледена степ.
Германският несъстоял се победен марш насред Москва бил заменен с прекарването на 70 000 немски пленника по централните булеварди на руската столица. И понеже нямало време да спират за всякакви физиологични нужди, пленниците си ги вършели в движение… та след минаването им смрадта била измита с много вода и дезинфектанти.
Последваха Елциновите години, войните в Кавказ – събития, които също бяха добре планирани от Запада – бе щедро наплатено и подкупено, докато не се появи един, който отказа да пие водка с генералите в една палатка докато не изтрепят чеченските бандити-ислямисти до крак и не ги издавят в клозетните чинии (пардон за грубия изказ). Така поредната добре планирана акция на Запада за разчленяването и овладяването на Русия започна да се проваля методично и целенасочено.
Русия възстановяваше държавата си, вярно загубила територии в Средна Азия и Черноморието, но това не бе катастрофално. И сега и двете страни планират в Украйна – едните невероятно пунктуално, детайлно и професионално, а другите – по славянски емоционално и разчитайки на импровизациите, защото са доказали, че в това са баш майстори.
Какво липсва във всички тези иначе добре замислени европейски планове, подкрепени от силни европейски икономики, логистика и военни стратези? И защо все се провалят? Отговорът е простичък: Няма формула, която да изчисли степента на руския инат, кога и в кой момент аджеба ще се закучат руснаците. Кога ще врътнат фуражките си наопаки, ще захвърлят бушлатите си и в едни раирани фланелки ще излязат с голи гърди срещу редиците тевтонци. Как и в кой миг по команда или не, някой невзрачен Ванка ще стисне последната си граната, за да се хвърли с нея под поредното германско техническо танково чудо или ще насочи горящия си „Кукуризник“ (удивителен самолет, направен от шперплат) към някой германски топ-изтребител, за да го взриви.
„Врагу не сдается наш гордый Варяг. Пощады никто не желает!“ – това го пеят още през 1905, когато япончетата яко насмитат руската флота. Не дявола, а православния Бог е в тези „дребни“ детайли от цялостната картина. Защото тъкмо непознаването на тази прословута загадъчна руска душевност проваля всички западни военни планове.
С Русия може, но само со кротце, со благо, както е казвал един наш велик министър-председател. Българската ни некадърност лъсна тези дни. Докато едни платени клетници викат срещу Русия, други викат за Русия, докато едни купуват, други продават, докато едни подскачат с американското знаме, други веят трибагреника… Обаче цялостно както винаги в последните 30 години сме неадекватни и дребни както в лошотията, така и в желанията си, простиращи се от Долна до Горна Диканя. Та викам „Боже, пази България!“, Русия не я мислете, тя знае кога да се заинати яко и да подгони, настигне и неутрализира поредния нашественик – плановик… и така яко да го опердаши, че да не иска дори да произнесе името й с десетилетия напред!“
Проф. Румяна Михнева, д-р на историческите науки, специалист по история на Русия
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Хубава е статията и отговаря на историческите факти, само че не става въпрос за ИНАТ, а за РУСКИЯ ДУХ. И в този аспект трябва да признаем колко сме нищожни ние по дух, колко сме продажни и готови за ново поробване.Достатъчно е да чуем кретенизма на т.н. ЛИДЕРИ, на Бойко пожарникаря, и на всичките тези УВАЖАЕМИ и УВАЖАЕМИ микроорганизми, които се влачат подир него, подир новопръкналите се политически партии. Пълно малоумие е да се отказваме от нашата национална идентичност, от нашите исторически връзки за да поставяме съдбата си в краката на Англия, на Щатите и на всички останали бивши и сегашни колониални държави. Африканските народи разбраха цялата същност на американския бандитизъм, само ние нисшите духом, ние, които се продадохме духовно, с доброволното въвеждане на езика и културата на Англия, за да се харесаме, позор!!!
По прошествии месяца следует констатировать: Шойгу контрбатарейную борьбу просрал.
• Aug. 12th, 2022 at 11:25 AM
bulochnikov
Обстрелы состороны ВСУ стали более частными, более результативными и более осмысленными.
Лично я от штафирки в маршальском мундире, собственно, ничего другого и не ждал.
Если бы надо госпиталь построить или биатлон замутить, то тут лучше Шойгу никого и не найти.
А война, это не его.
Шойгу ни дня не служил в реальной армии. И академиев тоже не кончал. (как и сам Верховный). Что от него ждать?
Его генералы смотрят ему в рот (боятся) и при этом водят его за нос. Сказал уничтожить хаймас – уничтожили. Аж две штуки. Ну и хватит. А то слишком хорошо, это тоже не хорошо.
Можно продолжать пилить.
А армия вязнет в наступлении. Продвигается в сутки на 400м.
Складываетс впечатление, что укры, при большой (Впрочем, поуменьшившейся за последнее время) нехватке средств воюют более инициативно и изобретательно.
Тут следует ещё сказать о роли Путина, но пока ещё не всё ясно.
Не реви на чужди гробища, стигат ти твоите.
Войната на 99% е идеология, а в тази и от двете страни няма ясна идеология, за която да си струва да умреш. Едните били потомци на древните укри, шумери и прочие далече в миналото като македонците, а другите на древните варяги, дошли Бог знае от къде и за какво. Баща си и едните и другите не помнят, майка им е рускиня, славянка, палава и свободолюбива. За какво воюват? Ако питаш тези които са непосредствено там в окопите, без да знаят, ще кажат едно и също, а в душата им ще стои истината, НЕ ЗНАМ.Оправдание всеки ще намери, а и има годни, приемливи, мъжки, обаче себе си не можеш да излъжеш. „Руские рубят руских“ за нечий чужд интерес. Аз лично имам фаворит, в мирни условия без да се замисля украинците, русите от Украйна, а в тази война, руснаците, защото те са на страната на светлината, защитават правото да има многополюсен свят, каква зловеща дилема, а? Ще кажете противоречиш си, това е идеология. Не е идеология, а само заявление, принудено заявление, защото еврейските идеолози така и не посветиха руси в своите планове, макар Путин да им показа, че би участвал. Алчността убива човечеството, а може да се окаже, че прекалената алчност ще го спаси, отблъсквайки тези, които биха били най-добрите ѝ войни.
ТОЗИ ПЪТ РУСКОТО ЗНАМЕ ЩЕ СЕ ВЕЕ В БЕРЛИН ПАРИЖ ЛОНДОН ВАШИНГТОН
Интересно защо винаги се забравят две войни,оставили своя отпечатък в световната история:
1.Кримската – известна у нас именно като Кримска,но според някои историци това е Световната война на 19-ти век и която ако Русия не печели,то и не губи;
2.Интервенцията след ПСВ,в която в Русия върлуват армиите на 12 държави,между които и САЩ,и след като тия мераклии са натупани и изхвърлени от руските земи,се създава великия СССР !
То и самата ПСВ е един пефектен план за унищожаването на Русия,който обаче е смазан от болшевиките,макар и на огромна цена.
Тоя път янките не случиха на враг и кръв ще се лее. Докато не бъде изграден един по-добър свят ще се лее кръв. Старата хиена САЩ няма пуснат кокал лесно, но пък това е неизбежно. Както и войната. Тежко ни. Надявам се братството ни да не е мъртво.
тая професорка е от соц. поколението, научено да се къпе и подмива веднъж седмично – с вмирисани гениталии, ама иначе с висок дух
Професорке, ти пропусна да споменеш и още една агресия срещу Русия – това е татаромонголското нашествие 10-13 век. Първите, които са им оказали съпротива са били българите, живеещи на Урал и Волга. По-късно Дмитрий Донски ги прогони завинаги. Така Европа е била спасена от още едни варвари.