Днес без всякакво съмнение вниманието на целия свят е привлечено от въоръжения конфликт в Украйна. Същият е наричан „война“ от страна на Запада. Докато в Руската федерация го назовават „специална военна операция“. Тук и по-нататък ще използваме термина „въоръжен конфликт“, който ни се струва най-близък до същината на процеса, започнал на 24 февруари 2022 година.

Безспорно вниманието към този конфликт е оправдано, тъй като става дума за събитие, което определено може да наречем точка на бифуркация в текущата глобална динамика. След края на този конфликт светът, такъв какъвто го познаваме през последните 100 години, вече няма да е същия. Ето защо:

Относно веригата от причини и съвкупността от фактори довели до въоръжения конфликт в Украйна:

Несъмнено съществува дълга причинна верига във времето, която най-малко може да датираме с началото на процеса на разформиране на СССР през 1991 г., оценен от сегашния президент на Руската федерация/РФ/ В. В. Путин като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Като се възползва от разпокъсването на Съветския съюз НАТО започва „тихо настъпление на Изток“, въпреки даденото обещание от администрацията на САЩ да не бъдат включвани държави от бившия Варшавския договор или републики от бившия СССР в този военно-политически съюз.

Разширяването на Северноатлантическия блок поставя въпроса за доверието между най-голямата държавна структура, останала след края на СССР – РФ и Запада. Това разширяване и плътно доближаване до границите на Русия кара Москва да чувства екзистенциална заплаха. Изказваните намерения Грузия и Украйна също да бъдат включени в НАТО засилват опасенията на руснаците, че страната им е обкръжавана.

Т.нар. „Петдневна война“/известна още като Августовската война, Войната в Южна Осетия или Руско-Грузинска война/ проявила се като бойни действия през август 2008 г. след като Грузия, получила въоръжение и инструктори от НАТО, атакува самопровъзгласилите се републики Южна Осетия и Република Абхазия и намиращите се там контингенти от руски миротворци. В отговор на това нападение. Русия се включва в подкрепа на тези републики. След като грузинските войски са разбити се потвърждава независимостта на споменатите самопровъзгласили се републики. В крайна сметка тези събития още повече усилват недоверието между РФ и Запада.

На 21 ноември 2013 г. в центъра на Киев започва масов многомесечен протест. Причината за тази акция е спирането от правителството на Украйна на процеса на подготовка за подписване на споразумение за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. След разпръскването на палатковия лагер на Майдана, започва натиск от страна на Германия и Франция правителството да не използва сила срещу безредиците. Правителственото обещание да не прибягва до подкрепа на армията усилва протестната вълна, което в крайна сметка през февруари 2014 г. води до сваляне на правителството на Н. Азаров и на президента Янукович.

Дошлите на власт сили стартират провеждането на ултранационалистическа политика, която принуждава към съпротива значителна част от населението на Югоизтока на Украйна, включително и това на полуостров Крим. С подкрепата на руски специални части са неутрализирани верни на новото правителство въоръжени сили на полуострова. Местната власт в Крим, който е със статут на автономна област, провежда референдум, при който мнозинство гласува за излизане от Украйна и влизане на полуострова в състава на РФ. Новото украинско правителство и Западът не признават резултатите на референдума и факта, че полуостровът става част от РФ.

Пак в отговор на гореспоменатата ултранационалистическа политика на част от територията на Югоизтока на Украйна са провъзгласени Луганска /ЛНР/ и Донецка/ДНР/ народни републики. Срещу които дошлото на власт ултранационалистическо правителство повежда въоръжена борба.

С цел да се постигне прекратяване на въоръжения конфликт в началото на февруари 2015 г. на срещата на върха в Минск от лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия във формата Нормандска четворка са подписани т.нар. „Мински споразумения“. Целта на същите е мирно уреждане на ситуацията в Източна Украйна. Предвид тяхното изпълнение е създадена Контактна група, състояща се от представители на Украйна, Русия, ОССЕ/Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ и непризнатите Донецка и Луганска народни републики. Тези споразумения предвиждат да се прекратят враждебните действия срещу ДНР и ЛНР, а самите републики да останат в състава на Украйна в качеството на автономни образувания. По-късно Минските споразумения са одобрени със специална резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Но тези споразумения не се спазват от Киев. Обстрелите и бомбардировките срещу ДНР и ЛНР продължават. Броят на жертвите сред гражданското население надхвърля 14 000 души, сред които няколкостотин деца.

Новата „пост-майндановска“ власт в Украйна се ползува с подкрепата на САЩ, НАТО и ЕС, макар че редица проправителствени сили н страната не крият неонацистките си възгледи. Украйна започва да се формира като държава и общество на русофобска платформа. И това става въпреки факта, че немалка част от населението е руско по произход, а за още по-значителна част от гражданите на Украйна руският език е основен.

В същото това време започват разговори за това, че Киев желае Украйна да стане член не само на ЕС, но и на НАТО. Ако последното би станало факт за РФ това е преминаването на т.нар. „червена черта“ в отношенията със Запада. Тъй като това би означавало разполагане на ракетно въоръжение, което би достигало Москва за по-малко от 5 минути. Казано по друг начин това представлява поставяне на РФ в условия на екзистенциална опасност, т.е. да съществува или не най-малко в текущия ѝ формат.

Реакцията на Москва в края на 2021 г., е наречена на Запад „Ултиматум на Путин“. Заявлението от девет точки обърнато към САЩ изисква, например:

1. Съединените щати да ограничат всякаква дейност в страните от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия;

…………………………

(7) Държавите, които граничат с Русия, не трябва да бъдат приемани в НАТО. Отделен ред в тази забрана съдържа забрана за Украйна;

(8) САЩ нямат право да поставят ракети със среден обсег, които могат да достигнат до Русия;

(9) НАТО трябва да се откаже от идеята да смята Русия за стратегически противник….(Вж. в https://topwar.ru/190437-bolshe-chem-ultimatum-ili-huzhe.html, последно влизане 24.05.2022).

Американската администрация на президента Джо Байдън „меко казано“ не се отнася сериозно към това заявление. На фона на това ново русло на протичане на взаимоотношенията Вашингтон-Брюксел от една страна и Москва от друга, Генералният щаб на армията на РФ започва мащабни военни учения в западните области на Русия. САЩ и НАТО реагират двояко: Заявяват, че руските военни трябва да провеждат своите учения значително по-далече от западните си граници. Вторият момент е започналата кампания, че РФ ще осъществи нападение срещу Украйна.

Както Москва по официални и неофициални канали отрича възможността от такава атака срещу Украйна, така и редица международни анализатори в този период оценяват вероятността за такъв въоръжен удар изключително ниско. Обаче вечерта на 21 февруари 2022 г. в телевизионно обръщение на руския президент Владимир Путин към гражданите на Русия, той нарича украинската държава изкуствено образувание от комунистическата епоха. Но най-важното в неговото обръщение е, че Русия официално признава непризнатите дотогава Донецката и Луганската народни републики, провъзгласени през 2014 г. по време на въоръжения конфликт в Източна Украйна.

Фактически след малко повече от 48 часа след това обръщение на 24 февруари 2022 г. нападението става факт. От страна на Москва като основна цел, по руската терминология, на „Специалната военна операция“/СВО/ се обявява „демилитаризацията и денацификацията на Украйна“.

За преминаването на последните „червени линии“, които принуждават руската военна машина да се задейства

Несъмнено остава загадка, досега не разкрита от Москва напълно, кои са онези фактори, които заставят РФ да започне тази СВО. Безспорно има някои изказвания на официални лица, че става дума за превантивна акция, която да изпревари готвещ се удар срещу ДНР и ЛНР. По този повод това, което може със сигурност да се коментира е, че действително в източната част на Украйна са концентрирани в момента на нападението над Украйна повече от 150-хилядна украинска армия, съставена от най-добре подготвени украински части. В този смисъл подобно утвърждение на Кремъл не е без основания.

За нас, обаче, има и два други важни факта, които ни разкриват вероятната мотивация, задвижила руската военна машина да влезе в действие. Става дума за неща, които определено минават всякакви „червени линии“.

Първият факт е свързан със 17 февруари 2022 г., когато Украйна, Великобритания и Полша създават съюз. В съвместната декларация се посочва, че всяка държава в Европа има право да избира мерки за сигурност, по-специално да се присъединява към съюзи. Украйна, Великобритания и Полша сформират тристранен съюз, основан на исторически връзки между тези страни и обща история на съпротива на агресорите.

Съответната информация споделя и украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на контакт с пресата на 17 февруари. Според министъра Лондон и Варшава ще застанат рамо до рамо с Украйна в усилията ѝ за защита на суверенитета и териториалната ѝ цялост. Тези държави ще помогнат на Украйна да брани своята държавност. Освен това държавите фокусират вниманието си върху икономическото, търговското и енергийното сътрудничество, а също така ще обърнат специално внимание на работата на т.нар. „Кримска платформа“(Официално наименование „Международна Кримска платформа е дипломатическа инициатива на Украйна, предвидена да стане постоянен международен консултативен и координиращ механизъм за връщане на проблема с Крим в международния дневен ред, който да помогне за възстановяване на контрола на Украйна над Крим). Междувременно на сайта на украинското външно министерство е публикувано съвместно изявление на външните министри на Украйна, Великобритания и Полша, в което се посочва, че тристранното сътрудничество се основава на исторически връзки между тези държави.

Отделно в документа се подчертава правото на всяка европейска държава самостоятелно да избира инструментите за осигуряване на своята сигурност, включително присъединяване към определени съюзи. Полша и Обединеното кралство ще продължат да оказват всеобхватна помощ на Киев и да участват в работата, насочена към повишаване на устойчивостта на Украйна. По-рано Кулеба отбелязва, че Украйна е инициирала създаването на тристранния съюз. Киев, осъзнавайки, че присъединяването му към НАТО и ЕС се отлага, преминава към нова външнополитическа стратегия, която се състои в създаването на малки съюзи. Министърът подчертава, че новият формат на сътрудничество не е ориентиран към география, а към общи ценности.

Едновременно с това става ясно, че Великобритания ще предостави на Украйна ракети за възпиране на руската агресия в Черно и Азовско море, а Полша е готова да предостави на Киев минохвъргачки LMP-2017 и гранатомети RPG-40.(Вж. в Dialog.UA в https://www.dialog.ua/ukraine/246539_1645113231, последно влизане 25.05.292). Казано с други думи на основата на това тристранно споразумение в Украйна могат да влязат британски и полски войски, т.е. НАТО да влезе в „Незалежная“ не през вратата, но през прозореца и НАТО-вски войски да се окажат на не повече от 400 км от Москва.

Вторият факт е още по-сериозен и затова ще коментираме по-подробно развитието на ситуацията по този въпрос от изключителна важност за световния мир. Ще започнем с този най-тревожен факт – със заплахата, заявена от президента на Украйна Владимир Зеленски, че Украйна ще възстанови ядрения си статут. Това той обявява в събота, 19 февруари 2022 г., на Мюнхенската конференция по сигурността.

Тук следва да се припомни, че на 26 декември 1991 г., когато Върховният съвет на СССР приема декларация за разпадането на Съветския съюз, светът получава четири нови ядрени сили наведнъж: Русия, Украйна, Казахстан и Беларус. При което Украйна и Казахстан заемат трето и четвърто място след САЩ и Русия по брой ядрени заряди. Всяка страна уверено изпреварва останалите членове на „ядрения клуб“ Великобритания, Франция и Китай взети заедно.

Киев наследява над 1900 бойни глави, 176 силоза с различни видове междуконтинентални ракети и 46 стратегически бомбардировача. Казахстан не изостава много от Украйна – новата независима държава става собственик на 1410 бойни глави, 104 ракетни силоза и 40 бомбардировача. Беларус получава едни от най-модерните за тогава стратегически ядрени мобилни ракетни системи „Топол“ в количество 81 броя междуконтинентални балистични ракети с 81 бойни глави.

Такова положение веднага се превръща в много сериозен международен проблем. Вашингтон се включва в процеса на „развод“ на съюзните републики, оказвайки натиск и убеждавайки ги да прехвърлят всички бойни глави и носители на Русия. Москва е не по-малко активно ангажирана в този процес – интересите на двете страни напълно съвпадат: нови членове не се очакват в „ядрения клуб“.

Въпреки че новите собственици разполагат с бойните глави и техните средства за доставка, те не могат да използват тези оръжия. До май 1992 г. командването на всички стратегически сили в пост-съветското пространство се осъществява от последния министър на отбраната на СССР Евгений Шапошников. Но решението за използване на ядрени оръжия може да бъде взето само от руския президент Борис Елцин в съгласие с президентите на други „ядрени“ републики от ОНД/Общността на независимите държави/, т.е. тази относително „хлабава“ формация, възникнала след разпада на СССР и обединила част от бившите съветски републики без тези от Прибалтика и Грузия/. Но ядрените страни в ОНД нямат кодове за изстрелване на ракети, както и достатъчна инфраструктура за тяхната поддръжка и обслужване.

Технически от трите републики само Казахстан е близо до създаването на свой собствен пълен ядрен цикъл. Алма-Ата има известния полигон в Семипалатинск, където са тествани съветски ядрени оръжия, ядрения център Мангишлак, изследователски реактори и заводи за обогатяване на урановата руда. Украйна по този въпрос изостава дори от Северна Корея – без инфраструктура, без специалисти.

Лидерите на новите независими държави сериозно обсъждат възможността за създаване на обединени въоръжени сили на ОНД. В крайна сметка през 1992 г. е създадена временна структура – Обединените въоръжени сили на Общността на независимите държави за преходния период. В юрисдикцията на този орган са определени и стратегическите сили на бившия СССР.

Под мощен външнополитически натиск новите републики обявяват своя безядрен статут. Беларус прави това без пазарлъци. Казахстан веднага заема последователна позиция – напълно да се отърве от ядрените оръжия. Проблемите след разпадането на СССР започват с Украйна. На 24 октомври 1991 г. Върховната Рада на Украйна приема резолюция за безядрен статут на страната. На 14 януари 1992 г. е подписано тристранно споразумение между Русия, САЩ и Украйна: всички атомни заряди се демонтират и изнасят в Русия, стратегическите бомбардировачи и силозите за изстрелване на ракети се унищожават с пари на САЩ. САЩ и Русия дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Украйна, а Русия в замяна на бойните глави ще доставя на Украйна гориво за атомните електроцентрали.

До март 1992 г. Казахстан и Беларус отправят тактическите и оперативно-тактическите бойни глави в Русия. Украйна прави същото два месеца по-късно. Технически, това е достатъчно лесно за справяне. Но тук започват политическите трудности. Въпреки, че Украйна подписва Лисабонския протокол, който признава Русия за правоприемник на СССР като ядрена сила, тогавашният президент на „Незалежная“ Леонид Кравчук не бърза да обяви това официално. Нещо повече той се опитва да запази за себе си възможността да командва стратегическите ядрени сили до пълното им изтегляне от територията на Украйна. Той налага забрани за придвижването към РФ на последните ешелони с тактически ядрени оръжия. И въпреки, че никога не е имало практика да се изнасят ядрени оръжия със самолет последната партида е изпратена с помощта на военно-транспортната авиация, което е работа много сложна, сериозна и деликатна.

Що се отнася до стратегическите ядрени оръжия, разположени на украинска територия, нито едно не е регистрирано в стратегическите сили на ОНД. През април 1992 г. Украйна включва разположените на нейна територия стратегически сили – 43-та ракетна армия в състава на украинската армия.

На 23 май 1992 г. в Лисабон е подписан протокол към договора START-1, според който Казахстан, Украйна и Беларус се обявяват за страни без ядрени оръжия и се присъединяват към Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). Така всички ядрени оръжия трябва да бъдат или унищожени, или прехвърлени на Русия, която става правоприемник на СССР като ядрена сила.

Но на 11 декември 1992 г. украинското външно министерство изпраща меморандум за ядрената политика до всички посолства в Киев. Украинската страна повдига въпроса за „собствеността на всички компоненти на ядрените бойни глави…, разположени на нейна територия“. По този начин Украйна се опитва да поеме пълен контрол над ядрените оръжия, като избегне, обаче, обвиненията в нарушаване на ДНЯО, който законово закрепва понятията за притежаване на „ядрени оръжия“ и „други ядрени взривни устройства“, но не казва нищо за компонентите на ядрените бойни глави.

Ето защо на 5 декември 1994 г. в Будапеща е подписан меморандум, който да даде на Киев допълнителни гаранции за сигурност в замяна на разоръжаването. Според този меморандум Русия, САЩ и Великобритания се задължават да се въздържат от използване на сила, икономическа принуда и да свикват Съвета за сигурност на ООН за предприемане на необходимите мерки, ако има заплаха от агресия срещу Украйна.

Процесът на раздяла с бойните глави, ракети и стратегически бомбардировачи отнема пет години. На 1 юли 1996 г. украинският президент Леонид Кучма обявява пълното изтегляне на ядрените оръжия от територията на Украйна. За тези цели Киев получава от САЩ $276 млн.

И макар, че впоследствие във времето някои украински крайнодесни партии като «Свобода», например, във Върховната Рада на Украйна да поставят въпроса за това Киев да възвърне статута си на ядрена сила, именно заявлението на президента Зеленски на 19 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция по сигурността става крачката на престъпване на «червената линия». По наше мнение тази крачка в съвкупост с другите споменати факти – споразумението с Великобритания и Полша за сътрудничество в сигурността, както и желанието да се предотврати готвеща се атака върху ДНР и ЛНР задвижва руската военна машина за превантивен удар на 24 февруари 2022 г.

За многото «лица» на въоръжения конфликт в Украйна

Следва да се признае, че въоръженият конфликт в Украйна е с много «лица», т.е. той е многоизмерно явление. В парадигмален план представлява феномен, който бихме нарекли «локална битка» в започналата Първа Глобална хибридна война. Досега световните войни се водят от блокове от държави на няколко континента, при което решаваща роля играят преките въоръжени сблъсъци.

Днес ставаме свидетели на Глобална война, която на практика включва по един и друг начин всички страни и народи. При това тя се води на много и различни фронтове. Именно затова тя е Глобална хибридна война Т.е. тя започна да се осъществява като въоръжени действия в локален план, при което последните могат да се окажат решаващи на това локално равнище. Но в глобален план се включват икономически, финансови, социо-културни, дипломатически, пропагандно-агитационни, продоволствени, кибервойни, научно-техническа и прочее и прочее измерения. При което всяко едно от тези измерения може в един или друг момент да окаже ключово въздействие върху изхода на Глобалната война.

В геополитическо измерение това е война на Запада, начело с глобалистките кръгове, най-вече на САЩ, но и тези от Западна Европа/форматирани в НАТО и ЕС/, срещу разнороден най-широк, обаче, относително хлабав/по сравнение със Запада/ кръг от държави и общества начело с РФ и КНР. При което именно Русия е поела ключовото предизвикателство за този геополитически сблъсък.

И както по време на Втората световна война във формата СССР, така и сега във формата РФ Руският свят плаща най-високата цена за да се отърси света от Западната геополитическа доминация и да се създаде многополярен свят. В случая ултранационалистическите сили ръководещи днешна Украйна играят ролята на инструмент на Запада. Тук не следва да се пренебрегва и геоикономическата компонента на геополитиката. А именно желанието на глобалната олигархия, най-вече англо-американска по своя произход, да получи безкрайните ресурси на Руския свят. А ако успее да се наложи над РФ да възсъздаде неколониалната мрежа над света в глобален формат.

Безспорно тук присъства и цивилизационно измерение – това е поредна битка на Западната Латинска цивилизация със Славяно-православната Кирилска цивилизация. Тази война тече от хилядолетие, при която схизмата през 1054 г., т.е. разделянето на християнството на католицизъм и православие е само едно от началните сражения. Има времена, когато ключовите представители на Запада достигат почти пълно господство над света – Изтока, Африка, Латинска Америка, са в краката им. И само Славяно-православната Кирилска цивилизация в лицето на Руския свят остава непреклонна. След всеки «кръстоносен поход» на Запада срещу Русия – тевтонските рицари, шведи, Наполеон, Хитлер, Западът се връща с разбит нос и трябва да си «ближе раните». Докато не го овладее пак безумието за “DrangnachOsten”/Натиск на Изток/. В този план Русия може да бъде характеризирана с религиозния термин «Катехон»/от гръцки език – «Удържащ», «Придържащ»/. «Катехон» е тази сила, която, когато световното зло, т.е. стремежа за световно господство, е готово да залее света, удържа Злото и не позволява то да вземе връх.

Не бива да се забравя и за това, че този въоръжен конфликт трябва да се разглежда и като един от немалкото, но несъмнено най-тежък, от епизодите на «Гражданската война» на пост-съветското пространство. Гражданска война родена от лъжата на Горбачовата перестройка, когато абсолютно нужното преформатиране на политическата структура и икономическата система на социализма в Съветския съюз са заменени по измамен начин с контрареволюция, започната от обуржоазяващата се част на съветския номенклатурен апарат. Гражданска война, предпоставена и форматирана от престъплението на Беловежкото съглашение от 8 декември 1991 г. Съглашение, с което пренебрегвайки народната воля, изразена на «Общосъюзния референдум за съхранение на СССР» от 17 март 1991 г., Елцин, Кучма и Шушкевич като глави на своите републики – РСФСР, Украйна и Беларус, заявяват за тяхното излизане от СССР и по този начин прекратяват съществуването му.

Фантомната болка от развала на Съветския съюз, наречена по-горе Гражданска война на пост-съветското пространство, определя и едно следващо измерение на въоръжения конфлит на Украйна – това на мащабна хуманитарна трагедия. Хуманитарна трагедия обусловена от враждебни на Руския свят интереси. Всяка война, при която се дават жертви е трагедия. Но когато два несъмнено, както и това днес да се отрича от някои, братски славяно-православни народи се сблъскват във въоръжен конфликт, тази трагедия е двойна.

В случай на такава трагедия като че ли вината е взаимна. Но ако се вгледаме по-отблизо в тази хуманитарна трагедия става ясно, че има важни нюанси. От една страна виждаме безмилостна жестокост не само към пленените, но даже към собственото население от страна на «азовци» и други подобни неонацистки, фашистки въоръжени структури. Жестокост примесена с подлост, когато се криеш зад собственото мирно гражданско население и го държиш като заложник. Подлост, забърквана с лицемерие и двуличие, когато се правят провокации като тази в Буча. За лъжите за Буча е неприлично да се говори даже на Запад – те отдавна са разобличени от самите европейски и американски журналисти и частни разследващи бюра.

От друга страна се наблюдава тихия духовен подвиг на безименна редица на руските войни, лекари, медицински сестри, готови да жертват себе си в името на мирните граждани на братския украински народ и на спасенито на Руския свят.

Вместо заключение: Основните вероятни пътища за развитието на въоръжения конфликт в Украйна

Въоръженият конфликт в Украйна не е завършил, по наше мнение той даже не е преполвил и половината от времето на «горещата си фаза». Да не говорим, че той е само една битка в «Глобалната хибридна война», която ще отнеме доста сили и време на човечеството, даже при най-благоприятен неин изход, който предполага той да завърши с преговори преформатиращи света. Ето защо е изключително трудно да се правят повече или по-малко достоверни прогнози. Въпреки това ще се опитаме вместо заключение да предложим няколко вероятни сценария за развитието на ситуацията в Украйна. Според нас те са три основни с много различни подварианти:

Първият сценарий е този въоръжен конфликт бил той по съзнателен или по случаен начин да прерастне в Глобална термоядрена война. В резултат на която човешката цивилизация да изчезне от лицето на Земята. Преди време швейцарски аналитичен център с помощта на мощен компютър изследва подобен сценарий. При което компютърът изчислява, че само в първите два часа на такъв всеобщ термоядрен конфликт ще загинат над 200 милиона души, след което което компютърът престава да дава изчисления, тъй като става ясно, че термоядреният ужас ще постави точка в съществуването на Човечеството. За нас такъв сценарий на пълното човешко безумие е излишно дори да се коментира, тъй като той предлага жалък и безмислен край на човешката цивилизация като цяло. От такава гледна точка не бих искал да давам оценка на казаното от 91-годишния «пророк» на Отворено общество – Джордж Сорос, който на Давоския форум – май 2022, призова да се води война до победа с Русия, включително с използването на ядрено оръжие?!!!

Все пак вярваме в разума на Човека и по точно на тези, които държат «куфарчетата с копчетата за ракетите», поради което вероятността за такъв сценарий прогнозираме от 1-5% от 100.

Възможен е сценарий, при който «ситуацията» в Украйна, казано по народному «се закучва», т.е. не се стига до някакво ясно изразено надмощие нито от страна на Запада /САЩ, НАТО и ЕС/, нито на Руската федерация. Но този сценарий в крайна сметка пак ще се сведе рано или късно до един от трите основни: вече коментирания първи апокалиптичен сценарий или представените по-долу два.

Вторият сценарий предполага постигане на надмощие на Запада над РФ в Украйна. В такъв случай РФ я чака разпад с ужасно влошени демографски показатели за руското население в смисъл на неговото последователно «изчегъртване» с различни средства. Принципиално погледнато елитът на Запада ги знае тези неща как стават, тъй като е трупал вековен опит. Казано с други думи Западът най-сетне ще постигне окончателното решение на «Руския въпрос», за което мечтаеше Хитлер. Това ще има всички негативни последствия не само за Китай, който веднага ще стане следващата жертва, но и за света като цяло. Тъй като ще бъде въведен глобалистки режим предполагащ мултикултурализъм, глобална джендърска вълна и съответно рязко намаляване на световното население. Според глобалистите-прогресисти тези близо 8 милиарда човеци са излишни. Нужни са не повече от 1.5-3 милиарда.

За нас такъв сценарий е също с ниска вероятност – 5-10% от 100. Тъй като, поставяйки под въпрос съществуването на руския народ и Русия такава ситуация ще предизвика «Руската народна война», срещу която нито Наполеон, нито къде по-добре подготвения идейно от днешните НАТО-вци Хитлер не са могли да устоят. В най-лошия вариант на този сценарий ще бъде задействана, навярно, формулата, изречена преди време от президента на РФ Владимир Путин «За какво ни е света без Русия». Т.е. ше се мине към първия сценарий.

Третият сценарий е надмощие на Русия в конфликта. При такъв сценарий не съществува екзистенциална заплаха за съществуването на Запада, нито във формата САЩ, нито във формата Западна Европа. Светът ще стане многополярен. Ще се увеличи шанса даже за малките държави да водят по-независима политика. Балонът на неолиберализма ще се спука. Даже в САЩ ще се търси значително по-различен социо-икономически модел. Западът ще трябва да отстъпи от Източна Европа, при която определени държави в тази част на света ще станат неутрални, а други – особено тези на Балканите, ще се сближат отново с Русия. До този сценарий може да се стигне чрез преговори и съответно разширяващо се сътрудничество, а може и чрез серия от малки и по-големи конфликти и търкания, от които повече ще губи Западът.

А какво ще стане в България при този последен сценарий ще попита заинтересуваният читател? С най-голяма вероятност нашенските русофоби първи ще бягат на «Орлов мост» с цветя да посрещат руснаците. По-старите от тях, особено завършилите в бившия СССР, ще си спомнят руски песни, които да пеят при посрещането. По-младите, които не са учили руски, ще залегнат над учебниците за да могат да казват високо и «искрено» «Здравствуйте братушки!», както и да разправят колко лоши са били тези западняците. Не се учудвайте! Познати родни картинки. Вече сме ги виждали, нали?!

В обобщение накрая трябва да кажем, че в известен смисъл ставащото днес на украинска земя е «Битката на века», кръстопътната точка, момента на бифуркация, от която ще зависи дали тенденцията на многополярност, стартирала на 24 февруари 2022 г., ще придобие устойчивост. Колко време ще продължи тази битка, в какви форми ще протича по-нататък, кои и колко ще бъдат жертвите? Това са въпроси, на които ще отговори времето. «Поживёмем-увидим!»/Ще поживеем, ше видим/ – казват руснаците. Ще припомним едновременно с това и едно китайско проклятие «Да живееш в интересно време!» В интересно време живеем, съгласете се!!!

Авторът: Геополитическия анализатор професор Нако Стефанов е доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, специалист по управление

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: