Представяме ви последното знаково интервю (пред немското списание „Four“) на големия американски икономист проф. Майкъл Хъдсън:

1.) В предишното ви интервю за списание „Four“ направихте някои прогнози, които се сбъднаха. Прогнозирахте фалитите на германските компании за торове, стомана и стъкло. Описаното от вас започна да се случва само няколко седмици след вашето интервю. Освен това казахте: „Блокирането на Северен поток-2″ всъщност е продължението с други средства на американската политика „купувайте американското“. Сега това това се вижда повече от ясно след взривяването на газопроводите „Северен поток 1 и 2″“. Бихте ли коментирали това?

Проф. Майкъл Хъдсън (М.Х.): Външната политика на САЩ отдавна се е фокусирала върху това САЩ да контролират международната търговия с петрол. Тази търговия е основен фактор за платежния баланс на САЩ и контролът върху нея дава на американските дипломати възможността да налагат задушаващ контрол върху други страни.

Петролът е основният енергиен носител и растежът на производителността и БВП във водещите икономики обикновено отразява растежа на потреблението на енергия на работник. Нефтът и газът се използват не само като енергийни суровини, но са и основната химическа суровина за производството на торове, чрез които се стимулира селскостопанското производство, както и за производството на пластмаси и други химикали.

Американските стратези прекрасно разбират, че отрязването на някоя страна от достъпа до петрол и неговите производни продукти води до фалита на нейната промишленост и селско стопанство. Възможността на САЩ да налага такива санкции (чрез инструмента петродолар) й позволява да прави страните зависими. Ако не се съобразяват с диктата на САЩ, те биват „отлъчвани“ от световните петролни пазари и няма откъде да си набавят тази суровина.

Американските дипломати от години притискаха Европа да спре да ползва руските петрол и газ. Целта на това мероприятие беше двойна: 1) да се лиши Русия от големия й търговски излишък, който получаваше от продажбата на енергоресурси на Европа, и 2) САЩ да се намърдат в тази освободена ниша, завладявайки огромният европейски пазар, предоставяйки го на американските производители на петрол.

Американски дипломати убеждаваха германските лидери да не одобряват изграждането на газопровода „Северен поток 2“ и накрая използваха като претекст войната на НАТО с Русия в Украйна. Под същия претекст и взривиха двете тръби „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“.

(2.) За нашите читатели: В новата ви книга „Съдбата на цивилизацията: финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм“ вие твърдите, че световната икономика сега се разделя на две, като САЩ и Европа ще са единствената доларизирана част. И тази западна неолиберална част в момента избутва Евразия и по-голямата част от Глобалния Юг в отделна икономическа зона. Вие заявихте това наскоро в интервю през ноември. Бихте ли обяснили това за нашето издание?

М.Х.: Разделението не е само географско, то основно отразява конфликта между западния неолиберализъм и традиционната логика на индустриалния капитализъм.

През последните десетилетия Западът деиндустриализира своите икономики, заменяйки индустриалния капитализъм с финансов капитализъм. Това се случи първо заради желанието на западните предприемачи да намалят разходите си за заплати, като отидат в страните от Далечния Изток – главно Китай, за да използват евтината работна ръка. И второ: след това в опит да установи монополни привилегии и да завладее пазарите за оръжия (а сега и петрол) и високотехнологични стоки от първа необходимост, Западът се превърна в рентиерска икономика.

Преди един век се очакваше индустриалният капитализъм да еволюира в индустриален социализъм. Правителствата на държавите предоставяха субсидирани основни инфраструктурни услуги (като здравеопазване, образование, комуникации, изследвания и развитие) – не пестяха разходите за живот и правене на бизнес в своите държави – за да създават и привличат инвеститори и специалисти за своята икономика. По този начин Съединените щати, Германия и други страни изградиха своята индустриална мощ, по същия начинът Китай и други страни в Евразия вдигнаха на крака своите икономики.

Но решението на страните от Запада да приватизират основната си инфраструктура, да премахнат ролята на правителството и държавата в това и да прехвърлят планирането на икономиката към банкерите от Уолстрийт, Лондон и други финансови центрове, буквално опустоши икономиките им. До степен, че към днешна дата те вече нямат какво да предложат на другите незападни страни… освен обещанието да не ги бомбардират или третират като врагове ако са послушни. А като „послушна страна“ неолибералният Запад окачествява тази, която не се опитва да запази богатството си в свои ръце, а го предава на американските инвеститори и корпорации.

В резултат на това днес, когато Китай и други страни изграждат своите икономики по същия начин, по който Съединените щати го направиха в периода от края на Гражданската война до Втората световна война, те биват третирани като врагове на демокрацията, либерализма и пр. лишени от какъвто и да е смисъл понятия.

Американските политици виждат, че играта за тях е приключила. Виждат, че икономиката им е станала толкова задлъжняла, приватизирана и с непосилно високи разходи, че не може да се конкурира на световния пазар. Затова те продължават да правят други държави зависими от САЩ със сила, да черпят ресурсите им за да се нахранят… до момента, когато няма да могат да правят и това и всичко за САЩ ще приключи.

Целта на САЩ е да наложат финансовия неолиберализъм като идеология на всички държави по света, за да може и останалите страни да се изправят пред същите проблеми като Съединените щати и така дългът им да отпадне от само себе си. Проблемът е, че останалите, извън западното ядро, не искат.

(3.) Първите терминали за американски втечнен газ (LNG) вече се строят в Германия. Как това ще се отрази на търговията и връзките между Германия и САЩ?

М.Х.: Санкциите на ЕС срещу Русия под диктовката на САЩ и унищожаването на Северен поток 1 и 2 направиха Европа зависима от доставките от САЩ, като цената на LNG газа е толкова висока (около шест пъти скъпа от цената, която плащат американците и азиатците), че Германия и останалите страни от ЕС напълно губят способността си да се конкурират на световния пазар в стоманената, стъкларската, алуминиевата и много други индустрии. Този тотален фалит на европейски концерни създава вакуум, който сега американските фирми се опитват да запълнят с инвестициите си в страни извън Европа и в самите САЩ.

Германската и останалата европейска тежка промишленост, химическата и други производствени индустрии ще се преместят в САЩ, за да използват по-евтините газ, петрол и други ресурси, които им е забранено да купуват от Русия, Иран и други страни.

А за да не се преместят тези европейски индустрии в Русия или Азия (Китай) предполагам, че САЩ вече са взели мерки. Вероятно ще ги блокират чрез налагане на санкции, глоби и политическа намеса в европейската политика чрез мрежата от американски неправителствени организации и сателити на Националния фонд за демокрация. Така САЩ контролират европейските правителства от 1945 г. насам.

Разбира се, можем да очакваме и нова операция „Гладио“ за насърчаване на местни европейски политици по съответните държави, които са готови да подкрепят този глобален разрив между Европа и Азия и ратуват за преместването на европейската индустрия в Съединените щати.

И ако за европейските индустриални предприятия вече всичко е решен, въпросът сега е само дали квалифицираната работна сила на тези фабрики ще ги последва, като се пресели в САЩ. По правило точно това се очаква да се случи при тази ситуация. Това е същият вид демографско свиване, което се случи с балтийските страни преди 20 години. Там имаше много високотехнологични предприятия от времето на СССР и когато те бяха закрити, специалистите им масово емигрираха към европейските индустриални центрове. Това е страничен продукт на неолибералната политика. Същото ще се случи и сега, само че с цяла Европа.

(4.) Какво е вашето виждане за настоящата военна ситуация в Украйна?

М.Х.: Очаквам Русия да спечели войната през февруари или март, и то лесно. Украйна е напълно изчерпана и възможностите на Западът да й помага намаляват с всеки изминал ден. Предполагам, че след това Русия ще присъедини към себе си всички рускоезични региони – това е половин Украйна. А останалата част ще остави като независима държава, но ще превърне в демилитаризирана зона за защита на страната от пронатовската Западна Украйна, за да се предпази от саботажи и тероризъм.

След падането на Украйна, САЩ ще наложат на Европа да продължи да бойкотира Русия и нейните съюзници в Азия, вместо да търси взаимна изгода чрез търговия и инвестиции. САЩ могат да накарат Полша и Литва да се „бият до последния поляк и литовец“, имитирайки Украйна. Ще окажат натиск върху Унгария. Но най-вече ще настояват Европа да похарчи огромна сума за превъоръжаване, главно с американско оръжие. Всички действия на САЩ оттук-насетне ще са свързани с това да изсмуче Европа, за да спаси и укрепи своята силно разклатена и задлъжняла икономика. Просто САЩ вече нямат откъде другаде да черпят икономически ресурс.

Тези военни разходи ще изсмучат парите за социални разходи, които биха помогнали на населението на Европа да се справи с разпространяващата се индустриална депресия, ще изсмучат и субсидиите за съживяване на индустрията. По този начин милитаризираната икономика ще се превърне в нарастващи режийни разходи – докато потребителският и промишленият дълг на страните от ЕС ще нараства, заедно с публичния дълг.

Когато това се случи Европа ще е напълно дестабилизирана и демотивирана, влиянието на САЩ върху нея ще е спаднало и Русия може да поиска НАТО да се върне на границите си отпреди 1997 г. Това е най-вероятният източник на следващия конфликт.

(5.) Какво е мнението ви за текущата финансова ситуация около Украинската война война. Правителствата на страните от Г-7 и ЕС вече обсъждат възстановяването и реконструкцията на Украйна след войната. Какво означава това за западния бизнес и финансов капитализъм?

М.Х.: Първо, нито ЕС, нито САЩ, нито Г-7 ще имат каквото и да е влияние върху Украйна, когато войната свърши. Но да разгледаме хипотетичния сценарий, при който Русия изгуби тази война, която за нея вече прерасна в Отечествена. Украйна трудно може да бъде възстановена. Първо, по-голямата част от населението й е напуснало и е малко вероятно да се върне, като се има предвид унищожената жилищна и друга инфраструктура, а и драастично намалелия брой мъже, заради стотиците хиляди убити на фронта.

На второ място, Украйна е частна собственост на малка група местни феодали- клептократи, които се опитват да се продадат на западни земеделски инвеститори и други международни наднационални лешояди. (Мисля, че знаете кои са).

Украйна вече е обременена с дългове и е превърната във феод на МВФ (което на практика означава НАТО). Европа ще бъде помолена да „свърши своята част“ и с иззетите от Русия чуждестранни резерви от 300 млрд. долара ще бъдат наети като „консултанти“ американски компании, които да възстановят фиктивната икономика на Украйна във възможно най-минимален и мизерен мащаб, оставяйки страната още по-задлъжняла.

А новият държавен секретар от Демократическата партия ще повтори думите на Маделин Олбрайт, като каже, че убийството на икономиката, децата и войниците на Украйна си е „заслужавало“ като цена за разпространение на демокрацията в американски стил.

(6.) Прочетох много справки и данни за санкциите срещу Русия. Изглежда, че санкциите удрят Русия в технологичен аспект, защото тя не може да произвежда всичките си продукти, особено високотехнологичните. От друга страна Русия вече има по-стабилен бизнес и купувачи от Китай и Индия. Какъв е реалният ефект от санкциите върху Русия според вашия анализ?

М.Х.: Санкциите на САЩ се оказаха неочаквана находка за Русия. Например в селското стопанство санкциите срещу вноса на млечни продукти от Литва и другите балтийски страни доведоха до разцвета на вътрешния руски сектор за сирене и млечни продукти.

Сега Русия е най-големият износител на зърно в света, благодарение на западните санкции, които имаха почти същото въздействие като защитните мита и квотите за внос, въведени от Съединените щати през 30-те години на миналия век, за да модернизират селскостопанския си сектор.

Ако президентът Байдън беше таен руски агент, едва ли би могъл да помогне повече на Русия. Русия се нуждаеше точно от това – от икономическа изолация и държавен протекционизъм, но все още беше твърде овъртяна в неолибералните политики за свободна търговия, за да го направи сама. Така че САЩ го направиха вместо нея. Помогнаха й.

Санкциите задължават страните да станат по-самостоятелни, поне по отношение на основни нужди като храна и енергия. Такава самодостатъчност, като руската днес, е най-добрата защита срещу икономическата дестабилизация, която САЩ обикновено причиняват на „непослушните“ страни, за да сменят режимите им с такива, които ще се подчиняват и ще служат на Вашингтон.

Един от ефектите на това е, че дори санкциите на Европа да паднат, Русия ще може да купува много по-малко от деиндустриализирания Стар континент. Има и друг сценарий, при който САЩ няма да съумеят да наложат контрол на изтичането на фабрики към други региони и индустриалното ядро на Европа се мести в по-голяма степен в Русия и нейните азиатски съюзници, отколкото в Съединените щати.

Това ще е ироничният резултат от новата желязна завеса на НАТО.

(7.) Как бихте описали Китай, Русия и Индия: Виждате ли там индустриален капитализъм или икономическите им системи са по-близки до икономическия социализъм?

М.Х.: РИК (Русия, Индия, Китай) беше първоначалното ядро на БРИКС, която сега се разшири значително, за да включи Иран и по-голямата част от Централна Азия, както и маршрутите, включени в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Интерес към включване в организацията проявяват и Аржентина и Саудитска Арабия. Целта на очевидно вече обединената ЕврАзия е да не зависи повече от Европа или Северна Америка.

Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд често определяше „стара Европа“ като свиваща се мъртва зона. Тя не успя да изпълни вековните си планове да се превърне във все по-социализирана и обединена икономика с държавни субсидии за повишаване на жизнения стандарт, производителността, науката и индустрията. Просто пътят, по който реши да постигне тези цели, беше много грешен, а в уравнението има и един голям хикс – Европа не е енергийно независима.

Огромната грешка на Европа беше, че отхвърли не само марксизма, но и основата на марксисткия анализ в класическата икономика от Адам Смит, Джон Стюарт Мил и техните съвременници. ЕврАзия следва точно този път, докато десният антиправителствен либерализъм на австрийската и чикагската неолиберални школи разруши икономиката на страните от НАТО отвътре.

Тъй като центърът на промишленото и технологично лидерство в света се премества на изток, европейските инвестиции и труд вероятно ще го последват.

ЕврАзийските страни ще продължат да посещават Европа като туристи по начина, по който американците обичат да посещават Англия – един вид постфеодален благороднически тематичен парк, дворцови постове за охрана и други странни спомени от дните на рицари и дракони.

Европейските страни обаче ще приличат повече на Ямайка и Карибите, като хотелиерството и ресторантьорството ще бъдат основните сектори на растеж, а френските и немските сервитьори ще бъдат облечени в странните си квази-холивудски костюми. Музеите ще процъфтяват, като самата Европа ще се превърне в своеобразен музей на постиндустриализма.

(8.) В момента сме свидетели на колапса и фалита на борсата за криптовалути FXT. Управлението на тази фирма изглежда престъпно в най-висока степен. Как го оценявате?

М.Х.: Престъпността е това, което превърна криптовалутите в сектор на растеж през последните няколко години. Инвеститорите купуват криптовалути, защото това е средство за натрупване на богатства от международната търговия с наркотици, оръжия, други престъпления и укриване на данъци. Това са големите постиндустриални сектори на растеж на западните икономики.

Пирамидалните схеми а ла Понци често са добри инвестиционни средства в етапа на излитане – етапа на „изпомпване и изхвърляне“. Беше неизбежно престъпниците не само да използват криптовалути за прехвърляне на средства, но и действително да създадат свои собствени валути, „свободни от жестоко държавно регулиране“. Престъпниците са абсолютните либертарианци на свободния пазар от Чикагската школа.

В интернет сега всеки може да създаде своя собствена валута, както направиха американските банки от Дивия запад в средата на 19 век, като печатаха валута по желание. Когато хората пазаруваха в началото на 20 век, в магазините все още имаше списъци с променящите се стойности на различни банкноти. Най-успешните, като правило, бяха тези, които бяха най-добре оформени.

(9.) Знаете ли за бизнес отношенията между фалиралата борса за криптовалути FTX и Украйна, правителството в Киев? Имаше ли слухове и статии в алтернативни медии за това?

М.Х.: МВФ и Конгресът на САЩ са платили големи суми пари на правителството на Украйна и клептократите на власт в Киев. Вестниците съобщават, че по-голямата част от тези пари са им преведени под формата на криптовалути през борсата FTX, която се превърна във втория най-голям донор на Демократическата партия (след Джордж Сорос, за когото също се твърди, че е накупил доста украински активи).

(10.) Преди няколко месеца в американската преса се появиха статии за плановете на Фед: Те планират да създадат цифров долар, цифрова валута на централната банка (CBDC). Също така в Европа президентът на ЕЦБ мадам Лагард и германският министър на финансите Линднер говорят за въвеждането на цифрово евро. Тук в Германия някои критични експерти предупреждават, че това само ще насърчи тоталното наблюдение над населението и клиентите. Какво мислите за цифровите валути?

М.Х.: Тази тема не е много от моята компетенция. Но все пак: Всички банкови транзакции са електронни, така че какво означава думата „цифров“? За либертарианците това означава липса на държавен надзор, но в ръцете на правителството ще има запис на всичко, което някой харчи.

(11.) Какво е мнението ви относно текущата слабост или сила на щатския долар, еврото, британския паунд, златото и среброто?

М.Х.: Доларът ще остане в тренда, няма да потъне, благодарение на факта, че той успя да направи еврозоната зависима от себе си. Но доларът изчезва като световна валута. Той ще е конвертируем предимно в западния свят. Британският паунд има малка подкрепа и съответно малко причини за чужденците да инвестират в него. Еврото вече е младши валутен спътник на долара.

Останали без долара или друга алтернативна световна валута, за да съхраняват своите парични резерви, правителствата ще продължат да увеличават дела на златото, защото то няма държавни задължения, така че американските банкери не могат просто да го откраднат, както направиха с руските резерви. Не може да се вярва и на страните от еврозоната, че няма да изпълняват заповедите на САЩ да изземат резервите на още някоя друга страни, така че светът вече ще отбягва западните банки.

Тъй като еврото се обезценява спрямо долара, чуждестранните инвестиции в Европа силно ще намалеят, защото инвеститорите няма да искат да инвестират в (1) свиващ се пазар и (2) компании, печелещи местни евра, които струват все по-малко от долара, юана, рублата или друга твърда валута.

Разбира се, златото трябва да се съхранява у дома, за да не бъде просто конфискувано, както Банката на Англия конфискува златото на Венецуела и го даде на произволно избрания от САЩ марионетен кандидат за президент на Венецуела Хуан Гуайдо. Германия би постъпила най-разумно ако ускори транспортирането по въздух на собствените си златни резерви от трезорите на Федералния резерв на САЩ в Ню Йорк.

(12.) Какъв е текущият ви анализ на енергийните и финансовите кризи в света?

М.Х.: Няма истинска криза, по-скоро нещо като бавен колапс. Цените на американския износ растат: петрол, храни и монополни стоки в областта на информационните технологии. А в същото време разходите за живот на потребителите нарастват по-бързо от заплатите им.

Така повечето семейства ще се окажат в затруднено положение. Средната класа ще осъзнае, че отдавна вече не е такава, а е бедна прослойка, която работи за мизерна надница, и ще затъне още повече в дългове – особено онези, които решат да направят ипотека, за да си купят къща.

Проучвах 11-ти и 12-ти век за моята история на дълга и попаднах на история, която може да е от значение за въпросите, които зададохте. НАТО продължава да твърди, че е отбранителен съюз и сегашните му действия срещу Русия имат отбранителен характер. Но Русия няма желание да нахлува в Европа. Причината е очевидна: нито една армия не може да нахлуе в голяма страна. По-важното е, че Русия дори няма мотив да унищожи Европа като враг, който е марионетка на Съединените щати. Защото Европа се унищожава сама.

Спомням си за битката при Манцикерт през 1071 г., когато Византийската империя губи от селджукските турци (до голяма степен защото нейният генерал, от когото императорът зависеше, Андроник Дука, дезертира и след това свали императора. Crusade of Kings, известна игра, дава подробности за тази битка и твърди, че между Алп Арслан и Роман се е състоял следния разговор:

Алп Арслан: „Какво щеше да направиш, ако аз се бях явил пред теб като затворник?“

Роман: „Може би щях да те убия или да те пусна по улиците на Константинопол.“

Алп-Арслан: „Моето наказание е много по-тежко. Прощавам ти и те освобождавам.“

Това е наказанието, което Европа ще получи от ЕврАзия. Нейните лидери направиха своя избор: ЕС да бъде сателит на САЩ.

Майкъл Хъдсън е американски икономист, професор по икономика в Университета на Мисури–Канзас Сити и изследовател в Икономическия институт Леви към Бард Колидж, бивш анализатор на Уолстрийт, политически консултант, коментатор и журналист.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: