След първия тур на местните избори – нищо ново. ГЕРБ продължава да е доминантната политическа сила почти в цялата страна, което след дългогодишното им управление си е чисто чудо. След 89 г. в България нито едно правителство не е управлявало повече от 4 години, а някои се задържаха на власт за по-малко и от 2 месеца. Нито един от стотиците гръмовни и тежки корупционни скандали през годините не само не ги свали от власт, но дори и не разклати управлението им.

А преди години не беше така. Инспирираните от Запада у нас зърнена и банкова кризи, които доведоха до изкуствена хиперинфлация бяха достатъчни цялото общество да се вдигне срещу БСП и да свали правителството на Жан Виденов. Приватизационните скандали при Иван Костов го изхвърлиха от властта завинаги, имотите на Симеон Сакскоруготски буквално изтриха партията му НДСВ от политическата карта на България, а онова странно гласуване за Дилян Пеевски – за шеф на ДАНС, изхвърли за пореден път БСП от управлението. Защо с ГЕРБ е различно?

Защо многобройните разкрития за чудовищна корупция на всички равнища и в трите кабинета на Борисов и деветимата самозапалили се в знак на протест срещу ГЕРБ… защо нищо от това не попречи на тази партия да печели избор след избор в продължение на цяло десетилетие? Част от отговора е в това, че партията на Борисов е германски проект, замислен и финансиран от фондациите на Меркел „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“. Затова и ГЕРБ е първата българска партия, която се ползва с безрезервната подкрепа на геополитическия ни господар Германия (респективно и на Брюксел). Друга част от отговора е здравата ръка, с която ГЕРБ още с идването си на власт хвана всички медии, социологически агенции и политически институти за гушата. Но и това не е достатъчно фашизоиден проект като ГЕРБ да държи кормилото на властта у нас цели 10 години. Има и друго обяснение.

Преди години, докато БСП беше в силата си и управляваше, социолози (активни и днес) развиха тезата, че ако партията стартира пакет от мерки за деполитизиране на населението и то престане да се вълнува от политика, властта на Столетницата ще се стабилизира и тя ще управлява много дълго. Това беше наречено „нормализация“, а по същество си беше пакет от похвати от сферата на т. нар. политически инженеринг.

Е, струва ми се, че днес вече живеем в такава „нормализирана” държава. Защото БСП тогава не предприе нищо, но пък по-късно ГЕРБ наложиха и внедриха точно този „пакет от мерки по нормализацията“. Вследствие на това хората се отвратиха от политиката и, поставени пред избор, днес предпочитат или да не гласуват, или да подкрепят управляващите. Защото независимо дали им харесват или не, те са познатото зло, с което са свикнали, и не искат да рискуват с новото и непознато зло. Тази обществена нагласа се постига с много пари, с много промиване на мозъци чрез медиите, с богат спектър от пи-ар трикове, чрез които се внушава, че всички политически партии са маскари и че управляващата в момента партия няма алтернатива… Отровният плод, крайният резултат на деполитизацията е нарасналото отвращение на населението към политиката и към партиите в частност.

Ще припомня обаче в исторически план как отвращението към партиите помага на превратаджиите от 19 май 1934 г. да забранят всички партии – за радост на гражданите. И точно липсата на партии позволява на цар Борис III през следващите 10 години да управлява необезпокояван с всички произтичащи от това последици. А последиците са, че България става съюзник на Хитлер и прегръща фашизма… което пък я води до поредната национална катастрофа.

Подобен опит за деполитизация на обществото прави и БКП през 60-те години, като насочва вниманието и стремежа на социалистическите си граждани към придобиването на все повече материални блага – коли, апартаменти, вили, екскурзии и т.н. Целта е да народа да престане да се интересува от политика и да спре да се бърка в управлението на БКП. Този експеримент не завършва добре – идеята, че консуматорството движи икономиката е капиталистическа. Защото докато в западните капиталистически държави има изобилие от стоки, то в социалистическата бг. икономика с присъщите й перманентни дефицити тя по-скоро делегитимира системата.

Но да се върна към днешната реалност. Моето обяснение за трайното присъствие на ГЕРБ във властта е западния политически инженеринг, който деполитизира българското общество до степен, че днес то вече не се вълнува от политически програми и идеологии. Бойко Борисов и неговият ГЕРБ вече се идентифицират с властта, те все повече се вкопават и изглеждат безалтернативни. Така както през 70-те години изглеждаха Тодор Живков и БКП.

Имат ли акъл избирателите на ГЕРБ?!?

Сред основните жалони на популисткия проект на Борисов ГЕРБ е антикомунизма. Цялото му 10-годишно управление бе белязано от тази реторика. Самият той не пропуска повод да се нарече представителите на тази партия „комунисти“. Какво обаче показаха местните избори тази година: В Русе от всичките 16 кандидати за кмет само спечелилият Пенчо Милков от БСП не е бил нито комсомолски активист, нито член на БКП – коментарът е излишен. Успехите на ГЕРБ не се дължат на осъзнат политически избор на населението, а са плод именно на индоктринираната през последните 10 години в българското общество деполитизация. Купуването на гласове, корпоративния вот и насаждането на страх сред населението от страна на управляващите ги оставяме настрана.

Но нито Борисов, нито ГЕРБ, нито Меркел, нито диктатурата на недоразумението ЕС ще са вечни. Дори ми се струва, че ситуацията намирисва на скоро – скоро ще се отървем от всички тях. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: