Украинската провокация в Керченския проток (в Черно море, а не в Азовско, както преднамерено тръби западната пропаганда) е съзнателна и планирана провокация на режима в Киев и подкрепящияго Запад. Целта е да се създаде втора точка на напрежение на границата мужду Русия и Украйна (първата такава е Донбас). Това е удар, насочен директно срещу Русия. Това заяви проф. Иво Христов в интервю за поглед. инфо.

Ескалацията на напрежение в Азовско море започна още преди година – имаше няколко случая със задържани от Украйна руски кораби. Както и чисто отвличане на руски кораб с моряци от Крим, които бяха принуждавани от украинските власти да се откажат от руското си гражданство, за да бъдат освободени.

Така че- днешната провокация в Керченския проток е само един от елементите на една по- дългосрочна западна стратегия за обкръжаване и задушаване на Русия, категоричен е проф. Христов.

Малко хора у нас знаят, че Азовско море е от затворен тип, то е море или залив със специален статут, според правовата база. Достъпът до него в момента се регулира чрез договора от 2013 г. между Русия и Украйна от 2013 г. Това не е открито море, а вътрешно-териториално. То е разделено между двете страни и достъпът се регулира според договора, подписан между тях. Достап за корабите на трета държава там просто няма и не трябва да има. Режимът в Киев се стреми да анулира договора за Азовско като закрито море – Украйна иска вече да могат да влизат и трети страни. Разбирай – НАТО. Така се надяват да елиминират РФ като военен фактор в региона. Ето как: Крайната цел на Украйна, и на западните им господари, е да създадат ракетно-морска база на НАТО на полуостров Бердянск, в Азовско море, точно на 20 км. от границата с Русия.

Това беше и единствената цел на Запада, организирайки Майдана в Киев – Украйна да стане плацдарм за обкръжаването на Русия. Тоест – на територията й да се разположат натовски бази. Но това е прекрачване на червената линия, която Русия никога няма да позволи. Защото става твърде опасно за нейната сигурност.

Организирайки провокацията край Керч, Порошенко си е давал ясна сметка, че руската брегова охрана ще стреля и се е надявал дори да има жертви или някой от корабите да бъде потопен. Замисълът му не се получи. И последвалата пропаганда на режима му и воплите му към Запада за помощ, някак увиснаха. Впрочем вчера Порошенко сам си призна, че целта му е да вкара натовски кораби в Азовско море. Което обаче няма как да се случи, анализира Иво Христов.

Върви пълзящ опит да бъде променен статутът не само на Азовско, но и на Черно море, тъй като и двете морета са със статут на закрити. Така например страните, които нямат излаз на Черно море, могат да вкарат вътре кораб само за 21 дни. Затова и НАТО няма военно-морска база нито в Румъния, нито в България. Затова и целта е Черно море да стане отворено – и западният вълк да влезе в кошарата на Русия. Това означава и призивът на Порошенко за повече натовски кораби.

Но Порошенко се движи по пътя на бившия грузински президент Саакашвили. Цялата операция на Азовско море е разчитала на ефект на ескалация, както Саакашвили направи с нападението над автономната про-руска провинция Южна Осетия. Западът обаче не се намеси, Русия си прибра Осетия и Саакашвили увисна. Сега е осъден на десетки години затвор в собствената си страна, няма гражданство. И западняците го изоставиха, защото вече не им е нужен.

Рейтингът на Порошенко е катастрофален – 5% подкрепа, а изборите наближават. Надявал се е чрез тази провокация да елиминира предстоящите избори и диктатурата му да стане фактическа. В Украйна никога не е имало ред – там цари пълна анархия. Затова и Радата осуети опита на Порошенко да въведе пълно военно положение. Порошенко знае, че диктатурата му има бъдеще само ако успее да предизвика военна ескалация на конфликта с Русия.

Като говорим за Запада обаче, трябва да знаем, че не целия Запад, конкретно американците създадоха проблема „Украйна“. В това Европа има една-единствена роля – да плаща целия този масраф – както се случи и на Балканите по-рано. И сега янките искаха същата оперета, но Франция и Германия бързо разбраха целта на киевското мероприятие през 2014 г. И не подходиха с особен ентусиазъм по Керченския въпрос. И категорично заявиха, че няма да налагат нови санкции на Русия. Имат си едно наум. Неслучайно за подписването на Договора с Украйна от 2014 г.  Франция изпрати не външния си министър, а шефа си на дирекция Източна Европа. Така Париж в момента не носи никаква отговорност за псевдо-проекта за псевдо-държавата Украйна и когато този проект започне да се разпада, Франция най-спокойно ще се оттегли и ще заяви, че това е авантюра.

Има възможност, макар и минимална, киевският режим все пак да успее да предизвика мащабен военен конфликт в региона.

Проблемът в Украйна не е решим чрез избори. Този западен проект не е създаден с цел да се омиротвори територията. Напротив! Напрежението в про-западна Украйна трябва непрекъснато да ескалира, да бъде регулирано. Ролята на Украйна в НАТО-вските планове е да служи като аванпост в зоната на руските стратегически интереси. До окончателното обкръжаване и задушаване на Русия.

В момента средният украински гражданин живее тежко, доста по- зле от българина. Сред населението няма никакво настроение за война. По последни данни от Майдана насам, между 2014 и 2018 г. , населението на Украйна е намаляло с 10 млн. От 48, то вече е 38 млн. Украинците масово емигрират – половината в Русия, а останалите в Европа. Икономиката на страната е напълно унищожена – повече от 80 % от предприятията и заводите не функционират, информира проф. Христов.

Българските реакции по казуса бяха обаче много интересни. Особено на президента Радев, който първо ултимативно каза: „Русия незабавно да освободи украинските моряци“, а после се коригира и каза нещо доста по- различно. Първата реакция на президента беше погрешна – влезе в логиката на полския си гост и обслужи полската традиционно русофобска позиция. Втората реакция на Радев беше по- балансирана – очевидно с цел да се коригира първата.

Реакцията на Борисов, която изрази в Мароко, ясно показа, че той е наясно с негативите за България и може да се каже, че беше адекватна. Към момента десетки български тирове са блокирани на украинската граница. Ако конфликтът между Русия и Украйна ескалира, България ще е сред най- потърпевшите. Най- лошият сценарий за нас, българите е да се стигне до криза с газа, като през 2009. „Газпром“ няма да спре газоподаването през Украйна, за да не дразни Западните си партньори, на които е длъжен да подава газ. Москва ще спре газа през Украйна едва когато построи „Южен поток“. Киев е наясно с това. Но целта на тамошната хунта е точно обратната – да злепостави Русия пред Запада като ненадежден газов партньор.

За последните 48 часа Тръмп на няколко пъти отмени, а после отново насрочваше срещата си с Путин. Причината за това странно поведение, е че е поставен под натиск вътре в Америка. Тръмп не иска да дава храна на противниците си от „дълбоката държава“, които продължават да го атакуват за някакви мними връзки с Русия. Големият проблем на САЩ всъщност не е Русия, а Китай. Защото двете държави са като скачени съдове и възходът на китайската икономика значи смърт за американската. И голямата цел на САЩ е да срази Китай военно, защото икономически не може. Но това няма как да им се отдаде докато руската мечка пази Дракона. Затова и планът на американците е- да убият Русия икономически, а сетне и Китай – военно. Но начинът, по който янките отиграват тази своя стратегия е много некомпетентен, коментира Иво Христов.

Русия има същия подход към Европа, като Тръмп. Подходът е да се работи страна по страна, така сключват и договорите си, защото и Русия, и САЩ не приемат ЕС като единен субект. Истината е, че Европа няма никакъв шанс да се консолидира – тя никога не е имала обща субектност. Затова ЕС няма да просъществува нито като единна държава, нито въобще като съюз. Силата на Европа е в нейното многообразие от етноси, религии и интереси. Тя няма как да се превърне в едно цяло. След евроизборите през май в Европейския парламент ще влезе силна националистическа вълна, която ще взриви съюза. Вследствие на това ЕС ще стане крайно недееспособен и ще се разпадне.

Противоречия между Русия и Европа на практика няма. Конфронтацията помежду им е подклаждана от САЩ, които не желаят подобно обединение, защото те ще станат излишни. Германия, например, само през 2018 г. инвестира в Русия рекордните 60 млрд евро, въпреки санкциите. Построи десетки автомобилни и прочие предприятия…, завърши проф. Христов. Skandalno.net

Надя Колева, Skandalno.net

ВИЖ УЧАСТИЕТО НА ИВО ХРИСТОВ! ВИЖ ВИДЕОТО – 1 ЧАСТ:

ВИЖ ВИДЕОТО – 2 ЧАСТ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: