Проф. Христов е категоричен, че войната в Украйна е само началото на дълъг конфликт за решително и цялостно прекрояване на геополитическата карта на света и на водещите сили в него. Интервюто с проф. Иво Христов Виж Тук:

– Ново правителство с третия мандат в рамките на този парламент или нови избори през есента, професор Христов?

– Все пак три партии се борят за благословията на президента за третия мандат и обещават да дадат всички от себе си да го реализират – БСП, ИТН и ДБ? 

– Това ми прилича на народната приказка „Трима се карат за нещо – всеки вика на другия „вземи го ти“. Да не бъркаме желаното с реалното, все пак. Според мен желанията на тези партии надвишават реалностите. Да не говорим, че декларираното им желание да вземат мандата не е искрено. Правят го с цел пиар – ето, ние поемаме отговорността, готови сме да се жертваме в името на доброто на хората и други такива нищо не значещи алабализми, които се бълват непрестанно по времето на т. нар. български преход вече 30 години и за които електоратът всеки път се хваща с безгранична вяра…

– С плюсове или с минуси ще излезе БСП от тази управленска коалиция, според вас?

– По-скоро с минуси, въпреки че се опитваха да минат през най-острите ръбове и да избегнат подводните скали. Но няколко факта са крайно нелицеприятни. Първият, разбира се е, че въобще участваха в тази коалиция, която във външнополитически план подкрепи анти-руския курс на „Продължаваме промяната“ и на техните американски кукловоди. Това ще донесе големи негативи за БСП и ще отблъсне допълнително все по-намаляващия й електорат. Мисля, че БСП ще се представи на предсрочните избори в тези проценти, в които се представиха на предишните през ноември – между 9 и 11 процента.

– Това я прави засега четвърта политическа сила след ГЕРБ, ПП и ДПС? 

– БСП трайно премина във втора лига и упорито се движи към трета.

– Какво според вас доведе до разпадането на коалицията? Само това, че ИТН изтегли министрите си ли? 

– Това беше изначално структурно невъзможна коалиция, продукт на американски инженеринг и натиск и на вътрешни компромиси. И разбира се на огромна алчност да се докопат до държавен ресурс. Разбира се, участието на тези партии в управленската коалиция бе подтикнато и от огромното желание да бъде елиминиран ГЕРБ след 12-годишното управление на Борисов. Така че това бе комбинация от всички тези фактори с преобладаващия такъв- много силен американски натиск.

– За какво бе този американски натиск? 

– Трябваше да бъдат решени четири геополитически задачи. Първата – пълно скъсване на отношенията с Русия – икономически, политически, всякакви. Второ – да бъде решен най-сетне казусът със Северна Македония и да бъде тя вкарана окончателно в северноатлантическата кошара, което стана за сметка на българските национални интереси, но също и против интересите на държавоподобното образувание около Вардара със странното наименование Северна Македония. Третата външнополитическа задача, поставена на това коалиционно правителство, беше България да бъде ясно и категорично закована в прифронтовата полоса на сблъсъка между тектоничните плочи на САЩ и Русия и техните сфери на интереси – закована на границата, но от страната на САЩ. И четвъртата задача беше във вътрешен план – да бъде изместена доскорошната политико-икономическа клика от различни кръгове с различен произход, която през последните 12 години се беше скупчила около ГЕРБ и ДПС, но през последните 30 години безметежно царуваше в България. Тя трябваше да бъде заменена с нова. И според мен тъкмо нескопосания опит за силово отстраняване на тези кръгове, им изяде главата.

– И трите външнополитическите задачи обаче бяха бързо изпълнени само за 6 месеца…

– Да, бяха изпълнени с „чест“. Във вътрешнополитически план бе направен сериозен опит да бъдат пренасочени икономическите и финансови потоци към нови икономически кръгове. Но тъй като го направиха много непрофесионално, те консолидираха срещу себе си „ощетените“ сили, които до една също са проамерикански, но доскоро не можеха да се гледат.

– Например БСП с ДБ, ИТН с „Продължаваме промяната“…

– Точно така. Вие знаете моето дълбоко скептично отношение към така наречените български партии и към техните етикети „ляво“, „дясно“ и т. н. Когато няма съдържание, формата става съдържание и обслужващите ги политолози и журналисти, започват да им лепят етикети с напълно измислено съдържание. А всъщност партиите у нас са ситуативно произведени клиентелистки корпорации, които изпълняват вътрешно икономически и външнополитически задачи.

– Няма ли да му е много на президента вече четвърти служебен кабинет, който се задава?

– Ами при това положение на политическата система това е един от изходите. Но повече от ясно е, че нещото, сглобено като политическа система и конституционен ред преди 30 години, вече дава течове по всички бордове. Мисля, че при един малко по-силен геополитически трус, тази овехтяла колониална структура ще се разпадне, тъй като е изкуствено създадена по дефиниция.

– Днес се навършват 31 години от приемането на Конституцията, която регламентира служебното правителство. Много хора искат нейното изменение, други настояват директно за нов основен закон. Не е ли време да се премахне институцията „служебно правителство“, професор Христов? От януари 2017 г. до днес 4 години е управлявал ГЕРБ, 6 месеца – четворната коалиция и президентът Радев – 11 месеца чрез служебните си правителства без парламент и с хора, неизбрани от никого. Що за парламентарна република сме?

– Мисля, че когато не знаеш какво да кажеш, тръгваш с искания да се смени Конституцията. Що се отнася до това, че някои партии си градят изборната и следизборната тактика около този казус – виж моят отговор два реда по-нагоре. А парламентарната република се базира на силни партии, които се базират на ясно структурирани обществени и групови интереси. У нас го няма нито първото, нито второто, нито третото. И когато те непрекъснато дават на късо, естествено че се намесва „Бърза помощ“ в лицето на президента и служебните правителства. В един момент може да се окаже, че бързата помощ може да стане постоянен авторитарен режим, а така наречените парламентарни правителства да станат изключение.

– А какъв е вашият коментар за изгонените руски дипломати? 

– Това е част от първата външнополитическа задача, за която споменах. САЩ поставиха задача на инженираното от тях коалиционно българско правителство да скъса всякакви отношения с Русия. Целта на Вашингтон е да вкара България в прифронтовата полоса от Талин до Тбилиси. Между другото, ако забелязвате, Грузия, за разлика от 2008 г., този път упорито се дърпа да влезе в тази компания от началото на войната. И да бъде преформатирана една нова линия „Кързън“, която да бъде насочена срещу Русия, която да ползва човешки, икономически и какъвто искате ресурс на прифронтовата полоса и да бъде тя хвърлена срещу цивилизационния враг Русия. Нищо ново под слънцето, Англия едно време така е превзела Индия и още една трета от света – използвайки и настройвайки едни туземци срещу други.

– Достигнаха ли отношенията ни с Русия температурата на замръзване?

– Може да стане и още по-ледено в тази посока. Но и Русия знае, че България няма собствена воля и жалко се опитва да покаже на американските си господари колко е покорна, за да не я накажат същите.

– Виждате ли край на войната в Украйна и кога?

– Не, разбира се. Това е началото на дълъг конфликт, в който украинският казус е само един от елементите. Този конфликт ще е бягане на дълги разстояния и залогът е съществуващият геополитически ред, който бе оглавяван от САЩ с преразпраделение на всички световни ресурси в тяхна полза и на близката им клиентела от 30 западни държави. И битката, която на 24 февруари влезе в горещата си фаза, е за обратното преразпределение на този ресурс в други геополитически центрове. Тъй като това никога не е ставало по друг начин освен с военен конфликт, то това, което наблюдаваме във военен, икономичесски, финансов и информационен аспект е едва началото на дългото противопоставяне.

– Как ще продължат военните действия? Накъде ще тръгне Русия?

– Залогът е дали долара ще продължи да упражнява контрол върху световната икономическа система, дали западната цивилизация ще продължи да доминира, паразитирайки върху целия останал свят и дали установилите се вече други алтернативно центрове на световната власт в Китай и Русия ще продължат да са така стабилни и засилващи своето влияние върху планетата. В момента изходът е неясен, позитиви и негативи имат и двете страни на барикадата в този конфликт. А той ще бъде дълъг и според мен ще продължи поне десетилетие.

– Според вас превърна ли се войната Русия-Украйна във война НАТО-Русия?

– Тя е война на Запада срещу Русия от самото начало. Украйна предоставя територия и пушечно месо, натам непрекъснато вървят потоци от оръжие, наемници, логистика, а също и разузнавателна информация от западните служби. Така че е въпрос на време и обстоятелства на някой да не му издържат нервите и да удари центровете за взимане на решения. Има едни червени линии, които ако се преминат, ще видим нещо необичайно в небето, което лети в едната или в другата посока.

– Кои са червените линии за едната и другата страна? 

– Ако бъдат застрашени стратегическите интереси на Русия, ако бъде застрашено самото съществуване на държавата. Ако в конфликта в Украйна се намесят директно със свои войници и въоръжение страни членки на НАТО – визирам пак източноевропейската клиентела, ако се стигне до директно участие, което аз изключвам. Все пак в САЩ има умни хора и в политическия, и във военния елит, които си дават сметка за това, че заради една пешка на шахматната дъска никой не обръща дъската. Визирам Украйна и големия геополитечески гамбит, който се разиграва. Така че това, което сега наблюдаваме в Украйна е военен конфликт със средна интензивност, който е контролиран и от двете страни, като се внимава той да не се превърне в глобален конфликт.

– Очаквате ли някаква промяна в политиката на САЩ след междинните избори на 8 ноември, които вероятно ще бъдат спечелени от републиканците на Тръмп? 

– Не очаквам някакви грандиозни промени във външната политика на САЩ, защото коалицията на Русия със страните от БРИКС и арабските държави засегнаха трайно фундаменталните американски геополитически интереси, които буквално в момента взривяват статута на Америка като велика сила. От друга страна с контрадействията си САЩ и гравитиращата около тях западна коалиция засегнаха трайни геополитически интереси на Русия, които ако Москва не защити ще престане да бъде какъвто и да е фактор. Поради тази причина във Вашингтон може би ще бъдат сменени нюансите, донякъде и формулировките, политическият език и конкретното поведение, но то няма да има отношение към сърцевината на конфликта.

– Каква е според вас ролята на Китай в цялата тази история? Има ли той апетити към Тайван?

– Китайците в момента са зад Русия – чисто ситуативно. Но в по-дългосрочен план ще се опитват да играят ролята на мъдрата маймуна, която чака тигрите да се изядат долу в долината, а те да отидат накрая да оберат труповете. Проблемът е, че тигрите знаят какво мисли маймуната по въпроса. Така че това е един особен триъгълник Америка-Китай-Русия с взаимно надлъгване и очакване противникът да трепне, за да бъде ликвидиран. Засега обаче Китай е плътно зад Русия, защото му е важно първият, който умре в този сблъсък да са САЩ. Мисля, че проблемът с Тайван се преескпонира, той по-скоро играе ролята на отвличащ маньовър. Заради Тайван Китай няма да наруши своя статус и да жертва геополитическите си интереси да стане водеща сила в света. Китай знае, че времето работи за него. Всички изследвания показват, че след 2030 година Китай няма да може да бъде спрян икономически и военно. Затова той се готви за дългата партия шах, за която споменах в началото.

– Очаквате ли промяна във външната политика на Великобритания след оставката на премиера Борис Джонсън?

– Не. Англия се опитва да играе ролята на завърнал се геополитически имперски играч, опитва се да координира и управлява политиката на източноевропейските страни, дори и на Турция срещу Русия в Закавказието. Опитва се много директно да манипулира ситуацията в Украйна и цялата тази британска тройна сложна игра се играе за сметка на икономическия колапс на Франция и Германия.

– Все пак няма ли някакъв оптимизъм за спирането на войната, за мирни преговори между Русия и Украйна с нечие посредничество?

– Няма как да се случи. Украйна няма собствена воля – нищо не се решава от Украйна и от този украински елит. От друга страна започнатото от Русия няма да свърши нито с присъединяването на Донбас, нито с присъединяването на другите източни и южни райони на Украйна. Върви се към решително и цялостно прекрояване на геополитическата карта на света и на водещите сили в него. Няма да има обаче нови железни завеси, те в момента се ликвидират и се върви към цялостно преконфигуриране. Ще има голяма динамика на противопоставянето. Това, което е започнало като тектоничен процес, няма да свърши само с изригването на един вулкан, а ще бъде един дълъг и интензивен процес.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: