От няколко седмици във фокуса на вниманието ни са протестите на енергетици и миньори от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД за запазването на въглищната ни енергетика. Разговаряме с един от бившите директори на дружеството проф. д-р Иван Марков, който подчертава, че работещите в сектора защитават не само работните си места, но и енергийната сигурност на България. При стачка на миньорите, родните централи биха имали въглища за около месец. „След това централите спират да работят“, казва проф. Иван Марков.

– Професор Марков, проследявайки исканията енергетици и миньори, попаднах на решение на Комисията за водно и енергийно регулиране от 2020 година за продължаване на лицензията на „ТЕЦ Марица изток 2“ с нови 20 години, считано от 24 март 2021 г. Какво се промени толкова за две години, че днес вече въглищната енергетика се явява толкова вредна и недоходоносна, ако трябва да вярваме на управляващото мнозинство?

– Мисля си, че нищо не се е променило. Всичко продължава да се случва на база на нечие хрумване. Струва ми се, че от много време у нас събитията, особено в енергетиката, приличат на онази фраза „Няма попътен вятър за ладията, която не знае къде отива“. Все успяваме да се блъскаме от едната в другата крайност – струва ми се, че някакви лични или чужди интереси в определен момент стават доминиращи и затова и имаме такова изкривяване на картината в съвсем гротескни форми. Изходът от тази ситуация е да се вгледаме в нашите национални интереси, какви са нашите възможности, след това и какви са ангажиментите ни в общността, в която участваме – Европейския съюз и на тази база вече да изградим траен и сигурен подход към въпросите на енергетиката. Само така ще можем да решаваме ефективно нашите проблеми и да постигаме уважението на нашите партньори. 

– До колко е оправдан протестът на миньорите и енергетиците в момента, които казват, че с действията си бранят и енергийната независимост на България?

– Протестът на миньорите и енергетиците е оправдан, много справедлив и дори е подценяван, защото става въпрос за една витална потребност за всички българи. Бих казал дори, че тази потребност касае и съседните държави – достъпът до електроенергия. Не мога да си представя, че в третото хилядолетие ще говорим за евентуален недостиг на електроенергия или ще можем да съществуваме без електроенергия. Ако комплекс „Марица Изток“ не работи, това означава, че страната ни ще изпитва недостиг на електроенергия. Можем да си говорим всякакви приказки, но елементарен поглед върху мощностния баланс на България показва, че решаващо място в производството на електроенергия имат термичните централи. Напоследък слушам и някои „експерти“ – в много ярки кавички, които говорят, че можем и да внасяме електроенергия, но възможностите за внос са много ограничени. Откъде ще внасяме? Ако не работят централите в „Марица Изток“, това означава, че всеки час регулярно ние трябва да внасяме 2300 мегавата електроенергия. Разбира се, потребностите през зимата са по-високи, така че няма как и да е регулярно, но дори и при това условие, ние нямаме възможност да внасяме такива количества. Възможностите за внос по далекопроводите ни са за 1500-1600 мегавата и се оформя един траен дефицит от близо 700 мегавата. За какво говорим? Това са елементарни сметки, които трябва да бъдат погледнати, да се направят съответните изводи и комплекс „Марица Изток“ да продължава да работи. 

– Какво означава на неекспертен език „базова и регулирана мощност“, каквато се явява в енергийната сигурност на България ТЕЦ „Марица Изток 2“?

– Графикът за потребление на електроенергия в денонощен режим е по-ниско потребление през нощта, сутрин и вечер се изразяват с пикове на потребление или сутрешен и вечерен връх и през деня е някъде по средата на потребление между сутринта и вечерта. Това производство, което е в основата на този график, което осигурява постоянно необходимата електроенергия, се нарича базова електроенергия. „Марица Изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ са базови мощности, базови централи, защото дават тази базова електроенергия. Интересна особеност е, че АЕЦ „Козлодуй“ има много малки възможности да регулира количеството електроенергия, която произвежда. Например, всеки блок там произвежда по 1000 мегавата и може да се придвижи само няколко процента по-надолу или по-нагоре. Докато термичните централи в „Марица Изток 2“ имат по-разширена възможност. Примерно – един блок от 235 мегавата може да произвежда и то при спазване на технико-икономическите показатели и 130 мегавата. Разбирате, че това е съобразено с потреблението, а когато потреблението варира, варират и възможностите за генериране на електроенергия и точно този процес е по-добър при „Марица Изток“. По този начин се регулира и енергийната ни система, а тези централи освен, че осигуряват мощност, осигуряват и сигурност на цялата система. Отделен въпрос е, че сигурност означава и факта, че те работят с наше, местно гориво, чието производство зависи само от нас – дали да го произвеждаме или не. 

– Как би изглеждала енергетиката на България, ако комплекс „Марица Изток 2“ работи изцяло на пазарен принцип?

– Блестящо! Мога да дам и пример, какво би станало, ако „Марица Изток 2“ да работи изцяло на пазарен принцип: Централа близо до Белград купува въглища от „Мини Марица Изток“. Една част ги транспортира с авто извоз, друга с жп-транспорт, шлепове и др., но като цяло ги транспортира икономически неизгодно. Въпреки това тази централа работи на чисто пазарен принцип. Ето го реалния пазарен принцип – ако нашите централи работят така, проблем няма да има. Лошото е, че върху тях се упражнява груб, административен натиск – недопустим! Натиск за плащане на т.нар. квоти за въглеродни емисии. Според мен търговията с квотите за въглеродни емисии е по-цинична и от търговията с роби. Търговията с роби нарушава индивидуални права, а търговията с квоти нарушава общите права. За какво е тази търговия? Това пазарен принцип ли е? Кой определя цените, какво се търгува по тях, на какъв принцип се определят квотите – това е административно решение, тук няма никакъв пазарен принцип. 

– Да разбираме, че така наречената „Зелена сделка“ в 21 век е като търговията с роби в миналото?

– Можем да я разгледаме дори в по-сериозен план, при това – разберете, че не искам да проявяваме балкански инат на отричане. Но Европейският зелен пакт е нещо много сериозно, което цели да промени дори манталитета ни, що се отнася до отношението ни към околната среда. Само по себе си идеята е чудесна и би следвало да бъде подкрепена, но начинът, по който се цели да бъде въведен Зеления пакт, напрактика сериозно го дискредитира. Не е направена реална оценка на въздействието му. Например, ако в Европа се съкратят 500 тераватчаса въглищни централи, това в световен мащаб означава едва 4 процента по-малко въглероден диоксид. Ще бъде ли усетено в света това съкращение на мощности? Второ – демонизирането на въглеродния диоксид е въпрос, към който трябва да се подхожда много внимателно. Знаем, че той е част от атмосферата, знаем, че въглеродния диоксид е необходим за растежа на зелените растения и участва в хранителната верига. Идеята за унищожаването на въглеродния диоксид е недомислена и по-скоро в този Зелен пакт трябва да помислим на какво ниво трябва да осигурим въглероден диоксид. Ако продължаваме да ограничаваме въглеродния диоксид, зелените системи могат да станат жълти, кафяви или дори черни. Освен недъзите му при самото му създаване, Европейският зелен пакт има изисквания – до 2030 година да се редуцира въглеродният диоксид спрямо 1990 година с 55 процента. Самият начин на вземане на това уж общо решение в ЕС беше недостоен пазарлък – от 40, отидоха на 60 процента, после на 50 процента. В това нямаше никаква научна обосновка, а беше чисто политическо, административно решение.  България през 1990 година има генериран около 105 млн. тона въглероден диоксид, а сега генерираме 42 млн. тона – значи, че това условие е изпълнено от България. От енергийния сектор през 1990 година емисиите са били 68 млн. тона, сега са 27 млн. тона. Като погледнем числата излиза, че България няма за какво да плаща въглеродни квоти и може да излезе от тази система. Още повече, че премиерът каза, че ще остави ТЕЦ-овете да работят на пазарен принцип. Е, нека българските ТЕЦ-ове да работят без да плащат въглеродните емисии и всичко се нарежда. 

– Нали знаете, че няма как България да напусне Европейския зелен пакт?

– Да, ние не искаме да излизаме от тази договорена рамка, макар че има достатъчно възражения към нея. Но ето – ние сме постигнали изискванията спрямо параметрите от 1990 година до 2030 година, континентът не е само наш – да ги постигнат и останалите държави.   

– Как се случи така, че докато въглищните и ядрени лобита в цяла Европа спорихте през годините коя централа е по-чиста и безопасна, изведнъж на „енергийния трон“ се настаниха зелените фондове за фотоволтаици и ветрогенератори?

– От няколко десетилетия съм в системата и дори като се направи елементарен анализ се вижда, че не може нито без въглищна, нито без ядрена енергия. И беше интересно как подхождахме запалянковски и към едната, и към другата тема, но, да – стана така, че докато двама се карат, трети печели. Но ето нещо важно, което като общност трябва много внимателно да преценим – има една тенденция в енергетиката да се занимаваме с нископотенциалната енергия – слънчевата и да я отчитаме към момента като най-евтина енергия. А ако говорим за пазарен принцип, тя е дори по-скъпа от въглищната, защото не трябва да гледаме само енергийния ресурс. Разсъждавайки за възобновяемите енергийни източници, трябва да имаме предвид, че те трябва да се интегрират в енергийната система, а това са разходи, необходими са акумулиращи системи, самите фотоволтаици имат живот от порядъка на 25-30 години, акумулаторите са с два пъти по-малко живот – това са нови разходи. Енергийният системен оператор (ЕСО) обявява търг за пренастройване на мрежата от 220 kV на 400 kV, а това са инвестиции за близо 1 млрд. лева, за да могат да се включват фотоволтаици. Не би следвало запалянковски, а коректно да оценим ползите от производството на електроенергия и инвестициите в сектора. Фотоволтаиците са решение, което има перспектива, но на настоящия етап е все още на фаза научни разработки и масовото им прилагане ще бъде грешка.

– Ще трябва ли да се подготвим за режим на тока, ако стачката на миньорите и енергетиците от „Марица Изток 2“ стане факт през следващите седмици?

– Искрено се надявам, че интелектуалното ни ниво е по-високо и ще се намери решение на въпроса. И според мен решението е само това – излизаме дори временно до 2030 година, когато сме изпълнили задълженията си, от системата за търговия с емисии, и нещата се уреждат. Но, ако не дай Боже, се стигне до стачка или се стигне до прекратяване дейността на тези централи, тогава ще има режим на тока. Смятам, че за режим не можем да се подготвим по начина, по който е структуриран животът ни. Ще бъде нещо жестоко, защото, примерно, може да си светим със свещи, но компютърът няма как да го подгреем със свещ.

– За колко време имат централите в Старозагорско запаси от въглища, ако приемем, че миньорите излязат в безсрочна стачка?

– Някъде от порядъка около месец.

– И след това откъде взимат въглища, за да работят?

– След това не работят.

– А това касае и така наречените американски централи, плюс „Марица Изток 2“, така ли?

– Да, всички, това касае всички. Мините захранват всички. Има и нещо унизително за всички ни. Не знам на кого му хрумна, че може да се ограничи производството на въглища на мините с 40 процента. Сигурен съм, че всеки, дори и случайно попаднал в икономически университет, научава, че условно постоянните разходи в добивния отрасъл са високи – от порядъка над 75 процента. И ако намалиш единиците продукция, ти автоматично увеличаваш себестойността им. Тоест, правиш ги неефективни. 40 процента е абсолютна глупост, върховна! Показателно е, ако се види отчета на „Мини Марица Изток“ за първото полугодие на тази година – те намалиха добива някъде с около 40 процента и са на 57 млн. лева загуба. Миналата година, когато са работили нормално, са на 40 милиона лева печалба. 

– Какво може да бъде решението за българската енергетика, предвид факта, че дори нямаме дори още енергийна стратегия за следващите години?

– Да бъдат защитени въглищните централи. Те да си работят спокойно. На пазарен принцип – както работят сръбските и турските централи. Защото, ако нашите централи не работят, турските и сръбските ще работят. Смятам, че членовете на правителството трябва да осъзнаят това, да се направят елементарни разчети и да се отиде с тях в Брюксел. Нека покажат какво сме постигнали като държава, участваме пълноценно в Европейския зелен пакт или както го наричат, но дайте да продължим нататък, за да можем да се развиваме. Иначе какво ще им предложим на партньорите от Европейския съюз – режим на тока? Трябва да бъде разхлабена примката от шията на въглищните централи и да се намерят добрите решения за българската енергетика. Ако имаме държавници, дори и на средно ниво, въпросът е решим.

Проф. д-р Иван Марков е роден на 3 август 1949 г. в с. Обручище, Старозагорско. Работил е в „Марица-Изток“ над 25 години. Два пъти е бил заместник-министър на енергетиката. В периода 2005-2009 г. е изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: