България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1100 години и го затвърди категорично и през последните 150-200 години от своето съществуване.

Ние чувстваме близост, доверие и симпатии към руснаците, украинците, белорусите, молдовците, македонците, сърбите, хърватите, чехите, словаците, словенците, поляците. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други –общата православна религия, с трети – общата азбука и сходния език, с четвърти – общото културно наследство, обичаи, празници, а с част от тях – всички изброени характеристики заедно. Такава е например спойката ни с Русия.

Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, от преди столетия на огромна територия от милиони квадратни километри.

Наличието на толкова много общи черти улеснява и обмена на ценностни характеристики между тези народи. Независимо дали са малки или големи. Преди повече от 1000 години малката България създаде и предложи на голямата Русия азбуката, сътворена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Според изявленията на руския патриарх Кирил, при посещението му у нас през Март 2018 г., благодарение на тази азбука възниква руският език и руското православие, в рамките на общата християнска религия и другите общи ценностни черти. Без получения дар от България преди много векове, каза той, сега не би имало руско православие и руски език. С това руският патриарх призна, че могъщата Русия има огромен морален дълг към малката България. Имаме всички основания да му благодарим за този духовен кураж и политическа смелост, след дългогодишно духовно мълчание от руска страна.

Случи се обаче нещо странно. Шепа маниакални врагове на българо-руското приятелство си затвориха очите и ушите пред тези забележителни признания на руския патриарх към България и го обсипаха с недопустими измислици и лъжи за неговото поведение у нас. Те не желаят нормални отношения с Русия, благодарение на която ние съществуваме и сега като държава, а търсеха начин да ги скандализират на върха на такъв забележителен празник.

Аз изгледах няколко пъти видеозаписа за разговора на Патриарх Кирил с нашия Президент и не намерих никакви основания за недоволство от поведението му. В неговите думи нямаше злоба, назидания или високомерни нравоучения, а напомняне с горчивина на историческата истина за помощта на руските хора към българите, която сега се премълчава, омаловажава или преиначава тенденциозно от шепа хора в България.

Слепите поклонници на така наречените евроатлантически ценности не желаят тази истина да се знае от младото поколение българи. И не се колебаят дори да пренаписват учебниците с измислици срещу Русия и премълчавания на враждебните действия на правителствата на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, и други западни държави срещу нас през последните 150-200 години.

Тази многовековна близост не подлежи на изтриване от народната памет с формалното подписване на договор за присъединяване към НАТО или Европейския съюз. При това, без да е питан нашият народ. Членството в тези организации, особено в НАТО, беше натрапено на България и на източноевропейските народи от САЩ и тогавашните ни политически върхушки.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевина на нашия цивилизационен избор. Този избор е на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия език, общите цивилизационни, културни и нравствени ценности.

Ако не беше освободителната и закрилническа роля на Русия, днес може би щяхме да сме провинция на Турция. Щяхме да ползваме чужда азбука, да говорим на чужд език, да носим чужди имена, да празнуваме чужди празници. Нямаше дори да знаем за светите братя Кирил и Методий, за Хилендарския отшелник Паисий, за великаните Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и другите великомъченици.

Така ли трябва да се отблагодаряваме сега на тази велика държава и на нейния велик народ! Никой не уважава и не се доверява на държава като нашата, с такива неблагодарни управници,! Не ни уважават истински дори и настоящите ни западни господари, на които нашите управници служат сервилно послушно. Такъв народ все по-трудно ще си намира истински приятели! А без приятели в живота на хората е много трудно. В световната политика е дори по-трудно. Още по-трудно е за малък народ, като нашия, в сложните съвременни отношения, на такова политически ветровито място в югоизточния регион на Европа!

Известна е вековната мъдрост: „Достойните всеки уважава! Дори и противниците им! Сервилно послушните с еластични гръбнаци– никой! Дори и господарите им!”

На всички, които пътуват из България, прави впечатление, че земята ни е осеяна със стотици паметници на българо-руското приятелство през вековете. Според наши историци, в България има около 450 паметници, посветени на българо-руското приятелство и като благодарност пред Русия за освобождението ни от турско робство. Няма друг народ и друга велика държава, на които да са посветени толкова много паметници на българска земя. И то не е случайно. То не подлежи на режисиране. Тази близост има много дълбоки корени в нашата история и в народната ни памет.

Много пъти съм се замислял по парадоксалната ситуация в която сме натикани сега. Цялата ни история от 150-200 години е история на приятелство с Русия и с нейния народ. През същите тези години големите европейски държави са подкрепяли нашите съседи, главно Турция, Гърция и Югославия (Сърбия), против нашите фундаментални национални интереси. На тях дължим парадокса, че днешна България граничи от всички страни с бивши български територии.

На този исторически фон уникален парадокс е и закриването на Славянския университет от българските власти преди години и откриването на Американски университет в Благоевград. Може ли някой да сравнява културната ни близост със САЩ и културната ни близост с Русия! Тази аномалия трябва да бъде отстранена незабавно чрез възстановяване на Славянския университет! Славянското дружество в България може да стане инициатор за реабилитация на историческата справедливост.

Шепа продажни български политици, без да се допитват до народа, ни вкараха в един агресивен военно-политически пакт, чиято главна цел е унищожаването (или поне раздробяването) на Русия – нашият освободител и покровител. Този агресивен пакт използва предоставени му от българските правителства безплатни бази, насочени срещу Русия. Сега се проучват възможностите за военноморска база на НАТО в дълбоководното крайбрежие в района на Бургас. Тези дни виден американски политик заяви, че страните – домакини на американски бази трябва да плащат за издръжката им.

Никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас. Не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия, като се започне още преди освобождаването ни от турско робство. По меродавни данни на Шипка са оставили костите си около 600 опълченци и около 3500 руски войници. По това може да се съди косвено, че на Шипка са воювали 6-7 пъти повече руски войници, отколкото са били опълченците. Русия е мобилизирала за участие във войната над 300-хилядна армия, а българските опълченци са били 10-12 хиляди доброволци, без специална военна подготовка. Общата съдба на хиляди покойници на Шипка и по другите бойни полета на Руско-Турската освободителна война споява допълнително нашето вековно приятелство. Нищо друго не може да го сплоти повече от общата готовност на бойците да се разделят със живота си и да почиват завинаги в общи гробове в името на нашата свобода!

В словото си на Шипка на 3 Март 2018 г. нашият Президент заяви, че сега никой не може да различи руските от българските кости. И че върху техните кости е построено зданието на нашата свобода и независимост. Това изразява чувствата на милиони българи. Чувства на благодарност, а не на сервилно послушание и сляпа покорност. То е известно на поколенията и не подлежи на забрава!

Към 1875-76 г., особено след турските зверства при потушаването на Априлското въстание, правителствата на отделни европейски държави. са били за някакъв натиск върху Турция. Никоя, обаче не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу Турция. Само Русия го е направила, въпреки големите колебания във висшите граждански и военни среди в Петербург, понеже не са се били възстановили след тежкото поражение в Кримската война (1853-1856 г.).

Западните европейски държави налагат и предварителни ограничения върху Русия срещу разгръщането на войната. Нещо повече, голям брой техни сънародници воюват на високи командни постове в редовете на турската армия срещу руската армия. Главнокомандващият на турските сили на балканите е бил германец, преименуван в паша. Командващият турския военен флот в Черно море е англичанин, също преименуван в паша, с около 500 моряци и офицери – негови сънародници. Командващият на последната безуспешна атака на турците на Шипка през август 1877 г. е английски полковник. Началникът на интендантството на турската армия в България е французин, също преименуван в паша. Десятки висши и средни командири в турската армия край Плевен са от западноевропейски държави. Английски военни инженери са проектирали турските укрепления по отбраната на Плевен. И това ги е правило по-трудно преодолими. На страната на турската армия е воювал полски легион, съставен от полски имигранти в Турция.

Стотици други англичани, французи, германци, белгийци са били високопоставени военни във висшето командване на турската армия. Тези изобличаващи факти грижливо се премълчават днес от нашите русофоби. За тях не се пише нищо в манипулираните учебници по българска история. А те трябва да се знаят от младите поколения българи. Истината трябва да стои над всякакви конюнктурни съображения!

Русофобите са и против проектирания Сан-Стефански договор между Русия и Турция от 3 Март 1878 г., защото „той само създал илюзии у българите”. Иво Инжев дори го нарича „руска измама“ на българския народ. Нещастници! Трябва да се знае, че дори и за лъженето има някакви граници! Те търсят в Русия вината за несбъднатите в Сан-стефанския договор мечти на българските поборници за обединяване на всички български земи в една голяма държава на Балканите. А не там, където е тя – в съпротивата на големите европейски държави. И наложените от тях ограничения върху Русия за политическо поведение, още преди войната.

Една от най- важните цели на Русия във войната е била – всички български земи на Балканите да се обединят в една голяма държава. Българските русофоби предпочитат да мълчат за това, за да не обидят настоящите си приятели от същите западноевропейски държави, за недостойното поведение срещу нас на техните деди и прадеди, управлявали тези държави по онова време.

Нашите русофоби не приемат 3 Март за национален празник на България. Предпочитат такъв да е денят на Съединението през 1885 г. или обявяването на Независимостта през 1908 г. В умопомрачителната си умраза към Русия, тези хора забравят елементарната истина, че без 3 Март нямаше на има нито Съединение, нито обявяване на Независимост. Защото нямаше да има какво да се съединява или обявява за независимо. Толкова просто и ясно! Но само за хора с нормален разсъдък.

Същите русомразци ни убеждават, че Русия ни е освободила заради свои интереси в този регион. И по-специално, за излаз на топлите морета. Разбира се, Русия е имала и продължава да има свои трайни стратегически интереси на Балканите. Подобни интереси са имали и имат и другите големи европейски държави. Проблемът е, че техните интереси са съвпадали с интересите на Турция, а не с нашите.

Руските интереси за излаз на Егейско море са съвпадали с нашия върховен интерес – да се освободим от турско робство. Силно влияние, обаче са оказвали и настроенията в руското общество да се помогне на славянските братя в България. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава, помагала на по-малка държава, съзнателно във вреда на своите интереси! Няма такава държава. И не може да има!

Важна в случая е общността на руските и българските стратегически интереси и резултатите от войната. Общи интереси най-често има между приятелски народи. А резултатът от тази война е възстановяването на Третата българска държава след петвековно робство. Интересите на големите западноевропейски държави са се разминавали напълно с нашите и са съвпадали с турските. Някои от тях, като Великобритания, са били открито на страната на Турция.

Британският официален аргумент е бил, че евентуален руски излаз на Егейско море, а от там – и в Средиземно море, би застрашил пътя им през Суецкия канал, открит няколко години преди това (на 17 ноември 1869 г.), към Индия и другите нейни колонии в Източна Африка и Далечния изток. Те не са съдействали за нашето освобождение, предвиждайки че бъдеща свободна България с излаз на Егейско море ще бъде приятелски настроена към Русия и ще й предоставя достъп до Средиземно море. Нещо повече, те са противодействали на руско-турската освободителна война. Трябва ли сега да им благодарим за това? И да принизяваме ролята на истинския ни освободител – Русия!

Имала ли е България по онова време по-възвишен интерес от освобождението от турско робство? Категорично – не е имала. А на кого дължим в най-висока степен реализацията на този най-велик наш идеал – на Русия, безспорно. Известни са огромните усилия и жертви на българите с многобройни въстания в продължение на векове, за освобождение от турско робство. Всички са били смазвани жестоко от поробителите. Главната поука от тези въстания е, че освобождението не е било възможно без мощно пряко участие на голяма външна военна сила.

Русия ни освободи от петвековното турско робство и изигра ключова роля за създаването на българска държавна инфраструктура през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на големите европейски държави. Като изключим няколко свободолюбиви европейски интелектуалци, (главно писатели), техните правителства не са се интересували от освобождаването на България от турско робство. Напротив, те са били срещу него.

Както вече подчертах, целта на Сан-стефанския договор беше обединяване на всички българи на Балканите в една държава, което правителствата на западноевропейските държави не допускаха. Русия не можеше да не се съобразява с тези заплахи, защото още не беше се възстановила от поражението в Кримската война. И беше изтощена от току що завършилата Освободителна война през 1877-1878 г. А срещу нея бяха почти всички големи европейски държави.

Както виждате, доста сходна обстановка с настоящата, включително и с политическите инструменти. Заплахи, санкции и военни интервенции – такъв е бил от векове, а не само по съветско време, езикът на Запада срещу Русия. Такъв е той и сега. Трагичната за нас разлика е, че настоящото ни правителство участва активно в него. А нашият министър-председател се гордее с покорната си лоялност към НАТО в подготовката на война срещу Русия.

Оценявана от всякаква гледна точка, ролята на Русия за освобождението ни от турско робство е повече от решаваща. В началото на юни 1877 г. Русия има в региона на Дунав 276 хил. военен персонал. Впоследствие броят им нараства над 300 хиляди. Лъжливи са внушенията на фанатични български русофоби, че едва ли не всички националности от тогавашна Русия са имали големи заслуги в освобождаването на България. Това също не е вярно, защото по онова време, по закон, руската армия е формирана главно от руснаци.

Целта на русомразците е да разводнят и омаловажат ролята на руския народ и държава, като се разсее на още 10-15 народности, които дори не са участвали в армията. Това не се прави никъде по света. Още по-странно е да говорим за роля на украинците. Тогава не е имало нито такъв народ, нито такава държава. Всичко това е било Русия или, както са го наричали – Малорусия.

Освен това, не е вярна и друга версия за приноса във войната. Понеже не може да се отрича поголовно всичко, сегашните наши русофоби твърдят, че принос за нашето освобождение имат само обикновените руски войници и трябва да сме благодарни на тях, а не на руския император и неговото правителство. Руската армия е у нас по волята на руския император Александър II с Указа в Кишинев.

Отделни лица искат да се промени датата на националния ни празник, защото „със Сан-Стефанския договор се постановявала руска окупация”. Това е чудовищна измислица на болни мозъци!

Руска окупация на България по онова време не е имало. Нито намерения за създаване на такава. Защото, като се започне от първите седмици, през няколкото години след войната, останалите тук руски граждански и военни власти са били заети изцяло със създаване основите на българската държавност върху голата държавна поляна. Без руската помощ в тази насока, тук щеше да настъпи пълен хаос през следвоенните години, с непредвидими последици.

Докато през месеците след войната Русия създава основите на българската държавност, първа грижа на големите западноевропейски държави тогава е била друга: – да подготвят Берлинския договор до юли 1878 г. за брутално „окастряне” на България, за свеждането й до малкото княжество на север от Стара планина. По-вредно за България действие от това в момента не е можело да се измисли. И тези факти също се премълчават грижливо от нашите русофоби, за да не обидят настоящите си западни приятели за антибългарските действия на тогавашните техни предшественици.

Ако руските власти по онова време възнамеряваха да останат завинаги тук като окупатори, те нямаше да създават основите на независима българска държавност, а щяха да ни наложат своята, със свои хора, без да подготвят местни граждански и военни управленски кадри и да създават инфраструктура на бъдещата българска държавност.

Това показва кой ни е желаел тогава доброто и кой – злото. На кого следва да сме благодарни и на кого не трябва. То също показва, че ние никога не бихме могли да се освободим сами със собствени сили, срещу могъщата турска армия, обучавана, въоръжавана, командвана на най-високо равнище и подкрепяна политически от големите западноевропейски държави. Въпреки героичния подвиг на шепата наши опълченци на Шипка, 280-хилядната отлично въоръжена, обучена и добре командвана турска армия на наша територия, тогава щеше да се справи само за няколко дни с 10-12-хилядите български опълченци. Но без руска помощ – организация, обучение, въоръжение, транспорт и т.н. нямаше да има и опълченци.

Някои фанатични русофоби настояват сега за отказ от 3 Март като наш национален празник” и замяната му с друга по-обединяваща дата, защото „разделял и противопоставял българите“. Подхвърля се и датата 24 Май. Това е поредното странно твърдение на сегашните русомразци. Според тези личности, освобождението ни от турско робство не обединявало, а разделяло българите. Мозъкът ми не побира това налудничаво твърдение.

Тази дата може да противопоставя българи и турци, или богати и бедни българи, но в никакъв случай – милионите обикновени българи. Тази дата може да разделя нормалните съвременни българи и фанатичните русомразци, които губят самообладание само при споменаване на Русия. Но ако приятелите на Русия сега у нас са 85-90%, русомразците са 10%.

Сега с благоговение си спомняме за българските капитани, командвали нашата млада армия, която разгроми сръбските нашественици край Сливница-Гургулят в началото на ноември 1885 г. По политическите оценки на Сръбско-Българската война, започната от Сърбия, Русия е била тогава на сръбска страна, поради обтегнати в момента отношения между българското и руското правителство. Причините за това обтягане са сложни и се дължат на ограничения, наложени върху поведението на Русия от Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария, засягащи косвено и България.

Кой е казал, че Русия е била длъжна винаги да подчинява своите национални интереси на българските, без предварителни консултации между двете страни? И коя велика държава прави това спрямо малките си съюзници.

Но тук по-важни са фактите. Кой подготви българската армия само за 7 години след освобождението? И от нулата я направи способна да защитава току що придобитата свобода, от по-голямата и по-добре подготвената Сръбска армия!

През октомври 1885 г. нашата армия е наброявала 135 хил. души, от които само 8 хиляди са били на границата със Сърбия. Основните ни сили са били на границата с Турция, от където се очаквало военно нападение, като реакция срещу Съединението на 6 септември 1885 г. Нашата армия е командвана от група млади офицери – капитани, обучени от руски офицери в руски военни училища и в единственото българско военно училище, създадено тук от Русия и работещо с руски офицери. Цялото леко, средно и тежко въоръжение на нашата армия е било руско. Военните устави по които функционира всяка армия в мирно и военно време са били също руски.

Представяте ли си какво би се случило в началото на ноември 1885 г., ако мнимите руски завоеватели не бяха направили всичко това! Сръбският крал Милан, след като ни обяви война на 2 ноември 1885 г. и настъпи със 48 хилядна обучена и добре въоръжена армия, можеше да превземе София следващия ден.

Някои отчаяни русофоби, търсещи с лупа „аргументи” против Русия, се позовават и на извадени извън контекста изречения, приписвани на Левски, с които „доказват”, че той е бил за освобождаването на България със собствени сили, без да се разчита на външна, в случая – на руска помощ. Защото „чуждестранните освободители щели да наложат тук своите порядки“. Аз се съмнявам дали великан като Левски е можел да бъде толкова наивен!

Ако в тези твърдения има зрънце истина, това може да е било само през първите, изпълнени с наивни илюзии, години на апостолската му дейност по създаването на Комитети из България. И впечатленията му от срещите с ограничен брой най-възторжени членове на новосъздаваните комитети по селата и градовете. Те може да са му внушавали при кратките нелегални срещи в потайните мазета, че народът е готов за въстание и само чака сигнал. Истината, обаче не е била такава. Народът не е бил готов за открита мащабна война срещу Турция, нито във военно, нито в политическо и психическо отношение. Провалът на Априлското въстание няколко години след това, го потвърждава. Заслугата на това въстание е главно в това, че привлече вниманието на Европа и особено на Русия, върху турските зверства и страданията на българите.

По-късно, обаче, настроението му се е променило изцяло, след като е бил предаден от българин; след като никой не прави опит да го освободи, когато турският конвой го е прекарвал от Ловеч до София; след като в съдебния състав е имало и българи, които са го разпитвали не по-малко настървено от турците. И особено след като всичките му арестувани бивши другари, включително и Димитър Общи, са направили пълни признания пред съда в негово присъствие и са стоварили върху него цялата отговорност, че са били подведени; след като под смъртната му присъда стоял и подписът на българин. В резултат на всичко това го е обхванало дълбоко горчиво разочарование.

Според големия наш историк, покойния проф. Николай Генчев, непосредствено преди обесването, в ареста Левски е заплакал пред група посетители от разочарование и мъка, заради робската покорност на българския народ, „обичащ свободата, но очакващ тя да му бъде поднесена на тепсия в къщи”, както той се изразява. А да напомням ли за крещящите въпросителни в неговото тефтерче! Същото безразличие българите са проявили следващите години и спрямо Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, където тя е изоставена без подкрепа, изолирана и унищожена. Равнодушието на българите е преобладавало през десетилетията преди освобождението.и спрямо другите чети на български войводи, проникващи от Румъния. За съжаление, равнодушието и робската покорност на голямата част от нашия народ продължава и сега!

Колкото и да е неприятно да го признаем, ГЛАВНАТА ПОУКА за нас от тези събития е, че нашият народ, освен че е нямал собствена организирана военна сила, не е бил политически и психологически подготвен в масови мащаби да се бори по-агресивно за собствената си свобода. Не е изключено с такъв търпелив и покорен народ турското „присъствие” по нашите земи да е продължавало и до наши дни!

Колкото и да ни горчи, може би е полезно да си припомним една строфа от стихотворение на Петко Рачов Славейков преди освобождението ни от турско робство, че ние „не сме народ, а мърша“. Много тежки думи от такъв велик поборник и писател, които, за съжаление, съдържат и някаква истина. Както вече споменах, може би си струва и сега да се размислим над въпросителните в тефтерчето на Левски! И дали, ако беше жив, Левски нямаше да отправи такива въпросителни и по нашето сегашно робски покорно поведение!

И още нещо. Каква ли щеше да бъде съдбата на Левски и на Ботев ако бяха оцеляли след освобождението от турско робство? След като познаваме униженията на които са били подложени най-близки роднини на Левски, на Ботев и на други поборници и войводи след освобождението, аз изтръпвам при мисълта – какво можеше да се случи със самия Левски и с Ботев! Дали нямаше да ги сполети нерадостната съдба на някои от другите поборници и идеолози на революцията! Спомнете си и за филма „Калин Орелът“. Или за съдбата на Петко войвода.

Някои съвременници казват, че „острата сабя не сечала преклонената главица“ и това е помагало на нашия народ да оцелява през вековете на ветровитото място на Балканите. Други пък се позовават на скандинавската мъдрост, че „острата сабя не достигала високо вдигнатата глава“. Може би има място за размисъл над тези мъдрости. Особено в наше време.

Руската подкрепа за България е продължавала и през следващите десетилетия. Обемът на моите разсъждения би набъбнал, ако изброявам и тях. Ще напомня само за едно важно, но премълчавано събитие – подкрепата на Съветския съюз на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. да се запазим в предвоенните си териториални граници, въпреки че бяхме съюзник на Хитлеристка Германия. С политическата подкрепа на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия и други западни държави и техни сателити, Гърция е претендирала тогава за целия регион на Родопите и Пирин (10% от нашата територия).

Гръцките власти са имали и свои аргументи. Те настоявали границата им с България да достига на север до Асеновград, за да разполагат „с по-голямо стратегическо пространство при бъдещи нападения от войнствените българи“. Съветската делегация на преговорите, водена от Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България и свежда до символичен минимум 1 милиард долара репарации, които са искани от нашата страна.

Защо този забележителен факт се крие от българите сега и особено от младото поколение? Защо се пази в тайна от съвременните власти и от историците? Защо се крие кои са били историческите ни приятели и неприятели в години на подем и падения? Защо не реагираме масово и категорично срещу пренаписването на учебниците по история и литература от сегашните власти? Не трябва ли телевизията на БСП да запълни тази историческа празнота?

Като имаме предвид посочените исторически факти и настоящите си икономически и други интереси, България трябва да нормализира политическите, икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия. Защото, независимо от настоящите общо взето нормални отношения между България и Турция, расте стратегическата заплаха от непредвидимата реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на Османската империя в осъвременена форма, обоснована от Ахмет Давутоглу в неговата книга „Стратегическа дълбочина”, а също и от други турски идеолози.

Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, православна религия, сходен език, култура и многовековни общи фундаментални материални, духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще.

България не е тук на този бурен географски кръстопът за пет или десет години. Ние сме тук от векове и трябва да останем във вековете. Никой не би предсказал какво може да се случи на това ветровито геополитическо кръстовище през следващите десетилетия и векове. На малък народ с малка и слаба държава, като нашата, практически без армия, е много трудно да устои тук на възможни бъдещи геополитически урагани. Нужни са ни надеждни силни приятели. Няма по-сигурни приятели от проверените в миналото при възходи и падения. И приятел с общи интереси. Русия е такъв наш приятел. Ако се грижим за бъдещето на България трябва да пазим приятелството си с Русия. Нямаме друга дългосрочна опора. Дано не сме я загубили вече!

България трябва да остане член на Европейския съюз, поради липса на друга алтернатива, но не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции срещу Русия, не само защото от това страдат текущите ни интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи и закони на съвременния световен стопански и политически обмен, в това число и на ролята на Съвета за сигурност на ООН, на правилата на Световната търговска организация (СТО) и т.н. Санкциите на България срещу Русия противоречат и на наситената с факти историческа логика на нашите взаимоотношения през последните 150 години.

Ако няколко страни членки на ЕС, като Полша, Швеция, Литва, Латвия, Естония и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия и сега желаят да ги продължават, това си е тяхна работа. Ние не трябва да имаме нищо общо с такива амбиции. В продължение на повече от 150 години сме имали много добри отношения с Русия по всички фундаментални аспекти на нашето развитие и не трябва да допускаме да бъдат помрачавани, защото така може да се иска сега на няколко източноевропейски правителства.

Те могат да избират какви отношения ще поддържат сега с Русия, ако това се диктува от техни интереси. Но нямат право да ги налагат и на нас, чрез Европейския съюз, поради съвместното ни членство в тази организация, защото такъв избор не отговаря на нашите интереси. А всички други „доводи” за санкциите (Крим, събитията в Донбас, инцидента край Керч, Сирия, Венецуела) са несериозни. Правителствата на САЩ – инициаторът на 150 войни през миналия и настоящия век, са последните, които могат да поучават света на политически морал.

Нашият народ и сега живее трудно на този сложен югоизточен ъгъл на Европа на границата с Турция. Не че Турция ще ни нападне с танкове, ракети и самолети на мощната си армия. Това едва ли е възможно в съвременна Европа. Сложността на нашето положение се определя от стратегически геополитически условия.

Турция сега е с 85 милионно население и в недалечно бъдеще ще достигне и превиши 100 милиона, а ние се топим застрашително. Турция има стратегическа геополитическа позиция между два континента – Азия и Европа и две цивилизации – християнската и исляма. Тя е богата на минерални ресурси, особено с най-новите открития на петрол и газ в морето между нейната територия и Кипър. През Турция вече минават и ще минават още повече стратегически артерии между Близкия изток и Европа – петролопроводи, газопроводи, електрически, електронни, сухопътни, въздушни и други комуникации. Турция контролира милионните миграционни потоци от Близкия изток към Европа. Турция контролира Босфора и Дарданелите, които придобиват сега още по-голямо значение в сложните отношения между Русия и САЩ. Турция е изключително важна с геостратегическото си положение за Европа, Русия, Китай, САЩ и други страни. Турция вече си позволява високомерно политическо поведение спрямо Европа, Америка и спрямо нас. Вижте как се изказва турският министър на външните работи за влиянието им върху нашето законодателство и нашите срамежливи искания за извинение. Прочетете книгата на турския проф. Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“.

Повече от сигурно е, че през следващите десетилетия ще възникват сложни геополитически, икономически, военни, миграционни и други ситуации в региона, в които ще се преплитат интересите на България и Турция. В някои случаи това преплитане може да е остро, дори конфликтно, в което големите държави ще трябва да вземат страна. Поради по-голямото съвпадение на интересите им с тези на голямата и по-важна за тях Турция, великите сили най-вероятно ще вземат нейна страна. А ние ще подсмърчаме изолирани и безпомощни отстрани.

Като малка държава, ние не можем да защитим сами националните си интереси. През изминалите 150 години сме разчитали винаги на мощната Русия. През последните три десетилетия обаче обстановката се промени не в наша полза. Отношенията между България и Русия силно охладняха по добре известни причини. А през последните години протича затопляне на отношенията между Русия и Турция, поради съвпадение на националните им интереси. В тази обстановка едва ли ще можем да се уповаваме на Русия. Още по-малко на НАТО и Европейския съюз. В евентуална сложна политическа ситуация най-вероятно е НАТО да „помогне“ на България толкова, колкото „помогна“ на Гърция при военното нахлуване на Турция в Кипър през 1974 г. При 18% турско население в Кипър тогава, Турция окупира 30% от неговата територия и богато с ресурси море.А и не е известно колко дълго още ще просъществуват НАТО и ЕС.

Хладнокръвният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега на картата на Европа. А как й благодарим сега за 150-годишната жизнено важна закрила? По много странен начин: Преди години българското правителство закри Славянския университет и откри Американски университет. Даваме безплатен подслон на няколко американски военни бази, насочени срещу Русия! Заделяме пари от бедния си залък, за да се въоръжаваме и да се готвим за война срещу Русия! Да правим това, което дори кобургите не посмяха да сторят през Втората световна война, водени от принципа: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия“. Настоящото звучене на този принцип за нас е „Винаги в Европа, но никога срещу Русия“.

Какво правим ние – съвременните българи? Кога ще се събудим от летаргичния си сън? Кога ще се научим да отличаваме приятелите от неприятелите си?

НИМА НАШЕТО МЯСТО Е В НАТО!

НИМА РУСИЯ Е НАШИЯТ ГЛАВЕН ВРАГ!

НИМА ТРЯБВА ДА ВОЮВАМЕ СРЕЩУ РУСИЯ!

НАШИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР Е ПРИЯТЕЛСТВО С РУСИЯ! Skandalno.net

Автор: Проф. Иван Ангелов, Член-кореспондент на Българската академия на науките Skandalno.net