Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийната сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”.

– Проф. Дюлгерова, Белият дом има нов стопанин. Усещате ли вече някакъв вятър на промяната в международните отношения след избирането на Байдън?

– Последните избори в САЩ бяха най-сложните и непредсказуеми избори, с висока вибрация. Емоциите надделяха над прагматизма, имаше и много стълкновения на лична основа между двамата кандидат-президенти.

Джо Байдън встъпи в длъжност на 20 януари и оттогава насам публичното пространство се изпълни с огромно количество укази, декларации, манифести… Прави впечатление омразата към предшественика му. Тя може да се определи като желание на всяка цена да се елиминира нещо опасно. За кого е опасен Тръмп обаче не става ясно. От друга страна може да се определи като изпълване със съдържание на девиза, който демократите издигнаха: „Америка се завръща“.

– Въпросът обаче е къде се завръща Америка и ще дойде ли с нова сила на Балканите?

– Да, въпросът е дали това завръщане ще е съпроводено с откровено агресивна политика и още по-яростно незачитане на суверенитета на държавите по света.

Има обаче и друг момент, свързан и с признанието на новия държавен секретар Антъни Блинкен. Той заяви: „Първо да си оправим нещата в нашия двор, а после ще гледаме навън“.

Но това, което се вижда от първите действия на новата администрация в Белия дом е усилието й да върне света към последното десетилетие на XX век, когато разпадането на Източна Европа беше съпроводено с мощна американска агресия и тотално незачитане на правилата на съответните държави. Доказателство може да се намери в тона, с който днес президентската администрация на Байдън коментира теми като Северен поток-2, казуса с Република Северна Македония и българското вето върху откриване на процедурата за еврочленството им, начинът, по който САЩ грубо се намеси във вътрешните работи на Руската федерация по казуса „Навални“. С всичко това САЩ дават заявка, че нямат никакво намерение да зачитат страните както от цивилизования, така и от нецивилизования свят. САЩ дават заявка, че по отношение на света в стремежа си да защитят своя интерес, те няма да се съобразяват с легитимност, държавност, политически правила на международно общуване и пр.

– По случая „Навални“ битува теза, че това е само първият етап на една добре замислена операция, която обаче бе форсирана, за да се отклони вниманието от случилото се в Капитолия. Какъв е Вашият прочит на този казус?

– „Навални“ е стар политически проект на ЦРУ, който е обвързан с идеята на Вашингтон по всякакъв начин да дестабилизира ситуацията в Русия.
Въпреки че Китай показва много бързи темпове на икономическо развитие, политическа консолидация и засилващи се амбиции за господстващо влияние в глобалното пространство, играта на Вашингтон спрямо Москва е от десетилетия и е актуална и днес. САЩ знаят, че за да се преборят с Китай, те първо трябва да минат през трупа на Русия. Операцията с агент Навални беше замислена и разгърната още по време на първия мандат на Барак Обама. И сега, като оттрениран казус, отново я актуализираха.

Не трябва да се забравя, че случаят с евентуалното отравяне на Навални с Новичок беше през лятото на 2020 година. Пет месеца Навални живя доста комфортно в Германия и няколко дни преди инагурацията се върна в Русия. За мен това беше знак, че администрацията на Белия дом се опитва със стари методи да възстановява американското влияние както върху Русия, така и върху Европа, която по много хитър начин янките ангажираха с този случай.

– Интересното около случая „Навални“ е, че на политическо ниво Европа реагира, но Германия отказва да спре Северен поток-2 по този повод. Позицията на Берлин може да се преведе и така: атлантическите ценности са ни скъпи, но газът ни е по-важен. Всяка държава защитава интересите, които са й стратегически важни.

– Склонна съм да приема, че в политически план Европа по стара инерция следва САЩ. Това не се забелязваше в мандата на Тръмп, защото той я разкара като стара и вече непотребна слугиня. Но с идването на демократите на власт в САЩ, те отново включиха в плановете си ЕС.

Но го има и това: Войнствената реториката на държавите от ЕС спрямо Русия е едно, но нека гледаме фактите. Все още Европейският съюз не е наложил санкции на Русия заради казуса „Навални“.

Заради проекта „Северен поток-2“ сблъсъкът Берлин-Вашингтон е доста сериозен. Тези дни президентската администрация на САЩ постави ултиматум на Германия да спре проекта. Те отново заговориха за зависимост на Брюксел от Москва, но истината е, че всяка връзка на Русия с ЕС засяга американските икономически интереси. Преведено по-разбираемо- просто САЩ искат те да продават шистовия си газ на Европа.
С впечатляваща откровеност, нападателно и без всякаква толерантност те искат от Германия тутакси да се анулира проекта.

– Какви са интересите и отношението на САЩ към енергийните проекти в България?

– Анализаторите са убедени, че по отношение на „Балкански поток“ САЩ няма да наложат санкции, тъй като в този проект в изграждането на компресорните станции участват и американски фирми. Макар че не е съвсем сигурно доколко САЩ, следвайки корпоративните си глобални интереси, няма да решат все пак да стопират проекта, макар и в ущърб на някоя своя американска фирма. Все пак съм склонна да приема, че санкции за „Балкански поток“, където сега остана само да се изградят компресорните станции, няма да има.

От няколко седмици насам САЩ възобновиха натиска си върху България и по отношение на енергетиката. В момента наблюдаваме един откровен геоенергиен диктат.

От много време в политическото пространство не е имало такава интензивност по тази тема, като започнем с активизирането на американския посланик в София по казуса с АЕЦ „Козлодуй“. Херо Мустафа заговори и за замразения към момента АЕЦ „Белене“. И веднага Борисов заговори, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се приложи хибриден проект – да се използват руските реактори за изграждането на 7-ми и 8-ми блок с американско ядрено гориво.

Американската посланичка обиколи премиера, президента и след това Борисов авторитетно заяви, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се сложат руските реактори, купени за строителството на АЕЦ „Белене“.

Подобно безотговорно политическо говорене е опасно, защото коментираме документи и обстоятелства, свързани с руската енергийна технология, която принципно е опасно несъвместима с американската. Учудващо е с каква безпросветна лекота Борисов коментира тия въпроси.

Вчера (б.а – 4 февруари) отново в присъствието на посланик Херо Мустафа, АЕЦ „Козлодуй“ сключи договор с „Уестингхаус Електрик Швеция“ за анализ и проучване дали може да се използва американско ядрено гориво за V блок на атомната ни централа. На всички ядрени специалисти е известно, че няма как руски реактори да работят с американско ядрено гориво. Несъвместими са.

До 2024 година този 5-ти блок се захранва от „Росатом“ по договор, който е цялостна и завършена конструкция на един работещ проект. В момента се подписват документи, с които вероятно се прави първата стъпка към аналитичен доклад, където да се обоснове, че V блок след 2024 г. може да се захранва със свежо ядрено гориво от „Уестингхаус“. И още един въпрос: Питана ли е руската страна от американците дали е съгласна те да нарушат тези нейни договори с България?

– Нека се върнем отново към случая „Навални“. Преекспонира ли се казусът у нас?

– Несъмнено- да. България е сред малцината държави в ЕС, които остро разкритикуваха отношението на руските власти към Навални и към протестиращите в негова защита.
Склонна съм да приема, че както по отношение на „Уестингхаус“, така и по отношение на Навални, ние сме се съгласили да изпълняваме американски поръчки, които са във вреда на нашите национални интереси.

– Има ли изостряне на дългогодишния конфликт у нас между русофили и русофоби по повод скандала с Навални? Очаквате ли засилване на напрежението по тази линия?

– Честно казано, не. Русофобията у нас е предимно платена, а русофилията е по сантиментални причини. Истински конфликт не може да има по тази линия. Темата „Навални“ омръзна на всички. Когато едно нещо се върти, но се знае, че няма да доведе до някаква промяна или решение, с течение на времето то се превръща в част от ежедневието и никой не му обръща внимание.

– И друга тема набира скорост през последните дни – за активното участие на България в военно-икономическия проект „Триморие“, чието председателство поемаме по инициатива на президента Радев. Добре информирани ли са вече българите какво представлява този проект, какви са целите му?

– „Триморието“ е интересен проект с близо 100-годишна история. Днешният е актуализиран много стар проект, но инициативата първо – не разполага с много пари. Второ, с предложението на президента Радев страните-участнички от 12 трябва да станат 14, като се включат Гърция и Кипър. Трето, не е много ясно какво и по какъв начин ще се реализира тази инициатива. През 2017 година тогавашният президент Доналд Тръмп участва в срещата на страните-участнички в „Триморие“. Тогава идеята беше да се създаде един пояс от държави – членки на НАТО, които да спрат възможността Русия да транзитира газ и други свои суровини на Запад и да ги продава.

След това инициативата се изпълни с ново съдържание – дигитализация, компютъризация, наука, образование. В един момент нещата се размиха. Истината е, че „Триморие“ е военен проект за отбрана и настъпление срещу Руската федерация, но като цяло проектът засега е напълно застинал, липсват му финанси и яснота кой ще бъде ръководител на този проект. Ротационният принцип на 12-те страни-участнички е хубаво нещо, но като се има предвид, че Полша е с амбицията да е в основата на тази възродена нейна инициатива (баща на проекта е полякът Йозеф Пилсудски), като се има предвид, че и Унгария и други държави от този конгломерат от страни имат претенции да водят инициативата, моята теза е, че тя ще постигне съдбата на европейските инициативи „Черноморска синергия“ и „Дунавската стратегия“ – т.е. – мъртво родени инициативи.

– Българския народ ще приеме ли активното участие на страната ни в инициатива, чиято същност е война срещу Русия и нейното сдържане?

– Този въпрос трябва да го разгледаме в две проекции. Първо, българското общество е миролюбиво и силно неинформирано. То не е запознато в детайли с която и да е инициатива, ако не му се обърне специално внимание през медиите, че това е добро или лошо за него.

Втората проекция е свързана с политическия ни елит, който, както виждаме, е силно зависим от Запада. Той се опитва чрез послушание пред Брюксел и Вашингтон да си решава въпроса за властта вътре в страната. Типичен пример е сложният и многопластов конфликт президент-премиер. В този контекст трудно можем да кажем доколко прагматизмът и общественият интерес ще намерят своята конкретна защита, след като всичко, което се пласира в публичното пространство, преминава през призмата на това кой чий агент е – на Запада или на Русия, и през силната емоция за защита на собственото его, а не на държавния интерес.

– След смяната в Белия дом ще успеем ли да балансираме между интересите на Русия и на САЩ в България?

– Не бих отговорила с „да“ или „не“. България отново е използвана за терен, на който се борят чужди интереси, използвайки послушния български политически елит.

На български терен големите геополитически играчи си размениха и едни странни реплики. Първо, американското посолство у нас излезе с позиция, в която обяви, че корупцията на правителството вреди на България. Това си е намеса във вътрешните ни работи, въпреки че виждате колко сме послушни пред тях.

– Наложително ли беше Руското посолство в София да му отговори?

– Да, интересен е казусът. Руското посолство, въпреки ярките анти-руски позиции на правителството на Борисов, излезе и го защити от американските нападки и обвинения, че е корумпе. Но това са много сложни и многоходови комбинации на световни играчи и не е за нашите глави.
Просто подчертах, че България се превръща в терен на засилващо се противопоставяне между Москва и Вашингтон и в този контекст не съм убедена, че българските политици заемат позиция, която е в наша защита.

Винаги си задавам въпроса срещу какво нашият елит прави всичко, което му поискат американците. Поискахме отпадане на визите и още пътуваме с визи. Платихме грешни милиарди за изтребители на картинка. Без страната ни да получи нищо в замяна.

– Вашата прогноза: ще се огъне ли българската позиция за Република Северна Македония под западен натиск?

– Не виждам основания да отстъпим. Там обаче се развива друг интересен процес. До миналата седмица Северна Македония се бореше със зъби и нокти за евро-членство. Щом обаче България ги натисна по идентичността, македонците внезапно направиха остър завой за връщане към Сърбия. Очевидно са се изплашили от българското влияние и са решили, че сближат ли се с изконната си родина, България ще ги погълне. Това е доказателство, че казусът със Северна Македония трябва да се решава не чрез сблъсъка София-Скопие, а чрез преговори Белград-Москва-Вашингтон.

ЕС е в жестока криза и институциите му в момента не могат да излязат с ясна визия дори за утрешния ден на Съюза. Противоречивите изказвания на лидерите от европейската общност не дават основание да смятаме, че ЕС има някаква визия и стратегия за разширяването на ЕС чрез включването на Западните Балкани.

Освен голи приказки и нищо незначещи декларации, няма никакви конкретни действия или решения. Затова не ми се вярва Брюксел да натисне България или да настоява да променим позициите си спрямо Северна Македония. Защото дори да падне ветото ни, самото евроинтегриране на Македония ще трае дълги, дълги години. Skandalno.net