Автор: проф. Джамал Уаким

През 1969 г. Гамал Абдел Насър обявява, че битката на брега на Суецкия канал ще реши съдбата на света. Този материал обяснява как.

През последните два века Русия беше тази, която се изправи срещу т.нар. колективен Запад, и тя беше острието в противопоставянето на този колективен Запад. В началото на XIX в. колективния Запад беше представен от Наполеон, след това, по време на Втората световна война, колективният Запад беше представен от нацистка Германия, а след Втората световна война колективният Запад беше представен от Съединените американски щати.

Опитът на Наполеон

Срещу нашествието на Наполеон трябва да разберем, че е имало проект за този колективен Запад, представен от глобалната хегемония, и този колективен Запад е започнал атаката си срещу Египет в опит да окупира страната и целия регион през 1799 г. Неуспехът на Франция в Египет две години по-късно предопределя съдбата на Наполеон и от този момент нататък неговото поражение е въпрос на време. Наполеон не успява да изолира Русия след битката при Аустерлиц през декември 1805 г., въпреки победата си в тази битка. След това Наполеон е трябвало да нахлуе в Русия в опит да я подчини и по този начин той набира армия от различни части на Европа, за да започне инвазията си в Русия.

На 24 юни 1812 г. и през следващите дни първата вълна на многонационалната френска Grande Armée преминава река Неман, с което започва френската инвазия в Русия. Въпреки голямото настъпление на френските войски навътре в руска територия и въпреки тактическата им победа над руската армия в битката при Бородино, а след това и окупацията на самата Москва, Наполеон не успява да постигне победа над Русия и започва изтеглянето си пет седмици след влизането си в Москва, за да претърпи тактическо поражение. Бонапарт започва отстъплението си пред руските сили, които го преследват до Париж, където е принуден да абдикира и да приеме изгнание на остров Елба, край бреговете на Корсика. Въпреки отчаяния си опит да се върне на власт в началото на 1815 г., Наполеон действително е победен от Русия, но стратегическото му поражение започва с провала му в Египет десетилетие и половина преди тази дата.

Опитът от Втората световна война

След това, по време на Втората световна война, нацистка Германия започва военна кампания в Северна Африка като част от по-големите си стратегически цели. Тази кампания, ръководена от генерал Ервин Ромел, е известна като Северноафриканската кампания. Въпреки това основният фокус на нацистка Германия в Източна Европа първоначално не е насочен към сърцето на Русия. Вместо това Германия нахлува в Полша през 1939 г., което води до избухването на войната в Европа. По-късно, през юни 1941 г., Германия започва операция „Барбароса“ – масирано нахлуване в Съветския съюз с намерението да превземе ключови градове като Москва и Ленинград.

По онова време настъплението на силите на Ервин Ромел в Северна Африка представлява опит за изолиране на страната, достигане на Суецкия канал и прекъсване на британския достъп до Близкия изток. Успоредно с това на 22 юни 1941 г. нацистките сили нахлуват в Съветския съюз. Те напредват към големите градове като Ленинград, Москва и Сталинград; където срещат силна съпротива от страна на съветските военни и се сблъскват с множество логистични предизвикателства поради обширната територия и суровите метеорологични условия. Но именно неуспехът на Ервин Ромел в Близкия изток подпечата окончателния провал на нацистка Германия и е само въпрос на време Третият райх да бъде разгромен.

Поражението на Ромел в битката при Ел Аламейн през есента на 1942 г. представлява колосален провал. Ето защо това поражение в Близкия изток е последвано от съветската победа в битката при Сталинград през февруари 1943 г. Битката при Сталинград отслабва германската армия и повишава съветския морал, като допринася за евентуалното съветско контранастъпление. След това през юли 1943 г. се провежда битката при Курск – голяма офанзива, предприета от нацистка Германия срещу Съветския съюз. Битката завършва с решителна съветска победа и поставя началото на поредица от успешни съветски офанзиви, които изтласкват германските сили обратно към Източна Европа. Разгромът на нацистка Германия е обявен през май 1945 г.

Геополитическата недалновидност на Брежнев

Съветският съюз излиза победител във войната срещу нацистка Германия, само за да се окаже изправен срещу Съединените щати, които ще поемат знамето на лидерството на колективния Запад от нацистка Германия. Според разделенията на Ялтенската конференция Съветският съюз разширява влиянието си в Източна и Централна Европа, осигурявайки си отбранителна дълбочина в обширната Източноевропейска равнина, през която твърде лесно може да се достигне до сърцето на Русия. Но съветският лидер Йосиф Сталин няма възможност да достигне до Източното Средиземноморие след поражението на комунистите в Гърция в гражданската война през 1947 г., нито пък до Адриатическо море, след като избухва спор с югославския лидер Йосип Броз Тито, който приема щедри предложения от Запада да остане настрана. Западът с цената на всичко не позволява на СССР да достигне до топли морета с незамръзващи през зимата пристанища.

За блока на социалистическите страни

Тук Съединените щати започват да обграждат блока на социалистическите страни, като създават НАТО през 1949 г., който трябваше да обсади комунистическия блок и да ограничи комунистическото влияние в Югоизточна Азия. Багдадският пакт, известен още като Централна договорна организация (ЦДО), е създаден през 1955 г. между Ирак, Турция, Иран, Пакистан и Обединеното кралство. Той има за цел да насърчи сътрудничеството и общата отбрана на държавите членки, особено пред лицето на предполагаемия съветски експанзионизъм и опит за влияние в Близкия изток. Основната цел на Съединените щати обаче беше да нападнат съветската вътрешност. Това, което попречи на този план, беше превратът, извършен от Гамал Абдел Насър в Египет, който го доведе на власт. Абдел Насър се обяви открито против политиката на западните съюзи и обяви собствена политика на неприсъединяване към никой от двата враждуващи лагера в Студената война, но в същото време започна да предприема инициативи за сближаване със Съветския съюз и блока на социалистическите страни, за да балансира западната подкрепа за „Израел“. След победата си срещу Великобритания, Франция и „Израел“ по време на тристранната агресия Абдел Насър успява да развали Багдадския пакт през 1958 г. след подкрепения от него преврат срещу Хашемитската монархия в Ирак през лятото на 1958 г.

Сближаването на Съветския съюз с Абдел Насър превръща Египет в своеобразна врата на СССР към Африка и силно допринася за отварянето на африканската арена, за разрастването на афро-руските отношения – нещо, което води до верижното освобождаване на африканските страни от западния колониализъм.

Но след 1965 г. и преврата срещу съветския лидер Никита Хрушчов, Съветския съюз властта се поема от бюрократична класа с „европоцентристка“ ориентация, която дава приоритет на отношенията на Москва с Европа, води до пренебрегване на съветско-арабските отношения и ги изтласква на второ място по важност. Това, което влоши положението, беше комунистическият догматизъм на късогледите съветски лидери, който ги накара да пренебрегнат геополитическите реалности и това кои са техните най-важни потенциални съюзници. За съжаление, по време на Студената война Съветският съюз, и по-специално ръководството, което пое властта след 1965 г., не осъзнаваше важността на случващото се в Близкия изток в резултат на своята европейскоцентрична визия. Поради това те бяха доволни и щастливи от случващото се в тяхната зона на влияние в Източна и Централна Европа, и пренебрегваха влиянието си в Близкия изток.

След 1965 г. Съединените щати се възползваха от недалновидността на новото съветско ръководство, за да решат битката в Близкия изток. Войната на арабските страни през 1967 г. не беше срещу „Израел“, а срещу крепящия ционисткия режим колективен Запад и преди всичко срещу САЩ, които подкрепят „Израел“. Тази война беше и първото голямо поражение за Съветския съюз. След това САЩ атакуваха СССР в Източна Европа дестабилизирайки Чехословакия и Полша. А когато Съветският съюз доброволно напусна региона на Близкия Изток и след като Египет под ръководството на Ануар Садат се обърна към Съединените щати, въпросът за разгрома на Съветския съюз беше само въпрос на време. Това ни връща към казаното от покойния египетски лидер Гамал Абдел Насър през 1969 г., че битката на брега на Суецкия канал ще реши съдбата на света. Ето защо поражението на прогресивните арабски страни, начело с Египет, представлява поражение за Съветския съюз като цяло, който загуби стратегическото си превъзходство в полза на Съединените щати, които започват да постигат една след друга победи, водещи и до крайната победа в Студената война.

В обобщение

Това, което се случва в Близкия изток днес е и нов опит на колективния Запад, начело със САЩ, да задържи глобалната си хегемония. Те започнаха тази атака, като окупираха Афганистан през 2002 г., след това Ирак през 2003 г., преди в крайна сметка да се насочат към сърцето на Русия. Те започнаха атаката си в Афганистан, когото окупираха, а след това нахлуха в Ирак, само за да започнат малко след това процеса на така наречената „Арабска пролет“, насочен към смяна на режимите в Близкия Изток чрез използване на „мека сила“. След избухването на „Арабската пролет“, през 2014 г. Колективния Запад начело със САЩ започна непряка война срещу Русия. Ето защо аз смятам, че всяка каквато и славна победа в Източна Европа да отбележат руснаците и съюзниците им, тя няма да бъде решаваща, докато не приключи битката в Близкия изток, и следователно евразийските сили, водени от Русия, трябва да съсредоточат вниманието си върху битката, която в момента се води в Близкия изток, защото именно тя ще сложи край на американското влияние в ЕврАзия, Африка и в по-широк смисъл – в целия свят.

Ако американците спечелят тази битка, всички победи, които Русия би могла да постигне в Украйна или Източна Европа, няма да имат никаква стратегическа полза, защото основната битка ще е загубена, както се случи по време на Студената война. Ето защо през 1969 г., по време на посещението на покойния египетски президент Гамал Абдел Насър на Суецкия канал, когато Синай беше окупиран, а израелският враг беше от другата страна на канала, той каза, че на брега на Суецкия канал се решава съдбата на света и за съжаление съдбата на света се решава не в наша, а в тяхна полза. Това, което той имаше предвид, беше възходът на американската хегемония и предстоящото разпадане на Съветския съюз.

Сега трябва да се съсредоточим върху тази битка. Това, което се случва в Близкия изток, е голяма битка, съсредоточена върху главната ос: Палестина. Това, което се случва в Палестина, е нещо, което се споменава в религиозните книги. Възможно е да имам свое собствено тълкуване. Следователно откриваме, че някои от знаците, споменати в Библията, се наблюдават сега:

убийството на деца от ръцете на Родос преди две хиляди години се повтаря от ръцете на Нетаняху в Газа.

Опитът за депортиране на палестинците в Египет е подобен на историята за Дева Мария и нейния син Исус, които намират убежище в египетската земя.

Заслужава да се спомене, че Съпротивата в Палестина днес получава помощ от Иран, подобно на даровете, които тримата влъхви дават на детето Исус в пещерата.

Обърнете внимание, че това, което е довело тримата мъдреци до пещерата, е била най-вече Северната звезда, възприемана в Близкия изток като Русия.

Възможно ли е това да са знаците, които насочиха сегашното руско ръководство към Близкоизточния регион. Да, Русия се готви именно тук да постигне решителна и окончателна победа в съвременната битка при Армагедон?

Авторът: Джамал Уаким е професор по история и международни отношения в Ливанския университет.

Източник – Al Mayadeen

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: