През 1985 г., идвайки на власт, Горбачов започна ликвидацията на съветския социализъм и биполярния световен ред. Постави началото на реставрацията на капитализма в страните от Източна Европа, на гигантски грабеж, олигархизация на обществата в тях и превръщането им в бедна и корумпирана периферия на богатите капиталистически страни. Това създаде нагласата за монополярен глобален порядък под контрола на Съединените щати, които преди 30 години решиха, че ще бъдат негови активисти и защитници. Куп американски анализатори обявиха, че „ХХI век ще бъде американски век“.

Светът на съветския държавен социализъм бе унищожен чрез перестроечната политика на лидера на КПСС Михаил Горбачов. На мястото на отделите „Пропаганда и агитация“ на комунистическата партия дойдоха пропагандните структури на купища финансирани от САЩ и глобалния капитал НПО-та, заклеймяващи държавата като „лош стопанин“, славещи неолибералния капитализъм под американско господство, „евроатлантическите ценности“, свободния пазар, мултикултурализма, джендър идеологията. Вместо Маркс, Енгелс и Ленин водещи имена в политиката и идеологията станаха Рейгън, Тачър и Сорос. Това продължи обаче малко повече от четвърт век.

Основна характеристики на неолибералния световен ред под американски контрол с неговите „евроатлантически ценности“ през последните десетилетия бе

подчинението на националните държави на глобалния пазар

На този пазар сред 200-те най-големи икономики 157 са на корпорации. За да се налагат интересите на САЩ и да се блокират противоречията, бяха създадени множество международни организации и споразумения, както и стратегии за директна намеса на САЩ с военни средства или с „цветни революции“ в един или друг регион.

Този евроатлантически глобален неолиберален порядък обаче през последните години е в криза и постепенно залязва. Започна неговата ликвидация. И главен участник в тази ликвидация е не кой да е, а лидерът на водещия евроатлантически субект Доналд Тръмп, дошъл на власт през 2016 г.

През 2016 г. по време на изборите за президент на САЩ световноизвестният философ Славой Жижек ядоса част от почитателите си, като написа, че ако бе американски гражданин, би гласувал за Тръмп. Жижек, който първоначално подкрепяше Бърни Сандърс, направи това изказване след като демократите наложиха като кандидат Хилъри Клинтън. Той смяташе, че Тръмп би действал така, че да разтърси статуквото, да засили противоречията на САЩ и да ускори техния провал, и това би дало шанс на силите, които се борят за един алтернативен и по-добър свят.

И Жижек май се оказа прав. Тръмп дойде на власт в резултат на противоречията, свързани с невиждано неравенство, гигантска олигархизация и експлоатация, резултат на неолибералния капитализъм, наложен и на наша територия от „големите началници“ на родните политици. Дойде на власт в една страна, в която равнището на експлоатация и нарушаване на правата на работниците е между най-високите в развитите капиталистически държави. Наскоро Международната организация на профсъюзите публикува своя Глобален индекс на правата. В него САЩ са получили оценка 4 за „системно нарушаване на правата“. Всички други страни от групата на Г-7 се грижат много повече за правата на работещите. При това се подчертава, че нарушенията на тези права е най-високо от седем години насам.

В тези условия Тръмп започна да клати допълнително и да разрушава евроатлантическия глобализиран неолиберален свят на Рейгън, Тачър и Сорос. Върху неговите развалини днез възхождат различни версии на консервативни и антикапиталистически сили. Противоречията на този неолиберализиран капитализъм тресат в момента света и началото на неговия край идва от мястото, откъдето тръгна той по времето на Роналд Рейгън. Отражение на част от тези противоречия днес са и разрушителните протести из цяла Америка, за които убийството на един криминално проявен черен американец беше само

случаен пусков механизъм

Американските аналитици говорят за това, че противоречията и кризата на капитализма в САЩ през 1930-те години се преодоляват чрез реформирането му след идването на президента Рузвелт. Цикълът на политиките на президента Рузвелт се изчерпва през 70-те години и от новата криза се излиза чрез цикъла на неолибералния капитализъм на Рейгън. Сега и рейгъновият неолиберален капитализъм се разпада и водеща роля в процесите на този разпад заема сегашният президент Тръмп.

Три са главните измерения на този глобален евроатлантически неолиберален капитализъм, които методично са разрушавани от Тръмп. Първото от тях е

системата от международни правила, организации, споразумения

Както отбеляза тези дни списание „Форин полиси“, още „преди пандемията Тръмп редовно критикуваше ценността на съюзи и институции от рода на НАТО, подкрепяше разпада на Европейския съюз, оттегли се от множество международни споразумения и организации…Той постави под въпрос основанията да се слагат либерални ценности като демокрацията и човешките права в центъра на външната политика.“

Тръмп и неговите приближени постоянно критикуват международните организации и споразумения като накърняващи американския суверенитет и измъкващи пари от американския бюджет. Едно от първите неща, които направи като дойде на власт, бе да изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. Оттегли страната си и от ЮНЕСКО, водещата световна културна институция.

Ако не беше съпротивата на американския Конгрес, вероятно би спрял финансирането дори и на ООН, която е в много отношения обезсилена. Още през 2003 г., когато САЩ нахлуха в Ирак без разрешение на Съвета за сигурност, световната организация започна да губи значението си, а сега в битката с Русия и Китай възможностите за единство и успешно вземане на решения там така рязко намаляха, че Съветът за сигурност се оказа неспособен да приеме резолюция дори във връзка с Сovid-19.

Тръмп се отказа от предходната ангажираност с човешките права и обяви война на Международния наказателен съд. Вместо многостранните договори предпочита двустранните съглашения. Пандемията и свързаното с нея затваряне на държавите засилиха тези процеси, а Тръмп обвини Световната здравна организация, че е зависима от Китай, отказа да плаща вноски в нея и обяви, че прекъсва отношенията си с нея, точно когато светът се нуждаше от единство в отговор на глобалното предизвикателство Covid-19.

Отказа участие в глобалния договор на ООН по миграцията и започна да строи стена между САЩ и Мексико. Наложи ограничаване на движението на хора, противно на едно от водещите неолиберални разбирания за свободата. В САЩ това е свързано и със страховете, че миграцията ще промени етническия и расовия състав на страната, превръщайки така нар. WASP (бели американци с ангосаксонски произход и протестантско вероизповедание) в малцинство. От това панически се бе уплашил в края на живота си и консерваторът Самюел Хънтингтън, когато написа „Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка“.

Втората основна посока на разрушаване на неолибералния глобализиран капитализъм е свързана с

неолибералния глобализиран пазар

Либералните идеологеми след 1989 г., провъзгласяващи как влизаме в царството на „демокрацията“ и „свободата“, всъщност имаха за базисна основа „свободата“ на глобално движение на стоки, хора, капитали. Свобода, от която печели главно капиталът, докато шестващите по нашите телевизионни екрани неолиберални идеолози ни обясняваха как от нея печелят всички. Това доведе обаче до такива противоречия, при които разрушаването на глобализирания пазар от Тръмп стана неизбежно.

Да си спомним, че и Горбачов някога започна разрушаването на съветския държавен социализъм чрез удари по системата на икономически взаимодействия СИВ, обединяваща СССР и страните от бившия социалистически блок. Това означаваше отказ от предходните правила и практики на „социалистическо сътрудничество“, преминаване към търговия по международни цени и оттегляне от ангажиментите за помощ на други страни. Тръмп действа сега така по разрушаването пък на икономическия порядък на рейгънисткия свободен пазар, установен през изминалите десетилетия именно под ръководството на САЩ.

Още с идването си на власт той ликвидира резултатите от преговорите за Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС. Нанесе саблени удари по договора за Транстихоокеанско търговско партньорство. А основната евроатлантическа ценност, с която родените в перестроечните развалини наши „демократи“ громяха всичко останало, заклеймявано като „тоталитаризъм“, бе свободата на движение на капитали, стоки и хора, т.е. неолибералният пазар. Този пазар, който рязко увеличава световното неравенство, обслужва глобалния капитал, бягството от данъчно облагане, кражбата на човешки капитал, представяно от главатарите на този капитализъм у нас като „свободата“ и „демокрацията“. Именно този тип неолиберална свобода ликвидира Тръмп, затваряйки Америка и водейки в нарастваща степен протекционистка политика на търговски и всякакви други войни. В момента САЩ са най-протекционистката страна с развита икономика в света. Тръмп води търговски войни не само с Китай, но и с Европейския съюз, водещия съюзник на САЩ в досегашната евроатлантическа реалност. Битката му с Германия за „Северен поток 2“ става все по-яростна, а германците са все по-антиамерикански настроени.

Сегашната система на глобална търговия бе създадена от САЩ, обслужваше САЩ и се крепеше от САЩ. Сега тя методично е разрушавана. Тръмп обвини Световната търговска организация, че нарушава суверенитета на САЩ и им налага несправедливи договори. Заплаши, че САЩ ще напуснат СТО. Блокиран бе досегашният процес на разрешаване на търговски спорове. В момента Световната търговска организация, основната глобална институция на глобализирания неолиберален пазар е обезсилена и нейното съществуване е все по-формално. Затова и нейният генерален директор Роберто Азевадо обяви, че ще се оттегли от ръководството й с година по-рано от времето, когато изтича мандатът му. Пандемията допълнително рязко намали потоците от международна търговия, а много правителства, включително и това на САЩ наложиха ограничения върху износа на медицинско оборудване, лекарства, дори храни. Във водеща тема на Тръмп се превръща икономическото разделяне на САЩ от Китай и връщането на американските компании на американска земя.

Третата основна посока на разрушаване от Тръмп на глобализирания евроатлантически неолиберален капитализъм, създаден преди това под ръководството на САЩ, е свързан със

системата на сигурност и войни

Тръмп редовно критикува НАТО, основната евроатлантическа военна организация – най-голямата в историята. Недоволства, че страната му дава много пари за нея, особено в сегашната ситуация, когато американският дълг расте ежемесечно с един трилион. Това накара френския президент Макрон да обяви, че „НАТО е в мозъчна смърт“ и да търси пътища за създаване на отделна военна организация на ЕС. Засилват се противоречията между различните страни в НАТО, особено свързани с политиката на Турция. В Близкия Изток различните натовски страни имат различия в политиката. Разминават се в политиките си по отношение на Иран, Сирия, Либия. Край бреговете на Либия наскоро имаше даже военен инцидент, свързан с военни кораби на Турция и Франция, а турски военни непрекъснато нарушават границите с Гърция, която даже се закани да воюва с Турция.

Говори се за засилваща се нова студена война на САЩ с Русия и Китай. Вървят хибридни, информационни, протекционистки, енергийни и какви още не войни. Разрушава се ускорено системата на международна сигурност, създадена срещу опасността от ядрена война. Тръмп инициира прекратяването на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие, сключен през 1987 г. между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Преди това САЩ се бяха вече оттеглили от Договора за противоракетна отбрана. На 22 май САЩ официално съобщиха, че ще се оттеглят от Договора за открито небе, а се очаква в началото на следващата година да се оттеглят и от Договора за стратегическите настъпателни оръжия (START-3). Растат разходите за въоръжаване, а „Часовникът на апокалипсиса“ на учените от Чикагския университет е само на 2 минути от 12-тия час на ядрената война.

Дали войната може да реши губещите позиции на САЩ на световната арена? По този повод тези дни не кой да е, а световно известното американско списание „Форин ъфеърс“ написа: „Колкото и големи да са военните разходи не може да се преобърне процесът, водещ до упадъка на американската хегемония. Дори ако Джо Байдън, предполагаемият кандидат за демократи, нокаутира Тръмп на президентските избори по-късно тази година, или ако Републиканската партия отхвърли тръмпизма, разпадането ще продължи …. За да успее, Вашингтон трябва да признае, че светът вече не е в състоянието на исторически анормалния период от 1990-те години и първото десетилетие на този век. Историческото недоразумение „Еднополюсен свят“ приключи безславно, а с него и т. нар. „Американски век“, който всъщност продължи едва 30 години (след 90-та) и никога няма да се завърне.“ Skandalno.net

Автор: Проф. Васил Проданов, Skandalno.net