На 11-13 юни в Корнуол, Англия се проведе поредната среща на лидерите на страните от Г-7, включваща САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Канада, Италия и Япония. Става дума за организация на водещите страни от така нар. Запад, към които е присъединена и Япония. По времето на Тръмп през предходните четири години тази водеща организационна единица на Запада се тресеше от проблеми и невъзможност да взема единни решения и сега Байдън обеща да „върне САЩ обратно“ в една работеща организация (Г-7), която да продължи да задава насоките за развитие на останалия свят.
Амбицията му бе да превърне Г-7 в единна сила срещу Китай и Русия, да я обедини около защитата на либералната демокрация и поставянето на световното развитие под контрола на Запада, както беше през последните 4 века на доминиран от Запада световен колониализъм. На събирането на Г-7 бе декларирана готовността за съвместна работа в битката срещу несъществуващата пандемия от Ковид 19, битката срещу климатичните промени, реформа на глобалната данъчна политика…
Амбициите за налагане на световни правила на управление от така организирания Запад обаче се сблъскват с няколко горчиви за него реалности, които съвсем не са свързани с Тръмп, на когото неолибералните западни лидери хвърлят вината, че през последните години Г-7 не можела да работи както трябва. Кои са тези реалности?
Първата и най-важната от тях е икономическият упадък на Запада. Когато се създава организацията на страните от Г-7 през 1975 г. в тези 7 държави се произвежда около 80 % от световния БВП. Сега в този колективен Запад, заедно с Япония се произвежда едва 35 % от световния БВП, а демографски в тези страни днес живее едва 10 % от световното население. При това скоростта на намаляване на дела на Г-7 в световното производство и в демографската мощ през последните години е много голяма. Икономическата мощ се премести към Китай, Индия и други възхождащи сили от Далечния Изток, които с всеки изминал ден засилват все повече икономиките си за сметка на т. нар. солидарен Запад. А успоредно с това възможностите на колективния Запад да налага своята воля на останалия свят, намаляват с ускорени темпове.
Втората реалност, която Западът се прави че не вижда, е кризата на неолибералния му капитализъм и възхода на антиглобалистките сили. Те се формираха през последните години и вървят нагоре със страшна сила. Антиглобализмът се прояви ярко не къде да е, а в двете водещи англосаксонски държави, които бяха световни хегемони през 19 и 20 век – Великобритания и САЩ. Великобритания се отказа от ЕС в името на връщането на националния си суверенитет и защото не виждаше повече никакви перспективи в участието си в един фалиращ ЕС. В същата посока на затваряне на границите за емигранти и опити за връщане на националния си капитал в границите на страната бе насочил политиките си и Тръмп, като тази тенденция (имайки предвид продължената от Байдън американо-китайската търговска и технологична война) се запазва и днес. В много европейски страни са във възход партии, които работят за излизане от ЕС – т. нар. евроскептици.
Третата от тези тенденции е кризата на либералната демокрация във водещите страни от Г-7 в резултат на резкия възход на неравенствата, поляризиращ и противопоставящ отделните прослойки на обществото и в най-развитите западни държави. В световните класации за демокрация през последните години не кой да е, а САЩ се смъкват надолу. Според последния годишен индекс на демокрацията на Economist Intelligence Unit САЩ, Италия и Франция са категоризирани като държави с „дефектна демокрация“. Нищо че същите продължават да раздават наляво и надясно оценки и санкции за това кой е „демократичен“ и кой не е. В САЩ не кой да е, а бившият им президент Тръмп е цензуриран от основните медии в мащаби, непознати у нас.
Четвъртата от тези тенденции е упадъкът на глобалното лидерство на САЩ. Байдън вдигна лозунги, че „Америка се завръща“, но проучване на агенция „Галъп“ в 29 западни евро-атлантически държави, направено през 2020 г., показва, че едва 18 % от населението в тях е готово да признае американското лидерство, а в страни, които се водят най-близки съюзници на САЩ този процент е дори по-нисък – само 15 % от британците признават американското лидерство и едва 6 % от германците.
Петата тенденция е засилването на различията, на визиите за бъдещето между отделните държави – членки на Г-7. Това се видя от изграждането на Северен поток 2 в Германия, вижда се и в относителната самостоятелност на европейските страни в редица действия по отношение на Китай и Русия. Великобритания влезе в сблъсък с останалите страни от ЕС за търговските отношения помежду им след Брекзит и няма сближаване на позициите им. Особено остър бе сблъсъкът по тази тема между Еманюел Макрон и Борис Джонсън. Германия се съпротивлява на натиска на САЩ да прави в икономическите си отношения избор между тях и Китай. И това не е случайно, Китай вече е най-големият търговски партньор на Германия, както и на целия ЕС.
Шестата тенденция е неспособността при новото глаболно съотношение на силите между Запада и останалия свят, чрез Г-7 да се намират решения на най-острите световни проблеми. Типичен пример са досегашните им колективни мерки по отношение на климата, които по същество са провал. Въпреки така нар. „историческо съглашение“ за климата в Париж преди 6 години и „историческата“ среща в Копенхаген преди 5 години, въглеводородните емисии продължават да нарастват дори в страните от т. нар. евро-атлантическа общност, като в периода между 2010 и 2018 г. са се увеличили с 1 %. Какво е положението в останалия свят дори няма да коментираме. През 2019-2020 г. фалшивата пандемия като че ли намали тенденцията за нарастването им, но сега се очаква, че отново ускорено ще вървят нагоре.
В реалностите на съвременния свят Г-7 все по-трудно може да взема адекватни решения, особено в контекста на много мощната тенденция на промяна на световната геоикономическа, а от тук и геополитическа, геокултурна, военна мощ. Събраха се отново, ще съберат може би и през следващата година, но светът все по-малко ще зависи от тях. А възходът на Китай заплашва до 15 години да фалира целия западен свят. Skandalno.net
Проф. Васил Проданов, Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
А ДАНО АМИН НАТО ЕС САЩ СОРОС КОВАРНИ СВЕТОВНИ ФАШИСТКИ ТЕРОРИСТИЧНИ СЪЮЗИ ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ НИЕ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НИКОГА НЕ СМЕ ЗАМЕНЯЛИ РУСКИТЕ НИ РОДНИ ИСТИНСКИ БРАТЯ С ВАС И Н И К О Г А НЯМА ДА ГИ ЗАМЕНИМ МЕЧТАЕМ ОТНОВО ДА ГИ ПОСРЕЩНЕМ МНОГО СКОРО АМИН
Това,че така нареченият запад е в упадък е ноторно известно. Но според мен причините са малко по различни.
Да започнем с образованието – образователната система на (да го наречем така) развит свят взе да буксува , в смисъл не стимулира мисловните процеси и креативността.
Забелязва се с просто око тенденцията корпорациите да наемат все повече хора от югоизточна Азия.
Второ: липсата на материални ресурси – безогледната експлоатация на ресурси от бившите колонии и протекторати доведе до това. Отделно страните запазили своите ресурси се осъзнаха и взеха ревниво да ги пазят.
Трето: начините и методи на управление – след разпадане на системата на Съветският съюз, въведаха екстензивно управление в полза на корпорациите и маргенализираха основна част от населението. Започнаха вноса на работна ръка от бившите соц.страни( отначало високо квалифицирана ) но в последствие на тяхната намеса в тези страни взеха да влизат все повече маргинали и системите забуксуваха.
Четвърто:влизането в безсмислени военни конфликти им източи не малък ресурс.
Е всичко това доведе до състояние представено в числа от професора.
Единствено от тази група се държи Япония , но на ръба, като при нея причините са малко по различни , а те са: липса на материални ресурси , отношението на англо – саксонците, като към победена държава( имат винаги едно на ум).
Така,че просперитета на страните от далечният югоизток ,плюс Русия изобщо не е случаен и предизвиква ненавист и ревност от така нареченият колективен запад.
Хегемонията на САЩ за времето след втората световна война се оказа не само безмислено, оказа се вредна и пагубна. Никога в световната история една държава не е имала толкова военни бази, никога не е правено опит да се поддържа васалитет с военни средства в такъв мащаб, а колко страни бяха съсипани и всичко това с примитивното обяснение за демокрация за морски(атлантически) ценности. Ние сме по зле от много други,президентът Радев дава пример за безсрамен васалитет.Партии у нас няма, защото няма идеи, всичко е сведено до черпене на облаги, на ресурс от държавната хранилка, която Борисов направи отвратително грозна.
Засегнатото в коментара е вярно.
Но всички тези действия на САЩ, както във вътршно политически , така и във външно политически план са последна стъпка преди разпада им. Това ще доведе до разпад и в колективният запад и просперитет на ново оформените гео-политически центрове.