Новият век ще го спечелят тези сили, които могат да създадат нова наука за света и ново образование, съответстващо на тази наука

Светът, който напускаме сега, е следвоенният свят, който възниква след 1945 година. Светът, в който влизаме, е посткапиталистическият. Най-интересното е светът между тях. Този резултат, който ние имаме през последните две години, не беше единствено възможен, но той беше напълно програмиран от развитието на световната система в следвоенния период, той е логичен резултат на това развитие. Макар и да изглежда, че в крайна сметка той напълно опровергава първите 30 години на това развитие. Светът, който напускаме, е светът между 1945 и 2020 година. Той се дели на три отрязъка. 1947-1975 е това, което французите наричат “щастливото тридесетилетие”. След това започва много интересен период между 1975 и 1989 г, когато според мен се решава бъдещето, нашето настояще и се формира този разложителен, деструктивен вектор, който получаваме.

Впрочем, странно съвпадение: този следвоенен социализиран капитализъм просъществува 74 години, колкото и съветската система. Само че животът му продължава от 1945 до 2019, а не от 1917 до 1991 година. И първата относително светла фаза е между 1945 и 1975 година. Това са четири “промишлени чудеса”: съветското , германското, японското и италианското. Това е настъплението на промишления капитал срещу финансовия, много активно. Това е кейнсианство. Никсън, малко преди свалянето си, казва: “Всички сме кейнсианци”. Това е продължение на въстанието на низините срещу елитите. Това са левите в Европа, това са национално-освободителните движения, това е крушението на колониалната система, това е създаването на социалната държава на Запад, на социалистическия лагер в Европа. Това е двустранният свят, трансформацията на САЩ чрез “пълзящия преврат”, започнал с убийството на Кенеди и приключил с импийчмънта на Никсън. Това е неудържимата вяра в научно-техническия прогрес, това са космическите програми, съвършено фантастичните прогнози: безсмъртие, лунни станции през 2000 г. и така нататък.

Но този свят има сянка. Сенчеста страна, на която тогава не обръщат внимание в еуфорията на новите победи и постижения, истинските и мними (Създаването на електронно-изчислителните машини, усвояването на енергията на атомното ядро, излизането в космоса, разшифроването на ДНК, кацането на луната), е оформянето на принципно нова, много хищна фракция на буржоазията – корпоратокрацията, към която към средата на 70-те години се преориентират специалните служби. Това е разбирането от западната върхушка на това, че не само икономическата динамика на капитализма е крайна, че това се случва на границата на XIX–XX век, но и военно-политическата динамика.

Доларът е „отвързан“ от златото и вързан за петрола. Създадена е системата на офшорките. Финансиализацията започна. И което е най-интересното: още тогава започва идейната подготовка на онези отровни цветя, които се появяват много по-късно. Това е Римският клуб с доклада си „Границите на растежа“, призоваващ за ограничаване и намаляване на потреблението, екологичното движение. Още през 1971 г. днес добре познатият Клаус Шваб в книгата си „Управление на предприятието в областта на машиностроенето“ излага идеята за капитализма на „заинтересованите страни“, който изобщо не е класически капитализъм, а пълна противоположност на него, тъй като се фокусира не върху собствеността, а върху участието. И този период е увенчан през 1975 г. с доклада на Тристранната комисия „Кризата на демокрацията“, където много ясно се казва, че основната заплаха за Запада не е Съветският съюз, а излишъкът от демокрация на самия Запад и че този излишък трябва да бъде елиминиран. В същото време в средата на 70-те години, въпреки известната среща в Хелзинки, Съветският съюз губи историческата си инициатива и преминава към стратегическа отбрана. И в почти всички големи западни страни на власт започват да идват хора, които са назначени от Тристранната комисия. Тоест това е последният акорд на първото следвоенно тридесетилетие.

Вторият период започва много интересно. През 1982 г. три групи прогнозисти, които работят по задачата на Рейгън, първо поотделно, а след това заедно, правят много разочароваща прогноза за САЩ и капиталистическата система. Те дават прогноза за „двугърба” криза от 1987-1992/93. Според тяхната прогноза две неща са особено неприятни за Запада. Първо, социалистическият лагер излиза от кризата със значително по-малко загуби от „свободния свят“. Спадът на производството в социалистическия лагер се очаква от порядъка на 5-12%, а на Запад – 15-20%. И второ, „резултатът” предсказва идването на власт на комунистите в Италия и Франция, самостоятелно или като част от „левия фронт”, както и на левите Лейбъристи във Великобритания. В САЩ левите сили няма да дойдат на власт, но се прогнозират бунтове на негри във всички най-големи градове на страната.

Междувременно, ако говорим за СССР, се правят опити за интеграция в капиталистическата система. Този проект е на Андропов и тези генерали, които стоят зад тях. Това е така наречената “Фирма”, “Мрежата”. Следва засилване на структурните проблеми в Съветския съюз, които в крайна сметка се превръщат в системни. И накрая предателството на Горбачов, първо във Ватикана, а след това в Малта, на целия социалистически лагер, включително на СССР. Започва еуфория, Фукуяма обяви “края на историята”… Следваше само либерален “кеф”! Следваше единствено либерално “щастие”! Започва разграбването на социалистическия лагер, което, особено в “постсъветското пространство”, придоби напълно фантастични мащаби. Допълнително протичаха много важни изменения и има смисъл да се спрем отделно на тях.

Преди всичко на преден план в самото материално производство излизат неговите невеществени фактори, социални и духовни, тоест информацията и социалното поведение на човека. Подчертавам, че те винаги са били важни, но за първи път стават първостепенен фактор на материалното производство. Вече в началото на XXI века се оформя това, което впоследствие се намира “ексизъм”, от думата “access”, тоест “достъп”, “право на достъп”. Става дума за социално-информационните платформи като “Майкрософт”, “Гугъл”, които заемат днес върхушката на световната пирамида. Това не е господстващ ред, но е най-големият от гледна точка на възможностите.

Същото се случва с класическия капитализъм. Той не е доминиращ, докато в средата на XIX век не се формира индустриалната система за производство, но към това време е най-напредналия ред вече от доста време.

Започва постепенното затихване на индустриалния растеж, унищожаването на съвременните институции, преди всичко на държавата. Още през 90-те години се появява терминът „избледняване“, тоест изчезване, стопяване на националната държава. Транснационалните финансови фондове се превръщат в център за вземане на решения, които обединяват, от една страна, горните етажи на световната икономика, а от друга – старите финансови аристократични фамилии и „новите пари”. Успоредно с това има деполитизация на обществото, свиване на гражданското общество, заместването му с клонове на финансовите структури, което през този период води до криза на абсолютно всички традиционни идентичности. Освен това още в първите години на XXI век е разкрита малоценността на еднополюсния свят. Става ясно, че за бързо развитие са необходими поне два центъра. И точно тогава, в навечерието и по време на кризата от 2008 г., която разсея последните илюзии за „либералния кеф“ през следващите 100 години, беше създаден 16-годишен план за преход към посткапитализъм, с опора на САЩ : 8 години – Барак Обама и 8 години – Хилари Клинтън.

В рамките на този план се предвижда създаването на две глобални трансокеански общности: Транстихоокеанска и Трансатлантическа. Това бяха мегакорпорации, призвани да подчинят държавите и всичко останало в съответните пространства. Освен това, ако в Трансатлантическата общност не се говори за някакъв вид институционален дизайн на нов ред, то в Транстихоокеанския регион е много ясно заявено, че правната система на тази общност ще бъде фокусирана върху отношенията на английската Източноиндийска компания с индийските държавици – но сега Източноиндийската компания ще бъде заменена от западни ТНК, а страните от Транстихоокеанската общност ще им се подчиняват безпрекословно.

Втората цел на този план беше широкото демонтиране и експроприация на „средната класа“, съчетано с установяването и затягането на глобалния контрол върху населението като цяло – това, което Шошана Зубоф тогава не представи много добре като „надзорен капитализъм“ . Всичко това трябваше да стане в еволюционен режим, „варенето на жабата” трябваше да става на бавен огън, неусетно и без масови протестни ексцесии.

Но нямаше пряко прехвърляне на власт от Обама към Хилари Клинтън. Пристигна „черният лебед“ – Тръмп, който представлява онези групи в американската и световната система, на които този сценарий не се харесваше. Преди Тръмп имаше по-малък „черен лебед“ – Брекзит. И двете събития провалиха еволюционния план за преход към посткапитализъм, използвайки потенциала на Съединените щати. Кой е виновен за тях? Част от английско-американския естаблишмънт. И така, какво да се прави? Ако преходът към посткапитализъм не върви по еволюционен начин, тогава е необходимо да се извърши по революционен начин. Как?

През 2018 г. в Санта Фе, в Института по сложност, под егидата на АНС се провежда много интересна конференция, на която се събират представители на водещите „контролни центрове” на глобалния свят. Те обсъждат различни варианти за преход към бъдещето: революционен, оптимален, катастрофален и антропологически. Революционен вариант – при който човечеството решава всичките си проблеми и напълно преминава в качествено ново състояние. Оптимално – решава проблеми, оставайки приблизително в текущото състояние. Но участниците в конференцията (те са едва тридесетина) отхвърлят тези варианти, тъй като проблемите са признати за неразрешими за сегашното състояние на човечеството и неговите елити. На първо място – в резултат на интелектуално-волево „прегаряне“ през последните 70 години. Вероятността за катастрофален вариант – със загубата на сегашното цивилизационно ниво – е признат от около половината от участниците. И четвъртият вариант е признат за най-желан – антропологически преход. Този термин се отнася до трансформацията на човешкото общество, в резултат на което „върховете“ и „дъната“ ще се превърнат в два различни биологични вида. И без „средни слоеве“. „Върховете“ ще живеят 120-140 години или повече, в екологични зони, използвайки всички блага на цивилизацията: информация, транспорт, комуникации и т.н. А „нисшите класи“ ще бъдат под натиска на болести и епидемии, лошо хранене, лоша екология като цяло. И колкото по-малко „дъното“ е в контакт с „върха“, колкото по-малко знае за него , толкова по-добре.

Такъв антропологически преход е признат като желан вариант за бъдещето. Тук възниква въпросът: как да се стартира този преход по такъв начин, че да се сведе до минимум съпротивата на „нисшите класи“? По принцип в историята повече от веднъж са се изпълнявали различни видове проекти. Това не означава, че те са били изпълнени по начина, по който проектантите са искали. Ще дам само един пример. В навечерието на Френската революция масонската ложа на Великия Ориент на Франция задава три въпроса на някой си Адриен Дюпорт, адвокат, който сам не е масон. Първо: „Как да започнем революция?“ Второ: „Ще реагират ли остро европейските монарси на революцията във Франция?“ И третото: „Как да управляваме революционния процес?“ Дюпорт отговаря, че е много лесно да се започне революция: трябва да се събере стара, забравена средновековна институция като Генералните щати, която не е била свиквана от много дълго време, това няма да предизвика подозрение. Но всички участници трябва да са единодушни в исканията си за кралска власт. Дюпорт казва: „От теб зависи как ще го получите“. И това е осигурено чрез раздаване на тетрадки със съответното съдържание на всички депутати от Генералните щати. Всеки депутат имаше такава тетрадка (le cahier), в която се записваше „гласът на народа”. По отношение на реакцията на кралете на Европа се казва, че „ще им отнеме много време, за да вземат решение, две или три години“. И третият въпрос, казва Дюпорт, също е много прост: „За да ръководите процеса на революцията, трябва да стартирате механизма на терора, който като фуния ще включва все повече хора.“

Между другото, по-късно самият Дюпорт е принуден да избяга от Франция, оставяйки жена си и децата си, за да не попадне във „фунията на терора“, но планът му е изпълнен изцяло. Тоест проектният подход в историята е възможен и не може да бъде сведен до някаква теория на конспирацията. Друго нещо е, че почти никога не се изпълнява по начина, по който е бил първоначално планиран. И ако някой иска да рестартира историята, той трябва да намери или създаде това, което Анди Ръсел нарича „събитие-спусък“, тоест иницииращо, задействащо събитие.

Такова събитие-спусък за съвременния свят, което поставя началото на прехода към нов световен ред, е пандемията от КОВИД-19. Шваб казва много откровено и ясно в своята книга, написана в съавторство с Тиери Малере: че тази пандемия е повод за „голямо нулиране“ на цялата човешка цивилизация. Че няма да има средна прослойка, няма да има държава. Че богатите ще спечелят, а бедните ще загубят. Всичко това е написано там. Но в същото време са идентифицирани две условия за успеха на подобно “нулиране”. Първо, то трябва да бъде всеобщо. Нито една голяма държава: Съединените щати, Китай, Русия или Индия, да не стоят далеч от него, така че всички те да изпълняват командите за нулиране. И второ, всичко трябва да мине бързо и необратимо, като блицкриг, така че никой да няма време да дойде на себе си, а всички да станат зависими от ваксината.

Вече можем да кажем, че нулирането не се получи. На руските елити не беше позволено да правят пари от ваксини и санкциите не бяха повдигнати от тях. Китайските елити бяха заплашени с трилиони глоби за „Щама от Ухан“. И най-важното е, че те надцениха степента на пасивност на населението, предимно в Европа. Честно казано, не очаквах, че 300 000 души ще излязат на протестна демонстрация във Виена, че същото ще се случи в Брюксел, Лондон и Париж. Но хората много добре усещат, че нещо много, много лошо ги заплашва. И някои от елитите дадоха заден. Бил Гейтс вече каза, че през 2022 г. тази епидемия ще приключи. Списание “Економист” , издавано от Фабианското общество и клана Ротшилд казва същото.

Преди около две години, под влиянието на събития, свързани с КОВИД-19, започнах да използвам термина „био-еко-техно-фашизъм“ или „БЕТ-фашизъм“. „Био“ е лекарство и генетична модификация; „еко” е „зеленото” и цялата климатична врява, а „техно” е всичко свързано с „цифровизацията”. Необходимо е да се направи резерва само за думата „фашизъм“. Това не е политически, а метафоричен термин, значи че по-зле за човека не може да стане. Но проблемът е, че политическите фашисти и националсоциалисти през 30-те години на миналия век не са разполагали с техническите и биологичните средства, с които БЕТ-фашистите разполагат днес. А светът, който Шваб рисува, е много по-лош за човечеството от политическия, исторически фашизъм. Просто в нашата традиция няма термин за това „по-лошо“, затова използвам термина „био-еко-техно-фашизъм“.

И фактът, че операцията по налагавено та фалшивата пандемия от КОВИД-19 е в застой, не намалява опасността. Василий Небензя, като представител на Руската федерация в ООН, попречи на създаването на глобална климатична полиция, с която ултраглобалистите искаха да поставят юзда на всички държави. Но никой не отмени цифровата примка. Тоест процесът се забавя, но не спира. Психо-икономическата и политическа операция КОВИД-19 не е трайно стопирана – ще се появят нови, по-опасни и смъртоносни техники за въздействие и контрол върху масите, маскирани като грижа за здравето на плебса. Или ще създадат различна реалност.

Вернер фон Браун, същият нацистки конструктор, разработил американски космически и балистични ракети, казва на своя асистент шест месеца преди смъртта си… И това е краят на 1976 или началото на 1977 година. Той казва, че Съветският съюз като заплаха някой ден ще изчезне и тогава Западът ще измисли друга „история на ужасите“, тя ще бъде ислямът. Но той не е подходящ заместител. Следващото, очевидно, ще бъде климатична заплаха. И на въпрос дали климатичната заплаха ще сработи, той отговаря: „Тогава ще остане само едно нещо – извънземна заплаха. Извънземно нашествие от космоса!“ И така, на 25 юни 2021 г. НАСА направи официално изявление, че НЛО е сериозна заплаха за Съединените щати. Тоест, отметките се правят за бъдеща употреба, технологиите за „разширена реалност“ се подобряват и репетират…

И сега за най-важното, според мен. Светът, в който се намираме, посткапиталистическият свят, е свят, който е изграден върху решаващата роля на социалните и духовните фактори. И някъде това бъдеще вече е дошло. Например, според мен, то вече е пристигнало в Китай, където тази система е формирала много органичната китайска социална система. По свой начин това бъдеще идва в Съединените щати. Когато Тръмп беше „изхвърлен“ там, ми беше напълно ясно, че неговите победители – финансисти и аксисти – скоро ще се скарат помежду си. Всъщност още през лятото на 2021 г. започнаха атаки срещу “Майкрософт” и “Гугъл”. Но тези момчета бързо отвърнаха на удара. В края на октомври – началото на ноември те обявиха, че създават „метавселена“, тоест заминават за съвсем различно пространство, „неподконтролно на вас, момчета“. Като цяло трябва да се каже, че новите доминиращи групи винаги влизат в пространството, чиито ресурси не се контролират от старите доминиращи групи.

Така например Англия се превръща в морска сила – сила на „открито море“, което не е уредено с никакъв закон, където може да се прави всичко, каквото позволяват корабите. Отиването в метавселената също е навлизане в съвсем различно пространство. И между другото, Зукърбърг казва: „Ние ще работим в пространство, което не е регулирано от никакъв закон“. Освен, оказва се, правото на силния. Но този процес е придружен от процеса на футуристична архаизация на обществото, в социалните мрежи действат почти примитивни норми.

Но най-опасното според мен е, че навлизаме в свят, в който няма нито ред, нито хаос, зоната «in between» – както би казал Умберто Еко, „хаосмос“, без да имаме адекватен апарат: концептуален , оперативен – за изследване на тези процеси. Науката на ХХ век не се съмнява в своята жизнеспособност, тя открива и формулира законите на природата, тоест изпълнява функциите на властта в околния свят. Дори терминът „статистика“ у нас идва от „държава“. И сега няма закони, страните се стопиха – излиза „ред, основан на понятия“. В него решаваща роля играят някои наднационални структури. Не само ТНК, но и различни видове общности с висока степен на вътрешна автономия. “Петте очи” например, или престъпни структури. Всички те създават своите изследователски структури, своята история. Тук не става дума само за „античните шумери“ или „новата хронология“. Това са глобални процеси, които допълнително разрушават цялостната картина на света. И следователно субективността излиза на преден план, преоформяйки причинно-следствените връзки. Това е ера на турбуленцията, „редът от хаоса“ на Пригожин.

Следователно XXI век ще бъде спечелен от онези сили, които могат да създадат нова наука за човека, за обществото и изобщо за света и които могат да създадат ново образование, съответстващо на тази нова наука. Това е необходимо, макар и недостатъчно условие за победа. Защото старата триада: икономика, политология, социология, е изработила своето. Обектите на изследване изчезват или се превръщат в нещо съвсем различно. Разбирам, че да направиш всичко това е много по-трудно, отколкото да кажеш. Но трябва да се каже, че е необходимо и защо е необходимо. Това може да не доведе до сериозен успех, но ще помогне да се избегнат непоправими грешки. Skandalno.net

Автор: проф. Андрей Фурсов