В последния месец, турското посолство организира много провокации в България, които целяха да предизвикат негодувание сред българското общество и негативни реакции срещу турското малцинство.

То не беше грандиозното представяне на „книгата“ на турския премиер Ахмет Давутоглу  с  многозначителното заглавие „Стратегическа дълбочина”,  където българският образователен министър проговори на  турски, въпреки че части от България бяха описани като турски вилаети. То не беше „филма“ на  Ал Джазира,  в който турска журналистка ни заклеймява през света, че ненавиждаме турците в България и се държим лошо и враждебно с тях, не бяха срещи на Местан с висши ръководители на турската държава, а накрая  и „бягството“ му да прави метани в турското посолство в София.

 Днес се провеждат  и провокативни  „възпоменателени  митинги“ на „тюркян“ чешма…и в Могилино, където Местан, същински Левски, е повел българските турци, за да защити интересите си и поста си.

Всичко това беше предварително планирано с една едничка цел – да се предизвика гневна реакция сред българското общество и така да се „докаже”, че ние  сме ксенофоби, които осъществяват геноцид над турското малцинство в България.   По този начин щяха  да се създадат условия лудите турски глави да поискат автономия за отделни български области и  да разпокъсат родината ни на части, за да я вкарат постепенно  границите на Турция. Сценарият щеше да се осъществи, ако някоя българска партия като Атака или друга, беше развяла знамената и беше отишла да прави контрамитинг на митинга на турците на „тюркян” чешма.  Тогава турските и западните медии, а и някои от нашите медии , щяха да писнат, че всичко във филма на катарската телевизия Ал  Джазира за българската жестокост спрямо турското малцинство е вярно. И  Местан и поддръжници, подкрепяни индиректно от турското посолство щяха да намерят повод да поискат,  така мечтаната от тях,  автономия на български области.

Всички тези мечти, обаче, излязоха ялови, защото сценарият не само не се осъществи, но направо се провали. Нямаше никакъв контрамитинг, нямаше никакви действия против турското малцинство. Нещо повече. На самия митинг в село Могиляне, освен докараните от Турция с автобуси и родните журналисти, почти нямаше други хора. Избяга турският външен министър и не се появи на уж частно посещение.

Това накара Местан и неговият ментор от турското посолство, да си заминат преждевременно от „митинга” с позорно подвити опашки. Те не могат да разберат, че българите са по-умни отколкото ги смятат в  някои съседни държави и разбират много добре, че геополитиката е сложна игра и в нея нищо не е случайно. Искат да  разкъсат държавата,  обвинявайки ни в жестокост и то не кой да е, а точно потомците на петвековните ни поробители. Това щеше са е смешно, ако не беше толкова зловещо. Но сега ние имаме възможност да обърнем геополитическата игра и да станем обвинители, на всички онези, които имат намерение да искат разпокъсване на на нашата родина.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: