Независимо от това интересите на кои политически и икономически кръгове отразяват определени публикации, Близкият изток единодушно приветства засилващото се присъствие на Русия и Китай в своя регион и се готви да „привлече двата азиатски колоса в решаването на близкоизточните проблеми“.

Едно от най-обсъжданите събития в света днес, разбира се, е държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин в Русия. Ако коментарите на западните журналисти и експерти са по-наситени с чувства и емоции, то в Близкия изток преобладава анализът на протичащите събития, които те квалифицират като исторически. Почти всички близкоизточни издания са изпълнени с предчувствие за предстоящо пълно изтегляне на американците от региона констатират факта, че „появилият се политически вакуум се запълва от Москва и Пекин „.

В тази връзка ливанското издание Ad-Diyar, коментирайки разговорите в Москва между руския президент Владимир Путин и Си Дзинпин, пише, че „формирането на многополюсен свят ще започне от Близкия изток “, защото „Русия и Китай направиха първия си пробив в американската стена тъкмо в този регион преди няколко години“ . Освен това те „стимулираха повечето арабски страни да отстояват независима от САЩ своя външна политика“.

Ако по-рано само Русия демонстрираше готовността си да предложи мироопазващи инициативи в Близкия изток, то сега вече и Китай изостави принципа си на „таогуан янхуей“ („останете в сянка и крийте способностите си“) и е готов да участва активно в разрешаването на сложни и продължителни близкоизточни конфликти.

Говорим за скорошният огромен дипломатически успех на Пекин за нормализиране на отношенията между старите религиозни, политически и икономически врагове Техеран и Рияд, „въпреки разрушителните усилия и действия на Съединените щати и техните западни партньори, насочени никога двете регионални суперсили в Близкия Изток да не постигнат мир помежду си“.

Следващият дипломатически удар на Пекин в региона ще е, прогнозира Ад-Дияр „посреедничеството на Русия и Путин за нормализиране на отношенията между Сирия и Турция “. Ако Москва успее, посочва изданието, Близкият изток ще избегне споменатите от Херодот „земетресения “ и „ пожари “, за които говори и Хенри Кисинджър, и няма да се превърне в „геополитическо гробище “.

Тази идея развиват и турски журналисти.

Държавната информационна агенция „Анадолу“ смята, че „на днешните разговори в Москва лидерите на Русия и Китай решават не само и не толкова проблемите на развитието на двустранните политически и търговско-икономически връзки, но и въпроси, които скоро ще предизвикат тектонични промени в Близкия изток. „

В тази връзка турското издание Cumhuriyet предполага, че след срещата и общото си изявление „ Путин и Си оставиха само две възможности за президента на САЩ Джо Байдън: или да признаят, че светът вече е многополюсен, или да преминат към конфронтация и да започнат война на два фронта – в Европа и в Тихия океан срещу много силни конкуренти в ситуация, в която САЩ са в стратегически упадък. „ С други думи, продължава вестникът, „ САЩ вече не са в състояние да съживят свои проекти като „Големия Близък изток“ в региона. На тяхно място идва ерата на китайския проект „Един пояс, един път “.

Това мнение се споделя и от рупора на катарския елит, телевизионния канал „Ал Джазира“. Той твърди, че “ в резултат на появата на оста Москва-Пекин геополитическата роля на Китай в Близкия изток се увеличава до такава степен, че балансът на силите се променя драматично в полза на Русия и Китай. До степен, че САЩ просто изчезват“.

Въпреки позицията на Вашингтон, страните от Персийския залив, предвождани от ментора си Саудитска Арабия като Катар, ОАЕ, Кувейт и пр. установиха дипломатически връзки с Иран и вече развиват отношения. Същите нормализираха и отношенията си със Сирия. Саудитска Арабия поддържа тясно приятелско енергийно сътрудничество с Русия в ОПЕК+, преговаря с посредничеството на Китай с Иран- действие, с което „хвърли в шок администрацията на САЩ „.

Отбелязва се също, че интересите на Русия и Китай в Близкия изток може да са различни. За Китай регионът е важен във връзка с насърчаването на проекта „Един пояс, един път“. Като износител на петрол и газ Русия не зависи от енергийните ресурси на Близкия изток, а има интерес да се тушират резките колебания в цените на петрола.

Китай се превърна в най-големия вносител на петрол от Близкия изток и внася все по-големи количества енергия от региона. Това го доведе до сближаване със саудитците, основано както на увеличаване на енергийния внос от Пекин, така и на създаване на благоприятни условия за китайски инвестиции. Освен това Пекин има идея да замени юана в петроюан, а за това му е нужно съдействието на страните от Персийския залив.

Невъзможно е да се пренебрегне и публикацията в дубайското седмично бизнес списание Arabian Business.

В навечерието на посещението на Си в Москва изданието написа: „ За ужас на САЩ, Русия се върна от забравата като основен играч в Близкия изток. Нуждата и невъзможността да се адаптират към светкавичните и ефективни външнополитически стъпки на Москва принудиха САЩ, като слон в магазин за порцелан, многократно да късат, да сключват, пак да късат и пак да сключват споразумения, да предават и да купуват стари или нови свои съюзници и да правят това, напълно нехаейки какво впечатление ще създадат на световната общественост.

В резултат на това народите от Близкия изток навсякъде започнаха да „подозират нещо“ и скоро видяха Съединените щати в напълно нова светлина, а партньорството между Китай и Русия започва да оказва значително влияние върху страните от региона, които вече са настроени за нов многополюсен световен ред.

Но всичко не е толкова просто.

Русия има история на създаване на съюзи и активна дипломация в Близкия изток за създаване и управление на кризи. Китай тепърва започва да придобива такива умения, разчитайки на мощните си икономически позиции. Засега ключовият фактор в партньорството между Москва и Пекин е общият им стремеж да сдържат американците.

За тази цел и двете страни действат активно в региона, докато работеше различна схема на отношения: Русия действаше, Китай я подкрепяше.

И накрая, основното заключение на близкоизточната преса.

Независимо от това интересите на кои политически и икономически кръгове отразяват отделните публикации, всички те отразяват възторга, с който близкоизточния регион реагира на новото присъствие на Русия и Китай в Близкия изток, чиито страни са готви да ги „привлекат към решаването на техните проблеми“ .

Все още никой не знае как ще реагира на това „колективният Запад“, който рязко се оказва изолиран и в момента работи само на ниво заплахи и медийна истерия. Мащабът на случващото се е такъв, че дори конкретните документи, които предстои да бъдат подписани в Москва, не са толкова важни за Близкия изток, колкото геополитическата трансформация на света към многополярност, съобщена от преговорите.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: