За предстоящата интеграция с Русия на териториите на Херсонска и Запорожка области на Украйна, заедно с Луганската и Донецка народни републики, вече се говори на толкова високо ниво в Москва, че решението изглежда на практика вече е взето. Тези земи вече са редовно посещавани и покровителствани от лидерите на ПП “Единна Русия”, членове на президентската администрация, депутати от други партии и сенатори.

Вицепремиерът на РФ Марат Хуснулин обяви програма за ремонта на пътища и мостове, както и развитието на селскостопанския сектор: „Херсон има голяма перспектива и достойно място в нашето руско семейство“. „Русия е тук завинаги. Няма да има връщане към миналото“, каза пък Андрей Турчак, секретар на Генералния съвет на “Единна Русия”, при пристигането си в Херсон. Волноваха и Мариупол бяха посетени от първия заместник-ръководител на президентската администрация на Русия Сергей Кириенко, а отделът за вътрешна политика на Русия сега координира икономическите и строителните въпроси в републиките на Донбас.

Особено активни са кримските политици: именно структурите на ръководителя на полуострова Сергей Аксьонов станаха първи установиха икономическа и политическа комуникация с Херсон и Запорожие още преди да се изяснят намеренията на Русия спрямо тях.

Това, което липсва, е окончателното изявление на първия човек в държавата, което при всички случаи ще надмине всички предишни. Въпреки това на 25 май Владимир Путин подписа указ, с който се опростява придобиването на руски паспорт от жителите в Херсонска и Запорожка области. А прессекретарят на президента Дмитрий Песков неизменно подчертава, че от жителите на Херсонска и Запорожка област зависи да решат съдбата на своите земи, като се аргументира, че: такава стъпка трябва да има „правно основание, да бъде абсолютно легитимна, както беше в случая с Крим“.

Въпросът за бъдещето на тези територии е обвързан между другото и с геополитическите обстоятелства. Въпреки че патриархът на американската политика Хенри Кисинджър посъветва Украйна да се върне към мирните преговори с Русия, като приеме нейните условия, тоест всъщност да се съгласи на териториални отстъпки, първоначалната версия на предложенията на Москва беше само за признаване на независимостта на ЛНР и ДНР и отказ от претенции към Крим. Но ситуацията се разви коренно различно – много мръсна война на киевския нацистки режим, включително срещу мирното рускоезично украинско население… Но въпреки това добавянето на рускоезичните Херсон и Запорожие ще усложни драстично преговорите с Киев.

Разбира се, в началото на Специалната военна операция Владимир Путин предупреди Украйна за възможен мащабен процес на „декомунизация“ на създадената от Ленин мултиетническа Украйна, а и от историческа и етно-културна гледна точка териториите в южната част на страната със сигурност не са „украински“. Но впоследствие на всички нива в държавната администрация на Русия многократно се заявяваше: Русия не се стреми към „окупацията“ на Украйна. Може би след преговорите в Турция и събитията в Буча Кремъл вдигна залозите в отговор на кървавата мерзка упоритост на Владимир Зеленски. И след изразената воля на цивилните граждани и хипотетичното създаване на нови държавни образувания в земите на Северна Таврия (Херсон и Запорожие), терминът „окупация“ няма да бъде приложим за тези области.

Има и проблеми със сигурността. В разгара на военните действия е опасно да се провежда референдум: има вероятност от саботажи и терористични актове. На границата на Херсонска и Николаевска област се водят тежки битки, украинците са съсредоточили големи сили тук за евентуална лятно контраофанзива. Самият Херсон и редица територии в региона са постоянно обстрелвани. Същото е положението и в Запорожка област.

Водачите на военно-гражданските администрации (ВГА) в двете области уверяват, че 75 % от населението в тях е готово да гласува за присъединяване към Русия. Дали това е така в Кремъл ще оценяват и по динамиката на исканията на населението да им се издадат руски паспорти. В момента има опашки в пунктовете на регистрацията им, но тези пунктове все още са малко на брой, за да се установи какъв процент от населението на областите ще декларира че иска присъединяване.

А и голяма част от хората все още се страхуват от завръщането на украинската армия и от последващо преследване и репресии за проруските им възгледи. В целия Юг действат диверсанти и разузнавачи на Киев, а няколко терористични атаки вече бяха извършени.

Оценяването на настроението на хората е много трудно. По-старото поколение традиционно заема изчакваща, неутрална позиция. Това като цяло е характерно за местния манталитет. В селата са заети със земеделие и чакат помощ от всяка страна, която е готова да им я окаже. Младежите, възпитавани от съвременна Украйна, са на двата полюса – но мнозина от антируски настроените са напуснали региона или планират да го направят в близко бъдеще (въпреки че се страхуват да не бъдат привикани в украинската армия). В същото време никой не иска повторение на трагедията на Мариупол и е щастлив да стои настрана от бойните действия.

На страната на Русия може да работи изключителната увереност, с която протича процесът на интеграция на тези територии в руското икономическо и правно пространство. По отношение на скоростта на иновациите, тези събития напомнят повече за „Кримската пролет“ от 2014 г., отколкото за изпитанията на Луганск и Донецк през следващите години. Никой в южната част на Украйна не иска да отиде в „сивата зона“ последвайки примера на ЛНР и ДНР, с колапса на икономиката и постоянните обстрели на ВСУ. Витрината на модернизирания през последните 8 години Крим изглежда много по-примамлива за Херсон и Запорожие, отколкото политиките на Киев, които за 30 години буквално сса изоставили тези региони на произвола на съдбата.

Ето защо е много важно, че още от първите дни никой дори не спомена за перспективата за изграждане на независими Херсонска и Запорожка народни републики. Въпреки че от време на време имаше идеи за пресъздаване на провинция Таврида заедно с Крим или Донецко-Криворожка съветска република (която издържа само един месец през 1918 г.). „Без ХНР и ЗНР, направо в Русия“, само такива лозунги се чуват от местните. Вярно, че ги издигнаха не от първия ден, а малко по-късно, когато се почувстваха сигурни.

Как стана

Руската армия пое контрола над украинския юг само за седмица. Към 2 март войските навлязоха в Мелитопол, Бердянск и Херсон. До 11 март цяла Херсонска област и почти цялото Запорожие бяха практически разчистени без особени сблъсъци. Обект на отделно разследване е защо всичко се случи толкова бързо. Въпреки че, както знаете, висшето ръководство в Киев знаеше за датата на началото на операцията, но не искаше да „вдига паника“. Планира ли висшето ръководство в Киев да се раздели с юга на страната?

Но фактите говорят сами за себе си. Руската армия не срещна никаква ешелонирана отбрана. Военните на ВСУ просто напуснаха позициите си, без дори да се придържат към прелезите през Днепър, които така и не бяха взривени. А това е изключително важна стратегическа позиция. По-късно ще стане известно, че преди влизането на въоръжените сили на Руската федерация някой е разчистил от мини Чонгар и Перекоп до Крим. А по-рано този „някой“ години наред съсипваше местната териториална отбрана и пречеше на изграждането на градски укрепени райони. И накрая, ден преди настъплението на руската армия, регионът беше напуснат от средния и висшия състав на силите за сигурност: прокуратурата, полицията, СБУ. Както и редица официални лица и политици.

През първите месец и половина Русия демонстрира ситуативното присъствие на украинския юг. Украинските знамена продължиха да висят в градовете. Силите за сигурност работиха с управниците, които останаха на място. Икономическите връзки с Киев не бяха разрушени. Никой не разпръсна няколкото проукраински митинги, войниците упорито понасяха недоволството на тълпата, блокираните пътища просто бяха заобикаляни.

Вярно е, че към средата на март прототипи на ВГА се появиха в Запорожие и Херсонска област. В същото време бяха публикувани първите документи с „интеграционен” характер с обещания за облаги, облекчаване на дълга и намаления на плащанията за жилищно-комунални услуги от „новите власти”. Ешелони с хуманитарна помощ отидоха на юг. Руските телевизионни и радио канали започнаха излъчване. Всички тези мерки обаче биха могли да се обяснят със задачата за стабилизиране на общото положение и подпомагане на населението.

Силите за сигурност от Русия и донбаските републики пристигнаха в региона, тясно и, както се оказа по-късно, работещи доста ефективно с украинските политически активисти. На 20 март обаче проруският активист Павел Слободчиков беше убит при атака на диверсанти в Херсон. След това митингите започнаха насилствено да се разпръскват и те бързо приключиха. В резултат на това не е имало и местно партизанство.

На 26 март постоянният представител на Крим при президента на Русия, вицепремиерът на региона Георги Мурадов за първи път припомни историята на провинция Таврида и руските корени на украинския Югоизток. Трябва да се отбележи, че властите на Крим установяват тесни връзки със своите северни съседи през предходните седмици: те получават вода от Севернокримския канал, пренасят хуманитарна помощ и отварят маршрути за предприемачи. Както изглеждаше тогава, преждевременно, на своя глава.

Но веднага след преговорите в Турция, изтеглянето на руските войски от Киев и трагедията в Буча в началото на април ситуацията в Южна Украйна се промени коренно. Вместо украински знамена навсякъде се появиха руски. Военно-гражданските администрации бяха засилени и им бяха дадени повече правомощия. Проукраинските служители бяха отстранени, бюджетните организации и предприятията започнаха да работят. На едрите фермери се помагаше с гориво. От Крим беше изтеглен оптичен кабел. Появиха се мобилни оператори от ЛНР и ДНР. Ценовите етикети бяха дублирани в стойност на рубли.

До средата на април както местните, така и руските политици заговориха с акцент върху перспективата за референдум и незабавно за присъединяване към Русия. Високопоставени държавни служители, на “Единна Русия” и президентската администрация отидоха в Мариупол, Херсон, Мелитопол.

По това време Украйна окончателно скъса всички връзки с Юга и ракети и артилерийски снаряди летяха по посока на бивши съграждани.

Кадрите

Един от най-болезнените въпроси за бъдещето на Херсонска и Запорожска област са кадрите. За сътрудничество с руските власти, Украйна издава задочни присъди от 15 години затвор до доживот. И това е, ако не ви разстрелят по военновременния закон (имаше доста такива случаи) или не добавят обвинението за предателство на родината. Вече са регистрирани четири терористични атаки срещу служители на ГВА. Затова хората се страхуват да ходят на работа дори ако работят в образователни институции или в системата на жилищно-комуналните услуги. Страхът е постоянен.

Новите ръководители и управители на териториите в Запорожие и Херсон са постоянно под прицел, за тези постове е още по-трудно с подбора на кандидати. Някои от тях имат спорни биография, имат връзки или с Янукович, или с Порошенко. Хората злонамерено клюкарстват, но засега няма да има алтернатива на тези кадрови решения. Не е нужно обаче да бързате да съдите.

Андрий Шевчик стана „народен кмет“ на Енергодар в Запорожска област. Родом от руския Краснодар, той прекарва цялата си кариера в Запорожката АЕЦ, издигайки се от електротехник до водещ инженер. Той влезе в политиката, когато беше избран за депутат в градския съвет от партия „Опозиционна платформа за живот“ на Виктор Медведчук. Вече има опит за убийство срещу него. В резултат на взрива във входа му са ранени самият Шевчик и двама от охранителите му.

По подобен път в политиката пое и родом от Мариупол, настоящият градски ръководител Константин Ивашенко. Той работи през целия си живот в „Азовмаш“, издигайки се до ранг заместник-генерален директор на предприятието. Ивашенко беше два пъти член на местния градски съвет: първо от Партията на регионите, от 2020 г. – от ОПЗЖ.

Новият „народен кмет“ на Мелитопол в Запорожка област беше Галина Данилченко, бивш счетоводител и депутат в градския съвет от партията на Медведчук. Проруският активист от малкия Съюз на левите сили Александър Сауленко пое управлението на Бердянск. Владимир Рогов, един от организаторите на антимайдана в Южна Украйна, беше избран в миналото за член на държавната администрация на Запорожска област. А председателят е депутат на Радата от няколко свиквания от Партията на регионите и Опозиционния блок Евгений Балицки, който, между другото, също наскоро беше убит.

И накрая Владимир Салдо стана най-влиятелният регионален политик, сътрудничил на Москва. От 2002 до 2012 г. той ръководи Херсон. През следващите години той е депутат във Върховната Рада. През март Салдо беше сред учредителите на местния спасителен комитет за мир и ред, а месец по-късно, на 26 април, оглави военно-гражданската администрация на Херсонска област.

Силите на местните активисти се формират активно от правоохранителни и правосъдни органи. Държавната пътна инспекция прехвърля автомобилите на жителите на руски номера. А в Мелитопол започна работа първото подразделение на Федералната миграционна служба на Русия, подчинено на администрацията на Херсонска област. Сега приемат документи за регистрация на руско гражданство. Има и планове за създаване на институции за пенсионно осигуряване от нулата. Впоследствие служителите планират напълно да преминат към руското законодателство.

Завръщане към цивилния живот

Новините за мирния живот от регионите Херсон и Запорожие засега са откъслечни.

В региона са установени доставки на редовна хуманитарна помощ. В Херсон беше открит информационен център на „Единна Русия“. Впоследствие партията планира да организира подобни хуманитарни центрове във всички големи населени места на Херсонска и Запорожка области.

Москва изпраща социални помощи в размер на десет хиляди рубли на местните жители. През следващите месеци ще работи система с двойна валута: в региона могат да се плащат както украински гривни, така и руски рубли. Но тогава контролираните зони ще отидат изцяло в зоната на рублата. На места дори се появиха клонове на руската банка ЦРМ, която работи и в Крим.

Руските мобилни оператори постепенно установяват мобилни комуникации и интернет в региона. Регионите Херсон и Запорожие преминаха на руския телефонен код +7.

В Мелитопол заводите, които преди това произвеждаха военно оборудване за украинската армия, започнаха да произвеждат селскостопанска техника.

Още през март руските власти възстановиха жп комуникацията между Крим и континентална Русия, прекъсната през 2014 г. през ЛНР и ДНР с южните райони на Украйна. Местните власти създават филиал на руските железници „Мелитополски железници“. Досега те се използват основно за превоз на военни, хуманитарни товари и строителни материали. За да достигнат пълния капацитет на железниците, според Андрий Трофимов, заместник на ГВА на Запорожска област, ще са необходими допълнителен подвижен състав и локомотиви.

За да се улесни пътната комуникация между Крим и Херсонска област, властите обявиха откриването на допълнителен специален пункт в близост до Чаплинка в северната част на полуострова в близко бъдеще.

Много внимание в Москва и регионалните центрове се отделя на възстановяването на агропромишления комплекс в региона. Ключова роля играе главният канал Каховка, най-големият в Европа, откъдето се доставя вода за напояване на полета. Обектът захранва около 300 хиляди хектара. Новата администрация на региона вече се е договорила с кримските власти за съдействие за модернизиране на канала, както и финансова подкрепа за строителния персонал.

Освен това Крим доставя семена, торове и гориво. Според някои данни повече от половината фермери са провели сеитбената кампания. Планират да продават отгледаната продукция на руския пазар. Херсонска област вече започна да изнася за Русия част от миналогодишното зърно от своите складови съоръжения.

Възстановяването започна

Съвсем друго главоболие има в териториите, контролирани от ЛНР и ДНР, където доскоро имаше тежки битки. Тук в средата на май започна възстановяването на градовете и инфраструктурата. Правителството на Руската федерация създаде щаб за възстановяване на тези територии, ръководен от вицепремиера Марат Хуснулин. „Русия ще възстанови всички освободени територии на Украйна. Всички решения, че ще възстановим всички територии и ще го финансираме, са взети. Ще построим, възстановим всички пътища, разрушени жилища“, каза Хуснулин по време на пътуване до регионите.

Първият конвой с руска техника от 70 автомобила и около 350 специалисти по възстановяване на инфраструктурата пристигна в ЛНР в средата на май. В края на май само в ЛНР и ДНР вече работеха около хиляда руски строители и 250 единици техника. През първата седмица на юли към тях ще се присъединят още около 1500 строители и 500 единици техника.

Сред приоритетните задачи е аварийно-възстановителната работа. Министерството на извънредните ситуации разчисти развалините на сгради на площ от около 78 хиляди квадратни метра, отстрани около 87 хиляди кубични метра строителни отпадъци. Ремонтира се инфраструктурата – парно, електричество и водоснабдяване. Сред приоритетните задачи е възстановяването на мостовете и пътната мрежа.

Руските региони ще участват активно във възстановяването на освободените територии. Руският президент Владимир Путин взе решение за патронажа на руските региони над областите и общините на ЛНР и ДНР. Московските власти ще се ангажират с възстановяването на инфраструктурата на Донецк и Луганск, Република Башкирия пое патронажа над град Красни Луч, Ставрополска територия – над Антрацит, Курск – над Первомайския район на ДНР. Руските региони вече изпращат кервани с оборудване и строители в републиките, договарят се за създаване на мобилни фабрики, а също така изпращат служители, които да координират взаимодействието между федералния център и републиките. Подобен модел за създаване на териториална администрация беше използван и след анексирането на Крим.

Може би най-трудната ситуация след продължителните военни действия днес е в Мариупол: градът е до голяма степен разрушен. Комуналната инфраструктура беше сериозно повредена: след освобождението на града нямаше ток, вода, газ. Според новия кмет на града Константин Ивашенко около 80% от къщите са получили „някакъв вид щети“, а 15-20% от жилищния фонд на Мариупол не може да бъде възстановен, той ще бъде разрушен. Но има и друга оценка. „Почти всичко в Мариупол ще трябва да бъде построено от нулата. Има само индивидуални къщи, около 20 процента от тях, в които са повредени само участъците на прозорците, те трябва да бъдат ремонтирани”, каза Владислав Бердичевски, депутат от ДНР.

Покровителството над възстановяването на Мариупол е поето от Санкт Петербург, който се превръща в град-побратим. Финансирането на програмата за възстановяване ще премине през специален фонд, който ще получава средства от федералния и регионалния бюджет, както и пари от частния бизнес. Щабът за възстановяването на Мариупол беше оглавен от губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов.

Графикът на приоритетната работа, според Марат Хуснулин, вече е изготвен преди Нова година. Приоритетна задача е възстановяване на комуналната инфраструктура (ВиК, ел. и газова инсталация) и пътната мрежа. Друга неотложна задача е изграждането на сглобяеми къщи за 50 000 души. Общо 200 хил. души напуснаха града, в него останаха най-малко 300 хил. В бъдеще ще трябва да бъдат възстановени няколко микрорайона, както и драматичният театър, девет културни центъра, училища и спортни съоръжения. Ръководителят на ДНР Денис Пушилин дори мечтае, че след възстановяването на Мариупол може да се превърне в пълноправен курортен град. Освен това градът ще загуби част от индустрията си: по-специално най-големият завод в Мариупол, „Азовстал“, ще бъде разрушен.

Постепенно мирният живот в Мариупол вече започва да се подобрява. Според ръководителя на Министерството на извънредните ситуации на ДНР Алексей Кострубицки в началото на юни започна да се захранва с електричество училища, редица социални съоръжения и част от жилищния фонд. Водофилтърната станция е отворена отново, водоподаването вече е възобновено в два квартала на града. Всички непокътнати училища започнаха да работят. В момента се възстановяват електрически трафопостове и газови съоръжения. В близко бъдеще автобусите може да се появят отново по улиците на Мариупол – Санкт Петербург ще ги предаде.

Първият и най-сигурен знак за настъпване на мирния живот в освободените територии е съживяването на стопанския комплекс. Когато хората имат работа, имат перспектива за смислен и градивен живот, политическите вълнения изчезват на заден план. В този контекст става значимо изявлението на Владимир Путин, който миналата седмица изрази готовността си да не пречи на износа на украинско зърно през черноморските пристанища.

В Русия през годините на бързо охлаждане на нашите отношения с Украйна, се разви едно пренебрежително отношение към икономиката на нашата съседка. Но никой не е проучвал в детайли нейната икономика. Икономическите анализатори констатират изключително слабата динамика на макроикономическите показатели. Така по отношение на реалния БВП, Украйна не само не се е развила, а даже в момента се намира под нивото на късния съветски период.

Въпреки това, суровините, промишленият и селскостопанският потенциал, концентриран в огромната си част в Донбас и Новоросия, е много, много значителен. Уникалността на икономическия комплекс на ЛНР и ДНР, Запорожието и Херсон се състои в рядката комбинация от тежки индустрии – въгледобив, коксохимия, металургия, селскостопански потенциал и ресурсоемко инженерство.

Нека направим най-грубите сравнения. По територия двете републики Херсон и Запорожие са само малко по-големи от Кемеровска област, но по население я превишават повече от три пъти. Руският „Кузбас“ в Кемеровска област произвежда почти двойно повече въглища (със съпоставими запаси с Донбас, поради високопроизводителен открит добив), има голям металургичен и коксохимичен актив, но едва забележимо машиностроене и селско стопанство, което едва покрива собствените му нужди. Докато Херсон и Запорожие могат да се похвалят с мощна зърнена икономика с голям експортен потенциал и развита машиностроителна индустрия (автомобилна индустрия и двигателостроене в Запорожие, корабостроителница в Херсон) и развита „голяма енергийна индустрия“ (достатъчно е да споменем най-голямата от съществуващите атомни електроцентрали в света – тази в Запорожие).

Ресурсният и индустриален потенциал на новоосвободените региони, съчетан с достъп до руския пазар и изграждане на необходимото сътрудничество с местните предприятия, ще ни позволи да укрепим позициите си в областта на металургията, тежкото машиностроене, корабостроенето и химическата промишленост. Ще бъде по-лесно да се решат проблемите както по отношение на заместването на вноса, по-специално на редица артикули от промишлено оборудване, стиролови полимери, електрически трансформатори, корабостроителни продукти и разширяване на износа.

Процесът на интеграция в руското икономическо пространство на новия макрорегион Северна Таврида и Донбас, разбира се, няма да бъде гладък и безконфликтен. Неизбежни са и борбите за контрол върху активите, и търсенето на свое място на актуализираната карта на доставчиците и потребителите, и предизвикателството на новите изисквания за ефективно управление на един общ голям пазар. Но има всички шансове заедно да станем по-силни.

Автор: Алексей Шукин