Между 5 юли и 11 юли 1939 г.  министър-председателят Георги Кьосеиванов е на посещение в Германия, където разговоря с Адолф Хитлер. Визитата му в Берлин е широко отразена както в българските, така и в европейските вестници и списания, припомня БТА.

Три правителства ръководи Георги Кьосеиванов – юрист, политик и дипломат. Първото правителство, което сформира на 23 ноември 1935 г., е безпартийно, съставено от  граждански и военни дейци, провеждащи политиката на двореца. Управлява до 4 юли 1936 г.  Второто и третото са в навечерието и по време на Втората световна война.

Анализи в чуждите вестници се правят още преди Кьосеиванов да тръгне за Берлин. В бюлетина „Служебен преглед на чуждия печат“ на БТА пише:

„На 3 юли 1939 година вестник „Таймс“, в дописка от своя кореспондент в София, под заглавие „Български неутралитет“ пише: „Говори се, че българският министър-председател няма да подписва никакъв политически пакт в Берлин. Би могло да се очаква г-н Кьосеиванов да даде в Берлин устни уверения, че България ще остане вярна на своята политика на неутралитет и че тя не може да се откаже от своите териториални искания.

Предвиденото посещение на г-н Стойчо Мушанов (председател на парламента)  в Париж и Лондон през тази седмица било отложено, за да се избегне неговото съвпадане с посещението на министър-председателя в Берлин.“

В бюлетините си БТА съобщава подробно за визитата на Георги Кьосеиванов в Берлин:

Берлин, 5 юли 1939 г. /БТА/ Днес в 14 ч. 30 м. на гара Анхалт в Берлин пристигна специалният влак, с който пътува от границата министър-председателят на България г-н Кьосеиванов и придружаващите го г-жа и г-ца Кьосеиванови и другите официални лица. На берлинската гара Анхалт гостите бяха посрещнати от райхсминистъра на външните работи и г-жа фон Рибентроп, от държавния министър г-н Майснер, от кмета на Берлин д-р Липер, от директора на полицията г-н Люце, от други висши чиновници от министерството на външните работи и другите ведомства и от висши функционери на Националсоциалистическата партия.
В 15 ч. 40 м. министър-председателят г-н Кьосеиванов, заедно с българския пълномощен министър г-н Драганов, направи посещение на райхсминистъра на външните работи г-н фон Рибентроп, който върна посещението в 16 ч. 30 м.
В 17 часа министър-председателят г-н Кьосеиванов бе приет от фюрера и райхсканцлер в новото канцлерство на „Вилхелмщрасе“ 78. Довечера г-н Хитлер дава вечеря в „Дома на фюрера“ в чест на г-н Кьосеиванов.

БТА проследява реакциите в печата след срещата на Кьосеиванов с Хитлер:

В. „Дейли мейл“ на 7 юли 1939 г. пише: „Европа е толкова неспокойна, та дори и паузите между една криза и друга повдигат тревожни въпроси. Погледът е насочен към неспокойните Балкани. Това е една област, в която всякога могат да изникнат бъркотии. Двама представители на Югоизточна Европа днес се радват на сърдечен прием в Берлин. Единият от тях е г-н Кьосеиванов, български министър-председател, другият е полк. Берт – началник щаб на унгарската армия.

Интерес и загриженост предизвиква посещението на българския министър-председател в Европа. От страниците на бюлетина на БТА „Служебен преглед на чуждия печат“  четем заглавията:

„България отива към Оста“ в уводна статия на в. „Тан“ от 5 юли: „Посещението на г-н Кьосеиванов в Берлин предизвика безпокойство на Балканите“, пише  в. „Нюз кроникъл“ на 8 юли;
„Какво ще прави България“, коментира в уводна статия в. „Джумхуриет“; списание „Грейт Бритън енд ист“ от 13 юли 1939 г. помества анализ под заглавие „България не е муха за берлинската паяжина“;
Краковският „Илюстровани куриер“ пише анализ със  заглавие „Изкушаването на България с германски обещания“.

В бюлетините си БТА помества материали за отзвука в германския печат от посещението:

Берлин, 8 юли 1939 г. /ГТА/ Като коментира посещението на българския министър-председател г-н Кьосеиванов, „Дойче дипломатиш-политише кореспонденц“ пише между другото: „Това посещение даде на световното обществено мнение, доколкото то е добросъвестно, ново доказателство за истинската основа на отношенията между Германия и югоизточните държави. Естествено е Германия да има особена симпатия към съдбата на България, на бившата си съюзница, с която е поддържала винаги отношения на сърдечно доверие. Обаче тая симпатия не е в ущърб на законните интереси на страните, с които България разделя своето жизнено пространство.“

В бюлетина „Преглед на чуждестранния печат“ на БТА четем:

Германски печат: Едно естествено приятелство

„Франкфуртер цайтунг“ (9.VII.1939) пише: Три дена българският министър-председател бeшe гост на германското правителство и на германския народ. Комюникето относно резултата на вoдeнитe с фюрера и другите държавници на Германия разговори подчертава заздравяването на естественото и традиционно приятелство между двете страни, както и спрямо Италия, благодарение на което България е и ще остане един фактор на реда и на мира в Югоизточна Европа. Още преди известно време в едни български коментари се каза, че политиката на мирно разбирателство, за която Германия се застъпва със своя авторитет и от която България очаква осъществяването на своите искания, не съставлява никаква политика на „вечно обвързани ръце“. Тъкмо това е най-решителният резултат от активността на германската политика в Югоизточна Европа, през последните две години на неподвижни форми и правила на балканската политика. Ревизията, която оттогава е в движение цели едно принципиално ново групиране на балканските сили и на техните отношения спрямо Великите сили, което вече отчасти, било чрез непосредствени решения, било чрез последствени реакции, се извършва. Покрай Югославия, която благодарение на приятелските си отношения с Италия,  на добрите си отношения с Германия, е гаранцията за една естествена общност със силите на Оста, и България, под политическото ръководство на г-н Къосеиванов, ясно разбра, че трябва най-напред да изясни своите отношения с онази държава, която се грижи за едно хармонично преустройство на Европа.

***

Швейцарски печат: Райхът и България

„Журнал дьо Женев“ (8.VII.1939) в уводна статия, под надслов „Райхът и България“ между другото пише: „Г-н Кьосеиванов, пише в. „Тан“, прави своето посещение в Берлин в един момент, когато една голяма дипломатическа акция е започната в Балканите и когато за народите от Югоизточна Европа е поставен въпросът да се определят или на страната на демократическите сили или на страната на тоталитарните сили, заедно с всичките последици, които това може да донесе за заздравяването на мира или за увеличаване на международния хаос.“

С поставянето на българското правителство пред тази дилема, според нас, се върши голяма политическа грешка. Съображенията, които възпрепятстват България да се присъедини понастоящем към Франция и Великобритания, са свързани с историята, с народната психология; с вътрешната политика; със стопанското положение.
България не се е отказала от никое от своите искания: излаз на Бяло море, връщане на една част от Добруджа, отстъпена на Румъния. Политиката на г-н Кьосеиванов не е отмъстителна политика; тя не се основава нито на употребата на сила, нито на заплаха; но ако той би подписал едно съглашение, което би било равносилно на отказ от националните искания, той би рискувал да бъде пометен от народната ярост.
Наистина в някои опозиционни среди расте агитацията в полза на една по-бойна външна политика. А знае се до каква степен в една страна вътрешната политика влияе върху отношенията с другите народи. Да се тика г-н Кьосеиванов да избира днес между Берлин и Париж, това значи да се поставя в едно жестоко затруднение.

Най-сетне, от стопанска гледна точка България, за да живее, има нужда от италианския и германски пазари. Ние намираме у нея едно положение, което, без да бъде тождествено, прилича на това на Югославия. Райхът се показа твърде съобразителен: той организира по изряден начин своята търговия в Балканите, докато твърде дълго време Лондон и Париж пренебрегваха тази така важна страна на близкоизточния въпрос. Декларациите за симпатия не стигат. България и Югославия трябва да продават своите произведения: а за да продават на Германия, купуват от нея; откъдето и наложителната необходимост да поддържат добри отношения с Берлин, откъдето и посещението на г-н Кьосеиванов в столицата на Райха.

При днешната стратегическа конюнктура двете големи славянски държави имат очевиден интерес да следват една политика на равновесие. В случай на общо стълкновение, въпросът за запазване или изоставяне на неутралитета ще постави несъмнено наново за тях, може би в друга светлина. Но днес той не се поставя. Югославия, която няма искания за предявяване, се чувства по-солидарна отколкото България, с останалите балкански държави Гърция, Румъния и Турция. София, от своя страна, беше започнала през последните месеци едно сближение с тях, което, обаче, общият дипломатически кипеж осуети.

Между София и Белград отношенията са станали още по-интимни. Положението на двете страни е деликатно между двата блока от сили, това на Югославия, преди всичко – по стратегически съображения, това на България – по исторически и  психологически съображения. А това е една причина в повече България и Югославия, в рамките на възможното, да правят общо дело.

***

Унгарски печат: Мястото на България в Европа

„Пестер лойд“ (8.VII.1939) пише: Приключеното посещение на българския министър-председател г-н Кьосеиванов дава повод на международното обществено мнение за различни коментари относно държането на България спрямо актуалните въпроси на световната политика. Посещението стана в един момент, който се характеризира чрез своята остра дипломатическо-тактическа игра. Чрез гаранционната политика, провеждана от Англия и Франция, Балканите станаха отново обект на политиката на европейските велики сили. Днес вече може да се констатира, че има балкански държави, които не искат да бъдат обхванати от колелото на европейските противоречия и които виждат в пълната своя свобода за решения, най-добрата гаранция за своята независимост. Към тези държави, покрай Югославия, принадлежи и България.

Понятно е при такива обстоятелства, че средите на демократическите сили следят берлинското пътуване на българския министър-председател с известно неудоволствие. Както винаги, когато Германия става арена на чужди държавни посещения, се започва една кампания на подозрения и разпространение на разни слухове. Едновременно с това, обаче, се забелязва и една друга тенденция: така в. „Тан“ в една уводна статия прави опит да омаловажи резултатите на това посещение и пише, че всъщност се касаело само до едно посещение на учтивост, че България била решена да не се присъединява към никоя от групите и че тя искала да запази своята свобода на действие.

В Берлин искаха само да подчертаят приятелския характер на германо-българските отношения, както и значението на това подсилено от важния стопански момент приятелство. От германска страна се уважава напълно това, което българите наричат свой „неутралитет“, за което, обаче, меродавният в. „Зора“, преди няколко дена писа, че „неутралитет не значи изолираност“. Затова и българската политика е твърдо решена да задълбочи приятелските отношения с Германия и също така, по пътя на искрено разбирателство с Югославия, да върви все напред. В тези рамки е и подреждането на България в днешната европейска политика.

Споменатата статия на „Тан“ сочи и самата точка, която разделя България от силите-гарантки: териториалните ревизионистични искания на България, чиито етнографски и исторически права са неоспорими. България се отказа да се присъедини към Балканското споразумение и поради това, защото чрез своето присъединяване би признала създаденото от мирния договор статукво. Оттогава положението се измени, тъй като Англия и Франция дадоха на Гърция и Румъния едностранни гаранции, и сега тези държави не се считат за поканени да направят жертви в интереса на едно мирно разбирателство. Обстоятелството, че тази гаранционна политика повлия вредно, както върху мирното развитие, така и върху интересите на самите западни сили, се признава днес дори и от опозиционния вестник „Манчестер гардиан“, който горчиво се оплаква, че Англия и Франция от години „са пренебрегвали“ важната за тях от стратегическо гледище България. Вестникът мисли, че този пропуск може да се поправи сега, но не се вижда само как тази нова политика би могла да се съгласува с безусловно дадените от Англия гаранции. България, обаче, при всички външно-политически решения ще се ръководи изключително от българските интереси.

***

Печатът на Ватикана

„Обсерваторе Романо“ (9.VII.1939) пише: Посещението на българския министър-председател Кьосеиванов в Берлин е било следено с голям интерес в европейските столици. Балканите са една от опасните зони на европейския мир и положението на България в Балканите е от капитална важност в тоя момент. В нормално време това посещение не би имало никакъв изключителен характер. Но в един момент, в който политиката на Оста се преплита с Балканското положение, вследствие напредъка на германския надзор върху Дунав и окупирането на Албания от Италия, отношенията на София с Берлин стават предмет на внимателно проучване.

България е единствената от победените и оцелели страни, която не се е облагодетелствала (или поради едностранен почин или вследствие на спогодбите) от никаква форма на териториален ревизионизъм. Германия, Унгария и Турция измениха в последно време границите, които бяха определени от мирните договори. Наопаки, Ньойският договор продължава да държи българската държава в границите, които бяха начертани в края на войната. Само в една области ревизионизмът е бил съгласуван: в областта на въоръженията. Всъщност, вследствие на една спогодба със съседите, България отново доби свобода да се превъоръжава. Но ако военните ограничения на Ньой са днес мъртва буква, териториалните ограничения са сега повече отвсякога в сила. София, макар и да повдига исканията си, досега не е дала белези, че иска да измени положението на нещата с едностранни почини или пък с уговорен ревизионизъм.

Неподвижността на България до голяма степен се дължи на Балканското споразумение, чиято главна цел е да поддържа балканското териториално статукво. Но от известно време насам устройството на Балканското споразумение може да се счита навлязло в критическа фаза или поне във фаза на преобразяване. В началото Югославия сключи договори с България и Италия, т. е. с две държави, които имаха несъвпадащи интереси с Балканското споразумение. Впоследствие Румъния и Гърция приеха едностранни гаранции за подпомагане в случай на нападение. По-сетне Турция сключи спогодби – първо с Англия, а после и с Франция, по силата на които тия нации се задължиха с едно взаимно подпомагане в случай на нападение в средиземноморската област и в балканската област. Югославия остана настрана от тая гаранционна система и посещението на княз Павел в Рим и Берлин подчерта една ориентация на Белград, отличаваща се от оная на Букурещ, Атина и Анкара.

Следователно, в последно време дипломатическата позиция на балканските държави постепенно започна да се диференцира. Приемането на англо-френските гаранции е, обаче, един преобладаващ белег, понеже три от страните, числящи се към Балканското споразумение, се присъединиха към новата политика на западните сили.

Каква функция може да има България в рамките на това балканско положение? Съдбата на Балканите до голяма степен може да зависи от ориентацията на България. Неотдавна българската столица бе посетена от съветския помощник комисар на външните работи и от египетския министър на външните работи. Разговорите, водени от тия лица в София, бяха последвани от официалното посещение на г-н Кьосеиванов в Берлин. В наздравиците, разменени в Берлин, се потвърждават намеренията за сътрудничество с всички страни. Но в тях не липсват и косвени намеци за необходимостта от ревизионизъм.

Източник: БТА

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: