Назаем от колегите от Поглед.инфо! Представяме ви прелюбопитно Интервю с Президента на Република Крим Сергей Аксьонов, дадено специално за сайта Поглед.инфо.

Поглед.инфо: Здравейте, г-н Аксьонов, бихме искали да Ви зададем въпрос, свързан със Специалната операция на РФ в Украйна. Имаше ли заплаха за нападение от страна на Украйна срещу Крим, ДНР и ЛНР в периода около 24 февруари, 2022 г.?

Сергей Аксьонов: Имаше заплаха, в която не се съмняваме. През февруари-март Украйна планираше да атакува Донбас и Крим. Това се доказва както от разузнавателни данни, така и от документи на Украинските въоръжени сили, открити по време на специалната военна операция. За нас това не е изненада. Украинското правителство никога не е криело, че възнамерява да реши със сила проблемите с Крим и Донбас. Официален Киев никога не е изключвал използването на сила. Само вижте изявленията им през последните години.

Поглед.инфо: Имало ли е враждебни украински прояви и провокации срещу Република Крим през последните 8 години?

Сергей Аксьонов: Тези провокации въобще не са спирали. Например, през 2016 г. имаше опит за пробив на диверсионна група от територията на Украйна близо до град Армянск. В резултат на два сблъсъка загинаха двама руски военнослужещи. Широк международен резонанс получи и така наречения Керченски инцидент, по време на който нашите ВМС спряха опита на украинските кораби да преминат от Одеса до Мариупол през Керченския проток. Украински шпиони и терористи редовно биват задържани в Крим. Освен това блокадата на полуострова, водна, енергийна и така нататък, e също форма на хибридна война.

Поглед.инфо: Как Русия ще гарантира и защитава правата на рускоезичното население в райони като Херсон, Харков, Запорожие, Николаев и Одеса след края на специалната операция? Правилни ли са тези насоки и могат ли да следват пътя на ДНР, ЛНР и Крим?

Сергей Аксьонов: Моето лично мнение: тези региони са изцяло рускоезични и руски по дух и самосъзнание. Те най-вероятно ще последват пътя на Крим и Донбас, тоест ще проведат референдуми за самоопределение или обединение с Русия след освобождението им от нацисткото управление. Мисля, че резултатите ще бъдат такива, защото това са исторически руски, рускоезични региони.

Единствената гаранция за спазването на правата на рускоезичното население е демилитаризацията и денацификацията на Украйна, изпълнението от Киев на условията, обявени от нашия президент Владимир Путин.

Поглед.инфо: Какво се е променило, какво беше положението на гражданите на Крим преди референдума, как се промени след това: граждански права, национални малцинства, социално-икономическо положение, инфраструктура и други?

Сергей Аксьонов: През 23-те години на украинско управление на полуострова руското население на автономен Крим беше подложено на насилствена украинизация. То продължи при всички украински президенти, макар и с различна степен на интензивност. Това беше изместването на руския език от всички сфери на живота и налагането на предатели и нацистки палачи като Бандера и Шухевич като национални герои.

На първо място, след държавния преврат властите от Майдана отмениха закона за регионалния статут на руския език, който беше приет при Янукович и ни даваше поне някакви ограничени права в езиковата сфера. Нацистите обещаха, че Крим ще бъде или украински, или пуст, киевските политици заплашваха местните с репресии, които преведени на езика на пснатите от тях нацистки банди на терен, значи – масово избиване на рускоезичното население.

При сблъсъци край сградата на Върховния съвет на Крим на 26 февруари 2014 г. за съжаление загинаха двама наши земляци. Ситуацията излизаше извън контрол и можеше да премине в кървав хаос, във война. Русия предотврати това, даде на Крим мир и сигурност. Това е основното.

Днес в нашата република са осигурени равни права на развитие за представителите на всички народи. Статут на държавен език, според кримската конституция, имат три езика – руски, украински и кримско-татарски. Държавна подкрепа се предоставя на всички национално-културни автономии, включително и на българската. Всяка година се издават десетки заглавия на книги на езиците на народите, които живеят на полуострова.

Преди осем години нашият президент подписа указ за мерки за реабилитация на разселените от Сталин в други части на СССР арменски, български, гръцки, италиански, кримско-татарски и германски кривски народи и държавна подкрепа за тяхното възраждане и развитие. Украйна не е правила нищо подобно от 23 години. Този документ възстановява историческата справедливост и се превръща във важна основа за националната политика в региона. Осъществени са редица проекти в областта на настаняването на хората от тези реабилитирани народи, които са се завърнали и се завръщат в Крим. Сред тях са изграждането на учебни заведения, комунална инфраструктура, пътища, жилищни сгради. Стотици семейства получиха безплатно жилище от държавата…

Ако говорим за социално-икономическата ситуация, тук всичко се вижда, както се казва, с просто око. Подобренията включват уникални инфраструктурни съоръжения, нови пътища, детски градини, училища, социални обекти, озеленени площи в нашите градове и много други.

Достатъчно е да се каже, че обемът на брутния регионален продукт в Крим се е увеличил с 3,3 пъти спрямо 2013 г. – последната година, в която бяхме част от Украйна. Значително се увеличи финансирането за образование, здравеопазване, социална политика и други области. В края на 2021 г. туристическият поток възлиза на 9,4 милиона души, това е рекордна цифра за всички постсъветски години. Нарасна стандартът на живот на хората, пенсиите, заплатите.

Поглед.инфо: Какво е положението и мястото на българското малцинство в Крим? Ще се промени ли нещо за тях на фона на влошаването на руско-българските междудържавни отношения или обратното, не? Какво е участието на българската общност в обществено-политическия, икономическия и културния живот на Република Крим? Могат ли местните българи да бъдат мост между България и Русия?

Сергей Аксьонов: Кримските българи, както и огромното мнозинство кримчани, излязоха през 2014 г. за обединение с Русия. Българската национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски“ прави много за съхраняване на традициите на българския народ, извършва системна работа по изучаване на родния език, възраждане на народните обичаи.

Българският народен събор на лозарите и винопроизводителите на Трифон Зарезан се провежда на републиканско ниво и е обичан от кримчани от различни националности. Българите инициират ярки събития в Деня на славянската писменост и култура и заедно със съмишленици от руската, украинската и беларуската общности реализират проекта „Един свят на кирилицата“.

Като цяло българите са много добре интегрирани в кримската общност. Това се потвърждава и от факта, че въпреки малкия си брой, те са добре представени в държавните и обществените институции, имат активна гражданска позиция и заемат ключови позиции в структури като Националната гвардия, Министерството на извънредните ситуации, Черноморската банка за развитие и възстановяване, Гражданската камара на Република Крим. Показателно е, че за трети път на председателя на Регионалната българска национално-културна автономия Иван Абажер бе поверено от колегите в Обществената палата на Република Крим да представлява цялата кримска общественост в Обществената палата на Руската федерация. .

Дейността на българската общност в областта на публичната дипломация е много важна. Така, например, миналата година по инициатива на Българската национално-културна автономия и с подкрепата на Фонда за безвъзмездна помощ от президента Български културен център „Извор” проведе Международен младежки форум „Диалог на културите: Русия и Балканите” с участие на студенти и представители на младежки организации от Русия, България, Сърбия, Северна Македония.

Сигурен съм, че дори в условията на яростна русофобска кампания на Запад, ние трябва да поддържаме вековните приятелски и братски връзки между нашите народи. Публичната дипломация е важен инструмент в това отношение. И кримските българи активно я използват. Преди време те инициираха сключването на междуградски отношения между Крим и Бургаска област, възраждането на сътрудничеството между Симферопол и Русе и други градове. Единственото представяне на руски Крим в страната на Европейския съюз се състоя в България. И това стана възможно благодарение, между другото, и на добрите връзки, които българската общност в Крим е изградила със своята историческа родина за повече от 25 години дейност. Това дава възможност да се организират редовно посещения в Крим на български делегации от общественици, представители на научната общност и творческата интелигенция. И ние приветстваме такива посещения. Колкото повече вярна информация за Крим имат хората в България, толкова по-малко ще вярват на митовете, създадени от пропагандата.

Поглед.инфо: Благодарим Ви за това интервю!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: