Путин направи на Запада предложение, което последният иска, но не може да приеме
„Ултиматум“, „предложение за капитулация“, „продължаване на агресията“ – така Западът и Киев определиха новите условия на Путин за прекратяване на огъня и започване на мирни преговори.
„Путин не е в позиция да диктува на Украйна какво тя трябва да направи, за да постигне мир“, заяви американският министър на отбраната Лойд Остин. Генералният секретар на НАТО Столтенберг направи контра-предложение на Русия да изтегли войските си от цялата украинска територия, а Зеленски лаконично сравни Путин с Хитлер. С други думи, предложението на нашия президент беше отхвърлено и осмяно – защо тогава Путин изобщо го направи?
Точно в това е въпросът, Путин е разчитал на точно такъв резултат – защото истинският адресат на обръщението му с мирното предложение не бяха Западът и Киев, а целият незападен свят, който в момента атлантиците отчаяно се опитват да убедят, че Русия е ужасен агресор, който няма да спре инвазията си с превземането на Украйна, а ще продължи… и въобще, Путинова Русия е заплаха за целия свят. Ето защо Путин направи това обръщение, в което им каза: готови сме да спрем военните действия още утре, ето нашите условия. Виждате, че не държим да анексираме цяла Украйна, нито пък държим тя безусловно да капитулира. Приемете тези наши условия и да седнем на масата за преговори.
Парадоксът е, че тези условия на Путин са много изгодни за Запада и крайно неизгодни за Русия, но въпреки това Западът не може да ги приеме. Позицията на марионетката Зеленски не си струва да я обсъждаме. Той се съгласява или не се съгласява само с това, което му наредят от Вашингтон. Съединените щати решават всичко, а те отдавна са разбрали, че включването на Украйна в НАТО и връщането на границите й отпреди руското СВО са абсолютно непостижими неща.
Американските лидери могат да говорят пред аудиторията си каквото си искат, но истината е, че не могат да прогнозират каква ще е американската политика спрямо Украйна след изборите през ноември т.г. Ето защо фиксирането на статуквото, макар и с цената на изтегляне на ВСУ от онези територии, които вече са включени в състава на Русия, би бил много добър вариант за Запада – дори с цената на гаранции за невключването на Украйна в НАТО. Демократите на Байдън биха могли да представят това като една не голяма, но все пак победа. И ето че самата Русия предлага такъв вариант и при един разумен геополитически анализ Западът би следвало да го сграбчи с две ръце и да нареди на Киев да се съгласи да започне преговори. Защото следващото предложение на Путин (а първите две бяха през ноември-декември 2021 г. и март-април 2022 г.) очевидно ще бъде по-лошо от сегашното, а динамиката на военните действия не оставя на Украйна никакъв шанс да си върне загубените територии, но пък увеличава вероятността да загуби нови.
Защо Западът не се възползва от тази възможност?
Защото по време на целия конфликт той само вдигаше залозите – постоянно повтаряше, че е недопустимо дори да се мисли, че Путин може да победи, че наказанието на Русия трябва да бъде демонстративно и назидателно за всички потенциални диктатори-агресори по света, че евентуално поражение на Украйна ще е ужасен удар по световния ред, основан на правила, и по репутацията на Запада пред света. Тоест Западът приравни поражението на Украйна към своето собствено поражение и превърна необходимостта от поражение на Русия в условие за запазване на глобалното си господство.
Западът обаче вече няма никакво господство – неслучайно мирните предложения на Путин към Запада за Украйна представляваха само една малка част от голямата му реч в Министерството на външните работи, посветена на необходимостта от изграждане на система за евразийска колективна сигурност. Основното условие за това трябва да бъде освобождаването на ЕврАзия от военното присъствие на неевразийски държави, т.е. изтеглянето на американските войски от Европа и Азия – от Германия до Япония. Да, Путин играе за пари и вижда динамиката на ситуацията в света. Атлантите (т.е. англосаксонците заедно с част от европейските елити, ориентирани към тях) наистина продължават да са основна сила в света, но съвсем не единствена. И техните претенции за хегемония и глобално господство вече не са валидни. Това се вижда от всички – не само в Глобалния юг, но и от много хора в самите западни държави.
Към момента Западът все още може да си позволи да се опитва да изолира и блокира Русия, да се бори с нас с чужди ръце на нашата собствена територия, но е на последни издихания и плаща за това като ускорява разрушаването на собствената си мощ, т.е. на световната търговска и финансова система. Без нея на англосаксонците ще им остане само американския флот, т.е. военната им мощ, но както знаете, само на щикове не може да се седи дълго. Американците ще бъдат принудени да се изтеглят от Европа и Азия. Единственият въпрос е дали това изтегляне ще бъде организирано – доброволно – или ще се случи хаотично, вследствие от вътрешната криза в самите Щати.
Ясно е, че става дума за процес, който може да продължи цяло десетилетие, но може и драстично да се ускори в резултат на необмислени военни авантюри на оттеглящия се хегемон (например тайванската). В този смисъл борбата за Украйна е много показателна: атлантиците са протегнали лапи към нещо, което не могат да задържат, нещо повече, към нещо, от което дори не се нуждаят, ако изхождаме от собствения им интерес – а той е да увеличат максимално забавянето на вървящия процес на демонтиране на собствената им хегемония. Грубо казано, в техен стратегически интерес е в момента да мислят не за придобиване на нови територии (активи), а за подреждане, третиране и реформиране на наличните територии под техен контрол. Велосипедът на англосаксонската глобализация обаче вече не може да спре – той е набрал такава скорост, че при спиране веднага ще падне в канавката.
И единственото, което ви остава да направите, е да сигнализирате на западния велосипедист, че пред него има скала – и че е по-добре да се опита да намали скоростта (дори с цената на падане, ожулвания и счупвания), отколкото да си гарантира смъртта, падайки на пълна скорост в приближаващата се пропаст. И да се надявате, че инстинктът за самосъхранение на англосаксонските елити все пак в един момент ще проработи.
Точно за това предупреди Владимир Путин в речта си в петък. Ето какво каза той: „В крайна сметка егоизмът и арогантността на западните държави доведоха до сегашното изключително опасно състояние на нещата. Ние се приближихме недопустимо близо до точката, от която няма връщане назад. Призивите за стратегически разгром на Русия, която притежава най-големите арсенали от ядрени оръжия, показват авантюризма на западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която сами представляват, или просто са обсебени от вяра в собствената си безнаказаност и изключителност. И двете може да са с трагичен резултат.“
Автор: Пьотр Акопов,
Източник: Риа Новости
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Защо западът иска Тайван? Заради чиповете. Там се произвеждат най-висококачествените чипове, заводите са там и квалифицираните работници са там. Подчинението на човеците минава през войната на дроновете, която вече се води. За тях са нужни чипове за управление, контролери, процесори, датчици. Русия има ресурсите, но няма такова количество квалифицирани работници, просто нашата раса е с друг начин на мислене, различен от китайците, друго търпение и други виждания за свобода. Дали това или просто недалновидност, но изоставането е на лице. Китай е партньор, но със собствени амбиции и мечти, които меко казано са не съвсем в интерес на Русия. Успехът на Путин е, че в тази изключително неудобна обстановка, прилага успешна дипломация, с близка до съзнанието на другите народи логика и намира съмишленици във всички посоки. Интересното е, че тези съмишленици помежду си нямат близост и дори са в конфликт, но минавайки през общите интереси с Русия, играят в един отбор. Това е великото в политиката и дипломацията. Западняците от друга страна имат една обща цел, ресурсите на Русия, но ако не дай Боже победят, ще се избият, кой и какво да вземе. Италия, Франция, Испания и всякакви бивши врагове на англоговорящите ще бъдат унищожени първи. За целта отново трябва да се ползва Германия по същата логика като Украйна. Всеки мъртъв германец е от полза. Мирът е възможен, само ако Русия победи и Путин е жив да го направи. Ако нещо се обърка, свят без Русия ще бъде ядрена пустош.