Ситуацията в Грузия накратко, от която можем да си вземем и много поуки за България:

На изборите през 2021-ва проевропейската партия „Грузинска мечта“ печели категорично, получавайки 928,004 гласа или 48,22%.

„Грузинска мечта“ е системна партия в Грузия, печелила мнозинство в парламента и през 2012-та и 2016-та. През 2013-та партията спечели и президентските избори.

Откъм политики партията е проевропейска, част от един от политическите алианси на ЕП. Нейният кабинет вкара Грузия в споразумението за асоцииране с Европейския съюз – първата и най-важна  стъпка към членство, както и в договор за свободна търговия с ЕС.

Първото правителство на „Грузинска мечта“ прокарва редица закони срещу дискриминацията на ЛГБТ общността, превръщайки Грузия в най-приятелската за ЛГБТ хората държава в Кавказ. („Most LGBT-friendly“ класацията) Същият кабинет прокара квоти за жените в управлението и възможност всички малцинства да учат родния си език. (така е и в Русия, но не и в Украйна).

Партията подкрепя зелените политики, като прокара закони срещу старите автомобили и двигателите надвишаващи определени емисии.

През декември 2020-та парламентът на Грузия, в присъствието само и единствено на депутатите от „Грузинска мечта“, гласува резолюция, с която обяви, че интегрирането на страната в ЕС и НАТО са национални приоритети „без алтернатива“, циментирайки и чисто формално пътя на Грузия в геополитиката.

Та, защо в момента в Тбилиси се извършва своеобразен „Майдан“ срещу тази проевропейска, зелена, ЛГБТ партия, поставила Грузия на пътя към Европа и НАТО, повече от всяка друга в историята на страната им?

„Евромайдан“-ът в Киев започна, ако помните, точно защото президентът Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС – същото споразумение, което бе дело изцяло на сега управляващата в Грузия партия.

Защо и как има тбилиски „Евромайдан“ срещу тези, които на практика вкарват в момента Грузия в ЕС?

Ами…защото партията дръзна да предложи закон, с който чуждите НПО-та ще трябва просто да декларират източника си на финансиране.

Да, толкоз. Това е.

И хоп, за 24 часа ударно медиите по целия Запад обявиха началото на велика, проевропейска революция в Грузия, с десетки хиляди участници и героични боеве с полицията – с котейли „Молотов“ и полицейски водни струи. Революция срещу…ъъъ…най-проеврпейското управление на страната от години.

То не са сърцераздирателни клипове, снимки, плачещи момичета, загърнати с европейския флаг и, разбира се, постоянно отразяване от правилните медии. Плакати на английски, пърформанси, вече почнаха и песните в Ютюб.

Целият набор демократичен „social rights activism“. Всичко е мега професионално и подготвено, както си трябва, както винаги.

Поуката?

Не пипайте НПО-тата на „Добрите“.

Може да сте бетонирали страната си по пътя на ЕС и прокарали колкото си щете ЛГБТ закони, може да сте спечелили изборите с рекорден процент и гласували специални резолюции за неизбежната интеграция в НАТО…но пипнете ли им НПО-тата, още довечера ще сте враг номер едно по CNN.

Кристиян Шкварек

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: