Автор: Игор Ленкин, ТАСС

Руският фактор се използва активно в българския вътрешнополитически дискурс като своеобразно „плашило“, а в негативните събития се търси „руска следа“.  Възможна ли е конфронтация между Българската и Руската православни църкви? Какво ще бъде във фокуса на вниманието на руските дипломати в България през следващите години? За това, както и за периодите на конструктивно сътрудничество между двете страни, за приноса на СССР за социалното благосъстояние на българите и за резултатите от парламентарните избори през юни говори посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова в разговор с кореспондента на ТАСС по повод 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения.

– През юли Русия и България ще отбележат 145 години от установяването на дипломатически отношения; какво означава тази дата за нашата държава?

– Всяка юбилейна дата е преди всичко повод за анализ на изминатия път и набелязване на задачи за бъдещето. Русия и България имат дълга и богата съвместна история, която датира много по-далеч от установяването на дипломатически отношения. Общата вяра, писменост и славянски корени ни обединяват от древни времена. Това обяснява нашата особена близост, която се запазва и в тези трудни времена. В нашето общо минало имаше много най-различни периоди – както на развитие на сътрудничеството, така и на прекъсване на дипломатическите връзки, така че сегашният етап в този смисъл не може да се нарече уникален. Въпреки това е много жалко, че наближаваме почти 150-годишнината на дипломатическите отношения в състояние на фактическо противостояние.

– Може ли да се отбележи кога през изминалите години сътрудничеството между страните ни е било най-продуктивно?

– Имаше няколко такива периода. Първият период е непосредствено след края на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато действа временното Руско гражданско управление под ръководството на княз Дондуков-Корсаков. Тогава българската държавност се създава практически от нулата – и държавни органи, и пощи, и въоръжени сили, БНБ, Българската академия на науките… Характерното е, че още в началото на работата на първото Народно събрание през 1879 г. държавната администрация на България се състои в по-голямата си част от българи. Всъщност управленският персонал също е обучен за толкова кратък период от време. Тоест наистина ставаше дума за възхода на страната, а не за някаква скрита руска колонизация, както сега обичат да го позиционират. Следващият етап на доста тясно сътрудничество е, разбира се, съветският период, който тук сега в България се нарича „престъпен комунистически режим“. Ако погледнем в цифри, точно през този период България има най-големите си постижения. БВП на страната от 1946 г. до 1986 г. нараства 14 пъти, БВП на глава от населението – почти 30 пъти. България в този момент е на 28-мо място в света по жизнен стандарт – това говори много. Този просперитет до голяма степен се основаваше на това, че купувахме български стоки на световни цени и ги продавахме на субсидирани цени. По отношение на развитието на индустрията, селското стопанство и възхода на образованието този период е много продуктивен. В най-новата история руско-българските отношения също са имали периоди на растеж – по-специално през 2007-2008 г., когато са постигнати споразумения за реализацията на три големи инфраструктурни проекта – АЕЦ „Белене“, газопроводът „Южен поток“ и петролопроводът „Бургас-Александруполис“. Реализацията на тези проекти щеше да превърне България в нетен износител на електроенергия, но това, както знаете, не се случи. През 2017-2019 г. също се наблюдава затопляне – тогава Патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил и министър-председателят Дмитрий Медведев посетиха София, президентът Румен Радев и външният министър Екатерина Захариева посетиха Москва. След 2022 г. обаче целият този натрупан багаж на сътрудничество беше пожертван от българското ръководство в полза на западната блокова дисциплина – в ущърб на прагматизма и собствената полза.

– Защо, въпреки че постигаше най-сериозните си и големи успехи именно благодарение на сътрудничеството си с Русия, със СССР и пак с Русия, България неизменно минаваше на страната на нашите съперници?

– Това е много сложен философски въпрос, има много компоненти в него. На първо място, това може би се обяснява с факта, че след Руско-турската война на управляващите позиции в страната са поставени германците – княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, и това немско влияние тук е много силно. Германците и през Първата, и през Втората световна война „изкушават“ българското ръководство с връщането на България на загубените земи, на българските етнически територии, с възстановяването на „Велика България“. Това е изцяло мое лично мнение – разбира се, няма категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. Ако си спомняте, Достоевски навремето, преди началото на Руско-турската война, пише в записките си, че щом освободим българите, или както той ги нарича, „тези славянски племена“, те веднага ще се отвърнат от нас и ще се присъединят към европейските страни. „И не ме питайте, – казва той, – защо. Знам, че това ще се случи“. Този въпрос – „защо?“, мисля, си задават много мислители. Има много причини, но това е, което имаме като резултат.

– Как можете да характеризирате сегашния етап на отношенията между двете страни? Направи ли България всичко възможно сътрудничеството с нас да бъде сведено до нула? Имаме ли все още допирни точки или, напротив, появиха се още повече подводни камъни?

– За съжаление трябва да признаем, че сега отношенията ни са на нулева точка. Официални контакти не се поддържат, решаването дори на наболели, неполитически въпроси, в частност за функционирането на дипломатическата мисия, се саботира от българската страна. На международната сцена София категорично се придържа към евроатлантическите директиви, като се присъединява към всички незаконни ограничителни мерки, които се налагат срещу страната ни от Брюксел и Вашингтон, и дори понякога проявява инициатива в тази посока. Руският фактор се използва в местния вътрешнополитически дискурс като своеобразно „плашило“: при всяко негативно събитие в страната се търси „руска следа“. Всъщност България доброволно стана първо заложник, а след това и косвен участник в украинския конфликт, който първоначално нямаше нищо общо с нея. С действията си обаче България се нареди в редиците на неприятелски настроените към нас държави и охотно инвестира в ескалация на конфронтацията в Европа. Трудно е да се каже доколко местните елити осъзнават опасността от ескалация на напрежението, но засега не виждаме промяна в курса към Русия.

– Явно се е появила нова линия на напрежение между нашите страни. Възможна ли е, от Ваша гледна точка, конфронтация между сестрински православни църкви – БПЦ и РПЦ?

– Да, това също е много сериозен въпрос. Според мен американците предприемат всички възможни стъпки БПЦ да признае Православната църква на Украйна, да признае разколниците. Тук агресивно действа и „Фанар“ начело с патриарх Вартоломей. Сега той провежда странна политика – води разколници от ПЦУ със себе си на църковни събития, въпреки че не са поканени. Много ми е трудно да преценя какво се случва в българската църква, това е въпрос извън компетенциите на Посолството. Но знаем, че Българската и Руската православни църкви са сестрински и винаги са имали най-близки отношения. Припомням, че разколът, който беше наложен в БПЦ от гърците, всъщност беше премахнат от Руската църква, която възстанови и патриаршията тук. Руската православна църква изигра много положителна роля за възстановяването на единството на Българската православна църква. Надявам се, че българските митрополити ще имат достатъчно мъдрост, за да не допуснат нов разкол.

– В България се проведоха поредните парламентарни избори. Какво могат да променят те?

– Нищо не се е променило, не може да се каже, че политическият пейзаж се е променил радикално. Жалко, разбира се, защото в сегашната тежка международна обстановка е нужно, напротив, да бъдат единни, да бъдат със своя народ. Но за тези три години, откакто съм тук, това са вече шести избори. Това е тъжно, но в случая ние сме външни наблюдатели. Ще работим с правителството, което ще бъде избрано от парламента.

– Как оценявате шансовете за нормализиране на отношенията, намират ли се днес общи интереси в общуването с лидерите на водещи политически партии?

– Винаги има шансове – при взаимно желание. Да се надяваме, че ще го усетят.

– С какви трудности се сблъскват нашите сънародници – постоянно живеещите тук и притежаващите недвижими имоти в курортите на страната?

– Не може да се каже, че нашите сънародници тук са изправени пред някакви особени проблеми, не сме получавали такива оплаквания. Що се отнася до собствениците на имоти, които са много, сега има, първо, трудности с получаването на български визи – както ми обясниха, това се дължи на факта, че България преминава към Шенгенската система и проблемите са „от чисто техническо естество“. Да приемем, че това е така. Второ, трудно е от логистична гледна точка – пътуването дотук стана в пъти по-скъпо. Затова много руснаци продават имотите си, а това на първо място се отразява негативно на функционирането на самите български курорти – ясно е, че много помещения са празни, а хората са много малко.

– Какво ще се случи с консулската ни служба в страната, ще бъде ли възстановена работата на генералните консулства във Варна и Русе?

– Знаете, при нас казват: няма нищо по-постоянно от временното. „Временно затвореното“ от българската страна Генерално консулство в Русе, според мен, още дълго няма да работи. Що се отнася до Варна, то, както ви е известно, по искане на българската страна ние също сме се изнесли оттам, защото сградата, в която се помещавахме, е била планирана за „ремонт“, макар да не виждаме реални действия на строители там. Затова търсим подходящо помещение, изнамирането на каквото става много трудно и бавно. Междувременно организираме приеми на място за руснаци, които се нуждаят от консулски услуги.

– Какъв е интересът на българите към Русия, колко туристически визи им издаваме?

– Влошаването на двустранните връзки и липсата на директни полети сведоха до минимум взаимния туристически обмен. От 5,3 милиона чуждестранни туристи, посетили България през 2023 г., само около 96 000 са руски граждани. Ние от своя страна сме издали около хиляда туристически визи на българи през изминалата година в консулския отдел на Посолството. Трябва да се има предвид, че за гражданите на България има възможност за получаване на електронна виза за Русия – тя се издава изцяло онлайн, без посещение на консулска служба, което значително улеснява пътуването до страната ни. Нямаме точна статистика за тези визи, но като цяло търсенето им е доста голямо.

– Какво ще бъде във фокуса на вниманието на руските дипломати в България през следващите 5 години, с какво ще стигнем до 150-годишнината?

– По принцип съм оптимист в живота, но тук, струва ми се, България, като верен член на ЕС и НАТО, стриктно ще следва тенденциите, които те определят.

– Какво бихте пожелали на българския народ по случай празника?

– Искам да пожелая на българския народ успех. Животът е на райета, така че след сегашната черна ивица в отношенията ни със сигурност ще дойде бяла ивица. Трябва да познавате добре историята си, и тя ще покаже какво е истинското състояние на нещата.

––––

Н. Пр. Елеонора Митрофанова е завършила Московския държавен институт за международни отношения. Работи в сферата на дипломацията от 2003 г. Има голям опит в областта на държавното управление и международните организации, включително на висши ръководни позиции. Има ранг на извънреден и пълномощен посланик. С указ на президента Владимир Путин от 15 януари 2021 г. е назначена за посланик на Руската федерация в България.

Източник: ТАСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: