ИНТЕРВЮТО, КОЕТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ:

Полякът Славомир Вишитски е доброволец, но не е от онези 2 хиляди полски наемници, които воюват с оръжие в ръка в състава на украинската армия, а е шофьор към хуманитарна организация, доставяща храна на бедстващото украинско население в прифронтовите райони. Славомир, който от 3 месеца редовно пътува до Донбас и Запорожие, минавайки през цялата страна, разкрива мащаба на разрушенията, които е претърпяла Украйна. Интервюто му е дадено за полската медия Wirtualna Polska и е препечатано от множество полски и руски медии.

„Човешките загуби са огромни. Западните танкове и артилерийски системи горят като кибрит. Всичко е много по-лошо, отколкото ни се представя. Отдавна се коментира, че украинците, опитвайки се да контраатакуват, си блъскат главата в стената, но не предполагах, че този сблъсък е толкова кървав“, казва Славомир.

Наскоро Славомир Вишитски е посетил Авдеевка, за да достави продоволствия и разказва колко тежка е ситуацията там.

„Ако не бяхме отишли там, тези хора щяха да умрат от глад. Ние сме частна организация. Друга помощ, освен нашата, не са получили. До 2014 г. в града са живели повече от 40 хиляди души. Там беше един от най-големите коксови заводи в Донбас. Сега са останали може би 200 души“, казва полякът.

„Градът не е напълно разрушен, но е изоставен. Старите хора все още живеят в къщи като от филм на ужасите. Единствената помощ, която получават, е помощта от нас “, повтаря Вишитски.

„Беше ми за първи път да се приближа толкова близо до Донецк. Положението е много тежко. Украинската групировка там няма никакви успехи. Настроението е лошо. Те се надяваха, че ще могат да предприемат ефективна контраатака в степта от Донецк до Днепър. Успех обаче няма. Силите им дори не успяха да стигнат до предната линия на руската отбрана“, казва полякът.

„Човешките загуби от украинска страна са огромни. Западните танкове и артилерийски системи горят като кибрит. Всичко е много по-лошо, отколкото ни се представя “, добавя той.

Вишитски казва, че наскоро е преброил гробовете в Лвов. В старата част на гробището има около военни 700 гроба, някои от които датират от 2014 г. В най-новата част, която са започнали да запълват преди 2 месеца, преброих над 600 гроба с украински знамена отгоре (признак, че е гроб на загинал боец).

За град с население от около 700 хиляди души да изгуби 1300 млади момчета за толкова кратко време…

„В селата съотношението на живи към наскоро погребани е още по-трагично. Когато минавам през тях, виждам гробища по улиците. Във всяко село има десетки нови гробове“, казва той.

„В едно от гробищата в Харков има повече от 3 хиляди гроба със знамена. Освен това много от убитите все още се водят безследно изчезнали – в окопите, на полето или пък погребани на място от свои другари, които също са „изчезнали“. Тези загуби вече не могат да бъдат скрити. Просто отидете и пребройте гробовете в украинските гробища. Украинската армия също вижда това“, добави Вишитски.

Той описва среща, случила се няколко дни по-рано, която определя като емоционално травмираща. Славомир разговарял с 60-годишен сержант от морската пехота, който е бил пленен в подземията на „Азовстал“, Мариупол. Прекарва осем месеца в руски плен, отслабна с 30 килограма и сега се опитва да се възстанови.

„Преди два месеца бях пълен с оптимизъм за Купянск. Но сега едва удържаме позицията си. Колко дълго; Не знам. Изглежда, че руснаците правят всичко, за да стигнат до Купянск и река Оскол, откъдето ще започнат пролетното си настъпление“, прогнозира полякът.

Как украинските войници, които са на първа линия, гледат руската отбранителна система в Запорожие?

„Те са ужасени“, отговаря кратко Вишитски. „Те знаят, че руските военни са проучили и предвидили всичко, подготвили са се прецизно. Руснаците имат много добра техника. Защитната им система е изградена от строителни организации. Не са мобилизирали музиканти от консерваторията да ги копаят с ръце ровове. Идваха цели строителни компании, изливаха бетон, правеха укрепления от мащабите на линията Мажино. Само дето руснаците са изградили не една, а три или четири такива линии“, добавя той.

„Украинците казват, че на един квадратен метър има пет мини. Невъзможно е да направиш и две стъпки, без някой от тях да избухне“, подчертава той.

При толкова много дадени жертви, намират ли се още хора, които желаят да защитават Украйна?

„Няма доброволци. Издирват ги, правят им хайки и капани по улиците. В момента тече поредната им мобилизация и сега, като се прибирах към Полша, в Лвов останах два дни и станах свидетел на организирани хайки из целия град. Прибират хора от строителни обекти, разбиват барове и т.н., казва Славомир.

И продължава: „На автогарата в Лвов петима полицаи стояха и проверяваха всички, които искаха да напуснат Лвов. Не можеш да обясниш защо си тръгваш? Настрани. Така бяха задържани осем души само от нашия автобус“.

„В момента тече поредната им мобилизационна вълна и мисля, че тя ще е последната, защото в Украйна вече почти не са останали млади мъже. Всички или са избягали, или са на фронта, или в гробищата. Големият удар по украинската армия беше в Бахмут. От тогава те имат хроничен недостиг на войници. Това беше такава загуба на животи, такава машина за месо, че накрая нямаше кой да се бие.“

„Украинците казват: имаме с какво, но скоро няма да има с кого. Това го говореха през май. Така и стана – нямат хора. По мои наблюдения половината от населението на Украйна през тия две години се е изнесло от страната“, обяснява полякът.

„Жертвите на украинците в Бахмут са съизмерими с нашите по време на Варшавското въстание“, сравнява той. И подчертава: „Най-опитните им бойци умират, включително тези, които са се били от 2014 г. насам. Онези, които нямаха боен опит и ги пратиха в Бахамут, оставаха живи не повече от четири часа .

Полякът дава пример със свой познат – украинец от полски произход, работил като главен финансов анализатор в най-голямата търговска банка в Киев.

„В първия ден на войната той веднага тръгнал към родния си Лвов с намерение да вземе жена си и детето си от там и да бягат зад граница. Там обаче още с пристигането го намерили и му връчили призовка. Призоваха го във въоръжените сили на Украйна, въпреки че никога не е служил. Не беше виждал родителите си повече от година и половина. Нямаше почивен ден. Той прекара една година в окопите на границата между Беларус и Украйна и сега е преместен в Купянск, където копае окопи. Той е на малко над 40 години”. Украинците няма да се откажат. Те наистина ще се бият до последния украинец.

„Руснаците се надяват, че след миналогодишната необичайно мека зима, тази година зимата ще е тежка. И те ще съумеят през зимата да окажат такъв натиск върху Украйна, че през пролетта да стигнат до Киев и да принудят Украйна да се предаде“, прогнозира Вишитски.

„Войната обаче може да продължи още година, даже и две. Ако Европа спре да помага, тогава загубите ще бъдат още по-големи. А те вече са огромни“, обобщава събеседникът на Wirtualna Polska.

Автор: Автор: Жанета Готовалска-Вроблевска

Източник: wiadomosci.wp.pl