Автор: Ирина Дюбоа, Dialogue Franco-Russe

Париж, 20 септември 2024 г.

Няма да унищожим планетата за да спасяваме украинската държава, която вече е напълно опустошена отвътре от собствените ѝ ръководители в ущърб на собственото им население! Това би било налудно. Защо украинският народ не осъзнава, че в момента ограбват бъдещето му?

Американският президент Байдън отряза войнолюбците около себе си – Блинкен и компания, като им каза “не”. Каза „не“ и на британския премиер Киър Стармър, който отиде, за да му представи готов списък с мишените за удари с ракети с далечен обсег срещу Русия, а Байдън каза “не, няма да го правим”. Европа няма да направи нещо, което Америка не иска тя да прави. Така че войнолюбците-русофоби в Европа могат да продължат да настояват, да викат, да натискат и дори евентуално да разрешат подобни удари, но от американска страна – и за мен това е успокояващото – засега смятат, че е твърде опасно да разпалват войната. Защото Москва много ясно заяви, че такова действие от страна на Запада, тя ще го счита за обявяване на война. Дори говорителят на Белия дом Джон Кърби, който иначе е виден русофоб, каза “добре чухме какво каза президентът Владимир Путин”. Следователно има ниво на осъзнаване, което според мен нараства, т.е. вместо да си въобразяват, че Путин блъфира и може да продължат да притискат Русия, те си казват “а ако тя вземе решения за крайни наказателни мерки?”. Те няма да са непременно ядрени, тъй като начинът, по който бяха отправени руските предупреждения, подсказва, че това биха били по-скоро конвенционални удари, но много тежки и много точни и със сигурност ще прехвърлят многократно украинската територия, извън Украйна, т.е. срещу нас и САЩ, казва Каролин Галактерос, политолог, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция. Тя ръководи мозъчния тръст GEOPRAGMA. 

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Добър ден, Каролин Галактерос!

– Добър ден, Ирина!

– Вие сте геополитолог, президент на Géopragma, водите канала Paix et guerre (Мир и война) в YouTube. В последно време виждаме ускоряване на събитията – от една страна, в САЩ има войнолюбци, които подтикват, особено Европа, за влане в пряк конфликт с Русия; има и такива, които все пак сдържат това, тъй като ядреният риск никога не е бил толкова близо. Европейският парламент призова вчера да бъдат вдигнати ограниченията за употребата на западни оръжия на руска територия. От друга страна, украинският президент Володимир Зеленски отива в САЩ, за да предложи своя план за победа, както той го нарича. На практика това е същият план, който той вече представи през 2022 г., тъй като той говори за връщане на всички територии и дори на Крим. Междувременно продължава бомбардирането на руски региони. Въпросът ми е къде е американската граница? Защото имаме чувството, че Европа няма граници – всички разпалват още и още. Достигнахме ли червена линия?

– Първо, мисля, че двете не могат да бъдат разделени. Тоест това, което правят европейците, е някакво наддаване, особено след като миналата седмица САЩ казаха “Не, няма да има разрешение”, освен ако нещата не се променят още, разбира се. Сега е предизборен, нестабилен контекст, с опити за убийство на Тръмп, с Тръмп, който казва, че иска да сложи край на конфликта и т.н. Тоест има вътрешна надпревара в САЩ, но въпреки това миналата седмица американският президент Байдън опроверга собствените си войнолюбци – Блинкен и компания, и каза “не” на британския премиер Киър Стармър, който отиде, за да му представи направо списък с мишени, а Байдън каза “не, няма да го направим”.

– Но знаем за пропуските в паметта на Байдън.

– Мисля, че каквото и да състоянието му, той направи това, което неговите служби, една част от Пентагона и изявленията на всички официални руски лица, които бяха пределно ясни през последните десетина дни, го подтикваха да направи, т.е. да се успокоим, защото поемаме рискове, които не сме способни да управляваме. Европа няма да направи нещо, което Америка не иска тя да прави. Така че те могат да продължат да искат, да викат, да натискат и дори евентуално да разрешат, но от американска страна – и за мен това е успокояващо – засега смятат, че е твърде опасно да разпалват войната, защото Москва беше много ясна, че това наистина ще бъде влизане в пряка война. Дори говорителят на Белия дом Джон Кърби, който съвсем не е ласкав към Русия, каза “добре чухме какво каза президентът Владимир Путин”. Следователно има ниво на осъзнаване, което според мен нараства, т.е. вместо да си въобразяват, че Путин блъфира и може да продължат да притискат Русия, понеже тя няма да вземе решения, те си казват “а ако тя вземе решения за наказателни мерки?”. Те няма да са непременно ядрени, тъй като начинът, по който бяха отправени руските предупреждения, подсказват, че това ще бъдат по-скоро конвенционални удари, но много тежки и много точни и преди всички ще надхвърлят украинска територия, извън Украйна, т.е. срещу нас и САЩ.

– Какво мислите за плана за победа на Зеленски?

– Според мен това е отражение от делириума на цялата тази история. Вече не сме 2022 г., за съжаление, от две години и половина има конфликт, през април 2022 г. Украйна изостави едно споразумение, което беше почти готово и след което тя щеше да бъде безкрайно по-добре, отколкото ще бъде след което и да е споразумение сега, и колкото повече чака, толкова по-ужасно ще бъде, защото нещата на фронта продължават и този план за победа нищо не означава. Според мен плановете на Володимир Зеленски са много смели, но преди всичко трябва да се намери основата за истинско споразумение, нещо осъществимо. Нима той смята, че Русия, която все пак също има значителни загуби, дори и те да са много по-малки от украинските, след всичко, което беше направено, след всички поети рискови, всички страдания, всички пари, които бяха похарчени, ще си тръгне и ще се прибере у дома? Не, това няма да стане, очевидно е и всички го знаят. Тоест позволяват му да представя плановете си, това е някаква игра, някаква кървава и трагична хореография, за да се престори, че не е станал за смях.

– От две години и половина западните елити ни казват, че ако Русия спечели, западният свят ще рухне. Кое ще рухне, ако спечели Русия?

– Първо, какво означава “Русия печели”? Честно казано, не знам кой печели в цялата тази история и тук отново става дума за нашето манихейство, т.е. ние не можем да видим нещата по друг начин, освен като “смазан и смазващ”. Какво означава нашата идея “ако Русия спечели”? Това означава, че всъщност тя ще запази това, което вече е превзела по един или друг начин, четирите области, Крим, но пак казвам, че всичко това продължава, те напредват бавно, но сигурно и това, което ще спечели териториално, нараства. Дали светът ще рухне? Не. Това, което вече рухна и което се преструваме, че не виждаме, е доверието в Запада. Днес, освен в напълно аутистичните медии, които продължават с една огромна лъжа, комуникационната война – и именно затова впрочем започнаха войната срещу RT -, информационната война за конфликта е спечелена и тази информация надхвърля украинския конфликт, това е информация за новия баланс в света, за новата геополитическа реалност в света и е ясно, че тя не е в полза на Запада. Пак казвам, аз съм французойка, не съм рускиня, така че това е много лоша новина. Но ние сме архитектите на тази дискредитация, на това отпадане, отхвърляне. Защо? Именно защото искаме да останем в позата на господство, на контрол, на отказ да чуваме другите, на разрушаване на сигурността, все пак това е темата в Украйна с Русия, Европа и САЩ. Никой не говори за ново изграждане на европейска сигурност, докато това е и ще бъде темата на всеки сериозен мир, в противен случай няма да бъде мир, а малка пауза. Намираме се в ситуация, в която сами копаем гроба си и колкото повече продължаваме с тази лъжа, толкова повече всичко, което направихме не само срещу Русия, но и с останалия свят, излиза наяве и ни отслабва. Така че трябва да осъзнаем тази реалност, трябва да престанем да смятаме, че можем да лъжем милиарди хора – това вече не е възможно, вече не контролираме всичко. Опитват се в Европа, във Франция, навсякъде да запушат устата на всички онези, които се осмеляват да обяснят контекста на конфликта, да обяснят кои са неговите участници и резултати. Аз съм много скромен пример, но има много други хора, които се опитват да покажат, че трябва да се намери баланс. Не можем просто да мачкаме онова, което не ни допада.

– Споменахте втория опит за убийство на Доналд Тръмп, който мина малко незабелязано в официалните медии. Навсякъде я има тази информационна война и в частност между републиканците и демократите в САЩ. В Европа също има алтернативни и официални медии. Наскоро се върнахте от Китай. Как гледат китайците на западния свят и на този конфликт?

– Пътуването ми не беше свързано с политически или геополитически въпроси, не съм имала такива събеседници, по-скоро се опитах да изследвам икономическите и обществени въпроси, но ще направя едно предаване в Paix et guerre и ще запазя заключенията си за моите абонати. Но това, което ме порази, е мощната динамика там и дори, бих казала, маргинализацията на Европа. От Китай тя изглежда много далеч и много незначителна. Освен това има китайско-руска връзка, това е съвсем друг въпрос. Всички хора, с които успях да разговарям, казват: “Но какво правите вие в Европа? Какъв е вашият интерес? Към какво се стремите? Какво си мислите, че ще постигнете, отрязвайки така радикално Евразия, издигайки нова стена с Русия? Какво си мислите, че ще спечелите?”. Това е преориентацията на света, която отказваме да вземем под внимание и да видим значителното предимство, което би имала Европа с положението си на евразийския континент, ако беше способна на малко гъвкавост, наблюдателност, способност да разбере препятствията, които сама си поставя, които са идеологически препятствия и които до голяма степен са ѝ внушени, но въпреки това тя ги позволява. Какво ще спечелим от всичко това е голям въпрос.

– Русия ще бъде домакин на срещата на върха на БРИКС от 22 до 24 октомври в Казан, който е представян като антизападен съюз, т.е. отново идеологически.

– Винаги е едно и също, ние постоянно създаваме този антагонизъм. Колкото повече продължава, толкова повече групата БРИКС, която на този етап все още е много гъвкава, подвижна структура, ще се засилва. Това е очевидно. Колкото повече продължаваме да обясняваме, че олтарът на световните ценности, на световните принципи, на световните начини на поведение и т.н. е на Запад и че останалият свят нищо не е разбрал и трябва да се поправи, да бъде смъмрен, накратко, да следва нашите укази, нашия диктат, толкова повече изоставаме. Това е същото като да си въобразяваме, че руската власт ще се разпадне на парчета, ако започне изстрелването на ракети с далечен обсег срещу руска територия. Ще стане точно обратното – хората ще се съпротивляват. Струва ми се толкова нелогично да разсъждаваме по този начин, но това са идеологически позиции, а не рационалност, защото рационалността изисква да спрем, да подновим преговорите, да започнем диалог, да се опитаме да възстановим някакво подобие на доверие, да вземем предвид нуждите от сигурност и на едните, и на другите. И, да, за съжаление, Украйна няма да се върне в състоянието, в което беше през 2022 г. Това е сигурно. Но тя го искаше, тя искаше всичко това. Мисля, че сме пленници на нашата автоинтоксикация и ни е много трудно да излезем отнея. Няколко души или политически личности, понякога от първостепенно значение – някои наши бивши министри, президенти и т.н., аз съм един малък глас сред тях, всички хора, които се опитват да призоват за връщане на Земята, за да видим реалността, са подложени или на публично опозоряване, обвинявани в куп неща, или дори не могат да ги чуят. Защото това очевидно означава да спрем, а освен това я има илюзията, че можем да продължим, защото се залъгваме с големи илюзии, тъй като те позволяват всичко останало – позволяват парите, сделките с оръжия, куп неща, с идеята, че Русия ще се откаже. Парадоксално, много безотговорни отговорни лица смятат, че Владимир Путин е много умен и разумен човек и че той е направил, така да се каже, грешката да направи това, което е направил, но че няма да причини катастрофа. Тоест те се осланят на тази идея, която ще ни позволи дълго време да правим глупости. Точно защото е способен на търпение, на контрол – от една страна го упрекват във всичко – “Путин е такъв, онакъв, чудовищен, жесток, див, ирационален” и т.н., а от друга страна добре виждат какво става и си казват, че може да продължат да го притискат. Мисля, че най-сетне миналата седмица американците си казаха “ами ако грешим?”.

– Тогава нещата ще станат неконтролируеми.

– След това наистина може да се премине към ядрени оръжия и това наистина става безумно, защото тук говорим за Украйна! Няма да унищожим планетата заради равновесието на украинската държава, която вече е напълно опустошена отвътре от собствените ѝ ръководители в ущърб на собственото им население! Това е налудно. Защо украинският народ не осъзнава експлоатацията, на което е подложена съдбата му?

– И преди всичко човешките животи, които можеха да бъдат пощадени след тези прословути преговори в Турция през март 2022 г. Икономическата реалност също е налице. Оказва се, че Европа продължава да купува руски петрол и газ, който прави една малка обиколка през Индия и други страни. В крайна сметка измама ли е тази европейска твърдост спрямо руския враг?

– Не е измама, но има цинизъм, защото и тук има илюзия – кой знае за това, което казвате? Широката публика не го знае.

– От време на време има две-три статии.

– Това е цинизмът на позите, който ясно показва, че този конфликт не е за украинската независимост, не това е темата. Темата е стратегическото отслабване на  Русия, непоносимият характер на нейното богатство на редки метали, на газ, на петрол – това ни влудява. Следователно има безкрайно по-прозаични мотиви за започването на войната и на кризата, различни от онези, които обикновено се посочват. Но измамата не е само в това. Да, има го това измерение, но всичко започна през 90-те години, с разширяването на НАТО, това е стара история и отговорни американски лица казаха, че има граници, че не трябва да се отива твърде далеч, а когато Путин каза “не и Украйна, отивате твърде далеч”, ние продължихме.

Мисля, че реалността на промишлените, търговските, енергийните интереси е ясна – добре виждаме какво е купено в Украйна, позициите, които заемат водещи индустриалци, включително европейски и френски, очевидно американски и британски, в Украйна, има го това измерение. Ако вземем картата на земята, виждаме Китай, който напредва от едната страна, и Америка през Европа от другата, очевидно в един момент ще попаднат на трудност и тази трудност е руска.

– Но линията е ясна, защото днес е очертана, тъй като САЩ успяха да откъснат Европа от Русия, има истинска стена, както казвате вие.

– Има истинска стена, която днес е главно ментална и идеологическа.

– И изкуствена, както казват нашите абонати.

– Да, разбира се, защото това не трябва да се случва. Въпреки че държавите са конкуренти, ние имаме визия за съюза, в който всички трябва да са съгласни за всичко през цялото време. В нашата част от света всички са съгласни за всичко през цялото време, защото се подчиняваме. Но това, което показва БРИКС и други структури от другата страна, е че може да се опитаме да намерим отношения, които не са силови, не са отношения на натиск и мисля, че е много находчиво от страна на китайците, както и на руснаците, да поставят акцента върху това, което липсва на всички на тази планета, а именно междунардното право, равенството, ненамесата. Ще кажат “да, но руснаците правят обратното на онова, което говорят”. И да, и не, тъй като те имат своя законов начин да оправдаят това, тъй като в Хартата на ООН има и други принципи, които лесно забравяме, когато това ни устройва, но когато не ни устройва, не ги забравяме, както беше в Косово. Тоест ние имаме напълно двоен стандарт.

– Да си представим два сценария след американските избори. От една страна, Доналд Тръмп, който, да се надяваме, няма да бъде убит дотогава, и Камала Харис. Знаем какво ще стане, ако тя дойде на власт, ще бъде повече или по-малко същото нещо. Вярваме ли прекалено много, че ако Доналд Тръмп дойде на власт, ще има истинска промяна?

– Да, мисля, че твърде много надежди му възлагаме, но той каза определени неща. Дали ще може да ги направи, доколко ще бъдат свободни ръцете му и тук въпросът опира в надпартийния характер на структурите на властта в САЩ, в които, независимо от това кой е стопанинът на Белия дом, имат определен фундамент…

– И съветници.

– Да, и съветници. Имайки предвид какво преживя през първия си мандат, мисля и се надявам, че ако Тръмп се върне, няма да се обгради отново с хора като Болтън, Помпео и цялата тази клика, защото в този случай ще започне много лошо. Дали ще бъде способен да постигне мир в Европа? На първо място  са нужни двама, така че ще трябва да се случи нещо от руска страна. Освен това, има руско-китайска връзка, така че какво ще договори с Русия по отношение на Китай, не мога да кажа. Но мисля, че пазарлъкът ще бъде много глобален. Мисля, че ще бъде включен Близкия изток, защото всичко това е свързано. Нещата може да се влошат много в Близкия изток, дори и да се подобрят в Европа. Израел извлича полза от това леко затишие на европейския фронт, за да продължи целите си, които са все по-безумни и все по-дестабилизиращи за целия регион. Освен това има неща, които ме учудват. Какво означава хусите да изстрелят хиперзвукова ракета срещу Израел? Индиректно предупреждение? Можем да си зададем немалко въпроси. Хусите са смели бойци, но хиперзвукова ракета? Това ме учудва. Дали не е начин да ни кажат “внимавайте”? Ако искат да нарушат сигурността на наша територия, те могат да действат отвсякъде по света. И не само на Европа, а и на САЩ. Има преки американски интереси навсякъде, така че е много лесно, могат да го направят навсякъде по света, ако искат да нанесат ответен удар. Навсякъде има западни и американски интереси.

– Това наистина е глобализация на конфликтите. Говорите за САЩ, Русия и Китай за търсенето на решение на конфликта. А европейският глас? И тук се връщаме отново към въпроса: къде отидоха професионалните европейски дипломати? Вече не ги виждаме и това е жалко, защото Франция винаги е била държава на голямата дипломация.

– Аз също съжалявам за това и мисля, че това ново правителство беше възможност да имаме опитен външен министър, който е способен да говори с трудни събеседници и преди всичко е в състояние да направи завой, защото ако утре Тръмп се върне и иска да изглади нещата в Европа, тогава изведнъж нашата дипломация, с нейните позиции от две години и половина и дори преди това, ще бъде напълно объркана и остаряла. Ще бъдем напълно неадекватни, така че трябва да предвидим това развитие и да имаме министър, който е способен да заговори отново с Русия, да заговори с всички и да започне да управлява интересите и дори козовете на Франция. Проблемът е, че ние сме в доброволен дипломатически и стратегически разпад. А освен това Европа я няма никъде, защото от началото следва Америка. Ще бъде интересно да видим, ако утре Тръмп бъде избран, кои са страните в Европа, които ще могат да се измъкнат от затрудненото положение по отношение на Русия, по отношение на съседството, което ще трябва да се управлява. Засега има стена, но виждам, че някои са по-интелигентни от други и са разбрали, че ще са нужни връзки, това е очевидно. Украинският въпрос ще трябва да бъде решен в тази рамка. Затова е много опасно да слушаме официалните лица от НАТО, които продължават да повтарят, че Украйна трябва да влезе в НАТО, защото това е все едно да вземем кофа с бензин и да я излеем върху жаравата. Те продължават с това, за две години и половина не разбраха, значи искат вечна война. Вечната война несъмнено ще отслаби Русия, но тя ще отслаби и Европа. А и да не забравяме, че американците не се славят с голям алтруизъм и от месеци ни прехвърлят горещия картоф под претекст за европейската стратегическа автономия. Намират се европейски началници, които се преструват, че вярват в това, за да поддържат тази измама, но всъщност цялата работа е “харчете много пари, купувайте нашите оръжия и станете пазачи на стената”.

– При последното ни интервю миналата година казахте, че европейската сигурност е невъзможна без Русия.

– Това не е кутия с фокуси за шестогдишни деца. Сигурността може да се постигне с актьорите в Европа и не може просто така да махнеш Русия, не става така. Тя няма да се премести. А въпросът за европейската сигурност е въпрос и за стратегическия баланс със САЩ. Европа е в средата, разбира се, но тази връзка непременно трябва да бъде възстановена и за това трябва да име поне няколко опитни дипломата от американска страна, от руска страна, а също и от европейска страна, които да могат да започнат да говорят за много конкретни неща. Защото всички тези оръжия, които руснаците са разработили – хиперзвуковите оръжия и т.н., всичко това се дължи на разбиването на структурите, които поддържаха баланс на разубеждаването в Европа – Договорът за противобалистичните ракети (PRO), Договорът за ядрените сили със среден обсег (FNI), скъсахме всичко и не Русия го направи, а Западът. Вярвахме, че ще превъзхождаме Русия в технологично и военно отношение и се впуснахме в някаква офанзива. А през това време от руска страна бяха взети решения и развити програми. Може би се опитваме да започнем отново тази надпревара във въоръжаването, но какъв е интересът, освен на търговците на оръжия да спечелят пари? Да, това е значителен интерес, в САЩ всички тези пари се връщат в американската политика. Разбирам, че това е интересът на мнозина, но нека видим какво се случва днес. В този конфликт от украинска страна има може би половин милион убити, а може би и повече. Но защо? Защо?

– Благодаря, Каролин, за този диалог! Да бъдем оптимисти и нека запазим връзките!

– Опитвам се, защото мисля, че това е основното и е от полза за страната ми!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: