„Мисля, че в този конфликт има нещо, което е гарантирано с точност. Това е огромното количество украински войници, които ще загинат без никаква нужда. Много руски войници също ще загинат напразно. Просто ми се къса сърцето, когато гледам видео с мъчения на млади руски момчета, които бяха убити, в някои от случаите по престъпен начин от украинските въоръжени сили. На нас ни е все едно! На САЩ и НАТО им е все едно колко украинци ще загинат. Дали граждани, жени, деца или войници – на нас ни е все едно. Това се превърна в някакъв футболен мач. Нещо като: ние имаме наш отбор, те имат свой отбор. Ние искаме да отбележим повече голове и да увеличим разликата в резултата. И, знаете ли, на нас ни е все едно колко от играчите, играещи за наша сметка, ще бъдат осакатени на терена. Главното е, ние да побеждаваме… Русия доминира във въздуха и въпреки това не извади от строя железопътната система веднага, не извади от строя всички електростанции, не унищожи много инфраструктурни обекти, никога не бомбардира сградите в центъра на Киев, не бомбардира сградата, където заседава парламентът. Руснаците бяха невероятно сдържани, надявайки се въпреки всичко, че може да бъде постигнат мир. Впрочем аз не мисля, че Украйна има някакво отношение към вземането на решение за мир или война. Мисля, че решението за мир или война се приема във Вашингтон, окръг Колумбия. Стига да искаме войната да продължи, САЩ ще водят тази война използвайки украинците в качеството им на прокси, и ние ще се сражаваме до последния украинец.„. Това заяви в знаково интервю американският сенатор- републиканец и шеф в Пентагона полк. Ричард Хейдън Блек

Ричард Хейдън Блек е американски политик, републиканец, полковник в оставка. Блек е бил сенатор от щата Вирджиния от 2012 до 2020 г, а преди това е бил член на Палатата на делегатите на Вирджиния от 1998 г. до 2006 г. Преди членството в Палатата на делегатите, Ричард Блек е имал блестяща военна кариера, като в края и е заемал длъжността шеф на Департамента по наказателно право във въоръжените сили на САЩ в Пентагона. Преди две седмици Ричард Блек даде интервю на Майкъл Билингтън от Executive Intelligence Review за института Шилер. Интервюто е публикувано под заглавие „САЩ водят света към ядрена война“. Ето интервюто:

– Г-н Блек, както знаете днес е в действие прокси война на САЩ, Великобритания, ЕС и НАТО срещу Русия на територията на Украйна. Тя включва, както икономическа война, така и информационна, чиято цел е демонизацията на Русия и особено на президента Владимир Путин. Една от повтарящите се теми е, че руските военни извършват жестоки убийства на мирни жители и разрушават жилищни райони, при което често се правят препратки към руската военна операция в Сирия. Твърди се, че същото руснаците са правели и в Сирия, особено в Алепо, намеква се, че това са примери за извършените от тях военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Вие от дълги години сте смятан за един от водещите военни криминалисти, затова позволете да ви задам няколко въпроса. Първият от тях ще бъде по отношение на Сирия. Как бихте оценили методите за водене на война, към които се придържа Русия в сравнение с тези, които използваха САЩ и силите на съюзниците в Сирия?

– Позволете ми още в начало да кажа, че аз съм много патриотично настроен. Доброволно постъпих в морската пехота и доброволно заминах за Виетнам. Участвах в най-кървавия поход на американската морска пехота за целия период на войната. Аз бях пилот на вертолет, който извърши 269 бойни полета. Моят вертолет беше удрян от артилерийски огън при четири от полетите. След това се сражавах по суша в Първа дивизия на морската пехота и по време на един от 70-те бойни патрули, които дадох, моя радист беше убит, а аз бях ранен, когато атакувахме, за да спасим един от обкръжените ни аванпостове на морската пехота. Така че аз съм настроен силно проамерикански. Действително бях част от НАТО и бях готов да умра в Германия, защитавайки я от нападение на Съветския съюз.

Сега за моя опит в Сирия. На първо място, за американското участие в тази война. Войната на САЩ против Сирия е агресивна война. Създаде се секретен център за специални мероприятия на ЦРУ, нещо като група мъже от ЦРУ под името Джеймс Бонд, които бяха абсолютни привърженици на Макиавели. Те биха направили всичко, което им се възложи. За тях нямаше никакви забрани. Ние ги изпратихме там и започнахме войната в Сирия. Нямаше войни дотогава, докато САЩ не изпратиха ЦРУ да координира действията с подразделенията на „Ал Каида“. И така, ние не бяхме поканени в Сирия, но започнахме войната. Фактически САЩ завзеха две значителни части от Сирия. Едната от тях беше много голяма част от района на река Ефрат, която представлява почти една трета от северната част на Сирия. САЩ нахлуха в тази част, като войските навлязоха незаконно, въпреки стандартите на международното право за войните. Важността на завземането на северния регион беше продиктувана от това, че той беше житницата на страната. Там беше концентрирано производството на зърно. До войната в Сирия имаше значителен излишък от пшеница и населението беше добре обезпечено с продоволствие. Но САЩ искаха да вземат пшеницата, за да предизвикат глад сред населението.

Още нещо, което направихме, беше, че завзехме по-голямата част от нефтените и газови находища, които бяха в същата тази северна част на река Ефрат. Идеята се състоеше в това, че като откраднем нефта, а след това и газа, ще можем да парализираме транспортната система. Едновременно с това, през зимния период, цялото гражданско население може да измръзне до смърт. В един момент ние се сблъскахме с това, че тези сирийци, тази малка страна се оказа доста устойчива. Те се сражаваха против две трети от цялата военна и промишлена мощ на света. Как може, нация с население 23 млн. души да устои повече от десет години? И затова решихме да вземем мерки, за да не претърпим поражение в Сирия. Тогава Конгресът наложи санкциите „Цезар“. Тези санкции бяха най-жестоките санкции, наложени на нация. В Сирия направихме морска блокада на страната. Девалвирахме валутата им. Изключихме ги от системата SWIFT, което направи невъзможно даже закупуването на лекарства. Едно от последните събития, към които сме причастни, но информация, за което не се разкрива, е тайнственият взрив в пристанището на Ливан. Това беше мощен взрив на кораб с амониев нитрат. В резултат на взрива загинаха стотици ливанци. Бяха ранени хиляди хора и разрушена икономиката на Ливан. Но най главното е, че бе разрушена банковата система на Ливан, която беше една от малкото линии за финансов живот, останали в Сирия. Аз не мисля, че този взрив не беше случаен и подозирам, че ЦРУ беше осведомено за това коя именно страна е осъществила тази акция за унищожаване на пристанището в Бейрут.

– Очевидно такава е и политиката на сегашната администрация по отношение на Русия днес.

– Да. Знаете, че Русия е страна, богата на природни ресурси. Тя е крупен производител на зърно, нефт, никел, торове и огромно количество стоки, свързани с цялата световна икономика. Без съмнение има хора, които виждат това и казват: „Ако бихме могли по някакъв начин да разрушим Русия, там бихме могли да натрупаме състояние, а трилионерите биха наброявали с десетки“. Разбира се, вие виждате какво става сега в Украйна, когато чуждите интереси превземат страната и се опитват да вземат огромните украински ресурси. Ако сега анализираме историята, то Русия стана правоприемник на Съветския съюз през 1991 г. СССР се разпадна, Варшавският договор се разпадна. И за съжаление, една от великите трагедии на историята се състои в това, че ние не успяхме да разпуснем НАТО. Единствената цел на НАТО беше да осигури защита от Съветския Съюз. Обаче Съветският съюз вече не съществуваше. НАТО се противопоставяше на Варшавския договор, но Варшавския договор изчезна. Нямаше никаква причина НАТО да продължи да съществува. Но ние запазихме тази организация и тя не можеше да съществува, ако няма враг. В този момент Русия отчаяно искаше да стане част от Запада.

Спомням си, че след разпада на Съветския съюз се срещнах с представител на газовия бизнес в Русия, който ми разказа как са се борили техните медии да бъдат свободни, както са на Запад. И той ни възприемаше като много по-свободни и открити, отколкото бяхме всъщност. Той ми каза: „Вие знаете, че сега имаме проблем, защото има въстание в Чечня, която е част от Русия“. Той каза, че чеченските въстаници изпращат видео материали на руската телевизия и тя ги излъчва, защото има свобода на словото. Аз отговорих: „Ама ти какво, будалкаш ли ме?“. И го попитах: „Вие разрешавате да излъчват вражески пропагандни филми?“ Той Каза: „Да“. И ме попита: „Нима така не се прави в САЩ?“ Аз отговорих: „Не“. По време на Втората световна война ние назначихме шефа на „Асошиейтед Прес“ да отговаря за цензурата във военно време. И тази цензура беше много строга. Но всичко това е само пример какви промени имаше в Русия през 90-те години. Оттогава руснаците изминаха път от официално атеистична страна дотам, че днес станаха най-голямата християнска държава в Европа. И не само, че хората станаха повече християни, отколкото в която и да било друга голяма страна в Европа, но и самото правителство осъществява голяма подкрепа на църквата и християнската вяра. Руснаците промениха конституцията си, за да признаят брака като съюз между мъж и жена. Те започнаха много строго да се отнасят към практиката с абортите. Сложиха край на практиката за осиновяване в чужбина, тъй като някои хора отиваха в Русия и осиновяваха малки деца с аморална цел. Така Русия се промени много от времето на СССР и стана страна със съвършено друга култура. За сметка на това, Съединените щати имат своя дългогодишна стратегия, това е военнополитическа стратегия за разширяване на империята. Ние провеждахме такава стратегия в Близкия Изток, където се опитахме да създадем огромна неоколониална империя, което стана крайно непопулярно. Хората не искаха това. Вероятно това е обречено някога да угасне, но това може да продължи още сто години. Под някаква форма ние се опитваме да направим нещо подобно и в Източна Европа, придвижвайки се на Изток, практически до самите руски граници.

Целия разговор вижте във видеото:

– Позицията на САЩ и Великобритания по отношение на войната в Украйна през последните седмици се превърна не само в подкрепа на войната, но и в победа на всяка цена. Това заяви министърът на отбраната Остин и някои други. Те изпращат на режима в Киев огромни количества не само отбранително, но и нападателно оръжие. Как виждате последствията от тази политика?

– Мисля, че в този конфликт има нещо, което е с точност гарантирано. Това е огромното количество украински войници, които ще загинат без никаква нужда. Много руски войници също ще загинат напразно. Просто ми се къса сърцето, когато гледам видео с мъчения на млади руски момчета, които бяха убити, в някои от случаите по престъпен начин от украинските въоръжени сили. На нас ни е все едно! На САЩ и НАТО им е все едно колко украинци ще загинат. Дали граждани, жени, деца или войници – на нас ни е все едно. Това се превърна в някакъв футболен мач. Нещо като: ние имаме наш отбор, те имат свой отбор. Ние искаме да отбележим повече голове и да увеличим разликата в резултата. И, знаете ли, на нас ни е все едно колко от играчите, играещи за наша сметка, ще бъдат осакатени на терена. Главното е, ние да побеждаваме.

Сега ние доставяме фантастично количество оръжия. И това направи така, че отбранителните компании Raytheon, който произвежда ракети и Northrop Grumman, който прави самолети и ракети, да получат свръхпечалби и да се натъпчат с долари. Но не мисля, че в крайна сметка това ще повлияе на резултата. Мисля, че Русия ще надделее. Украинците се намират в много неудобно стратегическо положение в източната част на страната. Нека да анализираме как се развиваше ситуацията: президентът Путин предприе отчаян опит да спре движението към война още през декември 2021 г. Той стигна толкова далече, че сложи на масата за преговори с НАТО конкретни писмени предложения, при това мирни предложения, за да разведри обстановката. Защото в този момент Украйна концентрираше войска за нападение на Донбас. Той се опита да предотврати това. Той не искаше война. А НАТО, просто игнорира и отказа тези предложения, без да ги приема сериозно и без да пристъпи към преговори. В този момент Путин, като видя готовността на украинската армия за нападение, реши че е длъжен да нанесе удара първи. Сега вече се вижда, че това не е било някаква предварително планирана атака. Това не приличаше на нападението на Хитлер над Полша, където стандартното емпирично правило гласи, че вие винаги трябва да имате преимущество в числово съотношение 3 към 1, когато нападате. Вие сте длъжни да съсредоточите три пъти повече танкове, артилерия, самолети и жива сила, отколкото другата страна.

Всъщност, когато Русия навлезе на територията на Украйна, тя навлезе с това, което имаше, с това, което можеше да събере в кратки срокове. Украинските сили я превъзхождаха по численост. Украинците имаха около 250 хил. души, а руснаците бяха максимум 160 хиляди. По този начин, вместо да имат три пъти повече войски, руснаците всъщност имаха по-малко войска от украинците. Но те бяха принудени да атакуват, за да предотвратят надигащата се срещу Донбас война, за която украинците съсредоточаваха своите сили. Всички ние видяхме, че Русия се надяваше да проведе специалната операция без неоправдани жертви сред жителите на Украйна. Защото руснаците приемат украинците, или поне преди ги приемаха като братя славяни. Русия искаше да запази добрите си отношения. Има една известна снимка с руски танк, който е спрян от група, примерно от 40 украински граждани в Украйна. Те просто излезли и преградили пътя в резултат, на което танкът спира. Мога да ви кажа, като бивш военен, че ако във Виетнам тълпа от хора бе застанала на пътя на американски танк, този танк нито за секунда не би забавил хода си. Той не би започнал да сигнализира, той нищо не би направил, даже не би дал и предупредителен изстрел. Той просто би продължил да върви по пътя си. Мисля, че това е много типично за войната. Аз не критикувам американците. Аз бях там и се сражавах. Вероятно и аз бих минал с танка, без да забавям скорост, защото това е война.

Важно е да се каже, че съобразно правилата за водене на бойни действия, руснаците бяха много, много внимателни. Те не искаха да създават излишна ненавист и вражда. Руснаците не бомбардираха системите за електроенергия и водоснабдяване, медийните центрове, мостовете и т. н. Те се опитваха да запазят инфраструктурата на Украйна в добро състояние, защото искаха тя да може да възобнови работата си. Те искаха всичко това по-бързо да приключи и да се върнат към нормалния живот. Но това не сработи. Украинците оказаха твърда съпротива. И ето, че залозите в играта се повишиха, войната стана много по-сериозна. За мен, например, беше учудващо да видя, че Русия доминира във въздуха и въпреки това не извади от строя железопътната система веднага, не извади от строя всички електростанции, не унищожи много инфраструктурни обекти, никога не бомбардира сградите в центъра на Киев, не бомбардира сградата, където заседава парламентът. Руснаците бяха невероятно сдържани, надявайки се въпреки всичко, че може да бъде постигнат мир. Впрочем аз не мисля, че Украйна има някакво отношение към вземането на решение за мир или война. Мисля, че решението за мир или война се приема във Вашингтон, окръг Колумбия. Стига да искаме войната да продължи, САЩ ще водят тази война използвайки украинците в качеството им на прокси, и ние ще се сражаваме до последния украинец.

– Как оценявате вероятността да започне непосредствена война между САЩ и Русия? И как би изглеждало това?

– Ако си спомним Първата световна война през 1914 г., тогава беше убит ерцхерцогът на Австро-Унгария и неговата жена. В резултат на убийството на тези хора възникна ефектът на доминото от всички съществуващи политически съюзи, който се подгряваше от медийната истерия. И всичко това завърши с над 14 млн. жертви. Винаги е трудно да се знаят точните цифри, но във всеки случай в резултат на тази война загинаха много милиони хора. Ние знаем, че има офицери от НАТО, които присъстват в Украйна в качеството си на съветници и в други качества. Ние рискуваме. Моето предположение, и това е само мое предположение, като допускам, че може и да греша, но крайцерът „Москва“ изглежда получи ракетен удар от НАТО, насочен вероятно от французите. Възможно е и да греша, но ракетите, които се използват за това, са толкова ценно и опасно оръжие, че се съмнявам, че то е било поверено на украинците и е било използвано от тях. Виждате, че ние рискуваме, че предприемаме тези крайно безразсъдни действия и всеки път повишаваме залога.

Така се получи, че аз съм републиканец и ние имаме двама сенатори републиканци в САЩ, които казаха: „На нас просто ще ни се наложи да използваме ядрено оръжие срещу Русия“. Това е безумие. Мисля, че е важно хората да започнат да обсъждат какво означава термоядрена война. Сега е необходимо да разберем какво мислим: „Да, ние сме големи и сме лоши и притежаваме всичко това“. Русия, примерно е сравнима със САЩ по ядрен арсенал. Те имат хиперзвукови ракети, които ние нямаме. Те могат напълно да избегнат своевременно да бъдат открити и могат да пускат ракети от Русия, които да стигнат до Сан Франциско, Лос Анджелис, Чикаго, Детройт, Балтимор, Вашингтон и Ню Йорк. А ако се замислите за Вирджиния, където аз живея, в светлината на започнала ядрена война, имайте предвид, че те имат също така много голям и ефективен флот от атомни подводници, които се намират до бреговете на САЩ. Тези подводници разполагат с голямо количество ракети с ядрени бойни глави. Те могат да преминат през всяка наша отбрана, така че цяла Северна Вирджиния ще бъде фактически унищожена. Пентагонът се намира в окръг Арлингтън, той би изглеждал просто като светеща маса от разтопен пясък. На много мили наоколо не би останал нито един жив човек. Непосредствено зад Потомак, в столицата на страната, не би останало нито едно здание. Капитолият ще изчезне завинаги, всички паметници, цялото великолепие, нищо няма да остане. И може да продължим в същия дух. Ако говорим за Ню Йорк, не само, че всички ще бъдат убити, но вероятно хората няма да могат да живеят там дори стотици години след това. Но това не само, че би престанало да бъде място за бурен човешки живот, но и би замряло, може би половин хилядолетие, а възстановяването на цивилизацията би било невъзможно.

Трябва да разбираме цялата сериозност на това, което правим. Възможно, ако това, което става в Украйна, беше въпрос на живот и смърт за Съединените щати, тогава е друга работа. Разбира се, когато Съветския съюз разположи в Куба ракети, насочени към САЩ, можехме да рискуваме, защото това беше на нашата граница и беше заплаха. И това би било битка, в която си струваше да се сражаваме, и риск който си струваше да поемем. Сега руснаците се намират в огледална ситуация, защото за тях жизненоважно е да спрат по-нататъшното придвижване на НАТО в Украйна към техните граници. Те не могат да си позволят да не участват в тази война. Те не могат да си позволят да не спечелят тази война. Поради това аз мисля, че игра с тази постоянна ескалация на войната, която всъщност се води в незначително за американците място, именно в Украйна, по своята същност е безсмислена. Това по никакъв начин не влияе на нашия ежедневен живот. И въпреки това ние играем в тази безразсъдна война, рискувайки живота на всички хора в Съединените щати и Западна Европа за нищо. Абсолютно за нищо.

– Защо и какво е необходимо, за да признаят американците, че ние можем и сме длъжни да седнем на масата за преговори с руснаците, китайците и всички други народи и да установим истински справедлив мир, основан на достойнството на човека и правото му на развитие и сигурност?

– Мисля, че за съжаление за това ще трябва да бъдат положени огромни усилия, както беше с Вестфалския мир. Икономическият катаклизъм в безпрецедентни мащаби, предизвикан от неудържимото печатане на пари, с което се занимавахме през последните 20 години и други неща, могат да доведат до това. В определен момент медиите бяха подложени на такава тотална цензура и такава пристрастност, че американският народ действително няма представа от необходимостта за нещо подобно. Това няма да бъде леко. Знаете ли, тук стана и нещо интересно. В САЩ човек може да си помисли, че целият свят е против Русия в тази война. Но това не е така. В действителност има големи страни в света, които се прекланят пред Русия в тази война, започвайки от Китай, след това Бразилия, Южна Африка, Саудитска Арабия, доста широк спектър от страни. Индия оказва огромна подкрепа на Русия.

Голяма част от света не възприема разпространяваната в последно време пропаганда за военните престъпления. Например, тази история с Буча. Това вероятно е най-забележимото от всички военни престъпления, което аз също анализирах. Какво се случи в Буча? Беше направен видеозапис на автомобил, пътуващ по пътя в селото, който беше отнет от руснаците, когато бяха напуснали селото. На всеки сто фута или приблизително лежеше убит човек с вързани на гърба ръце. Това беше обявено едва четири дни, след като украинците си върнаха Буча. Така че ние за това почти нищо не знаехме. Всъщност, ние даже нямахме доказателства за това, че тези хора са били убити. Но даже да предположим, че руснаците са направили това, ние не знаехме къде са били убити. Ние не знаехме кои са те, кой ги е убил и защо са били убити. Никой не може да си представи адекватен мотив за това руснаците да убият тези хора. Руснаците удържаха Буча в течение на месец. Ако те са имали намерение да ги убият, защо не са ги убил в течение на този месец? И ако вие имате намерение да убиете тълпа от хора, нима не бихте ги събрали на едно място и да ги застреляте всички там? Защо те трябва да бъдат разположени в продължение на една миля край пътя? В това няма никакъв смисъл! Това, което знаем е, че четири дни, след като в Буча влезе украинската армия, нейният кмет радостно обяви освобождението на града. Четири дни по-късно в селото влезе специално подразделение на украинските военни, след което на пътя внезапно се появиха трупове. Защо тях ги нямаше, когато там бяха руснаците? Защо те се появиха, едва след като руснаците си заминаха?

Ако аз бих разглеждал това просто като стандартно криминално дело и бях разговарял с Отдела за криминални разследвания или с ФБР, или с военната полиция, или с още някой, бих казал: „Добре, първо, дайте да погледнем украинците“. Аз само предполагам, нали, започвате с версии, когато разследвате престъпление, а моята версия се състои в това, че украинците са убили тези хора ,след като са влезли в селото. Огледали са се и са задали въпроса: „Кой е бил приятелски настроен към руската войска, докато руснаците са били тук? Ние ще ги екзекутираме“. Това би било моето предположение. То е такова, защото аз не виждам никакъв мотив руснаците да убият толкова хора по пътя извън града. Но най-интересното е, че никой в САЩ не задава подобни въпроси и не поставя под съмнение информацията в медиите, защото пресата в САЩ е извънредно монолитна. Шефът на украинска болница във видеоматериал се хвалеше, че е давал строги заповеди на своите доктори при постъпване на ранени руски военнопленници да ги кастрират. Така че, искам да ви кажа, че това е ужасно военно престъпление, за което си призна шефът на болницата, а украинското правителство каза: „Ние ще се оправим с това“, като че ли в това няма нищо особено. Не мога да си представя по-ужасно, военно престъпление. Чухте ли нещо за това от ABC, MSNBC, CNN и FOX News? Нито шепот даже. Но все пак доказателството е неоспоримо.

Имам още едно видео от сборния пункт за групиране на военнопленници. Там украинците докарват военнопленниците в централния пункт за обработка. Това примерно е седемминутно видео, в което украинските войници просто разстрелват всички руски пленници. Става дума за около 30 ранени руски войници, някои от които явно вече умираха от раните си. На някои от тях надяваха на главите найлонови чували. Тези момчета лежаха с вързани на гърба ръце и понеже не можеха да си вдигнат ръцете, те не можеха да свалят чувалите от главите си за да дишат нормално. В края на видеото украинците докараха фургон, в който седят трима невредими руски военнопленници. Без никакъв размисъл или колебание, когато тримата слизат от фургона, а ръцете им са вързани на гърба, украинците застреляха двамата от тях направо пред камерата и те паднаха. Третият застана на колене и започна да ги моли да не го убиват. След това застреляха и него! Това са криминални престъпления. Това не беше опровергано от украинското правителство. Но вие никога не бихте узнали за тях от американските медии.

Аз не казвам, че няма военни престъпления и от двете страни. Аз просто ви казвам, че единствените военни престъпления, за които видях достатъчно неопровержими доказателства, бяха извършени от украинска страна. Често може да чуете да казват, че руснаците унищожиха това или онова. Какво да ви кажа? Спомнете си войната, която ние водихме, когато нахлухме в Ирак, „Шок и ужас“. Ние унищожихме практически всичко в Ирак, всичко, което беше от значение. Ние бомбардирахме военни и граждански обекти без разлика. Коалицията извърши 100 хил. бойни полета за 42 дни. Сравнете това с руснаците, които извършиха общо 8000 бойни полета, примерно за същия период от време. Мисля, че руснаците са действали доста избирателно. По онова време философията на „Шок и ужас“ се състоеше в това, че трябва всичко да бъде унищожено, всичко, което е необходимо за поддържане на човешкия живот и функционирането на градовете. Прекъсвате водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, нефта, бензина. Разрушавате всички основни мостове, а след това просто продължавате да разрушавате всичко. Имайте предвид, че Украйна е по-голяма от Ирак. 8000 срещу 100 хиляди, това е огромна разлика в насилието, разлика между това, което ние направихме в Ирак, и това, което руснаците направиха в Украйна. Не може да имате доверие, когато вече преминавате към фактите и тогава гледате как се води войната.

– Много благодаря за вашите коментари и ако има да кажете нещо в заключение или да направите обръщение, моля заповядайте.

–  Искам просто да добавя още нещо. Благодаря на института „Шилер“ за огромните усилия, които полага за постигане на мир в целия свят. Това е едно от най-важните неща, предприемани някога, и аз, разбира се, го приветствам. Ако вие разгледате руските войски, които влязоха в боевете в Украйна, ще забележите, че в по-голямата си част те никога не са участвали в бойни действия зад граница. Сирия е единственият им задграничен опит. Сравнете това със САЩ, където буквално, ако един войник излиза днес в оставка, след 30-годишна военна кариера, в неговата служба не е имало нито един ден, в който Съединените щати да са били в състояние на мир. Това е своего рода удивително. Така че ние трябва действително да започнем да мислим за мир и ограничаване на войната, но ние дърпаме одеялото към себе си. Живеем в свят, където всеки може мирно да процъфтява. И аз мисля, че хиперинфлацията може да стане тревожен сигнал, който да ни застави да осъзнаем, че трябва да имаме нова парадигма за бъдещето и тогава Вестфалският мир в този момент може да стане възможен. Така че, още един път ви благодаря за възможността да бъда тук. Винаги има надежда и мисля, че бъдещето с Божията благословия ще бъде много хубаво.

Целия разговор вижте във видеото:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: