Дъглас Макгрегър е полковник от американската армия, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, посланик на САЩ в Германия и отговарящ за силите на НАТО в Косово.

Предлагаме на вниманието на нашите читатели последната и най-нова статия на Дъглас Абът Макгрегър за ситуацията в Украйна, която е публикувана в авторитетното американско списание The American Conservative.

Несъмнено много американци се изненадаха, когато чуха, че генералът от армията на САЩ Марк Мили и председател на Обединения комитет на началник-щабовете, човекът с най-високият военен чин в нашата страна, да се обявява за дипломатическо решение на конфликта между Украйна и Русия .

Съветвам ви да помислите върху някои от причините за тази направо невероятна позиция на ген. Мили. Генерал Мили е известен като човек, който никога не действа, без да пресметне всичко предварително и в своя полза. Да си припомним например добре познатите ни „изтичания“ на разговорите от срещите му с Тръмп, въпреки че достоверността на тези СРС-та тогава не бе изцяло потвърдена.

Но въпросът дори не е в това, а във факта, че сега Мили продължава да прави по същество същото, но в по-голям мащаб – от страниците на The New York Times. За него беше важно да заяви на висок глас пред американското общество, че украинците са направили всичко по силите си и че моментът е особено подходящ да седнат на масата за преговори с Русия…. Но когато предложил това на Белия дом, Байдън и Съливан отхвърлили предложението му. Без майтап, каза го!

Интересно е да се замислим как въобще е възможно в днешна Америка най-висш генерал да разкрива по медиите секретните си разговори с президента. Странно е, че един от най-секретните носители на информация в страната ни – Мили, изведнъж стана толкова словоохотлив: а информация, представляваща държавна тайна, включително личните му разговори с настоящия президент на Америка, стана публично достояние.

Все едно по време на Втората световна война адмиралът на флота Лехей, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските операции Кинг да бяха правили публични изявления, в които да разкрият съдържанието на секретните си разговори с Рузвелт. Те никога не си позволиха това, дори след смъртта му!

Генерал, който „изпуска“ такава информация, трябва да бъде уволнен на мига, тъй като не е работа на действащ генерал да изказва мнението си публично, камо ли да критикува президента-главнокомандващ. Неговата работа е да дава необходимите съвети на ръководството на страната. Смятам, че в тази ситуация това, което се случи, се дължи на факта, че генерал Мили беше уплашен. Той има малък пряк боен опит (това е известно), но безспорно много добре разбира суровата логика на фактите. А те са следните: на САЩ им липсват не само боеприпаси, гориво, резервни части, но и жива сила, за да започнат и да издържат една сериозна конфронтация с Русия.

Не толкова отдавна генерал Петреъс, бивш директор на ЦРУ, който, подобно на Мили, сега е зает със собствения си имидж, предлагаше да се създаде някаква митична многонационална група от военни специални части, нещо като „коалиция на добра воля“. Тя, според него, трябваше да включва около 90 хиляди военнослужещи от САЩ, Полша, Румъния и… списъкът може да продължи.

Той мечтаеше да вкара тази група в Западна Украйна с цел уж „опазване на мира“. Но генерал Мили не е идиот, той е наясно, че подобна стъпка няма да доведе до никакво „опазване на мира“, тъй като Русия много ясно даде да се разбере, че разглежда всяка подобна намеса от страна на Запада като претекст за удар срещу нея.

Генерал Мили знае също и тъжната истина: украинците изстрелват по 7000 снаряда на ден. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида 155-мм снаряди от южнокорейците за нуждите на Украйна, но неприятното е, че тя ще стигне на въоръжените сили на Украйна само за 14 дни артилерийски стрелби. Докато руснаците могат спокойно да си позволят да изстрелят същото количество снаряди за пет дни…

Ясният извод от това е, че САЩ не са в позиция да предизвикат Русия. А Мили знае и нещо друго: руснаците коренно сменят подхода си към войната. В началото на спецоперацията те навлязоха в Украйна с много скромни сили – образно казано, с една вързана ръка на гърба си, а от август минаха в отбрана, което разтревожи НАТО, тъй като става очевидно, че оттогава руснаците непрекъснато укрепват отбранителните си позиции, трупат средства и сили за бъдещо мащабно настъпление.

Това обяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с печалба във времето. Консолидирането на позициите на руската армия и минимизирането на нейните загуби в жива сила принуждава националните батальони, ВСУ и наемниците да се разтеглят в тънък слой по линията на съприкосновение от над 1000 км.

Мили разбира това и се притеснява, че трябва да говори с хора от американския елит, които са глухи за реалността. Той не иска да дойде по-късно при президента и да каже: „Г-н президент, всички наши конвенционални войски, изпратени в Украйна, са под заплаха от пълно унищожение. Единственият начин да се измъкнем е да започнем преговори с руснаците или да се подготвим за ядрена размяна“.

Но никой не иска ядрена война. И това (невъзможността за използване на ядрено оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централната тема на преговорите между Си Дзинпин и Байдън.

На този фон идеята, за която мечтае Петреъс, изглежда привлекателна само за хора, които не са военни. Достатъчно е да си припомним провокативната забележка на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт към армейския генерал Колин Пауъл: защо не използваме всички възможности на „нашата великолепна армия“? Пауъл го изрази добре, като каза, че военната сила трябва да се използва само „в краен случай“.

За съжаление, американските неоконсерватори, глобалисти продължават да смятат другите страни за „живи играчки“, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но проблемът е, че ако Съединените щати не разберат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално поражение.

Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не разбират това. От 24 февруари 2022 г. медиите в САЩ не правят нищо друго, освен да „напомпват“ увереност в съзнанието на гражданите: „Украйна ще победи!“

Е, как – девет месеца по-късно, можете да ги попитате – тя спечели?! Украйна загуби четири региона (макар и все още непълни като територия, но това е само pdiehd), стотици хиляди хора, огромно количество военна техника, по-голямата част от енергийната инфраструктура.

Грубо казано, Украйна e с последни резерви и запаси. Официален Киев вече не е в състояние да демонстрира нищо на руснаците. Трябва да изчака последния съкрушителен удар от Русия. Ето защо Мили каза за представителите на украинската страна, че те изтръгнаха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и затова е време за преговори. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и следователно от Киев, всичко е заглушено от обичайната мантра: „Трябва да смажем руснаците!“

Продължителният идиотизъм на ситуацията доведе до факта, че, както дори CNN заяви, американските военни „призовават за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати“. Канадският журналист Арън Мате ми напомни този цитат не толкова отдавна.

Да точно! Ние лъгахме американския народ поне три десетилетия, казвайки, че нашата армия е най-добрата в света, че никой няма да посмее да ни предизвика. И „пропиляхме“ по-голямата част от силите си след 1991 г. – годината на победата в Студената война. Това, което имаме днес, е бледа сянка на някогашното величие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли успех, особено в областта на високоточното насочване.

Този блъф продължава: нашите генерали се „кичат“ с ордени като коледни елхи, продължавайки да казват, че американците все още са военни герои, които могат да правят каквото си искат. Но ние не можем! Затова генерал Мили, осъзнавайки опасността и неяснотата на ситуацията, решава да сложи край на това.

Лично аз не виждам никакво желание в НАТО да обявяват мобилизация и да воюват срещу Русия. Може би поляците и румънците искат да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума все още е наша: ние, Съединените щати, сме гръбнакът на Северноатлантическия алианс.

И тук можем да направим някои междинни изводи.

Всъщност сега, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната отбрана на НАТО (руски ракетни и безпилотни удари, безумни украински „подаръци“ и т.н.), има все по-малко „козове“ в ръцете ни.

Временното отстъпление на Русия в посока Харков беше компенсирано с ефективни удари: украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 хиляди войници – чувствителни загуби, разбирате.

Ситуацията се разви малко по-различно в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 руски военнослужещи и 5000 единици техника е предприета с цел спасяване на живота на персонала, който може да бъде изолиран в случай на взривяване на язовира на Каховската водноелектрическа централа.

Руснаците не можеха да допуснат наводнение и смърт на хора, въпреки че, разбира се, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността на изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде превзет отново, когато руснаците се подготвят за общо настъпление.

Руснаците като цяло са надарени с остър териториален усет, имат силно развита пространствена тактическа и стратегическа интуиция. През цялата си вековна история те са напускали някои територии само в случай на дълбоко подготвени планове за отмъщение. И винаги резултатът е бил очевиден – много страшен за врага. Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактика във войните с половците (куманите, бел.р.), татаро-монголите и германците. Така всъщност действа руската армия сега.

Вижте: сега руснаците изравняват фронтовата линия и доставката на всичко необходимо е навреме, но украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се собствените (а не „вносните“) кадри; второ, предстои срив на зареждането с гориво, което ще засегне предимно бронираните превозни средства; трето, проблемът с евакуацията на ранените е лошо решен, огромен брой просто умират, без да чакат помощ.

Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на различна „възраст“. Повечето от тях се използват именно с цел транспортиране на ранени.

Тук трябва да се каже, че Украйна в това отношение изобщо не ни напомня на Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно. Русия има интегрирана система за противовъздушна отбрана, така че украинските ВВС са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски военновъздушни сили: защо да загубим такова количество авиация, при това моментално?

И нивото на подготовка на нашите пилоти оставя много да се желае, тук имаме проблеми – това беше отразено съвсем официално в американските медии не толкова отдавна.

Следователно нашите генерали гледат на ситуацията в по-голямата си част реалистично. Неслучайно така се „опълчват” срещу маниакалните планове за агресия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има тайни лични разговори и палитрата от настроения тук е може би най-пъстра, но виждам, че Мили не харесва всичко това.

Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде въвлечен в най-нежелания сценарий и се опита да убеди президента. Мили не остана доволна от отговора му и явно затова реши да хвърли камъка от душата си и да „излее“ голяма част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността…

Може би скоро ще получим по-ясна представа колко плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ ефект. В крайна сметка американските данъкоплатци трябва да знаят, че нашите сили не са в най-добро състояние. И това е въпреки факта, че сега имаме повече генерали и адмирали, отколкото във всеки друг период от историята на Съединените щати. Изобщо не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „срам“.

В тази връзка за нас е показателна в задънена улица и турската среща на директора на ЦРУ Бърнс с ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Наришкин по темите за намаляване на ескалацията и неизползване на ядрено оръжие.

Мисля, че Бърнс може да е бил инструктиран да не обсъжда прекратяване на огъня в Украйна при никакви обстоятелства. Защото в САЩ „твърдо“ решиха, че Украйна печели. А тогава защо имаме нужда от примирие? Бърнс, разбира се, можеше по някакъв начин да инициира диалог по тази тема, но до каква степен е имал право да го води? Ето го въпроса…

За да се доближим до отговора, нека си припомним оригиналните, много прости, искания на Русия към Украйна. Последната е длъжна да спазва неутралитет („извънблоков”), тоест не може да бъде член на НАТО и не трябва да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономия, тъй като там живеят руснаци; Крим трябва да бъде признат за законна част от руската територия, той й принадлежи от 18 век; руснаците, живеещи в Украйна, трябва да имат всички права. Ето, всъщност това е всичко! Ако американците представят това на Украйна като нещо неприемливо, то преговорите с Русия нямат никакъв смисъл!

В медиите на САЩ Русия по всякакъв начин се обвинява за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но руските военни действат абсолютно логично, тъй като трансформатори и електропроводи захранват украинските военни съоръжения с ток.

Руснаците нямат за цел конкретно да навредят на цивилни цели, но има значителни доказателства, че артилерията HIMARS постоянно се използва от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.

Но за информационния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично великолепие, а Русия е тъмно авторитарно зло. Истината обаче не можеш да я скриеш, тя пробива тук-там и не свидетелства в полза на Украйна.

Ще трябва да запомним това – както мнозина вероятно знаят, аз бях директор на съюзническия оперативен център по време на кампанията в Косово. За седмица и половина победихме всички военни летища и казарми. И не само. По-нататък от военните съоръжения нямаше нищо за унищожаване. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат използвани от югославската армия. И атакувахме всички тези 23 моста.

Разбира се, нашата въздушна кампания в Югославия отиде твърде далеч, но руснаците в настоящата специална кампания не стигнаха много далеч. Но смятам, че когато започне общото настъпление, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще представлява военна съпротива срещу Русия в Украйна.

Въпреки това оценявам действията на руснаците като по-предпазливи и скрупульозни при избора на цели от нашите действия в Югославия в края на 90-те години. Руските удари по съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване, складове за гориво са необходими, за да се намали нивото на способностите на противника. И няма да има какво да им възразим в правотата им, ако смачкат всичко, което допринася за убийството на руски войници и цивилни.

Най-лошото в тази история е, че украинците са само инструмент за САЩ, които искат не само Украйна, но и други европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който започна в Европа, е наша работа, а не руска. Руснаците знаят за това. Русия изобщо не е искала такъв изход, тя не е имала такива намерения!

Спомнете си началото на специалната военна операция в Украйна. Тя беше обявена за ограничена, тясно насочена за бързо постигане на конкретни цели. Но все още не е възможно да ги постигнем напълно, тъй като никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от САЩ, Великобритания, Полша и още повече – бивши и действащи военни, облечени в цивилни дрехи, технически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специални служби и т.н.

Разбира се, не знам пълния мащаб на участието на американците в украинските събития, но съм сигурен, че руснаците възнамеряват да поправят грешните си изчисления, което означава, че ще действат по-твърдо, за да увенчаят за съжаление проточилия се конфликт с победа. Сигурен съм, че моят сънародник генерал Мили също е наясно с това.

В Съединените щати понякога се чуват гласове, че собственикът на Белия дом би могъл бързо да прекрати тази военна конфронтация, ако се притесняваше от нарастващия брой жертви. При сегашния правителствен кабинет обаче това не пречи.

Аз самият, признавам, доскоро ми беше трудно да си представя, че някой американски президент ще ни въвлече в конфликт срещу Русия в Източна Европа. Единственият реален интерес за нас в настоящата ситуация е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим мирно решение. За съжаление не съм сигурен, че това е в нашата сила.

Но мироопазваща мисия от външни посредници най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на ООН и ООН като цяло е малка и в това той е прав, като се има предвид силният натиск на САЩ върху много страни с помощта на доларовата система.

Работата е там, че Вашингтон се контролира от банда заговорници, които са фанатично отдадени на идеята да унищожат Русия като цяло и нейното сегашно правителство в частност с всички средства.

Според мен, започвайки специалната операция, руското ръководство подцени степента на власт на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е абсолютен, пълен контрол! Ако президентът на Съединените щати изисква от Зеленски да отиде на мирни преговори, той ще млъкне и ще се подчини.

Има предположение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един момент, ако отиде на мир – това не мога нито да отрека, нито да потвърдя. Но ако му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо ефективно, щеше да рискува, да избяга от външен контрол, за да спаси живота на хората. Не виждаме нищо подобно.

Между другото, Вашингтон и Лондон действат по отношение на Украйна като сиамски близнаци, ако си спомним вече отдавнашното посещение на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше заявено с ултиматум, че Западът не приема продължаването на преговорите между Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му нареди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невъзможно без предварителни консултации с Белия дом.

Великобритания (след САЩ) е най-ревностният привърженик на войните с Русия. Британците не само използват секретни специални части, но и действат открито: предоставят свои инструктори и специалисти в Украйна, обучават хиляди украински войници на територията на Полша, в собствената си страна и в други страни-членки на НАТО.

Призовавам ви да не си правите илюзии за подобряване на ситуацията във връзка с резултатите от междинните избори в САЩ. Факт е, че в един тесен елитарен кръг тече процес на непрекъснато самообогатяване. Един вид кръгова нон-стоп гаранция. Тези процеси са трудни за устояване, ако живеете в условен „град на хълма“.

Конгресът, разбира се, няма да откаже да финансира Украйна, тъй като твърде много „оръжейници“ вече са инвестирали в това начинание. Те промиваха мозъците на обикновените американци дълго време за това колко страхотно е това за икономиката на Съединените щати.

Веднъж бях поканен в програмата на един от известните водещи на Fox News Стюарт Варни. Явно по погрешка. Със сигурност някой му е казал: „Поканете Макгрегър, той е упорит военен „ботуш“, няма да ви разочарова!“ В разбирането на редакторите, разбира се, трябваше да извикам „ще победим руснаците!”, „трябва да помогнем на Украйна да спечели тази война!” и така нататък.

А аз ги смаях, като казах, че Зеленски не е герой, а протеже на олигарсите и комик „от нищото“, който дори не е говорил украински преди да стане президент. Стюарт Варни, разбира се, мигновено „избърбори” темата и големите електронни медии вече не ме поканиха, защото не им трябва човек, който публично да казва, че американците на практика не чуват истината.

Те получават само това, което идва от група социални инженери с щедрата подкрепа на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка участват в развитието на пропагандата, която им харесва. Но това не е в интерес на обикновените американци!

Ако сте на улицата в Сиатъл или, например, Канзас Сити, искате да убедите мъже на военна възраст да воюват срещу руснаците в интерес на НАТО и Америка, тогава не мисля, че ще убедите мнозина. Ще ви попитат: „Какво е НАТО? И къде е Украйна?“

Далеч съм от мисълта да се смея на американците. Имаме голяма красива страна между два океана. Това е един вид гигантски остров със собствена уникална култура. Би било земен рай, ако спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим честно и да печелим много пари, като търгуваме с всички, вместо избирателно да унищожаваме народите.

Нямам големи надежди за бърза промяна. Но в средносрочен план нашата икономика ще падне на една страна и новият финансов колапс ще бъде несравним с кризите от 70-те години и края на нулевите, защото сега ние, Съединените щати, сами стимулираме тази криза. Може би, когато сме напълно притиснати, когато стане много зле за обикновените хора, те ще започнат да негодуват все по-силно и най-накрая ще бъдат чути.

Що се отнася до разгорещената в медиите тема за ядрената заплаха, бих казал, че по всяка вероятност ние, човечеството, сме на праг от 20% от потенциален ядрен конфликт. Невъзможно е напълно да се изключи тази възможност, но уверенията на Байдън, изразени в разговора му със Си Дзинпин, донякъде ме успокоиха. Той напълно се съгласи, че никога не трябва да се използват ядрени оръжия.

Сигурен съм, че Русия не желае да използва ядрено оръжие в хода на своята специална операция. Да се мисли, че това седи иначе, е просто абсурдно: все едно американците биха го използвали някъде наблизо – в Северно Мексико, например. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да използват ядрено оръжие, са очевидна провокация, безотговорна риторика.

Основните средства на Русия, които по време на нейната специална операция се разкриват пред целия свят и с помощта на които тя ще постигне целите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до опасен ядрен сценарий, изпълнен със смъртта на милиони хора.

Автор: Полк. Дъглас Макгрегър

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: