След като лъгаха в продължение на месеци, западните медии вече подготвят обществеността за военния колапс на Украйна.

Един от най-прочутите философи на древния свят Диоген е смятал, че лъжите са валутата на политиката и тъкмо тези лъжи той е разобличавал и осмивал. Затова той понякога излизал през деня по улиците на Атина със запален фенер. Когато го питали защо го прави, Диоген отговарял, че търси честен човек.

Намирането на честен човек днес сред Вашингтонската върхушка е дори още по-голямо предизвикателство. На Диоген днес ще са му необходими поне два ксенонови прожектора – по един във всяка ръка. Все пак дойде моментът на просветление и изтрезняване във Вашингтон. След като в продължение на месеци мейнстрийм медиите обилно и напоително лъжеха американската общественост за причините за войната в Украйна и за хода на военните действия, същите медии сега получиха заповед да подготвят американската, британската и въобще цялата западна общественост за военния колапс на Украйна. Но за такива признания вече е прекалено късно.

Западните медии направиха всичко по силите си да представят украинската армия като много по-голяма сила, отколкото е в действителност. За тази цел те непрекъснато си измисляха и фабрикуваха някакви несъществуващи украински победи. Зорки наблюдатели обаче установиха, че едни и същи видеоклипове на обгорели руски танкове, се въпрят с месеци по телевизиите. Незначителни локални контраатаки на ВСУ се представят така, сякаш са оперативни маневри, а онладяването на населен пункт с 5 къщи и 10 жители се представяше като тотален обрат в хода на войната.

Руските грешки бяха преувеличавани непропорционално на тяхната значимост. Загубите на руснаците и истинският апокалиптичен размер на загуби на Украйна бяха изкривявани, фабрикувани или просто игнорирани. А изходът от битката бе решен още в първите дни на специалната военна операция. След като украинските сили бяха натикани и обездвижени в статични отбранителни позиции в градските райони и централен Донбас, позицията на Украйна стана безнадеждна. Но това развитие на ситуацията беше описвано от нашите западни медии като неуспех на руснаците да постигнат „своите цели“.

Прикованата в предварително подготвени отбранителни укрепления украинска пехота е отдавна идентифицирана и в момента методично унищожавана от разстояние. Когато постоянните средства за наблюдение и разузнаване, независимо дали са сателитни средства или безпилотни дронове, работят в синхрон с прецизни оръжия за управляваемо насочени удари или съвременни артилерийски системи, информирани от точни данни за насочване (с каквито боравят руснаците), „окопаването в земята“ е фатално за всяка сухопътна армия. Ситуацията за украинската армия е отчайваща. Още в самото начало на първата фаза на военната операция стана ясно, че Москва цели да унищожи украинските военни сили, а не да окупира градовете. И не възнамерява да превзема украинска територия западно от река Днепър.

Резултатът е постепенно унищожаване на украинските сили. Само епизодичното наливане на американски и съюзнически оръжия все още държи разбитите легиони на Киев на бойното поле; огромно количество войници, които в момента биват масово избивани заради прокси войната на Вашингтон. При това съотношението в загубите на руски към украински войници е потресаващо- на всеки убит руски войник се падат по 20 украински.

Войната на Киев с Москва е загубена. Украинските сили са обезкървени. Няма достатъчно обучени военни сили за попълване на унищожените батальони и дивизии, които да повлияят на битката и ситуацията става все по-отчайваща с всеки час. И никаква военна помощ от САЩ и съюзниците освен пряка военна намеса на сухопътните сили на САЩ и НАТО не може да промени тази сурова реалност.

Проблемът днес не е отстъпването на територия и население на Москва в Източна Украйна, част от която Москва вече така или иначе контролира. Бъдещето на Херсонска и Запорожка области заедно с другите две области и самопровъзгласили се републики в Донбас, е решено. Освен това Русия със сигурност ще си прибере Николаевска, Одеска и Харковска области. Харков и Одеса – два града, които исторически са руски и населени с рускоговорящо население, което с две ръце би гласувало за присъединяване към РФ. Тези военни операции ще удължат конфликта до лятото. Проблемът сега е как да се спрат военните действия.

Дали сраженията ще спрат в началото на есента ще зависи от два ключови фактора. Първият е дали управляващите в Киев ще се съгласят с програмата на Байдън за дългосрочен, многогодишен военен конфликт с Русия?

Ако това се случи Киев ще продължи да действа като база, където непрекъснато ще се струпват нови сили, готови да се бият с Русия. Ако се съгласи на това, Киев ще извърши национално самоубийство, като изложи сърцевината на Украйна западно от река Днепър на масирани, опустошителни удари на руските далекобойни ракетни установки.

Разбира се, този апокалиптичен за Украйна вариант може да бъде предотвратен. Берлин, Париж, Рим, Будапеща, Букурещ, София, Вилнюс, Рига, Талин, та дори и Варшава могат да повлияят на ситуацията. Не е нужно сляпо да следват „препоръките“ на Вашингтон. Европейците, както и повечето американци, вече са на ръба на всеобхватния икономически спад, който политиката на Байдън създава у дома. За разлика от американците, които трябва да се справят с последствията от зле замислената политика на Байдън, европейските правителства могат да се откажат от плана за дългосрочна война на Байдън за Украйна.

Вторият фактор включва самия Вашингтон. След като през последните 3.5 месеца бяха налети повече от 60 милиарда долара (или малко повече от 18 милиарда долара на месец) чрез преки и косвени трансфери в украинската държава, която сега се разпада, важният въпрос е какво се случва с милиони украинци в останалата част от страната, които не са избягали в Русия и на Запад? И откъде Западът ще намери средства за възстановяване на разбитата Украйна насред една все по-задълбочаваща се глобална икономическа криза?

Когато инфлацията тази година струва на средното американско домакинство допълнителни $460 на месец за закупуване на същите стоки и услуги, като миналата, то най-вероятно никой няма да се притече на помощ на Украйна и тя ще потъне тихо като Титаник, без да предизвика особено безпокойство сред американския електорат. Опитните политици знаят, че вниманието на американския народ към въпроси извън американските граници трае толкова кратко, че ако днес Вашингтон признае своето поражение в Украйна, това вероятно би имало малки или никакви непосредствени последици за властта.

Ефектите от многократните стратегически провали в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия обаче са кумулативни. През 80-те години на миналия век General Motors се опита с доста силови икономически средства да диктува на американците какъв вид автомобили да купуват, но американските потребители бяха на друго мнение. Ето защо G.M., който доминираше на пазара в САЩ в продължение на 77 години, загуби първото си място от Toyota. Вашингтон на Байдън и Демократическата партия не може да диктува всички резултати по света, нито може да избяга от отговорност за разточителните си разходи и съсипването на американския просперитет за десетилетия напред.

–––––-

Полковник Дъглас Макгрегър е старши сътрудник в списание The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от бойни действия и автор на пет книги.

The American Conservative, Douglas Macgregor

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: